№ 2861
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110216424 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г. ЯН. К. (подадена чрез адв. К.) срещу Електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система Серия К № 4857384, издаден от СДВР за това, че на 08.05.2021г. в 11:20 часа в гр.
София, Околовръстен път № 257, с посока на движение от ул. „Самоковско шосе“ към бул.
„Климент Охридски”, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за населено място, лек
автомобил „.......” с рег. № ......... се движил със скорост от 74 км/ч. в нарушение на чл.21, ал.1
от ЗДвП, за което на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на Г. ЯН. К. е наложена
„глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.
В жалбата се твърди, че Електронният фиш е незаконосъобразен. Посочва се, че за да
е налице повторно извършване на нарушението е трябвало в Електронния фиш да се впише
влязло в сила Наказателно постановление или Електронен фиш, с които вече е било
наложено административно наказание на К. за нарушение на някоя от хипотезите на чл.182,
ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП. С тези аргументи се иска СРС да отмени Електронния фиш и да
присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Г. ЯН. К. не се явява лично. В съдебно
заседание на 27.04.2022г. той се представлява от адвокат К., която заявява, че поддържа
1
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адвокатът казва, че жалбата е основателна
и иска съдът да отмени Електронния фиш по изложените в нея съображения. Отговорността
на жалбоподателя не била ангажирана за състав на повторно извършване. Адвокатът счита,
че е следвало да се изброят конкретни Електронни фиша и да се прецизира по коя от
изброените в чл.182, ал.4 от ЗДвП предходни такива е приложим настоящият случай, за да се
удвои административното наказание. Адвокатът казва, че за наличието на повторност не са
представени и никакви доказателства. Доколкото в Електронния фиш не били вписани
предходния акт и датата на неговото връчване, се иска СРС да отмени обжалвания
Електронен фиш. Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР не изпраща свой представител пред СРС и не взема
становище по жалбата. В писмо с вх. № 93936 от 24.11.2021г., с което жалбата и
административно-наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-
наказващият орган е изложил принципните си съображения относно изискванията за
издаване на Електронен фиш. Административно-наказващият орган се позовава на
разпоредбата на § 1 от ДР на ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не
съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4
от ЗДвП реквизити. Въззиваемата страна се позовава на чл.189, ал.11 от ЗДвП, че влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и посочва, че
това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила
Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на
Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В
писмото на ОПП – СДВР се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното
нарушение е установено и заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол тип
«СПУКС» № 11743с7 в гр. София, Околовръстен път № 257, с посока на движение от ул.
„Самоковско шосе“ към бул. „Климент Охридски”. Заявява се, че техническото средство е
преминало последваща метрологична проверка. Изтъква се, че лицето, срещу което е
издаден обжалваният Електронен фиш, не е подало декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. В
писмото на ОПП – СДВР се обяснява, че системата за контрол на скоростта е с вградено
разпознаване на номера на превозното средство и за всяко нарушение устройството прави
пет снимки с възможност да се проследи траекторията на МПС-то. Дори, когато на снимката
е заснето повече от едно МПС, може да се установи нарушителят, тъй като в ъглите на всяка
снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на
наблюдението на камерата. Твърди се, че маркерите са указани със стрелки на приложената
основна снимка, а съединяването на линиите на маркерите указва с точност
местоположението на лазерния лъч върху конкретния автомобил. Твърди се, че
нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин;
при издаването на Електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, с
които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да
потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен.
2
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна :
Лек автомобил „.......” с рег. № ......... е собственост на Г. ЯН. К..
На 08.05.2021г. в 11:20 часа в гр. София, на Околовръстен път при магазин „Хюндай“
била заснета от разстояние от 136 метра скорост на движение на автомобил от порядъка на
77 км/час при ограничение на скоростта в населено място - 50 км/ч. и била създадена снимка
№ 11743с7/045299, на която са заснети две МПС-та : лек автомобил с рег. № СВ 6161 НК и
лек автомобил с рег. № ........., движещи се едно до друго, с една и съща посока на движение.
Скоростта била установена и заснета с преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номер и комуникации тип ARH CAM S1. Същата е
одобрена за използване и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване под № 5126 на дата 07.09.2017г. със срок на валидност до 07.09.2027г. и за тази
система за контрол на скоростта на МПС има издадено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Допълнение № 20.03.5126.2 към
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. От 29.09.2020г. до
01.10.2020г. тази система за контрол на скоростта на МПС е преминала проверка, за която е
издаден Протокол от проверка № 68-С-ИСИС от 01.10.2020г. Според този Протокол
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/-
3 % при скорост над 100 км/час.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система рег. № 4332р-24640 от 10.05.2021г. за времето от 09.30 часа до 12.30 часа на
08.05.2021г. системата за контрол на скоростта на МПС, преминала метрологична проверка,
за която е издаден Протокол № 68-С-ИСИС от 01.10.2020г. с годност за експлоатация до
01.10.2021г., е била позиционирана в гр. София, Околовръстен път № 257, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Самоковско шосе“ към бул.
„Климент Охридски“.
Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта от СДВР бил
издаден атакуваният Електронен фиш Серия К № 4857384, с който на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП на жалбоподателя Г. ЯН. К. е наложена „глоба“ в размер на
200 лева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В Електронния фиш е посочено, че
разрешената скорост на движение е 50 км/час; установената скорост на движение е 74 км/ч.
и превишаването на разрешената скорост е с 24 км/час.
Този Електронен фиш е връчен на Г. ЯН. К. на 06.11.2021г. и е обжалван с жалба,
подадена на 11.11.2021г.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно: снимков материал (лист 7 и лист
13 от делото); справка за собствеността на лек автомобил „.......” с рег. № .........; Заповед на
Министъра на вътрешните работи № 8121з-931 от 30.08.2016г.; Протокол за използване на
3
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р – 24640 от 10.05.2021г.;
справка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К №
4857384; Ежедневна форма на отчет; отбелязване върху Електронния фиш на датата на
неговото връчване (лист 16 от делото); справка картон на водача; писмо от ОПП – СДВР с
вх. № 14344 от 26.01.2022г.; писмо от Български институт по метрология с вх. № 26883 от
14.02.2022г. с приложени заверени копия от Протокол от проверка № 68-С-ИСИС от
01.10.2020г., Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 (с приложения), както и писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“ – Областно
пътно управление - София с вх. № 27712 от 15.02.2022г. с приложени Заповед № РД-11-
316/15.03.2021г. на член на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ и
схема.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират изцяло от съда, тъй като са обективни, достоверни и
изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства.
Приложените по делото справка за собствеността на МПС-то (на лист 8 от делото),
справка от информационната система на КАТ за Електронен фиш Серия К № 4857384 (лист
14 от делото) и справка картон на водата (на лист 17-18 от делото) са издадени от държавен
орган и разполагат с доказателствената сила за удостоверените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира и установява, че собственик на лек автомобил „.......” с рег. № .........
е Г. ЯН. К., че обжалваният Електронен фиш е съставен на 22.05.2021г. и е връчен на
06.11.2021г., както и че Г. ЯН. К. има множество предишни нарушения по ЗДвП.
Отбелязването върху Електронния фиш на датата на неговото връчване (на лист 16 от
делото) също следва да се кредитира, тъй като от една страна това отбелязване е обективно
и достоверно, а от друга страна то намира опора и в кредитираното по-горе писмено
доказателство, приложено на лист 14 от делото. Поради това съдът приема за безспорно
доказано, че жалбоподателят е получил обжалвания от него Електронен фиш на дата
06.11.2021г.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед.
Съдът се доверява изцяло и на писмото от Агенция «Пътна инфраструктура» -
Областно пътно управление - София с вх. № 27712 от 15.02.2022г. с приложени към него
Заповед и схема (на лист 44-52 от делото), както и на писмото от ОПП – СДВР с вх. № 14344
от 26.01.2022г. (на лист 26 от делото), тъй като те се явяват информативни, достоверни и
непредубедени писмени доказателства. От тях се установява, че на процесното място към
08.05.2021г. е важало общото ограничение на скоростта за населено място - 50 км/час. Освен
от тези писмени доказателства, ограничението на скоростта на процесното място към датата
4
на деянието се установява и от снимката на лист 7 от делото, от Ежедневната форма за отчет
и от Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-24640 от 10.05.2021г. Същевременно не са налице доказателства, които да
опровергават този извод, че на процесната дата и място ограничението на скоростта е било
50 км/час.
От приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 (с приложение), Допълнение № 20.03.5126.2 към Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, Допълнение № 18.05.5126.1 към Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 (с приложение), Протокол от проверка №
68-С-ИСИС от 01.10.2020г. и Протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р – 24640 от 10.05.2021г. се установява, че техническото
средство, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно
нормативните изисквания, преминало е метрологична проверка и съответно е било
технически годно към процесната дата. Тук е местото съдът да посочи, че доколкото от
Протокола на лист 12 от делото се вижда, че за въпросното техническо средство е издаден
Протокол от проверка № 68-С-ИСИС от 01.10.2020г., то следва, че посоченото в Протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-24640 от
10.05.2021г. автоматизирано техническо средство/система вид «СПУКС» № 11743с7 е
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1, за която са били издадени цитираните по-горе
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване и Допълненията към него.
Същевременно посоченото в Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. 4332р-24640 от 10.05.2021г. техническо средство (вид «СПУКС»
№ 11743с7) фигурира и в снимковия материал на лист 7 от делото. Това означава, че именно
това техническо средство е било използвано при заснемане на скоростта от 77 км/час на
Околовръстен път на 08.05.2021г. в 11:20 часа. Гореизложеното показва, че техническото
средство, с което е било установено превишението на скоростта, е било въведено в
експлоатация съгласно нормативната уредба и е било годно да заснеме скорост на движение
на МПС.
Настоящият съдебен състав кредитира Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-24640 от 10.05.2021г., тъй като той е годно,
информативно, относимо, обективно и достоверно писмено доказателство. От него се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от
техническото средство, както и ограничението на скоростта за съответното място.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Видно от лист 12 от делото Протоколът за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-24640 от 10.05.2021г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
5
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
08.05.2021г., датата на регистриране на документа под № 4332р-24640 е 10.05.2021г.
Посочени са мястото, посоката на движение на контролираните МПС-та, ограничението на
скоростта, режима на измерване и посоката на задействане на техническото средство,
имената и подписите на лицата, които са разположили техническото средство и са
проверили въпросния Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо
средство или система с рег. № 4332р-24640 от 10.05.2021г. са посочени общият брой на
констатираните нарушения, както и номерата на първото и на последното изображение.
Вписани са вид и номер на ползваното техническо средство, както и това, че то е преминало
метрологична проверка, за което има издаден Протокол № 68-С-ИСИС от 01.10.2020г. с
годност за експлоатация до 01.10.2021г. Коментираният тук Протокол е придружен със
снимка на уреда (видно от лист 13 от делото), поради което СРС приема, че Протоколът за
използване на автоматизирано техническо средство или система отговаря на изискванията
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав кредитира и Ежедневната форма на отчет от 08.05.2021г.,
тъй като е годно, информативно, относимо, обективно, достоверно доказателство, което
изцяло се подкрепя от кредитирания по-горе Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система. Въз основа на Ежедневната форма на отчет и Протокола
за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-24640 от
10.05.2021г. се установява, че от 09.30 часа до 12.30 часа на 08.05.2021г. (което включва и
процесния час : 11:20 часа) техническо средство тип ARH CAM S1, вид «СПУКС» №
11743с7 е било позиционирано в град София, на Околовръстен път № 257, за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от ул. „Самоковско шосе“ към бул.
„Климент Охридски“ при ограничение на скоростта 50 км/час за населено място. За
наличието на ограничение на скоростта 50 км/час в населено място данни се съдържат и в
снимката на лист 7 от делото, както и в писмото на Агенция «Пътна инфраструктура» -
Областно пътно управление – София с вх. № 27712 от 15.02.2022г. с приложените към него
Заповед и схема на лист 44-52 от делото, както и в писмото от ОПП – СДВР на лист 26 от
делото.
На следващо място, с оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото
снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство.
Посредством снимката на лист 7 от делото се установява датата, часа и мястото на
извършване на нарушението; конкретно измерената скорост на движение и ограничението
на скоростта за същото място. Този снимков материал представлява веществено
доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради това съдът го
приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и съответно го
6
кредитира. Доколкото в номера на снимката е цитирано техническо средство с № 11743с7,
съдът приема, че процесното превишение на скоростта е заснето именно с техническото
средство, описано в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-24640 от 10.05.2021г. Освен номера на техническото средство,
между снимката на лист 7 от делото и Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система на лист 12 от делото има припокриване и касателно
мястото, датата и часовия диапазон, поради което за съда не възниква съмнение, че снимката
на лист 7 от делото е направена именно с техническото средство, описано в кредитираните
по-горе писмени доказателства.
В случая от снимката на лист 7 от делото се вижда и още нещо - че в лентата на
движение на приближаващите /сниманите/ МПС-та е имало два автомобила, чийто
регистрационни номера са ясно разпознаваеми и с просто око. Същевременно, тезата,
развита в писмото на ОПП - СДВР с вх. № 93936 от 24.11.2021г., че системата за контрол на
скоростта прави пет снимки с възможност да се проследи траекторията на МПС-то и дори,
когато на снимката е заснето повече от едно МПС, може да се установи нарушителят, тъй
като в ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на лазерния лъч
върху полето на наблюдението на камерата – в случая е останала недоказана, тъй като на
снимката на лист 7 от делото (единствената, предоставена от ОПП – СДВР, на която се
виждат автомобили) няма означени маркери със стрелки, които при съединяване да посочват
с точност местоположението на лазерния лъч върху конкретния автомобил. От тук следва,
че въззиваемата страна с предоставената от нея снимка № 11743с7/045299 (приложена на
лист 7 от делото) не е успяла да докажа по несъмнен и безспорен начин, че заснетата
скорост на движение е именно на лек автомобил „.......“ с рег. № ........., а не на другото
заснето на снимката превозно средство, движещо се до това МПС, в същата посока на
движение и с видим рег. № СВ 6161 НК. В писмо с вх. № 93936 от 24.11.2021г. от ОПП –
СДВР твърдят, че системата за контрол на скоростта е с вградено разпознаване на номера на
превозното средство. Това, дори и да е вярно (с оглед приложените към писмото на
Български институт по метрология с вх. № 26883/14.02.2022г. доказателства касателно
техническото средство) от конкретната снимка, приложена на лист 7 от делото не може да се
установи за кое МПС се отнася заснетата скорост от 77 км/час. Поради всичко това СРС
счита, че в конкретния случай от снимката на лист 7 от делото не може да се установи по
несъмнен начин чия скорост е заснета с техническото средство на 08.05.2021г. в 11.20 часа,
респ. въззиваемата страна не е успяла да докаже по безспорен и категоричен начин кой е
нарушителят или поне кое превозно средство е управлявал. Доколкото това може да е както
водачът на лек автомобил с рег. № СА 6161 НК, така и водачът на лек автомобил с рег. №
........., съдебният състав приема, че не е доказано в случая авторството на деянието.
Установената фактология и направеният по-горе доказателствен анализ налагат
следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
7
изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това жалбата се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че макар в обжалвания Електронен фиш да е посочена
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/;
мястото и времето на осъществяване на деянието; регистрационният номер на МПС-то,
собственикът на същото; установената, разрешената и превишената скорост; нарушената
разпоредба /чл.21, ал.1 от ЗДвП/; наложената глоба в размер на 200 лева; срокът за
внасянето й, по чия сметка и как следва да се плати, въпреки тези данни в Електронния
фиш, при издаването му е допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с липса
на някой от задължителните реквизити на Електронния фиш, а именно липсва описание на
нарушението и на съставомерните елементи, послужили като основание за определяне на
наказанието „глоба“ по реда на чл.182, ал.4 от ЗДвП. Това е така, защото чл.182, ал.4 от
ЗДвП предвижда „глоба“ в двоен размер при повторно извършване на нарушение по чл.182,
ал.1, т. 1-5, ал.2 и ал.3, т. 1-5 от ЗДвП, а при повторно нарушение по чл.182, ал.1, т.6 и ал.3,
т.6 от ЗДвП – „глоба“ в двоен размер и „лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство“ за срок три месеца. Според §6, т.33 от Допърнителните разпоредби на
ЗДвП „повторно“ е това нарушение, което е извършено в 1-годишен срок, а в случаите по
чл.174, ал.2 от ЗДвП – в 2-годишен срок от влизането в сила на Наказателното
постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение,
включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач. От тук следват
два извода. Първият е, че в Електронния фиш като не е посочено кое точно предишно
Наказателно постановление или Електронен фиш обосновава повторността на процесния
казус е допусната неяснота на нарушението и несъответствие между описаното с думи
нарушение и наложената за него „глоба“. Релевираните в тази връзка аргументи на адв. К. се
8
явяват основателни. В Електронния фиш е следвало да намерят място конкретните
предишни Електронни фишове или Наказателни постановления, издадени на Г.К. с
посочване на нарушението, за което са издадени и датата на влизане в сила на съответните
предишни актове, обосноваващи повторността на този случай. Като не е сторено това СРС
приема, че е допусната неяснота на административно – наказателното обвинение и
несъответствие между описаното с думи нарушение и наложеното за него административно
наказание на жалбоподателя. От друга страна : доколкото чл.182, ал.4 от ЗДвП препраща
към различни състави по ЗДвП (чл.182, ал.1, т. 1-5, ал.2, ал.3, т. 1-5 от ЗДвП и чл.182, ал.1,
т.6 и ал.3, т.6 от ЗДвП) и в случая никой от тях не е изрично цитиран в обжалвания
Електронен фиш – съдът приема, че е допуснато и друго нарушение, свързано с неяснота
какво точно деяние (измежду визираните в чл.182 от ЗДвП) е извършил повторно К.. Всичко
това дава основание на СРС да приеме, че в случая при издаване на Електронния фиш са
били допуснати редица съществени процесуални нарушения, които рефлектират върху
правото на защита на лицето, срещу което е издаден Електронния фиш, поставяйки го в
невъзможност да организира ефективно защитата си, тъй като повдигнатото срещу него
обвинение е неясно и неконкретизирано. Поради това СРС счита, че са налице формални
основания за отмяна на процесния Електронен фиш.
Отделно от това : с оглед изложените по-горе мотиви относно недоказаността на
авторството на деянието, съдебният състав следва да посочи, че и по същество
административно – наказателното обвинение срещу К. се явява недоказано и следва да се
отмени издадения срещу него Електронен фиш, тъй като от събраните по делото
доказателства не може да се направи еднозначен извод скоростта на кое от двете заснети
превозни средства от снимката на лист 7 от делото е процесната скорост. Поради това е
безпредметно да се преценява тази скорост с ограничението на скоростта на същото място и
възможността на грешка на техническото средство, тъй като не е безспорно и несъмнено
ясно чия скорост на движение е заснело техническото средство, респ. чия административно
– наказателна отговорност следва да се ангажира. Поради това СРС прие, че поради
недоказаност на авторството на деянието също са налице основания за отмяна на процесния
Електронен фиш и без да се обсъждат предпоставките на чл.188, ал.1 от ЗДвП и чл.189, ал.5
от ЗДвП.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да се
отмени изцяло обжалвания Електронен фиш – и поради допуснати съществени процесуални
нарушения в хода на ангажиране на административната отговорност на К. при издаване на
процесния Електронен фиш, и поради недоказаност по същество на административно –
наказателното обвинение в частта относно авторството на деянието.
Според чл.87 от ЗАНН висящото административно – наказателно производство се
довършва по процесуалния ред, разписан в сегадействащия ЗАНН. Съгласно чл.63д, ал.1 от
ЗАНН в производствата пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Въпросът за разноските е уреден в чл.143 от АПК, който е част от Дял III -
„Производства пред съд“ и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК /според
9
чл.144 от АПК/. Според чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски,
представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание
в съответната инстанция. В настоящия случай това законово изискване не е изпълнено, тъй
като адв. К. не е представила пред съда списък с разноски. Въпреки това, доколкото според
точка 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК
„липсата на списък не е пречка за присъждане на разноски съобразно доказателствата по
делото“, с оглед изхода на спора и изрично направеното от страна на адв. К. искане за
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, СРС – 10 състав следва да осъди
въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя направените от него разноски за адвокат.
Според договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 5а от делото Г.К. е
платил на адв. К. за защита по това дело сумата от 300 лева. Според чл.143, ал.1 от АПК
органът, издал процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя направените от него
разноски за един адвокат. Според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – при глоба до 1000
лева (както в случая – 200 лева) минималният размер на адвокатското възнаграждение е 300
лв., т.е. толкова, колкото е и уговореното и изплатено възнаграждение на адв. К. в случая.
Доколкото поисканото адвокатско възнаграждение е в размер на минимално определеното
адвокатско възнаграждение според чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адв. К. е взела
участие в едно заседание пред СРС и Електронният фиш се отменя по съображения,
съвпадащи отчасти с визираните от адвоката, този съдебен състав счита, че на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокат в размер на действително
направените и съвпадащ с размера на минималното адвокатско възнаграждение според
цитираната по-горе разпоредба. Поради всичко това ОПП – СДВР (като орган, издал
отменения Електронен фиш) следва да бъде осъден да заплати на Г. ЯН. К. за направени от
него по делото разноски за адвокат сумата от 300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4857384, издаден от СДВР, с който на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на Г.
ЯН. К. е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста) лева.
ОСЪЖДА СДВР – Отдел „Пътна полиция“ да заплати на Г. ЯН. К. с ЕГН
********** за направени от него по делото разноски за адвокат сумата от 300 (триста) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10