Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Червен бряг, 11.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЧЕРВЕНОБРЕЖКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИКОЛОВА
при секретаря М. Тодорова, като
разгледа докладваното от съдия В.Николова гр.
дело №928 по описа за 2019г. на
РС-Червен бряг и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба с вх.№4732/19.09.2019г. на С.И.А. с ЕГН **********, адрес: ***, съдебен
адрес:***, ..против М.Г.С. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че страните
живели на семейни начала от навършването
на 14 години на ответницата т.е. от 2007г. до месец април 2018г. като от
съжителството си имат три деца – И. с. И.
с ЕГН **********, Г.С.И.с ЕГН ********** и Н.С.И.с ЕГН **********.
Твърди се в исковата молба, че поведението на ответницата се променило вкл. изпаднала в кризи, които отшумявали.
Посочва се, че С. имала халюцинации, прояви на агресивно вербално отношение към
А. и децата си, като състоянието и през 2019г. се влошило. Твърди се, че
ответницата не полагала трайно грижи за децата си и не се интересувала от тях. Посочва се, че
след раждането на третото дете, при
гостуване на близки и роднини в Ш. , ответницата изцяло спряла да се грижи за
децата си, което наложило ищецът с помощта на майка си и сестра си да полагат
грижи за малолетните. Твърди се, че по същото време ответницата се опитала да
се самоубие с бебето в ръце като скочи
от четвъртия етаж на сградата, в която живеят.
Посочва се още, че била потърсена
помощ от невролог, но последният ги насочил към
психиатър за лечение на ответницата.
Твърди се, че С. не работи, както и че се нуждае от специализирана
помощ. Заявява се в молбата, че с решение
№ 374/08.12.2011г. упражняването на
родителските права върху детето И. е предоставено на неговия баща и законен
представител. Иска се от съда да
постанови решение, с което да лиши от родителски права майката М.Г.С. върху
децата Г.С.И.и Н.С.И.поради обстоятелството, че С. без основателна причина
трайно не полага грижи за децата и не им дава издръжка. Иска се от съда да
постанови и решение, с което упражняването на родителските права върху двете
деца да се осъществява от С.И.А. и бъде определено местоживеенето им при него.
Иска се от съда да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка в размер на
150 лв. за всяко от тях, както и съда да определи режим на лични контакти между
децата и майката. Иска се от съда
да даде разрешение заместващо съгласието
на майката по въпросите, свързани с
пътувания на децата в чужбина и издаването на необходимите за това лични
документи.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата
молба и приложенията към нея са връчени на ответницата. В законовия месечен
срок е постъпил отговор с вх.№ 6062/28.11.2019г. от М.Г.С., в който страната взема становище
за неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията в исковата молба
и се посочва, че по време на съвместното им съжителство била принуждавана след
упражнено физическо и психическо насилие от страна на А. да краде, в резултат
на което била осъдена по НОХД № 5420/2012г.
по описа на ВРС, както и през 2014г. от РС-П. на лишаване от свобода за
срок от 2 години след раждането на детето Г.. Твърди се в отговора, че след
излизането от затвора била отведена в Ш.
от ищеца и принуждавана да проси в град М.. През този период била бита
от А., заключвана в дома си, както и не
й била предоставяна възможност да вижда децата си. Посочва се, че с помощта на
полицията и баща си на 25.08.2019г. при прибирането си в България успяла да се
прибере в град И. заедно с малолетното дете Н..
Твърди се в отговора, че от тогава и до настоящия момент С. не е виждала
другите си две деца, като контактите й с
тях били ограничавани от ищеца. Посочва
се още, че както страната, така и семейството й било заплашвано от С.А., както
и че С. не е запозната с постановеното Решение № 374/08.12.2011г. по гр.д.№
1051/2011г. по описа на ЧРС, с което упражняването на родителските права върху
детето И. било предоставено на бащата предвид факта, че до 25.08.2019г.
страните живели съвместно без
прекъсване. Иска се от съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Предявена е и насрещна искова молба с
вх.№ 6285/2019г. от М.Г.С. с ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. К.К. ***,
съдебен адрес:*** против С.И.А. с ЕГН **********,
адрес: ***. В насрещната молба се преповтарят фактите в отговора с вх.№ с вх.№
6062/28.11.2019г. Иска от съда да постанови съдебно решение, с което да
предостави упражняването на родителските права върху децата И. с. И. с ЕГН ************, Г. с.а И. с ЕГН ********** и Н.С.И.с ЕГН ********** на тяхната майка и законна представителка
М.Г.С. с ЕГН **********, като бъде определено местоживеенето на децата при нея
на адрес гр.И., община А., област В., ул.“ ххх. Иска се от съда да осъди С.И.А.
да заплаща месечна издръжка в размер на 200 лв. за всяко дете, платими до 5-то
число на месеца, за който се дължат , считано от датата на предявяване на
насрещния иск /02.12.2019г./ до окончателното изплащане на вземането, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендират се и направените
деловодни разноски.
В съдебно заседание С.И.А., редовно призован, се явява
лично и с пълномощник адв. Х.К. ***. Страната и пълномощникът й молят съда да уважи исканията им и родителските права върху трите
деца да бъдат присъдени на техния баща.
М.С., редовно призована, не се явява. Представлява се от пълномощник адв. К.К. ***, който поддържа насрещната искова молба и молят съда
да уважи исканията на ищцата
Районна прокуратура – П., представлявана от прокурор Светла Христова, излага
становище за неоснователност на молбата за лишаване от родителски права и моли
съда да я отхвърли.
След
като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка
и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
Безспорно
по делото е и се установява от заверено копие на удостоверения за раждане, че
родители на децата И. с. И.
с ЕГН **********, роден на ***г.
в гр.П., Г.С.И.с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.П. и Н.С.И.с ЕГН **********, родена на ***г. в
гр.П., са страните по делото.
Не
се спори между страните, че децата са родени по време на съвместното живеене на
С.И.А.
и М.Г.С..
Безспорно е, че страните живеят разделени от 2019г., като
до този момент съвместно са живеели, отглеждали и са се грижели за децата си.
Спорно по
делото е кое лице отглежда децата, какви грижи са полагани от родителите и в
какъв период от време; на кой от родителите следва ли да се присъди
упражняването на родителските права; какъв размер издръжка следва да се изплаща
от родителя, който няма да упражнява родителските права, както и какъв режим на
лични срещи да бъде определен, както и М.Г.С.
полагала ли е или не е грижи за децата
си и давала ли им е издръжка, трайно и
без основателна причина; има ли спор между родителите относно пътувания на
децата в чужбина и в кои страни се иска да пътуват децата, в какъв интервал от време.
За установяване на спорните
обстоятелства по делото са събрани гласни
и писмени доказателства, изслушани
са заключения на вещи лица по назначена комплексна видео-техническа и
лицево идентификационна експертиза, както и комплексни психолого-психиатрични
експертизи.
От приобщените писмени доказателства,
разгледани по отделно, съдът установи следните факти и обстоятелства от
значение за правните спорове между страните:
Установява се от заверено копие на нотариален акт за
покупко-продажба №161, том 1, рег.№1020, дело №121 от 26.03.2019г. , че С.И.А.
е собственик на недвижим имот, находящ се в село Г., ул.“Георги Димитров“ №14,
с площ 790 кв.м. заедно с построените в
него жилищна сграда, жилищна сграда – лятна кухня и второстепенна постройка.
Видно от заверено копие на
анкетна карта с №1265/04.02.2016г., С.И.А. е регистриран като
земеделски стопанин.
Установява се от
свидетелство за съдимост рег.№ 1223/09.09.2019г. и копие на справка за съдимост
с рег.№ 574/22.11.2019г., че С.И.А. не е осъждан за престъпления от общ
характер.
Видно от копие на служебна бележка с изх.№ 81/11.09.2019г. детето Г.С.И.е
записано през учебната 2019/2020г. в Детска градина „П.“ гр.к..
Видно от служебна бележка с
изх.№ 3624/12.09.2019г., И. с. И. е
записан през учебната 2019/2020г. в 5 клас на ОУ „ Х. Б.“ с.Г..
Установява се от Решение №374/08.12.2011г. по гр. д. 1051/2011г.
по описа на РС Червен бряг, че между
страните било утвърдено споразумение, по силата на което упражняването на
родителските права върху детето И. с. И. било предоставено на бащата , а
майката се задължавала да изплаща ежемесечна издръжка в размер на 80 лв., чрез
бащата С.И.А., до настъпване на основания за нейното изменение или
прекратяване. Със същото решение е постановено, че майката има право на лични контакти с детето
всяка първи и трета неделя от месеца от 10.00 часа до 12.00 часа и от 15.00 ч. до 18 ч. по местоживеене на
детето, но без право да го извежда от съответното населено място, както и да го
взема със себе си за един месец от лятото, несъвпадащ с редовния годишен отпуск
на бащата. Решението е влязло в сила на
08.12.2011г.
Видно от удостоверение за постоянен адрес изх.№ 58/07.11.2019г. , М.Г.С. е с постоянен адрес ***.
Установява се от жалба до
Районна прокуратура В. на л.72 от делото, че на 05.11.2019г. / след подаване на
исковата молба/, че М.Г.С. подала срещу С.И.А. жалба с данни за трафик на хора,
принуда към извършване на кражби и нанасяне
на физическо и психическо насилие вкл. я принуждавал да проси в Ш. при минусови
температури ведно с новородената им дъщеря Н.
Видно от заверено копие на медицинско удостоверение /психиатрично
освидетелстване/ №101334/18.11.2019г., приложено на л. 74 от делото, неоспорено
от С.А., М.С. е необременена с психични разстройства и не се води на
психиатричен отчет.
Установява се от заверено
копие на медицинска бележка УИН
**********/24.10.2019г. и протокол за изследвания на л. 75, че М.Г.С. е
клинично здрава.
Установява се от заверено
копие на служебна бележка изх.№ 1556/14.11.2019г., издадена от Средно училище „***“
– гр.И., че въз основа на заявление с вх.№428/14.11.2019г. от М.С. заявила
желание детето И. с. И. да бъде записано като ученик в IV клас за учебната 2019/2020г.
Установява се от заверено копие на удостоверение изх.№
9/14.11.2019г. , издадено от детска градина „М.“ - гр.И., че е подадено заявление с
вх.№ 8/14.11.2019г. относно записване на детето Г. Станева И. в III група през учебната 2019/2020г.
Видно от копие на сигнал с
вх.№15982/13.12.2019г. по описа на РП-В.
(л. 115 от делото), С.И.А. сигнализирал на органите
на реда за данни за престъпление от длъжностно лице при промяната на постоянния адрес на
малолетното му дете Н. с.а И.ова. Видно от писмо с № 15982/12.02.2020г. ( л.
246 ) , по случая е възложена проверка
на РУ А., която не е приключила.
Установява се от заверено
копие на трудов договор от 20.05.2020г. (л. 194 от делото), че М.Г.С. работи по трудово
правоотношение с „***като заема длъжността „чистач хигиенист“
срещу трудово възнаграждение в размер на 610 лв. със срок на изпитване в
полза на работодателя.
Установява се от справка за съдимост с рег.№ 86/31.01.2020г., че М.Г.С.
е осъждана за престъпления от общ характер – престъпления по чл.195, ал.1 т.4 и
т.7 НК, както и че в периода 01.04.2015г.- 01.04.2017г. е изтърпявала наказание
лишаване от свобода в Затвора гр.Сливен.
Видно от удостоверение изх.№ 7/09.05.2019г., издадено от АСМП по
психиатрия – д.р и. н. – гр.Червен бряг, при преглед на състоянието на М.С. е
констатирана „загуба на контрол върху импулсите и бързо менящо се поведение „
като е предложена терапия с лекарства и насочване към невролог.
Видно от медицинско направление / л. 253/ С. е насочена за ЕЕГ с оглед диагностика.
Установява се от изисканото заверено копие на писмо №
В-1198/2020г. на РП П., че във връзка с жалбата на М.Г.С. е образувано
досъдебно производство по пр.преписка № В-1198/2020г. за престъпление по
чл.159б вр. чл.159а, ал.1 НК. Видно от материалите по досъдебното производство,
делото е образувано, затова че в условията на продължавано престъпление от
началото на 2018г. до 25.08.2019г. в град М., Ш., транспортирал и превел през
границите на страната с цел по чл.159а НК / за извършване на просия/ М.Г. *** –
престъпление по чл. 159б, ал.1 вр. чл.159а, ал.1 НК. По делото няма лице
привлечено в качеството на обвиняем. В
тази насока е и заверено копие на преписка 01441782019г. по описа на РП-В., от
която се установява, че производството е образувано въз основа на сигнал от М.С..
Видно от копие на служебна бележка изх.№ 111/11.12.2019г.,
приложена по досъдебно производство №№ В-1198/2020г., издадена от Детска градина „П.“ гр.к., детето
Г.С.И.е подлежаща на задължително обучение две години преди постъпване в първи
клас, но същата не посещава детската градина
от 15.09.2019г. поради липса на
задължителните ваксини. Детето е отписано от ДГ през декември 2019г .
От приобщените по делото гласни доказателства, съдът установява
следните факти и обстоятелства:
По делото се очертават две
групи свидетелски показания – такива дадени от свидетелите на С.А. и показания, дадени от свидетелите
доведени от М.С..
Видно от показанията на
свидетелите и. И. н., М.Н.И. и М. И.ова Ц., че бащата подпомаган от своите
родители е полагал грижи за децата си, а психичното здраве на майката е било
нестабилно и съпроводено с тревожност и напрегнатост, разграничаване от близостта до децата.
Видно от показанията на свидетеля д-р и. н., през 2019г.
М.С. била доведена в кабинета му от съпруга й, като свидетеля възприел, че освидетелстваната е с
разширени зеници, стресирана, напрегната и враждебна, както и че има стеснено
съзнание, което може да бъде резултат както на външно въздействие, така и
резултат от медикаменти или лекарства.
Свидетелят посочва, че е издал направление за наблюдение и диагностика,
съобразно обичайната си практика в такива случаи.
Установява се от показанията на свидетеля М.Н.И. (личен лекар на децата), че свидетеля познава семейството
от години, както и са съседи в населеното място. Видно от показанията на
свидетеля, от раждането на трите деца, грижи за тяхното лечение и активност за
поставяне на ваксини, за лечение и посещение при консултации е проявявал С.А..
Свидетелят заявява, че М.С. е била често неспокойна, като на два пъти е бил молен от С.И. да я посети за лечение поради изпадане в криза.
Установява се от показанията на д.р И., че при посещението на М.С. в дома на семейството е констатирал
на два пъти силно завишена тревожност и неспокойствие от страна на майката на
децата, което наложило да ги насочи към консултация с невролог и психиатър.
Свидетеля е категоричен, че през последните години тази тревожност у М.С. се
е засилила, а през този период децата били обгрижвани от бащата и неговите
родители.
Видно от показанията на свидетелката М. И.ова Ц. (съсед на страните), бащата е полагал грижи за децата.
Последният работи и е финансово обезпечен, задоволявал е нуждите на децата,
полагал е непосредствени грижи като ги е водел на детска градина и на разходки.
Свидетелката посочва, че майката е по –свита , по нервна, както и е изтърпявала наказание лишаване от
свобода.
Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на тримата свидетели
на С.А. с оглед съответствието помежду им, с писмените доказателства по делото (заверено копие на карта с
№1265/04.02.2016г., заверено копие на медицинско удостоверение
№101334/18.11.2019г., заверено копие на медицинска бележка с №
**********/24.10.2019г., справка за съдимост с рег.№ 86/31.01.2020г. и др.), както и заключението на вещите
лица по назначената психиатрична експертиза на М.С..
От показанията на свидетелите на М.С. – И. Г.И., В.Н.с. и Г.С.ДеМ.ов,
съдът установява, че през 2019г. семейството е живеело в Ш., М.С. е била
принуждавана от съпруга си и роднините му да проси вкл. по време на
бременността с детето Н.С.И.и през зимен сезон, както и С. потърсила помощ от
родителите си и МВР при завръщането си в България, за да се установи да
живее на друго място.
Видно от показанията и на
тримата свидетели, понастоящем майката работи, децата са записани в подходящи
учебни заведения , М.С. полага грижи за детето Н.С.И.подкрепяна е от родителите
си при отглеждането на малолетната вкл. чрез финансови средства, а детето се
отглежда при добри материално битови условия. От показанията на свидетеля Г.С.ДеМ.ов,
съдът установява и обстоятелството, че М.С. и С.А. заживели на семейни начала,
когато майката е била на 13-14 годишна възраст, както и че пред баща си С. споделила, че е била научена да
краде именно от С.А. и семейството му.
Въпреки наличието на роднинска връзка с М.С., съдът кредитира с
доверие показанията на свидетелите И. Г.И.,
В.Н.с. и Г.С.ДеМ.ов с оглед съответствието помежду им, както и писмените доказателства – заверено копие на
пр.преписка В-1198/2020г. , жалба до РП-В.,
справка за съдимост на М.С. и др. Ето защо съдът ги възприема за правдиви и
достоверни и годни да внесат доказателства по делото.
В хода на производството за
установяване на спорните по делото обстоятелства са назначени и изготвени
психолого-психиатрични експертизи и видео- техническа и лицево идентификационна
експертиза.
Видно
от заключението на вещото лице по назначената комплексна видео-техническа и лицево
идентификационна експертиза ( л.
212-220 от делото),
при изследването на приобщената като
веществено доказателство флаш памет, предоставена от С.И.А., има записани 2
видеофайла. Видеофайловете са със зададени имена: „***“. Изследваните
видеофайлове са записани във формат за видеоизображения „*** и с
резолюция 1024 х 576 пиксела. Във кадъра и във файловото разширение няма
„тайм-код“ /системно време/, т.е. няма информация за дата и час за заснемане на
видеото. Записите са със следната продължителност: „***“ е с продължителност
00:15:42ч. Видеофайла „***“ е с продължителност 00:14:11 ч. Не са установиха
следи от манипулация/намеса върху записаната информация. При прегледа и анализа
на съдържанието на видеофайловете са установени, че и двата файла съдържат
видеозаписи от телевизионни предавания излъчени по „***“ в рубриката „***“ под
заглавия „*** част 1 и
част 2“. Видно от заключението на вещото лице видеофайловете са съставени и
сглобени, след монтаж от репортажно заснети видеозаписи с явни и скрити камери
и при предварително подготвени и частично режисирани постановъчни ситуации. Във
видеозаписите са заснети лица от мъжки и женски пол които след като се
представят за ходжи и ясновидци въвеждат в заблуждение и извършват измами, чрез
обещания за разваляне на магии и лечение. Видеофайловете представляват
компилация, чрез монтаж от репортажно заснети видеозаписи на предварително подготвени
и частично режисирани постановъчни ситуации, които са заснети с явни и скрити
камери. Не се установиха следи от манипулация с цел промяна на деформация на
автентичния вид на изображенията. При изследването се установило още, че
изображенията са годни за сравнително – лицево идентификационно изследване, а
също така, че заснетите лица, които се представят като ходжи са установени и
истинските имена са обявени в телевизионните репортажи. При сравнително
лицево-идентификационно изследване, чрез визуално съпоставяне на снимка от
видеозаписа и сравнителна снимка от БДС, се установило съвпадение на външните
анатомични признаци на Г.та и лицето, които дават основание за категоричен
положителен извод и заключение, че на видеозаписите е заснето лице установено
като М.Г.С. с ЕГН **********. На кадрите, на които се вижда заснето малко дете
на видима възраст около 1 година като най-често детето е заснето в гръб. Поради
тези причини не е възможно да се извърши лицево-идентификационно изследване и
да се отговори на въпроса дали е заснето дете с имена Н.С.И.с ЕГН **********.
Видно
от заключението на вещите лица по назначената комплексно психолого психиатрична
експертиза, към момента на изследването
непълнолетният И. е с психическо и
интелектуално развитие в рамките на нормата за възрастта. Не са установени
данни за психично заболяване в тесния смисъл на думата или разстройства в
психичното развитие. Изградена е емоционална връзка, както с майката, така и с
бащата. Наблюдаваният модел на детско поведение по отношение на родителите е
поведение на сигурна привързаност. При И. не е налице синдром на родителско
отчуждаване. Видно от заключението на вещите лица, детето Г. е с психическо и
интелектуално развитие в рамките на нормата за възрастта. Не се установяват
данни за психично заболяване в тесния смисъл на думата или разстройства в
психичното развитие. Като водещ авторитет се очертава фигурата на бабата по
бащина линия, от която очаква подкрепа и помощ в ситуации на затруднение. Не се
обективизират данни за повишено въздействие от страна на бащата, но в предвид
по ниската възраст на детето то е по податли. на въздействие от бащата, от
пряко обгрижващите го. При Г. е налице частично форМ.ащ се в начален етап
синдром на родителско отчуждение в конкретния случай спрямо фигурата на
майката. И при двамата родители се установява модел на родителстване с налагане
на граници и правила и задоволяване на базисните потребности на децата. Майката
и бащата общуват с детето по различен начин, ролите им не са равни или
взаимозаменяеми и двете страни значимо допринасят за развитието на детето. Заключението
на вещите лица е , че контактите с майката следва да са по-чести и редовни,
като в началото да са под контрол на социалните служби, поради тежката
конфликтна ситуация. Становището на експертите е, че конфликтната семейна среда
създава риск за способностите на детето да създава емоционални връзки с
другите, проблеми със самооценката и усвояването на девиантни модели на
поведение, вкл. с въвличане в дисоциални групи като дезадаптивен механизъм да
бъде харесано, одобрено и прието в контекста на стремежа му към себе утвърждаване
поради израстване в дестабилизирана семейна среда, както и усвояване на
неадекватни ценности по механизма на подражание на конфликтни и враждебни
семейни отношения с неумение за изграждане на близост, уважение и любов в
родителска двойка. При продължаващите конфликти родителите се нуждаят от
фамилна терапия, необходимо е да променят начина си на общуване при променените
условия на жи.т и отглеждане на децата. Това ще бъде превантивна мярка за
последващи на по-късен етап емоционални и поведенчески проблеми при децата.
Видно от заключението на
вещите лица по назначената комплексно психолого психиатрична експертиза, при психиатричния преглед и
оценка на психичното състояние, както и психологичното изследване на
личностовите особености на М.Г.С. не
се установяват данни към момента на обследването за наличие на психична болест
в тесния смисъл на думата или друго психично разстройство, което би попречило освидетелстваната правилно да
разбира свойството и значението на събитията и да ръководи постъпките си или да
повлияват негативно адаптивността към социума и общото социално функциониране в
широкия кръг ситуации. Становището на експертите е, че лицето притежава
родителски капацитет, запозната е, има желание и ресурс да удовлетворява
базисните физиологични и психологични потребности на децата си, а именно от
храна, облекло, здравеопазване, обучение, сигурност, подслон и безопасност,
също така и социалните и емоционални такива, а именно от социални връзки,
общуване, внимание, признание, успех, самоуважение и себе утвърждаване, любов, приемане и
принадлежност.
Съдът кредитира изцяло с
доверие заключенията на вещите лица по делото, както по назначената комплексна
видео-техническа и лицево идентификационна експертиза, така и по психолого-психиатрични
експертизи. Заключенията съответстват както на писмените доказателства по
делото, така и на гласните съдържащи се в показанията на разпитаните по делото
свидетели вкл. изложеното от непълнолетния И. с.. Ето защо се възприемат изцяло
от съда като компетентно изготвени, обективни и безпристрастни, съответни на
доказателствения материал по делото.
При така установените факти и обстоятелства
от изложените по-горе писмени и гласни доказателства, както и от заключенията
на вещите лица в съвкупност, съдът наМ.а
за установено от правна
страна следното:
Съдът е сезиран със следните искове:
-
искове на С.И.А. против М.Г.С. с правно основание
чл.132, ал.1 т.2 СК за лишаване от родителски права на ответницата по отношение
на децата Г.С.И.и Н.С.И.и алтернативно искане родителските права върху двете
момичета да му бъдат предоставени за упражняване, а местоживеенето им да бъде
определено при него;
-
искове по чл.127а СК на С.И.А.
против М.Г.С. - иск при разногласие
между родители за пътуване на децата в чужбина;
-
иск на М.Г.С. против С.И.А. с правно основание чл.127, ал.2 СК за
изменение на постановеното с Решение № 374/08.12.2011г. по гр.д.№ 1051/2011г.
по описа на ЧРС като бъде предоставено упражняването на родителските права
върху родено от съвместното съжителство
дете И. с. И. на неговата майка М.Г.С.
и бъде определено местоживеенето на детето при нея и иманентно свързаните с
този иск – иск по чл.143 СК за определяне на
месечна издръжка, платима от А. на своето ненавършило пълнолетие дете и
определяне на режим на лични контакти между детето И. с. И. и неговия баща С.И.А.;
-
искове на М.Г.С. против С.И.А. за
предоставяне на упражняването на родителските права върху родените от
съвместното съжителство деца Г.С.И.и Н.С.И.на тяхната майка М.Г.С. като бъде
определено местоживеенето на децата при нея и иманентно свързаните с този иск –
иск по чл.143 СК за определяне на
месечна издръжка, платима от А. на своите ненавършили пълнолетие деца и
определяне на режим на лични контакти между
Г.С.И.и Н.С.И.и С.И.А..
По исковете на С.И.А. против М.Г.С.
с правно основание чл.132, ал.1 т.2 СК
Съгласно тази
разпоредба, родителят може да бъде лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не
полага грижи за детето и не дава издръжка. За да бъде уважен така предявеният
иск следва да са налице и двете указани в цитираната норма предпоставки.
Родителят
дължи грижа за отглеждането на детето си от момента на раждането му, както и
издръжка, като задължението му произтича от качеството му на родител, дори и да
не е използван съдебният ред за определяне на конкретен размер на дължимата
издръжка. Полагането на грижи представлява комплекс от действия, които
родителят следва да осъществява по отношение на детето, като за всеки отделен
случай и конкретна ситуация видовете действия са различни. Съвкупността от
стъпки от страна на родителя с оглед осигуряването на правилно психофизическо
развитие на детето в никакъв случай не могат да се сведат до обикновено виждане
на детето. За да може да полага грижи за детето, родителят преди всичко следва
да проявява активност и настоятелност в търсенето на контакти с детето, за да
може да осигури базата за необходимата емоционална връзка, както и практически
да покаже грижата си.
В конкретния случай по делото са налице
доказателства, че ответницата е полагала грижи за своите деца в продължителен
период от време при съвместното съжителство със С.А. и едва през 2019г. след
фактическата раздяла полага грижи фактически и непосредствено единствено и само
за малолетната Н. А., а с другите две
деца поддържа епизодични контакти предимно
по електронен път. Видно от социалните доклади по делото, майката понастоящем работи,
осигурява необходимото за задоволяване на потребностите на детето Н., търси контакт с другите си деца, но поради
фактическата раздяла със С.А. не полага
непосредствено грижи за тях. Тези обстоятелства обуславят извод, че М.С. не се
е дезинтересирала от децата си и не пренебрегнала своя родителски дълг, а
обратно показва активност и настоятелност при поддържането на емоционалната
връзка с децата си / въпреки трудностите в контактите с И. и Г./ и спомага за
доброто им взаимно опознаване. Нещо повече обстоятелството, че майката търси
контакт с децата, отглеждани временно от бащата, установява интереса й към емоционалното
развитие на низходящите й. Действително недаването на издръжка за осигуряване жи.та
на детето сочи пренебрегване на родителските задължения, но причината може да бъде обективна
невъзможност и липса на финансови средства.
Ето защо съдът приема, че липсата
на сериозен финансов или друг материален принос от М.С. за отглеждането на
децата И. и Г. през определен период от
време, предвид фактическата раздяла със С.А., не сочи проти.правно
поведение на родителя и не представлява цялостно, а частично неизпълнение на
родителските задължения, предвид наличните доказателства за поддържана връзка
между майката с децата. Не се доказа и по време на съвместното им
съжителство М.С. да не е полагала грижи за своите деца.
Не се доказа по делото и обстоятелството, че поради психично
заболяване майката е опасна за децата си вкл. не се приобщиха доказателства за
опит за самоубийство на М.С. в Ш.. Изложените от непълнолетния И. А. данни, че майка му е била тревожна и е опитала да скочи през прозорец заедно със
сестра му Н. през 2019г., не се подкрепят от друго доказателство по
делото, поради което съдът приема, че е и интерпретация на непълнолетния, която
е резултат от разговори между роднините му по бащина линия. Обратно видно от заявеното от непълнолетното
дете, И. е привързан и към двамата си
родители вкл. посещава майка си и сестра си Н. често. При контактите си с
майката, последната проявава загриженост за неговото благоденствие, както и
детето е възприело добри материални условия и адекватно обгрижване на Н. А. от
М.С..
Ето защо съдът приема, че по делото не се доказа по безспорен, категоричен и несъмнен начин, че С.
без основателна причина, не се грижи за децата си, както и че умишлено е пренебрегнала част от родителските
си задължения.
Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита
на децата, която следва да се прилага само
при доказана нужда, когато с поведението си
родителят създава риск за отглеждането и възпитанието им. От конкретните обстоятелства, установени по делото, не може да се направи такъв извод.
Искането
за лишаване от родителски права не е достатъчно мотивирано и доказано, а е
продиктувано от чисто практически съображения на бащата / да се преодолеят
затрудненията във връзка с получаването на съгласие от родителя за пътуване на
детето в чужбина, отстраняване на различни административни пречки в процедури,
за които е нужно съгласието на майката на детето и т.н./и не може да се уважи
на това основание. В този смисъл е и утвърдената съдебна практика на ВКС /
Решение № 37/19.03.2015г. по гр.д.№4218/14г. , Г.К. III г.о. ВКС , Решение по гр. д. № 172/08 г. на IV г.о., по гр. д. № 153/11 г. на III г.о., по гр. д. № 4468/08 г. на IV г.о. и по гр. д. № 1125/10 г. на IV г.о. на ВКС и др./.
По изложените съображения съдът наМ.а,
че не са налице предпоставките на нормата на чл.132, ал.1, т.2 от СК и исковата
молба следва да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана.
По
иска на М.Г.С. против С.И.А. с правно
основание чл.127, ал.2 СК за изменение на постановеното с Решение №
374/08.12.2011г. по гр.д.№ 1051/2011г. по описа на ЧРС като бъде предоставено
упражняването на родителските права върху родено от съвместното
съжителство дете И. с. И. на неговата майка М.Г.С. и бъде определено
местоживеенето на детето при нея и по исковете с правно основание чл.127, ал.2 СК,
предявени от С.А. и М.С. с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне на упражняването на родителските
права върху родените от съвместното съжителство деца Г.С.И.и Н.С.И.на всеки от
тях и определяне на местоживеенето при майката респ.бащата.
Децата са родени от съвместното
съжителство на страните като до 2019г. са отглеждани и от двамата родители
съвместно, независимо от обстоятелството, че с Решение
№374/08.12.2011г. по гр. д. 1051/2011г. по описа на РС Червен бряг
упражняването на родителските права върху детето И. е предоставено на бащата.
След раздялата на страните през 2019г. и
до днес И. продължава да се отглежда от
бащата, заедно със сестра си Г., а малолетната Н. – от тяхната майка.
Грижите за децата се полагат от родителите
със съдействието и подкрепата на техните родители. До завеждане на настоящото дело, по
съдебен ред не е било постановявано кой от двамата родители ще упражнява
родителските права върху децата Г. и Н., т. е. касае се за първоначално определяне
на подобен режим, а по отношение на
детето И. за изменение на вече определен
такъв.
Обстоятелството, че до момента
упражняването на родителските права върху Г. и Н. не е било предоставяно на нито една от двете
страни, нито е било определяно при кого от двамата трябва да живее малолетния,
означава, че понастоящем и двамата родители са юридически пълноправни носители
на родителските функции и, че съобразно принципното правило на чл. 123 СК тези функции могат да бъдат
упражнявани от тях заедно или поотделно. Предвид изложеното, че
родителите са разделени и не живеят заедно, и по аргумент от посочената
законова разпоредба се налага да бъде определено кой от двамата родители ще
упражнява родителските права за в бъдеще, което пък е необходима законова
предпоставка, за да бъде установен режим на лични отношения на другия родител с
детето.
Според чл. 59 от СК, към която препраща
разпоредбата на чл. 127 СК, съдът предоставя
упражняването на родителските права, след като прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на детето. Под "интереси на детето
" по см. на чл. 59 от СК
следва да се разбира всестранните интереси на детето по неговото отглеждане и
възпитание (т. 3 от ППВС № 1/74 г.). За определяне понятието
"интереси на детето " са от значение не
отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата за конкретния случай. Видно от посочената законовата разпоредба основен, а и на практика
- единствен, обективен критерий за това на кого от двамата родители да бъде
предоставено упражняването на родителските права, е интересът на децата.
На първо място по отношение на
материално битови условия за задоволяване потребностите на децата,
и двамата родители доказаха, че разполагат с отлични материално
битови условия, както и сочат адрес
и жилище, в което биха
отглеждали
децата.
В тази насока са представените множество социални
доклади от ДСП-Червен бряг и ДСП-В.. С оглед на основните характеристики на жилищата - разположение, разпределение на
помещенията, оборудване, удобство и комфорт на детето, хигиена и съжителстване,
по делото се установиха доказателства, че жилищата и на двамата
родители, в които и до
този момент живеят децата, отговарят на критериите за определяне на имотите като такива с добри материално битови условия.
На второ място, по отношение на
следващият критерии- работа и доходи на родителите, по делото са налице
доказателства за полагане на труд по трудово правоотношение от майката /заверено
копие на трудов договор от 20.05.2020г./ и получаван доход в размер на минималната
работна заплата за страната, а по отношение на
бащата е налице доказателство за регистрация като земеделски стопанин, но по
делото липсват доказателства за получаван доход, приходи от граждански сделки
или най-общо финансовите му постъпления с оглед подсигуряване на необходимото
за задоволяване на потребностите на децата. По делото не се представиха от С.А. доказателства
и за
получавано трудово възнаграждение, от който би издържал трите деца. Липсват доказателства за
образованието и на двамата родители, както и за работното време и
продължителност на трудовото правоотношение на М.С., вкл. регистрация в бюрото
по труда на С.А..
На следващо
място от най-голямо значение за определяне на по-пригодния родител са
възпитателските качества на М.С. и С.А., техният морален лик, полаганите грижи и отношение към децата т.е. т.нар родителски капацитет. От гласните доказателства, съдът приема за безспорно, че и двамата
родители се отличават с добър родителски капацитет, като всеки от тях ежедневно е полагал грижи за съответното
дете през месеците
след раздялата им, осъществявал е непрекъснат надзор върху
възпитанието и отглеждането им, поради което са налице и положителни резултати: детето
И. се чувства обгрижван и обичан от баща си и роднините му,
както и от майка си и има силно
изградена емоционална връзка с последната. В тази насока е и заявеното желание на детето, както пред социалния работник при проведеното проучване,
така и при проведеното лично изслушване от състава на съда по реда на чл. 15, ал. 1
ЗЗДетето, че желанието му е да продължи да живее с баща си и баба си и дядо си
по бащина линия. Не са налице и увреждания /липсват
представени медицински документи/ в някоя от страните, което да е обективна
пречка за упражняване на родителските права върху детето. Не се доказа злоупотреба с алкохол, цигари и наркотици или друго,
което да е дало отражение върху развитието на детето.
Ето защо съдът счита, че иска на М.С. по
отношение на детето И. и предоставяне на
родителските права за упражняване на нея поради изменение на обстоятелствата
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Непълнолетният е от мъжки пол и
за неговото правилно развитие е
необходимо ежедневната подкрепа и съвети
именно от мъжа в семейството, особено в преходен период от израстването му.
Бащата
на детето И. е осигурил подходяща семейна среда за отглеждане на сина си,
подпомаган в грижите за него от майка му и баща му, в която среда непълнолетния се чувства обичан и желан и
получава необходимата му мъжка подкрепа, с оглед пола на детето.
Предвид
горното, съдът счита, че не следва да изменя определения режим в Решение
№374/08.12.2011г. по гр. д. 1051/2011г. по описа на РС Червен бряг като промени
родителя, който да упражнява родителските права и съответно бъде променено местоживеенето на
непълнолетният от с.Г. в град В..
По отношение на другите две деца обаче, съдът приема, че исковете
на М.С. за предоставяне упражняването на родителските права върху нея и
определяне на местоживеенето на Г. и Н. при нея са основателни и доказани.
Двете деца са от женски пол и на ниска възраст, поради което за тяхното
правилно развитие е жизнено необходимо през
тези първи години от развитието им да осъществяват ежедневен контакт с
майката, която да е и модел за поведение . Взаимоотношенията в роднинския кръг сочат, че
детето Г. не
е изолирано от роднините си по бащина и майчина линия, но последните поддържат ограничени взаимоотношения помежду
си. Видно от гласните доказателства по делото, детето
посещава инцидентно своята
майка, както и се среща със своята сестра Н., но е налице начално форМ.ано отчуждение, резултат от
въздействие на роднините по бащина линия. Отношението на роднините и по двете линии към
детето е отлично, но конфликтите между двете фамилии и страните по
делото оказва отрицателно въздействие
върху неговото правилно психическо и физическо развитие.
Към тези правила и задължителни предписания,
по които следва да се уредят отношенията между страните, настоящия състав
приема, че е необходимо да се добави и най-добрия интерес на детето, защото
самите те са основани изцяло, винаги и само за съблюдаване и осигуряване именно
на интереса на детето, легално определение на който най-добър интерес се
съдържа в §1 т. 5 от ДР на ЗЗДетето, а именно:
"Най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата
на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността
или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде
причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е)
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж)
други обстоятелства. В конкретният случай в интерес на детето
Г. е да не
бъде запазено статуквото, а детето да бъде отглеждано от своята майка. В тази насока е и
заключението на вещите лица по назначената психолог-психиатрична експертиза,
които констатират начална фаза на синдром на родителското отчуждение у Г. А..
При продължителен спор за родителски права, родителите могат да отключат
постоянно емоционално страдание и разстроено детско или юношеско поведение,
свързано с отчуждаването на детето от родител. Такъв е и настоящият случая,
съдът констатира неприМ.имо личностно поведение между родителите, при което
личният интерес взема превес над най-добрия интерес на децата, поради което е
необходимо да бъдат защитени техните права и интереси. Синдромът на родителско
отчуждение означава, че е налице нарушение, характеризирищо се с комплекс от
синдроми в резултат на процес, при който родителят трансфорМ.а възприятия и
поведение от себе си върху детето си,
насочени към разрушаване на връзката с другия родител, докато техните чувства
станат проти.речиви на тези, които би трябвало да се очакват. Децата, жертва на
психическа злоупотреба в резултат от родителско отчуждение са по-уязвими и
изпитват сериозни емоционални и социални затруднение. Те са податливи на
зловредни влияния, неблагоприятни ефекти като депресия, загуба на обичайната
среда, на чувство за общност, загуба на стабилност, сигурност и доверие; извънреден страх, дори при
необичайни обстоятелства; самота и изолация; гняв; безпомощност; нарушения във
форМ.ането на идентичността; страх от изоставяне. В такива случаи родителите
следва да зачитат силното родителско чувство на обич към детето на другия и да
проявяват разбиране. В конкретният случай
по делото са налице доказателства в заключението на вещите лица по
назначената психолого-психиатрична експертиза, че върху детето Г. е рефлектирало негативното
отношение и мнение на родителите на С.А.
и най-вече на бабата по бащина линия, която
през последната година е авторитетът, от който черпи познание като модел
детето. В резултат при
малолетната е започнал процес на отчуждаване
и разграничение от майката, въпреки опитите на М.С. да контактува с Г.. Същевременно както Г., така и Н. са на ниска
възраст, поради което предвид утвърдената практика на ВКС и при
съобразяване на техния пол съдът счита,
че в началните години между всяка майка и невръстното й дете е налична силна
емоционална връзка, която не следва да бъде прекъсвана, а обратно стимулирана с
оглед гарантиране правилното психическо и духовно израстване на малолетните вкл. физическото им такова.
По делото не се приобщиха
доказателства и за оказано вредно
въздействие върху детето Н.С.И.от неговата майка. Обратно видно от социален
доклад с вх.№ 1995/28.05.2020г. на ДСП-В.
всички потребности на детето са задоволявани от неговата майка, детето е
обгрижвано от своя родител, както и е
осигурено всичко необходимо за негово правилно развитие вкл. осъществява
контакти с деца на нейната възраст, а в жилището, в което се отглежда
малолетната Н.С.И./ на 1 г./ са осигурени добри хигиенно-битови условия.
Не се установиха и майката да е поставила в риск жи.та и
здравето на детето с оглед заключението на вещото лице по назначената
комплексна видео-техническа и лицево
–идентификационна експертиза. Видно от заключението на вещото лице действително
на представения видеозапис е заснето лицето М.Г.С., но заснетото в гръб малко
дете на видима възраст около 1 година не
може да бъде идентифицирано като детето Н. с.а И.ова. Видно от заключението на вещото лице
видеофайловете представляват компилация, чрез монтаж от репортажно заснети
видеозаписи на предварително подготвени и частично режисирани постановъчни
ситуации, които са заснети с явни и скрити камери, поради което съдът приема,
че представените доказателства не свидетелстват безспорно за участие на М.Г.С. в незаконосъобразни дейности, което да повлияе
на родителския й облик към настоящия момент.
Действително по отношение на съдимостта на
двамата родители, единият има превес с чистото си съдебно минало (С.А. ). Видно от справката за съдимост
обаче престъплението, за което е осъждана М.С. е изтърпяно преди три години и до този момент няма други
регистрирани проти.обществени прояви. По отношение на подадените сигнали и
жалби и образувани прокурорски преписки и досъдебни производства, съдът
констатира, че всяка от жалбите на двете страни е подадена след образуване на
настоящето производство, а към настоящия момент няма привлечено в качеството на
обвиняем лица от М.С. или С.А., поради което следва да бъде зачетена
презумпцията за невиновност до постановяване на влязла в сила присъда за
престъпление от общ характер т.е. изнесените данни от всяка от страните за
извършено проти.обществено деяние или деяния следва да бъдат приети за
недоказани към датата на постановяването на решението по настоящето дело.
С
оглед на гореизложеното и при
съобразяване на най-добрите интереси на децата съгласно изискванията на
Конвенцията за защита на детето, Общия коментар №14/2003г. на Комитета по
правата на детето и др. нормативни актове, съдът приема, че право на децата е техните интереси да бъдат от първостепенно
съображение. Ето защо в конкретния случая оценяването на най-добрите интереси
следва да бъде индивидуално, с оглед на конкретните обстоятелства около всяко дете, а не децата като цяло. Съобразявайки
индивидуалните особености на съответното дете включително неговата възраст,
пол, степен на зрялост, опитност, както и социалната и културна среда, в която
се наМ.а, присъствието на възходящи на
родителите, качеството на взаимоотношенията между детето и неговото семейство
или грижещите се за него лица, условията, свързани с безопасността , наличието
на качествени алтернативни средства, с които разполага семейството, роднините
или грижещите се за детето лица и др. , съдът приема, че детето И. следва да
продължи да живее със своя баща, която да упражнява родителските права, но
упражняването на родителските права върху децата Г. и Н. следва да бъде
предоставено на майката като бъде определено местоживеенето им при нея.
Предвид
тежкото въздействие, което оказва върху детето Г. отделянето й от майката,
съдът счита, че следва да пристъпи към разделяне на децата като крайна мярка,
поради застрашаване интересите на детето от вреда и необходимост от майчина
грижа. Упражняването
на родителските права върху двете момичета се изразява в ежегодно и непрекъснато
полагане на грижи за тях. Това означава родителя да
живее с тях и да взима еднолично и ежедневно решения, свързани с отглеждането и
възпитанието им. Такава възможност в настоящия момент по отношение на Г. и Н. може
да предостави в по-голяма степен майката.
В тази насока съдът отчете и обстоятелството, че по време на отглеждането на детето Г. от
бащата не са били поставени задължителните ваксини , необходими за нейното
здраве, както и детето е отписано от детска градина през
месец декември 2019г. /заверено копие на служебна бележка изх.№
111/11.12.2019г./, което обуславя извод именно за неглижиране на здравословното
състояние на детето и нейното правилно израстване чрез участие в учебните
мероприятия. От друга страна слаба
страна на майката, по отношение на потенциала й за родителство, са осъжданията й,
но с оглед обстоятелството, че в продължителен период от време няма доказателства да е извършвала други престъпления от общ
характер, съдът приема, че целите на наказанието са постигнати и лицето се е
поправило.
Ето защо съдът приема, че майката показва родителски капацитет и добри
социално-битови условия на жи.т, осъзнала е ролята си на родител и задоволява потребностите на живущото при нея дете, както и
отговорността за обезпечаване на подслон, храна, облекло, избор на
общопрактикуващ лекар, учебници, транспорт при пътувания вкл. надзор от пълнолетно лице, което да се грижи
адекватно в нейно отсъствие
по работа / бабата по майчина линия/.
Като родител последната
не е допуснала
насилие или неглижиране на детето Н., поддържала е здравната култура на малолетната,
подпомагала
е и е насърчавала
детето и интелектуалното й
развитие. Доказателство за последното се съдържа в
социалните
доклади
по делото. Предвид изложеното децата Г. и Н. следва да се
отглеждат от нея.
Иманентна
черта на упражняването на родителските права над децата от единия родител е и режима на лични контакти с другия
родител. Съгласно приетото в
Решение № 116 от 16.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013 г., IV г. о., определените мерки за лични контакти трябва да
бъдат в интерес на малолетните. С оглед
правилното развитие на Г. и Н. , съдът
приема, че следва на бащата да се предостави възможност за контакт с всяко
от тях по следния начин: всяка първа и трета неделя
от месеца от 08.00 часа до 18, 00 часа на неделния ден с право на приспИ.е в
дома на бащата,
неограничени контакти по телефон и/или скайп, както и да взема всяко
от децата за един месец летния сезон, когато не съвпада с платения
годишен отпуск на майката.
Този режим по взаимно съгласие на двамата родители може да бъде разширяван извънсъдебно по всяко време в интерес на
децата.
По аргумент
от чл. 127, ал. 2 от СК съдът е длъжен да определи и
дължимата от неполагащия непосредствено грижи за де цата родител издръжка.
Размерът на издръжката следва да
се определи съобразно реалните нужди на детето и доходите на родителите. Нуждите на в малолетните Н. и Г. се определят съобразно
обикновените условия на жи.т за него, като се вземат предвид възрастта,
здравословното състояние и др. Нуждите-това са
потребностите, остойностени като средство за отглеждане на децата, възпитанието и изграждане на личността им и следва да се преценят към момента на
постановяване на решението (Виж Р 90-1969 г. на ІІ г.о.). Възможностите на родителя, който дължи издръжка е обективен
показател за размера й, и се определя от доходите му, обстоятелството дали има
други деца за които също е длъжен да се грижи и др. Двамата
родители дължат издръжка на всяко от
своето ненавършило пълнолетие дете, съобразно възможностите на всеки от
тях поотделно, като се вземат предвид и непосредствените грижи на родителя, на
когото са предоставени за отглеждане и възпитание децата. Съдът следва да определи конкретния размер на издръжката с оглед
възможностите на дължащия издръжка и съобразно нуждите на децата с оглед
правилното им отглеждане, възпитание и развитие, както тези нужди биха били
задоволени ако родителите живееха заедно. В конретния случай по делото и
двамата родители работят, но са налични доказателства за доход само на майката.
Ето
защо съдът приема, че размерът на издръжката за
всяко от децата следва да бъде определена на
сумата от 200
лв. Тази парична сума би послужила
за задоволяване на потребностите им съобразно с
обикновените условия за жи.т на тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и другите обстоятелства, които са от значение за случая вкл. икономическите условия в страната, водещи до ежедневно
повишаване на цените на стоките и услугите. Възрастовият
период при децата е различен и характерно за него е, че бързо и съществено се
увеличават разходите с нарастване на вързастта. По-голямата
възраст на детето обуславя по-големи разходи за необходимите дрехи, обувки,
лекарства и вкл. за необходимото обучение и
образоване и тези, свързани с бързото и естествено увеличаване на интересите на
Г. и Н.. При това положение съдът наМ.а, че за децата на по- ниска
възраст следва да бъде определен размер къмч законовия минимум.
По исковете на С.И.А. против
М.Г.С. с правно основание чл.127а СК -
иск при разногласие между родители за пътуване на децата в чужбина.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Чл.76, т.9 Закона за българските
лични документи предвижда да не се разрешава напускането на страната на
непълнолетни лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие
за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители.
При разногласие между родителите спорът се
решава по реда на чл.127а СК.
Съгласно чл.127а
СК, въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по
общо съгласие на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде
постигнато, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето.
За
уважаване на депозираната молба с посоченото правно основание, в
производството, имащо характер на спорна съдебна администрация, следва да се
установи по делото, че страните са родители на детето, които не са постигнали
съгласие относно излизането извън граница на детето, както и че заместването на
съгласието на родителя, който не дава разрешението си, е в интерес на детето. Правото на детето на свободно придвижване,
както и правото му да живее с родителя, на когото съдът е предоставил родителските права е
защитено и от чл.10,т.2 от Конвенцията за правата на детето и същото не може да бъде
ограничавано, без да има основателни причини и да се налага от висшите интереси
на детето, при опасност за неговото физическо, или психическо здраве, или
опасно поведение на родителя, каквито данни в случая не са налице.
Целта
на чл.127а СК е от една страна да защити в максимална степен децата, така и да
охрани от друга страна техните права, като не се ограничава излишно
възможността им да пътуват, когато това е в техен интерес.
В
конкретния случай по делото не бяха приобщени каквито и да е доказателства
относно липсата на съгласие от страна на М.С., както и че заместването от съда на съгласието на родителя, който не
дава разрешението си, е в интерес на всяко от децата Не бе установен периода, в който молителят
желае да изведе децата, както и евентуалното им местоживеене в чужбина.
Твърденията
в исковата молба не се подкрепят от
писмени или гласни доказателства. В тежест на ищеца е при условията на пълно и
главно доказване да приобщи доказателства
/гласни и писмени/, от които по безспорен и категоричен начин да се
установи наличието на спор между
страните, както и че исканото разрешение от съда е в интерес на детето, поради
което съдът приема за недоказани тези предпоставки от фактическия състав.
Очевидно е желанието на бащата, децата да могат да излизат извън страната, но
то не съвпада с възрастовите потребности
на Г. и Н. Атанасови. Децата са на ниска възраст, поради което извеждането им в
чужбина без ясни аргументи е
необосновано и нелогично. Не се
представиха доказателства относно нуждата на трите деца от осъществяване на
полезни за тях социални контакти в чужбина, екскурзия или друго, както и
нуждата от форМ.ане на непосредствени представи за света и разширяване на
познанията им, а оттук и за оформянето им като личност.
С
оглед на установените по делото факти и липсата на доказателства за наличието на
спор между страните, както и че исканото разрешение от съда е в интерес на детето,
предявения иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК се явява неоснователен и недоказан.
С
оглед на гореизложеното и предвид изхода по всеки от исковете, съдът счита, че
следва да се произнесе по разноските на всяка от страните. Видно от материалите
по делото адв.К.К. е представил списък на разноските (л. 304) за следните суми: 1000 лв. адв.възнаграждение и държавна такса
90 лв., а адв.Х.К. (л.
306 )- сумата от 1000 лв. адвокатско
възнаграждение и 1328 лв. за вещи лица. Ето защо съдът приема, че А. следва да бъде
осъден да заплати на С. разноски съразмерно на уважените искове т.е. сумата от 726,66 лв. Следва С.А. да бъде осъден да
заплати по сметка на РС Червен бряг и сумата от 288 лв. държавна такса върху
исковете за издръжка за всяко от децата или общо сумата от 576 лв.
Мотивиран
от така изложените съображения, Районен съд-Червен бряг
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.И.А. с ЕГН **********, адрес: *** против М.Г.С.
с ЕГН **********, адрес: *** иск
с правно основание чл. 132, ал.1 т.2 СК за лишаване от родителски права на майката поради
трайно не полагане
на грижи за детето без основателна причина и
недаване на издръжка, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.И.А. с ЕГН **********, адрес: *** против М.Г.С. с ЕГН **********,
адрес: *** иск с правно
основание чл.127а, ал.2 СК за
издаване от съда на разрешение, заместващо съгласието на майката М.Г.С. с ЕГН **********
относно пътуване на децата И. с. И.
с ЕГН ************, Г.С.И.с ЕГН **********
и Н.С.И.с ЕГН ********** извън пределите
на Република България, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Г.С. с ЕГН **********, адрес: *** против С.И.А. с ЕГН **********,
адрес: *** иск с правно основание
чл.127, ал.2 СК за изменение на постановеното с Решение № 374/08.12.2011г. по
гр.д.№ 1051/2011г. по описа на ЧРС като бъде предоставено упражняването на
родителските права върху родено от съвместното съжителство дете И. с. И. с ЕГН ************ на неговата майка М.Г.С. и бъде определено
местоживеенето на детето при нея, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от С.И.А. с ЕГН **********, адрес: *** против М.Г.С. с ЕГН **********,
адрес: *** иск с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне
упражняването на родителските права върху децата Г.С.И.с ЕГН ********** и Н.С.И.с ЕГН
********** на техния баща С.И.А. с ЕГН **********, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПРЕДОСТАВЯ
на основание чл.127, ал.2 СК упражняването на родителските права върху
ненавършилите пълнолетие деца Г.С.И.с
ЕГН ********** и Н.С.И.с ЕГН ********** на
тяхната майка и законна представителка М.Г.С. с ЕГН **********, адрес: *** като
определя местоживеенето им при нея.
ОСЪЖДА на основание
чл. 143, ал. 2 от СК във вр. чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК С.И.А. с ЕГН **********, адрес: *** да заплаща на всяко от своите ненавършили
пълнолетие деца Г.С.И.с ЕГН **********
и Н.С.И.с ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 200(двеста) лева, платима чрез тяхната майка и законна
представителка М.Г.С. с ЕГН **********, адрес: ***, до 5/ пето/число на месеца, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване .
ПОСТАНОВЯВА, че С.И.А. с
ЕГН **********, адрес: *** има право да
вижда Г.С.И.с ЕГН ********** и Н.С.И.с ЕГН ********** всяка
първа и трета събота и неделя на месеца
от 08.00 часа на съботния ден до
18,00 часа на неделния ден с право на
приспИ.е в дома на бащата, както и да
взема децата за един месец летния сезон, когато не съвпада с платения годишен
отпуск на майката М.Г.С. с ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК С.И.А. с ЕГН **********, адрес: *** да
заплати на М.Г.С. с ЕГН ********** сумата от 726,66 лв./ седемстотин
двадесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки/ направени деловодни разноски
по делото за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК С.И.А. с ЕГН **********, адрес: *** да
заплати по сметка на РС Червен бряг
сумата от 576 / петстотин седемдесет и шест / лева държавни такси върху уважените искове за издръжка.
На основание чл.7, ал.2 ГПК решението да се връчи на
страните.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд –П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: