Решение по дело №755/2019 на Софийски окръжен съд

                                                  Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

                                              гр. София, 17.03.2020 г.

 

                              В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

             

       Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав в публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                                          ВАНЯ И.А

 

при секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия И.а гр. д. № 755 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

          С решение № 194 от 31.07.2019 г. по гр. д. № 64/2019 г.  Районен съд – гр. Б. е отхвърлил предявения от З. „Б.В.И.Г.” АД *** иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на сумата 205,23 лв., представляваща регресна претенция във връзка с щета № 470417181819262 за възстановяване на изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Б. К. Стандарт” № 47041717205000154/06.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 15.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Ищецът е осъден да заплати на ответника разноските за юрисконсултско възнаграждение.

            Решението е обжалвано от ищеца З. „Б.В.И.Г.” като неправилно и необосновано, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи предявения иск. В жалбата се излагат възражения срещу решаващия извод на районния съд за липса на застрахователно покритие на риска от повреда на гума. Сочи се в тази връзка, че процесните щети са включени в застрахователното покритие, което следва от тълкуването на сключения застрахователен договор съгласно чл. 20 от ЗЗД. Излага се и възражение срещу извода на съда за неспазване на процедурата по регистриране, уведомяване  и доказване на настъпването на застрахователното събитие. Навежда се довод, че представеният от застрахования протокол за ПТП, сигнализирането за събитието на тел. 112 и уведомяването на застрахователната компания,  застрахователят е счел за достатъчни доказателства за удостоверяване на застрахователното събитие. Позовава се на разпоредбата на чл. 408 от КЗ, уреждаща условията, при които застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение.

            Ответникът по жалбата О.Б. оспорва същата и настоява обжалваното решение да бъде потвърдено.

            Извършените от А. “П.и.” процесуални действия по делото след депозиране на въззивната жалба – подаване на отговор на въззивната жалба и писмено становище пред въззивния съд, не следва да се съобразяват в настоящото производство, тъй като А. „П.и.” не е била конституирана и не е участвала в първоинстанционното производство като страна по делото.

            За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            З. „Б.В.И.Г.”*** иск за заплащане на сумата 205,23 лв., представляваща регресно вземане по застрахователно обезщетение, изплатено във връзка с настъпило на 13.04.2018 г. ПТП, по образувана застрахователна преписка № 470417181819262, ведно със законната лихва върху сумата от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

            В исковата молба се твърди, че на 13.04.2018 г. в гр. Б. водачът на лек автомобил марка „Шкода, модел „Октавия”, с рег. № СО3147ВН, движейки се по главен път І-1 с посока на движение от „Хлебозавода” към „Газопровода”, в рамките на урбанизираната територия на града, попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което били увредени предна лява гума, джанта и пружина. Между ищеца и собственика на посоченото МПС имало сключена застраховка „К.” с валидност от 06.10.2017 г. до 06.10.2018 г. По заведената щета във връзка с ПТП застрахователят одобрил да се изплати на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 205,23 лв., която сума му била заплатена по банков път на 17.08.2018 г.

            Ищецът твърди, че ПТП е настъпило поради неизпълнение на задълженията на О.Б. да поддържа пътя като осигурява необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана  и защита на пътя. Въпреки отправената от ищеца регресна покана за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 205,23 лв., получена от ответника на 24.10.2018 г., ответникът не заплатил задължението си.

            С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Навежда довод, че застрахователното обезщетение е платено на собственика на застрахования автомобил по непокрит от застрахователния договор риск, който не включва щетите по гумите на автомобила. Излага и възражение за неправомерно плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение поради непредставянето от застрахования на писмени свидетелски показания, каквото е поставено като изискване в т. 6.3 от гл. ІІІ на раздел „К.” от Общите условия към застрахователния договор. Оспорва се представения с исковата молба документ – опис-заключение по претенция поради липсата на подписи на застрахования и на представителя на застрахователното дружество. Излага се и довод за липса на доказателства, които установяват механизма и обстоятелствата на настъпване на произшествието. Прави се възражение за съпричиняване на вредите от водача на МПС, който при съобразяване на скоростта на движение и адекватна реакция е имал възможност да забележи препятствието на пътя и да избегне попадането в необезопасената дупка при спазване на задълженията си по чл. 20 от ЗДвП.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            Видно е от застрахователна полица № 47041717205000154, че на 06.10.2017 г. между ищцовото застрахователно дружество и  Я. Н. И. е сключен договор за застраховка „Б. К. Стандарт”  с покритие „Пълно К.” за лек автомобил „Шкода Октавия”  с рег. номер  СВ3147ВН със срок на покритие от 06.10.2017 г. до 06.10.2018 г.

На 13.04.2017 г. Я. Н. И. е подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „К.” за автомобил „Шкода Октавия”  с рег. номер  СВ3147ВН, в което е посочил, че на 13.04.2018 г. в гр. Б. от „Хлебозавода” към „Газопровода” при разминаване с друга кола не могъл да избегне дупка и спукал гума /с посочени марка и размери/, пружина и алуминиева джанта. Заявителят е посочил,  че няма свидетели на събитието и че е уведомил за събитието на тел. 112.

При застрахователя ищец ЗАД “Б. В. И. Г.” е образувана щета № 470417181819262 по опис претенция № 51-01600-5477/17/13.04.2018 г. за гума пр. лява, джанта лята пр. лява и пружина пр. лява.  

Изготвено е от оценител при застрахователя опис- заключение по претенция № 51-01600-5477/17/13.04.2018 г., в което са посочени вида на увредените части от автомобила /пр. л. джанта, пр. л. пружина и пр.л. гума/, необходимия ремонт и стойността му.  С доклад по щета № 470417181819262 от 15.08.2018 г., изготвен от експерт при застрахователя, е дадено становище за изплащане на Я. Н. И. на сумата 205,23 лв.

 С преводно нареждане от 17.08.2018 г. ЗАД “Б. В. И. Г.”  е наредил да се заплати по сметка на Я. Н. И. сумата 205,23 лв. по щета № 470417181819262 за л.а. с рег. № СО3147НВ.

Застрахователят ищец е отправил регресна покана с обратна разписка, която е получена на 24.10.2018 г. от ответника, за заплащане на сумата 205,23 лв. за настъпило на 13.04.2018 г. увреждане на МПС „Шкода”  с рег. номер  СВ3147ВН поради попадане на МПС-то в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, находяща се на гл. път І-1 около 193 км. в посока от хлебозавода към газопровода.

            Видно от протокол за ПТП № 1637950, съставен от служител на КАТ при РУ-Б. след посетено местопроизшествие, на 13.04.2018 г. в 9,45 ч. на главен път V-1, около 193 км. в посока от Хлебозавода към Газопровода на теритоията на обшина Б., е настъпило пътно-транспортно произшествие - лек автомобил марка „Шкода Октавия” с ДК № СО3147ВН, управляван от Я. Н. И., при движение по посочения път преминал през изронена дупка в асфалта, вследстие на което спукал предна лява гума. В раздела „Видими щети на МПС” са посочени: охлузена предна лява джанта, спукана гума, повреда ход. част и др.

            Според приетото като неоспорено от страните заключение на съдебната авто-техническа експертиза, изготвено на база наличните писмени доказателства, механизмът на процесното ПТП е следният: на 13.04.2018 г. в гр. Б. при движение на главен път І-1 автомобилът е попаднал в необезопасени и необзоначени пътни неравности /дупки/, разположени по ширината на платното за движение, в резултат на което е настъпило увреждане на предно ляво колело. В резултат на преминаването през дупките се е изместил центъра на тежестта на автомобила, като в следствие на превишеното претоварване се е повредило окачването на предното ляво колело на автомобила – счупена пружина, ожулена джанта и спукана гума на предното ляво колело. Според експерта, липсата на други повреди по автомобила водят до извода, че преминаването през необезопасените дупки на пътя е причина за настъпилото ПТП. Посочените вреди по автомобила са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Размерът на нанесените щети  по средни пазарни цени възлиза на сумата 205,23 лв. В заключението е посочено, че водачът на автомобила се е движел със съобразена с пътната обстановка скорост, както и че преминаването през пътната неравност е било неизбежно, поради липсата на сигнализация, както и поради разминаването с насрещно движещ е товарен автомобил. Автомобилът е бил в технически изправно състояние, а гумите му са били с процент на овехтяване 37% към момента на настъпване на ПТП.

            Видно е от представеното писмо на А. „П.и.” изх. № 11-00-191/17.12.2018 г. и представения споразумителен протокол от 25.10.2017 г. с О.Б. процесният участък от главен път І-1 /от 193 км. до 303 км./ се поддържа от О.Б.

Според показанията на св. Я. И., през м. април 2018 г. се движил с л.а. „Шкода Октавия” с рег. № СО3147НВ в гр. Б. в посока от хлебозавода към газопровода и при разминаване с тежкотоварен автомобил преминал през дупка, в следствие на което спукал гума, а при оглед установил, че е счупена и пружината. Обадил се на застрахователя и на тел. 112. На място дошли от КАТ и съставили протокол за ПТП. Дупката била през цялото пътно платно и с размери около един метър широчина и метър и половина дължина. Опитал се да я избегне, но лявата гума минала през дупката. В последствие му били изплатени щетите.

Според показанията на св. В. И. – мл. автоконтрольор към РУ – Б., той е съставил протокола за ПТП, представен към исковата молба. Дупката на пътното платно, която е посочена в протокола, била перпендикулярно на лентата за движение и с немалки размери, нямало никакви обозначения или сигнализации.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, правните изводи на съда са следните:     

          Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне Доколкото собственикът на увреденото застраховано имущество разполага с правната възможност да търси обезщетение за вредите при условията на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, то в тези права може да встъпи и суброгиралият се кредитор /чл. 410, ал.1, т. 2 от КЗ/, и има право да претендира от възложителя на работа, при или по повод на която са възникнали вредите, платеното застрахователно обезщетение.  

Предпоставките за уважаване регресната претенция на застрахователя са: наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане между увредения и ищеца, настъпване на застрахователно събитие,  отговорност на ответника за вредите по чл. 49 от ЗЗД,  плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования.

В случая от представената застрахователна полица безспорно се установява наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на автомобил „Шкода Октавия” с рег. № СО3147ВН по сключен договор за имуществена застраховка „Б. К. Стандарт” с покритие „Пълно К.”, с период на действие на договора от 06.10.2017 г. до 06.10.2018 г.

Неоснователно е направеното от ответника възражение, че процесните вреди по автомобила, изразяващи се в повреда на гума, не съставляват покрит риск съгласно застрахователния договор, което е прието в обжалваното решение като решаващ мотив за отхвърляне на иска. Договорът за застраховка е сключен при клауза “Пълно К.”, а съгласно Общите условия към договорите за застраховка “К. стандарт” на ищцовото дружество /раздел „К.”, клауза „Пълно К.”, стр. 7 от ОУ/ при наличието на такава клауза застрахователят покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочени в клауза “Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия”, както и посочените в Общите условия допълнително покрити рискове. Съгласно дефиницията на “пътнотранспортно произшествие”, дадена в Общите условия /гл. ІІ от раздел „К.”, , т. І, 1/, това е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети /идентична е дефиницията на ПТП, дадена в §6, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП/. Тълкувайки съобразно чл. 20 от ЗЗД посочените разпоредби на ОУ във връзка с останалите разпоредби, касаещи видовете основни и допълнителни покрити рискове, и с оглед смисъла и целта на сключения застрахователен договор, се налага извод, че застрахователното покритие по договора обхваща всички вреди по автомобила /във всичките му части/, които са настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие.

От събраните по делото доказателства  по категоричен начин се установява настъпването на твърдяното от ищеца ПТП по описания в исковата молба механизъм, съставляващо застрахователно събитие. Установява се, че посочените в исковата молба дата и място при движение на застрахован при ищеца лек автомобил е настъпило ПТП – попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което на автомобила са причинени вреди, изразяващи се в повреда на предна лява гума, джанта и пружина.  Тези обстоятелства се доказват от представения протокол за ПТП, който е  съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието и не е оспорен. По отношение на възприетите от съставителя факти, а именно наличието на необезопасена дупка на пътното платно /обозначена на скицата в протокола/ и наличието на щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила. Констатациите в протокола за ПТП кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и съдържащите се в образуваната при застрахователя преписка по заведената щета документи.  Така описаният механизъм на настъпване на ПТП и щетите по застрахования автомобил  са установени от приетото като неоспорено от страните заключение на авто-техническата експертиза, извършено на база представените по делото писмени доказателства. Всички тези доказателства, установяващи настъпването на ПТП чрез попадане на застрахования при ищеца автомобил в необезопасена дупка на пътното платно, настъпилите в резултат на това вреди по автомобила и причинната връзка между тях, не се опровергават от други доказателства по делото. С оглед на всичко изложено следва да се приеме за доказано осъществяването на застрахователното събитие, на което се основава регресната претенция на ищеца.

От неоспореното заключение на автотехническата експертиза са установени видът и стойността на причинените в резултат на ПТП повреди на застрахования при ищеца автомобил, както и причинната им връзка с настъпилото ПТП. Установено е безспорно, че ищецът – застраховател е изплатил на застрахования водач застрахователно обезщетение в размер на 205,23 лв., каквато сума е приетата от експертното заключение като пазарна стойност на необходимите разходи за отстраняване на щетите по автомобила, настъпили резултат на процесното ПТП.

По делото не се спори, а се установява и от представеното писмо на А. „П.и.” и приложеното споразумение с О.Б. от 25.10.2017 г., действащо към момента на настъпване на ПТП, че участъкът от пътя, на който е настъпило ПТП-то, е бил стопанисван от ответната О.Б. на основание чл. 30, ал. 3 от ЗП и чл. 48, т. 2, б.”в” от ППЗП. Общината не е изпълнила задълженията си като стопанин на пътя, установени в чл. 3, ал.1, чл. 13 и чл. 167 от ЗДвП, да поддържа пътищата в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него, и да ги отстранява във възможно най-кракът срок, да предупреждава участниците в движението за опасности на пътя. Съгласно § 6, т. 37 ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.  В настоящия случай не се установи да е имало сигнализиращи знаци, даващи информация, че е налице препятствие на пътя, каквото представлява дупката. Налице е бездействие от страна на служители на ответната община, на които е възложена дейността по поддържане в изправно състояние на пътното платно, за сигнализиране незабавно препятствията по него и отстраняването им във възможно най-кратък срок. Това бездействие е противоправно, тъй като не са изпълнени вменените законови задължения, свързани с обезпечаване на безопасността на движението, с оглед на което са  налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за

Не са налице основания за  извод за причиняване на причинна връзка на процесното ПТП с поведението на застрахования водач. Необозначената и несигнализирана дупка, не може да се приеме като предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, нарушаване на която разпоредба от страна на водача е въведено от ответника в отговора на исковата молба. С оглед установения по делото механизъм на пътнотранспортното произшествие, наличието на множество дупки по цялата ширина на пътното платно, водачът на застрахования автомобил не е имала реалната възможност да възприеме препятствието на пътя и да предприеме действия да го избегне.

Установено е безспорно, че застрахователят е платил на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 205,23 лв., който е в рамките на действителния размер на вредите, установен от неоспореното заключение на вещото лице по приетата авто-техническа експертиза.

Неотносимо към преценката за основателността на предявения регресен иск е направеното от ответника възражение за неправомерно плащане от застрахователя на застрахователно обезщетение поради непредставянето от застрахования на писмени свидетелски показания, каквото изискване било въведено с т. 6.3 от гл. ІІІ на раздел „К.” от Общите условия към застрахователния договор, което възражение е намерено за основателно от първоинстанционния съд. Съдържащите се в ОУ към застрахователния договор правила относно регистрирането, уведомяването и доказването от страна на застрахования на настъпването на застрахователното събитие касаят отношенията между страните по договора и обуславят плащането на застрахователното обезщетение от застрахователя на застрахования. В частност посоченото в горепосочената разпоредба на ОУ изискване при увреждания по гумите на автомобила, дължащи се на преминаване през дупки или неравности по пътното платно застрахования да представи „писмени свидетелски показания на лице, различно от застрахования”, касае доказването на настъпването на застрахователното събитие пред застрахователя. Застрахователното събитие подлежи на доказване от застрахователя в производството по установяване на регресната му претенция срещу причинителя на вредата с всички допусими по ГПК доказателствени средства, поради което липсата на представени от застрахованото лице пред застрахователя по образуваната пред него застрахователна преписка доказателства за настъпване на застрахователното събитие не може да бъде самостоятелно основание за отхвърляне на регресната претенция на застрахователя срещу причинителя на вредата. Както бе посочено по-горе, настъпването на застрахователното събитие, обусловило изплащане на застрахователното обезщетение, е доказано в настоящото производство от ангажираните от предявилия регресната си претенция застраховател.

С оглед на всичко гореизложено, предявеният иск по чл. 410 от КЗ е основателен и следва да бъде уважен в  предявения му размер от 205,23 лв.

Върху посочената сума, представляваща заплатено застрахователно обезщетение, ответникът дължи лихва за забава, считано от посочения от ищеца начален момент - датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

 Предвид  несъвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважи претенцията на ищеца срещу ответника. 

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от жалбоподателя искане за разноски, ответникът по жалба следва да бъде осъден да му заплати разноските за двете съдебни инстанции. В първоинстанционното производство ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв., за държавна такса 50 лв., за депозит за експертиза 250 лв. и за депозит за призоваване на свидетели 60 лв. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което е основателно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което същото следва да бъде намалено до минималния му размер от 300 лв., определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Във въззивното производство ищецът – жалбоподател е направил разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /видно от представената фактура/ и 25 лв. за държавна такса. Така общият размер на разноските, които ответникът по жалба следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя, възлиза на сумата 985 лв.

 

       Воден от горното, Софийски окръжен съд

                  

                                                           Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ решение № 194 от 31.07.2019 г., постановено по гр. д. № 64/2019 г. на Райнен съд – гр. Б., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА О.Б. да заплати на ЗАД “Б. В. И. Г.”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, пл. “Позитано” № 5, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ сумата 205,23 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по сключен с Я. Н. И. договор за застраховка „Б. К. Стандарт”, застрахователна полица № 47041717205000154, за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.05.2018 г. в гр. Б. по главен път І-1, поради попадане на л.а. „Шкода Октавия” с рег. № СО3147НВ в необезопасена дупка на пътното платно, за което е образувана щета № 470417181819262, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата.        

  

      ОСЪЖДА О.Б. за заплати на З. „Б.В.И.Г.” сумата 985 лв. за разноски по делото.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.