Р Е
Ш Е Н
И Е
№
857 12.03.2024 година
град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретар Пенка Маринова
и
с участието на прокурор Юлияна Станева
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
КАН дело № 18 по описа за 2024
г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора против Решение № 449 от 20.11.2023г.,
постановено по АНД № 1456/2023 г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-2300094
от 20.04.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на
съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона -
касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НПК във вр. с
чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован
направения от въззивния съд извод, че извършването на вмененото на
санкционираното лице нарушение по повдигнатото му административнонаказателно
обвинение не е доказано по несъмнен начин. Поддържа, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че работодателят не е изпълнил
задължението си по чл. 11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, което релевира съставомерно от обективна
страна деяние по чл.413, ал.2 от Кодекса на труда като основание за налагане на
административна санкция, определена в минимален размер. Твърди, че правната
квалификация на деянието е правилна. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № 24-2300094 от 20.04.2023
г. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Стара Загора като правилно и законосъобразно.
Ответникът по касационната жалба – „Тера
Инвест 99“ ЕООД гр. Стара Загора, не се
представлява, но в депозираното писмено становище оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
и предлага решението на Старозагорския районен съд като постановено при
правилно приложение на материалния и процесуалния закон да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя
касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна
страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Производството пред Старозагорския районен съд се е
развило по жалба на „Тера Инвест 99” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Боруйград №14А, ет. 3, ап 3, против Наказателно постановление № 24-2300094 от 20.04.2023 г., издадено от директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Стара Загора, с което, въз основа на съставен Акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 24-2300094/21.03.2023 г.,
на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, на „Тера Инвест 99”ЕООД, в качеството на работодател, е наложена имуществена
санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 11, ал.1 от Наредба № 7 от
23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване (НМИЗБУТ). От
фактическа страна административнонаказателното обвинение се основава на това,
че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 22.02.2023
г. . на строителен обект: Жилищна сграда, находяща се в УПИ ХХVІ-139,
кадастрален район 107, местност Атюрен, с. Малка Верея, е установено, че търговското
дружество, в качеството си на работодател
по см. на §1, т.2 от ДР на на ЗЗБУТ и възложител и строител на обекта, не е оградил
с временни плътни огради и/или предприел действия за ограничаване на достъпа на
външни лица до територията на строителни обект, в резултат което е настъпил
инцидент със смъртен изход на лицето Г.М.Ч..
Старозагорският районен
съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата
материална незаконосъобразност. Въз основа на събраните по делото доказателства
и приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е обосновал
извод, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по
повдигнатото му административнонаказателно обвинение – за неизпълнение от
страна на работодателя на задължението по чл. 11, ал.1 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване, не е доказано по безспорен и несъмнен
начин. Обосновал е, че правната квалификация на нарушението е неправилно посочена
от АНО.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона.
Наложената от
административнонаказващия орган санкция на „Тера Инвест 99” ЕООД
гр. Стара Загора се основава на нормата на чл.413, ал.2 от КТ, съгласно която
работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. Ангажирането на
отговорността на ответника по касация от правна страна е обосновано с допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1 от НМИЗБУТ, предвиждаща, че територията на
предприятието се огражда и/ или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа
на външни лица. От фактическа страна повдигнатото на „Тера Инвест 99” ЕООД гр. Стара Загора
административно обвинение се основава на това, че в качеството се на
работодател, по време на извършената от контролните органи на Дирекция
„Инспекция по труда” проверка на 22.02.2023 г. не е ограничил достъпа на
външни лица до строителния обект .
Разпоредбата на чл.2 от НМИЗБУТ вменява на работодателя
задължението да осигури прилагане на изискванията на тази наредба за работните
места, трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване.
Следователно субект на задължението по чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ, респ. субект на
нарушението по чл.413, ал.2 КТ във вр. с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ е лице, имащо
качество на работодател по см. на §1 т.1 от ДР на
КТ, а въведеното с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ изискване е елемент от задължението на
работодателя да осигурява здравословни и
безопасни условия на труд (чл.127, ал.1, т.3 от КТ).
Въз основа чл. 276 от КТ е приета Наредба № 2/22.03.2004 г..
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване
на строителни и монтажни работи /МИЗБУТИСМР/. Съгласно §5 от ПЗР от тази
Наредба се предприемат изменение в Наредба
№ 7 от 1999 г. за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на
труд на работните места и при използване на работното оборудване (обн., ДВ, бр.
88 от 1999 г.; изм., бр. 48 от 2000 г., бр. 52 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 43 от
2003 г.) глава втора Проектиране и строителство се заличава.
С оглед на тази законова регламентация следва да се приеме, че при извършване
на СМР се прилагат разпоредбите на Наредба №
2/22.03.2004 година, а не каквито доводи развива процесуалният
представител на касатора Наредба № 7 от
1999 г. за минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване. Съгласно § І, точка
13. от ДР на Наредба № 2 "Строителна площадка", "строежи" и
"строителни и монтажни работи" са понятията, определени в допълнителните
разпоредби на ЗУТ Според § 5, т. 37от ДР
на ЗУТ „строителна площадка" е теренът, необходим за извършване на строежа
и определен с инвестиционния проект или с границите на поземления имот, в който
се извършва строителството. Според чл. 30. (1) от НАРЕДБА № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия и извършване на СМР строителната площадка се
определя и открива при условията и по реда на ЗУТ. Нормата на чл. 30, ал. 2 от Наредба
№ 2/22.03.2004 г. за МИЗБУТИСМР гласи, че строителните площадки в урбанизирани територии
се ограждат с временни плътни огради. Факт, по който страните не спорят, е, че към
момента на проверката на място строителят не е изпълнил задължението си да огради
строителната площадка. С оглед на което съдът приема, че дадената правна
квалификация е невярна и това е основание за отмяна на НП на това основание.
За да е налице обаче съставомерно от обективна страна
деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.413, ал.2 от КТ вр.
с чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ и основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на работодателя, е необходимо да бъде установено и доказано, че
работодателят не е изпълнил нормативно регламентираното му задължение да огради
територията на предприятието и/ или че не е предприел други мерки за
ограничаване достъпа на външни лица.
В случая в съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление вмененото на санкционираното лице неизпълнение
на задължението му по чл.11, ал.1 от НМИЗБУТ /непредприемане от работодателя на
необходимите мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на
предприятието/, фактически е обосновано с посочването, че работодателят не е ограничил достъпа на външни лица до територията на обекта, като е
допуснал две лица в строителния обект да събират отпадъци. Така описаното
деяние обаче не се свързва с неизпълнение на задължението на работодателя по
чл.11, ал.1 НМИЗБУТ, доколкото посоченото правило не съдържа забрана за достъп
на външни лица на територията на предприятието, а поставя изискване
работодателят да ограничи достъпа на такива лица чрез въвеждането на
съответните правила, регламентиращи реда и условията за това. В тази връзка
несъстоятелно е твърдението на касатора, че самото присъствие на лица „без
правно основание” на територията на обекта релевира незаконосъобразно
бездействие на работодателя да вземе адекватни /необходимите и достатъчни/
мерки срещу достъп на външни лица. Изложената в съставения АУАН и в наказателното
постановление фактическа обстановка по никакъв начин не обосновава поведение,
релевиращо съставомерно от обективна страна деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл. 413, ал.2 от КТ. Само по себе си
обстоятелството, че работодателят „по време на извършената от
контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда” проверка не е ограничил
достъпа на външни лица на територията на стопанисвания от него обект, като е допуснал лица до строителния
обект, не сочи на неизпълнение на нормативно
установеното му задължение. Правилни са изводите на районния съд защо не може
да установи по безспорен начин коя фирма е извършила нарушението „Тера Инвест 99“
ЕООД или подизпълнителят „ Алстром“ ЕООД.
Ето защо съдът приема, че в случая формалното присъствие
на територията на обекта на лица, които не са в трудови правоотношения с „Тера
Инвест 99” ЕООД, не релевира допуснато от работодателя нарушение по
административнонаказателния състав на чл. 413, ал.2 от КТ вр. с чл.11, ал.1 от
НМИЗБУТ. Нито описаното в наказателното постановление, нито установените факти
и обстоятелства въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, сочат
на съставомерно от обективна страна деяние по повдигнатото
административнонаказателно обвинение. В този смисъл изводът на Старозагорския
районен съд, че извършването на нарушение от работодателя „Тера Инвест 99” ЕООД по чл.413, ал.2 от КТ във вр. с чл.11,
ал.1 от НМИЗБУТ не е установено по несъмнен начин, е фактически, правно и
доказателствено обоснован.
С оглед на изложените съображения
съдът намира, че не е налице твърдяното касационно основание, поради което
обжалваното решение като валидно, допустимо и постановено в съответствие и при
правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 449 от
20.11.2023 г., постановено по АНД № 1456/2023 г. по описа на Старозагорския районен
съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №
24-2300094 от 20.04.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
- Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.