№ 2640
гр. София, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110215557 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 002211/04.04.2023 г., издадено И.Г.Б –директор Регионална дирекция на
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“
при КЗП,
на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК *********,
за това, че при извършена на 24.02.2023 г. проверка в обект „Лидл – София 205“ с
адрес гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 173, стопанисван от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД ЕНД КО“ КД, било констатирано, че в сектор „плодове и зеленчуци“ имало
разнообразен асортимент от плодове и зеленчуци, като чрез информационна табела с голям
размер била изписана следната информация: „ЛИДЛ ЦЕНА – НИСКА ЦЕНА НЕУСТОИМА
СВЕЖЕСТ“, като под същата информационна табела били поставени седем информационни
табели с по-малък размер, върху които на червен фон с голям шрифт букви и цифри,
изписани с бял цвят била описана следната информация: „ПО-ЕВТИНО – мини картофи 1,89
лв. – 21% 1,49 лв.; ПО-ЕВТИНО – червено цвекло 1,29 лв. – 21% 0,99 лв. ; ПО-ЕВТИНО –
зеле 1,19 -50% 0,59 лв.; ПО-ЕВТИНО – къдрава салата 0,95 лв. -21% 0,75 лв.“, с период на
намаление от 23.01.2023 г. – 26.02.2023 г. Чрез посланията, които се отправяли към
потребителя „ЛИДЛ ЦЕНА – НИСКА ЦЕНА НЕУСТОИМА СВЕЖЕСТ“, както и „ПО-
ЕВТИНО“ дружеството използвало нелоялна и заблуждаваща търговска практика, с което
нарушил разпоредбата на чл. 68д, ал. 2, т. 4, пр. 3, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, като
нарушението било извършено на 24.02.2023 г. в гр. София, поради което на основание чл.
1
210а, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 4, пр. 3, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД
ЕНД КО“ КД е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД,
чрез процесуален представител, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се посочва, че дефиницията за
„средния потребител“ била възприета в ЗЗП, въвеждащ съответните членове от Директива
2005/29 и допълнително била развита от Съда на ЕС. Съгласно нея характеристиките на
средния потребител били сравнително добра информираност, сравнително добра
наблюдателност и предпазливост в избора, поради което лесно можел да съотнесе
рекламното твърдение, посочено в НП, с намиращите се непосредствено под него реално
намалени продукти. Намаленията не съдържали никакъв елемент на сравнение на цените с
тези на преки конкуренти или други подобни и средният потребител бил запознат с този
факт. АНО не използвал възприятията на средния потребител като критерий за преценка, а
анализирал търговската информация с неправилна преценка на действителността, нямаща
нищо общо със средния потребител. Последното довело до незаконосъобразни изводи.
Допълва се, че никъде не бил използван израза „най-евтино“. В с. з. се добавя, че АУАН бил
връчен в нарушение на специалната процедура за връчване в ЗЗП, като АУАН бил връчен
на лице без представителна власт по отношение на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“
КД. Неясно били посочени датата и мястото на нарушението. В условията на евентуалност
се моли случаят да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН или
имуществената санкция да бъде намалена до нейния законоустановен минимум. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли атакуваното
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Отхвърлят се доводите за
допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. По същество се изтъква,
че потребителите нямали кристална топка и нямало как да разчитат слоганите на всеки един
търговец, поради което същите следвало да са ясни, а не да въвеждат в заблуждение.
Наложената имуществена санкция в средния предвиден от законодателя размер била
справедлива. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съгласно
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП и видно от приложени заверени копия на
Заповед № 1002 ЛС/01.11.2017 г. на председателя на КЗП относно компетентността на
актосъставителя Д. Д. и Заповед № 365/30.03.2023 г. на председателя на КЗП относно
компетентността на И.Г.Б – директор Регионална дирекция на областите София, Софийска,
2
Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП да издава НП за
нарушения на ЗЗП) и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН; налице е съответствие между
текстовата част на АУАН и тази на НП; както и съответствие между описаната в двата акта
фактическа обстановка и съответстващата правна квалификация. тоест не се констатират
нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
По-конкретно и по отношение на изтъкнатите процесуални нарушения при издаване
на АУАН Съдът счита следното:
На първо място, в АУАН и НП датата и мястото на извършване на нарушението са
посочени по достатъчно ясен и непротиворечив начин, а дали правилно са посочени е
въпрос по същество.
На второ място, видно е, че АУАН № 002211 от 20.03.2023 г. е връчен по
специалния ред, предвиден в чл. 233, ал. 4 от ЗЗП, съгласно който АУАН и НП може да се
връчват на всяко физическо лице, което се намира в търговския обект и което е в
граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени. Последното
обаче предполага в АУАН да се посочат имената и длъжността на това лице. В случая в
АУАН е налице единствено подпис в графата за „нарушител“ и ръкописен текст в графата за
възражения срещу акта, че такива ще бъдат направени „в законоустановения начин в
законовия срок“. Липсва каквато и да е индикация кой е положил подписа си, както и чий е
ръкописния почерк. Въобще липсват данни за лицето, на което е връчен АУАН, за да се
прецени дали същото отговаря на изискванията за специалната процедура по връчване в чл.
233, ал. 4 от ЗЗП. Този пропуск безспорно би бил от съществено значение, особено ако не е
упражнено правото на защита по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В случая обаче по преписката е
налице Възражение с вх. № С-03.1980/23.03.2023 г., подадено от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД
ЕНД КО“ КД в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН № 002211 от 20.03.2023 г.,
поради което правото на защита срещу АУАН не се явява опорочено, а упражнено,
независимо от горепосочения пропуск в АУАН. Тоест допуснатото процесуално нарушение
не е от съществен характер.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 24.02.2023 г. служители на КЗП, сред които и св. Д. Д. – главен инспектор към РД
– София, извършили проверка в обект „Лидл – София 205“ с адрес гр. София, бул. „Тодор
Александров“ № 173, стопанисван от жалбоподателя „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“
КД. Проверката не била по повод сигнал на потребител, а в изпълнение на план-програма
ЗИИП-ПИ – съвместни проверки, свързани с обозначаване на цените на хранителните стоки.
При проверката било констатирано, че в сектор „плодове и зеленчуци“ имало
разнообразен асортимент от плодове и зеленчуци, като чрез информационна табела с голям
размер била изписана следната информация: „ЛИДЛ ЦЕНА – НИСКА ЦЕНА НЕУСТОИМА
СВЕЖЕСТ“, като под същата информационна табела били поставени седем информационни
табели с по-малък размер, върху които на червен фон с голям шрифт букви и цифри,
изписани с бял цвят била описана следната информация: „ПО-ЕВТИНО – мини картофи 1,89
лв. – 21% 1,49 лв.; ПО-ЕВТИНО – червено цвекло 1,29 лв. – 21% 0,99 лв. ; ПО-ЕВТИНО –
зеле 1,19 -50% 0,59 лв.; ПО-ЕВТИНО – къдрава салата 0,95 лв. -21% 0,75 лв.“, с период на
намаление от 23.01.2023 г. – 26.02.2023 г.
3
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол № К-
2755368/24.02.2023 г., с приложения копия от фискален бон и списък на артикулите в
обекта.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетеля, участвал в проверката, в
лицето на Д. Д., които са в достатъчна степен обстоятелствени, логични и вътрешно
непротиворечиви, както и от наличните по преписката писмени доказателства: заверено
копие от Констативен протокол № К-2755368/24.02.2023 г., с приложения копия от
фискален бон и списък на артикулите в обекта.
Посочените гласни и писмени доказателства кореспондират в достатъчна степен
помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани. Следва да се има също предвид, че
спорът между страните не е по фактите, а от правно естество.
При така установената фактическа обстановка, на база приобщените гласни и
писмени доказателства, Съдът счита за безспорно доказано, че търговецът „ЛИДЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, в качеството си на стопанисващ посочения в атакуваното
НП търговски обект, се явява задължено лице по изискванията на чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 63в
от ЗЗП да не допуска нелоялни търговски практики, сред които са заблуждаващите и
агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к от ЗЗП. Съгласно чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП,
търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител,
дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от
обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат
вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската
практика. В конкретния случай АНО има предвид хипотезата на чл. 68д, ал. 2, т. 4, пр. 3 от
ЗЗП, а именно заблуждаваща търговска практика по отношение на съществуването на
специфично предимство по отношение на цената. Аргументите са, че рекламните табели
„ЛИДЛ ЦЕНА – НИСКА ЦЕНА НЕУСТОИМА СВЕЖЕСТ“, както и „ПО-ЕВТИНО“,
създавали и би могло да създадат усещане в средния потребител, че точно в този търговски
обект се предлага най-ниска цена, по-евтина, като към момента на правене на избор
потребителят нямал възможност да направи сравнение от кое друго предложение за същия
продукт е по-евтина и ниска цената – търговецът не бил представил подобна сравнителна
информация. Според АНО също, чрез посочените послания към потребителя дружеството
използвало заблуждаваща търговска практика, като съобщавало на потребителя, че
предложената цена имала специфично предимство.
За да се прецени доколко в случая се касае за твърдяната в НП „заблуждаваща
търговска практика“ следва да се прецени и доколко същата е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, който от това си заблуждение да е в състояние да вземе
4
търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. В тази
връзка релевантна е характеристиката на „средния потребител“, дадена в чл. 18 от
Преамбюла на Директива 2005/29/ЕО на ЕП и на ЕС от 11.05.2005 г. (Директивата за
нелоялни търговски практики), въведена в §13а, т. 2 и т. 12 от ДР на ЗЗП, където е
посочено, че настоящата директива приема като база за сравнение средния потребител,
който е сравнително добре информиран и сравнително наблюдателен и предпазлив, като
отчита обществените, културни и лингвистични фактори, както се тълкуват от Съда на
Европейските общности.
На база горепосочените нормативни изисквания относно нелоялните търговски
практики, както и на база установените по делото факти, съдът определено счита, че
изводите на актосъставителя и АНО за осъществено нарушение на чл. 68д, ал. 2, т. 4, пр. 3,
вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП почиват на собствени субективни констатации, превратно
интерпретиращи фактите по делото, които не могат да бъдат споделени от съда. Не става
ясно как проверяващите и контролният орган са стигнали до извода, че с горецитираните
информационни табели се създавало усещане в средния потребител, че точно в този
търговски обект се предлага най-ниска цена, в сравнение с цената на същите продукти,
предлагани от преки конкуренти. Информационните табели в едър шрифт с текст „ЛИДЛ
ЦЕНА – НИСКА ЦЕНА НЕУСТОИМА СВЕЖЕСТ“ и „ПО-ЕВТИНО“ не са били поставени
произволно или безразборно на видни места на входа или из търговския обект, а единствено
в сектора за плодове и зеленчуци, където са се намирали и продуктите, за които текстовете
се отнасят – мини картофи, червено цвекло, зеле и къдрава салата. За всеки един от
посочените продукти е посочена стара цена, процентното намаление и новата, по-евтина
цена. По този начин за всеки „среден потребител“ не би имало съмнение, че в търговския
обект е налице кампания, в която се предлагат стоки на по-ниски цени, в сравнение със
старите цени на същите продукти от преди кампанията, предлагани от същия търговец. Още
повече, че процентното намаление съвпада с двете цени (стара и нова) и всеки може да
удостовери безпроблемно това обстоятелство. Никъде от тези информационни табели не
може да се извлече текст, който да навежда на извода, че търговецът предлага по-евтини
цени на тези продукти в сравнение с цените на същите продукти, предлагани от други
търговци – конкуренти на същия пазар. Такова твърдение нито е афиширано, нито има
вероятност за подобен извод от страна на „средния потребител“, който съдебната практика
на ЕС приема за „сравнително добре информиран, сравнително наблюдателен и
предпазлив“. Най-малкото в случая при изписването в рекламната кампания е използвана
сравнителната форма „ПО“-евтина, а не превъзходната „НАЙ“-евтина, което да доведе до
известна вероятност изводите на контролните органи да са правилни. В тази връзка не може
да се приеме, че дружеството било използвало заблуждаваща търговска практика, като
съобщавало на потребителя, че предложената му цена имала специфично предимство.
Предвид горното правните констатации за извършено нарушение на чл. 68д, ал. 2, т.
4, пр. 3, вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП в атакуваното НП са резултат от неправилна, субективна
интерпретация на фактите по делото. В подкрепа на това следва да се посочи, че липсват
5
каквито и да е данни за ощетени или въведени в заблуждение потребители от действията на
наказаното дружество – проверката не е по сигнал на потребител, а по кампания, с участието
на КЗП. Последното налага атакуваното НП следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
С оглед отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
„ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН. В тази връзка, на
основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ
(„Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) КЗП следва да заплати на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ
ЕООД ЕНД КО“ КД сумата от 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 002211/04.04.2023 г., издадено И.Г.Б – директор Регионална
дирекция на областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД, с ЕИК
*********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, КЗП да заплати на „ЛИДЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО“ КД сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6