07.10.2019г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Ангелина
Латунова
Прокурор Николай
Гугушев
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№708 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл.
от Административнопроцесуалeн кодекс във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди.
Образувано е по искова молба от А.Е.Т.
от гр.С. - чрез адв.В.В., против Агенция Митници - София, като се твърди, че обжалвал Наказателно постановление
№2173/2016г., издадено
от Зам.Началник Митница Бургас, и с Решение №197/20.09.2017г., постановено по
нахд №195/2017г. по описа на Районен съд Свиленград, което било отменено при
подадена касационна жалба – канд №274/2017г. на АдмС Хасково, влязло в законна
сила, наказателното постановление било отменено като незаконосъобразно. В производството
пред РС - Свиленград, ищецът бил представляван от адвокат, чийто хонорар бил
400,00 лева, а пред Адм Съд Хасково – 2000,00 лева. Налице били предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника на основание чл.1 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 2400,00
лева, представляващи платената сума за адвокатско възнаграждение. В с.з. от
27.09.2019г. е допуснато изменение на размера на предявения иск, като е намален
от сумата от 2400,00 лева на 1300,00 лева. Иска от съда да постанови решение, с
което да осъди Агенция Митници да заплати обезщетение за имуществени вреди от 1300,00
лева, ведно със законната лихва от 13.12.2017г. – деня на влизане в сила на
съдебното решение, до окончателно заплащане, както и направените в настоящото
производство разноски.
Ответникът Агенция Митници – София,
депозира отговор и взема становище по предявения иск. Счита се, че предявеният
иск за неоснователен и недоказан. За да бъдело ангажирана отговорността на
Държавата, то било необходимо да бъдат установени преки и непосредствени вреди.
В настоящия случай нямало незаконни действия или бездействия от страна на
Митницата, както и не било доказано настъпването на вреди. Дейността по
обжалване на наказателното постановление представлявала предвидена от закона
защита на правата на нарушителя, а спазването на този законов ред не водело до
противоправност при издаването на наказателното постановление, когато същото
било отменено от съда. Претенцията не била за вреда, а за адвокатски хонорар.
Разноските в процеса не били пряка и непосредствена вреда от административния
акт, а последица от упражненото право на защита. Нямало приложени документи за
реално заплащане на сумите, а не било предвидено в ЗАНН задължителна адвокатска
защита. Разноските не се дължали във висящото производство и нямало основание
за присъждането им в друго производство. Заплащането било израз на доброволен
акт и резултат на свободно договаряне. В съдебното производство бил приложим
принципа на служебното начало и процесуално задължение на съда било да следи за
пълното изясняване на делото от фактическа и правна страна. Случаят не се
отличавал с особена практическа и правна сложност. Отговорността за разноски в
съдебното производство била обективна и безвиновна и не представлявала
отговорност за вреди. Можело да бъде търсена само във висящ процес, а не в
отделно производство. Връзката между разхода и наказателното постановление не
била пряка, а косвена, опосредена от договор между равнопоставени субекти във
връзка с извършено плащане. Процесуалният закон за реда на обжалване на НП не
предвиждал възстановяване на направените разноски, поради което те оставали в
тежест на страните така, както били направени. В класически случай при
претендиране на разноски, то се присъждали само разноските, но не и лихви върху
тях. Ако разноските били обезщетение, то върху тях била дължима и лихва, поради
което лицата, които възстановявали съдебните разноски извън процеса, били в
по-благоприятно положение от тези, които ги възстановявали в процеса. Според
ответника ЮЛ, представляващо Държавата, не разполагало с възможност да прави
възражение за прекомерност на заплатения хонорар, каквато възможност имало в
класическото производство. По тези съображения отговорността за разноски не
можела да се отъждестви с отговорността за вреди, поради което и искът бил
неоснователен.
Окръжна прокуратура Хасково дава
становище, че предявеният иск е основателен.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
С Решение №197/20.09.2017г., постановено по АНД №195/2017г. по описа на
Районен съд - Свиленград, е потвърдено Наказателно постановление №2173/21.02.2017г. на Зам.Началник Митница
Бургас. Това съдебно решение е отменено с влязло в сила на 13.12.2017г. Решение на АС
Хасково №301/13.12.2017г., постановено по подадената касационна жалба.
Посоченото наказателно постановление е съставено за извършено нарушение
по чл.18, ал.1 във вр. с чл.11а, ал.1 от Валутния закон, като на основание
чл.53 от ЗАНН във вр. с чл.18, ал.1 и ал.10, чл.11а, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.1, чл.21 от ВЗ и във вр. с чл.2, ал.1, чл.9, ал.1 от Наредба
№Н-1/01.02.2012г. на А.Е.Т. е наложено административно наказание Глоба в размер
на 1000,00 лева, както и е постановено отнемане в полза на Държавата на
предмета на нарушението – 25 000,00 евро. Видно
от приложеното административнонаказателно дело в съдебното производство пред РС
Свиленград ищецът е бил представляван от адвокат, упълномощен с пълномощно –
л.19 от делото. За процесуалното представителство по делото ищецът е платил
договорен хонорар в размер на 1200,00 лева, която сума е получена от адвоката в
брой на 07.03.2017г., видно от отразеното в представения договор, съставен на
същата дата. Пред АС Хасково А.Т. е бил представляван от втори адвокат,
упълномощен с пълномощно – л.19 от касационното дело. За процесуалното
представителство по делото ищецът е платил договорен хонорар в размер на 2000,00
лева, която сума е получена от адвоката в брой на 06.12.2017г., видно от
отразеното в представения договор, съставен на същата дата. По делото е
представен договор от 23.11.2017г. за правна защита и съдействие, изразяващи се
в проучване и преписи по посоченото касационно производство, като видно от
същото – л.15 от делото, ищецът уговорил като възнаграждение сумата от 100,00
лева, но за тази сума няма отбелязване да е била изплатена.
При така установената
фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът направи
следните правни изводи:
Претенцията е насочена против ответник с
надлежна пасивна процесуална легитимация и е предявен за разглеждане пред
компетентния съд съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно постановление
№2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, поради
което съдът приема, че искът е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ изисква претърпените вреди да са пряко следствие от
действието на незаконосъобразния акт. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Приложимите правни норми обосновават извод,
че за основателността на иск с правна квалификация чл.1, ал.1 от ЗОДОВ следва установяване кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие
на административен орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ.
осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени
по съответния ред; вреда от този административен акт; пряка причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. Вината не е елемент от фактическия състав на
отговорността, тъй като имуществената отговорност по ЗОДОВ е обективна,
безвиновна. При недоказване на което и да е от изброените условия, искът за
обезщетение на вреди следва да се отхвърли
като неоснователен.
В конкретния случай претенцията на ищеца
се основава на отменено НП като незаконосъобразно и претърпени имуществени
вреди от отмененото НП, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Съдът приема, че отмененият
административен акт е в изпълнение на административна дейност. Установи се, че
издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, а именно – Наказателно постановление №2173/21.02.2017г. на Зам.Началник Митница
Бургас е отменен като незаконосъобразен, като
съобразно мотивите на ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д. №2/2014г., ОСГК и
Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съдът приема, че издаването
на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност,
законово предоставена на органите в рамките на административната им
правосубектност. Изпълнението на тези задължения по своето съдържание
представлява административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
е резултат от санкционираща административна дейност. Провеждането на
производство по обжалване пред съд на издадено НП е необходима предпоставка за
отмяната на НП и единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е
виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. Ако в производството по съдебно обжалване наказаният гражданин е ползвал
адвокатска защита, което е негово нормативно установено право, заплатеното
възнаграждение за осъществяване на тази защита съставлява увреждане на
имуществената сфера на адресата на незаконосъобразното наказателно
постановление. Така претърпяната загуба е в пряка причинна връзка с отменения
като незаконосъобразен акт на администрацията, доколкото ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение, ако не бе издадено наказателното постановление, за
обжалването на което е ангажирал квалифициран защитник. По изложените
съображения и като съобрази задължителните указания, дадени в ТР
№1/15.03.2017г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по т.д. №2/2016г., настоящият
състав намира предявеният иск за имуществени вреди за доказан по основание.
Установи се още, че ищецът е ползвал
правна защита и съдействие, съгласно сключен договор на 07.09.2017г., както и
процесуалното представителство е осъществено срещу адвокатско възнаграждение е
в размер на 1200,00 лева, заплатено в брой на същата дата при подписване на
договора, поради което и в тази част искът е доказан и основателен. По
отношение на договора от 23.11.2017г. следва да се има предвид, че същият не
доказва уговорената сума от 100,00 лева да е заплатена, а по отношение на
договора от 06.12.2017г. следва да се има предвид, че сключен с друг адвокат,
който се явява втори представляващ за жалбоподателя в съдебната фаза на
административнонаказателно производство, а поради това заплатената сума от
2000,00 лева на втория представляващ адвокат не следва да бъде разглеждана като
дължима, тъй като вече е било заплатено възнаграждение на първия адвокат. В
този смисъл искът е доказан и основателен в размер до 1200,00 лева, а над този
размер до пълния предявен /след изменение на размера на предявения иск/ от
1300,00 лева следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Доколкото искането за присъждане за
лихва е акцесорно, то следва да се уважи и искането за присъждане на законната
лихва върху процесната сума, но съща е дължима от дата на предявяване на
исковата молба – 18.06.2019г. В този смисъл е трайната практика на ВАС -
адм.дело №9399/2017, №8483/2017г., 8472/2017г., №6831/2017г., №1857/2017г.,
№3124/2017г., № 8730/2017г. и др.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане на направените
съдебни разноски следва да се уважи, като ответникът заплати 600,00 лева –
възнаграждение за един адвокат, и 10,00 лева – д.такса.
Мотивиран така и на основание чл.204,
ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
МИТНИЦИ – София, Булстат ……, да заплати на А.Е.Т., ЕГН ********** - с посочен
съд.адрес ***, сумата от 1200,00 лева, представляващи обезщетение за причинени
имуществени вреди /заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат/ в
резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление №2173/21.02.2017г. на Зам.Началник Митница
Бургас, отменено след касационно обжалване на Решение №197/20.09.2017г., постановено по АНД №195/2017г. по описа на
Районен съд - Свиленград, с Решение на АС Хасково №301/13.12.2017г.,
постановено по КАНД №274/2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на предявяване на иска – 18.06.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 1200,00
лева до пълния предявен размер от 1300,00 лева.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ
МИТНИЦИ – София, Булстат ………, да заплати на А.Е.Т., ЕГН ********** - с посочен
съд.адрес ***, направените разноски в настоящото производство за д.т. и
адвокатско възнаграждение – общо 610,00 лева
Решението може да бъде обжалвано пред
ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: