№ 4451
гр. С, 15.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110146095 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******,
представляван от АСА, с адрес гр. С, ул. „Я“, № 23Б срещу А. Б. З. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. С, ул. „УГ“ № 29, вх. А, ет. 4, ап. 7, в качеството му на наследник на Е. А. З.,
починала на 19.10.2022 г., с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 478,44 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се на адрес:
гр. С, ул. „УГ“ № 29, вх. А, ет. 4, ап. 7, аб. № 261660 за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 76,13 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 20.10.2022 г., сумата от 27,74 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 5,89 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира наследодателят на ответника да е била клиент на топлинна енергия
на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение
за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „ББ“ ООД.
1
Поддържа, че съгласно общите условия за ответника е налице задължение за заплащане на
ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била
заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на
главницата за доставена топлинна енергия за битови нужди, както и на главницата,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху двете главници.
Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения му особен представител – адв. Н., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни и недоказани. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претенциите, предявени с исковата молба. Оспорва, че е титуляр на правото на
собственост по отношение на процесния недвижим имот, тъй като не се доказва, че
наследодателят му е бил собственик и/или вещен ползвател на процесния имот през
процесния период. Не било доказано и обстоятелството дали ответникът е приел
наследството от неговата майка. Сочи, че приживе наследодателят му се е разпоредила с
процесния недвижим имот. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д“ ООД представя изисканите му
документи.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Установява се, че с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 11.06.2019 г.
при нотариус ВВ, рег. № НК 268, вписан в Сл. Вп с вх. № 35694, имотна партида № ******,
Акт № 85, том XIX,дело № 27283, че Е. А. З. за обезпечение на задължения на А. Б. З. по
договор за паричен заем с трето лице е учредила договорна ипотека върху апартамент,
находящ се на 4 етаж /трети надпартерен етаж/ в жилищна сграда на ЖСК „ВП, находяща се
в гр. С, СО, р-н Т, ул. УГ №29
2
Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 22, том III, рег. №
4295, дело №286/2022 г. на нотариус Т, рег. № на НК 056 на 01.09.2022 г. Е. А.ов З. с ЕГН
**********, действаща чрез ответника като неин пълномощник, на 01.09.2022 г. е
прехвърлила на трети лица правото на собственост върху недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се на третия надпартерен етаж в жилищна сграда на ЖСК „ВП,
находяща се в гр. С, СО, р-н Т, ул. УГ №29. Видно от описанието на представените пред
нотариуса документи за удостоверяване притежание правото на собственост от продавача е
представен нотариален акт за собственост на жилище в сграда, построена върху земя на
ЖСК № 9, том I,дело.№7 от 04.01.1962 г. на Първи нотариус при СНС и удостоверения за
наследници на А. Х Т и на Г А. Т , като видно от последното /представено към ИМ/ Г А. Та
– вдовица е починала на 16.08.1988 г. и е оставила за свой наследник Е. А. З.
Видно от Списък на потребителите на топлинна енергия в сграда на адрес: ул. УГ № 29
Е. А. З. е положила подпис като потребител за апартамент 7 на 4 етаж в сградата с
отопляема кубатура 175 куб. м. за едно лице, като за същия апартамент е вписана и в
протокол от Общо събрание от 15.05.2002 г. с 4 ИРРО.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 2381 от 27.11.2023 г., изд. от СО, р-н Т
Е. А. З. е починала на 19.10.2022 г. и е оставила като свой наследник по закон ответникът А.
Б. З..
Събраните доказателства, преценени в тяхната съвкупност, са достатъчни за
формиране на извод, че е доказано в производството, че в процесния период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г. Е. А. З. е била собственик на процесния топлоснабден имот – имот, находящ
се на адрес: гр. С, ул. „УГ“ № 29, вх. А, ет. 4, ап. 7, аб. № 261660 и като такъв на основание
чл. 150 ЗЕ между нея и ищцовото дружество е възникнала и съществувала облигационна
връзка при общи условия. След нейната смърт възникналите в нейна тежест задължения по
това правоотношение по силата на наследственото правоприемство са преминали в
патримониума на ответника, доколкото не се установява същият да се е отказал от
наследството на починалата.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.
Ответникът, чрез особения представител, не въвежда възражения по отношение
претенциите на ищеца, че е доставил топлинна енергия на посочените с исковата молба
стойности. Поради това и с оглед приетите писмени доказателства, представени от ищеца и
от третото лице помагач съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
3
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял /по
фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по изравнителните
сметки. От представените изравнителни сметки от ФДР – третото лице помагач се
установява, че стойността на топлинната енергия възлиза на 245,16 лева за отчетния период
от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и 233,30 лева за отчетния период от 01.05.2020 г. до
30.04.2021 г. Възникналите в полза на ищеца вземания не се твърди и не се установява да са
или изцяло или частично.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба е направено своевременно възражение за изтекла
погасителна давност за претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед
извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.
С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на
топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите
се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “Т С” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска –
17.08.2023 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
погасено по давност за периода от 01.05.2019 г. до 31.03. 2020 г., а за останалите месечни
задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички
останали вземания за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. са дължими. Предвид
посоченото и при съобразяване индивидуалната справка за използвана топлинна енергия за
отоплителния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. и на основание чл. 162 ГПК съдът
определя погасеното по давност вземане за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г. на
4
сумата 220,95 лева, а за непогасения период от този отоплителен сезон от 01.04.2020 г. до
30.04.2020 г. – 24,21 лева. Предвид посоченото непогасени по давност са вземанията за обща
сума в размер на 257,51 лева за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. /24,21 лв +233.30
лв/, до който размер следва да бъде уважен искът за стойност на ТЕ, а за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 478,44 лева - отхвърлен поради погасяване по давност
на вземанията.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена
от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
обезщетение за забава плащането на стойността й
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, клиентите заплащат цена за услугата “дялово разпределение”, извършвана от
избран от клиентите търговец, като стойността й се формира от: 1. цена за обслужване на
партидата на Клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на
един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на Клиента. 3. допълнителна
5
цена по ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от Търговеца дати. С чл. 36, ал. 2 е предвидено редът и
начинът на заплащане на услугата “дялово разпределение” да се определят от Продавача,
съгласувано с Търговците, извършващи услугата „дялово разпределение“ и да се обявява по
подходящ начин на Клиентите.
Предвид посоченото и с оглед установеното извършване на услугите по дялово
разпределение от третото лице помагач, то потредителят дължи заплащане на
предоставената услуга, чиято стойност за процесния период на основание чл. 162 ГПК съдът
определя на 27,74 лева.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 387,25 лева от общо 450 лева
(50лева за държавна такса, 300 лв – възнаграждение на особен представител и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Б. З. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „УГ“ № 29, вх. А, ет. 4, ап. 7,
да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
сумата от 257,51 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „УГ“ № 29, вх. А, ет. 4, ап. 7, аб. №
261660 за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. и сумата от 27,74 лв., представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законна лихва от 17.08.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за стойност на
топлинна енергия за разликата над уважения размер 257,51 лева до пълния предявен размер
от 478,44 лева и за периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2020 г. поради погасяване по давност на
вземанията, за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 76,13 лв.
за периода от 16.10.2020 г. до 20.10.2022 г. и за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 5,89 лв. за периода от 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК А. Б. З. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ул. „УГ“ № 29, вх. А, ет. 4, ап. 7 да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, сумата 387,25
6
лева – разноски за производството.
Решението е постановено при участието на „Д“ ООД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7