РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Благоевград, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело
№ 20221210201962 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на П. Г. П. – Кмет на О.К. с адиминстративен адрес гр.К., пл.”В.
против Наказателно постановление № 161 от 18.10.2022 г., издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите-София, с което на жалбоподателя, в. на
основание чл. 151, ал. 6, т. 2, вр. чл. 151, ал. 2, т. 6, от Закона за управление на
отпадъците му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000. 00 лв
(десет хиляди лева) за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, вр. чл. 151, ал. 2, т. 6, от същия
закон.
С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакуваното НП, като се сочат
процесуални нарушения при ангажиране отговорността на жалбоподателя, изразяващи се в
неяснота, относно мястото на нарушение, неправилна квалификация.Оспорва се извършване
на нарушение, както и определянето на субекта на отговорност. Иска се отмяна на
процесния акт, алтернативно се застъпва становище за маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован се представлява от юрисконсулт,
който подържа жалбата, по същество моли НП да бъде отменено, като излага доводи, че
липсва нарушение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административно наказващия орган и Районна прокуратура, редовно призовани не
изпращат представител и не изразяват становище по същество.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Във връзка с постъпило писмо в РИОСВ гр. София на 07.03.2022 г. от ОД МВР Кюстендил
за нерегламентирано сметище, на 22.03.2022 г. била извършена проверка на място от
длъжностни лица при АНО св. Д. и М.. При същата било установено, че в ПИ с
1
идентификатор 61457.44.28, намиращ се под общински приют за безстопанствени кучета в
с.Р., на около 10 дка от горепосочения имот е образувано незаконно сметище от натрупани
на купчини неопасни отпадъци от: 1. Смесени битови отпадъци, в т.ч. едрогабаритни
/счупени столове, дивани, фотьойли, шкафове, прозрачва дограма, мокет, дюшеци, излезли
от употреба гуми, различни видове опаковки; 2. Строителни отпадъци , големи късове от
асфалтова настилка, керемиди, опаковки в чували; 3. Производствени отпадаъци- купчини с
кабели с гумена и пластмасова изолация, парчета от алуминиева дограма, шпули от
използвани шивашки материали /платове/ и др.. Отпадъците били изсипани на купчини,
които образували скат с дължина около 30-40м. Достъпът до замърсения имот бил свободен
- нямало охрана, имало табела, но имотът нямал ограда и достъпът бил свободен. Тези
констатации от проверката са отразени в Констативен протокол № ККФОС-ЛД-7 от
22.03.2022 г. на РИОСВ-София, към който е приложен снимков материал, който бил
съставен в присъствието на св.В., представител на Община Кюстендил.
След отправена писмена покана, в отсъствие на нарушителя, бил съставен АУАН, №
76/20.04.2022 г. за нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, при условията на повторност,
след като е бил санкциониран с влязло в сила на 01.04.2021 г. НП № ПК-27-А-15/13.07.2020
г., издадено от директора на РИОСВ гр. София, за същото такова нарушение.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят направил писмени възражения срещу
съставения акт, в които сочи, че при съставяне на АУАН е допуснато съществено
нарушение, като е налице противоречие между описанието на нарушението и нарушената
правна норма, както и че не е извършил нарушението, като са били предприети мерки за
предотвратяване образуването на незаконни сметища.
Приложени са 4 бр. констативни протоколи от периода 17.02.-18.03.2022 г., и 3 броя,
обхващащи период след констатиране на нарушение, съставени от инспектор в Община
Кюстендил, за извършени обходи в посочената местност, в която попада незаконното
сметище/, при които не е установено нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.
След като приел възражението за неоснователно на 18.10.2022г. Директора на РИОСВ
София издал атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в раземр на 10000 лв. за нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, извършено
при условията на повторност.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Д., М., В. и Ф.. Чрез показанията
на тези свидетели се установява, характера на проверката и констатираното в хода на
същата. Конкретно чрез показанията на св.Д. се установява, че на посоченото място е имало
нерегламентирано сметище, както и посочва какво се констатирало, повода за посещение на
място, както и защо са приели, че именно жалбоподателят е отговорното лице. В същата
насока са и показанията на св. М. присъствала на място. Св.В. от своя страна установява, че
тя е присъствала като представител на общината и че е имало сметище, но за това отговарял
кмета населеното място, тъй като бил упълномощен за това от П., както и че се правили
обходи. Св.Ф. от своя страна не установява обстоятелства, свързани с предемета на
доказване, същия посочва реда за работа съвместно с РИОСВ.
2
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели и от приложените към административнонаказателната
преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в законоустановения срок, поради което е
допустима, а разгледана по същество е частично основателна, поради следните
съображения:
НП е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за ова
лице, съобразно изискванията на чл. 157, ал. 4, вр. чл. 151, ал. 2 от Закона за управление на
отпадъците, и заповеди № 69 и № 67/17.06.2020 г. на директора на РИОСВ – София.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не
създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН да направи и писмени
възражения по него. Неоснователни са възраженията в тази насока, предвид, че описанието
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, обосновават изпълнителното
деяние на чл. 151, ал. 2, т. 6, от ЗУО.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени
са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На нарушителя е предявено обвинение за неизпълнение на задължението му като кмет на
общината да предприеме мерки за предотвратяване създаването на незаконни сметища.
Визираното задължение е предвидено в разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, а
неизпълнението му е съставомерно бездействие, наказуемо по чл. 151, ал. 2, т. 6, от ЗУО,
както коректно е посочено в НП. От горното следва, че обвинението е ясно от фактическа
страна и е правилно квалифицирано, като възраженията в тази връзка са неоснователни.
Не се установява и претендираната неяснота, относно мястото на нарушение. В АУАН и НП
е посочено в коя местност, землището на кое населено място е констатирано незаконно
сметище, поради което избрания от наказващия орган подход при описанието му не води до
неяснота, относно мястото на нарушение, водеща до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Още повече същия е депозирал възражение, което сочи на упражнено право
защита , както и че същия е бил наясно в какво е обвинен.
Нормата на чл. 19, ал. 3, т. 15, от ЗУО възлага в отговорност на кмета на община да
предотвратява създаването на незаконни сметища.
Доказателствата по делото установиха, че на датата на нарушението 22.03.2022 г. в
землището на с. Р, в ПИ с идентификатор 61457.44.28, намиращ се под общински приют за
безстопанствени кучета е установено създадено незаконно сметище с площ около 10 дка от
смесени битови, строителни и производствени отпадъци, като обстоятелството, че имота е
неразрешено място за изхвърляне на отпадъци не е спорно по делото. Горните констатации
3
са обективирани в АУАН и кореспондират от приобщените гласни доказателства по делото.
Няма спор по отношение на размера и вида на установеното нерегламентирано сметище в
посочената местност, намираща се в землището на с. Р., земеделски имот, доколкото
същото е описано и удостоверено без възражения от представителя на община Кюстендил,
който е присъствал по време на проверката. Същевременно данните за същото са вписани в
съдържанието на съставения Констативен протокол № ККФОСС-ЛД-7от 22.03.2022 г., който
не е оспорен от жалбоподателя и е годно доказателствено средство за вписаните в него
факти и обстоятелства. Релевантни факти, относно вида и местонахождението на
установеното изхвърляне на отпадъци върху неразрешен терен по категоричен начин се
установиха и от св. Д., която е възприела непосредствено незаконното сметище.
След като кметът на общината е адресат на посочената по-горе норма и въведеното с нея
правило за поведение, то законосъобразно е определен и жалбоподателят като субект на
отговорността. Тази своя отговорност той не може да прехвърли на друг субект, тъй като тя
произтича пряко от закона. Ето защо и възлагането на определени дейности по ЗУО на
кметските наместници на населени места на територията на общината, което в случая не е
установено, доколкото липсват доказателства следва да се приема единствено като способ за
осъществяване на възложената с чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУТ отговорност на кмета на
общината, тъй като същата не може да бъде прехвърлена на друг субект. Разпоредба на чл.
112, ал. 1 от ЗУО дава възможност за оправомощаване на длъжностни лица от кмета на
общината, но единствено касателно контролни функции. Във връзка с вмененото законово
задължение по чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО, обаче, не се установиха активни действия от страна
на кметаа на Община Кюстендил за неговото изпълнение, тъй като не са налице
доказателства, които по категоричен начин да сочат, че той е предприел конкретни мерки,
които ефективно да възпрепятстват възможността за образуване на незаконно сметище в
посочения поземлен имот. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗУО
кметът на общината организира управлението на битовите и строителните
отпадъци,образувани на нейна територия.Следователно негова е грижата да не допуска
замърсяване,независимо от собствеността на имотите от територията на една община. В
случая се установява, че имота е на територията на Община Кюстендил, поради което и
възраженията в тази насока са неоснователни.
Установените чрез приложените протоколи действия по обход, безспорно сочат,
осъществяване на определени мерки, но същите категорично не са довели да изпълнение на
неговото задължение по чл. 19, ал. 3, т. 15, от ЗУО след като не е било предотвратено
изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място (в ПИ с идентификатор
61457.44.28, намиращ се под общински приют за безстопанствени кучета, землището на
с.Р.), вследствие на което се е образувало незаконно сметище. В процесния случай, именно
след като в резултат от предприетите мерки не е бил отстранен настъпилия противоправен
резултат, жалбоподателят не е следвало да бездейства, а да обезпечи, съобразно
оперативната си деятелност, изхвърлянето на отпадъците, водещи до създаване на
незаконно сметище. Още повече отразеното в КП, че не са установени замърсявания се
4
опровергава от събраните по делото доказателства
Като е допуснал наличието на описаното замърсяване с отпадъци, Кметът на общината, в
случая жалбоподателят безспорно не е изпълнил пряко произтичащи за него законови
задължения за действия съгласно чл. 19, ал. 3, т. 15 от ЗУО в посочения поземлен имот, като
е реализирал състава на административно нарушение на чл. 151, ал. 2, т. 6, от ЗУО.
Касае се за форма на изпълнително деяние, изразяваща се в бездействие, с оглед на което до
извършване на дължимото действие, нарушението се осъществява от субекта във всеки един
момент, включително и на посочената в АУАН и НП дата 22.03.2022 г., когато при
извършената проверка е било установено.
Предвид изложеното съдът намери, че отговорността на П. правилно и законосъобразно е
ангажирана за процесното нарушение.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл. 151, ал. 2, т. 6 във връзка
с чл. 19, ал. 3, т. 15 от Закона за управление на отпадъците, на основание чл.151, ал.6, т.2
във вр. чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на отпадъците, административно-
наказващият орган е наложил на жалбоподателя „глоба” в размер на 10000 лв., приемайки,
че нарушението е в условията на повторност
Съгласно § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на ЗУО "повторно" е нарушение, което е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на НП, с което нарушителят е наказан за
нарушение от същия вид. В обжалваното НП са посочени няколко НП, но според съда
релевантно за обосноваване на това квалифициращо обстоятелство е посоченото НП № ПК-
27-А-15/13.07.2020 г., влязло в сила на 01.04.2021 г. с решение , постановено по канд №
39/2021 г. на Административен съд Кюстендил, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 4000 лв за нарушение от същия вид, т. е. към датата на
процесното деяние – 22.03.2022 г. не е изтекъл срок от една година, поради което правилно
АНО е квалифицирал нарушението като повторно и е приложил санкционната норма на чл.
151, ал. 6, т. 2 от ЗУО. По отношение останалите НП, посочени от наказващия орган следва
да бъде посочено, че едното е влязло в сила след датата на нарушение, поради което не може
да обоснове повторност, за НП№235/27.09.2021г. няма данни, кога е влязло в сила, а
НП№53/12.03.2021г. не е посочено в АУАН, с който именно се повдига обвинение.
Не може да се постави под съмнение нито датата на влизане в сила на НП № ПК-27-А-
15/13.07.2020 г., нито факта, че със същото жалбоподателят е бил санкциониран, в
качеството на кмет на община Кюстендил, на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО за
нарушение, на чл. 19, ал. 3, т. 15 от същия закон, тъй като независимо, че този
правопораждащ акт не е представен в административнонаказателната преписка, неговото
съдържание може да се провери от всеки заинтересован на сайта на Административен съд
Кюстендил, където е публикувано постановено решение , постановено по канд № 39/2021 г.
на Административен съд Кюстендил, което е известно на жалбоподателят, който е иницирал
и е бил надлежна страна в хода на образуваното съдебно производство, поради което и
неприлагането му от наказващия орган по никакъв начин не е рефлектирало върху правото
5
на защита на дееца.
Съгласно 151, ал. 6, т. 2 при повторно нарушение на чл. 151, ал. 2, т. 6 от ЗУО
Съдът счита, че наложената на жалбоподателя глоба в размер на 10 000. 00 лв не е
съобразена изцяло с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, тъй като не са отчетени като
смекчаващи отговорността обстоятелства предприетите действия от жалбоподателя, макар и
не достатъчни по обем и ефективност извършване на регулярни обходи, с оглед
установяване и почистване на отпадъци, изхвърляни на нерегламентирани места, като
същевременно наложеното, с влязло в сила решение , постановено по канд № 39/2021 г. на
Административен съд Кюстендил, наказание на жалбоподателя за същото по вид нарушение
не може да се отчете като отекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същото е част
от приложената санкционна норма, а другите цитирани такива, касаят период след
извършване на настоящото нарушение.
Предвид изложеното съдът намира, че налагане на жалбоподателя на наказание в по-нисък
размер, а именно глоба в размер на 6 000. 00 лв би могло в пълнота и ефективно да
реализира визираните в чл. 12 от ЗАНН цели за постигане на индивидуалната и генерална
превенция. Така мотивиран настоящият състав счита, че обжалваното НП следва да бъде
изменено в частта относно размера на наказанието, като същото бъде намалено от 10 000. 00
лв (десет хиляди лева) на 6 000. 00 лв (шест хиляди лева).
По делото не са налице доказателства, установяващи маловажност на нарушението по
смисъла на чл. 28, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс (относими към
датата на неговото извършване), тъй като деянието разкрива типичната степен на
обществена опасност на нарушение от този вид. Не са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства или изключителен характер на някое от тях, които в своята съвкупност да
обуславят по-ниска обществена опасност от обичайната за този вид деятелност, поради
което и съдът споделя извода на АНО, че в случая не е налице маловажност на нарушението
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Отделно от това със ЗУО се уреждат обществени отношения,
свързани с мерките и контрола за защита на околната среда и човешкото здраве, чрез
предотвратяване или намаляване на вредното въздействие от образуването и управлението
на отпадъците. Предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушенията
по закона е по-строга, с оглед на предвидената и по-висока санкция за тях, поради което
конкретно извършеното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност
Съдът намира, че не е налице основание за прилагане на хипотезата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от
ЗАНН, тъй като случаят не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от същия вид.
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е осъществено, като е намален
размера на глобата, съдът прие претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна, с
оглед чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
6
След като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и вида и
количеството на извършената дейност, предвид приключване на производството в две
съдебни заседания, настоящият състав намира, че съгласно чл. 63д, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН,
вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ в полза на Община Кюстендил е дължимо
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80. 00 лева, предвиден в чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ. В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3
от ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено съобразно изменения размер на
глобата, като АНО бъде осъден да заплати на Община Кюстендил юрисконсултско
възнаграждение в размер на 48. 00 лв (четиридесет и осем лева).
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 2 и чл. 63д от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 161 от 18.10.2022 г.., издадено от директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите-София, с което на П. Г. П., в. с
адиминстративен адрес гр.К., пл.”В. на основание чл. 151, ал. 6, т. 2, вр. чл. 151, ал. 2, т. 6,
от Закона за управление на отпадъците му е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 000. 00 лв (десет хиляди лева) за нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15, вр. чл. 151,
ал. 2, т. 6, от същия закон, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 10 000 лв. на 6 000 лв
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите –София, с адрес: гр. София,
бул. "Цар Борис ІІІ" 136, ет. 10 да заплати на О. К. с адрес: гр. К., пл. "В. представлявана от
П. П., сумата от 48. 00 лв (четиридесет и осем лева) разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр.Благоевград в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7