Решение по дело №670/2020 на Районен съд - Казанлък

                                             Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №......          

                                              гр.К., 11.11.2020 год.

 

                                     В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

         К. районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.

при секретаря........................Х. К.….........................................като разгледа  докладваното от съдията ............................................гр.дело №670 по описа за 2020 год.  за да се произнесе взе предвид следното:

              Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ

              Ищцата твърди, че работила в „А. за С.п.“ - Д. „С.п. гр. Г. на длъжност „социален работник" в продължение на много години. Винаги е изпълнявала стриктно и добросъвестно служебните си задължения, като няма налагани никакви дисциплинарни наказания.Със Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г. трудовото й правоотношение е прекратено на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ - поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта й била изпратена по пощата без същата да е подписана от нея. Оспорва заповедта и наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение“. Заповедта не отговаря на императивните изисквания на Кодекса на труда, не е спазена процедурата при налагане на дисциплинарно уволнение като самата заповед не съдържа всички необходими реквизита. Не било посочено какво е нарушението на трудовите й задължения, кога е извършено това нарушение и при това положение заповедта не е мотивирана, съгласно разпоредбите на чл.189, чл.190, чл.193 и чл.195 от КТ, което е достатъчно основание за отмяната й. Твърди, че страда от дископатия, остеопон­дроза, гонартроза на двете колена, което налагало периодичното й лече­ние. Това било причината и през м.октомври 2019 г. да се лекува в Р. Т.. За времето на отсъствие от работа й бил издаден болничен лист, който представила на директора на Д. „С.п." гр. Г.. С Експертно решение № 0856/28.05.2003 г. била трудо­устроена пожизнено поради наличие на психично заболяване. Поради тази причина прекратяването на трудовото й правоотношение могло да стане съгласно чл.333 от КТ само след предварително взето мнение на ТЕЛК и съгласието на Инспекцията по труда. Тъй като и тези изисквания на КТ не били спазени издаването на заповедта било незаконосъобразно. Ищцата Б.Р.М., ЕГН-********** *** моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г. за прекратяване на трудово­то й правоотношение като незаконосъобразно; да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност - „со­циален работник“ в „А. за с.п.“ Д. „С.п.“ гр. Г.; да осъди ответника да й запла­ти обезщетение в размер на ***лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за периода от 27.01.2020 г. до 27.07. 2020 г., през който е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска и до окончателното й заплащане. Претендира съдебни разноски.

          В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Не оспорва, че ищцата е заемала длъжността "социален работник" в д. „С.п." - Г., но твърди, че в периода от 07.10.2019 г. до 11.10.2019 г. и от 13.10.2019 г. до 18.10.2019 г. тя не се е явявала на работното си място в установеното работно време, за което нарушение е ангажирана дисциплинарната й отговорност. За това си отсъствие от работа ищцата представила болничен лист за временна неработоспособност №Е20198256300 от 07.10.2019 г., издаден от д-р Ж.С.А., с диагноза: увреждания на лумбо-сакралния плексус, с режим на лечение: домашно-амбулаторен за периода от 07.10.2019 г. до 18.10.2019 г. Въз основа на получена устна информация, че лицето се намира на територията на Р. Т. в периода на отпуск поради временна неработоспособност, е извършена писмена справка по служебен ред от ДСП – Г. чрез надлежно изискване на информация от ОДМВР-С.за извършени задгранични пътувания на лицето. Видно от постъпило в ДСП-Г. писмо от ОДМВР-С.с вх.№2401-24-00-0730-1/15.10.2019 г., г-жа Б.М. безспорно се намирала на територията на Р. Т. в периода от 05.10.2019 г. до 14.10.2019 г. Във връзка с постъпилата информация била подадена жалба срещу болничния лист на основание чл.112, ал.1, т.1 от Закона за здравето и с решение №1060/28.11.2019 г. на ЛКК при МЦ „П.“ ЕООД, постъпило на 17.12.2019г., оспореният болничен лист бил отменен като издаден в нарушение на чл.9, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза. Последица от обезсилването на болничния лист за временна неработоспособност от компетентния орган за медицинска експертиза, е отпадането на законното основание за отсъствие на ищцата от работа в периода от 07.10.2019 г. да 18.10.2019 г., включващ десет последователни работни дни. Неявяването на работа без уважителна причина и без разрешение на работодателя сочи, че е нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.187, ал.1, т.1, предл.3 от КТ. На основание чл.193, ал.1 от КТ с писмо изх. №30-5656/16.01.2020г. на ищцата са поискани писмени обяснения, във връзка с което тя представила писмени обяснения с вх.№30-5656#1/21.01.2020 г. От съдържанието на депозираните в хода на дисциплинарното производство обяснения било видно, че тя не е оспорила вменените-й нарушения, досежно конкретните дати, на които било посочено, че не се е явила на работа. Твърденията на служителя не били подкрепени с доказателства и по същество представлявали признание за извършеното нарушение на трудовата дисциплина. С поведението си ищцата злоупотребила с доверието на работодателя и престирала служебно поведение, несъвместимо с установените морални стандарти и с принципите за лоялност и отговорност при осъществяване на трудовите си функции, доколкото инициирала издаването и представила болничен лист за временна неработоспособност, впоследствие отменен по установения ред, с цел да й послужи като законно основание за отпуск за един продължителен период от време. Дисциплинарното наказание "уволнение" се налагало, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове. Твърди, че нарушенията на трудовата дисциплина са открити на 17.12.2019 г. и в рамките на законоустановения преклузивен двумесечен срок, и след съобразяване на депозираните от ищцата обяснения била реализирал дисциплинарната й отговорност във връзка с неявяването на работа в периода от 07.10.2019г. до 18.10.2019г., със заповед № РД01- 0132/ 23.01.2020г., връчена на ищцата на 27.01.2020г. при условията на отказ от получаване, което обстоятелство било удостоверено от двама свидетели на отказа, а със заповед №ЧР-54/27.01.2020г. било прекратено трудовото й правоотношение. Спазени било изискването за налагане на наказанието с мотивирана писмена заповед, изхождаща от изпълнителния директор на АСП. Заповедта съдържала описание на нарушенията по всички обективни признаци /време, място и начин на извършване/ и това позволявало, както да бъде осъществена съдебната защита срещу заповедта, така и съдебната преценка за законосъобразност на наложеното наказание. Основанието за трудоустрояване било посочено в чл.314 и сл. от КТ, а условията - в Наредба за трудоустрояване. В конкретния случай липсват доказателства /предписание на здравните органи/, че ищцата е трудоустроена. Още повече, че сама декларирала през 2008г. и 2009г., че не е трудоустроена, а във формуляр лични данни за лицето от 16.01.2004г. посочила, че не е инвалид. Твърди, че представеното експертно решение на ТЕЛК е издадено по друг повод. Със Закона за изменение и допълнение на Закона за С.подпомагане обнародван в ДВ, бр. 120 от 2002 г., в сила от 1.01.2003 г. била създадена Агенция за С.подпомагане, като правоприемник на Националната служба за социално подпомагане и на общинските служби за социално подпомагане и поема активите и пасивите им. Трудовите правоотношения със служителите от Националната служба за социално подпомагане, от общинските служби за социално подпомагане и от заведенията за социални услуги се уреждали при условията и по реда на чл.123 от КТ. С ПМС № 25 от 07.02.2003 г. бил приет устройствен правилник на Агенцията за социално подпомагане, с който се определяли дейността, структурата, организацията на работа и числеността на персонала на агенцията. С писмо изх.№299/24.04.2003г. до ТЕЛК  гр. С., директора на ДСП - Г. поискал становище страда ли ищцата от заболяване, което й дава право на предварителна закрила, тъй като тя представила документ, че се води на диспансерен отчет. В отговор на запитването ТЕЛК се произнесъл с решение №0856/068/28.05.2003г., издадено на основание Наредба №5/1987г., като в заключението било посочено, че невротичното страдание с епизодични сгъстявания на астеновегетативна симптоматика не намалява трайно работоспособността й. Нуждае се от психофизиологичен режим и не е целесъобразно съкращаването. През 2008 г. във връзка с предстояща структурна реформа в агенцията с писмо изх.№9100-58/27.02.2008 г. изпълнителния директор е поискал от всички служители по трудово правоотношение да декларират наличието на обстоятелствата по чл.333 от КТ, както и да представят документи удостоверяващи декларираните обстоятелства. В изпълнение на това ищцата представила декларация от 28.02.2008 г., в която декларирала, че боледува от психично заболяване, не е трудоустроено лице, но липсвали данни да е представила в тридневен срок документ, удостоверяващ декларираното обстоятелство. Приложените амбулатории листа първични прегледи и консултация, не са представени на работодателя нито към момента на издаването им, нито към исканите от нея обяснения.Твърдението на ищцата, че трудовото правоотношение с нея би могло да се прекрати само след предварително взето мнение на ТЕЛК и съгласието на Инспекцията по труда било неоснователно. Сезирането на органите по чл. 333, ал. 1 от КТ -Инспекцията по труда, и чл.333, ал.2 от КТ - ТЕЛК, е обусловено от реализиране задълженията по чл.1, ал.2 и чл.2 от Наредба №5/1987 г. Работодателят не е в състояние да осъществи дейност по събиране на предварителна информация за здравословното състояние на съответния работник, ако последният не изпълни създаденото в негова тежест задължение да представи медицинската документация, установяваща съответното заболяване. Ищцата не е представила документите, с които е разполагала, за да се предприеме процедурата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ. Решението на ТЕЛК от 2003 г. не установявало твърденията на ищцата, защото отразявало нейното здравословно състояние към 2003 г. и нейната работоспособност към тогавашния момент, т.е. преди повече от 17 г. Нямало данни към правнорелевантния момент на уволнението ищцата да е представила на работодателя документи за наличие на заболяване на работодателя.

             От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

             Не е спорно, а и от приетите по делото заверени копия на допълнително споразумение към трудов договор №3431/16.04.2003г., допълнително споразумение към трудов договор №2726/15.05.2004г., допълнително споразумение към трудов договор №ЧР-3 4218/03.11.2006г., допълнително споразумение към трудов договор №ЧР-3 577/17.12.2015г. и допълнително споразумение към трудов договор №ЧР-3 4116/25.02.2019г., се установява, че между Б.Р.М. и ответника е възникнало трудово правоотношение, по силата на което работодателят е възложил на ищцата да изпълнява длъжността „социален работник“ в Д. „С. п.“ –Г., с ОМВ в размер на *** лв.

              Съгласно заверено копие на заповед №РД01-0132/23.01.2020 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.2 и т.4 от КТ за нарушение на трудовата дисциплина  по чл.187, ал.1, т.1 и т.8 от КТ след поискани на основание чл.193, ал.1 от КТ обяснения и дадени писмени обяснения вх.№30-5656§1/21.01.2020 г., при спазване изискванията на чл.189 от КТ, затова, че „без уважителна причина и без разрешение на работодателя Б.Р.М. не се явила на работа в установеното работно време в течение на 10/десет/ работни дни, в периода 07.10.2019 г. до 11.10.2019 г. вкл. и от 14.10.2019 г. до 18.10.2019 г.вкл. и е зло, че е че представила болничен лист №Е20198256300 от 07.10.2019 г. за отпуск поради временна неработоспособност от 07.10.2019 г. до 18.10.2019 г. отменен с решение №1060/28.11.2019 г. на ЛКК при МЦ“П.“  ЕООД и в периода от 05.10.2019 г. до 14.10.2019 г. се е намирала на територията на Р.Т., че е злоупотребила с доверието на работодателя и е престирала служебно поведение, несъвместимо с установените морални стандарти и с принципите за лоялност и отговорност при осъществяване на трудовите си функции, доколкото е инициирала издаването и представила болничен лист за временна неработоспособност, впоследствие отменен по установения ред, с цел да и послужи като законно основание за отпуск за един продължителен период от време“. Заповедта е връчена при отказ ищцата да я получи, удостоверено с подписите на двама свидетели на 27.01.2020 г. в 14:30 часа: С.П.С.-*** и И.А.И.- началник отдел „социална закрила“ .

             Със Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ във връзка със заповед №РД1-0132/23.01.2020 г. ответникът прекратил трудовото правоотношение на ищцата, считано от 27.01.2020 г. подари наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

              Видно от заверено копие на писмо изх.№УРИ349000-16880/15.10.2019 г. на ОД на МВР-С., в АИС „Г. к.“ за периода от 14.10.2018 г. до 14.10.2019 г.  са регистрирани данни за задгранични пътувания на лицето Б.Р.М. 3 излизания от РБ и 3 влизания в РБ през ГКПП , последното излизане от РБ през ГКПП К.А., шосе на 05.10.2019 г. в 22:22 ч. и влизане в РБ през ГКПП К.А., шосе на 14.10.2019 г. в 04:52 ч.

              Представено е заверено копие на болничен лист №Е20198256300 от 07.10.2019 г., издаден от ЕТ “ИППМП д-р А.Ж.С.А.“, съгласно който на Б.Р.М. е разрешен отпуск поради временна неработоспособност от 07.10.2019 до 18.10.2019 г., диагноза: „увреждания на лумбо-сакралния плексут“ с режим на лечение: домашен-амбулаторен. Съгласно заверено копие на Решение №1060/28.11.2019 г. на ЛКК МЦ „П.“ ЕООД, вх.№2401-26-00-0978/17.12.2019 г. на АСП-ДСП-Г., болничен лист №Е20198256300 от 07.10.2019 г., за 12 дни временна неработоспособност от 07.10.2019 г. до 18.10.2019 г.  е отменен с мотиви: „болничният лист е издаден от д-р Ж.А. в нарушение на чл.9, ал.1 ЗЗ-в деня на издаване на б.л. и регистриран преглед на лицето /амб.л.№5450/ 07.10.2019 г./ болната не е била в България-справка направена от гранична полиция-излизане на 05.10.2019 г. от България и влизане в РБ на 14.10.2019 г. По данни на болната е преглеждана на 04.10.2019 г.- не представя амб.лист от този преглед.“.

              От заверено копие на писмо изх.№30-5656/16.01.2020 г. /л.36/, връчено лично на Б.М. на 17.01.2020 г. срещу разписка, се установява, че работодателят  поискал от ищцата писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, които да представи в срок от три работни дни от получаване на писмото, за неявяване на работа в установеното работно време в течение на 10 работни дни в периода 07.10.2009 г. до 11.10.2019 г. вкл. и от 13.10.2019 г. до 18.10.2019 г.  От съдържанието на писмото е видно, че ищцата е уведомена за започнала срещу нея дисциплинарна процедура във връзка с отменения болничен лист за временна неработоспособност болничен лист №Е20198256300 от 07.10.2019 г. издаден от д-р Ж. А..

                В писмо от 17.01.2020 г. до работодателя ищцата е дала писмени обяснения във връзка със започналото дисциплинарно производство като обяснява, че на 04.10.2019 г. била на преглед при личния си лекар, който и казал, че от 07.10.2019 г. ще е в болнични, че на 05.10.2019 г. / събота/ „имала възможност, непредвидено“ да замине със свои близки в Т. да се лекува на минерален извор, както и че „роднини“ й взели болничния лист, който бил представен в ДСП-Г..

              По делото са приети като доказателства представени от ответника: заверено копие на писмо изх.№299/24.04.2003г. до ТЕЛК за псих.заболявания гр.С., с което ответникът е поискал становище относно заболяване на ищцата Б.М. по повод съкращение; заверено копие на Експертно решение на ТЕЛК №0856/068/ 28.05.2003г. в което  е посочено, че Б.Р.М. е освидетелствана- Наредба №5/20.02.1987 г. т.5, с оценка на работоспособността „работоспособна“ и водеща диагноза „неврози“; формуляр лични данни на ищцата от 16.02.2004г.; заверено копие на писмо изх.№9100-58/27.02.2008г. с образец на декларация, до директора на РДСП с указания; декларация от 28.02.2008г. и декларация от 12.11.2009г., в които ищцата е декларирала, че страда от психично заболяване и не е трудоустроена.

               Представено е Епикриза, издадена от „Център за психично здраве-С.“ ЕООД, от която е видно, че Б.Р.М. е с окончателна диагноза „п. р. с а.. Т. с.“, код по ****

              Приети по делото са заверени копия на: писмо с изх.№94Б-00-0009/12.02.2020 г. на А. за с. п., с което и изпращат заповед №ЧР-454/27.01.2020 г., връчено лично на ищцата на 18.02.2020 г. видно от известие за доставяне /л.105/ ;Амбулаторен лист №2151/23.10.2018 г., Амбулаторен лист №13 93/10.07.2019 г. и Амбулаторен лист №228/29.01.2020 г., издадени от д-р И. С. с. п., в които е посочена основна диагноза ****, П.р./е. п.т./ и е предписана медикаментозна терапия.

                 В писмо изх.№ИЗХ20012323/04.03.2020 г. на ИАГИТ, ДИТ-С.уведомява ищцата, че в дирекцията не е постъпвало искане за издаване на предварително разрешение или отказ за уволнение във връзка с нейното уволнение.

                От регистрационна карта №40003782/21.02.2020 г. /л.5/ на името на Б.М., издадена от АЗ –Д. "Б. т." гр.К. се установява, че ищцата е регистрирана и е посещавала Бюро по труда на 13.04.2020 г., на 25.08.2020 г. и на 20.10.2020 г./л.104/.

               По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза с депозирано заключение, неоспорено от страните. Съгласно заключението и поясненията на в.л. в с.з. последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение при пълен отработен месец е за м.09.2019 г. – *** лв./ нетна сума *** лв. Обезщетението по чл.225, ал.5 от КТ за претендирания период 27.01.2020 г.- 27.07.2020 г., 6 месеца е в нетен размер  *** лв.

  От показанията на свидетелите Г.К.С. и С.П.С. се установява, че на 27.01.2020 г. на ищцата Б.М. е била връчена заповед за уволнение, но тя отказала да я  получи /“… февруари тази година, началото на работната седмица - понеделник следобед. работихме двете в стаята, когато влезна директорката на Д.та С. С., заедно със счетоводителката Д. К. и началника на отдел „С. з.“ И. И.. Влезнаха неочаквано. С. се обърна към Б. й каза: „Нося ти документ, който трябва да разпишеш“. Б. помоли другите да излязат от стаята и тогава С. ми каза, че това е заповедта на Б. за уволнение и ми я подаде. Не я прочетох, само я погледнах за какво става въпрос... след като Б. помоли всички да излезем, паникьоса се и се разплака.. тогава излязоха от стаята. Даде заповедта на мен, защото Б. стои с гръб към вратата и те бяха застанали зад нея…Б. отказа да вземе заповедта докато не излязат другите колежки, и тъй като те отказаха да излязат тя не взе заповедта.. Заповедта беше написана на един лист, на една страница и беше в три екземпляра. След като излязоха всички от стаята Б. си събра чантата и си тръгна. В последствие от нея разбрах причината защо са я уволнили…“св. Г. К. С.; „…Заповед № РД01-0132/23.01.2020 г. е получена в Д.та на 27.01.2020 г. и същия ден е връчена на лицето...Първоначално извиках И.А.– началник Отдел „З. . д.“, Д.Д. – ст. счетоводител, Б.М. и Г.С. – началник отдела, тъй като исках в присъствието на началник отдела да се случи всичко. Влизайки в стаята ми, Б.М. след като видя началник отдела и счетоводителката каза, че нищо няма да подписва и нищо няма да прави. Излезе от кабинет ми, не пожела нищо да погледне или да подпише. Б. и Г.си отидоха в тяхната стая където работят. Тъй като трябва да се връчи заповедта ние, същите лица отидохме там. Б.М. си работеше на компютъра, аз й обясних за тази заповед и че от деня на връчването се налага това наказание. Не искаше да ми обърне внимание ..каза: „Няма да подпиша нищо.“. Дадох заповедта на началник отдела да се запознае с нея, да види, че има такава заповед за дисциплинарно уволнение...Казах на Б.М.: „след като не желаеш да подпишеш заповедта, в присъствието на двама свидетелите се счита за връчена и от днес не си на работа“..св.С. П. С./.

 От ката установеното съдът прави следните правни изводи:     

             По предявеният иск за отмяна на уволнението с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ: Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г. на основание чл.330, ал.2, т.6  от КТ във връзка със заповед №РД01-0132/23.01.2020 г. за наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Наведените от ищцата основания за незаконност на уволнението са: неспазване разпоредбите на чл.189, чл.190, чл.193 и чл.195 от КТ досежно заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както и нарушение на процедурата по чл.333, ал.1, т.3 от КТ.

               В практиката на ВКС е възприето, че дисциплинарното уволнение може да се извърши с два акта - заповед за налагане на наказанието и заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Необходимо е реквизитите на двата акта, в тяхната съвкупност, да съдържат мотивите на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение - да сочат нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на който се налага. Няма пречка мотивите да се намират и в друг документ, който по силата на препращането ще се инкорпорира към заповедите, стига този документ да е станал достояние на наказания работник или служител преди уволнението и той да е могъл да се защити по предявените му нарушения. / в т.см. Решение №277/09.10.2012 г. по гр.д.№1579/2011 г. на ВКС, III г.о; Решение №43/10.02.2014 г. по гр.д.№4082/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение №849/12.01.2011 г. по гр.д.№40/2010 г. на ВКС ІV г.о; Решение №266/26.09.2011 г. по гр.д.№311/2011 г. на ВКС ІІІ г.о. и др., по чл.290 от ГПК/.

          Дисциплинарната отговорност е за нарушение на трудовата дисциплина, т.е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица, установени от КТ, формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата дисциплина; изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане на наказанието, съобразно чл.193, ал.1 от КТ; относно срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 от КТ и относно съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта съобразно нормата на чл. 195 от КТ.

           Дисциплинарното производство започва с установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина. В тази насока и съгласно чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме неговите писмени обяснения относно дисциплинарното нарушение. В случая преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ на ищцата със заповед №РД01-0132/23.01.2020 г., работодателят е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от КТ като е предоставил възможност на служителя да даде обяснения, в която насока са представени писмени доказателства. От друга страна издадената Заповед №РД01-0132/23.01.2020 г., към която текста на Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г. препраща, отговаря на изискванията на чл.192 и чл.195, ал.1 от КТ, тъй като съдържа всички реквизити, които законът изисква - посочен е нарушителят, нарушението на трудовата дисциплина е описано по начин, който е възприет от работодателя, като е налице и съответствие между посоченото правно описание и фактическите обстоятелства.

             Преди съдът да пристъпи към разглеждане на спора по същество, следва да прецени дали ищцата Б.Р.М. се е ползвала от предвидената в чл.333, ал.1, т.3 и ал.2 от КТ закрила при уволнението, респ. дали работодателят е получил предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение от компетентния административен орган – Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК .

           С разпоредбата на чл.333 от КТ законодателят е свързал изискванията на предварителната закрила при уволнение на посочените в нормата основания за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно по чл.328, ал.1, т. 2, 3, 5, 11 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Когато за извършване на уволнението се изисква предварителното разрешение на инспекцията по труда и такова разрешение не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта като незаконно само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество – арг. от чл.344, ал.3 от КТ.

             Закрилата по  чл.333, ал.1, т.3 от КТ има обективен характер. Тя се прилага независимо от това, дали работодателят е бил уведомен за заболяването на работника и дали са представени медицински документи за него. В закона липсва легално вменено задължение за работника респ. служителя да уведомява работодателя си предварително за наличието на болести, даващи право на закрила или да представя съответните документи. Практиката допуска само едно изключение от принципа, че закрилата има обективен характер и то е когато работникът умишлено е въвел работодателя в заблуждение, че не страда от заболяване за което се предвижда закрила, а в случая такива данни, а и възражения по делото няма. (в т.см. са Решение №615/2.11.2010 г. по гр.д.№852/2009 г. на ВКС, ІV г.о., Решение №247/23.06.2011 г. по гр.д.№960/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №168/11.06.2012 г. по гр.д.№1113/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение №187/07.10.2019 г. по гр.д.№4303/2018 г. на ВКС, III г.о.). За да може работодателят да спази изискването да вземе предварително разрешение на инспекцията по труда преди да уволни работник или служител, боледуващ от болест, определена в Наредба №5/20.02.1987 г. на МЗ, трябва да има информация за здравния статус на съответния работник или служител. Именно с тази цел е предвидено и в Наредба №5/20.02.1987 г. на МЗ, работодателят да събере предварителна информация от работника или служителя, определен за уволнение /по чл.328, ал.1, т. 2, 3, 5, 11 и чл.330, ал.2, т.6 от КТ/, страда ли от болестите, посочени в чл.1, ал.1 на наредбата, включително да изиска и представяне на медицински документи, удостоверяващи болестта /арг. чл.1, ал.2 на наредбата/, с което той изпълнява задължението си по чл.333 от КТ. / в т.см. Решение №187/07.10.2019 г. по гр.д.№4303/2018 г. на ВКС, III г.о Решение №44/10.02.2014 г. по гр.д.№4497/2013 г. на ВКС, IV г.о., Решение №186/17.02.2004 г. по гр.д.№1840/2002 г. на ВКС, III г.о./. Работникът респ. служителят е длъжен при поискване да представи на работодателя медицински документи за заболяването си- решение на ТЕЛК или медицински документи, издадени от лечебните заведения, където болният се лекува или където е диспансеризиран. При отсъствие на получени данни от работника или служителя за наличие на закрила по чл.333, ал.1 от КТ , за проведеното уволнение на посочените в нормата основания не е необходимо да се иска предварително нито разрешение от инспекцията по труда, нито мнение на ТЕЛК. В случая от събраните писмени доказателства се установява, че към 27.01.2020 г. -датата на уволнението ищцата е боледувала от “паническо разстройство“, което е психично заболяване. Представените от ответника писмените доказателствата сочат, че той е имал данни  за  психично заболяване на ищцата. Предвид основанието, на което ищцата е уволнена намира приложение предвидената в чл.333, ал.1, т.3 от КТ специална предварителна закрила, съгласно която ответникът е бил длъжен да поиска предхождащо уволнението разрешение на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК- арг.333, ал.2 от КТ. По делото не са наведени доводи, а и представени доказателства, ответникът, при евентуални съмнения относно декларираното от ищцата психично заболяване през 2009 г. да е искал преди дисциплинарното уволнение от нея актуална информация и медицински документи за това страда ли от болест по  Наредба №5/20.02.1987 г., с което е нарушил задължението си по чл.1, ал.2 от наредбата. Няма наведени доводи и представени доказателства преди 27.01.2020 г.-датата на уволнението, работодателят да е получил предварително разрешение от Инспекция по труда и мнение на ТЕЛК. Нормата на чл.333, ал.1 и ал.2 е императивна и неизпълнението на която и да е от двете кумулативни предпоставки обуславя незаконността на уволнението само на това основание без да разглежда трудовия спор по същество - /арг.чл.344, ал.3 от КТ/. Предвид изложеното съдът намира уволнението на ищцата със Заповед №ЧР-4 54/27.01.2020 г. за незаконно и следва да бъде отменено.

            Признаването на уволнението за незаконно и отмяната му поражда в полза на ищцата правото на възстановяване на заеманата преди уволнението работа. Искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е основателен. Ищцата следва да бъде възстановена на предишната работа -„со­циален работник“ в АСП, Д. „С. п.“ гр.Г..

              По предявения иск за обезщетение с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ. Ищцата претендира  ***лв. обезщетение за оставане без работа в периода от 27.01.2020 г. до 27.07. 2020 г. поради незаконното уволнение. Не е спорно, а и от доказателствата по делото се установи, че след уволнението ищцата е останала без работа срок от шест месеца, считано от 27.01.2020 г., поради което за това време й се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, чийто нетен размера определен от ССЕ при съобразяване с чл.228 от КТ е *** лв. Правопораждащ факт на правото на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ е признаването на уволнението за незаконно и неговата отмяна, а с подаването на исковата молба работодателят се счита поканен да го заплати. Ответникът дължи и следва да заплати на ищцата обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за оставане шест месеца без работа поради уволнението в размер на *** лв., ведно със законната лихва от 16.03.2020 г. до окончателното изплащане като искът в частта до претендираните ***лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

        Ответникът следва да заплати на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на *** лв. съразмерно с уважената част от исковете.

         Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К.  по ** лв. държавна такса за исковете за отмяна на уволнението и за възстановяване на работа, *** лв. държавна такса за уважения иск по чл.225, ал.1 от КТ и ** лв. разноски за експертиза.

                Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                 Р   Е   Ш   И  :

 

               ПРИЗНАВА уволнението на Б.Р.М., с ЕГН-********** *** със Заповед  №ЧР-4 54/27.01.2020 г., от А. с. п., булстат:******  , със седалище и адрес на управление ***, за незаконно и го отменя.

                ВЪЗСТАНОВЯВА Б.Р.М., с ЕГН-********** *** на заеманата преди уволнението работа- „с. р.“ Д. „С. п.“ гр.Г..

                ОСЪЖДА А. с. п., булстат:******  , със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.Р.М., с ЕГН-********** ***, обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца оставане без работа поради уволнението в нетен размер *** лв., ведно със законната лихва считано от 16.03.2020 г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска  в частта до претендираните *** . като неоснователен.

                ОСЪЖДА А. с. п., булстат:******  , със седалище и адрес на управление *** да заплати на Б.Р.М., с ЕГН-********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебни разноски в размер на *** лв. за адвокатско възнаграждение.             

                ОСЪЖДА А. с. п., булстат:******  , със седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –К. *** лв. държавна такса и ** лв. разноски за експертиза.

 

                   Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С.в двуседмичен срок, който тече от 11.11.2020 г.- денят обявен в протокола от о.з. 

 

                                                                                                              Районен съдия: