РЕШЕНИЕ
№ 707
гр. Пловдив, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20215300502304 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Обжалвано е решение № 261708/12.06.21г.,постановено по гр.д.№ 20518/18г.по описа
на ПдРС,10-ти гр.с.,с което е признато за установено на осн.чл.422 от ГПК във вр.с чл.51 от
ЗУЕС съществуването на вземането на Етажна собственост на сграда с адрес ***********,
представлявана от управителя Г. Ж. Ж. против И. Г. К.,ЕГН-********** и К. А. К.,двамата
от гр.П- за сумата: 1795,84лв.,представляваща солидарно задължение за годишна такса за
управление на общите части в етажната собственост за 2017г. и 2018г., дължима за
самостоятелен обект – апартамент ***, находящ се в комплекс „***********,ведно със
законната лихва,считано от 10.10.2018г. до окончателното заплащане, за което вземане е
издадена заповед № 9459/11.10.2018 г. по ч.гр.дело № 16140/2018 г. на Пловдивски районен
съд,респ.осъдена е Етажна собственост в сграда с идентификатор № *********** да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на И. Г. К. и К. А. К. сумата от 751,84лв.разноски в
заповедното и първоинстанционното производство.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд в обжалваната част е
незаконосъобразно и необосновано.Излага се довод, че при липса на изрично решение за
приемане на нов размер на такси за поддръжка и управление за 2017г.и 2018г.,за тези
години не е определен и съответно не се дължи размер за поддържане на общите части на
сградата,а на друго основание не може да се претендира такса,доколкото съдът е обвързан с
претенциите по исковата молба,а тя е основана само на решението на ОС на ЕС от
05.08.16г.Иска се отмяна на решението като вместо него се постанови друго,с което да се
отхвърлят предявените искове.Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.Не се
правят доказателствени искания.
С писмения отговор на въззиваемата страна се излагат съображения за
1
неоснователност на въззивната жалба.Моли се същата да бъде оставена без уважение като
неоснователна,а решението на районния съд като правилно и законосъобразно да се
потвърди.Претендират се разноски.
Пловдивският окръжен съд,след проверка на обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл. 269 от ГПК и преценка на събраните по делото доказателства и
възраженията на страните,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и изхожда от легитимирана да
атакува постановеното решение страна,поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
След извършена служебна проверка по чл.269 от ГПК въззивният съд намира,че
обжалваното решение е валидно и допустимо.При въззивната проверка за нарушение на
императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбите оплаквания, Пловдивският окръжен съд намира
следното:
Пред ПдРС са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1
във вр.с чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.51,ал.1 от ЗУЕС от ЕС на сграда с идентификатор №
************,представлявана от управителя Г. Ж. Ж. против И. Г. К. и К. А. К.Иска се
осъждане на ответниците да заплатят на основание чл.6,ал.1,т.10 от ЗУЕС сумата от
1795,84лв.,от които: сума в размер на 647,92лв.-дължима годишна такса за поддръжка и
управление на общите части на сградата за цялата 2017г.и 1147,92лв.дължима годишна
такса за поддръжка и управление на общите части за цялата 2018г.,дължими за апартамент
№ ***, представляващ самостоятелен обект в сграда с ид. №*******, намиращ се в сграда с
ид. № ********,представляваща етажна собственост-комплекс ************,които такси са
определени съгласно решения на Общото събрание (ОС) на етажната собственост
(ЕС),взети с протоколи от 05.08.16г.,от 10.03.17г. и от 20.07.18г.,ведно със законната
лихва,считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане,за което вземане е издадена заповед от 11.10.18г.по ч.гр.д.№16140/18г.на
ПдРС,ведно с разноските в заповедното производство.
Не е спорно по делото, че сградата с идентификатор 53045.503.299.1, находяща се в гр.
***********“ се намира в режим на етажна собственост,както и че ответниците са
собственици в режим на СИО на самостоятелен обект в нея с идентификатор
53045.503.299.1.33,което е видно и от представеният НА № *****.и удостоверение за
гр.брак.
С влязло в сила решение от 05.08.2016г. ОС на ЕС по т.2 от дневния ред е определило
основна такса за 2016г.за поддръжка и управление на общите части в размер на 6 евро с
ДДС на кв.м.,вкл.припадащите се площи от общите части на сградата,която основна такса е
платима от всички собственици на апартаменти (жилища),с изключение на тези
обекти,които са въведени в експлоатация,но не са довършени и не се ползват,както и с
изключение на обектите,които се отдават под наем.Крайният срок за заплащане на сумите е
определен на 31.08.16г.
От представените протоколи от ОС на ЕС от 10.03.17г.и от 20.07.18г.е видно,че за
процесните две години не е определян размер на вноските за поддържане на общите
части.И.К. е заплатил по сметка на ЕС сумата от 1057,17лв.на 17.03.17г.и сумата от 500лв.
вноска за поддръжка на общи части за 2017г.и 2018г.
От приложеното ч.гр.д. № 16140/2018г.се установява,че за така начислените
по партидата на ответника суми е било подадено заявление по чл.410 ГПК и е била издадена
заповед за изпълнение № 9459/11.10.2018г. за 1795,84 лв., от които 647,92 лв. такса за 2017г.
и 1147,92 лв. такса за 2018г.На 15.11.2018г.ответникът К. е подал възражение срещу нея, във
връзка с което било образувано настоящото дело.
2
По делото е изготвена и приета ССЕ,според която размерът на задълженията на
ответниците за времето от 2017г. и 2018г. са общо 2295,84 лв. с ДДС, или по 1147,92 лв. с
ДДС на година. При приспадане на заплатената сума на 04.07.2018г. от ответника К. сумата
е 1795,84 лв.
По делото са разпитани и двама свидетели-Г. Ж.,управител в процесния период и А.
К.,син на ответника,чиито показания районният съд не е кредитирал с оглед
заинтересоваността му от изхода на делото.
Районният съд е уважил претенциите,като е приел,че решението на ОС на ЕС не е
било оспорено съгл.чл.40,ал.2 от ЗУЕС,поради което не може да бъде оспорвано от
ответниците по повод на настоящата претенция. Първостепенният съд е приел за
неоснователен и доводът на ответниците,че няма определен размер на таксата за 2017г.и
2018г.и след като през въпросните две години не е променян размерът на дължимите от
собствениците плащания,следва че той е приложим и за тези две години.
Настоящата инстанция не споделя този извод на районния съд.
Така,както е формулиран протоколът от 05.08.16г.,не възниква съмнение относно
волята на общото събрание,че определената такса за поддръжка и управление на общите
части на етажната собственост касае именно 2016г.Видно е от приложените протоколи за
проведени общи събрания на етажната собственост през 2017г. и 2018г.,че в дневния ред не
е включена точка и не е вземано решение за определяне на такса за поддръжка и управление
на общите части на етажната собственост за съответните години.
След като решението на ОС на ЕС от 05.08.2016г. не е било атакувано по реда на
чл.40 от ЗУЕС, то същото е влязло в сила и обвързва всички етажни
собственици,вкл.гласувалите „против“,със задължителна сила, като инцидентен контрол за
неговата незаконосъобразност в настоящия процес е недопустим. В тежест на ищеца по
предявените искове е да установи претендираното вземане по основание и размер,като при
условията на пълно и главно доказване следва да установи,че ответникът е собственик на
самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост,а също и размера на
вноската за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата за
съответната календарна година,определен с решение на общото събрание на етажната
собственост,като последното предполага да установи наличие на валидно решение на ОС на
ЕС,въз основа на което за етажните собственици е възникнало задължение за плащане на
годишна вноска в определен размер.
В настоящия случай липсва обективирана валидно формирана воля на общото
събрание на ЕС за определяне на размера на дължимите вноски за 2017г. и 2018г., която да
обоснове извод,че етажната собственост е упражнила валидно правомощието си по
чл.11,ал.1,т.5 от ЗУЕС да определи размера на паричните вноски за управление и
поддържане на общите части на сградата.
Решенията на Общото събрание се обективират в писмена форма,като тяхното
съдържание се отразява в протокола от проведеното общо събрание съгласно чл.16,ал.1 от
ЗУЕС.Законът въвежда формални изисквания за форма и съдържание на протокола от
проведеното общо събрание, като същият има материална доказателствена сила по
отношение съдържанието на приетите решения,което означава,че за волята на общото
събрание,обективирана в приетото решение,може да се прави извод само от съдържанието
на протокола.Последната следва да е формирана на проведено общо събрание и да е
отразена в писмена форма – протокола от проведеното общо събрание.За това каква е била
волята на общото събрание относно размера на вноските за 2017г. и 2018г.може да се съди
само от протокола на общото събрание на ЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.6,ал.1,т.10 от ЗУЕС собствениците на самостоятелни
обекти в сграда в режим на етажна собственост са задължени да заплащат разходите за
3
управление и поддържане на общите части на сградата,като размерът на паричните вноски
за разходите за управление и поддържане на общите части на сградата се определя от
общото събрание.Съгласно разпоредбата на чл.48,ал.8 от ЗУЕС за поддържане на общите
части на етажната собственост собствениците,ползвателите и обитателите на самостоятелни
обекти правят ежемесечни вноски в размер, определен в правилника на вътрешния ред или
с решение на общото събрание.От тези разпоредби следва,че за основателността на иска е
необходимо да бъде кумулативно установено,както че ответникът е задължено лице на
основание чл.6,ал.1,т.10 от ЗУЕС поради това,че е собственик на самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост,така и че е налице валидно прието решение на ОС на
ЕС, с което е определен размера на дължимата вноска.Разноските по поддържането на вещта
се поемат от предварително събраните вноски, чийто размер е гласуван от общото събрание
на етажните собственици.
Като е стигнал до обратния извод,че от ответниците са дължими годишни такси за
поддръжка на общите части за 2017г.и за 2018г.въз основа на решение на ОС на ЕС от
05.08.2016г.,районният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение,което
следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго,с което да се отхвърлят
предявените искове.
С оглед изхода на делото следва да се присъдят на жалбоподателите направените от
тях разноски в първоинстанционното и въззивното производство,съответно в размер на
670лв.пред ПдРС за адв.възнаграждение и в размер на 436лв. пред настоящата инстанция за
ДТ-36лв.и адв.възнаграждение-400лв.,или общо разноски за двете инстанции в размер на
1106 лв.съгласно представените ДПЗС.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261708/12.06.21г.,постановено по гр.д.№ 20518/18г.по описа
на ПдРС,10-ти гр.с.,с което е признато за установено съществуването на вземането на
Етажна собственост на адрес ***********,представлявана от управителя Г. Ж. Ж. против И.
Г. К. ЕГН-********** и К. А. К.,двамата от гр.П. за сумата от 1795,84лв,представляваща
солидарно задължение за управление на общите части в етажната собственост за 2017г. и
2018г.,дължими за самостоятелен обект– апартамент *************, ведно със законната
лихва, считано от 10.10.2018г. до окончателното заплащане, за което вземане е издадена
заповед № 9459/11.10.2018 г. по ч.гр.дело № 16140/2018 г. на Пловдивски районен съд и с
което са осъдени И. Г. К.,ЕГН-********** и К. А. К. да заплатят на собствениците на
Етажна собственост на адрес **********,представлявана от управителя Г. Ж. Ж. сумата от
415,92лв.разноски по исковото производство пред ПдРС и 335,92лв.разноски в
производството по ч.гр.д.№ 16140/18г.по описа на ПдРС ,като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажна собственост на сграда с идентификатор №
***********,представлявана от управителя Г. Ж.Ж. искове с правно основание чл.422 от
ГПК във вр.с чл.51,ал.1 от ЗУЕС за признаване за установено съществуването на вземането
на Етажната собственост против И. Г. К.,ЕГН-********** и К. А. К.,двамата от гр.П. за
сумата от 1795,84лв.-солидарно задължение за управление на общите части в етажната
собственост за 2017г. и 2018г.,дължими за самостоятелен обект–апартамент
№**********,ведно със законната лихва,считано от 10.10.2018г. до окончателното
заплащане, за което вземане е издадена заповед № 9459/11.10.2018 г. по ч.гр.дело №
16140/2018 г. на Пловдивски районен съд.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда с идентификатор №
4
**********,представлявана от управителя Г. Ж. Ж. да заплати на И. Г. К. ЕГН-********** и
К. А. К.,двамата от гр.П. сумата в общ размер на 1106лв.направени от тях разноски в
първоинстанционното (670лв)и във въззивното производство (436лв.)за адв.възнаграждение
и ДТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5