№ 36
гр. ***, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ***, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СЖС
Членове:ГПЙ
НДН
при участието на секретаря НЦК
като разгледа докладваното от СЖС Въззивно гражданско дело №
20251300500021 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивна жалба на *** чрез
адв.С.И. против Решение №144 от 22.11.24г. по гр.д. №463/24г. на *** , с което
е уважен предявеният от ищеца иск за заплащане на обезщетение за срок от
четири месеца,поради придобито право на осигурителен стаж и
възраст.Счита,че обезщетението по чл.222,ал.3 КТ се дължи от момента на
прекратяване на трудовото отношение след като служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,което за ищеца е към
11.11.2019г.,когато е приключил вторият му мандат като кмет на ***.Към този
момент Б. С. Н. е имал трудов стаж по-малко от 10години на същото работно
място и затова му е изплатено обезщетение в размер на 2 работни заплати.
Б. С. Н. е избран за трети мандат като кмет на *** за
периода 2019-2023г.,но жалбоподателят счита,че това не следва да се взема
под внимание,защото към 2019г. за него вече са били налице кумулативно
изискуемите предпоставки за изплащане на обезщетение по чл.222,ал.3 КТ-
прекратяване на трудовото отношение след изтичане на втория мандат и
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Правят възражение за погасено по давност вземане-
1
чл.358,ал.1 КТ като считат,че от 31.12.2019г. вземането е станало изискуемо и
до предявяване на иска през 2024г. е изтекла преклузивната тригодишна
давност.
Иска от съда да отмени решението като неправилно и
постанови ново,с което да отхвърли предявеният иск като неоснователни и
недоказани.Претендира разноски по делото за двете инстанции.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по
жалба Б. С. Н. чрез адв. Р. Д. е подал писмен отговор,с който оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното
решение.Застъпва тезата ,че за периода 06.11.2011г. до 06.11.2023г. Б. С. Н. в
продължение на три последователни мандата е бил кмет на *** и за това време
има 12 години трудов стаж на едно и също работно място,поради което му се
дължи обезщетение по чл.222,ал.3 КТ за 6месеца.
Счита също,че искът не е погасен по давност,тъй като
трудовото правоотношение е прекратено на 06.11.23г.,а не на 12.06.2017г.
защото подаването на документи за пенсия не е начална дата на погасителната
давност.
От данните по делото във връзка с направените в жалбата
оплаквания Окръжният съд констатира следното:
Не е спорно,че за периода 06.11.2011г. до 06.11.2023г. Б. С.
Н. в продължение на три последователни мандата е бил кмет на ***.Спорен е
въпросът от кой момент се дължи обезщетение по чл.222,ал.3 КТ-от момента
на прекратяване на трудовото отношение след изтичане на втория мандат и
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към 06.11.2019г.
или от последното прекратяване на трудовото правоотношение,което в случая
е след изтичане на третия мандат на 06.11.2023г.
*** е застъпил втората теза,при което ищецът има
прослужени 12години на едно и също работно място и му се дължат 6 работни
заплати.*** е изплатила на ищеца 2работни заплати в първата хипотезата на
чл.222 ал.3 КТ и спорът е за обезщетението за оставащите 4 работни
заплати,които *** с обжалваното решение е присъдил в полза на ищеца.
Установено е също от назначената ССЕ,че обезщетението
по чл.222,ал.3 КТ възлиза на 15 400,02лв. за 4 месеца и не е било начислено от
работодателя и не е изплатено на работника.
2
Пред втората инстанция не са ангажирани нови
доказателства,съобразено с преклузията по чл.266,ал.1 ГПК.
При тези данни съдът достигна до следните изводи:
Обезщетението по чл.222,ал.3 КТ се дължи от работодателя
при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.Действително следва да са налице двете кумулативно предвидени
предпоставки-прекратяване на трудовото правоотношение и придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Безспорно установено е,че Б. С. Н. в продължение на три
последователни мандата е бил кмет на ***-от 06.11.2011г. до 06.11.2023г.Той е
придобил право на пенсия на 12.06.2017г.,но към този момент не е прекратено
трудовото му правоотношение,поради което не е налице хипотезата на
чл.222,ал.3 КТ.Жалбоподателят счита,че този момент е към 11.11.2019г.,когато
е изтекъл вторият мандат като кмет на ищеца.Поради спецификата на неговата
длъжност-кмет на община и изборният й мандат за срок от 4години
прекратяването на трудовото отношение настъпва с изтичане на законния
срок.При новия избор трудовото отношение продължава като не се счита за
прекъснат трудовия стаж.В случая Б. С. Н. е избран за следващия трети мандат
от 2019г. до 2023г. и едва след изтичането му и избора на друго лице за кмет
на *** трудовото правоотношение с Б. С. Н. е прекратено.
Именно от този момент-06.11.2023г.- за него настъпва
възможността да търси обезщетение по чл.222,ал.3 КТ.Налице са всички
изискуеми от тази законова разпоредба предпоставки-ищецът е работил в
същото предприятие повече от 10години-в случая 12години,трудовото му
правоотношение е прекратено-без значение на какво основание и служителят
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Обстоятелството,че служителят е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по-рано не е основание да се смята,че
именно към онзи момент следва да се преценява правото и размера на
обезщетението по чл.222,ал.3 КТ.Както вече се посочи към 12.06.2017г. не е
била налице първата предпоставка на чл.222,ал.3 КТ-трудовото
правоотношение да е прекратено.Не се споделя от настоящият съдебен състав
и хипотезата на жалбоподателя,че следва да се вземе като начална дата
3
приключването на втория мандат на ищеца-11.11.2019г.,тъй като тогава
трудовото отношение се прекратява по силата на закона-чл.337 КТ,но с избора
му за трети мандат трудовото отношение е продължено и отново не е налице
хипотезата на чл.222,ал.3 КТ.Освен изложеното законодателят не е предвидил
трудовият стаж за посочените 10години да е непрекъснат.
Направеното от жалбоподателя възражение за погасено по
давност вземане е несъстоятелно по изложените вече съображения.Трудовото
правоотношение е прекратено на 11.11.2023г. и от тогава до предявяване на
иска на 07.08.2024г. не е изтекъл тригодишния давностен срок по чл.358
КТ.Самият жалбоподател *** са изплатили обезщетението по чл.222,ал.3 КТ в
размер на 2работни заплати на 15.04.2024г.,когато според тях вече вземането е
било погасено по давност като изискуемо от 31.12.2019г.Ясно е,че не става
въпрос за погасено по давност вземане и самият работодател с поведението си
го демонстрира,а за размера на дължимото обезщетение по чл.222,ал.3 КТ.
В този смисъл оплакванията на жалбоподателя във
въззивната жалба са неоснователни,а присъденото от *** обезщетение по
чл.222,ал.3 КТ е основателно и доказано по размер. *** споделя напълно
мотивите на *** като обстойни и законосъобразни , в съответствие с
доказателствения материал по делото.
Ответникът по жалба е бил представляван в процеса от адв.
Р. Д. като на представеното пълномощно е посочено,че това е договорено при
условията на чл.38 ЗАдв. Следва да бъдат присъдени разноски за
процесуално представителство на адв. Р. Д. в размер на 1 786лв. съгласно
чл.7,ал.2,т.3 от Наредба№1 /2004г. за минималните размери на адв.
възнаграждение и предвид материалния интерес на спора.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №144 от 22.11.2024г.по гр.д.
№463/2014г. на *** районен съд.
Осъжда ***,ЕИК ***,представлявана от ***,*** I“*** на
основание чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. Р. Х. Д. с
адрес :гр.***,*** сума в размер на 1 786лв.-разноски за адвокатско
4
възнаграждение съгласно чл.7,ал.2,т.3 от Наредба№1 /2004г. за минималните
размери на адв. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5