Решение по дело №317/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена от „Бе.Х. а.” ООД, ЕИК ***, с адрес: с. Ново село, ул.”Шипка” № 50, обл. Видин, представлявано от В.Г.П., действащо чрез пълномощника адв. Р.В.Р. ***, против решение № 392/08.11.2023 г., постановено по АНД № 614/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 05-2300041/26.04.2023 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500,00 лева, на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.63, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението е неправилно, като са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди се, че атакуваното решение е необосновано, постановено при липса на мотиви, както и при нарушена процедура за налагане на административно наказание. Сочи и че неправилно съдът е приел за извършено процесното нарушение, при липса на доказателства за това. Твърди и че неправилно не е приложил института на „маловажния случай на административно нарушение” при наличие на основание за това.

Иска се от Съда да отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила атакуваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: при извършена проверка на място в обект „Лозов масив”, местност „Камъка” в землището на с. Ново село, стопанисван от дружеството-касатор, било установено, че касаторът, в качеството си на работодател, допуснал до работа лицето А.Т. Т., да изпълнява трудова функция „лозар” преди да му е връчил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, връчването на което се установява с подписа на работника срещу името му в справката за заверените уведомления.

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството. Против акта не били направени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, след което ответникът издал атакуваното пред ВРС НП.

Пред ВРС била разпитана в качеството на свидетел актосъставителят А. А. Ш.-Т., която потвърдила установената в писмената документация фактология. Посочила, че при извършената проверка на място било установено лицето А.Т. Т., която работела в масива като лозар, и която потвърдила, че работният ден е започнал в 08:00 часа, като преди това не й е било връчено копие от уведомлението за сключения на 10.03.2023 г. трудов договор.

В хода на производството пред ВРС са представени и приети като доказателство следните документи, в заверени ксерокопия: справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 10.03.2023 г. на НАП, от която се установява, че уведомлението за горепосоченото наето лице е подадено в НАП на 10.03.2023 г. в 13:47 часа. Представени са и копие от трудовия договор между дружеството-касатор и собственоръчно подписаната декларация от наетото лице, което декларирало пред проверяващите, че работи в дружеството от 10 месеца на длъжност „лозар”, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, като е получило седмично трудово възнаграждение в размер на 200,00 лева на 03.03.2023 г. от работодателя.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че жалбоподателят е извършил от обективна страна нарушението, за което е санкциониран. Приел още, че наказващият орган правилно и обосновано е определил наложеното административно наказание в нормативно установения минимум, при липса на доказателства за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства. Посочил, че уличеният като нарушител не е ангажирал доказателства, които да оборят изводите на наказващия орган в процесното НП.

Направените от районния съд правни изводи се споделят от настоящата инстанция.

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че жалбата е допустима, като подадена от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва въззивното решение и в законоустановения срок на оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Наказанието е наложено за нарушение на чл.63, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1 от КТ, съгласно които разпоредби работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, в това число и уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от съответната ТД на НАП. От доказателствата, събрани по преписката и пред първоинстанционния съд се установява по безспорен начин, че описаното нарушение е било извършено от обективна страна от дружеството-касатор. Работникът е постъпил на работа на 10.03.2023 г. в 08:00 часа, а ТД на НАП било уведомено едва в 13:47 часа на същия ден, поради което няма как да е изпълнено задължението за връчването му на работника преди постъпването му на работа.

Правилно наказващият орган не е приложил нормата на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като съгласно същия текст, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100,00 до 300,00 лева. Видно от разпоредбата, за да се приложи отговорността за маловажно нарушение следва да са налице кумулативно следните предпоставки – нарушението да е отстранено веднага и да не са произтекли вредни последици за работниците и служителите, както и да не попада в кръга на деянията, изрично изключени от приложението на тази разпоредба, сред които е посочено и процесното деяние. В случая съдът намира, че е налице материално правна пречка за прилагане нормата на чл.415в, ал.1 от КТ, поради което същата правилно не е приложена от наказващия орган, респективно от състава на ВРС.

Освен изложеното съдът взе предвид и обстоятелството, че представените писмени доказателства не сочат своевременно отстраняване на процесното нарушение. КТ в чл.63, ал.2, във връзка с чл.63, ал.1 изисква връчването на завереното в ТД на НАП уведомление по чл.62, ал.3 от КТ да стане преди постъпването на наетото лице на работа, а не след този момент. Касае се за формално нарушение, което се счита за довършено с осъществяване на фактическия му състав, което обстоятелство е установено по безспорен начин от ответната страна.

Настоящият съдебен състав намира, че от касатора е извършено визираното от наказващия орган нарушение, а именно описаното деяние в АУАН и в НП, поради което е осъществен от обективна страна съставът, въз основа на който е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

При издаването на наказателното постановление Съдът намира, че не са били допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да налагат неговата отмяна.

Неоснователно е възражението на касатора за допуснато процесуално нарушение в хода на административнонаказателното производство, поради неприлагане на института на споразумението по чл.58г от ЗАНН. Това е така, тъй като видно от текста на ал.1 от цитирания член, административнонаказателното производство може да приключи със споразумение между наказващия орган и нарушителя. Тази редакция налага извода, че прилагането на този институт не е задължително за наказващия орган, респ. неприлагането му не е съществено процесуално нарушение, което би могло да обуслови отмяна на издаденото НП. Посоченото се потвърждава и от нормата на чл.58г, ал.15 от ЗАНН, според която издаването на наказателно постановление, без да е направено предложение по ал.1, изречение второ, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Наказателното постановление съдържа всички необходими реквизити съобразно чл.57 от ЗАНН, в т.ч. всички признаци на нарушението, като развитите доводи в тази насока са неоснователни.

Правилно е приложен относимия към казуса материален закон както по отношение индивидуализацията на деянието и дееца, така и спрямо наложеното административно наказание, определено в минималния нормативно установен размер.

С оглед изложеното решението на ВРС, с което е потвърдено наказателното постановление, като постановено в съответствие с материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, валидно, допустимо, обосновано и правилно, следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на производството основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Видин сумата от 80,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 392/08.11.2023 г., постановено по АНД № 614/2023 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление № 05-2300041/26.04.2023 г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин.

ОСЪЖДА „Бе.Х. а.” ООД, ЕИК ***, с адрес: с. Ново село, ул.”Шипка” № 50, обл. Видин, представлявано от В.Г.П., да заплати в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”-София сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляващи разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                            Членове: 1.

 

 

                                                                                   2.