Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 31.05.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно
отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на шестнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ИРИНА СТОЕВА
при участието на секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.N14371 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №20235019 от 26.10.2020г.,
постановено по гр.д.№73888/2019год., Софийският районен съд, 68-ми състав е отхвърлил изцяло като неоснователни
предявените от Н.М.К., ЕГН: **********, със съдебен адрес:***, чрез адвокати П., против „А.К.Б.” ЕООД ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.
И.Ш. и адв. В.Я., обективно
съединени искове: по
чл.344, ал.1 , т.1 КТ за отмяна на заповед № 052/12.07.2019г. на пълномощник
на управителя на „А.К.Б.” ЕООД, с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ за длъжността ’’регионален
мениджър”; по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване ищеца на заеманата от него преди уволнението му длъжност «регионален мениджър», по чл.225,ал.1 КТ за осъждане
ответника да заплати на ищеца
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 12.07.2019г до 12.01.2020г. в
размер на 18 600лв. и по чл.86,ал.1 ЗЗД за законната мораторна лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ от датата
на предявяването на исковата
молба до окончателното плащане.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Н.М.К., подадена, чрез адв. П., негов пълномощник, с която обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат изцяло. Посочва, че в процесния случай длъжностната
характеристика относно ответника
е неразделна част от трудовия
му договор и всички
изменения на трудовия договор, каквото
е и в случая с новите
изисквания в длъжностната
характеристика е следвало да станат
с допълнително споразумение,
но такова не му е връчвано,
а само екземпляр от длъжностната
характеристика при условията на отказ. Смята, че единственото променено в текста
на новата длъжностна
характеристика е в задължително образователно
ниво-магистър, а в старата
е посочено, че е университет, но последното предполага бакалавър и магистър, поради което смята, че е достатъчна за заемане на длъжността. Изтъква, че по
отношение на въпроса за промяна
в изискванията за заемане
на длъжността, ако към момента на трудовия договор са се изисквали по-ниски изисквания, а по-късно се изискват по-високи при запазване изцяло на задълженията по длъжностната характеристика е налице
хиптеза, за която е образуваното т.д.№4/2017год. на ВКС. Сочи, че в случая не са променени задълженията
с оглед на изискванията на новата длъжностна характеристика,
а работодателят съвсем
тенденциозно е подходил като е издал новата длъжностна характеристика
с промяна на образователно-квалификационната
степен, която категорично знае,
че ищецът не притежава. Посочва също, че прибързаната смяна на изискванията за заемане на длъжността идва и от обстоятелството, че ищецът е разпитан като свидетел
по посочено дело пред Пловдивския
районен съд, чието заседание е било на 08.07.2019год. и веднага след това е подел инициатива за неговото освобождаване, като е налице злоупотреба с право след като единствената цел е била да
се прекрати трудовия договор. Претендира
за присъждане на разноските
по делото. В съдебно заседание
пред въззивния съд въззивникът и неговия пълномощник по делото адв. П. поддържат въззивната жалба, претендират за присъждане на разноските по делото за двете инстанции, за което представя списък. Представена е писмена защита.
Постъпил е отговор от въззиваемата страна «А.К.Б. ЕООД, подаден
чрез адв. Ш., в който оспорва въззивната жалба с подробни съображения, изложени в нея. В съдебно заседание пред въззивния съд, чрез своя пълномощник по делото оспорва въззивната жалба и поддържа отговора на въззивната жалба. Претендира за присъждане на разноските по делото.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства в рамките на въззивните
жалби, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран от
Н.М.К. с обективно кумулативно съединени искове срещу „А.К.Б.“ЕООД както следва: иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението на ищеца, извършено със заповед № 052/12.07.2019год., иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ- за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за
период от шест месеца и за сумата от 18 600лв.
В исковата молба ищеца, твърди, че е работил по
трудово правоотношение с ответника въз основа на трудов договор на длъжност „регионален мениджър“. Посочва,
че трудовото правоотношение между страните било прекратено със заповед № 52/12.07.2019г.,
считано от 12.07.2019г. на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ- поради непритежаване на
необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа
за длъжността „регионален мениджър” и счита, че заповедта е незаконосъобразна,
като не е налице посоченото уволнително основание и след като смята, че с допълнително
споразумение е следвало да се изменя длъжностната характеристика и от там
трудовия договор, а такова не му е връчвано. Посочва, че единствената промяна в
текста на новата длъжностна характеристика е в образователното ниво-магистър, а
в старата е посочено университет-което предполага степен бакалавър и магистър и
същата е била достатъчна за заемане на длъжността регионален мениджър. Сочи, че
също така няма промяна на работата му и на задълженията му, и е злоупотреба с правото на уволнение от страна
на работодателя , тъй като промяната в изискуемото образование за длъжността е
направена само с цел уволнението на ищеца поради участието му като свидетел по
гр.д. № 19728/2018г. по описа на ПРС, 15 граждански състав. Иска се от съда да
отмени заповедта за уволнението му, да го възстанови на заеманата преди това
длъжност ’’регионален мениджър” и да осъди ответното дружество да му заплати
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за оставането му без работа поради уволнението в
размер на 18 600 лв. за периода от 12.07.2019г до 12.01.2020г., както и
законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху това обезщетение от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
В отговора на исковата молба ответникът
„А.К.Б.“ЕООД оспорва предявените искове, твърди, че не е налице незаконно
уволнение на ищеца и смята, че предявените
искове следва да бъдат отхвърлени. Излага доводи според които трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено поради промяната на изискуемата
образователно-квалификационна степен на висшето образование за заеманата от
нето длъжност - от бакалавър на магистър, както и на изискуемата специалност,
като е добавена и специалността „финанси“, което е станало чрез утвърждаване на
нова длъжностна характеристика, влязла в сила на 11.07.2019г. Изтъква, че промяната
на изискуемото образование за заеманата от ищеца длъжност не е станало
самоцелно, а въз на променените със заповед № 051/11.07.2019г. изисквания за
заемане на длъжността и възложените допълнителни трудови функции на тази
длъжност с цел повишаване качеството на работа в предприятието. Оспорва се и изложеното от ищеца за злоупотреба с правото
на уволнение от страна на работодателя заради посоченото съдебно дело.
За да отхвърли предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и по
т.3 КТ, първоинстанционният
съд е приел, че страните са обвързани от валидно възникнало трудово
правоотношение по силата на което ищецът е заемал длъжността „регионален мениджър“ при
ответника и с оспорената заповед № 052/12.07.2019г.
на представител на ответника на „А.К.Б.” ЕООД е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл.328,ал.1,т.6 КТ поради липса на
необходимото образование и на необходимата професионална квалификация за
изпълнение на длъжността „регионален мениджър”, установени със заповед №
051/11.07.2019г. на работодателя и с оглед на утвърдена нова длъжностна
характеристика за длъжността. След като
е приел, че в уволнителната заповед е посочено, че необходимото образование за
заемане на посочената длъжност е висше с образователно-квалификационна степен
„магистър“, каквото ищецът не притежава, а необходимите елементи от изискуемата
професионална квалификация са допълнени с изискването за насоченост на
притежаваната специалност в областта „финанси”, каквато ищецът също няма е
приел, че, връчената на 12.07.2019г.
уволнителна заповед е законосъобразна и посоченото в нея уволнително основание
е налице. Прието е, че с новата длъжностна характеристика се въвеждат
нови изискванията за необходимия образователен ценз и за изискуемата
професионална квалификация за изпълнението на длъжността „регионален мениджър”
и които са: притежаване на висше образование - "магистър ” и с
допълнителна насоченост „ финанси“, като не е необходимо сключването на допълнително трудово
споразумение между работодателя и работника, като и съгласието на работника или служителя.
Прието
е, че без правно значение за законосъобразността на извършеното уволнение са
причините, проблемите и задачите, разрешавани от работодателя с въвеждането на
нови изисквания за заемането на дадена длъжност, включително и за необходимите
за изпълнението й образование и професионална квилификация,
като това е въпрос по целесъобразност , поради което не подлежи на
правораздавателен контрол от съда. Също така е прието, че доводите на ищеца, за извършени промени в
изискуемия образователен ценз за заеманата от него длъжност са осъществени от
работодателя с цел освобождаването му от работа поради участието му като
свидетел по гр.д. №19728/2018г. по описа на ПРС, 15 граждански състав , са
недоказани.
При извършената служебна проверка
по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор,
в рамките на заявените с въззивните жалби доводи,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Настоящия състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е правилно
по следните съображения:
Между
страните по делото не е спорен фактът, че са се намирали в трудово
правоотношение по силата на сключен
между тях на 01.11.2016 г. трудов договор, като ищецът Н.М.К. считано от
02.07.2018год. се е съгласил да
изпълнява длъжността „регионален
мениджър“, с функциите й, съгласно нова длъжностна характеристика от
02.07.2018год. срещу което ответникът се задължил да му заплаща основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 3100лв. В приложената длъжностна
характеристика от 02.07.2018год. в описание на длъжността е посочено, че е с
насоки и решения за дългосрочните стратегически цели на определената територия,
оценка на финансови показатели и други анализи и доклади за дейността на
определената територия, представляване на дружеството на срещи с търговски
партньори и други субекти, оперативно управление на отделните процеси, влияние
върху междуличностните отношения и вътрешни
комуникации, координиране на всички дейности, управление и тясно сътрудничество
с ръководителите, а в отговорностите са
посочени: отговорност за управление на териториалното звено, отговорност за
развитие на рентабилността, отговорност за създаването, регулирането и
изпълнението на стратегическите цели или планове, подобряване на съществуващите
процеси и търговски дейности, като осъществява организационни връзки и
взаимоотношения с управителите на клонове и търговски представителства,
осъществява контакти с представители на клиентите на дружеството. В
изискванията за задължително образователно
ниво е посочено-университет, а в насоченост на придобитото образование е
посочено икономика и управление, търговия, мениджмънт и маркетинг.
Не е спорно, че работодателят със
заповед №051/11.07.2019год. е допълнил трудовите функции и задължения за
длъжността „регионален мениджър“, като е въвел и участие в изграждане на база
данни за клиентите на дружеството, представяне на продуктите, всекидневно наблюдение над пазара и изготвяне на ежедневен
отчет за своята дейност, който предоставя на прекия ръководител и следи за
отчетността на подчинените служители, изготвя справки, анализи и препоръки
касаещи маркетинговата дейност на дружеството, ежедневно събира подробна и
пълна информация относно конкурентните дружества и тяхната дейност, предлага на
ръководството и след одобрение организира търговски и рекламни кампании, взема
участие в тях и участва в подготовката на необходимите рекламни материали,
участва пряко в организирането и осъществяването на рекламна поддръжка и
пропорционалните активности, както и
оценява работата на търговските представители/агенти и продавач
консултанти и действа координирано и съгласувано за по-добро разпространение на
продуктите, утвърдил е новата длъжностна характеристика и е изменил изискванията за заемане на
длъжността, като е въведено образование висше с образователно-квалификационна
степен-„магистър“ и е допълнена насочеността на придобитото образование,
съгласно раздел 8, а именно икономика и управление, търговия, мениджмънт и
маркетинг е добавено и „финанси“. Върху
новата длъжностна характеристика е отразено, че ищецът е отказал да я получи на
12.07.2019год. и се е запознал със съдържанието й.
На 12.07.2019 г. работодателят е издал Заповед № 052/12.07.2019год., с
която е прекратил трудовото правоотношение между страните на основание чл.328,
ал.1,т.6 КТ, считано от 12.07.2019 г., като заповедта е връчена на ищеца на 12.07.2019 г. срещу подпис. В мотивите на
заповедта е посочено, че въз основа на променените изисквания за образование на
възложената работа на длъжността „регионален мениджър“ при дружеството със
заповед №051/11.07.2019год. счита, че следва да бъде прекратено трудовото
правоотношение с ищеца. Посочено е, че с оглед на променените изисквания за
образование на посочената длъжност, съгласно заповед от 11.07.2019год. и това,
че ищецът с оглед на приложените от него документи притежава диплома за висше
образование-квалификационна степен бакалавър
по специалност агрономство-полевъдство“, с професионална квалификация агроном, без да е налице придобито висше образование
с квалификационна степен магистър, с
насоченост на придобитото образование “ икономика и управление, търговия,
мениджмънт и маркетинг“ или финанси“ и на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ.
Не се оспорва и видно от
приложена диплома за висше образование
на името на Н.М.К. същия има образователно-квалификационна степен-бакалавър,
по специалност-агрономство-полевъдство и професионална квалификация- агроном.
Видно от приложената
ССЕ, която съдът кредитира, последното
получено от ищеца брутно трудово възнаграждение за последния изцяло отработен
месец преди уволнението м.май 2019год. възлиза на 3155,80лв.
От справка за актуално състояние на действащи трудови договори на името на
ищеца се установява, че на 09.06.2020год. същия е сключил трудов договор с „А.Д.Т.
ЕС“ЕООД. С оглед на извършената констатация
от трудовата книжка на ищеца, в съдебно заседание от първоинстанционния
съд се установява, че след вписаното прекратяване на трудовото правоотношение
на ищеца с ответното дружество, считано от 12.07.2019год. следващото вписано
трудово правоотношение е това от 10.06.2020год. с работодател „А.Д.Т. ЕС“ЕООД.
От разпита на
свидетелката П., разпитана от въззивния съд се установява, че е работила с ищеца в
ответното дружество от 2017год. и след като е била съкратена на 14.11.2018год.
е завела дело срещу работодателя. Посочва, че по това дело, което е било за
отмяна на съкращаването й в щата, което се е водило в Пловдивския районен съд
ищецът е разпитан като свидетел на 08.07.2019год. и споделил с нея, че били
дадени указания от работодателя какво точно да кажат на делото и той казал
истината във връзка с извършения подбор, а не това, което му казали и след като
имало много нередности при извършване на подбора. Делото приключило в нейна
полза, като уволнението й било отменено. Посочва, че от ищеца знае, че на
другия ден след разпита му като свидетел му поискали дипломата и знае, че на
12.07.2019год. бил уволнен. Сочи, че ищецът работил добре, бил дясната ръка на
управителя и при всички проблеми се обръщали към него и той се справял.
При така установената фактическа обстановка, Софийският градски съд
достигна до следните правни изводи:
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.344, АЛ.1, Т.1 ОТ КТ:
Между страните в производството е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал
длъжността „регионален мениджър“, считано от 02.07.2018год. с място на работа в
гр.София и с атакуваната заповед работодателят е прекратил трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ, считано от 12.07.2019год. със заповед №052/12.07.2019год. Няма спор, че трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено на посоченото в уволнителната заповед
основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ- когато работникът или служителят не
притежава необходимото образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа, като в мотивите словесно е посочено, че причина за прекратяване
на трудовия договор е промяна на изискванията за образование за заемане на
длъжността, съдържащи се в допълнени трудови функции и задължения за длъжността
„Регионален мениджър“, а именно служителят притежава висше образование с
образователно-квалификационна степен бакалавър по специалност
агрономство-полевъдство, с професионална квалификация агроном, без да е налице
придобито висше образование с образователно-квалификационна степен-магистър с
насоченост на придобитото образование-икономика и управление, търговия,
мениджмънт и маркетинг или финанси. Само в рамките на изложените мотиви, съдът
може да извърши преценка за законност на уволнението, още повече, че
прекратяването на трудовия договор по чл.328, ал.1,т.6 от КТ е безвиновно-когато работникът или служителят не притежава
необходимото образование или професионална квалификация за изпълняване на
длъжността, като двете основания в цитираната разпоредба не се изключват
помежду си, а са съвместими. В
конкретния случай, работодателят е мотивирал заповедта, като конкретно в нея е
посочил какво образование се изисква за заемане на длъжността “регионален
мениджър“, съгласно нова длъжностна характеристика от 11.07.2019год.-магистър и
в професионална област-икономика икономика и управление, търговия, мениджмънт и маркетинг,
като е добавено финанси. Няма спор, че настъпилото изменение на изискването е
станало след сключения договор на ищеца за заеманата длъжност “регионален
мениджър“ не по силата на закон или друг
нормативен акт, а с оглед на промяната в изискването на работодателят за
образование в длъжностната характеристика за длъжността. В случая също така
няма спор, че независимо, че към момента на сключване на трудовия договор за
длъжността “регионален мениджър“ ищецът и да е имал образователно ниво-университет,
което включва и бакалавър, каквото ниво е имал, не е отговарял на изискването
на насоченост на образуванието му, посочено като икономика и управление,
търговия, мениджмънт и маркетинг, след като е имал специалност-агрономоство-полевъдство
с професионална квалификация-агроном, видно от приложената диплома, а и което
обстоятелство е било известно на работодателя с оглед на цитирането му в
уволнителната заповед и при позоваване на данните от трудовото му досие.
Неоснователни са възраженията във въззивната
жалба, а и в исковата молба от ищеца, че в настоящия случай работодателят във
връзка с основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1т.6 КТ не
е следвало да изменя длъжностната характеристика, където са и посочени новите
изисквания за образователно ниво и насоченост на образованието, а е следвало с
допълнително споразумение към трудовия договор да извърши това, тъй като работодателят
има право да променя изискванията за образование или професионална квалификация
за определена длъжност, когато същите не
са определени в нормативен акт, като неговата воля е подчинена на суверенната
му преценка, която не може да бъде проверявана от съда за това дали е имало
обективна необходимост от въвеждане на по-висока образователна степен. Съдебният
контрол в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ не обхваща
преценката за целесъобразност на решението на работодателя, щом с нея не се
нарушават императивни правни норми. Същевременно липсва повелителна правна
норма, която да забранява промяна на длъжностната характеристика, както по
отношение на въвеждането на нови задължения, свързани с основните
характеристики на длъжността, така и само по отношение на изискванията за
образование или професионална квалификация. С императивен характер обаче е
забраната за злоупотреба с право, в каквато насока са наведени твърдения от
ищеца още в исковата молба и са поддържани пред въззивната
инстанция. В случая работодателят със заповед от 11.07.2019год. е възложил
допълнителни задължения за длъжността „регионален мениджър“, които са свързани
с участие в
изграждане на база данни за клиентите на дружеството, представяне на
продуктите, всекидневно наблюдение над
пазара и изготвяне на ежедневен отчет за своята дейност, който предоставя на
прекия ръководител и като следи за отчетността на подчинените служители,
изготвя справки, анализи и препоръки касаещи маркетинговата дейност на
дружеството, ежедневно събира подробна и пълна информация относно конкурентните
дружества и тяхната дейност, предлага на ръководството и след одобрение
организира търговски и рекламни кампании, като е посочил и по-високо образователно ниво-магистър от
първоначалното, което е включвало и бакалавър и което е притежавал ищеца, като
също така към насочеността на придобитото образование-икономика и управление,
търговия, мениджмънт и маркетинг е добавил и финанси, каквито също не е притежавал ищеца, като
въведените изисквания за образование са
свързани изцяло с новите задачи за длъжността.
Независимо, че ищецът се позовава на постановките на т.дело №4/2017год. на
ВКС,ОСГК и в тази връзка и постановеното
в ТР от 01.02.2021год., по т.д. №4/2017год. на ОСГК- по т.1б, че налице е основанието за прекратяване
на трудовия договор по чл.328, ал.1,т.6 КТ, когато при сключването му
работникът или служителят не отговаря на
въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа за разлика от постановеното в т.1а от същото ТР, където е посочено,
че не е налице основанието по чл.328, ал.1,т.6 КТ за прекратяване на трудовия
договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на
въведените от работодателя изисквания за образование или професионална
квалификация, настоящия състав на съда счита, че в случая не е налице същата
хипотеза разгледана в т.1б от ТР която има в предвид въведени с нормативен акт
изисквания за образование или професионална квалификация, каквито в конкретния
случай нормативни изисквания няма, но както и в т.1а от ТР, в която се има в
предвид сключване на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност, което
не е пречка за съществуване на трудовия договор и в последствие прекратяване на
трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т. КТ именно поради липсата на притежавани необходими образование
или професионална квалификация, които изначално не са били налице и не са
налице при сключване на трудовия договор. Като последната хипотеза в мотивите
на ТР се сочи, че противоречи на общия принцип, установен в чл.57, ал.2 от Конституцията на РБ, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното
упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите“ и в този
случай, липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или
професионална квалификация при сключване
на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били
въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно
прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1,т.6 КТ, поради това,
че липсва новонастъпил юридически факт като основание
за едностранното прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с
право от страна на работодателя. В настоящия случай обаче освен, че са
поставени допълнителни задължения за длъжността „регионален мениджър“ с новата
длъжностна характеристика и са въведени нови изисквания за образование-на
по-висока образователна степен -магистър, както и добавяне на насоченост на
придобитото образование- освен икономика и управление, търговия, мениджмънт и
маркетинг/каквото при сключване на
трудовия договор не е притежавано от ищеца/ и на финанси, което е свързано с длъжността и възложените задачи с нея. Ищецът,
който е притежавал висше образование-бакалавър и специалност-агрономоство-полевъдство
с професионална квалификация-агроном, видно от приложената диплома, не е
отговарял на изискванията за образование-задължително ниво-магистър и
насоченост на придобитото образование „ и финанси“ към датата на уволнителната
заповед.
Следва да бъдат разгледани и доводите във въззивната
жалба, че при уволнението на ищеца е налице злоупотреба с право.
Съгласно константната и непротиворечива съдебна практика за да е налице
незаконосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение при
наличие на злоупотреба с право, е необходимо да се установи от доказателствата
по делото, че промяната в изискванията за длъжността по отношение на
образованието на служителя в случая, е извършено единствено с цел прекратяване
на именно на неговото трудовото правоотношение или за да се заобиколят
изискванията за подбор или за да се преодолее закрила по чл. 333 от КТ. Целта
на работодателя в този смисъл е обстоятелство, което подлежи на доказване, като
с оглед презумпцията на чл. 8 от КТ за добросъвестност, тежестта от оборването
на тази презумпция се носи изцяло от страната, която се позовава на злоупотреба
с право. (в същия смисъл решение № 37/05.03.2019г. по гр.д.№ 3148/2018г на ВКС,
IV г.о., решение №6/08.02.2019г. по гр.д.№1659/2018г. на ВКС, III г.о.). При
извършване на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд намира, че не може да се достигне до извод,
че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 8 от КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца. От свидетелските показания на свидетелката П.,
разпитана пред въззивния съд не се установяват
твърденията на ищеца, че поради това, че е бил свидетел по дело за трудов спор,
образуван по искова молба на свидетелката за отмяна на нейното уволнение поради
незаконосъобразен подбор и което дело е завършило изцяло в нейна полза и с отмяна на уволнението й, именно след като
ищецът е свидетелствал, са го освободили след няколко дни, като веднага след
разпита са му поискали дипломата и е бил уволнен. Показанията на
свидетелката не почиват на преки и
непосредствени впечатления, възприети от нея самата обстоятелства и факти, а на
това, което ищецът е възпроизвел пред нея и същата свидетелства за това което е
разбрала именно от разказаното й от ищеца за начина по който са процедирали с
него и в тази връзка не може да се обоснове и причинната връзка между свидетелските
показания на ищеца по трудовия спор с процесното
уволнение. С оглед на което, след като не са ангажирани други доказателства, въззивната инстанция счита, че ищецът не е ангажирал
доказателства с оглед твърденията си за злоупотреба с право, които да оборят
презумпцията по чл. 8 от КТ, доколкото не е установено промяната в длъжностната
характеристика да е направена единствено с цел прекратяването на трудовия
договор на ищеца.
Предвид изложеното, въззивният съд приема, че
предявеният иск за признаване на уволнението на ищеца за незаконно следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т.2 от КТ:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2/23.10.2012г. по тълк.д. № 2/2012г. на ОСГК на ВКС искът по чл. 344, ал. 1,
т. 2 от КТ е конститутивен
и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови
съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и
работодателя. Това право на работника или служителя възниква от незаконното
уволнение и то предпоставя признаването му за
незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на
постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на
възстановяване. В конкретния случай не е налице още първата предпоставка –
незаконно уволнение, поради което искът за възстановяване на предишната работа
на ищеца е неоснователен.
По осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр.
с чл. 225, ал. 1 от КТ:
Съгласно чл. 225, ал. 1 от КТ при незаконно уволнение работникът или
служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но не за повече от 6 месеца. В действителност от извършената от
Софийски районен съд констатация за извършените вписвания в трудовата книжка на
ищеца се установява, че ищецът е останал без работа в шестмесечен срок от дата
на уволнение. Оставането му без работа обаче не се дължи на незаконно
уволнение, доколкото заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с
ответното дружество е законосъобразна. Предвид това и с оглед обстоятелството,
че искът по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ е обусловен от изхода на спора по иск с
правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ, и исковата претенция за присъждане
на обезщетение следва да бъде оставено без уважение.
При тези съображения, поради съвпадане на приетите от двете инстанции
окончателни изводи по съществото на трудовия спор, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора не се дължат разноски на въззивника,
а на въззиваемата страна, но няма доказателства
такива да са направени пред въззивния съд, за да се
присъждат.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20235019
от 26.10.2020г., на СРС, 68-ми състав, постановено по гр.д.№73888/2019год.
Решението
може да се обжалва пред ВКС с касационна
жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на
чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.