Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.11.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и шести
октомври две хиляди и двадесета година
, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при секретар И.Апостолова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №15930
по описа на 2019 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №15930/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на К.Н.Г.
ЕГН ********** от гр.София срещу решение №558119 от 10.12.2018 г постановено
по гр.д.№47639/2015 г на СРС , 52 състав ; с което е отхвърлен иск на въззивника с
правно основание чл.200 ал.1 КТ да се осъди „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД ЕИК ******с.Равно
поле , Община Елин Пелин да заплати сумата от 60 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от професионална болест /увреждане на
сетивните влакна на ръцете / ; ведно със законната лихва от 10.08.2015 г до
окончателното заплащане на сумата .
Въззивникът
излага доводи за недопустимост
и неправилност на решението на СРС . Предявени са няколко искове за
неимуществени и имуществени вреди , а не един общ иск за 60 000 лева . Не
е претендирано обезщетение за професионално заболяване , а обезщетение за вреди
от неосигуряване на безопасни условия на труд .
Въззиваемата
страна е подала
писмен отговор , в който
оспорва въззивната
жалба. Още в
исковата молба са наведени твърдения за професионална болест поради вредни
фактори на работната среда и трудовия процес . ТЕЛК и НЕЛК са единствените
органи , които могат да се произнесат за наличие на професионална болест .
Докладът на СРС е приет без възражения от ищцата.
К.Н.Г. е подала и частна жалба срещу
определението №33281 от 06.02.2019 г , с което СРС е отказал да измени
решението си в частта за разноските . Счита , че адвокатското възнаграждение на
ответника е прекомерно .
„Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД е подало писмен
отговор , в който счита , че адвокатското му възнаграждение не е прекомерно ,
както и липсва такова възражение от ищеца .
Жалбата е допустима. Решението
на СРС е връчено на въззивника
на 17.12.2018 г и е
обжалвано в срок на 31.12.2018 г . Определението по чл.248 ГПК е връчено
на въззивника на 12.02.2019 г и е обжалвано в срок на 22.02.2019 г в указания
от СРС по-дълъг двуседмичен срок .
Налице
е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението и определението на СРС .
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че признаването на
професионален характер на заболяването съгласно чл.62 ал.3 КСО е от
изключителната компетентност на органите на експертиза на работоспособността /ТЕЛК
и НЕЛК/ . Недопустимо е професионалният характер на заболяването да се
установява пред гражданския съд по иск по чл.200 КТ . В случая липсва решение
на ТЕЛК или НЕЛК в полза на ищцата и искът
е неоснователен .
Решението на СРС е частично недопустимо .
Първоначалната искова молба е нередовна , но е видно ,
че ищцата е разграничила две претенции:
-
за сумата от 20 000
лева обезщетение за нанесени неимуществени
вреди от нарушаване на чл.127 ал.1 т.2,3 КТ и чл.4 ал.1 т.3 и ал.3 т.4
ЗБУТ ;
-
и за сумата от 40 000
лева претърпени болки , страдания , нанесени вреди и пропуснати ползи във вр.чл.82 изр.1 ЗЗД .
СРС е следвало да остави исковата молба без
движение с указания до ищцата да посочи кои суми се претендират като
обезщетение за неимуществени вреди и кои като обезщетение за имуществени вреди
, съответно да се индивидуализират достатъчно подробно тези вреди . СРС е
следвало да си изясни – още на този етап – дали е налице трудов спор или
искове по ЗЗД на деликтно основание . Основателно е оплаването на ищцата
, че ако исковете са трудови , то не се дължи държавна такса и разноски в
производството . Отделно , ако не е налице трудов спор , то иск за 40 000
лева или 60 000 лева не е подсъден на районен съд .
С разпореждане от 24.07.2016 г СРС е дал на ищцата
указания да уточни „правния си интерес по повод предявените искове“. С молба от
15.08.2016 г ищцата – която очевидно не прави ясна разлика между имуществени
и неимуществени вреди – е посочила , че има правен интерес защото е понесла
неимуществени вреди . Иска да се осъди ответника да й плати „претендираните обезщетения“ . Според настоящия съд са
липсвали предпоставки за връщане на исковата молба , тъй като указанията на СРС
са били неясни – правен интерес от осъдителен иск винаги е налице след
като се претендира плащане на сума/суми от ответника .
С „разпореждане“ от 15.12.2016 г /с характер на
определение/ СРС е изготвил проект на доклад , в който е квалифицирал исковете
по чл.127 ал.1 т.2,3 КТ и чл.4 ал.1 т.3 и ал.3 т.4 ЗБУТ и чл.82 ЗЗД ; без обаче
да посочи какви са тези искове по вид и размер . Т.нар.“доклад“ е обявен за
окончателен в о.с.з. на 15.02.2017 г и е започнало събиране на доказателства .
В о.с.з. на 19.04.2017 г е прето ,
че делото е „изяснено от фактическа страна“ и е даден ход по същество .
На 22.01.2018 г
СРС е констатирал , че е дал неправилна правна квалификация на иска и същият е
по чл.200 ал.1 КТ за сумата от 60 000
лева обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване . Приел
е нов доклад и е разпределил доказателствената тежест между страните .
Въпреки , че е приел , че е предявен иск само за
обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/ , в о.с.з. на
21.02.2018 г СРС е допуснал съдебно-счетоводна експертиза за установяване на имуществени
вреди от професионалното заболяване . Дори и след отмяната на хода по
същество СРС не е констатирал , че исковата молба продължава да е нередовна ,
а ищцата очевидно има и други претенции освен за болки и страдания щом иска
допускане на ССЕ . На настоящият съд не
е известен случай болки и страдания да се доказват чрез съдебно-счетоводна
експертиза . След приемане на ССЕ
СРС отново е дал ход по същество , а в решението си е приел , че е предявен
само иск за сумата от 60 000 лева обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/.
С разпореждане от 10.02.2020 г настоящият съд остави
исковата молба без движение с указания ищцата да посочи дали претенциите й
касаят само неимуществени или и имуществени вреди . Разпореждането е връчено на
ищцата на 19.02.2020 г . С молба от 26.02.2020 г /по пощата/ ищцата посочва ,
че е предявила :
-
иск за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 20 000 лева ;
-
и иск за
обезщетение за имуществени вреди от общо 40 000 лева ; от които 3648,90 лева разходи за лечение и
рехабилитация и 36 351,10 лева пропуснати ползи от намалена
трудоспособност и оставане без работа /пропуснато трудово възнаграждение/ .
С разпореждане от 06.03.2020 г настоящият съд остави
исковата молба без движение с указания ищцата да посочи периода , в който е
понесла разходи за лечение и рехабилитация и е останала без работа поради
намалена трудоспособност .
В о.с.з на 22.03.2020 г съдът е възстановил и родължил
срок за изпълнение на указанията по отношение на иска за обезщетение за
имуществени вреди .
С молба от 06.07.2020 г ищецът е посочил , че
претендира 914,80 лева обезщетение за имуществени вреди – разходи за
лечение и рехабилитация и 6049,92 лева обезщетение за имуществени вреди
– пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение за периода 27.05.2015 г
до завеждане на исковата молба . Общо се претендира обезщетение за имуществени
вреди в размер на 6964,72 лева.
В о.с.з. на 26.10.2020 г ищецът е потвърдил , че се отказва от претенциите си над сумата от общо 26 964,72
лева /20 000 лева имуществени и
6964,72 лева неимуществени вреди/ до 60 000 лева .
При тези данни и след извършените от ищеца уточнения е
налице частично произнасяне от СРС по непредявен иск , както и частичен отказ
от иска за имуществени вреди . Решението на СРС трябва да се обезсили в частта
, в която съдът се е произнесъл по иск за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до 60 000 лева . В частта за разликата над 20 000 лева до
26 964,72 лева или за 6964,72 лева на основание чл.270 ал.3 изр.3 ГПК
делото трябва да се върне на СРС за разглеждане от друг състав на действително
предявения иск за имуществени вреди . В частта за разликата над 26 964,72
лева до 60 000 лева производството трябва да се прекрати поради отказ от
иска .
В частта , в която е отхвърлен иск по чл.200 ал.1 КТ за сумата
от 20 000 лева неимуществени вреди от професионална болест решението на СРС е правилно . Не се
спори по делото , че ищцата не разполага с решение на ТЕЛК или НЕЛК -
надлежен административен акт на органите на експертизата на работоспособността ,
с който да е признато наличие на
професионална болест. Съгласно цитираната от СРС трайна практика на ВКС
това е достатъчно основание за отхвърляне на искове за имуществени и
неимуществени вреди по чл.200 ал.1 КТ .
На практика ищцата
се опитва да заобиколи императивната
уредба на чл.200 ал.1 КТ , съответно изискването за установяване на
професионална болест от органите на експертизата на работоспособността , с
позоваване на разпоредби от ЗБУТ и твърдения , че ответникът трябва да носи
отговорност и извън случаите на чл.200 ал.1 КТ , тъй като не е осигурил
безопасни и здравословни условия на труд .
Доводите й не могат да бъдат споделени . Чл.200 ал.1 КТ урежда изчерпателно отговорността на работодателя само за установена по
съответния ред професионална болест , но не и за общи заболявания ,
каквито са тези на ищцата . ЗБУТ няма отношение , защото отговорността на
работодателя за заболявания на работници и служители поради вредни фактори на
работното място е уредена на чл.200 ал.1 КТ . Щом ищцата се позовава на вредни
фактори на работното място , съгласно утвърдената и многогодишна практика на ВС
и ВКС , правната квалификация на исковете е по чл.200 ал.1 КТ . При това е без
значение дали ищцата се противопоставя на тази правна квалификация и дали дава
своя правна квалификация , като последната не обвързва съда
По изложените съображения решението на СРС е частично
недопустимо и частично правилно . Решението на СРС трябва да се обезсили
частично и в частта за разноските , съответстваща на обезсилената част от
решението му и да се присъдят разноски съобразно отхвърлената и прекратената
част от исковете пред СРС и СГС . Адвокатското възнаграждение на ответника пред
СРС се намалява поради прекомерност на 3000 лева с ДДС . Възражение за това е
направено своевременно от ищеца в о.с.з на 19.04.2017 г . Дължат се от ищцата 2651,76
лева за частта , в която производството
е прекратено поради отказ от иска и е отхвърлен иска за неимуществени вреди .
Пред СГС претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение от 2347 лева не е прекомерно . От тях трябва да се присъдят
2074,56 лева за частта , в която производството е прекратено поради отказ от
иска и е отхвърлен иска за неимуществени вреди .
По остатъка от разноските пред СРС и СГС в частта , в която решението на СРС се
обезсилва и делото се връща за ново разглеждане трябва да се произнесе първоинстанционният съд
при новото разглеждане на делото .
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №558119 от 10.12.2018 г постановено
по гр.д.№47639/2015 г на СРС , 52 състав ; в частта , с което е отхвърлен иск на К.Н.Г. ЕГН **********
от гр.София с правно основание чл.200 ал.1 КТ да се осъди „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД
ЕИК ******с.Равно поле , Община Елин Пелин да заплати разликата над 20 000 лева до 60 000
лева – обезщетение за неимуществени
вреди от професионална болест /увреждане на сетивните влакна на ръцете / ;
ведно със законната лихва от 10.08.2015 г до окончателното заплащане на сумата ;
както и посоченото решение и определението №33281 от 06.02.2019 г по гр.д.№47639/2015 г на СРС , 52 състав в частта , в която К.Н.Г. е осъдена да заплати на „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД разликата
над 2651,76 лева до 4693,99 лева разноски пред СРС и ПОСТАНОВЯВА :
ВРЪЩА делото на
СРС за разглеждане от друг състав на действително предявения между посочените
страни иск по чл.200 ал.1 КТ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 6964,72 лева ,от които 914,80
лева обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и рехабилитация
и 6049,92 лева обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи от
неполучено трудово възнаграждение за периода 27.05.2015 г до завеждане на
исковата молба на 07.08.2015 г .
ПРЕКРАТЯВА производството
по делото по иск на К.Н.Г. ЕГН ********** от гр.София с правно основание чл.200
ал.1 КТ да се осъди „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД ЕИК ******с.Равно поле , Община Елин
Пелин да заплати разликата над 26 964,72 лева до 40 000 лева – обезщетение
за имуществени вреди от професионална болест , представляващи разходи за
лечение и рехабилитация , както и пропуснати ползи от неполучено трудово
възнаграждение за периода 27.05.2015 г до завеждане на исковата молба на
07.08.2015 г ; поради отказ от иска .
ПОТВЪРЖДАВА посоченото
решение на СРС , в частта , в която е отхвърлен иск К.Н.Г. ЕГН **********
от гр.София с правно основание чл.200 ал.1 КТ да се осъди „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД
ЕИК ******с.Равно поле , Община Елин Пелин да заплати сумата от 20 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от професионална болест /увреждане на
сетивните влакна на ръцете / ; ведно със законната лихва от 10.08.2015 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която К.Н.Г. е
осъдена да заплати на „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД сумата от 2651,76 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА К.Н.Г. ЕГН
********** от гр.София да заплати на „Л.Б. ЕООД Е.К.“ КД ЕИК ******с.Равно поле
, Община Елин Пелин ; сумата от 2074,56 лева разноски пред СГС .
Решението може да
се обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.