О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 875
град Велико Търново, 16.11.2023 г.
Административен съд – град Велико Търново, осми състав , в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: Диана Костова
като разгледа докладваното от съдия Костова адм. д. № 697/2023 г. по описа на Административен съд – град Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 284
от ЗИНЗС във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявен от Я.Х.Б. –Затворническо
общежитие гр. В. Търново , открит тип към Затвора гр. Ловеч, против ГД
„Изпълнение на наказанията ГДИН гр. София за присъждане на имуществени и
неимуществени вреди причинени му от действията или бездействията на
затворническата администрация за периода от 14.1.2021г. до 1.11.2023г.в размер
на 100 000 лева.
С Определение от 13.11.2023г. по адм. д. 674/23г. състав на АСВТ е
постановил да бъде отделено производството по оплакването за иззети при обиск
вещи : адаптер за радиоприемник и телевизор, за което ищецът иска да се приложи
чл. 276 от ЗИНСЗС. В мотивите на посоченото Определение, съдът е приел, че не е
ясно дали се касае за производство по чл.122
или такова по чл. 276 от ЗИНЗС , а в диспозитива е приел, че се касае за
такова по чл. 276 от ЗИНЗС.
В тази връзка настоящата инстанция намира, че
съдът неправилно е отделил това производство, доколкото той не е обвързан от
правната квалификация давана от ищеца, а единствено от твърдените от него
факти.
Според специалната разпоредба на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.)
държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС
се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал. 1
се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е
неизчерпателно, а примерно.
Съгласно чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода, продължителността, както и други обстоятелства, които имат
значение за правилното решаване на спора. Настъпването на неимуществените вреди
се предполага до доказване на противното, като доказателствената тежест,
изведена от ал. 3 е на специализираните органи по изпълнение на наказанията,
които трябва да предоставят исканата служебно от съда информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото.
Искът се разглежда по реда на глава единадесета
от АПК. Предявява се срещу органите по чл. 284, ал. 1, от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Според чл. 205 от АПК,
приложим на осн. препратката от чл. 285, ал. 1
вр. чл. 284 ЗИНЗС, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди срещу ГДИН – София, произтича от незаконосъобразни бездействия на администрацията на ответника за исковия период да осигури на ищеца нужните условия, които да съответстват на изискванията на ЕКПЧОС и други нормативни актове. В самата искова молба ищецът е посочил изрично действията и бездействията на администрацията, от които търпи неимуществени и имуществени вреди и това са : неправилно удържане на парични средства, неосигуряване на самостоятелно легло , спални принадлежности, безплатно облекло и обувки, не му е осигурено нормативно изискуемото жилищно пространство от 4 кв.м. и са му изземвани разрешени вещи вкл. Адаптер. Следователно исковата претенция за извършваните по горе подробно описани действия и бездействия с обща цена на иска от 100 000 лева. Неправилно съставът на АСВТ е приел, че в оплакването за последното действие по изземване на разрешени вещи следва да се квалифицира като такова по чл. 276 от ЗИНЗС, поради което следва да се отдели това производство като съдът постанови акт, с който да задължи администрацията да извърши действие. Както се посочи по- горе исковата претенция е подадена с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с/, ЮЛ – ГДИН и цена на иска 100 000 лева, поради което исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за посочения период е предявена срещу надлежен ответник. Твърдението на състава в Определението за отделяне на производството, макар да не е ясна волята на ищеца, че се касае за производство по чл. 276 от ЗИНЗС не се споделя от настоящия състав. Същият намира, че ищецът изрично е заявил волята си да бъде обезщетен за причинените му вреди, като за отнетия адаптер в частност, претенцията му е за реално изпълнение. В противен случай буди недоумение фактът, че съдът е приел, че действието по неправилни удръжки от трудовото възнаграждение не се включва в това искане по чл. 276 от ЗЕНЗС. В този смисъл е и практиката на други административни съдилища напр. Решение № 527 от 17.09.2018 г. на АдмС - Плевен по адм. д. № 137/2018 г.Разпореждане № 9838 от 10.09.2020 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1739/2020 г. Разпореждане № 9233 от 25.08.2020 г. на АдмС - Варна по адм. д. № 1813/2020 г.и други.
Следователно, съдът намира, че между двете дела има пряка връзка, която рефлектира и върху крайния акт, който ще постанови съдът. Налице е хипотезата на чл. 213 от ГПК, поради което делата следва да се съединят за разглеждане в общо производство, което да завърши с общо решение. Това налага присъединяване на настоящето дело към адм. дело №674/23г.по описа на Административен съд Велико Търново. .
Водим от гореизложеното и на основание чл. 213 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИСЪЕДИНЯВА за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение адм. дело № 697/23г. по описа на Административен съд В. Търново към адм.д. 674/23г. по описа на съда.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 697/23г. по описа на Административен съд Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Делото да се докладва по адм. дело № 674/23г. по описа на АСВТ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ