Мотиви
към присъда по НОХД N 1535/2010г. по описа на ПРС - ХХІІІ
н.с.
Районна прокуратура гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу А.Д.Щ. ЕГН:
********** и Я.А.А. ЕГН: ********** и същите са предадени
на съд както следва:
А.Д.Щ. за това, че:
На
04.12.2009 г. в гр.К. обл. П.
извършено повторно в немаловажен случай, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление и в съучастие като съизвършител с Я.А.А.
ЕГН ********** е отнел чужди движими вещи – 1 бр. акумулатор марка „АRNO”, 12V, 94 Ah на
стойност 140 лв., 1 бр. акумулатор марка “Activa”, 12V, 44 Ah на
стойност 8,60 лв., 1 бр. акумулатор
марка „URSUS”, 12V, 55Ah на
стойност 10,50 лв. и 10 кг.
медни отпадъци на стойност 4,50 лв. за килограм, на обща стойност 45 лв.,
всички вещи на обща стойност 204,10 лв. от владението на О.С.М. ЕГН **********
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл.
20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
и
Я.А.А.
за това, че:
На 04.12.2009 г. в гр.К.
обл. П. в съучастие като съизвършител с А.Д.Щ. ЕГН **********
е отнел чужди движими вещи – 1 бр. акумулатор марка „АRNO”,
12V, 94 Ah на стойност 140 лв., 1 бр. акумулатор
марка “Activa”,
12V, 44 Ah на стойност 8,60 лв., 1 бр. акумулатор марка „URSUS”, 12V, 55Ah на стойност 10,50 лв. и 10 кг. медни отпадъци на
стойност 4,50 лв. за килограм, на обща стойност 45 лв., всички вещи на обща
стойност 204,10 лв. от владението на О.С.М. ЕГН ********** без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Съдът служебно е разпоредил
предварително изслушване на страните и е насрочил делото за разглеждане по реда
на глава 27 от НПК без призоваване на свидетелите и вещите лица, като по искане
на подсъдимите и техните защитници в с.з. е допуснал провеждането на съкратено съдебно следствие
по реда на чл. 371 т. 2 от НПК и на основание чл. 372 ал. 4 от НПК е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, като подкрепящо се от събраните в досъдебното
производство доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебното производство не е
конституирана допълнителна страна – граждански ищец и/или
частен обвинител.
Представителят на прокуратурата в
съдебно заседание поддържа обвинението с горната правна квалификация на
деянието. Изразява становище, че обвинението е доказано по
несъмнен начин и пледира подсъдимите да бъде признати за
виновни в извършване на престъплението, за което са предадени на съд. Предлага по отношение
реализирането на наказателната отговорност, съобразно императивната
разпоредба на чл. 373 ал. 2 от НПК, на подсъдимите да бъдат определени и наложени наказания при
условията на чл. 58а вр. чл. 55 от НК,
съответно за подсъдимия Щ. наказание в размер на «шест месеца лишаване от
свобода», което същият да изтърпи при
пърноначален «строг» режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип,
а за подсъдимия А. – наказание «седем месеца пробация», изразяващо се в
пробационните мерки «задължителна регистрация по настоящ адрес» с периодичност
«три пъти седмично», «задължителни периодични срещи с пробационен служител» и
«100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото». Сочи, че подсъдимите Щ. и А.
следва да понесат съразмерно направените по делото разноски.
Назначеният от досъдебното
производство служебен защитник на подсъдимия Щ. – адвокат Т.П., моли при
условията на чл. 55 от НК съдът да наложи на подзащитния й Щ. наказание в
минимален размер, отчитайки като смекчаващи отговорността обстоятелства
признанието на вината, изразеното съжаление за стореното, невисоката стойност
на предмета на престъплението и младата възраст на подсъдимия Щ.
Адв. Димитър
А., назначен в съдебната фаза на процеса за служебен защитник на подсъдимия А.,
изтъква като смекчаващи отговорността на подзащитния му обстоятелства неговото
чисто съдебно минало, инцидентния характер на процесната
му проява, както и ниския размер на причинената вреда. Моли, отчитайки тези
обстоятелства, съдът да прецени при определяне на наказанието дали не се касае
за маловажен случай.
Подсъдимите Щ. и А. в съдебно
заседание признават вината си и изразяват съжаление за стореното.
Признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и зявяват съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Подържат
становищата на защитниците си, молят съдът да прояви снизходителност и да им наложи минимални наказания.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият А.Д.Щ. е роден на *** ***, живущ ***, българин, български
гражданин, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, ЕГН **********.
Същият е осъждан с 14 съдебни акта както следва:
1. присъда по НОХД № … по описа на ПРС,
в сила от ..., с която за извършено на 07/08.09.2003г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3
от НК му е наложено наказание
„обществено порицание”;
2. присъда по НОХД № ... по описа на ПРС,
в сила от ..., с която за извършено на 23/24.02.2004г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. чл. 63
ал. 1 т. 3 от НК му е наложено наказание „четири месеца лишаване от свобода”, чието
изпълнение на основание чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1
от НК е отложено за срок от 3 години;
3. присъда по НОХД № ... по описа на ПРС,
в сила от ..., с която за извършено на 02.02.2004г. престъпление по чл. 194 ал.
1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1
вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК му е наложено наказание „три
месеца лишаване от свобода”, чието
изпълнение на основание чл. 69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1
от НК е отложено за срок от 2 години;
4. присъда по НОХД № ... по описа на ПРС,
в сила от ..., с която за извършено в
периода 10.04.2004г.-15.04.2004г. престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК му е наложено наказание „шест
месеца лишаване от свобода”, изпълнението на което е отложено на основание чл.
69 ал. 1 вр. чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от
3 години;
5. определение по НОХД № ... по
описа на ПРС, в сила от ..., с което за извършено на 12.07.2006г. престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 4 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1
т. 3 от НК му е наложено наказание „една година пробация”;
6. присъда по НОХД № ... по описа на
ПРС, в сила от ..., с която за извършено на 27.01.2005г. престъпление по чл. 195
ал. 1 т. 4, т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл.
28 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3
от НК и му е наложено наказание „шест месеца пробация”;
7. определение по НОХД № ... по
описа на ПРС, в сила от ..., с което за извършено на 16/17.04.2005г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 7
вр. чл. 194
ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3
от НК и му е наложено наказание „една година пробация”;
8. присъда по НОХД № ... по описа на
ПРС, в сила от ..., с която за извършено на през периода 11.01.2006г. –
22.02.2006г. престъпление по чл. 195 ал.
1 т. 3, т. 4 и т. 7 вр.
чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр.
чл. 26 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК му е наложено наказание „една
година пробация”;
9. определение по НОХД № ... по
описа на ПРС, в сила от ..., с което за извършено на 17.08.2006г престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК му е наложено наказание „две
години пробация”;
* с протоколно определение № ... по ЧНД
№ ... на ПРС, в сила от ... са групирани на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал.1 от НК наказанията по НОХД № ...,НОХД № ... и
НОХД № ... по описа на ПРС, като му е наложено едно общо най-тежко измежду тях,
а именно «една година пробация»;
със същото определение са кумулирани
и наказанията по НОХД № ..., НОХД № ..., НОХД № ... и НОХД № .., като му е наложено
едно общо най-тежко наказание в размер на «шест месеца лишаване от свобода»,
чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от три години, считано от 13.06.2006г.
10. определение по НОХД № ... по описа
на ПРС, в сила от ..., с което за извършено на 11.04.2005г. престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК му е наложено наказание „три
месеца лишаване от свобода” при първоначален „общ” режим;
* с протоколно определение от
04.12.2006г. по ЧНД № ... на ПРС, в сила от ... са групирани
на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал.
1 от НК наказанията по НОХД № ... и НОХД
... по описа на ПРС, като му е наложено едно общо най-тежко измежду тях, а
именно «две години пробация»;
със същото определение са кумулирани
и наказанията по НОХД НОХД № ..., НОХД №
... и ..., като му е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на «шест
месеца лишаване от свобода» при първоначален «общ» режим на изтърпяване,
като на основание чл. 69 ал. 2 вр.
чл. 68 ал. 1 от НК е освободен изцябо от
изтърпяване на наказанието от четири месеца лишаване от свобода по НОХД № ...
на ПРС.
11. присъда по НОХД № ... по описа на
ПРС, в сила от ..., с която за извършено на 17.04.2006г. престъпление по чл. 195
ал. 1 т. 3, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1
т. 3 от НК му е наложено наказание „шест месеца пробация”;
* с протоколно определение от 14.02.2007г.
по ЧНД № ... на ПРС, в сила от ... са групирани на
основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК наказанията по НОХД № ..., НОХД № ..., НОХД № ... и НОХД № ... по описа на
ПРС, като му е наложено едно общо най-тежко измежду тях, а именно «една година пробация»;
12. присъда по НОХД № 1638/2006г. по
описа на ПРС, в сила от 05.01.2007г., с която за извършено на 23.04.2005г. престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 5 и т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 вр. чл. 63 ал.
1 т. 3 от НК му е наложено наказание „една
година пробация”;
* с протоколно определение от 05.09.2007г.
по ЧНД № ... на ПРС, в сила от ... са групирани на
основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК наказанията по НОХД № ..., НОХД № ..., НОХД
№ ..., НОХД № ..., НОХД № ... и НОХД № ..., като му е наложено
едно общо най-тежко наказание в размер на «шест месеца лишаване от свобода» при
първоначален «общ» режим на изтърпяване;
със същото определение са кумулирани наказанията по НОХД № ...,
НОХД № ... и НОХД № ... по описа на ПРС, като му е наложено едно общо най-тежко
измежду тях, а именно «една година пробация»;
13. присъда по НОХД № ... по описа на
ПРС, в сила от ..., с която за извършено на 27.06.2007г. престъпление по чл. 195
ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл.
28 ал. 1 от НК му е наложено наказание „десет месеца лишаване от свобода” при
първоначален „строг” режим;
14. определение по НОХД № ... по
описа на ПРС, в сила от ..., с което за извършено на 28.08.2007г. престъпление
по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 28 ал. 1 от НК му е наложено наказание „три месеца лишаване от свобода” при
първоначален „общ” режим;
*
с протоколно определение от 27.02.2008
г. по ЧНД № .. г. по описа на ПРС, в сила от ... са кумулирани
на основание чл. 25 ал. 1 вр. чл. 23 ал. 1 от НК наказанията по НОХД № … г. и НОХД № ... по
описа на ПРС като му е определено едно общо най-тежко измежду тях, а именно
“десет месеца лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим.
Тези осъждания обуславят и квалификацията
на процесното му деяние като осъществено при
условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК.
Подсъдимият Я.А.А. е роден на ***г***, живущ ***, българин, български
гражданин, с начално образование, неженен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
На
04.12.2009г. подсъдимите А.Д.Щ. и Я.А.А. тръгнали да събират дърва в
покрайнините на гр. К., обл. П. Докато вървели към
мястото, на което щели да секат дървета, те минали покрай дома на свидетеля О.С.М.,***
и през оградата видели три броя акумулатори. Малко по-късно, когато се връщали
обратно и стигнали до дома на свидетеля М., подсъдимите решили да вземат трите
акумулатора. Двамата влезли в двора на свидетеля М. през входната врата, която
не била заключена. Взели трите акумулатор - марка АRNO”,
12V, 94 Ah; марка “Activa”, 12V, 44 Ah; и
марка „URSUS”, 12V, 55Ah,
занесли ги на ръце до намиращият се в близост мост, след което отново се
върнали, взели и предварително приготвения от тях, намерен в двора на свидетеля
М., чувал пълен с медни кабели – общо 10 кг. По-късно вечерта двамата пренесли вещите
до дома на подсъдимия А..
На следващия ден подсъдимите Щ. и А. помолили
свидетеля Я. ***, за да продадат в пункта за вторични суровини на свидетеля К. Ц. откраднатите от дома на свидетеля М.
акумулатори и медни проводници.
За трите акумулатора свидетеля Ц.
платил на подсъдимите сумата от около 40 лв. По-късно той предал трите акумулатора
на полицията и с разписка от 01.02.2010г. същите са върнати на свидетеля М.
При предварителната проверка на 08.12.2009г. подсъдимите Щ.
и А. признали и разказали подробно за извършената кражба пред провелия оперативната беседа с тях
свидетел Л. Р. – мл. полицейски инспектор при РУ – гр. С., който им снел и извънпроцесуални писмени обяснения.
Видно от заключението на изготвената в досъдебното
производство стоковооценъчна експертиза, стойността
на инкриминираните вещи към 04.12.2009г. възлиза общо на 204,10 лв., в т.ч., както следва: 1 бр. акумулатор марка „АRNO”, 12V, 94 Ah на
стойност 140 лв., 1 бр. акумулатор марка “Activa”, 12V, 44 Ah на
стойност 8,60 лв., 1 бр. акумулатор
марка „URSUS”, 12V, 55Ah на
стойност 10,50 лв. и 10 кг.
медни отпадъци на стойност 4,50 лв/кг., или на обща
стойност 45 лв.
В хода на разследването свидетелят К. Ц. категорично е разпознал
двамата подсъдими като лицата, които са му продали акумулаторите.
Разпитани
в качеството на обвиняеми по дознанието, подсъдимите Щ. и А. са се признали за виновни
по повдигнатото им обвинение и са се е ползвали от правото си да откажат да
дават обяснения.
Така изложената фактическа
обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин начин от
самопризнанието на подсъдимите Щ. и А., направено в съдебно заседание, от депозираните по
дознанието показания на свидетелите О.С.М.
/л. 36 дозн./, Л. Б. А. /л. 37 дозн./,
Я. А. К. /л. 38 дозн./ и К. Й. Ц. /л. 39, 40 и 42 дозн./, от заключението
на стоковооценъчната експертиза /л. 46 дозн./, както и от прочетените на основание чл. 283 от НПК, надлежно приобщени към делото
писмени доказателства – протокол за доброволно предаване /л. 13 дозн./, справка
за съдимост на подс. Щ. /л. 17-25 дозн./, справка за съдимост на подс. А. /л.
33 дозн./, протоколи за разпознаване на лица /л. 41 и 44дозн./, разписки /л.
50-51 дозн./, справки в АИС «БДС» за
подсъдимите /л. 52 и 54 дозн./, справка
за криминалистически и съдебни регистрации на подс. Щ. /л. 53 дозн./,
характеристични справки на подсъдимите /л. 55 и 56 дозн./.
По делото няма приложени веществени
доказателства.
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло
показанията на разпитаните в досъдебното производство свидетели като логични,
последователни, непротиворечиви, допълващи се помежду си и в синхрон с
писмените доказателства по делото.
Заключението на стоковооценъчната
експертиза, неоспорено от страните, съдът възприе
и кредитира като обективно, изготвено с необходимите професионални знания и
опит в съответната област.
Поради това и при постановяване на присъдата си съдът
ползва самопризнанието на подсъдимите, като подкрепящо се от събраните в
досъдебното производство еднопосочни доказателства в тяхната цялост, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установените в хода на
настоящото производство и безспорни между страните фактически положения,
съответни на изложените в
обстоятелствената част на обвинителния акт, признати изцяло от подсъдимите и подкрепящи се от
събраните в досъдебното производство доказателства, съдът зае становище, че с
действията си подсъдимият А.Д.Щ. е осъществил обективните и субективни признаци
от състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 вр.
ал. 1 от НК, а подсъдимият Я.А.А.
– на престъплението по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
От
обективна страна няма спор, че на
04.12.2009г. в гр. К., обл. П., подсъдимите Щ.
и А. са отнели чужди движими вещи – 1 бр. акумулатор марка „АRNO”, 12V, 94 Ah; 1
бр. акумулатор марка “Activa”,
12V, 44 Ah; 1 бр. акумулатор марка „URSUS”, 12V, 55Ah и 10 кг. медни отпадъци,
собственост на свидетеля О.С.М., които
вещи са годен предмет на кражба, тъй
като към момента на престъпното посегателство върху тях са имали определена
стойност, възлизаща общо на 204.10 лева,
като до момента на отнемането им тези вещи са се намирали във владението на техния собственик, което с действията си подсъдимите са
прекратили и са установили своя фактическа власт върху тях въпреки отсъствието
на съгласие от страна на владелеца.
Безспорно е също, че процесното престъпление е «извършено от две
лица» по смисъла на чл. 93 т. 12
от НК, тъй като в самото изпълнително деяние са участвали и двамата подсъдими. От
самопризнанието на подсъдимите Щ. и А., кореспондиращо на дадените в
досъдебното производство свидетелски показания, категорично се установява, че
двамата са действали като съизвършители
с общ умисъл и споделени действия, като заедно са реализирали действията по
отнемането на вещите след което, носейки същите, заедно са се отдалечили от местопрестъплението, за да установят трайно
своята фактическа власт и да се разпоредят с отнетите вещи. Според трайната съдебна практика, при кражба съучастникът е извършител, когато
участва в едната или другата фаза на изпълнителното деяние, “изразяващо се в
прякото отнемане на вещта - прекъсване
на чуждото владение без съгласието на владелеца и установяване на трайно
владение за себе си” - ТР 54-89-ОСНК, т. 5. В този смисъл също Р 248-94 -І , Р 639-92-І и Р 208-91-І. В
случая всеки от подсъдимите е участвал пряко и в двете фази на изпълнителното
деяние, действайки като извършител съвместно
с другия, поради което несъмнено е налице съучастие под формата на съизвършителство.
Видно пък от справката за съдимост на подс.
Щ., към процесната дата – 04.12.2009г., той е осъждан
многократно, все за кражби, което обуславя и квалификацията
на процесното му деяние като извършено при условията на повторност по
смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК, т.е. след
като с влезли в сила съдебни актове е
бил осъден за други такива престъпления – кражби в немаловажен случай, и преди
да са изтекли 5 години от изтърпяване наказанията по тези осъждания.
Поради горното
и като намери, че настоящото деяние също не съставлява маловажен случай, съдът
счете, че по отношение извършеното от подс. Щ. е налице обективният съставомерен
признак на чл. 195 ал. 1 т. 7 от НК.
Действително, стойността на вещите -
предмет на престъпното посегателство, е под
размера на една МРЗ за страната към
м. декември 2009г., но ниската или незначителна стойност на предмета на
престъплението не предпоставя задължителен извод за
маловажност на случая, защото преценката за това дали случаят е маловажен
зависи не само от стойностния израз на предмета на престълението,
а следва да се основава на всички обстоятелства относно престъплението при
съобразяване на критериите посочени в чл. 93 т. 9 от НК. Според тази разпоредба
липсата или незначителността на вредните последици не е самостоятелно основание
за определяне на случая като маловажен, а винаги се съпоставя със степента на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този
вид., т.е. следва да се съобразят и други обстоятелства както относно
обществената опасност на деянието, така и относно обществената опасност на
дееца. Съгласно П-71-Пл, т. 7: “
Обществената опасност на деянието при маловажен случай на кражбата е значително
по-ниска в сравнение с тази при обикновените случай. По-ниската степен на
обществена опасност следва да се определи с оглед малката стойност на предмета
на кражбите, от липсата или
незначителността на вредните последици, а така също и с оглед другите
обстоятелства, характеризиращи деянието
и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка. Възможно е при
малка стойност на откраднатите вещи или
при незначителни вредни последици, но с оглед личността на дееца, подбудите,
начина на извършването на кражбата или други обстоятелства, обществената
опасност на престъплението да е по-висока от обикновените случаи и поради това
кражбата не се явява маловажен случай. И обратно, в някои случаи макар и да не
липсват вредни последици или те да са по-значителни, но с оглед на другите
обстоятелства, деянието да е с по-ниска степен на обществена опасност,
поради което кражбата да представлява
маловажен случай.” В тази насока са и Р-233-71, І ВС; Р -653- 00, ІІІ ВКС; Р
-772 -04, ІІ ВКС.
В случая,
независимо от ниската стойност на предмета на престъплението, според настоящия
съдебен състав съвкупната преценка на обстоятелствата по делото изключва извода
за маловажност на случая. Това е така преди всичко с оглед факта, че се касае
за усложнена престъпна дейност – съучастие под формата на съизвършителство.
Допълнително, обстоятелствата, при които е извършено деянието, както и начина
на осъществяването му, говорят за завишена обществена опасност, тъй като се касае до отнемане на вещи, които макар да не са
били оставени без постоянен надзор, са
били ситуирани в незаключен двор и това наред с отсъствието на собственика им и
други лица в имота значително е улеснило достъпа до вещите и извършването на
деянието, като обществената опасност на престъплението е завишена именно защото
извършителите са се възползвали от тези особени обстоятелства и след като са
изнесли акумулаторите, не са се задоволили
с това, а са се върнали още веднъж до
двора на пострадалия, за да вземат и намиращия се там чувал с медни отпадъци,
което говори за проявена от тях престъпна упоритост.
Като
обосноваващо завишената обществена опасност конкретно на подс. Щ., наред с горното, съдът взе предвид и
обстоятелството, че е извършил настоящото престъпление само броени месеци след изтърпяване
на наказанието по последното си осъждане.
Тези
обстоятелства не позволяват да се направи положителен извод, че инкриминираните действия на
подсъдимите са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от този вид, респ.
за маловажност на случая по смисъла на
чл. 93 т. 9 от НК.
Съответно, съдът счита, че не следва спрямо
подс. А. намери приложение разпоредбата на чл. 194 ал.3 от НК, а независимо, че
стойността на предмета на престъплението е в рамките на една МРЗ към момента на
извършване на престъплението, същото следва да се квалифицира по чл. 194 ал. 1
от НК.
От
субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимите с ясно изразен и обективиран в поведението им общ инцидентен пряк умисъл,
като осъзнавайки, че действа съвместно с другия за постигане на обща цел, всеки
от двамата е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на неговите обществеоопасни последици и
е желаел настъпването им. Подсъдимите са разбирали, че вещите, на които посягат са
чужди, че лишават от фактическа власт техния владелец, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и са целели да
установят такава върху предмета на престъплението, действали са с
намерение противозаконно да присвоят чуждите вещи, желаели са юридически да се
разпоредят с тях в свой интерес – да ги продадат, като дори са осъществили това
свое присвоително намерение; знаели са, че всеки от предметите, на които посягат
има стойност, независимо, че продавайки ги, са ги отчуждили като отпадъци
на значително по-ниска от справедливата
им пазарна цена. Подс. Щ. напълно е съзнавал и, че осъществява кражбата след
като е нееднократно е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление. Това се установява по несъмнен начин самопризнанието на
подсъдимите, подкрепящо се от съвкупния
доказателствен материал по делото.
Причините за извършване на престъплението
са незачитането на установения ред и правото на собственост, стремежът към
облагодетелстване по неправомерен начин.
Поради
изложеното, съдът призна подсъдимите А.Д.Щ.
и Я.А.А. за ВИНОВНИ в това на 04.12.2009 г. в гр. Кричим обл. Пловдив, първият от тях - повторно в немаловажен
случай, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, в съучастие, като съизвършители са отнели чужди движими вещи – 1
бр. акумулатор марка „АRNO”,
12V, 94 Ah на стойност 140 лв., 1 бр. акумулатор
марка “Activa”,
12V, 44 Ah на стойност 8,60 лв., 1 бр. акумулатор марка „URSUS”, 12V, 55Ah на
стойност 10,50 лв. и 10 кг.
медни отпадъци на стойност 4,50 лв. за килограм, на обща стойност 45 лв.,
всички вещи на обща стойност 204,10 лв. от владението на О.С.М. ЕГН **********
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 вр. чл.
20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК за подсъдимия Щ. и по чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК за подсъдимия А..
ПО НАКАЗАНИЯТА
При определяне на наказанията
настоящият съдебен състав прецени като смекчаващи обстоятелства направеното от подсъдимите Щ. и А. признание
на вината, оказаното от тях съдействие на органите на полицията, способствало
за разкриване на обективната истина и за възстановяване на по-голямата част от
отнетите вещи, изразеното съжаление за стореното, ниската им социална и правна
култура, както и невисоката стойност на предмета на престъплението, а за подсъдимия
А. също добрите му характеристични данни
– чисто съдебно минало и липса на други
криминални прояви, както и младата му възраст – 19г., поради която, макар и
пълнолетен, спада към т.нар. млади пълнолетни – до 21 години, с която
възрастова граница трайната съдебна практика и европейските стандарти свързват
завършеното емоционално и волево изграждане и трайно формиране на личността. Отегчаващи
обстоятелства за подсъдимия А. съдът не констатира, а за подсъдимия Щ. отчете
като такова множеството на предходните му осъждания, обуславящи квалификацията
на настоящото му деяние, което го характеризира като личност с трайна престъпна
нагласа и завишена степен на обществена
опасност.
Съобразявайки относителната тежест на посочените индивидуализиращи
отговорността обстоятелства и правната квалификация на престъплението за всеки
от подсъдимите, като отдаде решителен превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът, вземайки предвид,
че производството е проведено по реда на чл. 371 т. 2 от НПК, т.е. отчитайки и
императивната разпоредба на чл. 373 ал.
2 от НПК, наложи на подсъдимия А.Д.Щ. при
условията на чл. 58а вр. чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК
наказание ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, а на подсъдимия Я.А.А. при условията на чл. 58а вр.
чл. 55 ал. 1 т. 2 б. “Б” от НК наказание ШЕСТ
МЕСЕЦА ПРОБАЦИЯ, изразяващо се в
задължителните пробационни мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК – “ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС: гр. К., ул. “Р.” № …” с периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО и “ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ”.
Същевременнно, тъй като подсъдимият Щ. е осъждан на лишаване от свобода
за престъпления от общ характер, т.е. не са налице материалноправните
предпоставки на чл. 66 ал. 1 от НК и едновременно с това същият има статут на
рецидивист по смисъла на §3 от ДР на ЗИНЗС, на основание чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС съдът постанови така наложеното
му наказание в размер на четири месеца
лишаване от свобода да се изтърпи ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален СТРОГ
режим.
Мотивиран от горното настоящият
съдебен състав, счете, че именно така определените като вид и размер наказания се
явяват съответни на степента на обществена опасност на деянието и личността на
подсъдимите, адекватни и достатъчни за постигане на целите по чл. 36 от НК,
поради което са и справедливи.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 189 ал. 3 от НПК, съдът възложи съразмерно в тежест на подсъдимите
направените по делото разноски за експертиза в досъдебното производство в
размер на 40 лева, като осъди всеки от подсъдимите да заплати по сметка на ВСС
сумата от 20.00 лева.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
/С.Р./