№ 3190
гр. София, 03.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“АД, чрез процесуалния му
представител адв. Х.И. срещу Определение № 957/26.10.2021г. по т.д. № 2071/2021г. на ТО,
24с-в, с което се връща исковата молба на „Юробанк България“АД и се прекратява
производството по делото, като недопустимо.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно поради съображения, които
са подробно изложени в частната жалба.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивният съд да отмени обжалваното
определение като неправилно и незаконосъобразно и да върне преписката обратно на
първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените
доказателства намира за установено следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана
по същество тя е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на
„Юробанк България“АД срещу „Ековерс“ЕООД/н/ и Р. ИВ. КР. за прогласяване на
нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт
№24 по нот.дело № 14/21г. на нотариус Н. Д., с район на действие СРС, поради
противоречието му със закона, неговото заобикаляне, противоречие с добрите нрави и като
сделка, сключена във вреда на представлявания по см. на чл.40 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че „Юробанк България“АД се явява ипотекарен
кредитор на „Ековерс“ЕООД/н/ с признати права по чл.717н ТЗ. В хода на производството
1
по несъстоятелност ипотекираният в полза на ищеца недвижим имот бил продаден от
синдика при пряко договаряне без да има без да има специално разрешение за това от съда
по несъстоятелността, каквото изискване имало съгл. разпоредбата на чл. 718 ТЗ. На
следващо място се твърди и че имотът бил продаден при липсата на уведомяване на
ипотекарния кредитор за това, като по този начин освен, че е действано целенасочено за
постигането на максимално ниска продажна цена, препятстваща възможността на
ипотекарния кредитор да участва в проданта, се намалява и възможността кредиторите на
несъстоятелния търговец да получат справедливо удовлетворяване на вземанията си в хода
на универсалното принудително изпълнение.
Всичко това според ищеца представлявали пороци, които водят до нищожност на
атакуваната сделка като единственият ред за защита на ипотекарния кредитор бил чрез
предявяването на иск за прогласяване на нищожността й, вкл. и чрез иска с правно
основание чл. 646, ал.1, т.3 ТЗ- сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността
направена след датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и не
по установения в производството ред.
За да постанови обжалваното определение първоинстанционния съд е приел, че е
сезиран с недопустим иск с оглед разпоредбата на чл. 637, ал.6 от ТЗ, която норма е
категорична, че след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо
образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени или търговски
дела срещу длъжника, освен за защита правата на третите лица, които са собственици на
имоти, находящи се в масата на несъстоятелността, по трудови спорове и за парични
вземания, обезпечени с имуществото на трети лица.
Изводите на първоинстанционния съд, че предмет на настоящото дело е предявен
иск,попадащ в обхвата на забраната по чл.637, ал.6 от ТЗ за образуване на нови искови
производства след датата на откриване на производство по несъстоятелност, са неправилни
и не могат да бъдат споделени от въззивния съд.
Забраната по чл.637, ал.6 от ТЗ е установена само за такива вземания, които са
предмет на имуществени граждански или търговски дела, които могат да се предявят в
производството по несъстоятелност на ответника по реда на чл.685, ал.1 и следв. от ТЗ- за
притезателни права/вземания/ и то само парични.
Следователно, допустимо е образуване срещу ответник, след откриване на
производството по несъстоятелност на искови производства по имуществени граждански и
търговски дела, които нямат за предмет вземания, които могат да се предявяват в
производството по несъстоятелност по реда на чл.685, ал.1 ТЗ, за които претендиранато
право може да се упражни само съдебно и което синдикът не може да разреши чрез
включването им в списъка с приети вземания. Такива са всички дела по конститутивни
искове; дела които се предявяват потестативни права; дела за прогласяване на нищожността
на договор/какъвто спор е именно настоящият/; иск за връщане на наета или заета вещ.
Общото между всички тези дела е, че правата претендирани от ищеца не могат да бъдат
защитени ако се предяви вземането пред синдика в производството по несъстоятелност тъй
2
като права от такъв характер не могат да бъдат приети от синдика по реда на
производството за предявявания на вземания/ такава между впрочем е и константната
практика на касационната инстанция в редица свои актове постановени по реда на чл.290
ГПК-отм., така напр. Опр. № 196 от 03.04.2017г. на ВКС по ч.т.д.№ 1956/2016г. и др./
В разглеждания случай, с обжалваното определение, първоинстанционният съд не е
съобразил характера на иска като такъв по чл.124, ал.1 ГПК против обявения в
несъстоятелност длъжник. Вземането, предмет на делото, няма за предмет притезателни
права/вземания/, не може да бъде предявено по реда на чл.685 ТЗ, не може да бъде защитено
чрез предявяване пред синдика, следователно образуваното за защитата му дело няма
характера на имуществено гражданско дело по см. на чл.637, ал.6 от ТЗ и не е налице
основание за прекратяването му.
По изложените съображения обжалваното определение на Софийски градски съд
следва да бъде отменено и делото да се върне обратно на първоинстанционния съд за
продължаване на процесуалните действия, съобразно мотивите по-горе. След връщане на
делото съдът дължи и ново произнасяне по искането за спиране на производството по
несъстоятелност на длъжника на етап извършване на разпределение на осребереното
имущество тъй като компетентен да се произнесе за пръв път по това искане е именно
първоинстанционният съд.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 957/26.10.2021г. по т.д. № 2071/2021г. на ТО, 24с-в, с
което се връща исковата молба на „Юробанк България“АД и се прекратява производството
по делото, като неправилно.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на процесуалните
действия съобразно мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3