№ 1005
гр. Русе, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20234520104728 по описа за 2023 година
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4728 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл.
59 от ЗЗД от И. С. П. против К. Й. Р..
Ищецът твърди, че прехвърлила на ответника правото на собственост върху
притежавания от нея имот, представляващ масивна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 0.1513.1, с площ 52 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор
0.1513.2, с площ 9 кв.м., построени в поземлен имот с идентификатор 0.1513 по
кадастралния план на село Н., общ. Русе с административен адрес на имота ул. Х. С. 7, площ
на поземления имот 670 кв.м., от които 203 кв.м. собствени, а 470/670 идеални части
собственост на Община Русе, върху които е отстъпено право на строеж, за който имот е
образуван УПИ 11-1513 с площ 670 кв.м., срещу задължението на приобретателя да я
издържа и гледа, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато
е жива. Ищецът си запазила правото на ползване безвъзмездно и без ограничения, докато е
жива. Ищецът заявява, че ответникът не е изпълнявала задълженията си по договора, поради
което моли да бъде развален. Претендира заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на имота в размер на 300 лева месечно, смятано от 23.08.2023 год. до
постановяване на решението, ведно с лихвата за забава за всяка просрочена вноска.
Ответникът депозира отговор, оспорва иска, представя писмени доказателства.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от
1
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане № 166, том І, рег. № 2378 дело № 128 от 2020 год., по описа на нотариус
Пеню Шилков с район на действие РРС, на 27.11.2020 год. е сключен договор за прехвърляне
на недвижим имот. Не се спори между страните, че по силата на този договор ищецът
прехвърлила на една от дъщерите си- ответник по делото, собствения си недвижим имот,
подробно описан по- горе. Срещу прехвърлянето на собствеността върху недвижимия имот
К. Й. Р. е приела да полага грижи по гледането и издръжката на ищеца до края на живота й,
като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега. Ишщецът си запазва
правото на ползване на имота пожизнено и безвъзмездно, без ограничения.
Съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът е този, който носи
тежестта да докаже, че е предоставил пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията
му по договора за издръжка и гледане. Ако твърди забава на кредитора, ответникът следва
да установи, че прехвърлителят неоснователно не приема или не оказва необходимото
съдействие за изпълнение на уговорената между страните престация, съответно, че сам е
започнал изпълнение в пари, вместо уговореното в натура, до решение на съда за
трансформацията на задължението.
С покана от 23.08.2023 год., връчена на ответника на 24.08.2024 год., ищецът я
приканва да й осигури достъп до дома й, от който е лишена, за да вземе от там лични вещи.
Ответникът не ангажира доказателства на ищеца да е предоставен достъп до дома й нито
към онзи момент, нито в хода на делото.
Няма спор, че от 16.08.2023 год. ищецът не обитава имота, по отношение на който
има запазено право на ползване. Няма спор и че от този момент нататък ответникът не е
изпълнявала задължението да дава издръжка и да се грижи за майка си. Тя предлага
трансформация на задължението си едва с покана от 10.04.2024 год., седем месеца след
предявяване на иска.
Няма спор и че ищецът и ответникът са били в обтегнати взаимоотношения към
16.08.2023 год., когато ищецът се обадила на дъщеря си С. да дойде да я вземе от дома й, тъй
като повече не можела да издържа тормоза от страна на К.. Възрастната жена напуснала
дома си, като успяла да вземе само личната си карта и дебитната карта, по която
превеждали пенсията й. Тя от месеци се оплаквала на другите си две дъщери- С. и М. от
грубото отношение на дъщеря си К., но двете не вярвали, че е чак толкова зле. Свидетелят
С. М. посочи, че в посочения ден майка й се обадила и казала: „ ....................................“ Било
3 часа следобед. Пет минути след това се обадила малката й сестра М. и казала, че сестра й
К. гласи капан на майка им, като се е сдобила с документ от доктор Б., за да я вкара в
....................., като на майка им остават броени часове, докато дойде линейка да я вземе.
Свидетелят, която по това време била на работа, се разтревожила, обадила се на майка си и
тръгнала с колата към с. Н.. Намерила майка си на 100-тина метра от къщата, която успяла
да се придвижи, доколкото могла с двата бастуна, била седнала между две дървета и се
криела. Свидетелят не била виждала майка си от доста време и не могла да повярвам на
2
очите си, че това е тя. Майка й била много отслабнала, цялата треперела. Свидетелят М.
прибрала майка си в своя дом в с. Щ., като първоначално мислела, че ще е за няколко дни, но
ищецът продължава да живее при дъщеря си С. и понастоящем. Тъй като майка й била
много разстроена и сестра й К. била казала на сестра й М., че майка им има .........., С.
решила да я заведе на преглед при специалист. При него е установено, че майка й ....... е
добре, но е много стресирана.
Няколко дни, след като ищецът избягала от дома си- на 23.08.2023 год., заедно с
дъщеря си С. решили да отидат до дома на възрастната жена да й вземат дрехи, но патронът
бил сменен и нямали достъп до къщата. Отишли до полицията, от където се обадили на К..
На въпрос на полицая дали ще даде ключ на майка си, К. отговорила утвърдително.
Уговорили се в 18 часа да отидат до дома на ищеца в с. Н., за да получи ключ от къщата.
Когато пристигнали, там ги чакала линейка, която К. извикала, за да прибере майка й. Тя
размахвала документ от доктор Б. и викала: „Ето я жената, прибирайте я!“. С. излязла от
автомобила и пояснила на медиците, че вчера майка й е прегледана в ..................... и има
документ, че е психично здрава. Медиците задавали въпроси на И. П. как се казва, кога е
родена, ЕГН, иска ли да бъде на лечение, колко деца има, след което казали, че няма смисъл
да я вземат, защото е нормална и си тръгнали.
След завеждане на настоящото дело К. Р. инициирала пред РОС процедура под
поставяне на И. П. под запрещение поради психично заболяване. С Решение №
173/02.05.2024 год. по гр.д. № 556/2023 год. искът е отхвърлен като неоснователен. До
приключване на устните състезания по настоящото дело решението не е влязло в сила.
Епизодичните грижи, които К. Р. е полагала за майка си преди 16.08.2024 год., за
които бяха ангажирани показанията на свидетели, които са съседи на имота в Н., не могат
да бъдат приети като изпълнение на задълженията й по договора. След като тя се нанася в
имота през март 2023 год., въпреки, че няма такова право точно по силата на сключения
договор, с който И. П. си запазва правото на ползване, започва непочтително отношение към
прехвърлителката, което не би могло да бъде квалифицирано като грижа, а за давана
издръжка въобще не бяха ангажирани доказателства. Представените квитанции за заплащане
на консумативи- вода, електричество и др., не са доказателство, че тези суми са заплащани
от ответника, още повече, че няма спор, че ищецът не ги е взела нито когато е напуснала
имота, нито след това поради ограничения й достъп до имота. Индиция в този смисъл са и
представените в последното открито съдебно заседание писмени доказателства за заплатени
сметки от ищеца за кабелна телевизия и заявление за изключване на предаването й, покана-
предизвестие за заплащане на просрочени задължения от Енерго- Про Продажби АД към
18.03.2024 год., молба до В и К ООД- Русе за преустановяване на водоподаването към
имота, както и платени сметки за периода март- май 2024 год. Видно е, че през последните
три месеца ответникът не е издържала прехвърлителя, което е самостоятелно основание за
разваляне на договора.
Изводът, който се налага е, че ответникът нито е полагала грижи за майка си, нито е
ангажирала средства за нейната издръжка.
3
Ответникът е предложила парично заместване на дължимите грижи осем месеца след
завеждане на делото и след като е спряла да полага грижи и да издържа майка си, тоест
далеч след като основанията за разваляне на договора са били налице и след като вече е
изпаднала в забава. Когато е налице временна невъзможност за изпълнение, длъжникът по
договора трябва да предложи паричен еквивалент на дължимото, защото ако се приеме, че
приобретателят по алеаторния договор не дължи издръжка и гледане на прехвърлителя,
когато е във физическа невъзможност и когато вторият има свои средства да се издържа и
може сам да се обслужва, да се грижи за дома и домакинството, ще излезе, че
приобретателят получава недвижим имот, без да престира от своя страна нищо. А това е
недопустимо, тъй като алеаторният договор е възмезден.
Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от правна страна
следното:
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договор,
доколкото то не противоречи на закона. От договора възникват права и задължения в тежест
и полза на всяка от страните, когато е двустранен. Затова изпълнението на задължението на
едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна. Ако едната страна не изпълни задължението си поради причина, за която тя отговаря,
за другата страна се поражда право да развали договора на основание чл. 87 ЗЗД. Съгласно
чл. 88, ал. 1 ЗЗД развалянето на двустранния договор има обратно действие, освен при
договорите за продължително и периодично изпълнение. При развалянето на договора за
прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, поради взаимни задължения, свързани
помежду си, едното е основание на другото. Ако не се изпълни задължението за издръжка и
гледане, предаването на имота остава без основание, което е основание да се развали
договорът. Това става по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и при неговото разваляне страните са
длъжни, съгласно чл. 88 ал. 1 от ЗЗД, да възстановят положението отпреди сключването на
договора, като всяка от тях върне на другата това, което е получила. Договорът за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е за продължително или
периодично изпълнение и затова при неговото разваляне има основание за реституция
(Тълкувателно решение № 122 от 1.12.1986 г., ОСГК). Развалянето на договор за издръжка и
гледане има обратно действие, защото при развалянето настъпва ново правно положение,
което задължава страните да върнат това, което са си разменили. По силата на обратното
действие за прехвърлителя на недвижимия имот съществува възможност да върне в
патримониума си прехвърления имот.
При иск за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане ищецът следва да установи само наличие на валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на договора. В настоящото производство такова
беше доказано. Ответникът носи доказателствената тежест да установи ежедневно и пълно
изпълнение по договора. Настоящият съдебен състав счита, че представените доказателства
не водят до извод за изправност на ответника- напротив. Още повече, че и частичното
неизпълнение на задълженията по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за
4
издръжка и гледане е основание за неговото разваляне, защото ако изпълнението е
непостоянно и непълно, ще доведе до невъзможност прехвърлителят да живее спокойно,
несмущавано и без намаление на жизнения му стандарт. Длъжникът по алеаторния договор
следва да осигури на прехвърлителя такава издръжка, която да е достатъчна той да посрещне
всички негови насъщни нужди, което в конкретния случай не е доказано от ответника по
иска. Установи се пълно неизпълнение от страна на ответника, което мотивира съда приеме,
че предявеният иск е са основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Предявен е и иск заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на имота в
размер на 300 лева месечно, смятано от 23.08.2023 год. до постановяване на решението,
ведно с лихвата за забава за всяка просрочена вноска.
Съгласно чл. 162 от ГПК, когато искът е установен по своето основание, но няма
достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взима
заключението на вещото лице. В случая експертиза не е ангажирана, но в интернет са
налице достатъчно данни относно пазара на наеми в района на гр. Русе и околните села,
включително Н. и Ч., включително вилната зона около гр. Русе, колкото и оскъдно да е
предлагането и търсенето в този сегмент на пазара. Приемайки, че ищецът е лишена от
ползване на жилището си в с. Н., ул. Х. С. № 7 и след извършено проучване, на основание
чл. 162 от ГПК съдът определя обезщетение в размер на месечния наем за такъв имот
(самостоятелно дворно място с площ 670 кв.м., наскоро ремонтирана двуетажна масивна
жилищна сграда с площ 52 кв.м., положена изолация, подпокривна плоча, климатик, с
пристройка в двора), което в случая е равно на 200 лева месечно или за 10 месеца- 2000.00
лева.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват
разноски по делото, но тъй като тя е освободена от заплащане на държавни такси, такива
следва да заплати ответникът. Държавната такса по първия иск е 50.00 лева, а по втория-
80.00 лева.
Поискано е присъжда не възнаграждение на оказалия безплатна адвокатска защита на
ищеца П. Х.. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично
прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА, а като израз на социална дейност той може да
предостави безплатно адвокатски услуги (pro bono) на материално затруднени лица - чл.38,
ал.1, т.2 ЗА. Представителството по чл.38, ал.1, т.2 ЗА се осъществява само по силата на
изявление, че лицата са материално затруднени. Съгласно чл. 2, ал. 2 и 5, и чл. 7, ал. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения това по първия иск е в
размер на 400 лева, а по втория- 500 лева или общо 900 лева. При определяне размера на
възнаграждението съдът взема предвид фактическата и правна сложност на делото,
извършената от адвоката работа, както и Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд. Съдът взема предвид и обстоятелството, че ответната страна е заплатила
хонорар в размер на 500 лева само за написване на отговор на исковата молба и още 2500
лева за процесуално представителство, поради което няма причина възнаграждението на
5
адвоката на ищеца да бъде определяно под минимума по наредба, каквито са разясненията
на СЕС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ по иска, предявен от И. С. П., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе,
ул. А. К. № 2, ет. 2 против К. Й. Р., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Русе, ул. Б. № 8, ет. 3,
сключения на 27.11.2020 год. между И. С. П., ЕГН ********** като прехвърлител и К. Й. Р.,
ЕГН ********** като преобретател договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, представляващ масивна двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 0.1513.1, с площ 52 кв.м. и селскостопанска сграда с идентификатор
0.1513.2, с площ 9 кв.м., построени в поземлен имот с идентификатор 0.1513 по
кадастралния план на село Н., общ. Русе с административен адрес на имота ул. Х. С. 7, площ
на поземления имот 670 кв.м., от които 203 кв.м. собствени, а 470/670 идеални части
собственост на Община Русе, върху които е отстъпено право на строеж, за който имот е
образуван УПИ 11-1513 с площ 670 кв.м., срещу задължението на приобретателя да я
издържа и гледа, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато
е жива, обективиран в Нотариален акт № 166, том І, рег. № 2378 дело № 128 от 2020 год., по
описа на нотариус Пеню Шилков с район на действие РРС, поради виновно неизпълнение на
задълженията за издръжка и гледане от страна на ответника.
ОСЪЖДА К. Й. Р., ЕГН ********** да заплати на И. С. П., ЕГН **********
обезщетение за лишаване от ползване за периода 23.08.2023 год.- 23.06.2024 год. в размер на
200 лева месечно, ведно със законната лихва от предявяване на иска- 08.09.2023 год. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до предявената 300 лева
месечно.
ОСЪЖДА К. Й. Р., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС сумата 130.00 лева,
представляваща държавни такси по предявените и уважени искове.
ОСЪЖДА К. Й. Р., ЕГН ********** да заплати на адвокат П. Х. от АК- Русе
адвокатски хонорар в размер на 900.00 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС- Русе в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6