№ 537
гр. София, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно търговско дело №
20251001000469 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260031/20.03.2025 г., постановено по т. д. № 1803/2020 г.
по описа на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от „Сън кис“
ЕООД, ЕИК:*********, срещу „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК
*********, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 25 323.79 лева, представляваща корекция на количеството
електроенергия, доставено за обект - хотел с наименование „Ривиера блу“,
находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, ИТН 2794898, с клиентски номер за обекта
**********, за периода от 31.12.2016 до 31.03.2017 г., във връзка с което е
издадена фактура № **********/31.07.2020 г.
Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното
производство, действащ чрез процесуалния си представител. Във въззивната
жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Оспорва се като неправилно заключението на
първата инстанция, че по делото се е установило правото на ответното
дружество едностранно да преизчисли разходената енергия, тъй като съдът се
уповава изцяло на ПИКЕЕ, които позволяват подобно преизчисляване, но за
въпросния период повечето от тези правила са отменени и съответно няма
никакво правно основание, което да позволява на ответното дружество да
1
извърши едностранното преизчисляване. С приемането на подобен извод,
ответното дружество се „овластява“ без основание да извърши въпросната
проверка и така му се дават права, нарушаващи баланса на
равнопоставеността между търговските дружества. Поддържа се също така, че
процесното вземане е погасено по давност, като е следвало да се приложи
тригодишната погасителна давност. Освен това се заявява, че ответното
дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ, а именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на
наличните правила /ПИКЕЕ/, поради което в конкретния случай не е изпълнен
фактическият състав, пораждащ правото му да коригира сметката на клиент.
Моли се решението да бъде изцяло отменено, а предявеният иск да бъде
уважен. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции
съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство - „Електроразпределение Юг” ЕАД,
действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против решение, подлежащо на въззивно
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Софийски градски съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от от „Сън кис“ ЕООД срещу
„Електроразпределение Юг” ЕАД, отрицателен установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК, за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 25 323.79 лева, представляваща корекция на
количеството електроенергия, доставено за обект - хотел с наименование
„Ривиера блу“, находящ се в к. к. „Слънчев бряг“, ИТН 2794898, за периода от
31.12.2016 до 31.03.2017 г., във връзка с което е издадена фактура №
**********/31.07.2020 г.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба
доводи за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2
ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на релевираните
2
доводи във въззивната жалба, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
От приетите в първоинстанционното производство доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е между страните, което обстоятелство е прието за това от
първата инстанция с доклада по реда на чл. 146 ГПК, че страните по делото са
обвързани с договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителна мрежа № 1345/15.05.2014 г., като „Сън кис“ ЕООД е
потребител на електрическа енергия за описания в исковата молба обект на
потребление - хотел с наименование „Ривиера блу“, находящ се в к. к.
„Слънчев бряг“, ИТН 2794898, както и че за този обект е начислена от
ответника като дължима сума в размер на 25 323.79 лева по фактура №
**********/31.07.2020 г. Не е спорно също така, че сумата по посочената
фактура **********/31.07.2020 г. е начислена, вследствие на установено
неизмерено, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия за електромер № 03325222 за периода от 31.12.2016 г. до 31.03.2017 г.
Видно е от констативен протокол № 345160 от 31.03.2017 г. за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване, че е
извършена на 31.07.2017 г. от служителите на ответното дружество Й. Й. и Д.
Я. техническа проверка на средството за търговско измерване /СТИ/ на
доставяната електрическа енергия - електромер с фабричен номер 03325222,
до процесния обект - хотел „Ривиера блу“, находящ се в Слънчев бряг. В
протокола е вписано, че на проверката присъстват двама свидетели - Е. М. и
Ф. В., като е отбелязано, че клиентът или негов представител не е открит,
поради което протоколът не е подписан от него. При проверката провереният
електромер е демонтиран и подменен с нов, като подмененият електромер е
пратен за метрологична експертиза в безшевна торба с пломба № 449818. В
протокола са вписани установените при проверката показания, както на
демонтирания електромер, така и на поставения на негово място нов такъв.
Видно е от констативен протокол за метрологична експертиза №
655/22.06.2020 г. на демонтирания при проверката от 31.03.2017 г. електромер,
че след направеното от служителите на Български институт по метрология,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди, изследване на средството за
измерване, е установен осъществяван нерегламентиран достъп до
вътрешността на електромера. На електронната платка един от
превключвателя, разположен под бутона за визуализация на показанията, е
закъсен с тинол. Във вътрешността му към електрическата схема
допълнително е присъединено електронно устройство, непринадлежащо към
схемата на електромера. Констатирано е още, че има изменение на
електрическата схема, което не съответства на одобрения тип, съответно е
направен извод, че електромерът не съответства на техническите изисквания.
В първоинстанционното производство е разпитан свидетелят Й. Г. Й..
От неговите свидетелски показания се установява, че работи на длъжността
3
ел. монтьор в ответното дружество от 14 години. В това качество е участвал
при изготвянето на процесния констативен протокол от 31.03.2017 г., като
самият протокол бил попълнен от колегата му, с когото извършили
проверката. Спомня си обективираната в този протокол проверка на хотел
„Ривиера блу“ в Слънчев бряг, която била извършена през пролетта. Отишли в
хотела да подменят електромера за последваща проверка, тъй като той бил
даден в списъка за годишни проверки на електромери, за подмяната им. При
посещението на обекта, хотелът бил заключен, не намерили представител на
клиента, като в присъствието на двама свидетели - служители на дружеството
„Кремък“, които охранявали обекти на Енергото в Слънчев бряг, слезли до
електромера, който се намирал в подземието на жилищната част. Понеже в
подземието било тъмно, при отваряне на таблото то било осветено и съгласно
установената процедура изчакали 15 минути от осветяването на електромера.
Изчакването е необходимо, защото електромерът е дистанционен и записва
товаров профил на всеки 15 минути. След като изминали тези 15 минути,
прочели електромера, анализирали данните и установили, че от отварянето до
края на тези 15 минути товарът е скочил неколкократно, т.е електромерът е
тръгнал да работи, а преди това явно не е отчитал. Като сложили електромера
да измерят товара, бил отчетен първичен товар от 10-12- 14 ампера, което
означавало, че в хотела има консумация на ток, въпреки че е заключен. Затова
електромерът бил демонтиран, поставен в торба и предаден в метрологията за
експертиза. Подобни констатации не били често установявани при
проверките, поради което свидетелят запомнил проверката.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните му
възприятия са непосредствени.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно-
техническата експертиза се установява, че констатациите в протокол за
метрологична експертиза № 655/22.06.2020 г. означават, че е налице
техническо състояние, което е резултат на външно неправомерно въздействие
върху СТИ и представлява несъответствие с техническите изисквания.
Констатираните в протокола на Български институт по метрология
манипулации, заедно с промяната на ел. схемата, водят до възпрепятстване да
се измерва цялата доставена и консумирана енергия. Поради това е налице
неизмерване на ел. енергия. Въздействието върху процесния електромер е
осъществено чрез вмешателство във вътрешността на електромера и
допълнително манипулиране в ел. схемата на електромера чрез
допълнително електронно устройство. Техническото състояние на
електромера, към момента на обследването му от вещото лице, съответства на
описаното в метрологичната експертиза на Български институт по
метрология. При извършения от вещото лице оглед на процесния електромер
се установява, че допълнително монтираното върху електромера устройство
4
се задейства след като се затъмни след 2 часа и 30 минути. След задействането
му, устройството шунтира /дава на късо/ вторичната страна на трите токови
датчика на електромера. При задействане на устройството електромерът
отчита с грешка -52.61 %. От товаровия профил е установено отпадане на
захранването, както и спад в товаровия профил на електромера след
регистрираното отваряне на капака, което означава, че електромерът не
е отчитал изцяло преминалите количества електрическа енергия за
процесния период от 31.12.2016 г. до 31.03.2017 г. Вещото лице стига до
извод, че поради задействане на допълнителното устройство не е измерена
цялата потребена ел. енергия от ищеца за процесния период от 31.12.2016 г. до
31.03.2017 г. Не е възможно да се установи какво количество ел. енергия
реално е доставено до клиента за този период, съответно останало неотчетено,
тъй като поставеното допълнително устройство препятства в този период да се
осъществи балансово мерене. Началният момент на неизмерване на
електрическата енергия е 22.05.2016 г., когато в 19.26 ч. и 20.31 ч., в паметта
на електромера са регистрирани нерегламентирани отваряния на капака на
електромера. Процесният електромер е трифазен статичен електромер, с
година на производство 2011 г., като има направена оценка на съответствието
от 2011 г., със срок на валидност 4 години до 2015 г. Монтиран е на предходен
клиент на 01.02.2012 г. и е демонтиран на 19.10.2015 г. за последваща
проверка. Преминал е успешно такава проверка през 10.2015 г., с което срокът
на валидност на проверката се удължава с 4 години - до 10.2019 г. Монтиран е
на обекта на ищцовото дружество на 19.11.2015 г. Вещото лице прави
изчисления какъв би бил размерът на преизчисленото количество енергия,
съобразно действащите към момента на проверката чл. 48, ал. 1, т. 2, б. „б“ във
вр. с чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия, като приема, че преизчисляването на консумирана енергия в случая
(182743 KWh за периода от 31.12.2016 г. до 31.03.2017 г.) е правилно
математически извършено. Спазена е установената методика (формула) - при
липса на точен измерител количеството ел. енергия се изчислява като 1/3 от
пропускателната способност на СТИ и свързващата инсталация на клиента с
ЕРМ при 10 часово натоварване.
Въззивният съд кредитира в обсъдените части експертизата, тъй като тя
е изготвена след преценка на всички относими документи, като е отговорила
подробно на всички поставени релевантни въпроси.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
Неоснователни са доводите на въззивника за липса на правото на
ответното дружество едностранно да преизчисли разходена електрическа
енергия. От събраните доказателства се установява наличието на основание да
бъде извършено процесното преизчисляване на доставена, но неотчетена,
електрическа енергия за периода от 31.12.2016 г. до 31.03.2017 г. Съобразно
предвиденото в разпоредбите на чл. 94а, ал.1, във вр. с чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ , чл.
98а ЗЕ и чл. 15, ал. 2, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия
5
носител на облигационното задължение за продажба на електрическа енергия
на потребител - краен клиент по смисъла на §1, т. 27г от ДР на ЗЕ, може да
бъде само енергийно предприятие - краен снабдител по §1, т. 28а , б. ”а” от ДР
на ЗЕ. По силата на разпоредбата на чл. 86, ал. 3, т. 2 от ЗЕ, дейността по
пренос на електрическа енергия на оператора на електропреносна мрежа
включва и събирането на всички вземания, свързани с преноса, част от които
са и тези суми, които са преизчислени по реда на Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия. Затова крайният клиент дължи заплащане
на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ,
на оператора на електроразпределителната мрежа като потребител на
енергийна услуга по смисъла на § 1, т.41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло практиката на ВКС,
обективирана например в решение по т. д. № 1797/2020 г., II т. о., решение по
гр. д. №1561/2020 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. и
решение по гр. д. № 50417/2016 г., I г.о. В посочените съдебни актове е прието,
че от правилото на чл. 183 ЗЗД, респ. на чл. 318 и сл. ТЗ, следва, че когато е
било доставено определено количество електрическа енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащането
й. Дори и при липса на специална уредба, този извод произтича както от
общото законово правило, че купувачът следва да заплати цената на
доставената стока, така и от принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. Специалната регламентация на договора за продажба на ел.
енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители,
предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на ЗЗД
относно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия.
Исковете за заплащане на реално потребена ел. енергия при грешки в
отчитането й, вкл. и при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя, не могат да се отхвърлят от гражданските съдилища само поради
липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване
на действително ползвана ел. енергия. При неправомерно въздействие върху
СТИ от страна на потребителя на ел. енергия, той дължи заплащане на реално
потребената енергия, като неправилно отчетеното количество на доставената
електрическа енергия не поражда имуществена отговорност на крайния
клиент за виновно причинени имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2, вр.
чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача,
представляващо продажна цена за съответния период. Поради изложените
съображения въззивният съд намира, че и след отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г.
от Върховния административен съд с влезли в сила на 14.07.2017 г. и на
23.11.2018 г. решения, е налице правно основание за корекция в сметката на
потребител за минал период при констатирано неизмерване, неточно или
неправилно измерване на потребената електрическа енергия. В разглеждания
случай обаче са приложими ПИКЕЕ от 2013 г., тъй като процесната проверка
и съставен констативен протокол са през м. март 2017 г. С влязло в сила
6
решение по адм. дело №3879/2017 г. на ВАС са отменени разпоредбите на чл.
48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Решенията на ВАС обаче имат действие
„ех nunc”, т.е. занапред. С оглед на което въззивният съд констатира, че
решението на ВАС е приложимо след 08.11.2018 г. и в частност за
извършените след тази датата проверки, поради което отмяната не засяга
процесното производство.
В настоящия случай също така съгласно трайната практика на ВКС,
обобщена с решение №61/16.07.2021 г. по гр.д. №2051/2020 г., IV г. о., ако в
общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това
нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. Дори да е налице непълнота в тези
разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл.
183 ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.
Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при
спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези
гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето
защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят
исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са
длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по
делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода на
спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите
условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от
допуснатото нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в общите условия в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по
съдебен ред. Освен това в разглеждания случай потребителят е уведомен за
съставения констативен протокол и за извършената въз основа на него
корекция с писмо от 31.07.2020 г.
В случая се касае за договор за продажба /доставка/, при който се
прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да
плати цената на доставената стока - чл. 183 ЗЗД. От правилото на чл. 183 ЗЗД
следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради
допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е
заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати
дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от
общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената
стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. В тази
7
насока въззивният съд намира за неоснователни доводите на въззивника за
невъзможност за установяване на обема на реално доставена ел. енергия.
Съгласно експертното заключение по изслушаната и приета съдебно -
техническа експертиза, което въззивният съд кредитира, преизчислението на
електрическата енергия е извършено при спазване на установената методика
(формула) - при липса на точен измерител количеството ел. енергия се
изчислява като 1/3 от пропускателната способност на СТИ и свързващата
инсталация на клиента с ЕРМ при 10 часово натоварване. Освен това основен
принцип в правния мир е недопускането на неоснователно обогатяване на
едни лица за сметка на други. В тази насока е предвидена и разпоредбата на
чл. 162 ГПК. В настоящото производство по категоричен начин се установява,
че ищецът е ползвал неотчетена електрическа енергия, като невъзможността
да бъде определен с точност периода на това неправомерно ползване и
точното количество налага определянето му именно по реда на чл. 162 ГПК.
Ето защо въззивният съд, отчитайки заключението на съдебно техническата
експертиза, счита, че в случая определеният период на неточно измерване на
електрическа енергията и количеството на доставена, но неотчетена
електрическа енергия, са справедливи.
По въпроса дали доставчикът на електрическа енергия следва да доказва
виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера
на клиента и извършено преизчисляване на сметката му след влизане в сила на
измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е формирана
непротиворечива съдебна практика - решение № 118/18.09.2017 г.,
постановено по т. д. № 961/2016 г. на ВКС, II т. о. и решение № 115/20.09.2017
г., постановено по т. д. № 1156/2016 г. по описа на ВКС, II т. о., която се
споделя от настоящия съдебен състав и следва да намери съответно
приложение и в настоящия случай. С посочените решения са дадени
разяснения, че във всички случаи на неизмерена или неточно измерена
доставена електроенергия, правото на доставчика на електрическа енергия да
извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване
на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели
възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не
да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение.
Следователно неправилно отчетеното количество на реално доставена
електрическа енергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент
за виновно причинени от него имуществени вреди по реда на чл. 79, ал. 2 ЗЗД
вр. с чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, респ. на
оператора, представляващо продажна цена за действително, реално доставено
количество електрическа енергия през съответния период, за който е
начислена (арг. от чл. 200, ал. 2 ЗЗД).
За по-голяма яснота следва да се посочи, че в случая е констатираната
недобросъвестност на потребителя. Основополагащ принцип на гражданското
право е, че никой не следва да черпи права от собственото си недобросъвестно
8
поведение. В разглежданият случай потребителят лично или чрез трети лица е
осъществил неправомерно вмешателство във вътрешността на електромера,
което е довело до манипулиране на ел. схемата на електромера чрез
монтирано допълнително електронно устройство. Целта е да не бъде отчитана
от електромера доставена електрическа енергия. Ето защо не следва да се
изключва задължението на потребителя за заплати цената на електрическата
енергия, която му е доставена, но не е отчетена поради неправомерно
монтирано допълнително устройство, което именно е причината за
неотчитането й. В случая важното обстоятелство, което не следва да бъде
пренебрегвано, е нерегламентираната манипулация на електромера, която е
довело до неотчитането на доставяна електрическа енергия, от което пък се е
възползвал и обогатил единствено и само потребителят.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на процесното
парично вземане. На настоящия съдебен състав е служебно известно, че е
висящо образувано тълкувателно дело №1/2025 г. по описа на ОСГК на ВКС
по въпросите: „Вземане на оператора на съответната мрежа, основано на
извършена корекция на сметките по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ (ДВ бр. 35/2019 г.),
явява ли се периодично по своя характер; в какъв срок се погасява то по
давност; от кога за него започва да тече давностният срок?“. Тъй като
въззивният съд няма правомощия да спре висящо въззивно производство,
следва да разреши спора съобразно своите разбирания по поставените
въпроси. Настоящият въззивен състав споделя застъпеното разрешение в
решение № 50017/27.03.2023 г. по гр.д. № 720/2022 г. на IV г.о. на ВКС и
решение № 222/18.12.2023 г. по гр.д. № 3799/2022 г. на IV г.о. на ВКС,
съгласно вземането за корекция на сметки не е периодично и не се погасява в
срока по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Паричното задължение по 55, ал. 1 ПИКЕЕ не е за
установени при редовните месечни отчети потребени и фактурирани
количества електроенергия, а е резултат на изрична, нормативно установена
корекционна процедура – преизчисляване на количеството електрическа
енергия, което е измерено в невизуализиран регистър на СТИ, за нормативно
установения период от време. В тези случаи отчитането не е редовно и
периодично такова, а преизчисляването, начисляването и фактурирането на
количеството потребена електрическа енергия е резултат от извършена
проверка и специализирана метрологична експертиза в БИМ, при която е
установена външна нерегламентирана софтуерна намеса в електромера. В тази
насока е налице невъзможност за пряк визуален контрол както за потребителя,
така и за енергийното дружество, при извършването на редовните месечни
отчети. Задължението на потребителя е за еднократно заплащане на
стойността на цялото преизчислено количество електрическа енергия,
потребено и отчетено в невизуализирания регистър, в течение на нормативно
установения период, от датата на монтирането на електромера до
извършването на проверката на същия (т. нар. в практиката „корекция на
сметка“), по правилата на ПИКЕЕ. Не се касае за периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в“, пр. 3 ЗЗД, а за еднократно по естеството си плащане,
9
с падеж, определен за цялото едва с фактурата, за което не са приложими
постановките в ТР № 3/2011 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Така
направеният извод не се променя от следващото се от чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ
фактуриране на корекционното парично задължение, по действащата за
периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата
енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на
съответния мрежови оператор, което налага преизчисленото количество да се
разбие на подпериоди, които се отразяват във фактурата. Това се извършва
именно и единствено с оглед механизма, по който се определя размера на
паричното задължение, без да се променя характера на същото - еднократно
платимо, дължимо и изискуемо в целия му размер, считано от посочения във
фактурата краен срок за плащане. От тази дата, за цялото вземане, започва да
тече приложима общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. В
разглеждания случай независимо дали ще бъде приложен тригодишен или пет
годишен давностен срок, неговото начало не може да бъде преди 22.06.2020 г.
– датата, на която е изготвен констативен протокол за метрологична
експертиза № 655/22.06.2020 г. на демонтирания при проверката електромер.
Преди този момент не е било ясно дали ищецът има основание да извърши
корекция на доставените количества електрическа енергия, поради това
неговото вземане е възникнало и е станало изискуемо след 22.06.2020 г. В
случай това е най-ранният момент, от който е могла да започне да тече
погасителната давност за процесното парично вземане. Считано от тази дата
(22.06.2020 г.), погасителната давност не е изтекла към датата на подаването
на исковата молба в съда – 21.09.2020 г., а от тогава давностният срок е спрял
да тече съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.
В контекста на всичко гореизложено следва да се приеме, че
предявеният иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от първата
инстанция. Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция
достига, съвпада изцяло с крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
решение да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия се дължат
разноски, като същият е отправил искане за присъждане на такива. В негова
полза следва да бъдат присъдени разноските за юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 540 лева. Срещу размера на претендираното
възнаграждение е направено възражение за прекомерност при условие, че
неговият размер превишава претендирания от въззивника размер на
адвокатско възнаграждение. Тъй ако от „Сън кис“ ЕООД се претендира
адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, то не е налице условието за
разглеждане на възражението по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260031/20.03.2025 г., постановено по т. д.
№ 1803/2020 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. с чл. 273 ГПК „Сън
кис“ ЕООД, ЕИК:*********, да заплати на „Електроразпределение Юг” ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 540 лв. - разноски във въззивното производство за
юрисконсулстско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11