№ 42197
гр. София, 17.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110107587 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 357568/12.12.2023 г. от адв. В.С. – процесуален
представител на ответника П. М. Б., за допълване в частта за разноските на протоколно
определение № 27707/22.11.2023 г., с което е прекратено производството по делото в частта
по предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу П. М. Б. иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за сумата от 193,91 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. и законната лихва върху нея от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане, по който въпрос съдът не се е произнесъл с акта си.
В искането се моли съдът да определи възнаграждение на процесуалния представител
на ответника в исковото производство на основание чл. 38 ЗАдв., съобразно с прекратената
част от съединените искове, като съобрази размера, посочен в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 400 лв.
В срок е постъпил отговор от насрещната страна – „Т.С.“ ЕАД, с който е заявено
искане молбата на адв. Симеонов да се остави без уважение.
Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в срок, от
легитимирано лице, поради което съдът приема, че е допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, като съображенията за това
са следните:
С протоколно определение от 22.11.2023 г. производството по делото в частта по
предявения от „Т.С.“ ЕАД срещу П. М. Б. иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за сумата от 193,91 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г. и законната лихва върху нея от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане, е прекратено като недопустимо, като съдът не се е произнесъл по
отговорността за съдебните разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото. В случая се претендират разноски за безплатна правна помощ на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2, вр. ал. 1 ЗАдв., за което с отговора на исковата молба е представен договор за
правна защита и съдействие от 24.02.2023 г. С отговора на исковата молба е направено
искане за присъждане на разноски - възнаграждение за адвокат в размер на 400 лв. по иска
за главница за топлинна енергия. Според нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., когато адвокатът е
оказал безплатна правна помощ на нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице
1
или на свой роднина, близък или друг юрист, при постановяване на благоприятно решение
по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката
възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски
съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. От страна на ищеца своевременно е направено възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК. За определяне размера на адвокатското възнаграждение за безплатна правна
помощ съдът съобразява разрешенията, дадени с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-
438/22 и с Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, задължителни за
прилагане от националните съдилища, като приема, че в случая липсва фактическа и правна
сложност на делото, а в проведените открити съдебни заседания процесуален представител
на ответника не се е явил. При отчитане на посочените обстоятелства, цената на иска –
193,91 лв., извършените до прекратяване на производството по делото в тази част
процесуални действия от адвоката на ответника, както и релевантната съдебна практика
(напр. определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 4123/2023 г. по описа на ВКС, IV г.
о.), че разписаното в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не е задължително за прилагане от съда при произнасянето по
отговорността за разноските, настоящият съдебен състав приема, че в полза на адв. В.С.
следва да се присъди сумата от 150 лв. - адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ. В останалата част – за присъждане на разноски над 150 лв. до 400 лв. искането, като
неоснователно, следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал. 1 ГПК по молба с вх. № 357568/12.12.2023 г.,
подадена от адв. В.С. – процесуален представител на ответника П. М. Б., протоколно
определение № 27707/22.11.2023 г. по гр. д. № 7587/2023 г. по описа на СРС, 48 състав, в
частта за разноските, като
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С..........., да заплати на адвокат В.Ф.С. от САК, ЕГН **********, с адрес: гр. С................
(партер) на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
сумата от 150 лв. - разноски за исковото производство, съобразно с прекратената част от
делото, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 357568/12.12.2023 г. в останалата част – за
присъждане на разноски над 150 лв. до 400 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатна
правна помощ.
Определението подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал. 3 ГПК с частна жалба
в едноседмичен срок от връчване на препис на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2