Решение по дело №2162/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.405а, ал. 7 от КТ във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба, подадена от И. В. К. против Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение № 23085209/26.10.2023г., издадено от главен инспектор в Отдел „БТКД“ при Дирекция „Инспекция по труда“[населено място] и предписание да се предложи сключване на трудов договор .

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Счита, че същият е издаден в нарушение на чл. 146, т. З и т. 4 от АПК- допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон при постановяване на оспорения акт. Твърди, че процесното постановление е постановено при неизяснена фактическа обстановка, непълнота на доказателствата и неправилна преценка на наличните доказателства. Заявява, че не е собственик на едноетажна жилищна сграда с гараж, находящ се в Комплекс „З. Фемили Естейт", местност„К.", в землището на [населено място], общ. Сандански, нито на земята върху която се строи жилищната сграда. Не е титуляр на други вещни или облигационни права по отношение на посочения строителен обект. Не е участвал по никакъв начин в дейности, включително и строителни, на обекта. Няма отношение към снабдяването на обект със строителни материали. Не е строител на обекта, нито възложител на строежа. Не е възлагал на Б. Б. А. извършването на каквато и да било трудова дейност и ако нещо е било извършвано от него на проверявания обект, то се е ограничило до това да провери извършеното до момента на обекта, евентуално да групира разхвърлен строителен материал. Заявява, че между него и Б. Б. А. няма сключен трудов договор, защото не съществува трудово правоотношение. Според него, предписанието по чл. 405а, ал. 4 КТ, е издадено без да е установено фактически съществуващото правоотношение между него, като работодател и Б. Б. А., поради което липсва основание да се приеме, че Б. Б. А. действително е предоставило работната си сила при условията на чл. 1, ал. 2 КТ. Претендира присъждането на разноски.

В съдебно заседание поддържа жалбата. Заявява, че проявява инвестиционен интерес към конкретното място и до ден днешен няма никакви подписани отношения с потенциалния продавач на въпросния имот. Строително-монтажните работи в този комплекс се осъществяват от посочената фирма „БОРГО ЛА ВИНЯ“ ООД и няма никакво касателство към тях, включително те сторят и на този процесен обект. Работниците, които извършват строежа, включително в процесния имот, са на дружеството „БОРГО ЛА ВИНЯ“. Няма никакво касателство към днешна дата, но продължавам да имам инвестиционен интерес и водя преговори. Не е имал никаква причина да изпращам някой, който да работи на този обект. Разговорите и инвестиционните ми намерения се заключават в закупуване на абсолютно обзаведен до ключ имот, но не от нас, от потенциалния продавач. Допълнителни съображения излага в писмени бележки.

Ответникът главен инспектор в отдел БТКД при дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград – Т. К., счита, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Портокалска, намира жалбата за неоснователна. Според старши юрисконсулт Портокалска, в хода на съдебното дирене събраните гласни доказателства подкрепят констатацията на административния орган, респ. и приобщените в хода на развилото се пред него административно производство и приложени към административната преписка писмени доказателства, потвърждаващи констатацията, че на 13.09.2023г. заинтересованата страна Б. Б. А. е престирал труд, че този труд е престиран в полза на жалбоподателя – физическото лице И. В. К. и това са отношения типични и характерни за едно трудово правоотношение. Следвало е да бъдат облечени в изискуемата от закона писмена форма, както повелява разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, респ. чл.62, ал.1 от КТ. Според нея въз основа на представената в хода на административното производство декларация, попълнена от Б. Б. А. може да се направи категоричен извод за съществуването на трудово правоотношение между това лице и жалбоподателя. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Б. Б. А. иска жалбата да бъде уважена и да бъде отменен обжалвания административен акт. Заявява, че не е работил при И. К..

Жалбата е допустима. Подадена е от лице, с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок.

I.ФАКТИТЕ:

На 13.09.2023г. в 11.30ч. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград извършили проверка по работни места на строителен обект - Едноетажна жилищна сграда с гараж, находящ се в Комплекс „ЗОРНИЦА ФЕМИЛИ ЕСТЕЙТ", Местност „К.", в землището на [населено място], общ.Сандански, на който строително- монтажните дейности на този етап се изпълняват от И. В. К., с адрес: [населено място], [жк], вх.5, ет.2, ап.4. При проверката на обекта е било заварено да работи лицето Б. Б. А..

На осн. чл. 402 от КТ А. попълнил декларация, в която посочил, че работи при И. В. К. от 2-3 дни, като извършва „довършителни работи и почистване на двора за подготовка къщата за гости“. Работното му време е от 9.00ч. до 15.00ч. Има два почивни дни, с почивка за хранене от 30м. Уговореното трудово възнаграждение е 70лв. Отбелязал е, че няма сключен трудов или граждански договор.

Във връзка с констатациите от проверката, на 29.09.2023г. И. В. К. е представил на проверяващите служители заверено копие от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен на 10.12.2-20г. между него и „Борго Ла Виня“ЕООД [населено място]. Според договора „БОРГО ЛА ВИНЯ“ ООД има намерение и е възложил изготвянето на инвестиционен проект за изграждане като част от Комплекса на „Едноетажна жилищна сграда с гараж”, със застроена площ от 310 кв.м. (триста и десет) и покрити тераси от 50 (петдесет) кв.м. и басейн с вместимост 80 куб.м. (осемдесет), в западната реална част от имота с площ [рег. номер].м. (три хиляди и пет квадратни метра), съгласно ситуация Скица - Приложение № 1 към този договор, заедно с учредено ограничено безсрочно вещно право на ползване и преминаване на прилежащ към сградата терен [рег. номер].м. (три хиляди и пет квадратни метра), необходим за ефективното и целево използване на жилищната сграда съгласно чл. 64 от ЗС, съобразно подробния устройствен план; „БОРГО ЛА ВИНЯ“ ООД ще осигури съгласуването и одобряването на инвестиционния проект в Община Сандански, ще се снабди с разрешение за строеж и ще построи и въведе в експлоатация предвидената „Едноетажна жилищна сграда с гараж ”, със застроена площ от 310 кв.м. (триста и десет квадратни метра), покрити тераси от 50 кв.м. (петдесет квадратни метра) и басейн с вместимост 80 куб.м. (осемдесет кубически метра), в западната реална част от имота с площ [рег. номер].м. (три хиляди и пет квадратни метра), както и ще учреди безсрочно вещно право на ползване и преминаване на прилежащия към сградата терен, необходим за ефективното и целевото й използване съгласно чл. 64 от ЗС. От своя страна И. В. К. или посочено от него трето ФЛ и/или ЮЛ, желае да придобие собствеността върху предвидената „Едноетажна жилищна сграда с гараж” -част от Комплекс „Zornitza Family Estate”, след въвеждането й в експлоатация и завършването й в договорената между страните степен на завършеност (Приложение № 2 към този договор). Приложение №2 е приложено към договора и удостоверява уговорена пълна степен на завършеност на сградата.

С договора И. В. К. е представил и заявление (л.27) в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „Хеба Енерджи“ ЕООД. Със заявлението декларирал, че „Хеба Енерджи“ ЕООД има установено инвестиционно намерение към недвижим имот собственост на фирма „БОРГО ЛА ВИНЯ“ ООД, находящ се в [населено място], общ. Сандански, област Благоевград, Едноетажна жилищна сграда с гараж”, със застроена площ от 310 кв.м. (триста и десет кв.м.) част от Комплекс „Zornitza Family Estate”. Във връзка с това Управителя - И. В. К., като ФЛ е предприел и извършил действия за реализиране на посоченото по- горе. За удостоверяването на този факт К. е представил копие на платежно нареждане за предварителна вноска за покупка на имот (л.50) и е заявил, че представляваното от него дружество – „Хеба Енерджи“ ЕООД ще придобие собствеността върху Едноетажна жилищна сграда с гараж”- част от Комплекс „Zornitza Family Estate”, след въвеждането и в експлоатация и завършването й в договорената между страните степен на завършеност. Декларирал е, че на 13.09.2023 г. е изпратил лицето Д. П. Д. - служител на „Хеба Енерджи“ ЕООД, да извърши проверка на място на степента на завършеност на недвижим имот Едноетажна жилищна сграда с гараж ” - находящ се в [населено място], общ.Сандански, част от Комплекс „Zornitza Family Estate”, като е посочил, че служителят му на посоченият обект е бил придружаван от лицата Б. Б. А. и К. Х. С., които не са служители на „Хеба Енерджи“ ЕООД, нямат трудово правни и/или други отношения с дружеството. Тези лица имат самостоятелни лични отношения с Ф.Л. - И. В. К..

На 03.10.2023г. И. К. е подал второ заявление (л.20), с което отново декларирал, че има лични, а не трудови и/или професионални отношения с лицата : Б. Б. А. и К. Х. С..Същите не са наемани от него за извършване на трудова дейност от каквото и да е естество; посочените лица не са изпращани от него с цел извършване на работа в [населено място], общ. Сандански, област Благоевград; Б. Б. А. и К. Х. С. по свое решение и желание са придружили Д. П. Д., който е негов служител. На мястото на извършване на проверката, а именно: [населено място], общ. Сандански, Комплекс „Zornitza Family Estate”, посочените по-горе лица са провеждали лична среща /обяд/; Б. Б. А. и К. Х. С., не разполагат с фирмено облекло предоставено от него, тъй като същите не са негови служители, включително и на 13.09.2023 г. не са били с такова.

На 29.09.2023г. и на 26.10.2023г била извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори от Информационната система на ИА“ГИТ", при която е установено, че И. В. К. не е изпраща Уведомление по чл.62, ал.З от КТ до ТД на НАП, за регистриране на трудов договор, сключен между него и Б. Б. А..

Въз основа на фактите, установени в хода на проверката, на 26.10.2023г. главен инспектор в отдел БТКД при дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград издал оспорения акт, с който обявил съществуването на трудово правоотношение между И. В. К. и Б. Б. А. за извършване на работа на строителен обект- едноетажна жилищна сграда с гараж, находяща се в Комплекс „Зорница фемили естейд“, в местност „К.“, землището на [населено място], общ. Сандански.

Издателят на акта посочил, че е установено, че на 13.09.2023г. лицето Б. Б. А. е полагало труд на работна площадка осигурена от И. В. К., която има характера на работно място по смисъла на §1, т.4 от ДР на КТ, в определено от търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол (арг. Данните отразени в т.2 и т.З от Декларацията на Б. Б. А.), с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за И. В. К.. Характерът на извършваната работа, е такъв, че тя е можело да бъде извършвана само на територията на обекта на проверка. На следващо място, полагният от А. труд е бил възмезден (арг. Данните отразени в т.б от Декларацията на Б. Б. А.). От извършените отразявания от А. в т.1 от горепосочената декларация, може да бъде направен извода, че е налице и повтаряемост на престирания от него труд, доколкото последният е посочил, че „Работи за И. В. К. от 2 - 3 дни". Поради това са налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от Б. Б. А. работна сила, с него да бъде сключен трудов договор в писмена форма, по силата на който горепосочените страни да уредят правоотношенията между тях като трудови.

На същата дата 26.10.2023г. главен инспектор в отдел БТКД при дирекция „Инспекция по труда“ Благоевград, на осн. чл. 405а, ал.4 от КТ издал предписание, с номер идентичен с този на постановлението, с което предписал на И. В. К. в качеството му на работодател да предложи на работника/служителя Б. Б. А. сключване на трудов договор.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел е разпитан Д. П. Д.- служител в „Хеба Енерджи“ ЕООД.

Свидетелят заявява, че на 13.09.2023г. тръгнали от Бургас. Той бил изпратен от фирмата да огледа обекта, към който фирмата има интерес и с него дошъл Б., който трябвало да отиде да си вземе един мотор от едно село до Сандански. Б. тръгнал с Д., защото последният бил местен и можел да му покаже къде точно да отиде. Като направили огледа на обекта, имало промеждутък от час-два докато отидат да вземат въпросния мотор. Огледали и видели, че е доста разхвърлено и решили своеволно да подредят, защото можело г-н К. да отиде лично и нямало да му стане приятно, затова решили да подредят. Подреждали някакви строителни отпадъци. Когато хората, които извършвали проверка дошли свидетелят и А. обядвали отвън на двора. Проверяващите започнали да разпитват какво правят. Д. обяснил, че бил изпратен на оглед, а момчетата го придружавали за компания. Накарали ги да пишат. Те обяснили, че няма за какво да пишат, защото са дошли за няколко часа, не работят в комплекса, но проверяващите казали: „Щом сме тук, трябва да пишете.“ Свидетелят написал, че е изпратен за оглед. Не знае какво е написал Б..

Свидетелят обяснява, че с Б. заедно са отишли и заедно са си тръгнали на същия ден, след няколко часа. Б. не е бил на обекта нито преди, нито след това, не е имал никаква задача, поставена от К..

Посочва, че двете жени, които извършвали проверката им диктували какво да пишат. Данните им установили по личните карти.

Д. заявява, че сам е попълнил декларацията като е посочил къде работи. Не знае какво е писал Б.. Чул че някой му казвал какво да пише, защото той не знаел какво да пише. Не си спомня разговор, който да е воден между Б. и проверяващия служител.

II. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспорените актове са издадени от компетентен орган.

Според разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. Ал.4 на нормата предвижда, че въз основа на постановлението по ал. 1 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор.

С разпоредбата на чл. 399 КТ контролът за спазване на трудовото законодателство е предоставен на Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Според чл. 21, ал. 1-3 от Устройствения правилник на агенцията, инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в КТ, включително тези по чл. 405а, ал. 1 и ал. 4 – да обявява съществуването на трудово правоотношение и да дава задължителни предписания на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор; правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация; инспекторите и юрисконсултите, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация в Централното управление имат правомощия на инспектор по труда за цялата територия на Република България.

Спазена е изискуемата от закона форма. В постановлението са посочени фактически и правни основания за издаването му.

Материалният закон е приложен неправилно, тъй като по делото не е доказано, че отношението възникнало между И. В. К. и Б. Б. А., на 13.09.2023г. има характеристиката на трудово.

Според чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Отговор на въпроса кога едно правоотношение по предоставянето на работна сила има характеристиките на трудово дава разпоредбата на чл. 66, ал.1 от КТ, регламентираща задължителните елементи на трудовия договор.

Тази норма предвижда, че трудовият договор определя: мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на работата; датата на сключването му и началото на неговото изпълнение; времетраенето на трудовия договор; размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски; еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор; основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или седмица.

Доказателства, че в случая са реализирани всички, посочени с нормата, съществени характеристики на трудовото правоотношение по делото няма.

Всъщност изводът на административния орган за наличието на трудово правоотношение е формиран само въз основа на декларацията, подписана от Б. Б. А. на 13.09.2023г. По своя характер подписаната декларация представлява частен свидетелстващ документ, поради което не притежава обвързваща доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване при условията на пълно главно доказване на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение.

Както вече бе посочено в декларацията А. е посочил, че работи при И. В. К. от 2-3 дни, като извършва „довършителни работи и почистване на двора за подготовка къщата за гости“. Работното му време е от 9.00ч. до 15.00ч. Има два почивни дни, с почивка за хранене от 30м. Уговореното трудово възнаграждение е 70лв. Отбелязал е, че няма сключен трудов или граждански договор.

Само въз основа на тази декларация не може да се приеме за доказано времетраенето на трудовия договор. Освен заявената от декларатора работа от 2-3 дни по делото няма други доказателства, които да предпоставят подобен извод. Нещо повече в показанията си свидетелят Д. изрично посочва, че двамата с Б. са били на обекта само на 13.09.2023г.

Тук съдът посочва, че отчита отношенията между свидетеля и жалбоподателя, в качеството на последния на управител на дружеството „Хеба Енерджи“ ЕООД, в което Д. работи. Въпреки това намира показанията за достоверни, защото няма никакви други доказателства, които да ги опровергават.

Същевременно житейски нелогично е да се приеме, че за 2-3 дни работа е предвидена почивка от 2 дни, още по-малко, ако се приеме че тази почивка е предвидена за по- дълго време. Така посочената почивка не може да бъде определена и като договорен размер на платен годишен отпуск, както изисква чл.66, ал.1 от КТ. Отделно от това няма данни за какъв период от време е посоченото в декларацията възнаграждение от 70 лева, тъй като липсва указание дали същото е периодично или еднократно платимо. Този размер е значително по- нисък от установения за страната размер на минималната работна заплата за 2023г. (780лв.), както в случай, че е седмично, така и месечно платим.

В декларацията не е посочена и заеманата от лицето, длъжност- характеристика която е задължителна при преценката дали едно правоотношение е трудово.

Конкретното определяне на действително изпълняваната длъжност е от съществено значение, тъй като това е обвързано и със задължението в постановлението, с което се обявява трудовото правоотношение да бъде посочено точно изпълняваната от лицето длъжност, по отношение на което се разпорежда да бъде сключен писмен трудов договор, като органът няма право произволно, по собствена преценка да определя длъжността, която според него следва да изпълнява лицето.

В случая, в оспореното постановление липса посочване на длъжността, по отношение на която е обявено трудовото правоотношение.

Съдът намира, че с оглед съдържанието на декларацията, подписана от А., дори да се приеме че лицето е полагало труд на обекта, по- скоро може да бъде направен извод за наличие на отношения по граждански договор, който не е задължително да бъде сключен в писмена форма, отколкото такива по трудов. Договорено е постигането на определен резултат- „ довършителни работи, почистване на двора“. Този резултат може да бъде постигнат за времето от 2-3 дни и за него да бъде получено еднократно възнаграждение от 70лв.

Според съда, по делото няма категорични доказателства, въз основа на които да се приеме, че извършваната от А. дейност (по почистване на обекта- както е посочено в декларацията и в показанията на св. Д.), е била възложена от И. В. К., в качеството му на работодател.

Издателят на оспорения акт е приел, че строителномонтажните дейности на този етап на Едноетажна жилищна сграда с гараж, находящ се в Комплекс „ЗОРНИЦА ФЕМИЛИ ЕСТЕЙТ", Местност „К.", в землището на [населено място], общ.Сандански, се изпълняват от И. В. К. и че А. е действал съобразно създадена от К. организация на работа и под негов контрол, с негови средства и материали, при липса на каквито и да е доказателства.

По делото е установено единствено, че И. К. е имал намерение да придобие собствеността върху посочения обект, за което е сключил предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот с „Борго Ла Виня“ЕООД [населено място]. Този договор не удостоверява възникването на вещни права върху имота, а доказва само наличието на облигационни отношения между страните.

Наред с това, с договора е предвидено, че всички строителни дейности, ще бъдат извършвани от „Борго Ла Виня“ЕООД, както и че обекта би следвало да бъде предаден в пълна степен на завършеност, т.е. за И. К. не възниква никакво задължение за извършване на строително монтажни дейности на който и да е етап от строителството.

Поради това той няма обективна причина да създава по отношение на обекта организация на работа и да осъществява контрол върху извършването й.

Не е доказано и че дейността, извършвана от А. е с материали и средства на жалбоподателя, както приема административния орган.

По изложените съображения съдът намира, че по делото не са доказани материално правните предпоставки за издаване на постановлението за обявяване на съществуването на трудово правоотношение и издавеното въз основа на него предписание.

Поради това Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение № 23085209/26.10.2023г., издадено от главен инспектор в Отдел „БТКД“ при Дирекция „Инспекция по труда“[населено място] и предписание № 23085209/26.10.2023г. да се предложи сключване на трудов договор следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, които са своевременно поискани и доказани в размер на 10 лева (държавна такса).

Воден от горното и на основание чл.172, вр. с чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, IV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Постановление за обявяване на съществуването на трудово правоотношение № 23085209/26.10.2023г. и предписание № 23085209/26.10.2023г., издадени от главен инспектор в Отдел „БТКД“ при Дирекция „Инспекция по труда“[населено място].

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на И. В. К., [ЕГН] сума в размер на 10лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14 -дневен срок от съобщаването му.