№ 82
гр. Русе, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520201763 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. П. Д. до Русенския Районен съд против Наказателно
постановление № 22-3393-000412 / 14.09.2022г. на Началника на Второ РУ при ОД на МВР
гр.Русе, с което за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, на осн. чл.175а ал.1 пр.3 от с.з. му
било наложено наказание “глоба” в размер на 3000 лв. и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца. Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното
постановление, като необосновано и незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 17.08.2022г. в гр.Русе около 23,15 ч. на западния паркинг (откъм ул.“Липник“) на
МОЛ – Русе жалбоподателят управлявал л.а. ”Фолксваген Голф 1,9 ТДИ“ с ДК№ ВТ 07
01 КА. С него в автомобила се возел св.Р. Р.. В един момент жалбоподателят напуснал
западния паркинг на МОЛ – Русе с ляв завой в посока включване към ул.“Липник“, пред
казиното, като напускането на паркинга било съпроводено с многократно поднасяне на
автомобила, нарушавайки неговата устойчивост, въртене вляво и вдясно и форсиране на
двигателя, като това движение продължило около 15 метра. Това поведение на пътя от
страна на жалбоподателя било наблюдавано пряко от св.В. И., служител на сектор „Пътна
полиция“ гр.Русе, който в този район изпълнявал служебните си задължения и чието
внимание било привлечено от необичайните маневри, които извършва на пътя първият. Тъй
като бил близост до мястото св.И. веднага спрял жалбоподателя за проверка, като му
обяснил какво нарушение е извършил, при което той заявил, че това е в резултат на дърпане
на ръчната спирачка и затова колата се е поднесла. Св.И. му съставил АУАН, а въз основа
на него АНО издал обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на
настоящото производство доказателства.
1
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество е неоснователна.
При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния
закон.
От показанията на актосъставителя се установява съвсем ясно и недвусмислено, че
жалбоподателят с поведението е нарушил разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП. Съгласно
тази разпоредба на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари. Нарушението произтича от това, че вместо да се включи по
законосъобразен начин - съобразно чл.5 ал.1 т.1, чл.5 ал.2 т.4 и особено чл.25 ал.1 от ЗДвП -
от паркинга на МОЛ – Русе в движението по ул.“Липник“ същият е навлязъл по такъв
начин, че поведението му може да се окачестви по всякакъв друг начин, но не и че е имал
намерение да ползва паркинга на МОЛ – Русе по начина, указан в чл.104б т.2 от ЗДвП.
Възприятията на св.И., като свидетел – очевидец са еднозначни – същият е възприел лично и
непосредствено, че жалбоподателят при извършване на маневрата ляв завой е поднасял
автомобила наляво и надясно, с което очевидно умишлено е нарушил устойчивостта му
върху пътното платно. Именно това необичайно и рисково поведение е привлякло
вниманието на този свидетел, което е съвсем естествена и логична реакция и впоследствие е
довело до извършване на проверка по отношение на жалбоподателя. Следва да се посочи, че
пътищата, отворени за обществено ползване с предназначени единствено за превоз на хора и
товари, а не и за подобни прояви, които освен всичко друго могат да бъдат окачествени и
като квалифицирано хулиганство по чл.325 ал.3 вр.ал.1 от НК. Всъщност с поведението си
жалбоподателят е демонстрирал умение да управлява автомобила по начин, радикално
различен от обичайния и съответно притежаването на необходимите шофьорски умения в
тази насока. Това деяние би било несъставомерно, но само в случай, че тази демонстрация
бе извършена на място, което не е път отворен за обществено ползване, като напр.
земеделска земя, гора и др. под. по арг.чл.1 ал.1 от ЗДвП. Съдът по никакъв начин не
кредитира показанията на св.Р. Р., който се е движил в автомобила с жалбоподателя към
момента на проверката. Този свидетел очевидно откровено лъжесвидетелства, тъй като
изцяло отрича да е имало каквото и да е поднасяне и въртене на автомобила наляво и
надясно, което се опровергава дори от писмените обяснения на жалбоподателя приложени
по делото, в които сам не отрича подобно поднасяне, макар и леко , но го отдава на силно
износените си гуми. Всъщност подобно възражение той прави и при предявяването му на
АУАН; в случай, че е това възражение се приеме за основателно на практика би се дало
възможност на жалбоподателя да черпи права от собственото си неправомерно поведение,
управлявайки технически неизправен автомобил, извършвайки и административно
нарушение по чл.183 ал.4 т.5 пр.1 от ЗДвП.
От поведението на жалбоподателя, т.е. признаците от обективна страна не оставя
никакво съмнение, че деянието по чл.175а ал.1 ал.1 пр.3 от ЗДвП е извършено умишлено
при форма вината пряк умисъл, най-малко защото са налице неколкократни последователни
нарушавания на устойчивостта на автомобила, именно по този начин, като за
съставомерността на нарушението е достатъчно в случая той да е извършил само едно
такова , съчетано и с умишлено форсиране на двигателя.
Защитата прави единствено възражението, че паркингът на МОЛ – Русе не е път
отворен за обществено, което е неоснователно по следните съображения:
Предвид законовите дефиниции по чл.2 ал.1 вр. § 6 т.1 от ДР на ЗДвП и липсата на
означенията и законовите забрани по чл.2 ал.3 изр. 1 от ЗДвП в случая и паркингът на МОЛ
Русе е път отворен за обществено ползване, което означава, че на територията му са валидни
всички правила за движението, вкл. и забраната по чл.104б т.2 от с.з.
С оглед изложеното законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл.175а ал.1
пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 3000 лв. и ЛПУМПС за срок от
12 месеца. Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от
волята на АНО и съда.
2
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-3393-000412 / 14.09.2022г. на
Началника на Второ РРУ при ОД на МВР гр.Русе, с което на Д. П. Д. с ЕГН ********** му
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 3 000 лв. и ЛПУМПС за срок от
12 месеца на основание чл.175а ал.1 пр.3 вр.чл.104б т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен
съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3