Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 09.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. №
7797 по описа на съда за 2015 г., взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Л.Т.Ж. – И. и В.Т.Ж.
срещу К.Н.Г., М.Н.Г. и Б.П.А. за признаване правото им на собственост върху
апартамент, находящ се на партера в сградата на ул. „********в гр. София, със
застроена площ от 144.80 кв.м., подробно индивидуализиран в исковата молба и
представляващ имот с идентификатор 68134.106.86.1.1.
Ищците твърдят, че на 14.09.2004 г. установили фактическа
власт върху процесния имот, която упражнявали и до датата на подаването на
исковата молба – 16.06.2015 г. Молят съдът да признае притежаваното от тях право
на собственост върху апартамента, поради упражнявана фактическа власт с
намерение за своене в продължение на повече от 10 години.
В хода на производството ищцата В.Т.Ж. е починала и с
протоколно определение от 23.02.2018 г. на нейно място е конституиран
наследникът й С.Г.З..
Ответниците К.Н.Г., М.Н.Г.-В.и Б.П.А., чрез назначените
им особени представители оспорват предявения от ищците собственически иск.
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
С договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно
Наредба за продажба на жилища от държавен жилищен фонд, предоставен на народните
съвети на 15.12.1967 г. Т.Ж.и С. Т. Ж. са закупили апартамент, находящ се в
сградата на бул. „****************, партер, състоящ се от три стаи, хол, кухня,
баня, клозет, входно и две други антрета, застроен на 144.80 кв.м., с 603.79
куб.м., при съседи: изток – двор, юг – двор, запад – двор, север – двор, отдолу
– мазета, отгоре – държавен апартамент, заедно със зимнично помещение от 13.95
кв.м., при граници: запад – двор, север – двор, изток – стълбище и коридор, юг
– държавно зимнично помещение и заедно с 29.09/100 ид.ч. от общите части на
сградата и право на строеж върху мястото, цялото от 312.50 кв.м., съставляващо парцел
ІІІ-3 в кв. 556, м. „Центъра“ по плана на гр. София.
С решение от 03.04.2002 г. по в.гр.д. № 3102/1998 г. по
описа на СГС, ІІ-Б отд. е отменено решение на СРС от 23.05.1998 г. на СРС, 45
състав и е признато за установено по отношение на Т.Ж.Ж., Л.Т.Ж.-И., В.Т.Ж., К.Н.Г.,
М.Н.Г. и Б.П.А., че договорът от 15.12.1967 г. за покупко-продажба на
апартамент, находящ се в гр. София, партерния етаж на къщата на бул. „*********“
(стар „*****************е нищожен.
Решението е потвърдено от състав на ВКС и е влязло в сила
на 13.10.2004 г.
Видно от удостоверение изх. № 94-00-1378/19.05.2015 г. на
ГИС София, стар адрес бул. „********се отнася за многофамилна жилищна сграда,
отразена с идентификатор 68134.106.86.1 в кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със заповед РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор
на АГКК е с настоящ адрес ***.
Във връзка с твърденията на ищците за упражнявана от тях
фактическа власт върху имота в периода 14.09.2004 г. – 16.06.2015 г. (датата на
подаването на исковата молба) съдът е допуснал гласни доказателства.
И двамата свидетели разказват, че им е известно воденото
срещу Т.Ж.и Л.Ж. дело за имота, което те загубили. Както Л. и Т., така и В., а
към момента – синът С. живеели в жилището. Преди десетина години се подменил
водопровода. Свидетелят В., техен съсед, помни, че Л. и Т. участвали във всички
разходи по ремонт на общите части, оправяли покрива, сменяли инсталации. И
двамата свидетели знаят, че адвокати идвали за оглед на имота (според свидетеля
Г. – преди 3-4 години), но живущите в него не ги допуснали. За други претенции
към апартамента свидетелите не съобщават.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС.
Придобивната давност представлява оригинерно основание за
възникване на правото на собственост за владелеца.
За уважаване на установителния иск за собственост на
посоченото в исковата молба основание следва да бъде установено наличието на
всички елементи от фактическия състав на придобивната давност: владение
(непрекъснато и неопорочено упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго като своя) и определен срок от време.
Относно втория елемент, чието наличие следва да бъде
доказано – срока на упражняваното владение, съдът намира, че в случая е
необходимо същото да е продължило десет години непрекъснато или при прекъсване,
но за не повече от шест месеца (чл. 81 от ЗС).
За установяване на факта на упражнявана фактическа власт
върху имота с намерение за своене по делото са събрани писмени и гласни
доказателства, установяващи по безспорен начин, че собственици на имота са ищците.
Упражняваната от Л.Ж. и В.Ж. фактическа власт с намерение
за своене се установява по безспорен начин от показанията на разпитаните по
делото свидетели. Според показанията им в процесния апартамент на адрес гр.
София, бул. „***********“ № ***винаги
са живели Т.Ж.и С. Ж., заедно с дъщерите си Л. и В.. Те считали имота за свой,
като извършвали ремонтни дейности и всички съседи знаели имота като техен. В
тази връзка заплащали всички необходими разноски по поддържане на общите части
на сградата, в която се намирал апартаментът. Свидетелите В. и Г. не съобщават
за претенции към собствеността на апартамента от други лица.
Подробните и обективни показания на свидетелите се
подкрепят от писмените доказателства по делото – в удостоверение за данъчна
оценка на процесния апартамент като собственици са вписани В.Т.Ж. и Л.Т.Ж. – И..
Това предполага подадени от тях декларации по чл. 14 от ЗМДТ. От данните в
удостоверението се установява и че за имота няма непогасени задължения за
данъци.
Съгласно ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС, позоваването не е
елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС, а
процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността,
зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Владелецът става собственик
на имота от момента на изтичане на предвидения в закона давностен срок, но при
спор за собственост това негово вещно право може да бъде зачетено, само ако той
се е позовал на давността. Позоваването на давността може да стане или чрез
снабдяването на нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, или
чрез предявяване на иск за собственост на основание давностно владение, или
чрез възражение за придобиване по давност по предявен срещу владелеца
собственически иск.
В т. 3 на цитираното ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКТС са
дадени задължителни указания, според които правото на позоваване на
придобивното основание по чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява
със смъртта на владелеца, а се включва в наследството му. Тъй като имуществото
на наследодателя преминава към наследниците му като съвкупност от права, задължения
и фактически състояния, владението на недвижим имот се включва владението върху
имота, както и правото на наследниците да се позоват на придобивна давност, щом
са продължили владението.
В този смисъл, неоснователни са възраженията на
представителите на ответниците за липса на твърдения за присъединено владение
на наследодателите. За такова присъединяване може да се говори единствено
относно владението на Т. Ж., починал през 2010 г. С. Ж. е починала преди 2004
г. Решението по иска с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ е постановено с участие
на ищците в настоящото производство. Те са заместили починалата в хода на
производството С. Т. Ж.. От показанията на свидетелите се установява, че в
процесния апартамент са живели винаги и само Т.Ж.със съпругата си С. Ж. до
смъртта й и дъщерите им Л. и В..
В случая фактическата власт е започнала да тече от
влизане в сила на решението по иска с правно основание чл. 7 от ЗВСОНИ –
14.09.2004 г. Не се доказа до датата на завеждането на исковата молба ответниците
да са извършили действия, довели до нейното спиране или прекъсване.
Съгласно чл. 81 и чл. 84 от ЗС и чл. 116 от ЗЗД
владението се прекъсва, ако е изгубено за повече от 6 месеца; ако владелецът е
признал правото на собственост на собственика; ако собственикът предяви иск или
предприеме действия по принудително изпълнение върху имота. В настоящия случай
няма доказателства за такова прекъсване на давността: ищците и техния
наследодател не са изгубвали владението върху апартамента на партерния етаж в
сградата на бул. „***********“ № ***в гр. София от 2004 г. в продължение на
повече от 10 години. Няма и доказателства за направено от тях признание на
правото на собственост на К.Г., М.Г.-В.и Б.П.А. върху имота, нито за предприети
действия изваждане на ищците в настоящото производство от имота или действия по
принудително изпълнение. Считано от 14.09.2004 г. владението на ищците е било
непрекъснато и тъй като е продължило повече от 10 години до датата на
подаването на исковата молба – 16.06.2015 г., те са станали собственици по
давност на процесния имот.
Уважаването на установителния иск срещу ответниците
поражда право за ищците да получат сторените от тях разноски.
Адв. П. е възразила за прекомерност на претендираното от
ищците адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева. Изчислено в
съответствие с нормите на чл. 7, ал. 2 и § 2а от ДР на Наредба № 1/2004 г.,
хонорарът възлиза на сумата от 3 998.28 лева, поради което твърдяната
прекомерност не е налице.
На ищците следва да бъдат присъдени разноски съобразно
доказателствата за тяхното извършване.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, по предявен от Л. Т. Ж.-И., ЕГН ********** и В.Т.Ж., ЕГН **********,
починала в хода на производството и заместена от наследника си С.Г.З., ЕГН **********
срещу К.Н.Г., ЕГН **********, М.Н.Г.-В., ЕГН ********** и Б.П.А., ЕГН **********
иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС, че ищците са
собственици на апартамент,
находящ се в сградата на бул. „***********“ № ***(стар „****************),
партер, състоящ се от три стаи, хол, кухня, баня, клозет, входно и две други
антрета, застроен на 144.80 кв.м., с 603.79 куб.м., при съседи: изток – двор,
юг – двор, запад – двор, север – двор, отдолу – мазета, отгоре – държавен
апартамент, заедно със зимнично помещение от 13.95 кв.м., при граници: запад –
двор, север – двор, изток – стълбище и коридор, юг – държавно зимнично
помещение и заедно с 29.09/100 ид.ч. от общите части на сградата и право на
строеж върху мястото, цялото от 312.50 кв.м., съставляващо парцел ІІІ-3 в кв.
556, м. „Центъра“ по плана на гр. София, представляващ самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 68134.106.86.1.1, находящ се в сграда № 1 с
идентификатор 68134.106.86 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, К.Н.Г.,
ЕГН **********, М.Н.Г.-В., ЕГН ********** и Б.П.А., ЕГН ********** да заплатят
на Л.Т.Ж.-И. 12 588.53 лева разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, К.Н.Г.,
ЕГН **********, М.Н.Г.-В., ЕГН ********** и Б.П.А., ЕГН ********** да заплатят
на С.Г.З., ЕГН ********** сумата от 3 119.83 лева разноски.
Решението може да се обжалва пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: