РЕШЕНИЕ
№ 851
гр. Пловдив , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20205330116777 по описа за 2020 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
1, 2 и т. 3 от Кодекса на труда, вр. с чл. 225 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Н. Ш.,
ЕГН ********** срещу „РЕЦИ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ***** за постановяваен на
решение, с което се признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено с предизвестие,
връчено на 08.10.2020г. и със заповед за прекратяване на ТПО № ******., връчена на
28.10.2020г., с които трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на качества на работника/служителя за ефективно
изпълнение на работата и отмяната й; да бъде възстановена ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „******” с място на работа- ******* да бъде осъден ответника да й
заплати обезщетение за оставането й без работа за периода 28.10.2020г. – 28.04.2020г. в
размер на 9666 лева. Претендира се законна лихва и разноски. В първото по делото открито
с.з. производството по предявените искове за заплащане на обезщетение по член 220, ал. 2
КТ за неспазено предизвестие от 14 дни в размер на 1025,18 лв. и за поправка на
основанието за прекратяване на ТПО в трудовата книжка е прекратено, поради тяхното
оттегляне.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника на
основание сключен трудов договор от ***** на длъжността “*****”, с място на работа -
с**********. На 08.10.2018г. й било връчено предизвестие за прекратяване на ТПО с
1
посочено осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, поради липса на качества на работника/служителя за
ефективно изпълнение на работата, а на 28.10.2020г. й била връчена заповед за прекратяване
на ТПО № *******г., с която трудовото правоотношение между страните е прекратено на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ. Като причина за прекратяване на ТПО в заповедта било
посочено само и едниствено текста – липса на качества за ефективно изпълнение на
работата.
Излагат се доводи за незаконност на осъщественото уволнение, поради следното:
Както предизвестието, така и заповедта не били мотивирани, доколкото съгласно чл. 328,
ал. 1, т. 5 от КТ ТПО се прекратява едностранно от работодателя с предизвестие поради
липса на качества за изпълнение на работата, в издадените от работодателуя два акта не
били посочени конкретните качества, които липсват у ищеца за изпълнение на възложената
му работа. В предизвестието било изтъкнато тврде общо и без никаква конкретика само
това, че ищцата при изпълнение на трудовите си задължения среща редица затруднения,
които водят до несправяне на работата в нужния обем. Ето защо се твърди уволнението да е
незаконно.
Твърди се, че в резултат на незаконното уволнение ищецът да е останал без работа
в процесния период, за което му се дължало обезщетение в р-р на 9666 лева. Ето защо се
моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове, както и да му се
присъдят законна лихва и разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като от същия е постъпил
писмен отговор в срок.
Признават се твърденията на ищцата относно наличието на ТПО, заеманата
длъжност, както и че ТПО е прекратено с оспорената заповед на посоченото основание чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ. Твърди се обаче, че ТПО е законосъобразно прекратено, че
предизвестието и заповедта притежават изискуемите от закона реквизити. По иска за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност се взема становище за
неоснователност на същия поради това, че е неоснователен главният иск за признаване
уволнението за незаконно и отмяната му. Ето защо се моли исковете да се отхвърлят и се
претендират разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за
незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил
по трудово правоотношение с ответното дружество и че същото е прекратено с посоченото
предизвестие, респ. заповед, като оттам насетне в тежест на ответника е да установи
законосъобразността на уволнението – че предизвестието, респ. заповедта за прекратяването
на трудовото правоотношение е издадена от компетентен орган, че са налице изискуемите от
2
закона реквизити на същите, че е било налице посоченото в тях основание за уволнение и че
същото е извършване при спазване законоустановената процедура за това.
В настоящия случай между страните не се спори, и от събраните по делото писмени
доказателства – трудов договор, предизвестие и заповед за прекратяване на ТПО от
03.12.2012г., както и от завереното копие и извършената констатация с оригинала на тр.
книжка на ищеца се установява, че ищцата е работила по ТПО с ответника от 09.07.2019г.
на длъжност „*******” с последно получавано месечно възнаграждение от 1610 лева. С
предизвестие, връчено на 08.10.2020г. ищцата е предизвестена, че на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5
от ще бъде освободена от работа, в едномесечн срок от получаването му. Със заповед
№***** ТПО е прекратено, считано от 28.10.2020 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ поради
това, че на ищцата липсват качества за ефективно изпълнение на работата. Представена е й
длъжностната характеристика за изпълняваната от ищцата длъжност „***********.
Нито в предизвестието, нито в заповедта са посочени кои конкретни качества
липсват на ищцата. Не е представен придружаващ заповедта и предизвестието документ,
връчен на ищцата, в който липсващите й качества да са описани, като единствено е
цитирана разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, съответстваща на липса на качества за
ефективно изпълнение на работата.
Ответникът твърди ищцата да е уволнена поради липса на качества и такива да й
липсват, като в самия отговор е посочил липсващите й качества, като е представил и
писмени доказателства, изготвени от негови служители доклади, без достоверна дата, за
които няма доказателства да са връчени на ищцата и които ползват съставилото ги лице.
По делото са разпитани свидетели на ответника и ищцата, като според показанията
на свидетелите на ответника А. Д.и Г. Я. ищцата показвала несправяне с работата, а
понякога отказвала да изпълнява възложеното й като задание от работодателя. Според
свидетеля на ищеца П. М. ищцата се е справяла с поставените й задачи.
От изслушаната ССЕ с вещото лице З. М. се установява размерът на обезщетението
за оставане без работа, а според констатацията от трудовата книжка на ищеца се установява
оставянето му без работа за процесния период, като размерът му възлиза на 9666 лева
брутна сума.
Други доказателства по делото не са събрани.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните
изводи:
За да бъде законно уволнението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда
– поради липса на качества на работника/служителя за ефективно изпълнение на работата е
необходимо актът, с който трудовото правоотношение се прекратява, да бъде мотивиран,
като бъде посочено какви конкретно качества липсват на работника за ефективно
3
изпълнение на работата. В случая както в предизвестието, така и в последвалата го заповед,
изобщо няма посочени конкретните качества, които липсват на ищцата за ефективно
изпълнение на работата, нещо повече – изписано е само основанието, визирано в
конкретната за това разпоредба от КТ.
При основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, а именно липса на
качества за ефективно изпълнение на възложената работа се касае за обективно, безвиновно
и трайно състояние на липса на качества. Необходимите за изпълнението на длъжността
качества трябва да се извеждат от съответната длъжностна характеристика, а липсата им да е
довела до неизпълнение на конкретни трудови задължения. Следователно наличието или
липсата на това основание за уволнение би могло да се установи единствено в случай, че
предизвестието и заповедта са мотивирани. В случая не би имало пречка, дори тези качества
да не са посочени в предизвестието, или със заповедта, с която прекратяването е извършено,
същите да бяха посочени в отделен документ, съставен от работодателя и различен от
предизвестието и заповедта за уволнение, които да са доведени до знанието на работника,
ведно с връченото му предизвестие, респ. заповед, като това би довело до саниране липсата
на мотиви в самото предизвестие.
При носена от работодателя доказателствена тежест да установи обаче, че
предизвестието и заповедта са е мотивирани, респ. да представи такъв документ, сведен до
знанието на работника, такива доказателства не бяха ангажирани. Ето защо така издадените
предизвестие и заповед за прекратяване на ТПО на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ са
нередовни от външна страна, поради което извършеното с тях уволнение е
незаконосъобразно. По така изложените съображения уволнението се явява незаконно и
следва да бъде отменено.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност също следва да се уважи катообусловен от уважаването на този за отмяна на
заповедта за прекратяване на ТПО.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 225 от КТ съдът
намира следното:
За да се уважи този иск е необходимо да бъде уважен искът по чл. 344, ал.1, т. 1 от
КТ за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, да се установи, че в
посочения период, не повече от 6 месеца, ищецът е останал без работа вследствие на
незаконното уволнение, и размерът на брутното трудово възнаграждение – база за
изчисляване на обезщетението. В случая ищцата е останала без работа за пълния
шестмесечен период след уволнението, като последното получено БТВ е в размер на 1611
лева, поради което искът за периода 28.10.2020 г. – 28.04.2021 г. включително в общ размер
от 9660 лева брутна сума е изцяло основателен, поради което ще се уважи.
На ищеца следва да се присъди законната лихва върху тази сума от подаване на
4
исковата молба – 14.12.2020г. до окончателното плащане, тъй като вземането е лихвоносно,
исковата молба има характер на покана и лихва е претендирана.
Ищецът е претендирал присъждане на направените по делото разноски, като
направените такива са в размер на 1100 лева – платено адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода на спора същият има право на присъждане на направените разноски изцяло. Същите
следва да се поемат от ответника, исковете срещу който са уважени.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса
върху уважените искове в размер на 546,40 лева, от които по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ – 80 лева, по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ- 80 лева и 386,40 лева ДТ по иска по чл. 344,
ал. 1, т. 3 от КТ, както и 100 лева за експертиза.
Така мотивиран, ПРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на М. Н. Ш., ЕГН **********, извършено с
предизвестие, връчено на 08.10.2020г. и със заповед за прекратяване на ТПО № *******.,
връчена на 28.10.2020 г., издадена от управителя на „РЕЦИ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК*******, с които трудовото правоотношение между страните е прекратено на осн. чл.
328, ал. 1, т. 5 от КТ, считано от *********г., ЗА НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА М. Н. Ш., ЕГН ********** на заеманата преди уволнението
длъжност ********** в „РЕЦИ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ******.
ОСЪЖДА „РЕЦИ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ******* да заплати на М. Н.
Ш., ЕГН ********** сумата от 9660 лева брутна сума, представляваща дължимо
обезщетение на осн. чл. 225, ал. 1 от КТ за това, че е останала без работа вследствие на
незаконното уволнение за периода от ******., ведно със законната лихва върху тази сума
от подаване на исковата молба – 14.12.2020 г. до окончателното плащане на дължимата
сума, както и сумата от 1100 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „РЕЦИ ТРЕЙД БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ************ да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 546,40
лева държавна такса върху уважените искове и 100 лева възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п________________
6