РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Златоград, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и
седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20235420100003 по описа за 2023 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с
чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.
Постъпила е искова молба от Н. И. А., ЕГН **********, с адрес: с. К.,
общ. Н., обл. С., чрез адв. Е.В., служебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №* срещу
ОБЩИНА Н., представлявана от Б.Р.К. - Кмет, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ №*.
В исковата молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Велков твърди,
че е собственик на имот с идентификатор 51319.23.63 в местността „Т. р.“,
вид територия „З.“, категория „О.“, НТП „Н.“, площ 2527 кв.м., стар номер
003361, съгласно Заповед за одобрение на КККР № ****/19.11.2021 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с
идентификатори 51319.12.62; 51319.12.45; 51319.12.64; 51319.12.65;
51319.12.68 и 51319.12.60.
Сочи, че има този имот по наследство от нейните родители, като от
1985 г. владее имота, описан по-горе явно и необезпокоявано от никого.
Ежегодно от 1985 г., а преди това и нейните праводатели са обработвали
процесния имот като свой, като през годините са засаждали различни
селскостопански култури, заедно със семейството си. Към настоящия момент
имота е превърнат от нива в ливада, която се коси ежегодно.
Твърди, че при направена справка установила, че процесният имот е
записан като стопанисван от Община Н. и попада в категорията земи по чл.
1
19 от ЗСПЗЗ. Този имот с идентификатор 51319.12.63 м. „Тикленска река“,
вид територия „Земеделска“, категория НТП „Н.“ с площ 2527 кв.м., стар
номер 003361 съгласно Заповед за одобрение на КККР № ***/19.11.2021 г.
на изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с
идентификатор 51319.12.62; 51319.12.45; 51319.12.64; 51319.12.65;
51319.12.68; 51319.12.60 никога не е бил с неустановен собственик или
безстопанствен, а още по-малко Община – Н. някога го е управлявала и
стопанисвала възползвайки се от правата си по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Ищцата, чрез адв. В. твърди, че в периода от 1985 г. до настоящия
момент, включително не е прекъсвала и не е губила владението върху имота,
същият този имот постоянно, явно и необезпокоявано от никого е владян от
ищцата като свой, с оглед на което е и придобит по давност от същата.
Процесният имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или
образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или
одържавени в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ.
След като спорният имот не е бил внесен в ТКЗС, не са съществували
пречки за придобиването му по давност на осн. чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на
десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо нея не е действала нито
забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС (изм.), нито основанието за прекъсване
на изтекла давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ.
Съгласно задължителната практика на ВКС (Решение № 219 от
10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г., I г.о.;Решение № 219/10.12.2015 г. по гр.
д. № 1716/2015 г. на I г.о.; Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015
г. на I г.о; Решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на II г. о.;
Решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. II г. о. и Решение № 149
от 09.01.2020 г. по гр. д. № 1052/2019 г., г. к., II г. о. на ВКС) забраната за
придобиване на реално определени части се отнася единствено и само за
дворищно регулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищно
регулационен план имоти, какъвто е и настоящия случай.
В тази връзка следва да се посочи и че не е налице забраната на чл. 7
ЗСПЗЗ доколкото ВКС в редица свой решение приема, че ограниченията на
площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за
посочените в тях придобивни способи - разпореждане, делба и оземляване със
земеделски имоти, но не са приложими по отношение на придобивната
давност, на каквато в случая се е позовала ищцата. Така с Решение № 36 от
09.09.2020 г. по гр. д. № 3117/2019 г., I г. о., по описа на ВКС и Решение №
107 по гр. д. № 434/2009 г., II г. о. по описа на ВКС.
Тоест ЗСПЗЗ не установява минимални площи, в които могат да се
притежават земеделски земи аналогично на разпоредбите на чл. 19 ЗУТ и чл.
200 ЗУТ. ЗУТ урежда статута на урегулираните територии, поради което
позоваването на чл. 59 ЗТСУ, респ. чл. 200 и чл. 19 от ЗУТ, отнасяща се до
невъзможността да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника Община Н., че ищцата Н. И. А. е собственик, на основание
2
давностно владение с начало от 1985 г. на имот с идентификатор 51319.12.63,
местност „Т.р.“, вид територия „З.“, категория „О.“, с начин на трайно
ползване „Н.“, с площ 2527 кв.м., стар номер 003361, съгласно Заповед за
одобряване на КККР № РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК при граници и
съседни имоти с идентификатори: 51319.12.62; 51319.12.45;51319.12.64;
51319.12.65; 51319.12.68 и 51319.12.60.
В съдебно заседание, чрез адв. В., поддържа иска и моли да бъде
уважен.
Ответникът Община - Н., редовно призован, не изпраща представител
в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното.
По делото са представена 1 бр. скица от СГКК гр. С. за процесния
имот с идентификатор 51319.12.63, с номер по предходния план 003361, с
площ 2527 кв.м., категория „З., „О.“ категория земя, начин на трайно
ползване „Нива“, местност „Тикленска река“, община Н.
Като собственик на имота е записан Община Н., Булстат *****, въз
основа на Протокол № 36/28.07.2008 г., издаден от ОСЗ - Н. за предоставяне
на земи за стопанисване от общината по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Като свидетели по делото са разпитани Р.Р.К. и З. М. Т.
Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в
противоречие помежду си, а и с експертизата на вещото лице. От същите
съдът приема за установено, имотът се намира в с. К., местността „Т. р.“. В
момента е ливада, но преди се е работило като градина. Сега събират от него
сено. Мястото е около 2 дка, на едно място. Ищцата обработва мястото повече
от 15 години. Преди това мястото е било баща й, който починал 2004 година,
но той й го е дал 4-5 години преди да почине, т.е. около 2000 г. Никой друг
човек не е влизал да обработва мястото. Има братя и сестри, но никой от тях
не й оспорва собствеността върху мястото. Няма оспорване и от други хора
от Н. Баща им си е разделил имотите между всички и това място се е паднало
на ищцата. Никой от общината не е влизал в мястото. Съседи по имоти са: Р.
К., Р.Ш. и Р.П. Под мястото отдолу е река. Със съседите няма спор за
границите.
По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от
вещото лице Д. С..
Съдът приема заключението, като обективно и компетентно
изготвено. От същото приема за установено, че процесният имот, а именно:
имот с идентификатор 51319.12.63 по КККР на гр. Н., одобрена със Заповед
№РД-18-75/19.11.2021 г. на ИД на АГКК С., м. „Т. р.“, с площ 2527 кв.м., вид
територия „З.“, начин на трайно ползване „Н.“, категория „О.“, при граници и
съседи: имоти с идентификатори 51319.12.62; 51319.12.45; 51319.12.64;
51319.12.65 и 51319.12.68. По КВС на гр. Н., имотът е с №003361. В Община
Неделино няма данни имотът да е отчуждаван.
3
Имотът е предаден на Община Н. по чл.19 ЗСПЗЗ с Протокол №36
от28.07.2008 г. на ОСЗ Н.При извършената проверка в ОС З., гр. Н. вещото
установява, че имотът не е внасян в ТКЗС и др., няма искане за
възстановяване по ЗСПЗЗ.
От извършения оглед на място и замервания, установява, че поземлен
имот с идентификатор 51319.12.63 в момента е ливада, която се коси. Имотът
има реални граници - на север - дере и дървета, от другите страни слогове.
Има поставени и единични гранични камъни.
Имотът е отразен правилно в кадастралната карта - скица на л.15 от
делото.
От извършената проверка от вещото лице в Община Н. се установява,
че процесният имот не е отчуждаван. Няма данни процесният имот да е
внасян в ТКЗС, ДЗС, АПК и други подобни организации. Имотът не е
отчуждаван за общински или държавни нужди. След извършената проверка,
огледа и замерването на място на имота, вещото лице установява, че
приложената по делото скица от СГКК (на лист 15 от делото) на имот с
идентификатор 51319.12.63 по КККР на гр. Н. е коректно изготвена.
В съдебно заседание вещото лице потвърждава заключението си.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да
бъде уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 от Закона за собствеността правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно,
то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години.
Съгласно чл. 70 от ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена.
В настоящия случай, съдът намира, че ищцата е придобила
собствеността върху процесният имот, въз основа на повече от 20-годишна
придобивна давност, а именно от 2000 г., когато нейният баща й е предал
владението върху процесния имот.
Владението й не е смущавано и прекъсвано от други лица – било от
други наследници на праводателя или други лица. Преставители на Община
Н. не са влизали в имота, за да вършат, каквито и да е действия.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищцата, като владелец държи вещта като своя, защото няма доказателства, че
4
я държи за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
Налице е трайна практика на съдилищата и по-конкретно на ВКС, в
производства по чл. 290 ГПК, според която практика след като един
земеделски имот не е одържавяван, т.е. не е внасян в ТКЗС, ДЗС и други
организации, и ако е владян от собственика си, то не е нужно той да бъде
възстановяван по ЗСПЗЗ. Ако е отразен, като собственост на общината, то
липсва основание за това. Приема се, че няма проблем собствениците да
търсят своето право на собственост, като установяват това по съответния ред.
Чл.10 и следващите от ЗСПЗЗ се прилага само по отношение на одържавени
имоти.
По делото няма доказателства ищцата да е губила правото на
собственост и по-конкретно имотът да е включван в кооперативи. В Решение
№ 197/10.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 430/2010 г. I-во г.о. се приема, че по
отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да
бъдат във владение на лицата, които са ги закупили (придобили), макар и не в
законоустановената форма, забраната по чл. 86 ЗС за придобиването им по
давност не се прилага. Тоест, това са имоти, които явно са отчуждени, но
реално не са отнети, т.е. налага се извода, че когато имотите въобще не са
отчуждавани, собствениците имат право да докажат своето право, по
съответният ред.
ВКС приема в Решение № 15/19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г.
второ ГО, че при липса на доказателства имотът да е държавна или общинска
частна собственост, ищцата следва да докаже само обстоятелствата, свързани
с чл. 79 ЗС.
Отразяването на правно основание в Акта за държавна или общинска
собственост не доказва право на собственост. При липса на каквито и да са
доказателства по делото, че спорният имот е бил придобит от държавата или
общината, чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на ответника, че
имотът е държавен или общински остава недоказано и ответника не се
легитимира като собственик.
В настоящия случай обаче липсва и актуване на имота като общинска
собственост (частна или публична).
В случая са относими и разсъжденията в Решение № 271/30.10.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2012 г., II г.о., а също така и Решение №
428/29.10.2019 г. на ОС - С. по в. гр. д. 296/2019 г., т.е. в настоящия случай по
отношение на процесния имот не са налице пречките по чл. 86 ЗС, чл. 5, ал. 2
ЗВСВОНИ и § 1, ал. 1 от ЗИДЗС, в сила от 31.12.2017 г.
В друга своя практика ВКС приема, че забрана за придобиване по
давност за имоти, които не са били отчуждавани не съществува, след като не
са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на
собствениците им – Решение № 197/10.05.2011 г. на ВКС, по гр.д. № 430/2010
г., I г.о.
В Решение № 249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о. се
приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на
5
населеното място имат земеделски характер. Има случаи, при които части от
едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради или пък
ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват
изключвани от него по силата на ПМС № 216/61 г. Въпреки това, те могат да
запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в блок на ТКЗС нито
пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат
отнети юридически и физически от лицата, които ги владеят като дворни
места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в
реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията,
посочени в ТР № 104/26.06.1964 г., на ОСГК на ВС. Ако не са били членове
на ТКЗС и земите не съм им били фактически отнети, те са запазили
собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване
по реда на ЗСПЗЗ и за тях не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал.2 ЗСПЗЗ.
Тези земи не могат да бъдат включвани във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ. В този
фонд могат да влязат само земите, които подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
ВКС уточнява, че ако лицата, които владеят такива земи, не
притежават документ за собственост, те могат да се снабдят с нотариален акт
по обстоятелствена проверка или пък да се позоват на придобивна давност в
хода на един съдебен процес. За тези земи не съществува забраната по чл. 86
ЗС за придобиването им по давност.
Според ВКС, ако не се докаже, че имотът е подлежал на реституция по
ЗСПЗЗ, не може само от факта, че този имот се намира извън регулационния
план на населеното място, да се прави извод, че той е подлежал на
реституция по реда на ЗСПЗЗ и след като не е бил заявен за възстановяване в
законовите срокове, попада във фонда по чл. 19 ЗСПЗЗ.
Настоящият случай е точно такъв, какъвто се описва в Решение №
249/04.07.2012 г. на ВКС по гр.д. 621/2010 г., I г.о.
Съдът не споделя становището на представителя на ищеца в исковата
молба, че дори да се приеме, че процесният имот е бил общинска
собственост, не е налице пречка той да се придобива по давност въз основа на
Решене № 3/24.02.2022 г. на КС по к.д. № 16/2021 г., с което е обявена за
противоконституционна разпоредбата на §1, ал. 1 ЗДЗС на § 2 от ЗР на
ЗИЗС. Това е така, защото на първо място, имотът не е общинска собственост,
просто защото не е отнеман по съответния ред и винаги е бил във владение на
ищеца, а преди това на неговия праводател.
На следващо място, следва да се отбележи, че решението на КС няма
да засегне мораториума назад във времето и спряната давност на 01.06.2006 г.
ще продължи да тече от датата на влизане в сила на решението на КС. В
самото решение на Конституционния съд се сочи, че назад във времето може
да има придобити права само в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. В
решението си Конституционният съд е изследвал въпроса за приложение на
мораториума назад във времето. През 1996 г. за първи път се въвежда
разграничението между публична и частна собственост на държавата и
общините и се приемат ЗДС и ЗОС. Тази промяна в закона е от 01.06.1996 г.
6
и от тази дата имоти, частна държавна и частна общинска собственост могат
да се придобиват по давност, която 10-годишна давност изтича на 01.06.2006
г., но с измененията на ЗС, с обратна сила, считано от 31.05.2006 г., давността
е спряна. Както се посочи по-горе, давността е продължила да тече от
31.12.2017 г. до 19.01.2018 г.
Тоест, ако ищцата бе владяла имот, частна общинска собственост, то
трябваше да се установява по делото, точно от кой момент, след 01.0.1996 г. е
започнала да владее и до 31.05.2006 г. и дали периодът от 31.12.2017 г. до
19.01.2018 г. изпълва 10-те години, за да бъде призната тя за собственик на
основание 10-годишно давностно владение. Ако десетте години не стигат, то
би следвало владението да продължи след влизане в сила на решението на
КС.
Както се посочи по-горе обаче, за ищцата не е нужно в случая да
доказва, че е владяла в продължение на 10 години имот, частна общинска
собственост, защото процесният имот не е такъв.
По горните съображения предявеният иск ще следва да бъде уважен,
ведно със съответните последици, свързани с разноските по делото.
Представената по делото скицата от СГКК – С. на лист 15 от делото,
приподписана от съдия-докладчика, следва да се счита за неразделна част от
настоящото решение.
С оглед изхода на делото, ответникът ще следва да бъде осъден, да
заплати на ищцата, разноски по делото, в размер на 920 лева, съобразно
представения Списък по чл. 80 ГПК.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл.77 и
чл. 79, ал. 1 ЗС, по отношение на О.– Н., БУЛСТАТ *****, представлявана от
Кмет Б. Р. К. със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., че Н. И. А.,
ЕГН ********** адрес: с. К., общ. Н., обл. С. е собственик по силата на
давностно владение, считано от 2000 г. на имот с идентификатор 51319.12.63
по КККР на гр. Н., одобрена със Заповед №****8/19.11.2021 г. на ИД на
АГКК С., м. „Т.р.“, с площ 2527 кв.м., вид територия „З.“, начин на трайно
ползване „Н.“, категория „О.“, при граници и съседи: имоти с
идентификатори: 51319.12.62; 51319.12.45; 51319.12.64; 51319.12.65 и
51319.12.68. По КВС на гр. Неделино, имотът е с №003361, като скицата от
СГКК – С. на лист 15 от делото, приподписана от съдия-докладчика да се
счита за неразделна част от решението
ОСЪЖДА ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ ****, представлявана от Кмет
Б.Р. К. със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., да заплати на Н. И.
А., ЕГН ********** адрес: с. К., общ. Н., обл. С., разноски по делото в размер
на 920 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
7
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
8