Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 03.01.2024 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кърджалийският административен съд, …………..….…. в
публично заседание ………………..…..……
на пети декември ……………………………………………………………………………………….……….…………………………….………………….….…..
през 2023/две хиляди двадесет и трета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………………………....….……...………
Мелиха Халил, ………..……..............................
като разгледа докладваното от ................................................. съдията
Виктор Атанасов ......................
административно дело …………..…. №408 …. по описа за ................................... 2023 година ....................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във вр. с чл.10, ал.6, във вр. с ал.5 и чл.10а, ал.1 от Закона за семейни помощи за
деца/ЗСПД/.
Делото е
образувано по жалба от Т.В.П., *** гражданка, с ЛНЧ **********, с настоящ
адрес: ***, притежаваща регистрационна карта на чужденец с предоставена
временна закрила №***, издадена на 06.06.2023 год. от
Държавна агенция за бежанците при МС, действаща в качеството си на майка и
законен представител на *** М. А. П., подадена чрез пълномощник й - адв.С.П.Д. от
АК-***, с адрес за призоваване и връчване на книжа: ***, против Заповед
№ЗСПД/Д-К/6064 от 27.09.2023 год., издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Кърджали, с която заповед, на жалбоподателката е отказано
отпускане на еднократна помощ за едно дете по чл.10а, ал.1 от ЗСПД.
Жалбоподателката Т.В.П. счита оспорената
заповед за незаконосъобразна и неправилна, постановена в противоречие с
материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Твърди, че отказът бил
мотивиран с това, че не били налице условията на чл.3, т.5 от ЗСПД, според
която разпоредба право на семейни помощи за деца имат бременни жени - чужди
граждани, и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат
децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг
закон или в международен договор, по който Република България е страна, както и
с това, че в конкретния случай лицето било със статут на чужденец с временна
закрила и РБългария нямала договор сключен с ***, за получаване на помощи по
реда на ЗСПД.
Жалбоподателката сочи, че съгласно
чл.47, ал.1 от Конституцията на Република България, отглеждането на децата до
пълнолетието им се подпомагало от държавата, като освен това, Конституцията
била прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл.51, ал.1). Сочи
също, че по силата на чл.26, ал.2 от КРБ чужденците, които пребивавали в
Република България имали всички права по тази Конституция с изключение на
правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.
На следващо място излага съображения, че Законът
за убежището и бежанците, от своя страна, определял условията и реда за
предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както
и техните права и задължения, като в чл.39, ал.1, т.4 от същия изрично било
предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила (каквато била
предоставена на жалбоподателката и на дъщеря й) имат право на социално
подпомагане. Счита, че предвид горецитираната
нормативна уредба, семейството на детето М. П. имало право на еднократна помощ
по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, въпреки, че настоящия случай не попада в нито една от
изброените в чл.3 от ЗСПД хипотези, предвиждащи право на семейни помощи за
деца.
В жалбата се излага довод, че ограничението,
съдържащо се в разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД, не трябвало да се прилага и
по силата на чл.27, т.1 и т.3 от Конвенцията на ООН за правата на детето
(ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила от 03.07.1991
год.), защото съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България,
международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, били част от вътрешното право на страната,
като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им
противоречат.
На следващо място в жалбата се твърди, че
обжалваният акт се явявал в противоречие и с норми на правото на Европейския
съюз, а именно - Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 год. относно
минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово
навлизане на разселени лица. Сочи, че съгласно чл.13, т.2 от Директивата,
държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от „Социални
грижи” на лицата, ползващи се с временна закрила и че такива разпоредби в
българското законодателство се съдържали именно в цитирания ЗСПД (според §1а от
ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета
за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово
навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между
държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на
последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед,
е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което не е
направил.
С жалбата се моли съда да постанови решение, с
което да отмени Заповед №ЗСПД/Д-К/6064 от 27.09.2023 год. на директора на
дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, след което делото да бъде изпратено
като преписка на административния орган, за ново произнасяне по
заявление-декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/6064/20.09.2023 год., за отпускане на
еднократна помощ по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, подадено от Т. П., *** гражданка, с
ЛНЧ **********, с настоящ адрес: ***, притежаваща регистрационна карта на чужденец
с предоставена временна закрила № ***, издадена на 06.06.2023
год. от Държавна агенция за бежанците при МС, действаща в качеството си на
майка и законен представител на *** М. П., при съблюдаване на дадените от съда
указания по тълкуването и прилагането на закон. Претендира се и присъждането на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 от Закона
за адвокатурата и чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Редовно призована за съдебно заседание, жалбоподателката Т.В.П. не се явява,
представлява се от редовно упълномощения й процецесуален
представител - адвокат С.Д. от АК-***,
която поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Подробни съображения
в подкрепа на жалбата излага в писмена защита, която представя в съдебно
заседание.
Ответникът по жалбата - директорът на дирекция
„Социално подпомагане” – град Кърджали, редовно призован за съдебно заседание,
не се явява, представлява се от редовно упълномощения му процесуален
представител – ст.юрисконсулт В. Д., която оспорва депозираната
жалба и намира същата за неоснователна. Моли съдът да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата и да потвърди обжалвания административен акт. Представя
писмена защита, в която са развити подробни доводи и съображения в подкрепа и
защита на оспорената заповед, като в същата, пълномощникът на ответника моли, в
случай, че се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът да
присъди минимален размер, съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Административният съд, като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа
на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено
следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е допустима, като
подадена в законоустановения срок и от легитимирано
лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Заповед №ЗСПД/Д-К/6064
от 27.09.2023 год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
град Кърджали, е била получена лично от жалбоподателката
П. на датата 03.10.2023 год., видно от оформената към оспорената заповед
разписка за връчване/л.7,
стр.2/. Жалбата против заповедта е подадена направо в
Административен съд – Кърджали, регистрирана в деловодната система на съда с
Вх.№2675/10.10.2023 год., видно от положения върху
същата щемпел/л.2/,
т.е. жалбата е била подадена на 7-ия/седмия/ ден след получаване на заповедта.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.6, предл.I/първо/ от ЗСПД, заповедта по ал.5, т.е.
за отказ за отпускане на семейна помощ за деца, в т.ч. и еднократна помощ за ученици
по чл.10а, ал.1 от ЗСПД, подлежи на обжалване пред съответния административен
съд по реда на Административнопроцесуалния кодек,
което означава, че жалбата следва да се подаде в 14-дневен срок, считано от
получаването/съобщаването/ на акта, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. Предвид
горното съдът счита, че така подадената жалба е допустима – същата е подадена в
законоустановения 14/четиринадесет/-дневен срок, в
предвидената от закона писмена форма, от лице – надлежна страна, която е
адресат на административния акт и с който акт се засягат негови законни права и
интереси и което, с оглед на гореизложеното, има право на интерес от
оспорването, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна, от
събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Производството пред административния орган е
започнало повод на постъпило в Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали
Заявление-декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/6064 от 20.09.2023 год., подадено от жалбоподателката Т.В.П., за отпускане на еднократна помощ за
ученици, записани в първи, втори, трети и *** клас по чл.10а от ЗСПД/л.16-л.17/, за детето М. А. П., ученик в *** клас.
По административната преписка е представена и
приета като доказателство Регистрационна карта на чужденец №***, издадена от
Държавна агенция за бежанците при МС, със срок до 04.03.2024 год./л.8, стр.2/, съгласно която, на жалбоподателката
Т. П., гражданин на ***, е предоставена временна закрила, като в същата са
посочени, с двете им имена и ЛНЧ, *** придружаващи я *** деца, сред които и М.
П., родена на *** год., с ЛНЧ №***.
По повод горното
заявление-декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/6064 от 20.09.2023 год. на дирекция
„Социално подпомагане“ – град Кърджали, подадено от Т. П., е издадена и
оспорената Заповед №ЗСПД/Д-К/6064 от 27.09.2023 год. на директора на дирекция
„Социално подпомагане“ – град Кърджали/л.13/, с която, на основание
чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД, във вр. с чл.10а, ал.5 и ал.6 от
ЗСПД, на жалбоподателката Т.В.П. е отказано
отпускането на еднократна/месечна помощ за детето М. А. П. Като мотиви за
отказа, в заповедта е посочено, че не са налице условията на чл.3, т.5 от ЗСПД
и че право на семейни помощи за деца имат бременни жени - чужди граждани, и
семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в
страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в
международен договор, по който Република България е страна. Отразено е, че лицето
е със статут на чужденец с предоставена временна закрила и че Република
България няма договор, сключен с ***, за получаване на помощи по реда на ЗСПД.
При така установеното от фактическа страна и
след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и при извършената служебна проверка за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че
подадената жалба по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка за
законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК,
настоящият съдебен състав констатира най-напред, че същата е издадена от
материално и териториално компетентен орган, т.е. от компетентен по място, материя и степен орган
– директора на Дирекция „Социално подпомагане” – град Кърджали, съгласно
нормата на чл.10, ал.4 от ЗСПД, която регламентира, че семейните помощи за деца
се отпускат със заповед на директора на Дирекция „Социално подпомагане” или
упълномощено от него лице, което означава, че и отказите за отпускане на
семейна помощ за деца се постановяват във формата на заповед, издадена от
директора на съответната дирекция „Социално подпомагане”.
Отказът за отпускане на еднократна помощ за
посоченото дете, освен това, е издаден при спазване на изискуемата се писмена
форма, във формата на нарочен акт – заповед за отказ, съгласно изискването на
чл.10, ал.5 от ЗСПД, която заповед е съобщена писмено на жалбоподателката
в изискуемия се от тази норма 7 /седем/-дневен срок от издаването й, като
следва да се посочи, че същата е издадена на 27.09.2023 год. и е получена от
лицето, т.е. от жалбодателката Т. П., на 03.10.2023
година. Заповедта, също така, съдържа всички реквизите,
съгласно нормата на чл.59, ал.2 от АПК, включително с посочени фактически и правни
основания за издаването й, като съдът счита, че при издаването на заповедта не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
които самостоятелно да обуславят наличието на отменително
основание по чл.146, т.3 от АПК.
По отношение на материалната законосъобразност
на оспорената заповед, т.е. съответствието й с приложимите материалноправни
разпоредби на закона, съдът намира следното:
Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗСПД, на семействата,
чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението
си, във втори, трети и *** клас на училище, се отпуска еднократна помощ за
покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят
постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда
на чл.26 от Закона за закрила на детето.
Безспорно е, че по отношение на Т.В.П. не е
налице някоя от хипотезите на чл.3 от ЗСПД, регламентиращ, че семейни помощи за
деца се отпускат на: т.1 - бременните жени - български граждани; т.2 -
семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната;
т.3 - семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за
децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; т.4 - семействата
на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на
чл.26 от Закона за закрила на детето; т.5 - бременните жени - чужди граждани, и
семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си
в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в
международен договор, по който Република България е страна.
В случая обаче, както бе упоменато и по-горе, от
фактическа страна по делото е установено, че по силата на регистрационна карта
на чужденец №***, на Т.В.П. и трите й деца, в т.ч. и детето М. А. П., е
предоставена временна закрила от Държавна агенция за бежанците при МС. Съгласно
чл.26, ал.2 от Конституцията на РБ, чужденците, които пребивават в Република
България, имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за
които Конституцията и законите изискват българско гражданство. С оглед
предоставената временна закрила на жалбоподателката, то приложима е и нормата
на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, по силата на която, чужденците с предоставена
временна закрила имат право на социално подпомагане. Също така, според §1а от
ДР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за
минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово
навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между
държавите - членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на
последиците от този прием; Директива 2003/9/ЕО на Съвета за определяне на минимални
стандарти относно приемането на лица, търсещи убежище; глава пета на Директива
2003/86/ЕО на Съвета за правото на събиране на семейството; Директива
2004/83/ЕО на Съвета за минималните стандарти за признаването и правното
положение на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като
бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна
закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и Директива
2005/85/ЕО на Съвета за минимални норми относно процедурата за предоставяне или
отнемане на статут на бежанец в държавите - членки.
На следващо място, относно исканата помощ за
детето М. П., е приложима и Конвенцията за правата на детето (ратифицирана с решение на ВНС, в сила за
РБългария от 03.07.1991 год.), ползваща се с приоритет пред нормите на вътрешното законодателство, които й
противоречат - чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България, като разпоредбата
на чл.27, т.1 от Конвенцията регламентира, че държавите - страни по
Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ
на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално
развитие, а съгласно т.3 на посочената разпоредба, държавите - страни по
Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите
възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и
другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на
нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по
отношение на изхранването, облеклото и жилището.
В настоящия случай приложение намира и Директива
2011/95/ЕС от 13 декември 2011 год. относно стандарти за определянето на
граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е
предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на
лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието
на предоставената закрила, като съгласно чл.29, §1 от цитираната директива,
държавите - членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна
закрила, получаването в държавата - членка, която им е предоставила такава
закрила, на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им. В
§2 на нормата изрично е предвидено, че чрез дерогация от общото правило, установено
в параграф 1, държавите - членки могат да ограничат социалните помощи,
предоставени на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила,
до основните обезщетения, които се предоставят на същото равнище и при същите
условия, както за гражданите им. Според настоящия съдебен състав, възможността
за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се
разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за
съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи
за деца, доколкото такива помощи се предоставят на гражданите, съгласно
националното право. С други думи, семейните помощи за деца са сред основните
обезщетения, за които не е предвидена възможност да бъдат ограничавани по отношение
на лица с международна закрила.
С оглед изложеното съдът намира, че след като не
се е съобразил с горепосочените норми и е постановил отказ за отпускане на
еднократна помощ за детето М. А. П., ученик в *** клас, позовавайки се на чл.3,
т.5 от ЗСПД, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, явяващ
се в противоречие с материалноправни разпоредби, както и в противоречие с
целта, която преследва законът, с постановяването на административни актове от
категорията на процесния такъв.
При така установеното фактическо и правно
положение съдът намира, че жалбата, подадена от Т.В.П., с изложените в нея
оплаквания, се явява основателна, като при съобразяване с разпоредбата на
чл.168, ал.1 от АПК съдът приема, че оспорения административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с
предвиденото съдържание, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, но в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби и в несъответсвие с целта на закона, т.е.
съдът намира, че по отношение на същия са налице отменителните
основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. На това основание, Заповед №ЗСПД/Д-К/6064
от 27.09.2023 год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
град Кърджали, с която на основание чл.10, ал.4 от ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД,
във вр. с чл.10а, ал.5 и ал.6 от ЗСПД, е отказано отпускането на еднократна
помощ за детето М. А. П., е незаконосъобразна и като такава, следва с решението
по настоящото дело да бъде отменена.
Тъй като естеството на акта не позволява
решаването му по същество от съда, съгласно чл.173, ал.2 от АПК, преписката
следва да се изпрати на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – град Кърджали,
за издаване на нов административен акт, по повод подаденото от Т.В.П., ***
гражданка, с ЛНЧ **********, действаща в качеството си на майка и закононен представител на *** М. А. П. Заявление –
декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/6064 от 20.09.2023 год., за отпускане на еднократна помощ за ученици по чл.10а от ЗСПД, при
задължително съобразяване и спазване на указанията по тълкуване и прилагане на
закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
В настоящото производство, в подадената жалба
срещу оспорения административен акт и в хода по същество, се претендира и
заплащане на минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е
осъществил процесуалното представителство и защита на жалбоподателката
в настоящото производство, на основание чл.38, ал.2, във вр.
с чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./.
Съдът намира, че своевременно направеното искане е основателно и следва да бъде
уважено, т.к. от приложения на л.6 от делото, Договор за правна защита и
съдействие от 06.10.2023 год., подписан
от жалбодателката Т. П., като упълномощител
и от адвокат С.П.Д. от АК-***, е видно, че жалбоподателката
не е заплатила каквато и да е сума като адвокатско възнаграждение на
упълномощения от нея адвокат, като в договора е вписано, че предоставената
правна помощ е безплатна, на посоченото по-горе основание – чл.38, ал.1, т.2 от
ЗАдв. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.,
т.е. на материално затруднено лице, е установено със закон. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатът, оказал на страната безплатна правна
защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, но
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв.,
което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това
свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.,
като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в затруднено
материално положение. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което,
от ответника следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение, в полза на
адвокат С.П. от АК-***, в размер на 1000.00/хиляда/ лева, определено по реда на
чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която норма регламентира, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал.2, минималният размер на
възнаграждението е 1000.00 лева. Предвид изхода на спора, на основание чл.143,
ал.1 от АПК и доколкото отговорността за разноските е от облигационно естество,
за дължимото от ответника адвокатско възнаграждение в посочения минимален
размер, следва да бъде осъдена Агенцията за социално подпомагане – град София,
която, съгласно разпоредбата на чл.5, ал.2 от Закона за социално
подпомагане/ЗСП/ и на чл.2, ал.3 от Устройствения правилник
на Агенцията за социално подпомагане/приет с ПМС №25 от 07.02.2003 год., обн., ДВ, бр.15 от 14.02.2003 год., в сила от 01.01.2003 год./, е самостоятелното юридическо лице на
бюджетна издръжка, със седалище град София и с адрес на управление - ***, в чиято структура се намира
административният орган, издал осперената заповед,
която следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Мотивиран от така изложеното и на на основание
чл.172, ал.2, предл.II/второ/, във връзка с
чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд - Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-К/6064 от
27.09.2023 год., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– град Кърджали, с която
на основание чл.10, ал.4 от
ЗСПД и чл.4, ал.1 от ППЗСПД, във
вр. с чл.10а, ал.5 и ал.6 от ЗСПД, на Т.В.П., ***
гражданка, с ЛНЧ **********, с настоящ адрес: ***, притежаваща регистрационна
карта на чужденец с предоставена временна закрила №***, издадена на 06.06.2023 год. от Държавна агенция за бежанците при МС,
действаща в качеството си на майка и законен представител на *** М. А. П., е отказано отпускането на еднократна помощ за детето М. А. П.
ИЗПРАЩА административната преписка
на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – град Кърджали, за ново произнасяне
по Заявление-декларация с Вх.№ЗСПД/Д-К/6064 от 20.09.2023 год., подадено от Т.В.П., ***
гражданка, с ЛНЧ **********, с настоящ адрес: ***, притежаваща регистрационна
карта на чужденец с предоставена временна закрила №***, издадена на 06.06.2023 год. от Държавна агенция за бежанците при МС,
действаща в качеството си на майка и законен представител на *** М. А. П., съобразно задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, като му определя
14/четиринадесет/-дневен срок за произнасяне, считано от датата на получаване
на преписката.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане - град София,
***, ***, с ЕИК ***, да заплати
на адвокат С.П.Д. от АК-***, с адрес на упражняване
на дейността: ***, разноски
по настоящото съдебно производство, в размер на 1000.00/хиляда/ лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за един адвокат, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, представлявал по пълномощие Т.В.П..
Решението, съгласно
чл.10, ал.6, предл.ІІ/второ/
от Закона за семейни помощи
за деца/ЗСПД/, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
Препис от решението,
на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
С Ъ Д И Я: