№ 194
гр. *, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Юлиана Ив. Толева
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно
наказателно дело № 20231840200430 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. Й. Д., ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“
№ 27 срещу Наказателно постановление № 23-0274-000173 от 29.05.2023г.,
издадено от Началник на РУ на МВР *, с което на жалбоподателя са
наложени на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
административни наказания „глоба“ в размер на 150,00 лева и „лишаване от
правоуправление“ за срок от шест месеца за извършено административно
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗдВП.
В жалбата наказателното постановление е оспорено като неправилно и
незаконосъобразно, издадено в противоречие с материалния закон и при
допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбоподателят счита, че в
административно наказателното производство не е установено по безспорен
начин извършено ли е нарушение, кога, къде и кой е нарушителят. Иска от
съда наказателното постановление да бъде отменено.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, действащ чрез пълномощник,
поддържа жалбата, ангажира доказателства. Иска от съда да отмени
наказателното постановление, излага съображения, че не се доказва
жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение. Посочва се, че АНО
не е приложил правилно относимия материален закон. Претендира разноски,
за които представя списък.
В открито съдебно заседание административно наказващият орган не
изпраща представител по закон или по пълномощие. В писмена защита иска
от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на насрещна претенция за разноски за адвокатско
1
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата:
Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е
процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в
преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и е насочена
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което подлежи на
разглеждане по същество.
От фактическа страна:
Полицейските служители Г. Г. – младши автоконтрольор при РУ на МВР *,
Х. З. и М. * – служители в охранителна полиция към РУ на МВР * били
дежурен автопатрул АП -100 на територията на град * за времето от 19:00 ч.
на 01.05.2023г. до 07:00 ч. 02.05.2023г. При обход на град * около 01:30 часа
същите забелязали в района на кръстовището на бул. „*“ и ул. „*“, че на
пътното платно имало обърнат контейнер, разпилени боклуци, сина на цвят
автомобилна броня, емблема на „Фолксваген“ и табела на регистрационен
номер - *. Свидетелят Г. извършил справка в ОДЧ, от която се установило, че
установения регистрационен номер съответства на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „*“, който бил собственост на П. Й. Д. от град * с адрес:
ул. „*“ № 27. Тримата полицейски служители посетили адреса на Д. в град *,
но не установили нито него, нито автомобила му. След около 15- 20 минути
установили автомобила в бившето ТКЗС в града, зад волана бил
жалбоподателя във видимо нетрезво състояние. Автомобилът не бил в
движение. Полицейските служители установили самоличността му чрез
документи за самоличност, представени от Д.. Свидетелите установили, че
автомобилът няма предна броня. Свидетелят Г. тествал Д. с техническо
средство, което отчело наличие на алкохол в кръвта 3,62 промила. Д. бил
отведен до Филиал на Спешна медицинска помощ в град * за вземане на
кръвна проба впоследствие задържан.
За гореописаното свидетелят Г. Г. - мл. автоконтрольор при ОДМВР
София, РУ *, съставил в присъствието на свидетелите Х. З. и М. И. * – А., акт
за установяване на административно нарушение серия GA № 868496 от
02.05.2023г., затова, че на 02.05.2023г. в 03:10 часа П. Й. Д., ЕГН:
********** в град * на кръстовището на бул. „*“ и ул. „*“ управлявал
собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „*“, рег. № * като
реализирал ПТП с материални щети в контейнер за смет като напуснал
мястото на ПТП и не останал до пристигането на представители на МВР –
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.
За констатираното с АУАН серия GA № 868496 от 02.05.2023г. нарушение
било издадено атакуваното наказателно постановление № 23-0274-000173 от
29.05.2023г. от Началника на РУ на МВР *.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите Г. Г., Х. З. и * А., както и
чрез приобщените по делото писмени доказателства - заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, справка за нарушител,
постановление за прекратяване на наказателно производство от 30.05.2023г.
по пр.пр. № 785/2023г. по описа на РП Самоков, ТО -*, д.п. № 83 от 2023г. на
РУ *, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби,
2
справка от РУ * за подаден сигнал до ОДЧ на 02.05.2023г.; материали по
пр.пр. № 785/2023г. по описа на РП Самоков, ТО -*.
От показанията на свидетелите Г. /актосъставител/, З. и А. – свидетели по
установяване на нарушението и по съставянето на АУАН, се доказват
непротиворечиво обстоятелствата около установяване на обърнатия
контейнер на пътното платно, установяване кой е собственикът на
автомобила, чийто части от броня и регистрационен номер са установени до
обърнатия контейнер, издирването на собственика на адреса му в град *,
установяването му в двора на бившето ТКЗС, както и състоянието, в което е
намерен той и автомобила, действията, които полицейските служители са
извършили.
От справка от РУ на МВР * /л.33/ по делото се установява, че на
02.05.2023г. в 01:30 ч. в ОДЧ * е постъпило обаждане с искане за справка на
регистрационна табела № * за установяване на МПС и собственост. След
справка от ОДЧ било установено, че регистрационната табела принадлежи на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „*“, собственост на П. Й. Д., ЕГН:
**********, град *, ул. „*“ № 27.
От талон за изследване № 109652 от 02.05.2023г., съставен и издаден от
свидетеля Г. Г. /л.50/ на жалбоподателя е видно, че на жалбоподателя е била
взета проба с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта на
02.05.2023г. в 02:14ч.
От протокол на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол /л.22/ се установява, че на 02.05.2023г. около 02:50 часа
жалбоподателят е бил в ЦСМП *, където е отказал да даде кръвна проба за
установяване чрез химичен анализ концентрацията на алкохол в кръвта.
От фиш от ЦСМП * /л.46/ се установява, че в 02:50 минути жалбодателят е
бил във филиала, насочен е за изследване на кръвна проба за алкохол, като
същият е отказал да даде такава.
Приложените по делото материали по ДП съдът цени частично, доколкото
протоколите от разпити, докладни записки, писмените обяснения на
жалбоподателя, дадени в хода на ДП, нямат процесуална стойност в
настоящото производство, тъй като не са събрани по предвидения в закона
ред.
От правна страна:
В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно
за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими
доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява
контрол за законосъобразност на издадените от административен орган
наказателни постановления, тоест дали правилно е приложен материалния и
процесуалния закон.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от съответните органи в кръга на тяхната
компетентност, видно от приобщената по делото заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР.
Съдът служебно констатира, че са спазени процесуалните правила при
3
издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити,
съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между установените в АУАН фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. При съставянето на АУАН и
издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е
издаден на 02.05.2023г..за нарушение, извършено на 02.05.2023г., а НП – на
29.05.2023г., тоест преди изтичането на давностните срокове, предвидени в
чл. 34 ЗАНН.
От събраните по делото доказателства, се установява несъмнено
извършването на изпълнителното деяние от обективна страна, а именно, че на
02.05.2023г. около 01:30 в района на кръстовището на бул. „*“ и ул. „*“ в град
* от водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „*“ с рег. № *,
собственост на П. Й. Д., ЕГН: **********, град *, ул. „*“ № 27 било
реализирано ПТП с материални щети, а именно на пътното платно имало
обърнат контейнер, разпилени боклуци, сина на цвят автомобилна броня,
емблема на „Фолксваген“ и табела с рег. № *.
От съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, не се установява, обаче, че на описаните в АУАН и в НП -
място, дата и час – 03:10ч.жалбоподателят е извършил изпълнителното
деяние, за което е била ангажирана административно наказателната му
отговорност. От показанията на тримата свидетели - полицейски служители и
от справка от РУ * за часа на обаждане в ОДЧ /л.33/ се доказва, че полицаите
са установили обърнатия на пътното платно контейнер, частите от
автомобила и регистрационната табела с рег. № * около 01:30ч. на
02.05.2023г., когато е постъпило обаждане в ОДЧ за установяване на
автомобила и на собственика му. Както от показанията на свидетелите, така и
от събраните по делото писмени доказателства - талон за изследване №
109652 от 02.05.2023г., съставен и издаден от свидетеля Г. Г., протокол на
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол, фиш от ЦСМП се установява, че в 02:14 ч. свидетелят Г. е тествал
жалбоподателя Д. с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта, а в
02:50ч. жалбоподателят е бил в ЦСМП *, където е бил отведен от свидетелите
полицейски служители за даване на кръвна проба, а след това задържан В
акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на него НП административно наказателната отговорност на Д. е ангажираната
затова, че е извършил процесното деяния на 02.05.2023г. в 03:10 часа. Не се
събраха доказателства по делото, че в посочения час жалбоподателят е
извършил описаното в обстоятелствената част на АУАН и НП изпълнително
деяние.
Посоченият в АУАН и в НП час - 03:10ч. не кореспондира със събраните по
делото доказателства, които еднозначно сочат, че деянието е било извършено
около 01:30ч.
Горното води до извода, че от събраните във въззивното производство
доказателства не се установява жалбоподателят да е субект на описаното в
НП административно нарушение, за което е ангажирана административно
наказателната му отговорност.
Следва да се отбележи, че часа на реализираното ПТП с материални щети,
посочен в приложения по досъдебното производство, чиито материали са
4
приобщени, АУАН серия GA № 868497 – около 01:20ч., няма как да се цени и
обсъжда в настоящото производство, доколкото макар изпълнителното
деяние, предмет на настоящото производство да е описано и в този АУАН,
той касае друго административно нарушение, и няма доказателствена
стойност по настоящото дело. Горното важи и за даденото на досъдебното
производство самопризнание от Д..
За пълнота следва да се посочи, че административно наказващият орган
неправилно е счел, че описаното в НП изпълнително деяние нарушава
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за движението по пътищата водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътно произшествие е длъжен,
когато при произшествието има пострадали хора, да остане на мястото на
произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.
Това не е приложимия към установените факти материален закон,
доколкото се доказва по делото, че е било реализирано ПТП единствено с
материални щети, няма пострадали хора – каквато е визираната в
разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП хипотеза. Приложимата
разпоредба в случая е тази на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
В общия случай неправилната правна квалификация на установените
факти, дадена от АНО, не е основание за отмяна на атакувания санкционен
акт, доколкото съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021г. по
тълкувателно дело № 1 от 2020г., ВАС, ОСС, I и II колегия, районният съд
има правомощието да преквалифицира описаното в наказателното
постановление изпълнително деяние, когато се налага да се приложи закон за
същото, еднакво или по – леконаказуемо нарушение без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението. В случая, обаче, доколкото не
се доказва, че жалбоподателят е субект на описаното в НП наказателно
постановление, няма как съдът да приложи това си правомощие, макар и да са
налице предпоставките, визирани в цитираното тълкувателно решение.
Поради гореизложеното съдът достига до извод за отмяна на атакуваното
наказателно постановление.
По разноските:
С оглед изхода на спора – отмяна на издаденото наказателно постановление
и направеното в съдебно заседание искане за присъждане на разноски, на
основание 63д от ЗАНН вр. чл. 143 от Административно процесуалния
кодекс, въззиваемата страна ОД на МВР София следва да бъде осъдена да
заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя съдебни разноски в размер
на 400, 00, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение на
защитника адвокат Б. П. от САК. Същото е заплатеното в брой при
подписване на договора за правна защита и съдействие /л.16/, като неговият
размер е минимално предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
поради което направеното от АНО възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се явява неоснователно и ОД на МВР София
следва да бъде осъдена да заплати сторените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
5
Предвид изложеното на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0274-000173 от 29.05.2023г.,
издадено от Началник на РУ на МВР *, с което на П. Й. Д., ЕГН: **********,
адрес: град *, ул. „*“ № 27 са наложени на основание чл. 53 от ЗАНН вр. чл.
175, ал.1, т. 5 от ЗДвП административни наказания „глоба“ в размер на 150,00
лева и „лишаване от правоуправление“ за срок от шест месеца за извършено
административно нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР София на основание чл. 63д от
ЗАНН да заплати на П. Й. Д., ЕГН: **********, адрес: град *, ул. „*“ № 27
сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща сторените разноски в
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд – София област, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6