РЕШЕНИЕ
№ 161
гр. Бургас, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120205582 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Ж. С. против Наказателно постановление
№ 21-7779-000843/18.10.2021 г. на Началник на Районно управление – К., с
което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В жалбата е изразено несъгласие с вмененото
нарушение. Възразено е, че приложената материалноправна норма е
неотносима към вмененото деяние. Съдържа се оплакване за несъответствие
между фактите по АУАН и НП, тъй като при констатиране на нарушението не
е определена степента на твърдяната техническа неизправност, за да се
приеме при наказването, че същата е значителна. Претендира се отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на
жалбоподателя поддържа жалбата на обективираните в нея основания за
отмяна на наказателното постановление. Заявява претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не
1
изразява становище по жалбата.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното
наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Срещу Б. Ж. С. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АВ № 156253/11.10.2021 г. за това, че на 11.10.2021 г.,
около 11,00 часа, по път 7909 в посока с. Братово – с. Равнец управлява
собствения си лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ***, като автомобилът е
технически неизправен – липсва шумозаглушително устройство.
Актосъставителят е квалифицирал нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
АУАН е връчен и подписан без възражения, като по реда на чл. 44, ал. 1
от ЗАНН е депозирано писмено възражение, че описаните в него
обстоятелства не отговарят на обективната истина, тъй като три дни преди
съставянето на акта, както и в деня на съставянето му процесният автомобил е
бил технически изправен, отговарял е на заводските спецификациии и е нямал
промени в изпускателната система, част от която се явява
шумозаглушаващото устройство. Към възражението са приложени знак за
първоначален технически преглед рег. № 4611906/08.10.2021 г. и служебна
бележка изх. № 269/11.10.2021 г. Видно от същите, автомобилът на
жалбоподателя е преминал първоначален преглед три дни преди проверката,
установяващ, че е технически изправен, а в деня на проверката е
удостоверено от „М ЕООД – Бургас, че е установено, че автомобилът няма
промени в изпускателната система и тя отговаря на заводските спецификации.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление, в което наказващият орган е възприел изцяло отразената в
акта фактическа обстановка и сочената от актосъставителя нарушена
разпоредба по ЗДвП. В допълнение е вписал, че неизправността е значителна.
Санкционирал е жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП.
Свидетелите Т.П. и М.Д. – полицейските служители, участвали в
проверката, потвърждават констатациите по АУАН.
Ангажираните от жалбоподателя свидетели М.Х. и С.К. изнасят данни,
че промени по автомобила не са правени и шумът му е бил един и същ преди
и след проверката.
2
Наказателното постановление е връчено на 30.11.2021 г., а жалбата е
депозирана на 07.12.2021 г. по пощата.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество се
явява основателна по следните съображения:
АУАН е съставен от компетентен орган – мл. автоконрольор, а НП е
издадено от компетентен орган – Началника на РУ – К., на обслужваната
територия гр. К., в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на
основание регламентиращите компетентността на наказващите органи
разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от
ЗАНН.
Посочената за нарушена разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
съдържа изискване за движещите се по пътя пътни превозни средства да
бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда
изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които
моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни.
Сред изброените такива в ал. 1, т. 10, буква „в“ е налице формулировка,
изразяваща се в „нивото на шума не съответства на предписаните нормативни
стойности“. Чл. 179, ал. 6 от ЗДвП санкционира водачите, които управляват
МПС с неизправности в три хипотези: по т. 1 – с глоба 50 лева при
констатирани незначителни неизправности; по т. 2 – с глоба 200 лева при
констатирани значителни неизправности; т. 3 – с глоба 500 лева при
констатирани опасни неизправности. Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП
неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС. В ПЗР на цитираната наредба, в табличен вид е дадена
оценка на всяка от неизправностите от гледна точка на риска от опасност при
движение на ППС по пътищата. В т. 8. 1. 1 от таблицата – «Шум», «Система
за намаляване на шума», видът на неизправността «липса на система за
намаляване на шума» е оценена като «значителна». В разпоредбата на чл. 37
от Наредбата освен категоризирането на неизправностите като незначителни
3
неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности /ал. 1/, са
посочени и видовете неизправности, съгласно критериите на § 6, т. 71, 72 и 73
от ДР на ЗДвП. При тази обосновка на неизправност, изразяваща се в липса на
шумозаглушител, санкцията е определена в хипотезата на т. 2 на чл. 179, ал.
6 от ЗДвП – при констатирана значителна техническа неизправност, като
съдът не намира проблем в тази фактическа и правна рамка във връзка с
оплакванията в жалбата за неправилно приложен закон и за ексцес на
описаните в наказателното постановление факти, които са съставомерни и
които имат отношение към този вид нарушение. Релевантното поведение за
състава на описаното нарушение е достатъчно конкретизирано съобразно
дадената правна квалификация, при което привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице би могло ясно да разбере
какво деяние му се вменява.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното,
т. е. изложените в АУАН факти и обстоятелства се ползват с презумптивна
доказателствена сила, до доказване на обратното. Тъй като още в
производството пред наказващия орган жалбоподателят е оборил тази
доказателствена сила на акта чрез ангажиране на писмени, а пред настоящата
съдебна инстанция и на гласни доказателства, които обосновават становище
на съда за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и за
различни изводи от тези на наказващия орган, следва да се приеме, че
посоченото в констативния акт и в наказателното постановление
административно нарушение не е било осъществено от страна на Б. Ж. С..
Последният доказа обстоятелства, дисквалифициращи деянието като
административно нарушение по посочената в АУАН и НП квалификация,
поради което не е налице основание за ангажиране на административно-
наказателната му отговорност. Ангажираните от него писмени доказателства
– знак за първоначален технически преглед рег. № 4611906/08.10.2021 г. и
служебна бележка изх. № 269/11.10.2021 г. в съвкупност с показанията на
свидетелите М.Х. и С.К. са относими към фактите и обстоятелствата,
релевантни за вмененото му от административно-наказващия орган
нарушение и го опровергават. Безспорно се установява, че непосредствено
преди и след процесната проверка надлежно е било удостоверено от
компетентни длъжностни лица, че МПС е било техническо изправно, което
4
поставя под съмнение данните в свидетелските показания на полицейските
служители.
Като не констатира с необходимата категоричност нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът намира, че наказателно постановление е
неправилно и като такова следва да бъде отменено.
При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.
1 от АПК, на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 150 лева, съгласно договор за правна помощ от
04.01.2022 г.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-7779-000843/18.10.2021 г.
на Началник на Районно управление – К., с което на Б. Ж. С., с ЕГН
**********, от *****, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Б. Ж. С., с ЕГН
**********, от *****, сумата 150 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
Вярно с оригинала: Г.Ст.
5