Решение по дело №3/2022 на Районен съд - Харманли

МОТИВИ

към Решение № 21 от 02.03.2022г., постановено по НАХД № 3 по описа за 2022г. на
Районен съд – Харманли

РП-Хасково, ТО-Харманли е внесла постановление по реда на чл. 375 и следващите
от НПК, с което предлага Г.Г.Г. да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде
наложено административно наказание по чл. 78а от НК за извършеното от него
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, а именно в периода от 09.07.2021г. до 09.12.2021г. в
гр. Симеоновград като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице
от женски пол ненавършило 16-годишна възраст – А.Х.В. – родена на ***г.
В съдебно заседание РП-Хасково, ТО-Харманли, редовно призовани, не се
представляват.
Обвиняемият Г.Г.Г. се явява в съдебна зала, като се признава за виновен. В хода на
съдебното следствие завява, че не се налага събиране на допълнителни доказателства
относно случилото и ще се ползва изцяло и само от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства. Признава изцяло описаната в прокурорското постановление
фактическа обстановка. Моли за налагане на наказание в минимален размер.
Съдът като съобрази събрания в хода на досъдебното производство доказателствен
материал на основание чл. 378, ал. 2 от НПК намери за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият Г.Г.Г. е роден на 08.07.2003г. в гр. Харманли, ***, български
гражданин, с начално образование, незавършил 7-ми клас, неженен, неосъждан, безработен,
с адрес гр. Симеоновград, ***, ЕГН **********.
Видно от приложената по делото справка за съдимост , издадена от Районен съд –
Харманли обвиняемият Г.Г.Г. не е осъждан. Не са налице данни да е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
От изготвената в хода на досъдебното производство характеристична справка се установява,
че за обвиняемия няма заведени заявителски материали, както и че не е нарушавал
обществения ред и няма актове по УБДХ. От събраните данни се установява, че
обвиняемият не употребява наркотични вещества и не е лице с криминален уклон.
Съгласно удостоверение за раждане дубликат, издадено от община Симеоновград,
въз основан на акт за раждане № 595 от 08.06.2007г. на община Хасково свидетелката
А.Х.В.а е родена на ***г., като майка й е – свидетеля Х.В.А., а баща й - неизвестен.
Свидетелката А.В. живеела заедно с майка си свидетеля Х.А. и със свидетеля Б.Д.Я. си в гр.
Симеоновград, ***.
През месец октомври 2020г. свидетелката А.В. се запознала с обвиняемия Г.Г..
Двамата започнали да излизат заедно и станали „гаджета“. Тогава свидетелката не била
навършила 14 години, а обвиняемият не бил навършил 18 години.
Свидетелката А.В. и обвиняемият Г.Г. искали да заживеят заедно, но срещали
неодобрението на родителите си. Въпреки несъгласието на родителите си свидетелката А.В.
напуснала семейното си жилище и на 09.12.2020г. отишла да живее при обвиняемия в дома
на неговите родители в гр. Симеоновград, ***. След тази дата обвиняемия Г.Г. и
свидетелката А.В. започнали да живеят като съпрузи в дома на родителите на обвиняемия,
където обитавали отделна стая. Междувременно на 07.06.2021г. свидетелката А.В.
навършила 14 години, а на 08.07.2021г. обвиняемият навършил – 18 години.
По време на съвместното съжителство на свидетелката А.В. с обвиняемия
свидетелката забременяла.
Поради обстоятелството, че свидетелката А.В. била непълнолетна бременна в отдел
„Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Димитровград, ИРМ –
1

Симеоновград бил постъпил сигнал от наблюдаващия бременността лекар. По повод на
сигнала свидетелката Г.С. извършила домашно посещение на адреса, на който обвиняемият
живеел със свидетелката В.. Било установено, че двамата живеят като съпрузи, а
свидетелката В. била бременна в петия месец.
На 15.09.2021г. непълнолетната А.В. родила дъщеря Г.А.В., като съгласно
удостоверение за раждане дубликат, издадено на 18.11.2021г. от община Симеоновград, въз
основа на акт за раждане № 932 от 21.09.2021г. на община Хасково детето не било
припознато от биологичния му баща – обвиняемият Г.Г..
На 24.09.2021г. свидетелят Г.С. извършила ново посещение, при което установила, че
свидетелката А.В. и обвиняемият продължават да живеят заедно, като с помощта на
родителите на обвиняемия отглеждат роденото дете – Г. В..
Съгласно писмо с изх. № С-5208#1 от 09.09.2021г. на община Симеоновград
обвиняемият Г.Г.Г. е със семейно положение – неженен.
От извършения на 09.12.2021г. разпит в хода на досъдебното производство на
свидетелката А.В. се установява, че и към момента на разпита тя съжителства на съпружески
начала с обвиняемия.
В съдебното производство обвиняемият Г. признава всички обстоятелства изложени
в обвинителния акт, като уточнява, че все още живее със свидетелката В. и заедно отглеждат
детето си Г. В..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след анализ на
събраните в хода на досъдебното производство – писмени доказателства и доказателствени
средства – доклад на ДСП-Димитровград, писмо с изх. № С-5208#1 от 09.09.2021г. на
община Симеоновград, удостоверение за раждане дубликат, издадено на 18.11.2021г. от
община Симеоновград, въз основа на акт за раждане № 932 от 21.09.2021г. на община
Хасково, удостоверение за раждане дубликат, издадено от община Симеоновград, въз
основан на акт за раждане № 595 от 08.06.2007г. на община Хасково, справка за съдимост,
характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние, гласните доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите
А.Х.В.а, Г.Г.Б., Х.В.А., Б.Д.Я., Г.К.С. и обясненията на обвиняемия Г.Г.Г..
Доказателственият материал е последователен и безпротиворечив, поради което съдът
му дава вяра изцяло. Същевременно съдът не констатира съществени противоречия между
показанията на разпитаните свидетели и между гласните и писмени доказателства по
делото.
Фактическите констатация относно време, място, начин на извършване на деянието и
неговото авторство, съдът извежда от събраните в хода на досъдебното производство
показания, като показанията на всички свидетелите са последователни и непротиворечиви.
Съдът даде вяра и възприе писмените доказателства по делото, които отговарят на
останалите събрани по делото доказателства.
Събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност водят до единствен възможен извод
относно времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и авторството
му.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът приема, че с оглед на така установената фактическа обстановка, с деянието си
обвиняемият Г.Г.Г. е реализирал обективните и субективни признаци на престъплението по
чл. 191, ал. 1 от НК.
Субект на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК може да бъде лице от мъжки пол,
което е пълнолетно и вменяемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 от НК, не е наказателноотговорно
лицето, което действа в състояние на невменяемост – когато поради умствена недоразвитост
или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира
2

свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си. По делото няма
данни, които да водят до поставяне по съмнение вменяемостта на обвиняемия М..
Същевременно безспорно се установява, че през инкриминирания период обвиняемият Г. е
бил навършил 18-годишна възраст – роден е на 08.07.2003г.
От обективна страна, за да бъде извършено престъплението по чл. 191, ал.1 от НК е
необходимо обвиняемият да е заживял на съпружески начала с лице от женски пол
ненавършило 16-годишна възраст, без да е сключил брак.
Деянието по чл.191, ал. 1 от НК по своята същност спада към категорията на
продължените престъпления – не се осъществява чрез еднократно действие от страна на
дееца, а представлява поддържане от него на едно трайно престъпно състояние.
Престъплението по чл.191, ал.1 от НК е формално престъпление, на просто извършване,
предвид липсата на необходимост от настъпване на престъпен резултат за довършването му.
От доказателствената съвкупност по безспорен начин се установява, че от 09.07.2021г.
и до сега обвиняемият Г. и свидетелката А. В. живеят заедно на съпружеска начала, като
съжителството им е доброволно. През инкриминирания период двамата са живели в едно
домакинство и са поддържали съпружески взаимоотношения.
За да бъде съставомерно това деяние, е необходимо лицето от женски пол да не е
навършило 16-годишна възраст. Видно от приетото по делото удостоверение за раждане на
лицето А.Х.В.а е родена на ***г., което означава, че на 07.06.2021г. е навършила 14 години.
В периода от 09.07.2021г. до 09.12.2021г. обвиняемият Г.Г. е живял на съпружески, без да е
сключил брак, с лице от женски пол ненавършило 16 години – свидетелката А.Х.В.а –
родена на ***г.
Съгласно писмо с изх. № С-5208#1 от 09.09.2021г. на община Симеоновград
обвиняемият Г.Г.Г. не е сключил граждански брак със свидетелката А.В.. Следва да се
отбележи, че изискването деецът да не е сключил брак е било свързано с разпоредбата на чл.
191, ал. 4 от НК, която с ДВ бр. 16 от 2019г. е отменена. Същата е предвиждала, че деецът по
ал. 1 на чл. 191 от НК не се наказва, а наложеното наказание не се изпълнява, ако до
привеждане на присъдата в изпълнение последва брак между мъжа и жената.
От субективна страна обвиняемият Г. е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Г.Г. е имал
представа за възрастта на свидетелката А.В. и е искал да заживеят съпружески, това се
извежда от обективните факти, а именно от целия събран доказателствен материал
включително обясненията на обвиняемия.
По изложените съображения съдът призна обвиняемия Г.Г. за виновен в извършването
на престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК.
Предвиденото от закона наказание за извършване на престъпление по чл. 191, ал. 1 от
НК е лишаване от свобода до две години, или пробация, както и обществено порицание.
Обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не е налице някоя от
пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК. Поради това съдът освободи Г.Г. от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК и му наложи на административно наказание
„Глоба“.
При индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на обвиняемия, добрите характеристични
данни, както и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина. Съдът не
констатира наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. При определяне размера на
административното наказание съдът взе предвид и материалното състояние на обвиняемия.
Съгласно подписаната декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
обвиняемият не притежава движими и недвижимо имущество и не получава трудови
доходи. В хода на съдебните прения обвиняемият заявява, че към момента е прекъснал
3

образованието си, тъй като желае да започне работа, за да издържа свидетелката А.В. и
детето им Г.. Към момента заедно със свидетелката А.В., която също не реализира доходи,
сами отглеждат детето си, като получават финансова подкрепа от родителите на
обвиняемия.
Съдът, отчитайки липсата на отегчаващи обстоятелства и наличието на множество
смекчаващи такива, обществената опасност на деянието и дееца намери, че
административното наказание следва да бъде определено в минимален размер от 1000 лева.
Така определеното наказание би постигнало целите по чл. 36 от НК.
В хода на наказателното производство не са сторени разноски, които на основание чл.
189, ал. 3 от НК да бъдат възложени в тежест на обвиняемия.
Така мотивиран съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	21
Дата:	2 март 2022 г. (в сила от 17 март 2022 г.)
Съдия:	Мария Димчева Иванова-Георгиева

Дело:	20225630200003
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	5 януари 2022 г.

Решение по дело №3/2022 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите