Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260137 /11.11.
Година 2020 Град Перник
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На тринадесети октомври Година 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Съдебни заседатели:
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно
дело №00676 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №18-1158-004936/28.12.2018г.,
изд. от Началник сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, на П.Б.К. с ЕГН **********,
с адрес ***, е наложено административно наказание глоба 100 /сто/ лв., на
основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, за
това, че на 28.10.2018 г., в 23.35 часа, в с. Драгичево, общ. Перник, на ул.
Кракра, движейки се в посока от с. Рударци
към с. Драгичево, като водач на МПС – мотоциклет Хонда,
без рег. табела, на кръстовището с път 1-6 навлиза и преминава на червен
сигнал на светофарната уредба – нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от П.К., чрез пълномощникът му - адв. В.Б., с която оспорва законосъобразността на издаденото
наказателно постановление като твърди, че фактическите обстоятелства по случая
са оценени неправилно от контролните органи, както и че отговорността му е
ангажирана за нарушение, което не е извършил. Отрича да е управлявал
мотоциклета и да е извършил вмененото му
нарушение. Релевира и възражения за допуснати при
съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление съществени
процесуални нарушения. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебното производство жалбоподателя
не е участвал лично.
Пълномощникът – адв. Б. поддържа тезите в жалбата, допълва доводите
в тяхна подкрепа и пледира за
отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо
към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована – не е изпратила
представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр.
чл.84 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е
допустима, а разгледана по същество е и основателна.
От фактическа страна:
На 28.10.2018 г., вечерта, свидетелите Р.В. и М.Й. – полицаи в група
Охранителна полиция към Второ РУ - Перник изпълнявали служебните си задължения като
АП 231 на територията на с. Рударци, общ. Перник. Около 21.35 часа забелязали в
центъра на селото мотоциклет, движещ се
в посока с. Кладница, на който нямало поставена регистрационна табела. По тази
причина подали на водача му сигнал за
спиране със стоп-палка, но същият не се подчинил и рязко увеличил скоростта.
Служителите на МВР го последвали, но за кратко време го загубили от поглед. Докладвали
за случая в дежурната част на 02 РУ и поискали съдействие за спиране и установяване на водача. В един
момент отново го забелязали в селото,
като същият се насочил в обратна посока - към с. Драгичево. Свидетелите го следвали с включена светлинна
и звукова сигнализация на патрулния
автомобил. На кръстовището от ул. Кракра, с. Драгичево и път І-6 мотоциклетистът преминал на червена светлина
и продължил към центъра на селото.
Междувременно, за оказване на съдействие, към мястото бил насочен и АП 230 в състав свидетелите А.В.С. и К.В.К..
В района на черквата в с. Драгичево мотоциклетистът променил посоката си на движение
и се насочил обратно към кръстовището,
където вече се намирали служителите от
АП230. Възприемайки приближаващото
към тях МПС, отговарящо на даденото описание, те опитали да спрат водача, подавайки му сигнал за спиране със
стоп-палка, който последният отново пренебрегнал и продължил към с. Рударци. За
кратко отново бил изгубен визуален контакт с него от следващите го два
полицейски екипа. В по-късен момент те
установили пътното превозно средство паркирано
в с. Рударци, но водачът не бил установен. По номера на рамата на превозното
средство било констатирано, че негов собственик е В.С.Т.. Нейният внук П.К. не
съдействал за изясняване на обстоятелството кой е управлявал мотоциклета. За
обстоятелствата по случая свид. В. изготвил докладна
записка до Началник 02 РУ – Перник.
Три дни по-късно, свидетелят Г.П.Г. въз основа предоставените му данни от свид. Й. и В. и изготвените по случая документи, счел, че
за преминаването на мотоциклета на
червен сигнал на светофарната уредба на кръстовището в с. Драгичево следва да
ангажира административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя. Затова, в качеството си на мл.полицейски инспектор в полицейско
управление - с.Рударци, в присъствието на П.Б.К. образувал срещу него административнонаказателно
производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение
бл.№586618/31.10.2018 г. като приел, че
виновно е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.
При предявяване на акта жалбоподателят възразил срещу направените
констатации.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН депозирал и допълнително писмено възражение
с вх. № 379600-8557 от 02.11.2018 г., в което оспорил да е управлявал
мотоциклета вечерта на 28.10.2018 г.
На 28.12.2018г.,
въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, отхвърляйки направеното възражение, наказващият орган
приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна
отговорност на П.Б.К. за нарушението по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе
предвид: показанията на свидетелите Г.П.Г., Р.В.В., М.Б.Й.,
А.В.С. и К.В.К., съставеният АУАН бл. №586618 31.10.2018г., информационни
карти за дейността на наряди от 28.10.2018г., заверено копие на заповед № 8121з
– 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.
Въз основа на установената чрез
събраните доказателства фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира
следното:
При извършване на служебна
проверка за законосъобразност, съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в развилото се срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство.
Съдът не констатира нарушение и на императивните изисквания в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства
относими към фактическия състав на посоченото
административно нарушение, описанието му съответства на правното му
квалифициране, поради което правото на защита на жалбоподателя и в най-малка
степен не е ограничено.
Не е нарушено и изискването в чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Вярно е, че задължението
на водачите на пътни превозни средства да съобразяват поведението си със
светлинните сигнали е регламентирано общо в чл.6, т.1, пр.2-ро от ЗДвП, сочена
като нарушена в случая. Конкретизация на това задължение се съдържа в
разпоредбите на чл.12 от ЗДвП и Глава осма от Правилника за прилагане на ЗДвП,
които регламентират мястото на поставяне на светофарни уредби и значението на
светлинните сигнали, както и в НАРЕДБА № 17 от 23.07.2001 г. за регулиране на движението по
пътищата със светлинни сигнали, издадена на основание чл.14, ал.1 от ЗДвП.
В случая отговорността на жалбоподателя е ангажирана
на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП,
която самостоятелно установява състав на административно нарушение и същевременно определя санкцията, която следва да се
наложи за него. Фактическото описание на
нарушението в акта и постановлението
изпълва елементите от състава на визираната
административнонаказателна норма, поради което
императивното изискване за посочване на
нарушената законова разпоредба е изпълнено и правото на защита на жалбоподателя и в най-малка степен не е засегнато. Същият е правоспособен водач на МПС,
поради което видовете светлинни сигнали и тяхното значение са му известни.
Невземането
на отношение от АНО по подаденото писмено възражение не съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила. Самият факт, че наказателно постановление е
издадено мотивира заключение, че наказавщият орган е счел възражението за
неоснователно.
По същество :
Именно в тази насока са същинските възражения на П.К., който оспорва при
изложените обстоятелства да е управлявал описания мотоциклет, а оттук да е извършил
нарушение на светлинната
сигнализация при преминаване през кръстовището в с. Драгичево. Твърди,
че фактическите обстоятелства по случая са неправилно установени, което е довело
до достигане до необосновани фактически и правни изводи относно наличието на извършено нарушение и неговия
автор.
Изводът си, че жалбоподателят е извършил нарушението, наказващият орган е
формирал единствено въз основа констатациите в акта за установяване на
нарушението. Действително, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. Законовата презумпция обаче, не обвързва съда в производството по оспорване на издаденото
наказателно постановление. Съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН
доказването в съдебното производство се
осъществява по реда на НПК -
чрез средствата и способите за доказване
предвидени в Кодекса, и се основава на принципите разписани в него. В този
аспект, по силата на разпоредбата на чл.14, ал. 2 от НПК /“доказателствата и
средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена
сила”/, в съдебното производство констатациите в акта нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста
на целия събран по делото доказателствен материал.
Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума
на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен,
разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от
закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото
административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това,
особено когато констатациите отразени в акта се оспорват от наказаното лице,
каквато е позицията на сочения като нарушител и в настоящото производство.
Събраните по делото доказателства установяват, че очевидци на твърдяното
нарушение са били свидетелите Р.В. и М.Й., включени
в състава на автопатрул 231. Актосъставителят Г.Г. е съставил процесния акт въз
основа на сведенията събрани от двамата служители на 02 РУ – Перник и изготвените
от тях по случая документи.
Свидетелите К. и С.,
включени в състава на АП 230, също са били ангажирани със случая,
доколкото са били насочени за оказване
на съдействие на колегите си по спиране и установяване на водача на мотоциклет Хонда, неподчинил се
на подаден сигнал за спиране със стоп –палка. Показанията на последните двама
свидетели обаче не са пряко относими, тъй като макар
да са се намирали в района на същото кръстовище, това е станало в момент, когато
нарушителят е преминал, движейки се в обратна посока - от с. Драгичево към с. Рударци.
Следователно, за изясняване на релевантните за казуса обстоятелства съществена значимост
имат показанията на свид. В. и Й.. Двамата
потвърждават обстоятелствата отразени в съставения акт и изготвената от първия
докладна записка. Твърдят, че след първоначалното неподчинение от страна на
водача на мотоциклета на подадения му сигнал за спиране са го следвали със служебния автомобил, както
и че
са възприели преминаването му на кръстовището в с. Драгичево на червена
светлина на светофарната уредба. Никой от двамата свидетели обаче не дава
сведения относно самоличността на лицето, управлявало въпросния мотоциклет в
същия момент, тъй като същото не е било спряно за проверка нито в района на кръстовището,
непосредствено след възприетото нарушение на светлинната сигнализация, нито
по-късно и на друго място от тях или от
служителите във втория екип. Четиримата свидетели установяват,
че в различни моменти са губили визуална връзка към водача на
мотоциклета, както и че при установяване на ППС на територията на с. Рударци,
водачът не е бил на мястото. Липсват други събрани доказателства, които да са
убедителна основа за формиране на
несъмнен извод, че именно П.К. е управлявал мотоциклета на 28.10.2018г.
При това положение, съдът счита, че
предявеното на жалбоподателя административнонаказателно
обвинение не е подкрепено с убедителни по съдържание доказателства, за да
послужат като основа за формиране на несъмнен извод за това, че състава на административното
нарушение действително е осъществен от него. С оглед презумпцията за
невиновност в чл.16 от НПК, намиращ субсидиарно
приложение в административнонаказателното производство съгласно чл.84 от ЗАНН,
неангажирането от страна на административнонаказващия
орган, върху когото пада доказателствената тежест в производството, на убедителни
доказателства за това, че нарушението е извършено и че е извършено от лицето,
посочено като нарушител, обосновава извод за недоказаност на същото.
Жалбоподателят
е последователен в позицията си, че не е управлявал МПС при изложените обстоятелства.
В нейна подкрепа не е ангажирал
доказателства, но в процеса на доказване е недопустимо обективната
невъзможност нарушителят да ангажира оправдаващи го доказателства да бъде
санкционирана с автоматично отхвърляне достоверността на възраженията му, тъй
като в административнонаказателното производство, в което субсидиарно
приложение намират правилата на НПК, същият нито е длъжен да доказва, че е невинен, нито могат да се правят изводи в
негова вреда поради това, че не е доказал възраженията си /чл.103, ал.2 и 3 от НПК/.
Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че
административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен начин, тъй
като събраните доказателства не са достатъчни за формиране на категоричен извод,
че фактическата обстановка е установена точно, че съставът на нарушението по чл.6, т.1 ЗДвП е осъществен от
жалбоподателя и то виновно, и че
законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за него.
Тези съображения мотивират отмяна на обжалвания акт като
незаконосъобразен и необоснован, поради което на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-1158-004936/28.12.2018г.,
издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР – гр. Перник, с което на П.Б.К. с
ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба 100
/сто/ лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ