Р Е Ш Е Н И Е
№ 260020 / 11.2.2021г. гр. Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІ
състав
На единадесети януари две хиляди и двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ДОБРЕВ
Секретар
………………МАРИЯНА ТАСЕВА …............................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от съдията ……….ДОБРЕВ……….…………
А Н дело номер.........267............по описа
за...............2020................година
Производството
по настоящото дело е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по подадената жалба от „Г***“ ЕООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. Карнобат, ул. *** № 25, представлявано от управителят Ж.К.К.
против наказателно постановление № 504538- F541693 от 11. 09. 2020 г. на Началник отдел Оперативни дейности– Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което
на жалбоподател, за извършено от него административно нарушение по чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба № Н– 18 от 13. 12. 2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС му е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 2000 лв. .
Жалбоподателят,
чрез представителя си е останал
недоволен от така наложената му административна санкция и в жалбата си твърди,
че не оспорва установената от АНО фактическа обстановка и възраженията му се
свеждат до правната страна на спора. Не оспорва задължението за издаване на
фискална касова бележка от регистрираното и работещо в момента на проверката в
обекта ФУ, но твърди, че въпросната ситуация при извършената контролна покупка
е възникнала поради струпването на много хора и желанието му да създаде ред и
да опази стоката си, което е направило невъзможно издаването на касова бележка
при самата покупка.
Жалбоподателят твърди, че наказващият орган не е
изпълнил задълженията си по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като не е изложил мотивирана преценка относно липсата за
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че е нарушен принципа за
пропорционалност между деянието, последиците от същото и предвидената санкция,
произтичащ от чл. 35, ал. 3 от НК, 36 от НК и чл. 93, т. 9 от НК. Излага
съображения, че в случая се касае за много малка сума и нарушението
представлява инцидентен случай в дейността на фирмата, нарушение е констатирано
за първи път, не са налице други нарушения на данъчното законодателство и в
случая е било достатъчно само да бъде предупреден нарушителя по реда на чл. 28,
б. „а“ от ЗАНН. Твърди се, че след като АНО е наложил санкция в максимално
предвидения размер без да са налице
факти предопределящи това и без да се посочат каквито и да било мотиви. Желае
НП да бъде отменено като незаконосъобразно поради неспазване на материално
правните разпоредби по издаването му- издадено при съществени нарушения и не е
съобразено с целта на закона и при условията на евентуалност същото да бъде
изменено.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява лично, явява се процесуален представител, който поддържа жалбата за цялостна
отмяна на наказателното постановление или изменение на НП относно
размера на наложеното административно наказание.
За административнонаказващият орган редовно
призован се явява негов процесуален
представител, същият взема становище по
така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като
счита същата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло. Желае присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по
време на съдебното следствие доказателства, още повече, че жалбоподателя не
оспорва установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от представителя
на „Г.***“ ЕООД с ЕИК ******** наказателно постановление № 504538 - F 541693 от
11. 09. 2020 година на Началник отдел Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите е издадено
въз основа на АУАН сер. № F 541693 от 16. 03. 2020 година съставен от
свидетелят К.П.Г. на длъжност инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП в
присъствието на един свидетел, срещу „Г.***“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.
Карнобат, ул. ***** № 25, представлявано от Ж.К.К., с който се констатира
установено административно нарушение на дата 06. 03. 2020 година, изразяващо се в това, че на 06. 03. 2020 г. в 10, 13 часа е извършена проверка
по спазване на данъчното и осигурително
законодателство на търговски обект по смисъла на § 1,т.41 от ДР на ЗДДС-
Магазин за цветя, находящ се в гр. Карнобат, бул. България № 3 стопанисван от „Г.****“
ЕООД с ЕИК ********. При проверката е установено,
че преди легитимация за извършена контролна покупка на цвете в саксия на
стойност 3 лв, заплатени от Д.И.Ж. на длъжност старши инспектор по приходите, с
пари в брой- монета от 2 лв. и монета от 1 лв., след получаване на стоката не е
издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо към момента на
проверката в обекта ФУ модел Тremol M 20, ИН на
ФУ ZK 130313 и ФП № 50167057 или касова бележка от кочан. Плащането
за сметката на дружество „Г.****“ ЕООД е прието от Ж.К.К. с ЕГН **********-
управител на обекта. С което „Г.****“ ЕООД, ЕИК ******** не е изпълнило
задължението си, едновременно с получаването на плащането да издаде и предостави
на клиента фискална касова бележка или касова бележка от кочан. Неиздаването се
потвърждава и отпечатан КЛЕН за дата 06. 03. 2020 г., от който е видно, че
горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на
фискален бон. За извършената проверка и направените констатации е съставен
протокол за извършена проверка Кд 78, серия АА № 0364490 / 06. 03. 2020 г.
От събраните по делото писмени доказателства: протокол
за извършена проверка сер. АА № 0364490 / 06. 03. 2020 г. и приложените към
него писмени обяснения на управителя, опис на паричните средства в касата, дневен
отчет, съкратен отчет на фискалната памет,КЛЕН № 01, декларация за стопанисвани
обекти от задълженото лице, справка за оборота на „Г.****“ ЕООД за периода 01. 03.2019- 29. 02. 2020 г. и гласните
доказателства- показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетел К.П.Г.-
актосъставител и Д.И.Ж. свидетел на съставянето на акта, като и двамата свидетели
са извършили проверката на 06. 03. 2020 г. в Магазин за цветя, находящ се в гр.
Карнобат, бул. България № 3 стопанисван от „Г.****“ ЕООД с ЕИК ******** и лично
са констатирали описаните в Протокол за извършена проверка сер. АА №0364490 нарушения от жалбоподателя, се доказва, че
жалбоподателят е извършил административното нарушение посочено в съставения АУАН и издаденото въз основа на
него обжалвано наказателно постановление.
Както беше отбелязано по горе жалбоподателят не
оспорва факта на извършеното и установено административно нарушение, което е
отразено и в жалбата му срещу процесното наказателно постановление.
По делото не се събраха други
доказателства, които да сочат,
че жалбоподателят не е извършил горепосоченото
адм. нарушение, напротив събраха се само доказателства водещи до несъмнен
извод, че същият е извършител на адм. нарушение, което му се приписва.
Преценявайки възраженията на жалбоподателя визирани в
жалбата му за незаконосъобразност на процесното обжалвано наказателно
постановление, както и изложените от процесуалния представител на жалбоподателя
възражения в представените писмени бележки, съдът намира че същата е частично основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
административен орган с териториална и материална компетентност, в предписаната
от закона форма, съдържа необходимите реквизити и е издадено въз основа на Констативен
протокол и АУАН съставени по предписаната форма, съдържание и от компетентен за
това орган. При съставянето на АУАН са спазени разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗДДС. Както в АУАН, така
и обжалваното наказателно постановление правилно са посочени мястото на
извършване на нарушението, начина на извършването му, както и законовите норми,
които са нарушени. Извършването на посоченото в КП, АУАН и НП административно
нарушение не се опровергава от никакви доказателства и от събраните по
настоящото дело доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят
е извършил приписваното му административно нарушение по ЗДДС, за което му е
наложено и посоченото в НП административно наказание.
Съдът намира, че съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.1
и ал. 2 от ЗАНН деянието обявено за адм. нарушение, е виновно когато е извършено умишлено или
непредпазливо и непредпазливите деяния не се наказват само в предвидените от
закона случаи. В случая деянието извършено от жалбоподателя е умишлено и същото е наказуемо, като административно наказващия орган правилно е процедирал и в изпълнение на ЗАНН
и ЗДДС му е наложил наказание по чл. 185,
ал.1 от ЗДДС. В хода на административното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения довели до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя.
Относно твърденията на процесуалния представител на жалбоподателят
относно липсата на пропорционалност на извършеното нарушение и съответно
наложеното наказание в светлината на цитираните норми от НК, както и относно
твърдението, че извършеното от него деяние се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и след като АНО не е изложил
мотивирана преценка за липса на
основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е нарушил закона и на това основание се претендира отмяна на
наказателното постановление. Съдът намира, че следва да разгледа и това
направено възражение от жалбоподателя.
Съдът намира, че преценката на АНО
за „маловажност „ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното
от жалбоподателя се прави по
законосъобразност и съответно подлежи на
съдебен контрол. Преценката относно дали случая е маловажен следва да се
извърши съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, съгласно която доколкото в
ЗАНН, не се предвижда друго, се прилагат нормите на Общата част на НК, относно
въпросите за вината, обстоятелствата изключващи отговорността и др.. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" е дадена в чл. 93, т. 9 от НК, като такъв е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
вината обстоятелства представляват по– ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните
по делото не може да се направи изводът, че от деянието липсват вредни
последици и същото е с по– ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от съответния вид. Предвид събраните доказателства по делото, съдът
счита, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като същия не е маловажен. Извършеното
административно нарушение е обществено опасно
по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като се касае интереси
защитени от правото и свързани с данъчната политика и цялостния правов ред на
Държавата. В случая законът е постановил, че само с осъщественото от
жалбоподателя бездействие е достатъчно за извършването на административно
нарушение, вследствие на което да възникне съответната административнонаказателна
отговорност. По посочените причини съдът намира, че извършеното от
жалбоподателя е административно нарушение и същото не е маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил преписваното
му административно нарушение, както заключението за това се подкрепя от всички
събрани по делото доказателства- писмени
и гласни и не се опровергава от каквито и да било доказателства. Затова съдът намира, че жалбоподателят е извършител
на административно нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал.1, т. 1 от Наредба №
Н – 18 от 13. 12. 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като в случая административно наказващия
орган му е наложил административна
наказание за извършено от него административно нарушение на основание чл. 185, ал. 2 изр. второ от ЗДДС във връзка
с чл. 185, ал.1 от ЗДДС, санкция-
имуществена санкция в размер от 2000 лв., което е в максималния допустим от закона
размер.
Районният съд счита, че при определяне на наказанието
административнонаказващият орган не се е съобразил с всички относими към
деянието и дееца смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. В случая липсват
каквито и да било доказателства, че на дружеството-жалбодател са налагани други
наказания за нарушение на данъчното или осигурителното законодателство. В
случая не е съобразена и ниската стойност на неотчетената през фискалното
устройство продажба. Не е съобразен размера на обекта, предмета на дейност на
дружеството и реализирания от същия оборот. АНО без да изложи мотиви на
практика е определил размера на санкцията на максимума. Според настоящия
съдебен състав дори минималната предвидена имуществена санкция от 500 лева е
достатъчно висока и съотнесена към конкретното нарушение, същата се
явява адекватна за постигане целите на наказанието. Ето защо в този смисъл
следва да се измени процесното НП, досежно размера на наказанието, което да
бъде намалено от 2000 лева, на 500 лева.
По разноските: Представителят на АНО претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода от делото, съдът не
присъжда такова.
Процесуалният представител не е претендирал за
присъждане на разноските, поради което съдът не счита, че следва да се
произнесе относно същите.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 504538-
F541693 от 11. 09. 2020 г. на Началник отдел Оперативни дейности– Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което
на „Г.***“ ЕООД с ЕИК ********, адрес гр.
Карнобат, ул. Васил Левски № 25, представлявано от Ж.К.К. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 / две хиляди /
лв. за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредба Н-18 / 13. 12. 2006 на МФ, вр чл.118, ал.1 от ЗДДС на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС
КАТО НАМАЛЯВА размера на наказанието на
500 / петстотин / лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба
пред Административен съд Бургас в 14
дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: