№ 87
гр. ****** , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20203130101137 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 12 - 19 от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/.
Образувано е по повод на молба вх. № 5013/24.11.2020 г., подадена от Н. Х. И.,
**********, с адрес: гр. ******, област ****, ул. „Шипка“ № 19, лично и като майка и
законен представител на малолетното дете Л. Л. С., ЕГН ********** срещу Л. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, ул. „Стоян Михайловски“ № 129, ет. 3.
В молбата се твърди, че ответникът по иска е лице, с което доскоро молителят И. е
съжителствала на съпружески начала и с когото имат дете – Л. Л. С., роден на 28.12.2019 г.
Твърди, че с ответника са се завърнали от *****, където последният е работел, но поради
разпространението на COVID – 19, работодателят му намалил оборота и ответникът
трябвало да напусне страната. Установили се да живеят в жилището на ответника в гр.
*****. Същият се пристрастил към телефонните игри и това му занимание го обсебило.
Игнорирал семейните си задължения, което породило чести спорове между тях. На
08.11.2020 г. след 14:00 часа страните били в дома си, като ищецът държала детето Л. на
ръце, а ответникът бил отново погълнат от играта и не ги забелязвал и чувал. Ищецът се
опитала да го извади от това състояние и да му обясни, че това поведение е опасно, когато
той неочаквано за нея скочил и започнал да нанася удари с юмруци по лицето и главата,
които били около 7-8 на брой. Излага, че болката била толкова силна, че не помни как е
паднала на земята, продължавайки да стиска детето в ръце, което пищяло. Чула гласа на
майката на ответника, която влязла в стаята. Присъствието накарало ответника да спре да
я бие. Майка му взела детето от ръцете , а Л. отишъл на етажа, на който живеят родителите
му. Ищецът се обадила на брат си, да отиде да я прибере с детето, като му разказала какво се
е случило. При извършения медицински преглед се установили физикобиологични находки
вследствие на нанесения побой, както следва: оточен и синкаво – червеникаво
кръвонаседнал гръб на носа, мораво – червеникаво кръвонаседнали и оточни долни и горни
клепачи на очите, счупване на носни костици в средна трета без разместване на
1
фрагментите, травматичен оток с диаметър 2.5-3 см по лява тилна област на главата,
травматичен оток, бледосинкаво кръвонаседнал с диаметър около 6 см по предна задна
повърхност на дясно рамо. Твърди, че това физическо посегателство на партньора върху
нея не е инцидентно, като преди раждането на детето той ударил шамар по лицето, както
и се е опитвал да я души. Моли съда, на основание чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН, да постанови
заповед за незабавна защита по отношение на нея и детето, като спрямо ответника бъдат
приложени мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. З от ЗЗДН – да се въздържа от извършване на
домашно насилие – физическо и психическо и да му бъде забранено да приближава
жилището, в което молителят и малолетното дете живеят понастоящем в гр. ******, ул.
„Шипка“ № 19, местата за социални контакти и отдих, които посещават до произнасяне на
съда по молбата. Моли съда да издаде заповед за защита по чл. 15 от ЗЗДН със следните
мерки: задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителя и малолетното дете; забрана на извършителя да приближава молителя и
детето, жилището им в гр. ******, ул. „Шипка“ № 19 и местата за социални контакти и
отдих при условия, определени от съда и за срок от 18 месеца; временно определяне на
местоживеенето на детето при неговата майка при условия, определени от съда и за срок от
18 месеца; задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани
програми.
Горните факти и обстоятелства са декларирани от молителя по надлежния ред с
необходимата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Представени са и други писмени
доказателства и са ангажирани гласни доказателствени средства. Молбата съдържа
предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити и е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон.
Същевременно връзката между молителя и детето, от една страна и извършителя, от друга,
попада в хипотезата на чл. 3, т. 2 и т. 4 от ЗЗДН. Следователно страните по делото,
съобразно твърденията в молбата, разполагат с активна и пасивна процесуална легитимация
за целите на специалното производство.
По направеното с молбата искане по реда на чл. 18 от ЗЗДН, съдът се е произнесъл с
определение № 843/25.11.2020 г., с което същото е било уважено и е издадена заповед за
незабавна защита на молителя и малолетното дете на страните с мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и
т. 3 от ЗЗДН до приключване на делото с влязло в сила решение, като ответникът е задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя и детето и му е
забранено да приближава молителя и малолетното дете, дома, в който същите живеят
понастоящем в гр. ******, ул. „Шипка” № 19, местата за социални контакти и отдих, които
посещават, на по – малко от 100 метра разстояние.
На основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт по делото са призовани ДСП – ****** и ДСП -
*****, на които е възложено да изготвят и социални доклади по делото.
Ответникът е подал отговор на молбата, в който изразява становище за нейната
допустимост, но счита същата за неоснователна. Твърди, че в случая се касае за инцидентен
акт, който е породен единствено и само от поведението на молителя, която в продължение
на години е осъществявала върху него психическо насилие. За конкретния случай твърди, че
под въздействието на осъществено спрямо него психическо насилие от нейна страна, той не
е издържал и се е стигнало до инцидента. В молбата не се съдържали данни за пряка
2
опасност за живота и здравето на молителя и детето. Счита, че искането за защита по
отношение на детето Л. е изцяло неоснователно, тъй като спрямо него не е имало никакъв
акт на насилие, а обстоятелството, че инцидентът е станал в присъствието на детето, само по
себе си не водело до акт на насилие спрямо него. Излага, че детето е в ранна детска възраст,
в която не би могло да разбере какво се е случило, че инцидентът не е рефлектирал върху
детето и не представлявал риск за неговото емоционално и психическо здраве.
Оспорва исканията са прилагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН за срок
от 18 месеца като неоснователни, тъй като същите не отговаряли на характера и тежестта на
инцидента. Исканата мярка по чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН била недопустима и неоснователна с
оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН поради наличието на висящ спор между страните
по г.д. № 1135/2020 г. на РС – ****** относно упражняването на родителските права,
определяне местоживеенето на детето и режима на лични отношения. Искането за
задължаване на ответника да посещава специализирани програми било неоснователно, тъй
като той нямал профил на насилник, случаят бил с инцидентен, характерът и интензитетът
на акта били леки, поради което не било необходимо да посещава такива програми.
Оспорва твърденията, наведени в молбата, че: е неглижирал молителя и детето и се е
отдавал на „личната си страст” – телефонните игри; е игнорирал семейните си задължения,
което е пораждало спорове между страните; е нанесъл удари с юмруци по лицето и главата
на молителя, че тя е паднала на земята, че детето е пищяло, че ответникът е престанал да я
бие чак, когато майка му дошла, че случаят не е инцидентен, като преди раждането на
детето ответникът и бил нанесъл шамар по лицето, както и че се е опитвал да я души.
Оспорва и фактическата обстановка, която е представена от молителя за начина и
причините, поради които се е стигнало до инцидента.
Навежда следните твърдения:
Страните са се запознали през 2013 г. в ****, където и двамата работели във ферма за
домати. Същата година започнала връзката им. Живеели заедно в една каравана, но
съжителството им било изпълнено с постоянно напрежение и скандали, пораждани от
ищеца, която недоволствала от всичко – условията за живеене, начина на живот, хората, с
които работи. За всичко това обвинявала ответника, като му вдигала и скандали пред
всички. През 2016 г. положението станало нетърпимо и страните се прибрали в България и
още същата година ответникът прекратил връзката си с ищеца. През октомври 2018 г.
двамата осъществили контакт по месинджър. Ищецът, който през това време отново работел
в ****, но в друга фирма, откликнал на желанието ѝ да замине на работа в тази държава и
през месец февруари 2019 г. ищецът отишла при него и започнала работа. Отново обаче
започнали недоволствата от нейна страна, последвани от скандали на работното място с
ответника и с част от колегите, с които работел. Тогава тя решила, че трябва да си тръгне и
след два месеца работа напуснала и се върнала в България. След известно прекъсване на
връзката им ищецът съобщила на ответника, че е бременна. Двамата взели решение, че ще
3
живеят в гр. ***** в жилището на ответника – етаж от къща, който обаче не бил довършен.
Твърди, че месец преди да се роди детето, довършил и обзавел етажа и през месец декември
2019 г. двамата се нанесли да живеят там, а преди това от месец септември живеели на етажа
на неговите родители. Твърди, че по време на бременността ищецът непрекъснато му
повтаряла, че го търпи заради детето и че не иска да живее в *****, че предпочита
апартамент на морето, но той си бил направил жилище само за себе си. Жилището било
негово, а тя нямала нищо. Оплаквала се, че ответникът не ѝ е купил пръстен и че не иска да
подпише брак с нея. Заплашвала, че един ден ще си вземе детето и ще си отиде. Ежедневно
вдигала скандали, че тя нямала нищо в дома им и че всичко било негово.
След раждането на детето и след като изхарчил всичките си спестявания, за да изгради
и обзаведе дом за себе си, Н. и детето, се наложило той отново да замине за ****. Твърди, че
Н. била съгласна с това. След 3 месеца и половина работа, той се прибрал при семейството
си през месец юни. След завръщането му Н. отново му повтаряла, че била на чуждо място,
че ѝ е трудно и че всички от неговото семейство я дразнят. Обиждала ги и повтаряла, че ще
си вземе детето и тогава той щял да види. Твърди, че превел по сметката ѝ всички спестени
пари от работата си в **** през горепосочените месеци, но ищецът недоволствала, че нямат
кола и че са зависими от други хора. В края на август ответникът получил покана за работа
от работодателя си в ****. Той обсъдил предложението с Н. и тя го пуснала, за да изкара
пари за кола. През м. септември 2019 г. ответникът отново започнал работа в ****. Н.
ежедневно го обвинявала, че е отишъл да си гледа спокойствието, че ѝ е много трудно, че не
харесва неговите родители. Крещяла на бащата на ответника, като споделяла с последния,
че не иска да вижда повече баща му, който бил гаден човек и пренебрегвал внука си. Л.
звъннал на майка си и я помолил да се качи и да помоли баща му да се махне от там, защото
детето било много разстроено. Тя му казвала, че не може да живее там и че ще си вземе
детето и ще го напусне. При тази ситуация, той се принудил отново да се върне в България.
Прибрал се на 06.11., макар че договорът му бил до 27.11. Същият ден той имал малко време
да види детето и Н. и легнал да спи. На следващия ден от сутринта Н. започнала със
скандали - че не бил никакъв мъж, че правил всичко за себе си. Скандалите и обидите
продължили през целия ден. Поставила му условие, че трябва да купи прахосмукачка до
вторник. Заплашила го, че ще вземе детето и той няма да го види. На 08.11. сутринта тя пак
вдигнала скандал. Около 12 часа на обяд, той отишъл да пазарува до Кауфланд. Когато се
прибрал, детето спяло, но се събудило. Н. седяла на дивана и отпратила ответника да го
види и да го вземе. Той го взел от креватчето и започнал да се разхожда. Когато влязъл в
кухнята, където била Н., детето я видяло и започнало да хленчи и да подава ръце към нея,
при което Л. отишъл към Н. и ѝ подал детето, защото то искало при нея. След малко тя
започнала да го обвинява, че не обича детето си и не прави нищо за него. Вдигнала отново
скандал и викала, че на нея вече ѝ е писнало. Заявила, че като си вземе детето няма да
допусне ответникът да го доближи, защото той бил нищожество. Скандалът се изострил и
ответникът на няколко пъти излизал от кухнята и отивал в другата стая, после в третата, но
Н. не спирала да вика и обижда, при което той си изпуснал нервите и ѝ ударил два шамара,
4
за което твърди, че съжалява. Майка му чула скандала и се качила на етажа, а той слязъл на
долния етаж при баща си. По-късно разбрал, че Н. е говорила с брат си, който дошъл да я
вземе.
Твърди, че след инцидента двамата не са се виждали. Н. го блокирала и той не можел
да установи контакт с нея. Изпратил колет с подаръци за рождения ден на детето, който е на
28.12. В колета имало подарък за детето и от неговите родители. Н. отказала да получи
колета. Разбирайки това, майка му се обадила на майката на Н.. На следващия ден Н. му се
обадила и вдигнала скандал заради обаждането на майка му. След това тя все пак получила
колета, но отново се обадила и този път вдигнала скандал, че дрешките и играчките на
детето били евтини. Оттогава Н. започнала да се обажда на Л. чрез месинджър и му показала
детето чрез видео чат. Твърди, че от момента, в който са се разделили е изпратил пари за
детето - през м. ноември 160 лв., а през м. декември - 200 лв.
Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да остави без
уважение молбата за защита от домашно насилие и исканите мерки за защита. При
условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че е налице акт на домашно насилие,
моли с оглед инцидентността на случая да бъде наложена само исканата мярка - да се
въздържа от домашно насилие.
В съдебно заседание ищецът И., чрез процесуалните си представители, прави
уточнение във връзка с исканата мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, че местата за отдих и
социални контакти са в централната част на гр. ****** или по – точно парковата част и
детската площадка. Поддържа молбата и оспорва отговора. В последното съдебно заседание
прави изменение на петитума на исковата молба, като заявява, че поддържа т. 1 и т. 2 от
същата и срок за последната за майката и детето от 12 месеца, като отпаднат т. 4 и т. 5.
Моли за уважаване на исковата молба в поддържаните параметри. Претендира разноски.
Представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. В дадения от съда
срок представя писмена защита.
Пострадалото малолетно дете Л.С., чрез назначения от съда особен представител,
моли да не бъде прекъсвана връзката на бащата с детето, независимо дали ще се установи
наличието на домашно насилие или не. Изразява становище, че детето би следвало да има
връзка и с двамата си родители.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата
молба. В последното съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител, моли
да бъде отхвърлена претенцията на молителите. В условията на евентуалност, моли съда да
приеме, че спрямо детето не е осъществен акт на домашно насилие, а ако счете, че е налице
акт на домашно насилие, да уважи само първата искана мярка – да се въздържа от
извършване на домашно насилие. Ответникът заявява, че съжалява за това, което се е
случило, че е осъзнал грешката си и че не отрича, че е посегнал на ищеца. Изразява желание
да вижда детето си. В дадения от съда срок представя писмена защита.
5
В съдебно заседание ДСП – ****** се представлява от социален работник Диана
Жечева. Представя социален доклад. ДСП – ***** не изпраща представител. Представя
социален доклад.
С определение № 843/25.11.2020 г. съдът е уважил искането за издаване на заповед за
незабавна защита, като е издал такава на молителя Н. Х. И. и малолетния пострадал Л. Л. С.
с мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН до приключване на делото с влязло в сила
решение, като е задължил ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителя и малолетното дете и е забранил на ответника да приближава молителя и
детето, дома, в който същите живеят понастоящем в гр. ******, ул. „Шипка” № 19, местата
за социални контакти и отдих, които посещават, на по – малко от 100 метра разстояние.
С протоколно определение от 13.04.2021 г. предвид изрично изразеното от молителя
И. съгласие бащата да се срещне с детето и с оглед молбата на ответника, съдът е отменил
издадената по делото заповед за незабавна защита № 5/25.11.2020 г. в частта, с която на
основание чл. 18, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН се забранява на Л. П. С. да се
доближава на по – малко от 100 метра разстояние до малолетното дете Л. Л. С., местата за
социални контакти и отдих, които посещава, до произнасянето на съда с краен акт по
делото.
С протоколно определение от 13.05.2021 г. съдът е допуснал изменение на иска на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, като същият се счита за предявен с исканите мерки по
отношение на майката и детето по т. 1 и т. 2 от молбата и със срок по точка втора от 12
месеца, като производството по исканите мерки по т. 4 и т. 5 от молбата е прекратено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Молбата за защита е с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1, във вр. с
чл. 5 от ЗЗДН. Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност,
като при проверката ѝ за допустимост съдът взе предвид следното:
В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръгът на лицата, които са легитимирани да искат защита по
предвидения в закона ред. В случая молителят и ответникът са лица в отношенията по чл. 3,
т. 2 от ЗЗДН, а малолетният пострадал и ответникът са лица в отношения по чл. 3, т. 4 от
ЗЗДН. С оглед на това съдът намира, че молителят И. и малолетното дете имат право на
защита по ЗЗДН.
Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда,
чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да
се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по
отношение на него е осъществен акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
6
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство, като в ал. 2 на същата
разпоредба е предвидено, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и
всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Според нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита, само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН. В представената такава се съдържат твърдения за упражнено физическо и
емоционално насилие, изразяващо се в телесни посегателства, осъществени от ответника на
процесната дата – 08.11.2020 г., спрямо молителя И., извършено в присъствието на
малолетното дете на страните и по време, когато молителят е държала детето на ръце.
Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие посредством
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, тъй като в по-голяма част от случаите на такова
насилие, с оглед обстоятелствата, при които се извършва, е невъзможно или значително
затруднено доказването да се осъществи с доказателствените средства, предвидени в ГПК. В
конкретния случай обаче, са налице писмени и гласни доказателства, в подкрепа на
твърдяното от молителя, допуснати са и са приети основна и допълнителна СМЕ.
Страните не спорят относно фактите на съществуващо между тях до този момент
фактическо съжителство, както и че са родители на малолетния пострадал, а от направеното
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 2326/30.12.2019 г. от
Община ***** се установява родствената връзка между страните и детето.
По делото е представено медицинско удостоверение № 1141/10.11.2020 г., издадено от
д-р С.М. – лекар в отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна – ****” АД по
желание на Н. Х. И., според което по предварителни данни за случилото се на 08.11.2020 г.
и от лист за преглед на пациент в Спешно отделение при УМБАЛ „Д-р Г. Старнски” ЕАД –
гр. ***** от 08.11.2020 г., а именно:”…Рентгенография на носни кости – липсват рентгенови
данни за травматични костни изменения…”, е направено заключение, че се касае за счупване
на носни кости, контузия на главата, травматични отоци и кръвонасядания в гореописаните
области, които са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, отговарят да бъдат
получени в указаните време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно
разстройство на здравето неопасно за живота.
С отговора на молбата ответникът е оспорил истинността на представеното от ищеца
медицинско удостоверение, като с протоколно определение от 12.01.2021 г. съдът е приел,
че документът е частен такъв съгласно чл. 180 от ГПК, тъй като удостоверява
здравословното състояние на лицето по негово искане. Поради това документът се ползва
само с формална доказателствена сила, а именно – че материализираното в него писмено
7
изявление е направено и че то изхожда от лицето, сочено за негов автор, и оспорването на
истинността на такъв документ по реда на чл. 193 от ГПК се отнася до оспорването на
авторството, а оспорването на съдържанието му не представлява оспорване на истинността.
Предвид изложените в отговора доводи, съдът е приел, че в случая се касае за оспорване на
верността на съдържанието на горепосочения документ, която следва да се преценява от
съда като това на всеки частен документ – по вътрешно убеждение и съвкупно с останалите
доказателства /чл. 12 от ГПК/, с оглед на което и във връзка с направеното оспорване е
разпределил и доказателствената тежест.
В представения резултат от образно изследване от извършената на 08.11.2020 г.
рентгенография на лицеви кости в УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД – гр. *****, Клиника по
образна диагностика, е посочено, че липсват рентгенови данни за травматични костни
изменения.
Представени са удостоверения за постоянен и настоящ адрес на Н.И. и Л.С., издадени
на 13.11.2020 г. от Община ******, от които е видно, че лицата са с регистрирани такива в
гр. ******, ул. „Шипка” № 19 от същата дата.
Представени са преписи от исковата молба, учредила производството по г. д. №
1135/2020 г. по описа на РС - ******, както и разпореждане на съда, по същото дело, в
подкрепа на твърдението, че между страните има висящо и друго производство относно
родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката
на детето, което е и факт служебно известен на съда.
Според представения социален доклад от ДСП – ***** ответникът е споделил пред
социалните работници, че се е завърнал на 06.11.2020 г. от *****, като на 07.11.2020 г. и на
08.11.2020 г. И. постоянно му повтаряла, че сама полага грижи за сина им, че желае да се
закупят различни вещи за дома им, че в семейното жилище тя не притежава нищо.
Афектиран от случващото се, на 08.11.2020 г. той ударил няколко шамара на И. в областта
на лицето, като свидетел на това бил малолетният им син Л..
По делото е представен и социален доклад от ДСП – ******, изготвен след проведено
социално проучване, от което било установено, че майката полага много добри грижи за
детето и то се отглежда в сигурна и спокойно среда. Майката и детето живеят в дома на
родителите на майката, в който хигиенно – битовите условия са много добри. За детето е
осигурена стая, която е обзаведена според нуждите му. Майката отглежда дете под 2 години
и не работи, подпомагана е финансово от родителите си, като получава и месечна помощ по
чл. 7 от ЗСПД в размер на 40 лева. Споделила е и че е получила от бащата след тяхната
раздяла 160 лева и 200 лева за детето. Между детето и неговата майка има силна
емоционална връзка. След раздялата бащата е търсил няколко пъти детето по телефона и
интернет. Становището на социалните работници е, че майката притежава нужния
родителски капацитет и качества. Пред социалните работници същата е заявила, че не
възнамерява да ограничава контактите на детето с неговия баща и близките му.
8
По делото са разпитани две групи свидетели: К.Х.И. – брат на молителя и П.С. И. –
съжителстваща на съпружески начала с брата на молителя; Л.Н. С.а – майка на ответника и
баба на пострадалото малолетно лице и П.А. С. – баща на ответника и дядо на пострадалото
малолетно лице.
Свидетелят И. посочва, че на 08.11.2020 г. между 02:00 часа и 03:00 часа следобед
сестра му писала по месинджър да отиде да я вземе, защото той я е пребил и тя се чувствала
много зле. Тръгнали двамата със жена му за *****. Обадил се на ответника, който му
обяснил, че си е изпуснал нервите, ударил я и тя малко е пострадала. Свидетелят му казал да
намери начин да я заведе да я прегледат. Като пристигнали сестра му си била приготвила
багажа и те качили в колата и тръгнали. Детето започнало да плаче. Свидетелят завел сестра
си на лекар във ****. Мисли, че това е било на третия ден след инцидента. Тя се оплакала от
главоболие и от виене на свят. Докато пътували, Н. разказвала на жена му, че като я е
ударил, тя изгубила съзнание и не е осъзнала как е паднала, но е държала детето в ръцете си.
Казала, че са имали спор за това, че той не искал да помага за грижите за детето. От това е
тръгнал скандала. В един момент той е излязъл в другата стая и се е върнал и започнал да я
налага, докато е държала детето. Тя паднала по гръб и той продължавал да я налага с
юмруци, докато не влязла майка му и не ги е разтървала. Казала, че детето е пищяло и много
се е стресирало. Свидетелят твърди, че след като се прибрали, детето около месец плачело.
В колата детето също плачело, но после заспало. Като се прибрали по фланелката на детето
имало кръв. Лицето на сестра му било подуто, под очите, рамото и гърба я боляло. После
станало синьо и се задържало доста време – около две седмици. Оплакала се и от болки в
носа. Била много уплашена. Твърди, че сестра му е споделила отдавна, но не веднага, че
когато са живели в ****, той я е душил и не си спомня, дали и шамар ѝ е ударил. Л. се
обадил след около седмица и попитал за детето, а не за нея. Майка му също се обадила, но
питала главно за детето. След прегледите ѝ изписали мазила, за да се маже, и казали, че е
счупена някаква костица в носа, която ще мине време и ще зарасне, и може би ще я боли, и
ще остане следа в дишането. Посочва, че в ***** Н. е отишла в спешното и са ѝ направили
снимка, която я представили във ****. Видели са поражението, но не са видели това
счупване. Във ****, в съдебна медицина, направили наново снимката и се изненадали, как
не са го видели това нещо. Ищецът не е споделяла на свидетеля да е ходила на лекар.
Казала, че само това е поражението, което го има и то ще я боли, но нямало нещо сериозно.
Свидетелят И. посочва, че по пътя към ***** молителят ѝ е писала, че са се скарали за
някакъв битов проблем и той я е нападнал. Била уплашена. Изпратила ѝ снимки как е
подута, най – вече носът от горната част. Те настоявали да отиде в полицията и съответно в
Бърза помощ, понеже се оплаквала от болки в главата. В полицията подала жалба.
Свидетелят и мъжът ѝ я разпитали как е станало всичко, но тя не искала да говори с тях.
През това време Л. се обадил на мъжа ѝ му казал, че сестра му леко е пострадала, че той си е
изпуснал нервите. Мъжът ѝ настоял веднага по какъвто и да е начин да я придвижи до
болницата, за да няма някаква фрактура на главата понеже я е удрял многократно по главата
9
с юмруци и детето е било в нея. Н. им казала, че после Л. се качил и казал да отиде в „Бърза
помощ”, но свидетелят не си спомня на кого го е казал, дали на Н. или на майка си. Като
пристигнали, натоварили багажа и се качили в колата. Като се прибрали, се видели белезите,
които има. Те били вече синини и червени отоци. По клинчето на детето имало кръв. Тя
плачела в колата. Детето също било разстроено, но се успокоило и заспало. То било
разстроено, когато се прибрали и в последващите дни също. Посочва, че Н. е ходила в
полицията, защото те настояли за това. Хванала такси и отишла в полицията, и там е
пуснала жалба. Ходила е също и в болницата. Сама е ходила с такси. Н. имала белези в
горната част на носа. Той бил много подут и също така очите, клепачите отгоре и отдолу.
Имала болки в главата, носа и рамото. Тези белези ставали всеки ден по-големи. Повече от
две седмици продължило това. Отоците слизали като сини торбички под очите. Тя казала, че
е нанасял ударите с юмруци, повече от 7-8. Детето е било в ръцете ѝ по време на побоя.
След като е започнало всичко, детето е започнало да пищи и тя е му казала: “Спри, детето,
детето“, но той не е спирал. Той е спрял, когато майка му се е качила от долния етаж и го е
спряла. Майка му на Л. изпратила детето и Н.. Той не бил там. По – рано ѝ била споделила,
че преди време, когато са били в ****, ѝ е посягал и душил. Към настоящия момент Н. не
употребявала медикаменти. Имала счупена костица. Когато ходили във ****, в Съдебна
медицина го установили. Направили снимки и там го установили. От болницата в ***** ѝ
казали, че няма оттоци в главата, че няма сериозни вътрешни травми. Н. все още имала
болки в областта на носа. Забелязала, че има нещо необичайно в поведението на детето - то
никога така свирепо не било търсило майка си. То не искало изобщо да се отделя от нея.
При най-малкото повишаване на тон, то изпадало в кризи, пищяло. Детето се успокоило
може би след около месец. Сега било що - годе добре. Вечер имало неспокоен сън, но
свидетелят не може да каже, че е точно от този случай, тъй като то било дете. Посочва, че до
конфликта се е стигнало, защото Н. е искала от Л. да обръща внимание на детето и да ѝ
помага, а той бил на телефона. На телефона е играл игри. След случката детето не искало да
стои при никого, а търсело само майка си. Ако тя излезела от стаята, то започвало да пищи
неистово. Детето по принцип било ревливо.
Свидетелят С.а дава показания, че на 8 ноември излязла по стълбите и чула, че се
карат. Качила се горе и видяла, че синът ѝ бил разстроен, а Н. била клекнала и държала
детето. Викало се, но не чула какво, защото се разстроила. Когато се качила, те се намирали
в кухнята и тя влязла направо. Като влязла, видяла ги и им се скарала: “Вие какво правите?“.
Синът ѝ казал: “Майко тя непрекъснато ме обижда“, „Ела да видиш какви планове прави“.
Като се качила, изгонила сина си и взела детето. Н. през това време седнала на пода,
поседяла и след това станала и взела да си вади лед. Свидетелят взела детето от нея. Н. била
клекнала и държала детето. Синът ѝ бил прав на 100 м. и тя го накарала да излезе и да се
успокои. Казала: “На Л. това му е третия ден дето се прибра от ****, не чакахте малко да се
успокоите и да се разберете“. След това Н. отишла в спалнята и говорила по телефона, но
свидетелят не чула с кого говори. Оставила детето в къщата, излязла и два часа се бавила.
Като се прибрала, свидетелят я попитала как е и тя каза, че е добре и няма счупено. След 10-
10
15 минути дошли брат ѝ и снаха ѝ и натоварили багажа и си тръгнали. Твърди, че през това
време синът ѝ не се е качвал горе. Синът ѝ бил на разстояние от нея, когато влязла в стаята.
Тя му казала да излезе и да се успокои и той излязъл. На етажа останали тя, детето и Надя.
Синът ѝ не бил до Н., когато тя влязла. Н. нямала нищо по лицето си. Очилата ѝ били
паднали и свидетелят ги вдигнала, за да не се счупят. Започнала да обижда сина ѝ, че е
разбойник и че няма да си види детето. Не се оплакала на свидетеля от нещо и от него. След
случката сменила памперса на Л.. Той бил с тъмни панталонки и свидетелят не е видяла
кръв по детето. Имало кръв по плочките, но малко, по детето нямало и по Н. не е видяла.
Тогава върху Н. нямало наранявания. Н. оставила детето и излязла. Преди да излезе синът ѝ
не се е качвал горе и не ѝ е казвал, че Н. трябва да отиде на лекар. Успокоили детето с леля
му. Детето искало майка си, защото повече време е с нея. Когато влязла при тях детето
плачело. То било в ръцете на майката. Твърди, че детето и друг път е плакало и свидетелят
се е качвала да го успокоява. Нямало разлика в плача на детето. Твърди, че са чували и друг
път скандали. Тя имала големи изисквания. Искала едно, искала друго. Тя, когато била
изнервена, започвала да вика на по-висок тон, да се кара, да обижда, да заплашва. Твърди, че
съпругът ѝ споделил, че е бил обиждан от Н.. Синът ѝ бил обиждан от Н. пред нея, че не е
мъж и нищо не е постигнал, че ще види той. Скандалите винаги започвали от нея, защото тя
била винаги недоволна. Последните пари които получил като залата, ги пратил на нейната
сметка и в момента се намирали в нейната сметка. Това били около 4000 лв. или около 2000
паунда. На всичко това синът ѝ мълчал и траел. Синът ѝ гледал детето си с любов.
Разхождал го, пазарувал с баща си, ако нещо трябвало да се купи на детето. То било на 4
месеца, когато синът ѝ тръгнал за ****, защото му свършили парите. Върнал се, когато
детето било на 8 месеца. Н. била съгласна той да замине, защото искала кола,
прахосмукачка, шкафове. Твърди, че през това време тя е била до Н.. Синът ѝ казал, че ѝ е
ударил 2-3 шамара, за което тя му се скарала. Сега синът ѝ нямал контакт с детето. След
около месец Н. започнала да му дава да види детето. Твърди, че когато разбрали, че ще
стават баба и дядо, синът ѝ казал на баща си, че етажът трябва да се оправи, което и станало,
но Н. не била доволна от това и викала, че синът ѝ си го е направил за себе си, а не за детето.
Свидетелят С. посочва, че на 8 ноември не е бил свидетел на скандала. Бил в къщата
на дъщеря си и боядисвал стаята на племенника си. Когато се върнал около 16.00 ч. – 17.00
ч. било здрач. Заварил сина си долу. Той говорил с брат ѝ. Казал, че си е изпуснал нервите и
станало беля. Синът му казал, че не се е въздържал и ѝ е ударил два шамара. После дошъл
брат ѝ със снаха ѝ. Като се прибрал вкъщи, не чул детето да плаче. То било горе със
съпругата му. Твърди, че е изпитал огромно съжаление, че това е станало и му било
неудобно да се покаже. Посочва, че между него и Н. имало конфликт. Бил обиждан от нея.
След този инцидент свидетелят не се качил повече горе, но ходил за храната на детето.
Твърди, че е чул един път Н. да обижда сина му с думите „негодник”, че не прави нищо, че
мисли само да гъза си, че не е никакъв мъж.
По искане на страните, заявено чрез процесуалните им представители, същите бяха
изслушани по делото.
11
При изслушването молителят Н.И. посочва, че на 8 ноември след 14 ч. прераснал
поредния спор между страните. Докато ходила с детето на ръце в стаята, той връхлетял с
юмруци в лицето ѝ. Хвърчало доста кръв, може би в периферия 20 см. Зъбът ѝ започнал да
се рони. Тя изкрещяла единствено: „Л., Л.“, защото той бил в ръцете ѝ. Ответникът имал
една голяма страст към телефонните игри още от преди 5 години. Разговаряли по този
въпрос и тя го предупредила, че не е редно, защото се е случвало вечер да се събуди и да си
доиграе играта на телефона и защото той, когато е в ****, тя поемала грижите изцяло и била
уморена и искала малко отмяна. Спорът прерасна още повече, когато той казал, че ѝ
подсигурява всичко и че когато е лежала в болници по време на бременността, той я е
спонсорирал и бил до нея. Тя му отговорила, че трябва да се засрами, защото е лежала в
болницата заради техния син. Отрича да го е обиждала. Твърди, че той я обиждал с думите
„боклук с боклук“ и „амеба“. След като връхлетял, започнал директно да я напада с юмруци
в лицето. В това време детето било в ръцете ѝ. Когато той я удрял, тя стискала детето да не
го нарани. Не си спомня как се озовала на земята, дали от шамар или юмрук. Имала синьо
рамо и цицина на главата, което я навеждало на мисълта, че е паднала на една страна или
той я е ударил. Течало кръв от носа ѝ. Детето се изцапало. След това майка му дошла и
забърсала кръвта и никой не ѝ помогнал и не я попитал как е. През това време детето
пищяло много свирепо в ръцете ѝ. Най-притеснително от цялата история било, че той не се
спрял от това и можело да нарани и него. Майка му като влязла, веднага грабнала детето от
ръцете ѝ и възпряла всичкото това нещо. Майка му, когато влязла, тя била на пода, а той я
удрял все по-силно и по-силно. Майка му дошла и просто го отскубнала и взела детето. То
плачело. Тя била с лед на главата. Минали час-два и майка му я попитала дали ще може да
преспи детето. Тя ѝ отговорила, че не е сигурна дали ще може, защото ѝ се вие свят. По
настояване на брат ѝ, майка му я попитала дали да дойде с нея или тя ще отиде сама до
Бърза помощ. Тя се възползвала от нейното предложение и оставила детето. Повикала такси
и тръгнала сама към спешна помощ. Майка му знаела къде ще ходи, защото я попитала дали
иска тя да дойде с нея. Тя ѝ отказала. Тя знаела, че ще ходи в полицията, дори ѝ казала:
„Осъди го“. Твърди, че след около час – два той се качил и ѝ казал: „Отиди на доктор. Брат
ти каза, че ще ми счупи главата“. Тогава тя още не била отишла до болницата и отказвала да
отиде, защото не била в състояние да мисли, но брат ѝ постоянно звънял и настоявал да
отиде, а ако не може, да извика полиция. Отишла в Окръжна болницата в *****. Направили
ѝ снимка. Боляло я много и все още я боляло и имала затруднение с дишането на моменти
вечер. Не ѝ назначили лечение. Майката на ответника ѝ позвънила веднъж на 9 ноември или
на 10 ноември, за да попита как е Л. и с какво се храни. Никой не я питал как е. На
следващия ден пак се обадила да пита как е детето. Бащата на Л. осъществявал в социалните
мрежи и тя го блокирала. Решила, че единствената връзка, която заслужава да има детето, е
с баща му. Пускала му го всеки ден по месинджър, за да го вижда, по 15-20 мин. и повече.
Не възнамерявала да прекъсва връзката между баща и син. Той ѝ изпратил веднъж 160 лв. и
200 лв. за месеците ноември и декември. Преди това била в добри отношения с майка му и я
възприемала като своя майка. Тя дори се възмущавала на моменти от сина си и казвала, че за
12
нищо не става. С баща му имали сдърпване. Той трябвало да я заведе до лаборатория и
развалили отношенията си, заради това че поставял едни пържоли пред сина ѝ. Тя говорила
на баща му на висок тон, но никога не е обиждала. Когато с ответника били в **** имало
конфликти повече от нормалните за една двойка. На втората година от нейната бригада той
ѝ посегнал, ударил ѝ шамар и я душил. После той казал, че съжалява и че никога няма да се
повтори. Дала му шанс да продължат и било видно какво се е получило от този шанс.
Казвала е на Л., че не е никакъв мъж, защото играел часове наред игри и тя си стояла вкъщи
с детето, вместо да се разходят. Той им осигурил условия за живот на нея и детето. Както тя
с нейното майчинство, така и той с неговите доходи, си покривали месечните разходи. Това,
че иска къща край морето, било в техните разговори, когато той още не бил построил къща.
Казала му, че иска да живеят някъде другаде, да не са нито до неговите, нито до нейните
родители. Последният път, когато Л. отишъл в **** било за това, че трябвало да добави
необходимите месеци за борсата, което заплащане идвало от ****, и да купи кола. Тази кола
била необходима, за да я използва, защото имали бебе и трябвало на доктор да се заведе, да
се напазари, защото били в голям град. Не знае той да е привеждал последните си заплати
по нейната сметка. Вземал пари назаем от нея и после ѝ ги връщал по сметката. Тя имала
малко спестявания. Посочва, че нито в *****, нито след това ѝ е изписвано някакво лечение.
Не е ходила на лекар, тъй като била обезобразена и се срамувала да излезе. Изцяло била на
самолечение. В съдебна медицина ѝ установили това счупване.
При изслушването ответникът Л.С. посочва, че се прибрал от **** в петък вечерта,
два дни преди въпросния инцидент. От събота сутринта започнали обичайните скандали за
това какво трябва да прави, какво не е направил и че в крайна сметка той нищо не е
направил, нищо за нея и детето. Той също ѝ отговарял. Тя го обиждала много пъти за това,
че не е мъж, че е нищожество, че не можела дори и да го гледа и да го понася и че била с
него само заради детето. Карали се много често. В неделя той се опитал да покаже, че все
едно нищо не е станало предния ден, че все едно не са се карали. Не се получило и
започнали отново да се карат, още от сутринта в неделя. Той излязъл, за да отиде до
магазина. Напазарувал и се върнал. В този момент детето спяло. Разтоварил багажа и може
би 5 мин. след това детето се събудило. Н. била на дивана в кухнята и казала: „Сега е твой
ред, отиди ти“. Той казал: „Да, вече съм си тук и ще отида да взема детето“. Отишъл до
кошарата, вдигнал го и започнал да го носи из етажа, от едната стая в другата. При
влизането му в кухнята, когато дето видяло майка си, протегнало ръце към нея, при което
той ѝ го подал. Тя го взела, а той седнал на дивана от другата страна. Тя станала и
започнала същия скандал, но този път казала, че той не го обича това дете. Той ѝ казал:
„Детето протяга ръце към теб, мен ме е нямало два месеца и е нормално то да не е свикнало
с мен и като те види, да те търси теб“. Тя му отговорила, че я болят коленете, че е болен
човек, че два месеца го е носила и го е разкарвала, че никой не ѝ е помагал, че родителите му
били еди какви си, че баща му за въпросния скандал я мразел, че тя не можела да ги понася
тях и така се започнало. Скарали се и той напуснал стаята. Първо влизал в едната стая,
после в другата и си изпуснал нервите. Тя го виждала, че напуска кухнята и отива в другата
13
стая, но не млъквала. Ударил я няколко пъти с шамари, не ги е броил. Когато я ударил, тя
била права и детето било в ръцете ѝ. Тя клекнала долу на земята. Започнало да ѝ тече кръв.
Детето се разревало. Молела го да спре. Казала му: „детето“. Той спрял да я удря. Майка му
се качила 1-2 минути след това. Той бил настрани и тя била клекнала и държала детето.
Майка му осъзнала какво е направил и го попитала, защо е извършил това нещо. Той ѝ
обяснил, че вече не може да я издържа и да живее по този начин. Това му преляло чашата.
Майка му казала да напусне и той слязъл долу. Когато дошли брат ѝ и снаха ѝ, не са се
срещали. Чули се с брат ѝ по телефона. Той се обадил пръв, но брат ѝ не му вдигнал. После
му позвънил. С. му казал, че е ударил сестра му, при което разговорът се изострил. По
телефона брат ѝ настоял да каже на Н. да отиде на лекар, но той му обяснил, че тя не иска да
отиде на лекар. Качил се и ѝ казал да отиде на лекар. Докато били в **** имало много чести
скандали. Винаги виновникът за почти всичко, което се случвало, бил той. Отрича да ѝ е
посягал физически. Имало един скандал, в който той я е бутнал вътре в стаята и я затворил,
не искал да я пусне, да излезе. Не я е душил. Знае от майка си, че Н. е оставила детето на нея
и е отишла до полицията и на лекар. След инцидента още същата вечер ѝ писал как е Л., как
е пътувал. Не му отговорила. На следващата сутрин или на по следващата започнали да
коментират. След това имали няколко такива коментари относно Л.. Питал я как е Л. и тя му
казала, че е добре и че спи в момента или че се храни и че нищо му няма. Това било до
втория, третия ден. В тези разговори тя му написала, че единственият контакт, който тя
желае с мен, предвид това, което е извършил, е през месинджър. Близо месец ѝ писал през
ден - два. Тогава дошла ограничителната заповед да не я доближава. Бил блокиран в
месинджър. Когато пратили подаръци на сина му за Коледа, му се обадили от куриерската
фирма и му казали, че колетът се връща, защото е отказан. Казал на майка си за това и без да
знае майка му набрала нейната майка и те са говорили. След този разговор Н. се обадила
първо на майка му. Казала ѝ, че ще ѝ разкаже играта. След това набирала него и му казала,
че няма да комуникира с неговите родители, защо майка му се е обадила и той какъв баща е,
че не си търси сина и нито един път не се е обаждал по телефона. Същата вечер провели
един разговор по месинджър. След ден - два, около рождения ден на Л., всеки ден започнала
да му показва детето. Твърди, че има контакт с него абсолютно всеки ден от тогава до сега.
Имал видео връзка по месинджър всеки ден с детето. Не му се ограничавало времето на
видео връзката, а зависело от детето, защото то трябвало да яде, да спи. Когато ѝ ударил
шамарите, докато детето било в ръцете ѝ, не се замислил, защото бил ядосан. В повечето
случаи скандалите им започвали, заради въпросните игри. Твърди, че стои на телефона си,
но не бил постоянно в игри. Когато се скарат, той отивал и хващал телефона или отивал в
другата стая, за да приключи напрежението. Конфликти избухвали постоянно за това, че
нещо не е направено, че до вторник трябва да купи прахосмукачка, че били зависими,
защото нямали кола. В повечето случаи конфликтите започвали от това, че тя винаги била
недоволна за нещо, което той не е направил сега. Твърди, че многократно го е обиждала.
Той също ѝ отговарял с обиди. Когато ѝ нанасял ударите, тя държала детето право, както се
държи едно дете. Нанасял ѝ шамари по лицето. Отрича да ѝ е нанасял удари с юмруци. Той
не мислел, че ще удари детето. Казвал ѝ, че е заплатил престоя в болница, когато тя му
14
кажела, че нищо не е направил за нея и че само тя се грижи за всичко. Заявява, че никога не
би ударил детето си и съжалява за това което се е случило.
По делото е допусната и приета основна СМЕ, заключението по която е изготвено от
специалист УНГ. Експертът е отговорил само на въпросите: Какви са уврежданията? И
какъв е интензитетът на тези увреждания и периодът на възстановяването? Въз основа на
медицинската документация, представена по делото, включително и тази в електронен
вариант, вещото лице дава заключение, че уврежданията след посочената травма са основно
външни. Липсва медицинска документация, удостоверяваща състоянието на лицето след
травмата. Тъй като лицето не е представило медицинска документация за получена
медицинска помощ, вещото лице е направило извод, че тя няма оплаквания нито от ранни,
нито от късни усложнения на нанесената травма. От представената медицинска
документация, експертът – медик заключава, че Н.И. е претърпяла травма на външен нос –
на 10.11.2020 г. тя е била с оток и хематом на външен нос, хематоми около очите или т. нар.
„травматични очила”, които говорят за травма на носа, включваща травма и на носните
кости. Според вещото лице има разминаване в заключението на образната диагностика. Д-р
Михова, съдебен медик, е отбелязала, че има „счупване на носните кости в средна трета без
разместване на фрагментите”, а д-р П.К., рентгенолог, е отбелязала: „Липсват рентгенови
данни за травматични костни изменения”. Въпреки че се различават по същество, и двете
заключения не предполагат хирургично лечение на травмата, а спонтанно възстановяване. За
интензитет на уврежданията може да се говори с точност. Травмата на Н.И., така както е
описана в медицинско удостоверение № 1141/2020 г., издадено от МБАЛ „Св. Анна- ****”
АД, подписано от д-р С.М., предполага да е лека. Периодът на възстановяване от такъв тип
травма, без фрактура с разместване на носни кости, се предполага да е от 2 седмици до
около месец и половина.
В съдебно заседание, проведено на 11.03.2021 г., при изслушването вещото лице
заявява, че увреждането, което е получено е травма на носа. Посочва, че при прегледа на
пострадал, след удар в областта на лицето, се осъществява клиничен преглед и рентгеново
изследване, ако има нужда от такова. Клиничният преглед, който е осъществен от съдебния
медик, доказвал, че има данни за травма на носа. Ако има съмнения или, за да се установи
точно каква е травмата, се преминавало към образно изследване. РентГ.та снимка в областта
на лицето, дори да е профилна такава, каквато се прави при травми на носа, показвала има
ли счупване и съответно дали има разместване на фрагментите. В случая в документацията
имало две различни становища. Точната рентгенологична диагноза била въпрос на опит и
знания. Според вещото лице би следвало да се приеме за такава рентгенологичната, защото
ставало въпрос за интерпретация на рентгенологично изследване, а такава давал специалист
рентгенолог. И двете диагнози не изисквали наместване, т.е някакво хирургично лечение.
Каквато и да е травмата, дали няма счупване на носа, дали има счупване на носа без
разместване, възстановяването протичало спонтанно и нямало нужда от някаква хирургична
намеса. Изразява становище, че оздравителният процес е приключил. И при двата вида
диагноза оздравителният процес би следвало да продължи между две и шест седмици.
15
Посочва, че в случая не може да се каже конкретна цифра, защото оздравителният процес е
индивидуален и затова между две и шест седмици се възстановявали и меките, и костните
структури на носа след травма без разместване на фрагменти. Дори и да имало счупване, ако
няма разместване на фрагменти, носът се възстановявал максимум за шест седмици. Не се
изисквало медикаментозно лечение, но имало физикални мероприятия, които могат да
подпомогнат по-бързо оздравителния процес. В случая това били подпомагащи процедури –
студени компреси, компреси с риванол и др.
По искане на ищцовата страна е допусната допълнителна СМЕ, заключението по
която е изготвено от съдебен лекар. Според приетото заключението на допълнителната
СМЕ, оспорено от ответната страна, от представените данни по делото, вещото лице е
установило, че вследствие от побоя И. е получила счупване на носните кости без
разместване на фрагментите, контузия на главата, отоци и кръвонасядане по гърба на носа и
по клепачите на очите – така нареченият „очилат хематом”, травматичен оток по тила на
главата, оток и кръвонасядане по дясно рамо. Установените травматични увреждания са
резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат по
указаните време и начин – на посочената дата, от удари с ръце и събаряне върху пода.
Видът на травматичните увреждания по лицето, описани в медицинското удостоверение,
добре отговарят да са получени по начин, описан в исковата молба, тъй като счупване на
носни кости и околоочен хематом, обичайно се получава от удар/и с юмрук в областта на
носа. Травматичният оток по тила на главата би могъл да се получи при падане назад върху
пода, вследствие от удар по предната част на главата /лицето/. Оток и кръвонасядане по
предната и задна повърхности на дясното рамо могат да се получат от удари с ръка /юмрук/
или от удар върху околни предмети. В своята съвкупност, описаните травматични
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото
лице не е установило данни за загуба на съзнание - пострадалата твърди, че не си спомня
как е паднала, но през цялото време държала детето си, чувала го да плаче. Липсата на ясен
спомен може да се дължи на преживените болка, стрес, както и на степенно стеснение на
съзнанието, което обуславя временно разстройство на здравето неопасно за живота.
В съдебно заседание, проведено на 13.05.2021 г. на поставен въпрос от процесуалния
представител на ищеца вещото лице посочва, че може точно да определя колко са ударите,
без да може да определи категорично дали са нанесени с ръце или са при падане. Според
експерта – съдебен лекар, травматичният отток в областта на тила е резултат от удар и той
може да се получи при падане назад при удар в прилежаща настилка, така че това е един
удар. Удар в областта на носа – втори удар и удар в областта на дясното рамо – трети удар.
Това са минимум три удара, защото е възможно да има няколко удара, които попадат в една
и съща област, така че не могат да бъдат разграничени един от друг, но минимум са 3
отделни удара. С какво точно, не може съвсем категорично да се каже, но в областта на носа
ударът е нанесен с ограничена повърхност, т.е. би могъл да бъде нанесен с юмрук, в
областта на рамото също е със сравнително ограничена повърхност, т.е също може да е
16
нанесен с ръка или юмрук, в областта на тила би могъл да е и с по-широко завъртане,
защото главата в тази област е закръглена и не може да се определи в зависимост от
диаметъра на травматичния отток, действащата – удрящата повърхност. Заявява, че
травмите върху рамото категорично са от удари, защото при падане също се реализират
удари. Пояснява, че ударът в областта на тила е възможно да е както с ръка, така и с предмет
или при падане и удар в прилежаща настилка. Ударът в областта на рамото е по-ограничен
диаметъра на предмета, така че също може да е с юмрук, ръка или друг предмет. На въпрос
на процесуалния представител на ответника посочва, че не е възможно при бутане в стена да
се получи нито една от тези травми. При падане може да се получи травмата в областта на
тила. Въз основа единствено на травмите, не може да се каже точният предмет, с който са
нанесени. Винаги има някакъв контекст на тези травми. Експертът е категоричен, че всички
травми са резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети, а дали е човек или
животно, не е възможно да се решат единствено от вида на травмите. Посочва, че за
кръвонасяданията, за травматичния оток и за околоочния хематом оздравителният период е
около 10-15 дни, а за счупването на носните кости около 20 дни. В началото се изпитва по-
силна болка, след това тя затихва постепенно до пълното оздравяване. За кръвонасяданията
и травматичните отоци не се изисква изрично лечение. При счупването на носните кости,
при условие че специалист УНГ прецени, че е необходимо наместване на тези кости, но те в
случая са без разместване на костните фрагменти, може да се извърши оперативна намеса,
но това не скъсява периода на оздравяване, по скоро предпазва от последващи усложнения.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Молбата за защита се разглежда относно конкретен акт на насилие, извършен на
08.11.2020 г., а всичко останало следва да се отчита като съпътстващи факти и
обстоятелства.
Въз основа на събраните писмени доказателства, изслушаните свидетелски показания,
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и доказателствената стойност, която
законът ѝ придава, изготвените социални доклади, съдебно – медицински експертизи, съдът
приема, че описаният акт на домашно насилие е доказан. Ответникът признава частично
соченото от молителя, а именно: че ударил ищеца няколко пъти; че когато я ударил, тя била
права и детето било в ръцете ѝ; че била клекнала долу на земята, че започнало да ѝ тече
кръв; че детето се разревало; че ищецът му казала: „детето“. Оспорва механизма,
причинените травматични увреждания и описаната фактическа обстановка, но ангажираните
от него доказателства не оборват изложеното от пострадалата, закрепено и в декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и изнесените данни от свидетелите на молителя.
Съблюдавайки нормата на чл. 172 от ГПК, съдът намира, че показанията на
свидетелите И. и И., макар роднини и близки на молителя, следва да бъдат кредитирани, тъй
като кореспондират с останалите доказателства по делото, с изключение на онази част от
17
техните показания, в която дават сведения за случай по времето, когато страните са били на
работа в ****, за който се твърди, че ответникът е ударил ищеца по лицето и я е душил, тъй
като не възпроизвеждат собствени възприятия, а разказано от Н.И.. На процесната дата
обаче, въпреки че същите не са възприели конкретното поведение на ответника, лично са
установили физическото и емоционалното състояние на пострадалите, като предвид
спецификата на производството, показанията им следва да бъдат ценени, тъй като
допринасят за тяхното изясняване. В същото време, показанията на свидетеля С.а не могат
да бъдат възприети като такива с висока доказателствена стойност, тъй като същата отрича
да е видяла осъществено физическо насилие от страна на ответника на посочената дата, но
заявява, че отношенията между страните са конфликтни, което се дължи на поведението на
молителя. Съдът счита, че възпроизведеното от свидетеля при депозиране на показанията е
проява на лоялност към близък човек, намерила израз в стремежа за явно омаловажаване на
стореното и „спестяване” на някои факти. Самият ответник при изслушването заяви, че
ударил молителя няколко пъти, че започнало да ѝ тече кръв, че детето се разревало, а майка
му, която се качила 1-2 минути след това, осъзнала какво е направил и го попитала, защо е
извършил това нещо, както и че по настояване на брат ѝ се е качил и казал на молителя да
отиде на лекар. Що се отнася до показанията на свидетеля С., същите не допринасят за
изясняване на фактическата обстановка, доколкото свидетелят заявява, че не е присъствал
на инцидента, а и подобни твърдения не са наведени от молителя.
Съдът не възприема като смекчаващо отговорността на ответника твърдяното от
последния и от доведените от него свидетели, че единствено молителят е тази, която е
проявявала, включително и на процесната дата, укоримо поведение спрямо ответника. Дори
желанието да се защити и преустанови упреците и обидите, за които твърди, че са му били
отправени от молителя, да е било основен двигател в поведението на ответника, следва да се
отбележи, че трябва да се търсят и използват само и единствено правомерни средства за
реакция. В никакъв случай, ответникът не е имал правото да нанесе побой на молителя.
Именно в тази връзка следва да се отчете заявеното все пак в хода на процеса съжаление за
стореното.
Съдът кредитира заключенията на допуснатите и приети по делото основна и
допълнителна СМЕ, първата от които е изготвена от специалист УНГ, а втората – от съдебен
лекар, като обективни, компетентни, относими и безпристрастно дадени. Само липсата на
изчерпателност на заключението по първата експертиза наложи назначаването на
допълнителна такава, като в отговорите по двете заключения няма противоречие.
Възлагането на последната на съдебен лекар по искане на ищеца, не се оспори от ответната
страна, а се оспори самото заключение в цялост, тъй като вещото лице нямало специалност
рентгенология, като не се изложиха аргументи по отношение на останалите отговори,
дадени в заключението. Същевременно ответникът, чрез своя процесуален представител,
заяви, че не желае да бъде назначавана тройна експертиза, но да не бъде приемана
експертиза, която е изготвена от лице, което не е компетентно в тази област.
18
Следва да се посочи, че както в заключението в писмен вид, така и в съдебно
заседание, вещото лице отговори на всички поставени от ищеца въпроси. Заключението е
изготвено въз основа на данните по делото – исковата молба, МУ № 1141/10.11.2020 г., лист
за преглед на пациент в спешно отделение при УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД – ***** от
08.10.2020 г. – рентгенография на носни кости, и представено CD /електронен носител/ с
изображение на извършените образни изследвания /рентгенографии/ - лицева краниография
/лицеви кости/ и профилна графия на носни кости от Клиника по образна диагностика при
УМБАЛ „Д-р Георги Странски” ЕАД – ***** от 08.11.2020 г. Обстоятелството, че
отговорите, дадени от вещото лице, не задоволяват ответника, не дава основание тези
отговори да бъдат определени като некомпетентни. В случая съдът няма основания да се
съмнява в специалните знания, компетентността и професионалния опит на назначения
експерт. Още повече, че при изслушването вещото лице – специалист УНГ посочи, че
резултатът и в двата случая, на двете поставени диагнози, е увреждане, което преминава
спонтанно и няма нужда от хирургично лечение. Според същия експерт, доколкото
оздравителният процес е индивидуален, периодът на възстановяване на меките и костните
структури на носа след травма без разместване на фрагменти е между две и шест седмици,
като между посочения от него и експертът – съдебен лекар оздравителен период от около 20
дни няма съществена разлика.
Предвид изложеното, съдът намира, че твърденията за осъществено домашно насилие
се установяват с категоричност. Действията на ответника съдът квалифицира като
физическо и емоционално насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, което е недопустимо
и в абсолютно противоречие с общоприетото разбиране за отношенията между лица,
намиращи се във фактическо съпружеско съжителство. Предвид частичните признания на
ответника и установената агресия, спорните въпроси относно фактическата обстановка;
броя на ударите; начинът, по който са нанесени – с шамари или с юмруци, не се ползват с
придадените им от ответника степен на значимост за изхода на спора и не могат да се
отразят на извода за осъществено неправомерно поведение. Упражненото физическо
насилие е рефлектирало негативно върху телесния интегритет и емоционално състояние на
молителя, което се установява от събраните по делото доказателства, анализирани
поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка.
Несъмнено се установи, че отношенията между страните са наситени с напрежение и
конфликти, в които са въвлечени и семействата им. Това не оправдава упражненото от
ответника спрямо съжителя си физическо насилие, което е неправомерно, тъй като се засяга
личността на друг индивид. Доколкото детето /също молител/ е присъствало на агресивната
проява на баща си, то спрямо него също е извършен акт на насилие, доколкото децата не
следва да участват дори пасивно в конфликти между възрастните, тъй като това би могло да
се отрази неблагоприятно както психически, така и емоционално на бъдещото им развитие.
Наличието на влошен семеен климат и възникнали неразбирателства не би следвало да
провокират прояви от такъв агресивен характер, които да стават достояние и на лица, с
19
твърде крехка психика. Въпреки невръстната възраст на детето /10 – месечно бебе към
датата на инцидента/ следва да се отбележи, че всяка една проява на физическа агресия
спрямо майката води до душевен дискомфорт, нервност и стрес, които неминуемо се усещат
от бебето. Нещо повече, в случая начинът за разрешаване на възникналия конфликт, който
бащата е избрал, безспорно е поставило в риск живота и здравето на детето. Самият той
заявява при изслушването, че когато ѝ ударил шамарите, докато детето било в ръцете ѝ, не
се замислил, защото бил ядосан. Следователно само благодарение на благоприятно стечение
на обстоятелствата детето е останало незасегнато и физически от някои от ударите иначе
предназначени за майката, а фактът, че последната е стискала детето и не е изгубила
съзнание, е предотвратило неговото падане. Поначало всеки конфликт би могъл да бъде
разрешен по пътя на компромиса, взаимните отстъпки и най-вече чрез разговор за
проблемните аспекти на съвместното съществуване, но не и чрез физическа агресия, чието
упражняване е недопустимо, както от законова, така и от морална гледна точка.
Съдът приема, че изложеното от молителя в декларацията е доказано, като случило се
в обективната действителност. Молбата за защита от домашно насилие е основателна,
доколкото извършените актове на насилие се доказват.
За да се защитят правата на пострадалите лица, е необходимо съдът да наложи
съответни мерки за защита. Посоченото в молбата и декларацията, дава основание за
реакция и изисква намесата на съда като регулатор в отношенията между страните, в което
именно е вложена и целта на законодателя - да обезпечи неприкосновеността на личността,
обект на посегателство, чрез механизми на въздействие за закрила, които по делото са
необходими, предвид създадената ситуация и установените конфликтни отношения. В
настоящия случай, съдът намира, че подходящи за осъществяване на защита спрямо
молителите се явява мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от закона, т.е. ответникът следва да бъде
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо тях. Спрямо молителят
И. следва да се постанови и мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от закона, като се забрани на
ответника да я доближава за срок от 12 месеца. Този период съдът счита за достатъчен за
справяне на страните с междуличностните им проблеми. Незаконосъобразно и
нецелесъобразно би било да се наложи мярка, чрез която да бъде ограничен контактът на
детето с единия родител, тъй като по този начин би се стигнало до по-тежки последици,
които ще се отразят на нормалното и пълноценно му израстване. Бащата следва да може да
осъществява лични контакти с детето си. Една евентуална забрана за приближаването му
дори за минимален период, би довела до фактическо ограничаване на родителските му
права, а това не може да се приеме за допустимо, нито е в интерес на детето, което
принципно се нуждае от подкрепата и на двамата си родители.
Ето защо, по отношение на молителя Л. ще бъде наложена само мярката по чл.5, ал.
1, т. 1 от ЗЗДН.
Следва да се посочи по отношение на тази мярка, че задължаването на извършителя
20
да се въздържа от извършване на домашно насилие по съдържание не се различава от
задължението на всеки правен субект да не нарушава правата на останалите. Тази мярка се
налага без определяне на срок и поради това с нея се гарантира трайна превенция на
пострадалия от последващи посегателства върху неговата правна сфера. Отделно от това,
при несъобразяване с наложените мерки или неспазването им дори еднократно,
законодателят е предвидил неблагоприятни последици за нарушителя, свързани с намеса на
органите на реда и сигнализиране на Прокуратурата - чл. 21, ал. 2 и ал. 3 ЗЗДН.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, за сметка на
нарушителя следва да се възложат разходите за държавна такса за образуваното
производство, възлизащи в размер на 25 лева, съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК, както и 150 лева за изплатеното от бюджета на съда
възнаграждение за вещото лице по допуснатата допълнителна СМЕ. На основание чл. 5, ал.
4 от ЗЗДН, като последица от решението, нарушителят трябва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт глоба, която съдът намира, че следва да бъде в
минималния размер от 200 лева. Глобата е необходима заради извършеното от дееца по
отношение на молителите, като задължителна реакция спрямо укоримо поведение, което
следва да се преустанови. Паричната санкция в този размер е в състояние да окаже
търсеното превантивно въздействие занапред и без да е необходимо тя да се налага в по -
висок размер, защото целта на това наказание е с него да намери реализация идеята за
поправяне и превъзпитание на нарушителя, без да се оказва ненужно негативно и
неблагоприятно икономическо въздействие върху него.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН и чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на молителя,
инициирал производството, следва да бъдат присъдените сторените по делото разноски.
Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 126/, според който се претендират
разноски в размер на 40 лева – за издаване на медицинско удостоверение, 250 лева – депозит
за вещо лице, 300 – адвокатско възнаграждение и 30 лева – държавна такса. В разпоредбата
на чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН е предвидено, че при подаване на молба по чл. 8 не се внася
държавна такса, а съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН при издаване на заповедта съдът възлага
държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие. В случая
молителят не е внесъл държавна такса при подаване на молбата, а и с оглед цитираната по –
горе разпоредба такива указания не са му и давани. Що се отнася до претендираните
разноски за издаване на медицинско удостоверение същите нямат характера на разноски по
делото, т.е. по производството по смисъла на чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН. Ето защо на молителя
следва да се присъдят разноски в общ размер на 550 лева, от които 250 лева – депозит за
вещо лице и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с
чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
21
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на Н. Х. И., **********, с адрес: гр. ******, област ****,
ул. „Шипка“ № 19 и малолетното дете Л. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. ******, област
****, ул. „Шипка“ № 19 от осъщественото спрямо тях домашно насилие от Л. П. С., ЕГН
**********, с адрес: гр. *****, ул. „Стоян Михайловски“ № 129, ет. 3, като:
ЗАДЪЛЖАВА Л. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „Стоян Михайловски“ №
129, ет. 3 на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Н. Х. И., **********, с адрес: гр. ******, област ****, ул. „Шипка“ № 19.
ЗАБРАНЯВА на Л. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „Стоян
Михайловски“ № 129, ет. 3 на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да приближава Н. Х. И.,
**********, с адрес: гр. ******, област ****, ул. „Шипка“ № 19, както и дома, в който живее
понастоящем в гр. ******, област ****, ул. „Шипка“ № 19, местата за социални контакти и
отдих, които посещава, а именно: централната част на гр. ****** – парковата част и детската
площадка, на по-малко от 50 метра разстояние за срок от 12 месеца.
ЗАДЪЛЖАВА Л. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „Стоян
Михайловски“ № 129, ет. 3 на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо малолетния Л. Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр.
******, област ****, ул. „Шипка“ № 19.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за налагане мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 3
от ЗЗДН да се забрани на Л. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „Стоян
Михайловски“ № 129, ет. 3 да приближава малолетния Л. Л. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. ******, област ****, ул. „Шипка“ № 19, както и дома, в който живее понастоящем в гр.
******, област ****, ул. „Шипка“ № 19, местата за социални контакти и отдих, които
посещава, а именно: централната част на гр. ****** – парковата част и детската площадка,
при условия, определени от съда, за срок от 12 месеца
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на Л. П. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. *****, ул. „Стоян Михайловски“ № 129, ет. 3, в размер на 200.00 лева /двеста
лева/, платима по сметката на Районен съд – ****** в двуседмичен срок от влизане в сила на
съдебното решение.
ОСЪЖДА Л. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „Стоян Михайловски“ №
129, ет. 3, да заплати по сметка на Районен съд - ****** сумата от 25.00 лева /двадесет и пет
лева/, представляваща държавна такса по делото, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Л. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „Стоян Михайловски“ №
129, ет. 3, да заплати по сметка на Районен съд - ****** сумата от 150 лева /сто и петдесет
лева/, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещото лице по
допуснатата допълнителна СМЕ.
22
ОСЪЖДА Л. П. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „Стоян Михайловски“ №
129, ет. 3, да заплати на Н. Х. И., **********, с адрес: гр. ******, област ****, ул. „Шипка“
№ 19 сумата от 550 лева /петстотин и петдесет лева/ - разноски по делото.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА. Заповедта подлежи на незабавно
изпълнение.
УКАЗВА на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Л. П. С., ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта за
защита, полицейският орган, констатирал неизпълнението, задържа нарушителя и уведомява
органите на прокуратурата на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН.
Преписи от настоящото решение и от издадената заповед да се връчат на страните,
като в изпълнение на чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН да се изпратят служебно и на РУП – ****** и
РУП - *****.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в седемдневен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - ****.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
23