№ 624
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Мая Михайлова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100509406 по описа за 2021 година
Производството по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Е.Г. М., ЕГН **********, действаща като майка
и законен представител на малолетната В. В. Г. ЕГН ********** срещу решение №
20085060 от 02.04.2021г. по гр. дело № 1732/2020г. на СРС, III ГО, 91 състав, в частта, с
която е отхвърлен иска срещу В. Т. Г., ЕГН ********** за присъждане на издръжка за
детето В. В. Г. за разликата над 162.50 лева до 300 лева. В жалбата се излагат твърдения, че
решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при нарушение на
материалния закон и необоснованост. Изложени са подробни съображения.
В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по пълномощие –
адв. С.С. от САК, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Сочи нови
доказателства. Претендира разноски за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна
В. Т. Г., ЕГН **********, действащ чрез процесуалния си представител адв. А.Д., в която се
посочва, че въззивната жалба е неоснователна. В открито съдебно заседание въззиваемата
страна, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Д., който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за нейнотото оставяне без
уважение. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от СК.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали
обстоятелства след подаването на жалбата - за доходите на въззивника Е.Г. М. и за
въззиваемата страна В. Т. Г.. Представени са и писмени доказателства относно
здравословното състояние на детето В. В. Г..
1
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
С решение № 20085060 от 02.04.2021г., постановено по гр. д. № 1732/2020г. на СРС,
III ГО, 91 състав, съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 150 СК, предявен от
малолетната В. В. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Е.Г. М. срещу В.
Т. Г.. С исковата молба е поискано изменение на размера на дължимата издръжка,
определена в Решение № 715 от 21.01.2017г., постановено по гр. д. № 2312/2016г. по описа
на РС Видин от 150лв. на 300 лв., считано от датата на подаване на исковата молба, заедно
със законната лихва върху сумата до настъпване на законна причина за нейното изменение
или прекратяване. С решението си в обжалваната част, първостепенният съд е определил
размера на издръжката, като е осъдил ответника В. Т. Г., да заплаща на непълнолетното си
дете В. В. Г., действаща чрез своята майка и законен представител Е.Г. М., месечна
издръжка в размер на 162.50 лева, считано от 15.01.2020 година до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата
претенция за месечна издръжка в останалата част и до пълния предявен размер от 300 лева,
като неоснователна. За да постанови решението си в обжалваната част районният съд е
приел, че за цялостната издръжка на детето В., е необходима сума в размер на 280 лв.
месечно, от която определя бащата да заплаща 162.50 лв. Майката Е.Г. М. е осъдена да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 на ответника разноски в размер на 366 лв. съразмерно на
отхвърлената част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. За въззивното производство
държавна такса не се дължи от въззивника на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК. По
изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че решението в обжалваната част е допустимо, тъй
като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е
бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си. От това следва, че задължението за издръжка спрямо тези
деца е безусловно. Размерът на издръжката обаче се определя като функция на нуждите на
лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на дължащото издръжка лице, съгласно
чл. 142, ал. 1 СК, и разбира се, като се държи сметка за безусловността на задължението за
издръжка на ненавършилите пълнолетие деца.
Предявеният иск намира правното си основание в чл. 150, вр. с чл. 143, ал.1 и чл. 142
от СК. За изменение на издръжката, следва да са налице изменения в обстоятелствата, които
налагат това, като в настоящия случай възрастта на детето и изменението на конкретните
социално-икономически условия в страната имат характер на обстоятелства, налагащи това.
При определяне на размера за увеличение на издръжката и определянето на конкретен
размер следва да бъдат преценени нуждите на детето, възможностите на двамата родители.
2
Нуждите на детето се преценяват, като се вземат предвид възрастта му, разходите за облекло
и храна, потребността му от лечение и се съобразят сегашните условия и изисквания на
живот.
С влязло в сила решение № 715 от 23.01.2017г., постановено по гр. д. № 2312/2016г.
по описа на РС Видин е прекратен бракът на Е.Г. М. и ответника В. Т. Г.. Родителските
права на роденото по време на брака дете В. В. Г. са предоставени за упражняване на
майката Е.Г. М.. С посоченото решение ответникът е осъден да заплаща за малолетното си
дете месечна издръжка в размер на 150 лв. до настъпване на законова причина за нейното
изменение или прекратяване.
В исковата молба се твърди, че от определяне на дължимата издръжка до
предявяване на настоящата молба е изминал период от повече от четири години. През това
време са се увеличили и потребностите на детето от средства за съществуване, образование
и социално културно развитие. Освен това съществено се е променила и обществено -
икономическата обстановка, при която са нараснали и цените на основните средства за
съществуване както и на медикаментите и хигиенните материали, от които се нуждае
детето.
По делото са представени писмен доказателства, че детето В. има поставена
диагноза „Болест на Хиршпрунг“, която е рядко вродено заболяване на дебелото черво,
понякога засягащо и тънките черва. При тази диагноза ганглийните клетки, които спомагат
за изпразването им, липсват в ректума, а може да липсват и в червата. Тъй като детето е
болно и с увреждане, то има нужда от повече средства за отглеждането си от обичайните за
здрави деца на неговата възраст. Освен храна, лекарства и дрехи детето се нуждае от голямо
количество памперси, кремове против подсичане. Нуждае се от средства за лечение, защото
се налага да бъде преглеждано и консултирано от различни специалисти, с оглед
проследяване на здравословното му състояние. Предвид спецификата на заболяването на
детето В., което засяга и част от храносмилателната й система тя трябва да спазва специален
хранителен режим и диета. За подобряване състоянието на детето В. майката е организирала
благотворителни кампании. Със събраните средства е оперирана три пъти в България в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ в периода 2015г. -2016г. като вследствие на уреждането е
издадено решение на ТЕЛК със 78% инвалидност с чужда помощ. Детето В. е водена на
изследване в Германия със средства събрани от майката в началото на 2019г. От
специалистите там й е препоръчано оперативно лечение, при което не се дава гаранция за
излекуване, а само за подобряване на състоянието на детето. С помощта на лекуващите й
лекари от болница „Проф. Иван Митев“ майката е търсила второ мнение от клиника в
Англия, но пандемията й е попречила да я посети за личен преглед. Лекуващите лекари на
детето са съдействали на майката за получаване на оферта за лечение в Турция, за което тя
събира средства.
Вроденото заболяване на детето В. е забавило физическото и психическо развитие.
Съгласно представеното заключение от Център за детско психическо здраве детето има лека
степен на умствено изоставане, затруднена е в спазване на социални и правни норми, трудно
се концентрира, характеризира се с дефицит на внимание и памет. В ежедневието се нуждае
от непрекъснати грижи и контрол. Въпреки това детето е записано в дневна форма на
обучение в СУ „Св. Кирил и Методий“ гр. Видин за учебната 2021/2022г. Целта на майката
е детето да общува с други деца и да се развива интелектуално съобразно възрастта си.
Изложените обстоятелства мотивират ищцата да претендира увеличение на
дължимата се месечна издръжка от ответника В. Т. Г..
По делото са приети писмени доказателства за трудовия и осигурителен доход на
ответника В. Т. Г. за времето след завеждане на исковата молба, вкл. и за предшестващия
релевантен период за период от една година назад. По делото се установи, че майката на
детето работи и същата реализира постоянен месечен доход, видно от представена справка
от Министерство на финансите, където работи в Дирекция „Държавни помощи и реален
сектор“. Така установените доходите на двамата родители са базата за установяване на
3
финансовите им възможности да участват в издръжката на детето си, т.е. доход по смисъла
на т. 5 от ППВС № 5/1970 г., а в същия смисъл е и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр. д. №
11/1973 г., ОСГК на ВС.
След преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав установи,
че детето В. В. Г. е родена на 11.01.2015г. Към настоящия момент е навършила 6 години и
10 месеца, обхваната е от образователната система на държавата, като посещава
предучилищна група. От представения социален доклад на АСП ДСП Видин се установява,
че към момента на проучването от страна на компетентните ДСП грижи за детето В. полага
само неговата майка с помощта на нейните родители. Контактите с бащата били прекъснати
от месец октомври 2020г. и той и неговите родители не са търсили контакт с детето.
Понастоящем детето пребивава постоянно в гр. Видин като живее в дома на родителите на
майка си, като посещава училище. Майката пътува постоянно между гр. София и гр.
Видин. Причината за пребиване на детето там е необходимостта от денонощни грижи и
контрол, които са несъвместими с режима й на работа.
Съдът преценява, че за нормалното развитие на детето и обучението му, както и с
оглед социализацията му сред съучениците му и приятелската му среда, детето следва да
разполага с достатъчно средства за храна, облекло, консумативи и материали, свързани с
образователните и социалните му потребности. Това, наред с правилните грижи по
възпитанието и образованието му способства за израстването и нормалното психическо и
физическо формиране на личността. Освен това по делото са събрани данни, че детето се
нуждае от допълнителни средства за издръжка с оглед неговото здравословно състояние.
Заболяването му се установява от представените във въззивното производство медицински
документи.
При тази фактическа установеност, въззивният съд споделя изложените от въззивника
доводи срещу размера на постановената издръжка. В тази връзка въззивният съд се основава
на разпоредбите на чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК относно предвидената възможност за
промяна на постановена издръжка при изменение на обстоятелствата (наличие на трайно
съществено изменение на нуждите на издържания и/или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице), поради което следва да се приеме в конкретния
случай, че от постановяване на първоначалната издръжка на въззиваемата – ищца от 150
лева към момента е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо
определянето на нейния размер. От своя страна, размерът на издръжката следва да се
определи като се съобразят възможностите на дължащия родител, но и нуждите на детето, с
оглед правилното му развитие, възпитание и задоволяване на нормалните му потребности,
като следва да се съобрази, че издръжката не следва да стимулира използването й за цели,
неприсъщи на предназначението й. В тази връзка, нуждите на детето следва да се определят
съобразно условията на живот, като се вземе предвид възрастта, социално икономическата
обстановка в страната, както и всички особености на конкретния случай (в случая
сериозният здравословен проблем на въззиваемата и предвид това допълнителните й
специфични потребности). През изминалия период от пет години малолетната В. е
пораснала и е в съвсем друга възрастова група (към момента е на близо 7 години), като
дефинитивно доста са се увеличили и средствата за задоволяване на обичайните й
потребности, вкл. и за задоволяване на социално – образователни потребности, а в случая
следва да се отчетат и допълнителните специфични потребности на въззивника (свързани
със здравословния проблем на детето). Тези потребности по никакъв начин не могат да
бъдат задоволявани с издръжка от 162.50лева месечно, каквато е определил
първоинстанционният съд. При така приетото за установената фактическа обстановка
бащата следва да участва с по-голяма сума при месечната издръжка на детето си, а именно
със сумата от 300лева месечно, която не би поставила въззиваемата страна в невъзможност
да задоволява собствените си екзистенциални нужди съобразно неговия среден месечен
доход. Освен това по делото не се установи бащата да е обременен с непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното му дете В., за което също се
изискват немалко средства и време ежедневно.
4
Ръководейки се от законните критерии, настоящата въззивна инстанция счита, че за
издръжката на детето В. са необходими месечно общо около 500 лв. - съобразявайки
изискването с издръжката да се осигурят условия на живот, каквито детето би имало, ако
родителите живееха заедно. От тази сума, съобразно факта, че непосредствените грижи се
полагат от майката, бащата следва да поеме по-голямата част от издръжката за детето му,
т.е. сума в размер на 300 лв. месечно. Поради изложените съображения съдът следва да
присъди изцяло претендираната месечна издръжка в размер на 300 лева.
С оглед изложеното, решението на Софийския районен съд следва да се отмени в
обжалваната част, като въззиваемият В. Т. Г. се осъди да заплаща на детето В. В. Г. чрез
нейната майка и законен представител Е.Г. М. издръжка от още 137.50 лева. Съдът
присъжда месечната издръжката от 300 лева, считано от 15.01.2020 г. с оглед искането на
ищеца и нормата на чл. 149 от СК. Съдът присъжда и законната лихва за забава върху
месечната издръжка.
По разноските:
Претенция за присъждане на сторените деловодни разноски има направени от двете
страни, като с оглед изхода на делото претенцията на въззиваемата страна е неоснователна.
Въззивникът В. В. Г. чрез нейната майка и законен представител Е.Г. М. е
претендирал разноски за двете инстанции. Въззивникът е претендирал заплащане на
договорен адвокатски хонорар за първонистанционното производство в размер на 400 лв.,
от който са му присъдени само 33 лв. С оглед изхода на настоящото производство
ответникът следва да бъде окъсен да заплати и разликата от 367 лв. За въззивна инстанция
въззивникът е претендирал заплащане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 400
лв., като е представил доказателства за договарянето и заплащането му, поради което такъв
следва да се присъди в искания размер. Върху присъдената от настоящата инстанция
издръжка ответникът В. Т. Г. дължи държавна такса в размер на 198лева, платима по сметка
на СГС.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20085060 от 02.04.2021г. по гр. дело № 1732/2020г.
по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 91 състав, в частта, с която е
отхвърлено искането по чл. 150, ал. 2 от СК, за присъждане на месечна издръжка на детето
В. В. Г., ЕГН ********** за разликата над 162.50 лева до 300 лева, както и в частта, с която
Е.Г. М. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В. Т. Г. сумата от 366 лв.
разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК „**** да заплаща на
малолетното си дете В. В. Г., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и законен
представител Е.Г. М., ЕГН **********, двете с адрес гр. София, ЖК ****още 137.50 лева
(сто тридесет и седем лева и петдесет стотинки) месечна издръжка (общо 300лева), считано
от 15.01.2020г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20085060 от 02.04.2021г. по гр. дело № 1732/2020г.
по описа на Софийския районен съд, ІІІ Гражданско отделение, 91 състав в останалата част.
ОСЪЖДА В. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК „**** да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, сумата от 198 (сто деветдесет и осем) лева – държавна такса.
ОСЪЖДА В. Т. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК „**** да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. В. Г., ЕГН **********, действаща чрез нейната майка и
5
законен представител Е.Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК **** сумата от 767
лв. разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6