Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 28.10.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-г
въззивен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети септември 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
мл.съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
секретар Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 532 по описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 272829 от 16.11.2017 г., постановено по гр.д.
№ 40856/2013 г. на СРС, 30 състав, са отхвърлени предявени
от Х.Я.Х. срещу “Т.С.” ЕАД искове
с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК за установяване, че не дължи сумата 3 339, 81 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода м.10.2010г. - м.05.2013г. относно имот- апартамент №9, находящ се в гр. София, ж.к. *********,
и сумата 497, 68 лв. - обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху тези главници начислено за периода 31.12.2010 г. - 26.06.2013 г.,
тъй като е извършен отказ от услугата
доставка на топлинна енергия
от всички собственици на обекти в етажната собственост, в която се намира и описания по-горе имот и от 2010 г. е извършен
отказ от услугата предоставена
от ответника - битово горещо водоснабдяване. С решението са уважени
предявените насрещни осъдителни искове на “Т.С.” ЕАД срещу Х.Я.Х., като последната е осъдена да заплати
на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗДД сумата
2 920, 69 лева -стойността на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот: гр.София, ж.к.
*********, ап. 9 за периода м.11.2010 г. - м.06.2013г., ведно
със законната лихва от
15.12.2013г. до окончателното изплащане
на сумата, и на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 397, 53 лв. - обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочените главници за периода
31.12.2010 г. - 30.06.2013 г., като са отхвърлени насрещните
искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД за сумата над 2 920, 69 лв.
до пълния претендирай
размер от 3 107, 26 лева и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
над 397, 53 лв. до предявения
размер от 621, 82 лв. и за периода 30.11.2010 г. -
30.12.2010 г. С решението първоинстнационнитя
съд се е произнесъл и относно разноските, като е осъдил Х.Я.Х. да заплати на “Т.С.” ЕАД , на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 511,
02 лева и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от
960, 89 лв., и съответно е осъдил “Т.С.” ЕАД да заплати на Х.Я.Х. на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата 33, 05 лева. Решението
е постановено при участието
на трето лице помагач на страните - „Т.” ООД.
Решението е обжалвано
от ищцата Х.Я.Х.
чрез пълномощник адв.И.Г., с оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния
закон и нарушение на съдопроизводствените правила, и необоснованост, отнасящи се до неправилно приложение на материалния
закон – ЗЕ и ЗЗП, като възразява,
че съдът не е съобразил представените доказателства, че повече от 2/3 от собствениците са се отказали от топлоподаване и
то е следвало да бъде прекратено, а за непоискана
услуга не се дължи заплащане,
оспорва и да има облигационна връзка между нея и ответника “Т.С.” ЕАД поради
наличие на доказателства, че ищцата
е поискала прекратяване на договора й с дружеството, оригиналите на които документи се намират в третото лице-помагач, и че в случая е приложима нормата
на чл.190 от ГПК, а не чл.183 от ГПК. Моли решението
да се отмени и предявения от нея
иск да се уважи, претендира
и разноски. Оспорва правото
на ответното дружество на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна-ответник „Т.С."ЕАД,
не е дало писмен отговор по жалбата в
срока по чл.263 от ГПК. С допълнителна молба пред въззивния
съд, чрез пълномощник юрк. А.К.оспорва бланково
жалбата и моли същата да се остави без уважение, претендира разноски за въззивната инстанция за юрисконсултско
възнаграждение, с възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на
въззивното производство:
С въззивната
жалба се атакува изцяло първоинстанционното решение,
но доколкото с него частично са отхвърлени насрещнитe осъдителни искове, то за жалбоподателката не е налице правен интерес да обжалва
решението в тези части поради благоприятен за нея резултат, при което жалбата й
срещу решението в частите, в които са
били отхвърлени насрещния осъдителен иск по чл.79, ал.1, предл.
1 от ЗЗД за разликата над 2920,69 лв. до претендирания
размер 3107,26лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата над 397,53 лв. до
предявения размер 621,82 лв. за посочените периоди, следва да се остави без
разглеждане съгласно чл.7 от ГПК.
Първоинстанционното решение, е валидно тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК.
При преценката му за
допустимост в обжалваните части, въззивният съд, като
съобрази съдържанието на исковата молба и приложената към нея молба
справка-извлечение за абонат за периода м.10.2010 г.-м.05.2013 г., и
изявлението на пълномощника на ищцата пред въззиния
съд в откритото съдебно заседание на 25.09.2019 г., че цената на предявения иск
е 3339,81 лв., и не е предявяван иск за законна лихва, намира, че първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявен
от Х.Я.Х. срещу “Т.С.” ЕАД иск за установяване недължимост
на сумата 497, 68 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
тези главници начислено за периода 31.12.2010 г. - 26.06.2013 г., се явява
недопустимо като постановено в нарушение на чл.6 от ГПК, и в тази част подлежи
на обезсилване. В останалите обжалвани части с неблагоприятен за въззивницата резултат, решението е допустимо.
При произнасянето си по правилността
на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от
ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд
е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване. Оплакването на ищеца
пред въззивния съд относно фактите в предмета на
доказване, касаещи отказ от ищцата от топлоподаване за отполение
от 24.08.2009 г. и от топла вода от 2010 г. и наличие/липса на облигационно
отношение между страните, са в предмета на въззивната
проверка за правилност.
По наведените с въззивната жалба довод за неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Не се спори между страните, че ищцата е
потребител на топлинна енергия за битови нужди към 2009 г. с абонатен № 111377
за жилище в гр.София, ж.к. *********, ап. 9, както и не се спори, че сградата,
в която се намира жилището, е топлоснабдена към същия
този период. Твърдението на ищцата, че през 2009 г. повече от 70% от етажните
собственици са се отказали от топлоподаване, е останало недоказано по делото. С
определението по чл.140 от ГПК първоинстанционният
съд е указал на ищцата да представи в оригинал приложени към исковата молба
доказателства в копия, между които са и копия на доказателства на л.13 и л.14
от делото на СРС- становище по чл.153, ал.2 от ЗЕ с имена и подписи на лица от
бл.412, също и на л.5 и л.6- от две заявление от ищцата до „Т.“ ООД от
24.10.2012 г. и от 26.06.2013 г., и на л.10 и л.11-молба от ищцата от
24.08.2010 г. и протокол от същата дата от три други лица от същия блок, като е
указал на ищцата последицата от непредставянето им съгласно чл.183 от ГПК. Нито
един от тези документи не е бил представен от ищцата в оригинал в първото
открито съдебно заседание на 01.12.2015 г., като съдът с последващо
определение от съдебно заседание на 01.12.2015 г. е указал отново на ищцата да
завери за вярност с оригинала копията от документи към молбата й от 31.07.201
5г., между които са и копията на списъка с подписи на живещи
в блока по чл.153, ал.2 от ЗЕ. Поради неизпълнение, съдът с определение от
съдебно заседание на 12.04.2016 г. е изключил същите от доказателствата по
делото. Или по реда на чл.183, изр.второ
от ГПК следва да се считат изключени от доказателствата по делото копията от
книжа, приложени с исковата молба на л.5,6,10,11,13 и 14 със съдържанието,
посочено по-горе. Въпреки това, от страна на третото лице-помагач „Т.“ ООД, по
реда на чл.190 от ГПК, са представени по делото заверени от страната копия, и
съответно приети с определение на СРС от 01.12.2015 г., част от които по т.6 и
т.7 от молбата на третото лице-помагач са и заявление от ищцата за промяна база
на топла вода от 26.06.2013 г. и молба и протокол за свалени радиатори от
24.08.2009г. – съответно намиращи се на л.120-122 от делото на СРС. По
отношение на представените то третото лице-помагач копия от документи, „Т.С.“
ЕАД не е правила искане за представяне на оригиналите, при които същите се
считат годни доказателства. Ето защо въззивният съд
приема, че ищцата е подала на 24.08.2010 г. молба до третото лице-помагач като
топлинен счетоводител, за снемане на отчет на два радиатора в жилището й, като
молбата е придружена с протокол подписан от трима нейни съседи от същата дата,
като и двата докеумента са ръкописни. Относно датата
им, въззивният съд приема, че тя е тази, отразена в ръкщописния текст на самите автори- а именно 24.08.2010 г.
, а не датата на печата на приелата ги фирма с вх.№ 33230-96/24.08.2009 г.
Приема, че е допусната техническа грешка на печата на вх.№ . Установява се от
заключението на приетата пред СРС съдебно-техническа експертиза, която въззивният съд, при преценката по чл.202 от ГПК приема като
обективна и компетентна, че за имота на ищцата за периода м.11.2010 г. – м.06.2013
г. съгласно данните от топлинния счетоводител/ФДР/, не се начислява ТЕ за отполение на имота, което кореспондира с молбата на ищцата
от 24.10.2010 г. Подкрепя се и от представените от третото лице-помагач годишни
справки за разход на ТЕ, от които е видно, че
от отполителния сезон м.05.2010 г.-м.04.2011
г. вече за жилището на ищцата не се начислява ТЕ за отполение,
а само такава за топла вода, както и ТЕ за сградна
инсталация. Установява се още от събраните
доказателства- съдебно-техническа експертиза, и годишни справки за разход на ТЕ
за отполителния сезон м.05.2011 г.-м.04.2012 г. и отполителния сезон м.05.2012 г.-м.04.2013 г., че за
жилището на ищцата не се начислява ТЕ за отполение, нито
за ТЕ за сградна инсталация, а само ТЕ за топла вода, тъй като сградата е
изключена от топлоподаване за отопление от м.11.2011 г. Съобразно изложеното
по-горе за изключване от доказателствения материал на
копията от документи за искане от етажни собственици да се изключи
топлоподаването към сградата още от 2009 г., както твърди ищцата с исковата
молба, то такъв факт не може да се приеме за доказан по делото. За този извод въззивнитясъд се позовава и на писмо от „Т.С.“ ЕАД до
представител на Ес на б*****от 03.10.2011 г., представено от ищеца в оригинал,
от което се установява, че плредставяните от ЕС преди
тази дата на писмото документи-списъци на желаещи да се изключи топлоподаването
за отопление за сезон 2011/2012 не отговаряли на изискването на чл.153, ал.2 от
ЗЕ. На база СТЕ и документите от третото лице-помагач, въззивният
съд приема, че едва от м.11.2011 г. сградата, в което е и жилището на ищцата, е
с прекъснато топлоснабдяване за отопление, и до
м.11.2011 г. ищцата, като етажен собственик, дължи и цена на ТЕ за сградна инсталация, съгласно ЗЕ. В тази връзка въззивният съд, съобразява и ТР № 2/2017 г. по т.д.№ 2/2016
г. на ВКС за липсата на противоречие на ЗЕ с чл.62 от ЗЗП, вр.
пар.1 от ДР на ЗЗП, съобразно което в сградите-ЕС,
присъединени към топлопреносната мрежа за битови
нужди, етажните собственици са задължени да плащат цената на реално потребената ТЕ, вкл. и за общите части на сградата. Или
дори и при липсата на потребена ТЕ за отполение на имота на ищцата-като се установи че няма начислявана
ТЕ за отполение на имота на ищцата от м.05.2010 г.
нататък, същата като етажен собственик остава задължено лице за цената на припадащата
на жилището й част от ТЕ за сградна инсталация като
обща част на сградата, също и за ТЕ за топла вода. По отношение ТЕ за топла
вода въззивният съд съобрази, че в жилището на ищцата
е бил подменен водомера за топла вода на 02.07.2010 г. и монтиран нов такъв с №
1422075 с начално показание „0“, и при последващи
отчети-протоколите за отчети за 2010, 2011, 2012 и 2013 г. , подписани и от
ищцата като абонат, са представени в заверени копия по делото от третото
лице-помагач и не са оспорени от страните, е видно, че при отчетите от 2011 г. нататък са отчитани
неговите показания съответно 147 куб.м. през
м.05.2011 г., 326 куб.м. през м.05.2012 г. и 364 куб.м. на 25.04.2013 г. Едва на 26.06.2013 г. ищцата
е подала заявление до „Т.“ ООД за промяна месечната база на водомера за топла
вода на „0“ поради монтаж на бойлер. Ищцата не е оборила материалната доказателствена стойност на приетите по делото протоколи за
отчет на водомера за топла вода в жилището й, при което въззивнитя
съд приема, че е потребена ТЕ за подгряване на топла
вода за периода м.10.2010 г. до м.06.2013 г. е в размер на 364 куб.м..Приетата
съдебно-техническа експертиза също установява, че в периода м.11.2010
г.-м.04.2013 г. за жилището на ищцата е определяна ТЕ за топла вода на стойност
общо 2860,49 лв. /според показанията на водомера 364 куб.м./ и 178,91 лв. за сградна инсталация, или общо 3039,40 лв. Това е
сумата, която ищцата реално дължи на ответника за периода
м.10.2010-м.-м.05.2013 г. – това е периода на предявения главен иск с исковата молба-предявен
за недължимост на сумата 3339,81 лв. на база
приложена справка с исковата молба за задължения за ТЕ-само главница, за
периода м.10.2010-м.-м.05.2013 г. Или за размер до 3039,40 лв. предявеният главен
иск на ищцата е неоснователен, тъй като се установи дължимост
на тази сума, а за разликата над нея до предявения размер от 3339,81 лв. за
същия период искът се явява основателен и подлежащ на уважаване. Поради
частично несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението по главния
иск подлежи частично на отмяна- за отхвърления размер над 3039,40 лв. до предявения размер
от 3339,81 лв., и съответно уважаването му за тази разлика, която се явява
недължима от ищцата на ответника за исковия период.
По насрещния иск, въззивният
съд, предвид изложеното по-горе и приетото за установено, вкл. и установеното
от съдебно-техническата експертиза, намира, че ищцата се явява потребител на ТЕ
за топла вода за целия период по насрещния иск м.11.2010 г.-м.06.2013 г. и на ТЕ
за сградна инсталация за периода м.11.2010 г.-м.04.2011
г., следователно дължи и сумите, посочени от съдебно-техническата експретиза за исковия период по насрещния иск /който е
м.11.2010г.-м.06.2013 г./ в размер на общо 2920,69 лв. / 172,83лв. за сгр.инсталация начислявана до м.04.2011 г. и 2747,86 лв. за
топла вода начислявана до м.04.2013 г./. Насрещният осъдителен иск за главница
2920,69лв. се явява основателен и доказан за тази сума и за исковия период. По
отношение на иска за забава върху месечните задължения, въззивният
съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционното
решение за дължимостта й, също и за определения
размер по чл.162 от ГПК /като по отношение на размера с въззивната
жалба не са направени оплаквания/ и съгласно чл.272 от ГПК препраща към мотивите
на обжалваното решение частта по насрещния иск за лихва за забава. Дължимостта на задължението за лихви за забава следва от
приложимите Общи условия от 2008 г., които обвързват ищцата като потребител на
ТЕ за битови нужди, и месечния падеж на задълженията й за плащане на главницата
за цена на ТЕ .
Поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции, решението по частично уважените насрещни искове подлежи на
потвърждаване.
Предвид изхода на спора по главния и
насрещните искове, всяка от страните дължи разноски на противната страна. Ищцата
е направила пред СРС разноски общо 693,59 лв., от които 500лв. адв.възнаграждение. Според частичното уважаване на главния
иск и частичното отхвърляне на насрещните искове, на ищцата се следват съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, по съразмерност 68,24 лв. от общия размер на
разноските й, при липсата и на възражение пред СРС от противната страна по
чл.78, ал.5 от ГПК. Въззивният съд, като съобрази, че
предмета на главния и на насрещния иск за главница съвпада- за установяване дължимост/недължимост на цена на
ТЕ за един и същи исков период, с разминаване от 1 месец, то при определяне на възнаграждението
за защита от юрисконсулт на ответника и ищец по насрещния иск следва да се съобрази само цената на насрещния иск, който е с по-висока цена. Или същото
се определя на 489,89 лв. за защита от
юрисконсулт в минимален размер според цената на насрещната искова молба и чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС., от което
според изхода на спора ищцата дължи на „Т.С.“ ЕАД по съразмерност 462,27 лв. Дължимостта на възнаграждението за защита от юрисконсулт се
следва от закона- чл.78, ал.8 от ГПК, и се определя размера му от съда /а не от
страната/ и според приложимата редакция на ал.8 към приключване на устните
прения пред СРС, препращаща към ЗАдв./ до изм. с ДВ,
бр.8/2017г./. От другите разноски от 574,30лв. според изхода на спора, на „Т.С.“
ЕД се следват 511,02 лв. съгласно чл.78,
ал.3 от ГПК. Според изложеното следва да се присъдят на ищцата на основание
чл.78, ал.1 от ГПК 35,19 лв., а решението да се отмени за присъдените разноски
на „Т.С.“ ЕАД по чл.78, ал.8 от ГПК над 462,27 лв. до 960,89 лв.
По разноските за въззивната
инстанция: Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК и изхода на спора, направените от въззивника-ищец разноски подлежат н авъзстановяване
частично, според уважената част от жалбата. По списъка по чл.80 от ГПК страната
претендира общо 893,12 лв., от които 750 лв. за адв.възнаграждение.
направеното с молба от 25.09.2019 г. възражение от противната страна за
прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК относно адв.възнаграждение,
въззивният съд намира същото за основателно. Обжалваемия интерес по главния иск е 3339,81лв. по
уважените частично насрещни искове е общо 3318,22 лв., и според изложеното вече
по-горе, предвид припокриването на предмета на делото по първоначалната и по
насрещната искова молба, се взема за база по-високия размер от 3339,81 лв. Делото
пред СГС не се отличава с фактическа или правна сложност, няма събрани нови
доказателства, при което адв.възнаграждение следва да
се намали до минимума по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС,
и се определя според чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, на 463,79 лв. Общо
разноските на въззивницата стават 606,91 лв. Според
уважената част от жалбата, на въззивницата се полагат
върху обжалваемия интерес по съразмерност 54,59 лв.
от тези разноски.
Съгласно чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК и изхода
на спора, въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД би имала
право на разноски пред въззивната инстанция,
съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба,
който размер е определят от съда, а не от страната, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, ако беше осъществена по делото защита от юрисконсулт съобразно
характеристиките на защита според Закона за адвокатурата. В случая обаче, в
полза на въззиваемото дружество-ответник, не следва
да се присъжда претендираното възнаграждение за
юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се
изчерпва с подаване на бланкетна молба, след
сроковете за отговор по въззивната жалба, с която се
иска жалбата да се отхвърли и възлагане на разноски, което не може да се счита
осъществена защита по делото, за която да се дължи заплащане от противната
страна. Искането за разноски на ответника не може да се уважи за въззивната инстанция.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
като недопустимо съгласно
чл.6 от ГПК, решение № 272829 от 16.11.2017 г., постановено
по гр.д. № 40856/2013 г. на СРС, 30 състав, В ЧАСТТА в
която е отхвърлен предявен от Х.Я.Х. срещу “Т.С.”
ЕАД с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК да бъде установено,
че не дължи сумата 497, 68 лв. - обезщетение за забава в
размер на законната лихва за
периода 31.12.2010 г. - 26.06.2013 г.
ОТМЕНЯ
решение № 272829 от 16.11.2017 г., постановено по
гр.д. № 40856/2013 г. на СРС, 30 състав, В ЧАСТТА в която е отхвърлен предявен от Х.Я.Х. срещу “Т.С.” ЕАД с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде установено, че не дължи сумата над 3039,40 лв. до 3339,81 лв. за стойност на доставена топлинна енергия за периода
м.10.2010г. - м.05.2013г. относно имот-
апартамент №9, находящ се в гр. София, ж.к. *********, и в която е осъдена Х.Я.Х. да плати на “Т.С.” ЕАД разноски на основание чл.78, ал.8 от ГПК над 462,27 лв.
до 960,89 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, по предявеният от Х.Я.Х., ЕГН - **********,*** . чрез адвокат И.Г., срещу “Т.С.” ЕАД,
ЕИК********, адрес: ***, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, че същата не дължи
дължи сумата над 3039,40 лв. до
3339,81 лв. за стойност на доставена топлинна енергия за периода м.10.2010г. - м.05.2013г. относно имот- апартамент № 9, находящ се в гр. София, ж.к. *********
по абон.№ 111377.
ОСЪЖДА Т.С.” ЕАД, ЕИК:********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Х.Я.Х., ЕГН - **********,***.
чрез адвокат И.Г. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 35,19 лв. разноски за първата инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 272829 от
16.11.2017 г., постановено по гр.д.
№ 40856/2013 г. на СРС, 30 състав в останалите обжалвани части, в които главният иск по чл.124,
ал.1 от ПК е отхвърлен за недължимост
на сумата до 3039,40 лв., и
в които насрещните осъдителни искове са били уважени, също и в частта за разноските по чл.78, ал.1, ал.3 от ГПК, и по чл.78, ал.8
от ГПК–до размер 462,27 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1, предл.първо от ГПК и не
подлежи на обжалване в тези части.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Х.Я.Х. срещу решение № 272829 от 16.11.2017 г., постановено по гр.д. № 40856/2013
г. на СРС, 30 състав в частите, в които
са били отхвърлени предявените от “Т.С.” ЕАД срещу Х.Я.Х. насрещни осъдителни
искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата над 2 920, 69 лв.
до пълния претендирай
размер от 3 107, 26 лева и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
над 397, 53 лв. до предявения
размер от 621, 82 лв. и за периода 30.11.2010 г. -
30.12.2010 г. , И ПРЕКРАТЯВА ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО
по проверка решението в тези
части поради липсата на правен интерес от обжалването.
В тази прекратителна част съдебният акт има характер на определение и подлежи на в 1-седмичен срок
от съобщението. Препис от съдебния акт да се изпрати на страните съгласно чл.7, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.