РЕШЕНИЕ
№ 420 13.11.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на тридесети
октомври две хиляди и деветнадесета година:
Председател: Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър
Бозаджиев
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №706 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С Решение №1063/19.07.2019г,.
постановено по гр.д.№584/2019г. по описа на РС- Пазарджик са отхвърлени
предявените от Б.П.Б., с ЕГН ********** ***, срещу Териториално поделение
„Държавно горско стопанство Белово“ към
Югозападно държавно предприятие ДП гр.Благоевград, с ЕИК 2016275060352, със
седалище и адрес на управление: гр.Белово, бул.“Юндола“ №20, представлявано от
Директора инж.Б.И. П.обективно и кумулативно съединени искове, с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ- за признаване на уволнението, извършено със
Заповед №РД-07-504/03.12.2018г. на Директора на ТП „ДГС-Белово“- гр.Белово за
незаконно и неговата отмяна, по чл.344, ал.1, т.2 от КТ- за възстановяване на
ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“ и по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, във вр. с чл.225, ал.2, във вр. с ал.1 от КТ- за заплащане на
обезщетение в размер на 7 619,40лв. за
времето, за което е останал без работа поради незаконното уволнение за периода
от 03.12.2018г. до 04.06.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Осъден е Б.П.Б., с ЕГН **********
***, да заплати на Териториално поделение „Държавно горско стопанство Белово“
към Югозападно държавно предприятие ДП гр.Благоевград, с ЕИК 2016275060352, със
седалище и адрес на управление: гр.Белово, бул.“Юндола“ №20, представлявано от
Директора инж.Б.И. П.сумата от 560лв. разноски по делото.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Б.П.Б., чрез пълномощника му адв.М. ***.
Счита се, че при постановяване
на атакуваното решение, първоинстанционния съд неправилно е приложил
материалния закон, нарушил е правилата при преценката си на фактическия и
доказателствен материал, което му е попречило да приложи правилно материалния
закон към установените релевантни за спорното право факти. Това е довело до
непълнота на решението, до неговата необоснованост, незаконосъобразност и
неправилност.
Твърди се, че неправилно и
незаконосъобразно, районният съд приема, че предявения главен иск, с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, както и предвид
неоснователността на главния иск, като следващи неговата съдба неоснователно
отхвърля и акцесорните такива- по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ.
Счита се, че наложеното
наказание е незаконно, незаконосъобразно, необосновано и неправилно, наложено в
нарушение на извършеното и констатираното от работодателя. Приема се, че
сочените за нарушения не са съставомерни, като наложеното наказание не
съответства на конкретно извършеното от ищеца.
Моли се, да бъде отменено
изцяло решението на РС- Пазарджик, вместо което се постанови ново, с което
бъдат уважени изцяло предявените искови претенции от Б.Б., както и се осъди
ответното ТП ДГС Белово да изплати сторените от жалбоподателя съдебно-
деловодни разноски пред двете съдебни инстанции.
Посочено е, че подробни
съображения в подкрепа на горното, ще бъдат изложени допълнително.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е депозиран писмен отговор от другата страна в процеса- Териториално поделение
„Държавно горско стопанство Белово“ към „ЮЗДП“ ДП гр.Благоевград,
представлявано от Директора инж.Б.И. П..
В него се оспорва изцяло
подадената въззивна жалба.
Приема се, че
първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт след подробна преценка на
събрания доказателствен материал, поотделно и в неговата съвкупност. Като такъв
се приема, че същия е правилен, обоснован, мотивиран и законосъобразен.
Твърди се, че по делото са
събрани и приети достатъчно писмени и гласни доказателства относно наличието на
нарушение на трудовата дисциплина, за което на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“.
Излагат се съображения в насока
неоснователност на твърденията на жалбоподателя изложени във въззивната му
жалба.
Искането е за оставяне без
уважение на подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното
първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на
направените по делото съдебно- деловодни разноски.
В съдебно заседание,
жалбоподателят Б.П.Б., редовно призован не се явява. За същият се явява
процесуалния му представител от първата инстанция адв.М.. От страна на
последната се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да бъде уважена
подадената въззивна жалба по съображенията изложени в нея, като се отмени решението
на първата инстанция, като неправилно и незаконосъобразно.
Посочено, е че в даден от съда
срок ще бъдат представени писмени бележки. В указания от съда срок, такива не
са представени.
Моли се за присъждане на
направените разноски, пред двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата- Териториално
поделение „Държавно горско стопанство Белово“ към ЮЗДП ДП гр.Благоевград, редовно
призован, законен представител не се явява. Последният се представлява от юриск.Я.,
редовно упълномощена. От страна на същата се моли да бъде оставена без уважение
подадената въззивна жалба, като се потвърди решението на първоинстанционния
съд, като правилно и законосъобразно.
По същество се излагат подробни
съображения за отхвърляне на въззивната жалба в писмена защита представена в
указания от съда срок.
Моли за присъждане на
направените разноски, съобразно представения списък за разноски.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си визирани в
чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното решение, неговата
допустимост, а по останалите въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба,
прие за установено следното:
Пред
първоинстанционният съд е подадена искова молба от ищецът Б.П.Б. ***, чрез
пълномощника си адв.Ц.М. срещу Териториално поделение „Държавно горско
стопанство Белово“ към Югозападно
държавно предприятие ДП гр.Благоевград, представлявано от Директора инж.Б.И. П.
.
Твърди се в същата, че ищецът е
работил при ответника от 17.05.2016г. по трудов договор №11/17.05.2016г. на
длъжност „****“.
Сочи, че със Заповед
№РД-07-504/03.12.2018г. на Директора на ТП ДГС- Белово, на основание чл.190,
ал.1, т.4 и т.7, чл.192, ал.1, чл.195, ал.1 от КТ, във връзка с констатирани
нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 и т.10 от КТ и допуснато
нарушение на чл.213, ал.1т.1 и т.2 от Закона за горите в охранявания от него
участък, констатирано с констативен протокол от ИАГ №152125/28.09.2018г. и
констативен протокол от РДГ- Пазарджик №150161 от 28.09.2018г. и във връзка с
предоставени писмени обяснения с вх.№10-09-574/28.09.2018г. и
вх.№10-09-685/03.12.2018г. му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и
на това основание му е прекратено трудовото правоотношение, считано от датата
на връчване на заповедта- 03.12.2018г.
Твърди се от страна на ищецът,
че не е извършил вменените му дисциплинарни нарушения, а именно: неосъществен
контрол съгласно т.2 „Контрол на стопанисването, защитата и охраната на горите“ от раздел IV на длъжностната
характеристика, както и т.1- да контролира работата в горските територии ДГФ и
предоставени за управление“ и т.3 „проверява всички документи за сеч, паша, лов
и други ползвания от горите.
Сочи се, че процесната заповед
е немотивирана и не е оформена съгласно изискванията на Кодекса на труда, а
именно: описание на всяко конкретно нарушение с неговите обективни и субективни
признаци и по този начин се възпрепятства защитата на наказания служител.
Отразените в заповедта фактически обстоятелства не отговарят на истината.
Процесната заповед е издадена след преклузивния срок по чл.194 от КТ. Твърди се, че в нарушение на установената
процедура в КТ, макар и да е отбелязано за осъществена в самата заповед,
работодателят два пъти изисква идентични обяснения от ищеца преди налагане на
дисциплинарното наказание като същите не са обсъдени, съобразно правилата на
чл.189 от КТ.
Твърди се, че вследствие на
незаконното уволнение ищецът е останал без работа, поради което ответникът му
дължи обезщетение в размер на 7 619,40лв., представляващи равностойността
на шест брутни трудови възнаграждения.
Моли се да бъде постановено решение,
с което да се признае уволнението му за незаконно и да бъде отменено, да бъде
възстановено на заеманата преди уволнението длъжност и да се осъди ответника да
му заплати обезщетение в размер на
7 619,40 лв. за времето, за което е останал без работа поради незаконното
уволнение за периода от 03.12.2018г. до 04.06.2019г.
В срокът по чл.131 от ГПК от страна
на ответника- Териториално
поделение „Държавно горско стопанство
Белово“ към Югозападно държавно предприятие ДП гр.Благоевград,
представлявано от Директора инж.Б.И. П.. В същият се оспорват предявените
искове.
В тази връзка се твърди, че
атакуваната уволнителна заповед е правилна и законосъобразна, издадена при
спазване на процесуалните правила, обоснована и мотивирана.
Сочи се, че с допълнително
споразумение №39 от 03.09.2018г., ищецът е заемал длъжността „***“ в ТП
„ДГСБелово“. Съобразно длъжностната му характеристика основните му трудови
задължения са да контролира работата в горските територии на ДГФ и предоставени
за управление, да следи за спазването на правилата за сеч и други ползвания от
горите, опазване на съоръжения, сгради, гранични и други знаци и обекти, да
проверява всички документи за сеч, паша, лов и други ползвания от горите, да
отговаря за организацията на заявките за транспортиране на дървесина от
временни складове и други, да осъществява контрол върху стопанисването,
защитата и охраната на горите.
Визира се, че при извършена на
28.09.2018г. от служители от ИАГ
проверка на товарен автомобил с рег.№ ***, марка МАН на земен път от местност
„Солище“ за местност „Яденица“, движещ се в посока местност “Яденица“ е установено, че с
превозното средство се транспортират общо 45 броя секции дървесина, разкроена
на дължина от 4 метра, като челата им не са били маркирани с контролна горска
марка, производствена или общинска марка. Водачът на превозното средство не
представил превозен билет за транспортираната от него дървесина, като същата
дървесина била от дървесни видове смърч и бял бор, с което са нарушени
разпоредбите на чл.213 ал.1, т.1 и т.2 от ЗГ.
Сочи се, че зад посоченото
превозно средство се е движело МПС с рег.№ ***, управлявано от горски стражар
при ТП “ДГС- Белово“ В.В.и пасажер Б.Б.- *** при ТП “ДГС- Белово“.
Твърди се, че тези обстоятелства
са обективирани в Констативен протокол серия ИАГ №152125/28.09.2018г.
Сочи се, че по данни на
проверяващите, В.и Б. са заявили, че лично те са разпоредили на водача на
горния товарен автомобил да превози дървесината
от временния склад до ремаркето. Превозен билет не са издали, защото не
е имало покритие. На основание констативния протокол е задържан товарния автомобил
и превозваната дървесина, която не е маркирана с контролна горска марка и не е придружена
с превозен билет. С Констативен протокол серия НОО №150161/28.09.2018г е
разпоредено транспортиране на товарния автомобил и вече маркираната с червена
боя дървесина от разсадник Белово до разсадник Церово.
Твърди се, че по този случай
било образувано Бързо производство №413/2018г. по описа на РУ- Септември. С
прокурорско постановление е прекратено наказателното производство като е
прието, че действията на шофьора на камиона не са били резултат от негово
самоволно решение, а в резултат на разпореждане на служители на ТП “ДГС Белово“.
Твърди се, че ищецът при
изпълнение на трудовите се задължения не е упражнил необходимия контрол за
опазване на горските територии, като е придружавал и е позволил движение на
МПС, превозващо дървесина, без същото да притежава необходимия превозен билет и
без да е поставена контролна горска марка на експедираната дървесина, поради
което е допуснато нарушение на чл.213, ал.1, т.1 и 2 от ЗГ.
Сочи се, че във връзка с
възложената му работа ищецът е имал възможност да издаде електронен превозен
билет от мобилно устройство с
операционна система „Андроид“ от всички отдели
в границите на ТП “ДГС Белово“.
Визира се, че е спазен
преклузивния срок по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на дисциплинарното
наказание, тъй като от момента на откриване на нарушението- 28.09.2018г. до
03.12.2018г.- датата на дисциплинарното наказване ищецът е бил в платен годишен отпуск и в отпуск поради
временна неработоспособност, през който период съгласно чл.194, ал.3 от КТ срокове не текат.
Приема се от страна на ответникът,
че неоснователно е оплакването на ищеца, че в нарушение на процедурата по
чл.193 от КТ са му искани два пъти писмени обяснения за едно и също нарушение и
че дадените обяснения не са съобразени както повелява разпоредбата на чл.189 от КТ.
Твърди се, че всички
обстоятелства, послужили като основание за издаването на процесната заповед са
коректни, верни и са основание за налагане на най- тежкото наказание. При
налагане на дисциплинарното наказание е оценено освен тежестта на конкретно
извършеното, така нареченото
„дисциплинарно минало“, т.е привличан ли е бил преди това към дисциплинарна
отговорност, за какви нарушения и колко тежки са били, какво е било поведението
му след наказването. Извършвал ли е повече на брой дисциплинарни нарушения за
кратък период от време.
Сочи се, че при определяне вида на наложеното дисциплинарно наказание са
взети предвид предходните му наказания, а именно със Заповед
№РД-07-80/02.03.2018г. на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за допуснати
пропуски и слабости, изразяващо се в тежко нарушение на трудовата дисциплина
като неизпълнение на възложената му работа, неизпълнение на законните
нареждания на работодателя.
Твърди се, че е съобразено също
така наложеното на ищеца със Заповед №РД-07-264/12.12.2017г. дисциплинарно
наказание забележка, изразяващо се в неизпълнение на законните нареждания на
работодателя. Към датата на налагане на настоящото дисциплинарно наказание, двете
предходни дисциплинарни наказания не са били заличени, тъй като и за двете не е
бил изтекъл едногодишния срок.
Визира се, че е спазена
разпоредбата на чл.195 от КТ, тъй като процесната заповед съдържа данни за нарушителя. Посочени са датата и
мястото на извършеното нарушение. Нарушението е конкретизирано в достатъчна
степен. В случая, ищецът не е изпълнил възложената му работа по охрана,
стопанисване и защита на горите, допускайки транспортиране на 12.45пл.к.б.м.
дървесина от територията на ТП “ДГС
Белово“ без издаден превозен билет и без да са маркирани с контролна горска
марка, транспортирани с товарен автомобил с рег.№ ***, марка МАН по горски път от местността „Солището“ до
местността „Яденица“ на 28.09.2018г. в
нарушение на Закона за горите и в разрез
с основните му трудови задължения, а именно да съблюдава спазването на ЗГ и
подзаконовите нормативни актове, като извършва контрол по законосъобразното
транспортиране на дървен материал.
Моли се съда да бъде постановено решение, с което да
бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, установява
следното от фактическа страна:
Видно от Трудов договор №11 от
17.05.2016г. и допълнително споразумение №39 от 03.09.2018г., че страните в
процеса са били във валидно учредена трудово правна връзка за времето от
17.05.2016г. до 03.12.2018г., като първоначално ищецът е заемал длъжността “****“
в ДГС-Белово, като считано от 01.08.2018г. е преназначен на длъжността“ ***“, с основно месечно трудово възнаграждение в
размер на 1245лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа в
размер на 24.90лв.
Видно от Длъжността характеристика за длъжността “***“, утвърдена от
Директора на ТП ДГС Белово се установява, че основните трудови задължения за
тази длъжност са разписани в раздел III от длъжностната характеристика и са
както следва: 1/участва в маркирането, 2/ издава позволителни за закупуване на
дървесина образец по чл.71, ал.3 от Наредбата по чл.95 от ЗГ, 3/води и
съхранява книга за ползването на видове
собственост, 4/отговаря за извършване на заверка на описите на превозните
билети на облите материали. С раздел IV от длъжностната характеристика са
заложени следните контролни функции на заеманата от ищеца длъжност, преди
уволнението му, а именно: контрол върху ползването, стопанисването, защита и
охрана на горите. В раздел V са разписани преките задължения за тази длъжност,
а именно- т.1/ контролира работата в горските територии ДГФ и предоставени за
управление, т.2/ следи за спазването на правилата за сеч и другите ползвания от
горите, опазването на съоръженията, сгради, гранични и други знаци и обекти,
т.3/ проверява всички документи за сеч, паша, лов и други ползвания на горите,
т.6/ дава предписания при констатирани пропуски и нарушения, т.7/ издава
разпореждания за спиране и прекратяване на дейността при констатиране на
нарушения в горските територии.
Не е спорно, че ищецът е
запознат с длъжностната си характеристика на 16.03.2018г., подписвайки
екземпляр от същата.
Видно от Заповед №РД 07-504/
03.12.2018г. на Директора на ТП “Държавно горско стопанство Белово“- гр.Белово
на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание “уволнение“.
В мотивировъчната част на
процесната уволнителна заповед подробно са изложени причините за налагане на
дисциплинарното уволнение на ищеца като е изложена следната фактическа
обстановка: На 28.09.2018г. с Констативен протокол на ИАГ №152125 от
28.09.2018г. е извършена проверка на товарно моторно превозно средство с рег.№***,
марка „МАН“, транспортиращо 12.54куб.м. строителна дървесина от дървесните
видове- смърч и бял бор. Горепосоченото товарно превозно средство е спряно за
проверка от контролните органи на ИАГ на земен път от местност „Селище“,
движещо се в посока местност „Яденица“. При извършената проверка е установено,
че с превозното средство се транспортират общо 45 броя секции дървесина,
разкроена на дължина от 4 метра, като челата им не са били маркирани с
контролна горска марка, производствена
марка или общинска марка. Водачът на превозното средство не е представил
превозен билет за транспортираната от него дървесина като същата е от
дървесните видове бял бор и смърч, с което са нарушени разпоредбите на чл.213,
ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите. По челата на горепосочената дървесина е
имало описи на кубатурата им, като на същите е било извършено контролно
измерване от контролните органи на ИАГ с клупа, при което се е установило, че с
превозното средство е транспортирано 5.29куб.м. строителна дървесина от
дървесен вид бял бор и 7.25 куб.м. строителна дървесина от вида смърч, общо
12.54 куб.м. Зад горепосоченото МПС се е движело МПС, с рег.№ ***, управлявано
от В.В.- *** при ТП „ДГС Белово“ и
пасажер- Б.Б.- *** при ТП “ДГС Белово“. Б.Б. на длъжност „***“ не е упражнил
необходимия контрол за опазване на горските територии, като е придружавал и е
позволил движението на МПС без същото да притежава необходимите документи за
транспорт на дървесината-контролна горска марка и превозен билет.
Въз основа на така изложената в
съобразителната част на процесната заповед фактология е прието, че ищецът е допуснал неизпълнение на следните трудови
задължения, а именно: не е осъществен
контрол съгласно т.2 на раздел IV от длъжностната характеристика „Контрол на
стопанисването, защитата и охраната на горите, т.1 и т.3 от раздел V „Преки
задължения“ от длъжностната характеристика, а именно т.1- „Контролира работата
в горските територии на ДГФ и предоставени за управление и т.3 „Проверява
всички документи за сеч, паша, лов и други ползвания от горите“ Посочено е, че
ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.8 и т.10 от КТ и допуснато нарушение на чл.213,
ал.1, т.1 и т.2 от Закона за горите. Заповедта за уволнение е връчена лично
на ищеца на 03.12.2018г.
Видно
от Писмо- искане изх.№10-09-572/28.09.2018г, лично получено от ищеца на
28.09.2018г., ищецът е уведомен за започналото срещу него дисциплинарно
производство и с това писмо работодателят е поискал от ищеца обяснения като отговори на следния въпрос: “Поради
каква причина и защо е придружавал /като се е движил като пасажер в МПС- джип с
рег.№***/ зад товарно моторно превозно средство с рег.№***натоварено с общо 45
броя секции дървесина, разкроена на дължина от 4 метра като челата им не са
били маркирани с контролна горска марка , производствена марка или общинска
марка. Във връзка с това писмо на 28.09.2018г., от страна на ищецът е депозиран
до Директора на ТП ДГС Белово писмени обяснения, с които е взел отношение по
вменените му нарушения.
На 03.12.2018г. на ищеца отново
са искани писмени обяснение по повод
същото нарушение и ищецът е дал такива на 03.12.2018г.
Видно и от двете писмени
обяснения ищецът е посочил, че причината поради която не е издаде превозен
билет е проблем с таблета, „излизане на устройството от системата“.
Видно от Болничен лист №Е2018
0755647/08.10.2018г., Болничен лист №Е2018 075522/22.10.2018г. и Болничен лист
№Е 2018 2998513/12.11.2018г. се установява, че за периода от 08.10.208г до
30.11.2018г. ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност.
Видно от Заповед
№РД-07-264/12.12.2017г. на Директора на ТП ДГС Белово, връчена на ищеца на
13.12.2017г. на последния е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за
следните нарушения: 1/извоз на дървесина извън временните складове без
електронен превозен билет и контролна горска марка, 2/складиране на дървесина
извън оказаните по технологичен план временни складове, 3/неправилно
окачествяване на добитите сортименти при приемането от служители на ТП ДГС
Белово редовни трупи, 4/при кубирането с клупа на дървесината на временен склад се допуска намаляване на
обемите на секциите. Няма данни по делото тази заповед да е обжалвана, поради
което следва да се приема, че същата е влязла в сила.
Видно от Заповед
№РД-07-80/02.03.2018г. на Директора на ТП ДГС Белово се установява, че на ищеца
е наложено дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“ за нарушения
на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3 и т.7 от КТ. Тази заповед е
връчена на ищеца на 02.03.2018г. и няма данни същата да е обжалвана, което не
се оспорва от страните по делото.
По реда на чл.176 от ГПК в
дадените обяснения от страна на ищецът се визира, че на 28.09.2018г. е пътувал
в МПС- джип, с рег.№ ***, движещ се зад товарен автомобил с рег.№***, превозващ
строителна дървесина, заедно с В.В.В показанията си св. М.Ш.сочи, че същия в качеството му на „***“ в ИАГ, Дирекция
“Контрол и опазване на горски територии“ на 28.09.2018г. при извършен обход на
горски територии, попадащи в териториалния обхват на ДГС Белово, земен път
между местностите „Солище“ и местност „Яденица“ спрял за проверка товарно МПС, „Ман“, с рег.№ ***,
транспортиращ строителна дървесина- бял бор и смърч, немаркирани с контролна
горска марка и непридружени с превозен билет. След извършено контролно
измерване се установило, че дървесината е 12.54 куб.метра. Визира, че зад
товарното МПС се движел джип с рег.№***, управляван от служители на ДГС Белово-
Б. и В. . Водачът на товарното МПС обяснил на контролните органи, че Б. и В.са му
разпоредили да пътува по този начин, да транспортира дървесината без документи,
тъй като извършва подвоз ремарке, което е оставено на по- широк участък от
пътя. Уточнява, че подвоз на дървесина е извозването й от сечището до временния
склад като към този момент не се изисква дървесната да е маркирана и придружена
с превозен билет. Според свидетеля в конкретния случай дървесината е тръгвала
от временен склад и съгласно законовите разпоредби същата се транспортира,
придружена с превозен билет. Посочва, че както водачът на товарното МПС , така
и двамата служители на горското- ищеца и колегата му В. са му заявили, че
дървесината е тръгнала от временен склад, находящ се в местността „Солище“ от
подотдел 113ж. Водачът на товарния автомобил обяснил, че тръгва от временен
склад да кара дървесината до ремаркето, там ще претовари и ще се върне втори
път и след като натовари цялата композиция, тогава щели да му издадат превозен билет. Уточнява, че мястото на което
е извършена проверката на товарния автомобил не е временен склад, според
картния материал, който картен материал, извършващите проверка служители на ИАГ
предварително проучват. Това място е било на около 6-7 км от временния склад на
подотдел 113ж. Обясненията на ищеца, както и на другия служител- В.В.били в
насока, че не са пуснали превозен билет, защото на мястото на временния склад мобилното
устройство нямало обхват. Сочи, че превозен билет се издава посредством мобилно
устройство, работещо с операционна система „Андроид“. Когато ремаркето е
оставено на място, недостъпно до временния склад, след като превозното средство
се натовари с дървесината намираща се на временен склад, преди експедирането и
същата се маркира с контролна горска марка, издава се превозен билет от
служител на ДГС Белово и дървесината се транспортира до ремаркето. След натоварване на дървесината на ремаркето,
товарния автомобил се връща отново до временния склад отново се издава превозен
билет и се маркира дървесината, след което се транспортира до ремаркето. Когато
целият състав от ППС се натовари се издава последващ билет. Двата билета се
обединяват. Сочи се, че от сечището до временния склад не се изисква превозен
билет, но от временния склад до мястото, където е било оставено ремаркето на товарния автомобил се изисква превозен билет. Когато мобилното
устройство няма обхват, самата програма позволява да се пусне превозен билет с
контролен талон, който придружава превозния билет, като такъв в случая не е открит.
В показанията си св.Д.К.се
установява, че същия е служител на ИАГ- София, заемащ длъжност главен
специалист. Последният е участвал в извършената на 28.09.2018г. проверка, чиито
констатации са обективирани в Констативен протокол №152125 от 28.09.2018г.,
съставен от М.Ш., в присъствието на ищеца и на колегата му В.В.Същите са
идентични с показанията на цитирания по- горе свидетел. По същество, К.също
сочи в показанията си, че водачът на товарния автомобил им казал, че няма
превозен билет, защото горските му казали да тръгва и долу при ремаркето, на
пътя ще се срещнат и ще му издадат превозен билет.
От показанията на св. М.С.се
установява, че същата заема длъжността Заместник директор в ДГС Белово. Излага
данни в насока, че след като даден служител е определен да извърши експедиция
от даден обект е длъжен да носи със себе си персонално зачисления му таблет,
тъй като няма право на използва таблета на друг негов колега. Всеки горски
стражар има определен охранителен участък, за който отговаря. Със заповед на директора лесничеите,
влючително и ищеца имат право да издават превозни билети на територията на цялото
горско стопанство. За всеки работен ден се изготвя график, в който се вписва на
съответния обект, кои служители ще бъдат на експедиция на дървесина и коя фирма
ще товари през този ден. Когато служители на ДГС срещнат натоварен с дървесина камион на територията на
стопанството, същите имат право да спрат камиона и да извършат пълна проверка
на документите, което включва: разрешително за достъп до горски територии,
превозен билет, проверка на броя дървесината и кубатурата и дали отговаря на
описания в превозния билет, дали имат контролна горска марка и дали имат
поставени пластини. При констатиране на нередности са длъжни да съставят
констативни протоколи или евентуално акт за установяване на административно
нарушение. Когато служители на ДГС установят, че проверявания камион няма
издаден превозен билет и дървесината не е маркирана сигнализират за нарушението
и са длъжни да го направят на тел.112.
В показанията си св.В.В.визира,
че към процесния дата 28.09.2018г. е работел при ответника, като е заемал
длъжността „горски стражар“. На тази дата, сутринта му било казано, че има
заявка на дадения отдел и коя фирма ще транспортира дървен материал. След това
бил на съвещание при директора до 10.00часа. За тази заявка, свидетелят бил
придружен от колегата си Б. Б..
Въпросният временен склад бил много далече. За конкретната заявка следвало да
се направят три подвоза, всеки от които отнема между час и половина- два часа.
Според свидетеля, отивайки към временния склад, от който следвало да се товари
дървесината по пътя срещнали камиона,
който слизал от временния склад към ремаркето. Разминали се, спрели и опитали
да маркират и да пуснат превозен билет. Сочи, че превозният билет се пуска на
таблет и се принтира през малко принтерче. Много често компютърната програма „забива“
и се налагало да се влезе отново, но ако
няма достъп до интернет не може да се
влезе докато не се появи обхват. По думите на свидетеля, ако си вътре в
програмата може да се работи, независимо от това дали има интернет или не, но
имало много причини поради които тази програма забива. В гората на много малко
места има обхват, за да се стартира отново програмата. Най- близкото място,
където имало обхват било Юндола. В тази връзка, свидетелят казал на шофьора да
обърне камиона, като те през това време ще отидат до Юндола и ще хванат обхват.
След това ще се върнат, за да се пусне превозния билет. Шофьорът бил недоволен,
защото това щяло да го забави повече от час. Свидетелят визира, че същия ден при тръгването си от сградата на
горското стопанство влезли в системата, но като отишли на място програмата
забила. Свидетелят обяснява, че контролния талон е отделна бланка и се пише
ръчно. Не е пуснал контролен талон, защото няма как да пусне превозен билет,
тъй като в контролния талон се записва номера на превозния билет. Контролната
марка се поставя в момента на въвеждане на дървесината в таблета. Маркирането
се прави след като данните са въведени в таблета. В процесния ден не са
стигнали до временния склад, тъй като са срещнали товарния камион преди
временния склад. В този момент започнали да извършват действия по маркиране на
дървесината, като „системата забила“, според израза свидетеля. Било казано на
шофьора на камиона да обърне към временния склад и в този момент контролните органи от ИАГ дошли на мястото.
Уточнява се от свидетеля, че при транспортиране на дървесината от временен
склад същата следва да е придружено от превозен билет. Сочи, че в качеството си
служители на ДГС- Белово не са съставили на шофьора на товарния автомобил акт
за това, че е напуснал временния склад, защото ако сторят това няма кой да работи и да извозва дървесина. Визира, че
ищецът в конкретния случай само му е помагал, тъй като за тази заявка е
следвало да се извърши от свидетеля. Ищецът не си е носил таблета, но дори и да
го е носил, не е носил пластините, тъй като същите са обемни. Всяка пластина
има пореден номер. Пластините също са зачислени на съответния служител. Помощта
на ищецът в конкретния случай следвало да се изрази в мерене на кубатурата на
дървесината докато свидетелят въвежда тези данни в таблета.
В съдебно заседание пред
първата инстанция, проведено на 09.07.2019г. е извършена констатация по
оригинала на трудовата книжка на ищеца, при която е установено, че след
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника не е встъпвал в трудово
правоотношение с друг работодател.
Видно от заключението на съдебно-
икономическата експертиза се установява, че брутното трудово възнаграждение на
ищеца е в размер на 1269,90лв.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящата въззивна
инстанция от правна страна приема следното:
Въззивната жалба е допустима-
налице е предписаното от закона съдържание, обжалва се невлязло в сила решение
на първоинстанционния съд, подадена е в законоустановения двуседмичен срок от
надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването. Разгледана по същество,
въззивната жалбата е неоснователна.
Решението на Пазарджишкият
районен съд е валидно- постановено е от надлежен съдебен състав, в предвидената
от закона форма и в рамките на правораздавателната му компетентност.
При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал
съотносимите към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на
тях е достигнал до изводи, че предявените обективно съединени искове, с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ са неоснователни, предвид на което
правилно и законосъобразно ги е отхвърлил.
Тези крайни правни изводи на
съда, настоящата инстанция няма основание да ги променя, с оглед на събраните
по делото доказателства, като ги споделя изцяло, ведно с изложените в тази
насока доводи за неприемане твърденията на ищеца и неговата защита. В този
смисъл следва да се посочи, че въззивният съд не споделя изложените възражения
във въззивната жалба.
В случая те са бланкетни, тъй
като се коментира за нарушения по приложението на материалния закон, неправилна
преценка на фактическия и доказателствен материал, съответно, че сочените
нарушения са несъставомерни, и че наложеното наказание не съответства на
конкретно извършеното. На практика липсва каквато и да е било конкретика
относно общо посочените възражения. В тази насока е посочено, във въззивната
жалба, че ще се развият допълнително съждения, но такива в съдебно заседание не
са развити, съответно и в писмени бележки, които са поискани да бъдат
представени, но в указания от съда срок това не е реализирано.
Независимо от горното,
настоящата инстанция приема по същество, че изложените съображения в насока
неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение следва да се
приемат за неоснователни.
В конкретният казус безспорно е
доказано вмененото на ищецът Б. нарушение на трудовата дисциплина, а именно, че
на 28.09.2018г. в качеството си на „***“ не е упражнил необходимия контрол за
опазване на горските територии, като е придружавал и е позволил движение на
МПС, превозващо дървесина, без същото да притежава необходимия превозен билет и
без да е поставена контролна горска марка на експедираната дървесина. което е
основание за подвеждането му под дисциплинарна отговорност, с налагане на най-
тежкото наказание „дисциплинарно уволнение“.
По несъмнен
начин се установява от Констативен протокол №152125/28.09.2018г., че на
28.09.2018г., при извършена проверка от служители на ИАГ на товарен автомобил,
марка МАН, с рег.№***, на земен път от местност „Солище“, за местност
„Яденица“, движещо се в посока местност „Яденица“ е установено, че с превозното
средство се транспортират общо 45бр. секции дървесина, разкроена на дължина от
4м., като челата нае са били маркирани с контрола горска марка, производствена
или общинска марка. Констатирано е, че
водачът на превозното средство не е представил превозен билет за
транспортираната от него дървесина. При контролното измерване от контролните
органи на ИАГ е установено, че превозваната дървесина е общо 12,54пл.куб.м. Не
е спорно, че зад процесното транспортно средство се е движело МПС с рег.№***,
управлявано от горски стражар при ТП „Белово“- В.В.и пасажер- ищеца Б.Б.- ***
при ТП „ДГС Белово“. При изискване от страна на проверяващите да им бъде
представен превозен билет за транспортираната дървесина, такъв не им е било
представен.
Установено е по несъмнен начин,
че В.В.и Б.Б. са разпоредили на водача на камиона да превози дървесината от
временния склад до ремаркето, като превозен билет не е бил издаден. В
относимост на тези данни са непротиворечивите показания на свидетелите Ш.и К.,
за които настоящата инстанция няма основание да не ги възприеме, като
достоверни, тъй като те не си противоречат и са в относимост с останалия
възприет по делото доказателствен материал.
Правилно в случая е прието от
първата инстанция, че са без правно значение показанията на св.В.обясняващ, че
са засекли товарния камион,
транспортиращ дървесината на няколко километра от временния склад и превозен
билет в този момент не бил издаден поради технически проблем в мобилното
устройство.
В подкрепа на този извод са
показанията на св.С.която е категорична, че при така описаната от този свидетел ситуация при евентуално неподчинение от страна на шофьора на товарния автомобил ищецът е следвало да го
върне до временния склад, където по
правило се издава превозния билет. Не може да има спор, че Б. е придружавал
товарен автомобил, превозващ дървесина, която е немаркирана и без превозен
билет. Не може да има спор, че същия притежава контролни функции по стопанисване,
защита, охрана на горите, както разполага с правомощия да му състави акт за
административно нарушение, които на практика не са упражнени.
Касае за неизпълнение на
трудовите му задължения, тъй като се засяга основна правна норма чл.213, ал.1, т.1
и 2 от Закона за горите, която забранява транспортиране на дървесина,
немаркирана с контролна горска малка и непридружена с превозен билет, което е
установено с показанията на ангажираните ответника гласни и писмени
доказателства.
В тази връзка, няма как да се
игнорират основните и вменени с длъжностната характеристика трудови функции на
ищеца в Раздел IV и V от същата, а
именно да контролира работата в горските територии и да проверява всички
документи за сеч, паша, лов и други ползвания от горите.
Твърденията, че в района не е
имало покритие за интернет и това е причината да не бъде издаден превозен билет
се явяват изолирани на останалия събран доказателствен материал касаещ
установяването на въпросното нарушение.
Тежестта на последното не може
да бъде прието, че е ниска. Основанието за това се мотивира, както от
обстоятелството, че длъжността на Б. му определя контролни функции, които същия
следва да изпълнява стриктно, което не е налице в случая, така и от
обстоятелството, че в рамките на две години- съответно на 13.12.2017г. и на
02.03.2018г. за
неизпълнение на трудовите му задължения му са наложени, първо дисциплинарно
наказание “забележка“, а впоследствие и дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“. На практика от последното му наложено
наказание до установеното му нарушение на 28.09.2018г. са изминали малко повече
от 6 месеца. Тази констатация определено сочи, че ищецът Б. няма критично
отношение към наложените му наказания за идентични нарушения, като настоящото и
те не са оказали своето превантивно действие.
Въззивният съд не констатира,
че наложеното на Б. наказание е в
нарушение на законоустановените процедури, тъй като не се установяват такива в
хода на процедурата по издаване на процесната заповед за уволнение. В тази
насока, първата инстанция е изложила подробни съображения, които настоящия съд
няма основание да не ги възприеме в цялост, без да се налага тяхното повтаряне.
Постановеният съдебен акт е мотивиран, издаден е вследствие на преценка на
всички събрани доказателства.
Дисциплинарното наказание е
наложено след спазване на преклузивните срокове по чл.194 от КТ, спазени са
изискванията на чл.193, ал.1 от КТ и чл.195, ал.1 от КТ, като в пълен обем е
гарантирано правото на защита на Б..
Предвид изложеното предявеният
главен иск по чл.344, ал.1,т.1 от КТ, правилно е приет за неоснователен и като основателно
е отхвърлен.
С оглед неоснователността на
главния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то неоснователни се явяват и исковете, с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ и
чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 и 2 от КТ и като такива също няма основание да
бъдат уважавани.
Предвид на гореизложеното, споделяйки
изцяло правните изводи на първата инстанция, въззивният съд приема, че следва
да остави без уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна и потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
С оглед изглед изхода на
делото, в тежест на жалбоподателя и в полза на ответника по жалбата следва да
се присъдят, на основание чл.78, ал.3, във вр. с ал.8 от ГПК направените от
последния съдебно- деловодни разноски в размер от 300лв.- юрисконсултско
възнаграждение, определено с оглед на предявените в случая искове.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1063 от 19.07.2019г.
постановено по гр.д.№584/2019г. по описа на Районен съд- Пазарджик.
ОСЪЖДА Б.П.Б., с ЕГН ********** ***, да
ЗАПЛАТИ на Териториално поделение
„Държавно горско стопанство Белово“ към Югозападно държавно предприятие ДП
гр.Благоевград, с ЕИК 2016275060352, със седалище и адрес на управление:
гр.Белово, бул.“Юндола“ №20, представлявано от Директора инж.Б.И. П.Е.Е.Г., ЕГН
********** ***, сумата от 300/сто/лв.-
направени съдебно- деловодни разноски пред въззивната инстанция- юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от обявената на страните
дата- 13.11.2019г.
Председател:
Членове:1.
2.