Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 31.07.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен съд, първи състав,
в публичното съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
Председател
:
Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
нак.адм.хар.дело № 65/2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от В.Н.К. ***, ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 19-0353-000085 от 27.02.2019г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
В жалбата, в открито съдебно заседание, както и в писмена защита, се навеждат доводи за съществени
процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за
нарушения на материалния закон при съставяне на акта
за установяване на административното нарушение (АУАН) и на наказателното
постановление (НП). Посочва се, че НП е незаконосъобразно, като се иска то да бъде отменено изцяло.
Административнонаказващият
орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на
жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.
Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното НП, приети са
писмени доказателства и е разпитан един свидетел.
От събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна :
На 27.01.2019г., около 18,50 часа, разпитаният от съда свидетел - очевидец
Т.И. ***), заедно с колегата си П.И.,
изпълнявал служебните си задължения в гр. Своге на бул. „Искър” срещу ресторант
„Колосат”. Двамата спрели за проверка лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Голф”, с рег. № …., управляван от жалбоподателя и движещ се с посока на движение от гр. София
към гр. Мездра. При проверката и след извършена справка в оперативната дежурна
част било констатирано, че моторното превозно средство е с прекратена
регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. На място бил съставен
АУАН, който съдържа всички реквизити посочени в
чл. 42 от ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН. Актът
е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. В.К. се е запознал
със съдържанието на акта и не е направил възражения при съставянето му. Бил е
уведомен за правото в 3-дневен срок да се направят допълнителни възражения и
обяснения, като горното е удостоверено с подписа му върху акта. В АУАН е посочена нарушената правна норма, а
именно – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Преписката е изпратена по компетентност в РП Своге на 29.01.2019г.,
получена е на следващия ден. Без да са извършвани каквито и да е действия
прокурорът е постановил отказ да се образува досъдебно производство и е върнал
преписката на РУ Своге за продължаване на работата във връзка с издадения АУАН.
Издаденото на 27.02.2019г.
НП съдържа всички необходими елементи по чл. 57 от ЗАНН, като е редовно връчено на 12.03.2019г., а жалбата е постъпила в РУ Своге на следващия
ден.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното
постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите
констатации, отразени в акта, не се опровергават от събраните и относими по
делото доказателства. Свидетелските показания изцяло
кореспондират със събраните други доказателства и установени факти, поради
което съдът ги кредитира. От писмените доказателства се установява, че на
28.06.2018г. жалбоподателят е закупил от лицето М. Г. лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Голф”, с рег. № ….. – справка на л. 30 от делото. Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването
не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство – чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Безспорно К. не е изпълнил задължението си по чл. 145, ал. 1 от ЗДвП да
регистрира придобитото превозно средство в срок до един месец, не е изпълнил
това свое задължение и в двумесечния срок, съответно регистрацията на автомобила
е прекратена, като и към датата 27.01.2019г., когато е спрян за проверка в гр.
Своге, той все още не е бил изпълнил това свое задължение.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи :
Подадената жалба е
редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По делото безспорно
се установи, че на 27.01.2019г., около 18,50
ч., в гр. Своге, водачът В.К. е управлявал моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Следователно административният орган е
изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, доказал е извършването
на административното нарушение от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е
фактическият състав на чл. 6 и чл. 7, ал. 1 от ЗАНН. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на К.. Наложените административни наказания са
предвидените за това нарушение, съобразно със закона – в минимален размер. Не би могло да
се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност
е с явно незначителна степен на обществена опасност, тъй като деянието се характеризира с висока степен на опасност за
установения ред на държавно управление и засяга съществено важните обществени
отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Освен това, видно от приложената по делото справка за
нарушител/водач, касае е се за лице, което системно нарушава правилата за
движение. В наказателното постановление и в акта не е налице
непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята
на наказващия орган.
Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно
ясно и конкретно, така че да
не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи
от състава му са изброени във фактическото
описание, поради което правото на
защита на жалбоподателя
е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата,
въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление,
така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи (видно от
приложената към делото заповед на министъра на вътрешните работи), спазени са
формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат
минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН, като впоследствие преписката
е била изпратена на прокурора, но без образуваното производство да бъде
прекратено. С оглед на изложеното чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е изцяло неприложим и
се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство.
В заключение, в производството пред
административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото
наказателно постановление. Административнонаказващият
орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е
установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата,
задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени
факти законът е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че В.Н.К. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушението за което е санкциониран административно. От субективна страна деянието
е извършено виновно, тъй като жалбоподателят е бил напълно наясно, че е закупил
автомобил, който следва да бъде регистриран, като при неизпълнение на това
негово задължение в двумесечен срок регистрацията се прекратява служебно и моторното превозно
средство вече не е регистрирано по надлежния ред.
Така мотивиран и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
Потвърждава Наказателно
постановление № 19-0353-000085 от 27.02.2019г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на В.Н.К. ***,
ЕГН **********, са наложени административни наказания по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :