Определение по дело №3668/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 228
Дата: 19 януари 2021 г. (в сила от 19 януари 2021 г.)
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20203100503668
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 228
гр. Варна , 18.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503668 по описа за 2020 година
След като разгледа докладваното от съдия Даниела Христова, ч. гр.д. №
3668 по опис на ВОС за 20120 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. От ГПК. Образувано е е
възоснова на жалба с вх. Рег. № 378 от 14.12.2020 г. от регистъра на Агенция
по вписвания, подписана от гл.ю.к. Ралица Славова в Дирекция „Правно
информационно обслужване“ при Община Варна, срещу определение № 378
от 08.12.2020 г. на съдия по вписвания при ВРС, постановено по заявление №
с вх. Рег. № 31708 от 08.12.2020 г. на пълномощник на Кмета на Община
Варна.
В жалбата се излага, че с горепосоченото заявление, Община Варна е
поискала да бъде заличена възбрана върху собствен недвижим имот, на
основание влязло в сила определение № 3077/22.10.2008г.от ВОС, с което е
отменено допуснатото с определение от 27.11.2001 г. по гр. дело № 1532/2001
г., по описа на Окръжен съд- Варна, обезпечение на исковете, предявени от А.
А. Г., действащ като ЕТ „Ме иди-Александър Георгиев", от гр. Варна, ул.
„Фр. Ж. Кюри" № 67, срещу Община Варна за разваляне на сключения между
страните договор за учредяване право на ползване за срок от 10 години върху
имот-частна общинска собственост, находя щ в гр. Варна, район „Одесос", до
хотел-ресторант „Одеса", представляващ денощно охраняем паркинг от 844
кв.м.; за връщане на получените на отпаднало основание суми по Договора,
1
платени като цена на правото на ползване в размер на 14630лв.; за заплащане
обезщетение за неточно изпълнение на договорните задължения, а именно:
сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяваще се в уронване на търговското му име и престиж, подронване на
доброто му име на търговец, сумата от 142 744лв.,представляваща
пропуснати ползи, представляващи печалбата, която ищецът би могъл да
реализира до края на срока на договора-от 2001г. до 2008г., в размер на
20392.63лв. годишно или 142744 лв. за целия период, върху следния
недвижим имот-частна общинска собственост: Неурегулиран поземлен
имот, съставляващ пл. № 10 в кв. 713, в трети подрайон по плана на гр.
Варна, ул. „Братя Миладинови" № 11, ведно с построената в дворното
място полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 179 кв.м.,
състояща се от сутерен-голям коридор, три стаи, преходна стая, тоалет и
етаж-пет стаи и две антрета, както и полумасивна пристройка, състояща
се от коридор, две тоалетни, баня, кухня, със застроена площ от 38.40
кв.м.
Последвал е отказ, мотивиран от две основни обстоятелства – първото,
че не става ясно за кои от имотите се иска заличаване, а второто, че няма
данни за влизане в сила на съдебния акт, с който е отменено допуснатото
обезпечение.
Според жалбоподателя, тези доводи са несъстоятелни, защото не могат
да бъдат изведени от доказателствата представени със заявлението.
Отправено е искане за отмяна на определението и разрешаване на
вписването.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, в
законоустановения срок, от лице, което има правен интерес от обжалването,
поради което съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.

От съдържанието на преписката се установява, че на 08.12.2020 г.
Община Варна е подала писмено заявление, подписано от гл. ю.к. Ралица
2
Славова, с искане да бъде заличена възбраната върху имот с идентификатор
10135.1508.157 с административен адрес – гр.Варна, ул. Братя Миладинови“
№ 11 , на основание чл. 31 от Правилника за вписванията. В
обстоятелствената част на заявлението се посочва, че обезпечението е
допуснато с Определение от 27.11.2001 г. по гр.д. № 1532 по опис на ВОС за
2001 г. чрез възбрана върху недвижим имот представляващ частна общинска
собственост и съответно отменено с определение от 22.10.2008 г. по същото
дело и по реда на чл. 402 от ГПК. Към заявлението са представени заверени
преписи от определенията ведно с писмо, подписано от Зам. П-л на ВОС с
което уведомява Община Варна, че няма данни, към коя дата е влязло в
законна сила Определение № 3077 от 22.10.2008 г. , но има отбелязване, че на
22.04.2010 г. е издаден заверен препис от същото.
Възоснова на тези данни съдията по вписвания е постановил
определение № 387 от 08.12.2020 г. с което е отказал за заличи възбраната,
като е приел, че няма данни за влизане в сила на акта, с който е отменено
обезпечението и заявлението н конкретизира, за кой от двата имота иска
заличаване на възбраната.

Видно от обезпечителна заповед от 28.11.2001 г. , издадена възоснова на
определение по гр.д. № 1532 по опис на ВОС за 2001 г. , постановено на
27.11.2001 г. е допуснато обезпечение на исковете предявени от ЕТ „Менди –
Александър Георгиев“ против Община Варна , чрез налагане на
обезпечителна марка – възбрана върху два имота: първия с
административен адрес ул. „Шопен „ № 2 е втория с административен
адрес – гр.Варна, ул. „Братя Миладинови“ № 11, с площ от 313 кв.м.,
който съставлява пл. № 10 в кв. 713 и две постройки в него. От публичният
характер на КК се установява, че имот с идентификатор 10135.1508.157
съответства на местоположението на имот № 2 описан в определението, с
което е допустано обезпечение и издадената възоснова на него обезпечителна
заповед.

С Тълкувателно решение № 7/12 от 25.04.13 г. по тълк. д. № 7 по описа
3
за 2012 г. на ОСГТК на ВКС, т. 6 е дадено задължително тълкуване на
разпоредбата на чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията- проверката,
която съдията по вписванията извършва се ограничава до това, дали актът
подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има
ли предвиденото в правилника за вписванията съдържание. В мотивите на
това тълкувателно решение са доразвити хипотезите, в които съдията по
вписванията може да откаже вписване на акта- ако не е внесена дължимата
държавна такса, ако липсва скица-копие от кадастралната карта по чл. 6, ал. 3
от ПВ, ако не са представени доказателства за изпълнение на изискванията
на чл. 264 от ДОПК. Разпоредбата на чл.6, ал.3 от Правилника за
вписванията е неприложима в производството по вписване на вече наложена
възбрана по реда на Глава V от Правилника за вписванията. За вписване на
възбраната не е необходимо в представения за вписване акт недвижимият
имот да бъде описан съобразно изискванията на чл. 60, т. 1 - 7 от Закона за
кадастъра и имотния регистър и да бъде представена скица-извадка от
кадастралната карта, достатъчно е имотът да бъде описан съгласно
изискванията на чл. 6, ал. 1, б. "в" от Правилника за вписванията.
От мотивите на обжалваното определение се установява, че
причините поради които е отказано вписване се свеждат до отрицателния
извод на съдията по вписвания за наличието на форма /липсата на отбелязване
в Определение № 3077/22.10.2020 г. на датата на влизане в сила/. Актът
безспорно е от категорията, които подлежат на вписване и при наличие на
официално писмо на Председателя на ВОС, от което се установява, че макар
и датата на влизане в сила да не може да бъде фиксирана, тя не е по-късна от
22.04.2010 г., когато за първи път съдът е издал заверен препис от
определението.
От това следва, че съм датата на подаване на молбата за
вписване, актът е влязъл в сила и следва да бъде вписан. Пороците във
формата на акта, са от преодолимите пречки за вписване, а не от
основанията за отказ. В случая, макар и върху подлежащия на вписване акт
да няма отбелязване за влизане в сила, то от писмо с изх. № 64130 от
01.12.2020 г. се установява, че към датата на подаване на заявлението е влязъл
в законна сила. Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира,
че изискванията правилника са спазени, поради което жалбата следва да бъде
4
уважена, като обжалвания отказ на съдията по вписванията следва бъде
отменен. Съгласно нормата на чл. 278, ал. 2, изр.1 от ГПК, ако отмени
обжалванотоопределение, съдът решава делото по същество. Съдът като взе
предвид, че са налице всички предпоставки за вписване, че на основание чл.
32 от ПВ, следва да се постанови исканото вписване.
Въз основа на гореизложеното, съдът:






ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 387 от 08.12.2020 г. , на съдия по
вписвания при Варненски районен съд, с което е постановен отказ под № 387
от 08.12.2020 г. том II, № 187, вх. Рег. № 31708 от 08.12.2020 г. за вписване
на Определение от 22.10.2008 г. постановено по гр.д. № 1532 по опис на
Окръжен съд за 2001 г. , поправено с Определение от 28.01.2009 г. по гр.д. №
1532 по опис на ВОС за 2001 г. , и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ВПИШЕ Определение от 22.10.2008 г. постановено по гр.д. №
1532 по опис на Окръжен съд за 2001 г. , поправено с Определение от
28.01.2009 г. по гр.д. № 1532 по опис на ВОС за 2001 г. , влезли в законна
сила не по-късно от 22.04.2010 г., като вписването се счита за извършено от
момента на записването на акта във входящия регистър.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6