РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Трявна, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на двадесет и пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЯРА ПЕТРАКИЕВА
при участието на секретаря Валентина Г. Николова
като разгледа докладваното от ВЯРА ПЕТРАКИЕВА Гражданско дело №
20214240100193 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.23 ал.1 от Семейния кодекс СК/.
В исковата молба на Й. С. С. против З. С.. И.. се твърди, че страните са сключили
граждански брак на 13.08.2017 г., като от него нямали родени деца. С решение по гр.д.
№1220/2021 г. по описа на Районен съд – ******* бракът им бил прекратен. По време
на брака съпрузите придобили недвижим имот, находящ се в с. С.х., Община Т. и
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68823.521.4 заедно с построените
в него сгради с идентификатори, както следва: 68823.521.4.1; 68823.521.4.2;
68823.521.4.3; 68823.521.4.4. Понастоящем имотът бил преустроен в къща за гости
„*****“. Същият бил придобит на публична продан, проведена по изпълнително дело
№20117340400078 на ЧСИ №734 З. В., с влязло в сила постановление за възлагане на
недвижим имот от 13.09.2018 г. За този имот била заплатена сумата от 75 000,00 лв.,
преведена на две части по сметката на ЧСИ – сумата от 5000,00 лв. като задатък за
участие в търга, платени по банков път от личната сметка на ищеца в „Юробанк
България“АД на 07.09.2018 г.; сумата от 70 030,00 лв. – платени по банков път от
лична сметка на ищеца в „Уникредит Булбанк“АД на 13.09.2018 г. Твърди се в
исковата молба, че придобиването на имота в с. С.х., Община Т., е станало изцяло с
лични средства на съпруга. За осигуряване на сумите от съответно 5000,00 лв. и 70
000,00 лв. ищецът изтеглил потребителски паричен кредит от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ЕАД в размер на 40 000,00 лв., която сума била отпусната на 04.09.2018 г.
Останалата част от продажната цена в размер на 30 000,00 лв. била с произход лични
1
средства от дарения и от търговската дейност на ищеца, като била внесена от него по
личната му банкова сметка на 13.09.2018 г., с цел заплащане цената на имота.
Даренията били от бащата на ищеца. По този начин всички средства за придобиване
собствеността върху имота били изцяло лични на ищеца и въпреки придобиването му
през време на брака, същият бил лична негова собственост. Поради нежилищния
характер на имота, нямало принос на съпругата под формата на грижи за семейството,
положен труд или средства за семейния бюджет. Имотът бил придобит за развиване на
търговска дейност. След закупуването, ищецът извършил основен ремонт в него на
стойност общо около 50 000,00 лв. Ремонтът се извършил изцяло със средства на
„*****“ЕООД, с едноличен собственик на капитала и управител ищецът по делото.
Къщата за гости нямала приходи от търговска дейност, тъй като от придобиването й не
работила – поради обявеното извънредно положение от 13.03.2020 г. и последвалата
извънредна епидемична обстановка, в която се намирала страната и до момента.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответницата, че ищецът е единствен собственик на
основание трансформация на лични средства на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68823.521.4 заедно с построените в него сгради с идентификатори, както следва:
68823.521.4.1; 68823.521.4.2; 68823.521.4.3; 68823.521.4.4. Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор /чрез адв. Н. Н./, в
който счита предявеният иск за неоснователен. Твърди, че през 2018 г. тя и бившият й
вече съпруг решили да направят къща за гости. Харесали и решили да купят къщата в
с. С.х., Община Т.. Съпругът й участвал в търга и спечелил. След това започнали да
работят по проекта и избрали заедно обзавеждането за имота. Макар да не участвала с
физически труд по време на извършване на ремонта, ответницата била там постоянно
при почистването и подреждането на къщата. Ето защо счита, че всичко придобито по
време на брака е в резултат на съвместен принос и е СИО. Претендира се в писмения
отговор да бъде отхвърлен предявения иск, както и да се присъдят направените по
делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез пълномощника си адв. И. С.,
поддържа исковата молба. Твърди, че сумата от 75 000,00 лв. за придобиването на
имота има следния произход: 40 000,00 лв. – по договор за банков кредит, а остатъкът
от сумата – придобита чрез дарения от роднини.
В открито съдебно заседание ответницата, лично и чрез адв. Н. Н., оспорва предявения
иск, по изложените в писмения отговор съображения.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
2
Не е спорно между страните по делото, както и се установява от събраните писмени
доказателства, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 13.08.2017 г. и
прекратен с влязло в законна сила на 28.07.2021 г. решение №906/28.07.2021 г. по гр.д.
№1220/2021 г. по описа на Районен съд – *******. По време на брака, с постановление
за възлагане на недвижим имот от 13.08.2018 г. по изпълнително дело
№20117340400078 по описа на ЧСИ с рег.№734 на Камарата на ЧСИ, на съпруга Й. С.
С. е възложен следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68823.521.4 по КК и КР одобрени със заповед №РД-18-775/28.11.2017 г. на ИД на
АГКК, находящ се в с. С.х., Община Т., с площ 1263 кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/,
при граници: имоти с идентификатори 68823.521.215, 68823.521.5, 68823.521.131,
68823.521.3, заедно със следните сгради: СГРАДА с идентификатор 68823.521.4.1 със
з.п. 86 кв.м., брой етажи – 2, с предназначение – ЖИЛИЩНА СГРАДА-
ЕДНОФАМИЛНА; СГРАДА с идентификатор 68823.521.4.2 със з.п. 90 кв.м., брой
етажи – 2, с предназначение – ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ; СГРАДА с
идентификатор 68823.521.4.3 със з.п. 49 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение –
ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ; СГРАДА с идентификатор 68823.521.4.4 със
з.п. 52 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ, за сумата
от 75 000,00 лв. Постановлението за възлагане е влязло в законна сила на 13.10.2018 г.
Сумата от 75 000,00 лв. е преведена по банкова сметка на ЧСИ З. В., както следва: на
07.09.2018 г. са преведени като задатък 5000,00 лв. от банкова сметка на ищеца Й.С. в
„Юробанк България“АД; на 13.09.2018 г. са преведени 70 030,00 лв. от банкова сметка
на ищеца Й.С. в „Уникредит Булбанк“АД.
Относно произходът на средствата, с които е придобит имотът в с. С.х., Община Т.,
ищецът е ангажирал следните доказателства:
С договор за дарение на парична сума с нотариална заверка на подписите рег.
№4308/30.11.2012 г. по описа на нотариус с рег.№580 на НК, К.П. С.а е дарила Й. С. С.
с парична сума в размер на 9500 лв., за която е посочено, че е заплатена напълно и в
брой на на дарения в деня на подписването му.
С договор за дарение на парична сума с нотариална заверка на подписите рег.
№4216/30.09.2014 г. по описа на нотариус с рег.№580 на НК, К.П. С.а е дарила Й. С. С.
с парична сума в размер на 9350 лв., за която е посочено, че е заплатена напълно и в
брой на дарения в деня на подписването му.
С договор за дарение с нотариална заверка на подписите рег.№4568/09.08.2018 г. по
описа на нотариус с рег.№580 на НК, С.Й. С. е дарил Й. С. С. с парична сума в размер
на 9400 лв., за която е посочено, че е заплатена напълно и в брой на дарения в деня на
подписването му.
3
С договор за дарение с нотариална заверка на подписите рег.№5341/13.09.2018 г. по
описа на нотариус с рег.№580 на НК, С.Й. С. е дарил Й. С. С. с парична сума в размер
на 9900 лв., за която е посочено, че е заплатена напълно и в брой на дарения в деня на
подписването му.
По силата на договор за потребителски паричен кредит №3331760/04.09.2018 г. с
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД, на Й. С. С. е отпусната като паричен кредит
сумата от 40 000,00 лв.
От отговори на въпроси, зададени на ищеца по реда на чл.176 ГПК, се установява, че
ищецът е управител на „*****“ЕООД, чиято основна дейност в продължение на около
20 години е внос и продажба на автомобили. През годините на брака му с ответницата
основният доход на ищеца е бил от заплатата му в тази фирма. Закупил имота в с. С.х.
на свое име, но с намерение да развива бизнес с него, тъй като не могъл да изтегли
кредит от името на фирмата, поради наличие на друг неин банков кредит. По тази
причина изтеглил кредит като физическо лице и като такъв закупил имота.
Въз основа на показанията на разпитаните по искане на ищцовата страна свидетели
Т.Г.К., М.П.С., Д.Х.П. /тримата приятели на ищеца, а първият от тях и работник във
фирмата му/ и С.Ц.С. /кметски наместник на селото, в което се намира процесния
недвижим имот/ се установява, че преди да сключат граждански брак страните живели
на съпружески начала в продължение на около 4 години. Разделили се в началото на
2020 г., когато ищецът се изнесъл от семейното жилище. През време на брака им всеки
от двамата работел и получавал доходи от работата си, като консумативните разходи се
заплащали от ищеца – ежемесечните сметки за ток, вода, телефони. Още преди да
хареса и закупи имота в с. С.х., ищецът имал идеята и желанието да придобие имот в
планински район, който да направи като къща за гости и да развива бизнес с него, за да
има още едно бизнес начинание, освен продажбата на автомобили. Така през 2018 г.
научил за продажбата на процесния имот на търг чрез ЧСИ. Консултирал се със св.
Д.П., работещ в агенция за недвижими имоти, след което го закупил, направил голям
ремонт и превърнал имота в къща за гости. Според св. Т.К., средствата за закупуването
на имота в с. С.х. ищецът получил чрез кредит в размер на 40 000 лв., а другите пари са
били подарени от баща му и баба му. По мнение на този свидетел, отношенията между
страните като съпрузи били нормални. Според св. М.С., имотът е закупен със заем и
събрани пари от ищеца и от бизнеса му. Свидетелката сочи, че: „З. и Й. бяха нормално
семейство. Тя си работи и той работи, изкарва пари. Тя си изкарваше за нея си пари. Тя
готвеше, чистеше, нормалните неща“. Според св. Д.П. ищецът закупил къщата чрез
„кредит и с негови собствени пари“. Св. С.С. няма впечатления относно това с какви
средства е закупен процесния недвижим имот, а установява извършването на ремонт в
него след придобиването му от ищеца и превръщането му в къща за гости.
Съдът не цени като доказателства представените по делото фактури за направени
4
разходи от „*****“ЕООД, за които се твърди, че са във връзка с направения ремонт
след придобиване на процесния имот за преустройството му като къща за гости, тъй
като тези факти нямат значение за решаването на делото.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Производството по делото има за предмет предявен иск с правно основание чл.23 ал.1
СК за признаване за установено, че придобитият по време на брака между страните
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68823.521.4 в с. С.х., Община Т., ведно с
намиращите се в него сгради с идентификатори 68823.521.4.1, 68823.521.4.2,
68823.521.4.3, 68823.521.4.4, е лична собственост на ищеца, тъй като е закупен с лични
средства.
Уважаването на предявен иск с правно основание чл.23 ал.1 СК предполага доказване
от ищеца, при условията на пълно и главно доказване в процеса, на следните
предпоставки: 1. Придобивната стойност на спорната вещ; 2. Размер на вложените
средства, които имат извънбрачен /личен/ произход и са еквивалентни на придобивната
стойност на придобитата вещ /изцяло или отчасти/; 3. Влагането на тези средства при
придобиването на вещта. Изводът, че произходът на вложените средства е личен
/извънбрачен/ не може да почива на предположения. При наличие на обосновано
съмнение относно осъществяването на юридическия факт, от който ищецът черпи
права, искът подлежи на отхвърляне.
В процесния случай, между страните по делото няма спор, че имотът в с. С.х., Община
Т., е придобит чрез влязло в законна сила на 13.10.2018 г. постановление за възлагане
от 13.09.2018 г., след проведен търг по изпълнително дело №20117340400078 на ЧСИ
З. В., за сумата от 75 000,00 лв. Сумата от 5000,00 лв. е преведена от лична банкова
сметка на ищеца на 07.09.2018 г. като задатък и впоследствие приспадната при
окончателното плащане, а сумата от 70 030,00 лв. е преведена на 13.09.2018 г. от друга
лична банкова сметка на ищеца.
Част от общо заплатената за придобиването на имота сума, в размер на 40 000,00 лв.,
ищецът твърди, че е получил въз основа на получен банков кредит.
Въз основа на приложения по делото договор за потребителски паричен кредит от
04.09.2018 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД и ищеца,
действително се установява, че в хода на проведената публична продан на процесния
имот от ЧСИ с рег.№734 З. В. ищецът е получил сумата от 40 000,00 като
потребителски паричен кредит. Независимо че страна по сключения договор е само
ищецът по делото, а не и неговата съпруга, получените средства не са негови лични.
Съгласно установената съдебна практика, ако продажната цена на придобития по
време на брака недвижим имот, е заплатена със средства, получени въз основа на
5
договор за заем, заемател по който е само единият съпруг, влагането на тези средства
не обуславя извод за наличие на трансформация по смисъла на чл.23 от СК.
Средствата, получени по договор за заем за закупуване на жилище, не са лични, а
общи, тъй като за задължението за тяхното връщане двамата съпрузи отговарят
солидарно. Последващо погасяване на задълженията от единия от съпрузите с негови
лични средства не се отразява върху принадлежността на правото на собственост, а
поражда само облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат
уредени след прекратяване на брака. Ако целият кредит или част от него са погасени
само от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака този
съпруг може, на основание чл.127 ал.2 ЗЗД да претендира от другия заплащане на
припадаща се част от платеното. Изплащането на заема с лични средства от единия
съпруг не променя възникналото в съпружеската общност вещно право /в с.см.
решение №428/11.04.2016 г. на ВКС по гр.д. №6452/2013 г. IV г.о., решение
№60080/11.06.2021 г. на ВКС по гр.д. №3814/2020 г., I г.о. и др./. Обстоятелството, че
банковата сметка, от която е преведена сумата, е негова лична, не обуславя различен
извод. Не представляват лична собственост вещните права, придобити със средства от
паричен влог /банкова сметка/ на единия съпруг, набрани по време на брака /в т.см.
решение №126/31.01.2020 г. на ВКС по гр.д. №352/2019 г., II г.о./
Остатъкът от сумата в размер на 75 000,00 лв., за която е придобито правото на
собственост върху процесния имот, ищецът твърди, че е получил въз основа на
договор за дарение от роднини. Като доказателство представя следните писмени
договори за дарение, всеки един от които е с нотариална заверка на подписите на
страните, а именно: на 30.11.2012 г. – дарение от К.П. С.а за сумата от 9500,00 лв.; на
30.09.2014 г. – дарение от К.П. С.а за сумата от 9350,00 лв.; на 09.08.2018 г. – дарение
от С.Й. С. за сумата от 9400,00 лв., на 13.09.2018 г. – дарение от С.Й. С. за сумата от
9900,00 лв., или всички договори са за обща сума в размер на 38 150,00 лв. Във всеки
от договорите е посочено, че дарената сума е заплатена напълно и в брой при
подписването му. Налице са следователно безспорни доказателства за това, че преди и
по време на брака си с ответницата ищецът е бил дарен с посочените суми от негови
роднини. Сам по себе си обаче този факт не е достатъчен да обоснове трансформация
на лично имущество, тъй като няма законово предположение, от което да се заключи,
че дадени от роднини на единия съпруг средства задължително трябва да се тълкуват
като дарение само за него, а не за семейството, като подобен факт подлежи на
самостоятелно доказване от онзи съпруг, който се позовава на трансформацията на
лично имущество и се стреми да обори законовата презумпция за съвместен принос /в
т.см. решение №473/20.05.2009 г. на ВКС по гр.д. №941/2008 г., I г.о., решение
№286/29.06.2009 г. на ВКС по гр.д. №4676/2010 г., III г.о. и др./. В случая по делото
няма доказателства за това, че дарените суми от роднини на ищеца следва да се
тълкуват като дарени само за него, а не за семейството му.
6
Няма категорични доказателства по делото и относно това, че дарените парични суми
от роднини на ищеца са вложени за заплащане на цената, с която е придобито правото
на собственост върху процесния недвижим имот. Повечето от разпитаните по искане
на ищцовата страна общо четирима души свидетели сочат, че освен със заем, имотът в
с. С.х. е бил закупен от ищеца и със събрани от самия него и бизнеса му пари /Св. М.С.
– „Имаше търг и я купи със заем и събрани пари в него и от бизнеса му“; Св. Д.П. –
„Той спомена, че къщата ще бъде закупена с кредит и с негови собствени пари … към
70 000,00 лв.“/. Единствено св. Т.К. заявява, че освен сумата от 40 000,00 лв., другите
пари за закупуване на имота са дарени от бащата и бабата на ищеца, но без да сочи
подробности относно даряването на сумите и техния размер. Други доказателства
относно влагането на дарените суми в продажната цена на процесния недвижим имот
по делото не са ангажирани, поради което единствено и само въз основа на общото
изявление на св. К.в /който е и работник в дружеството, на което ищецът е собственик
и управител/, че част от парите за придобиването на имота са дарения на роднини,
съдът не счита, че може да се приеме за доказана и установена трансформацията на
лично имущество. Този извод се налага и поради факта, че ако получените от дарение
суми бяха вложени от ищеца за придобиването на имота, би могло да се докаже
неоспоримо този факт със съответни писмени доказателства - тъй като според данните
по делото, сумата от 75 000,00 лв. е заплатена от ищеца чрез превод от банкови сметки
на негово име. Следователно, ако с получените чрез дарение в брой суми е преведена
по банков път сумата от 75 000,00 лв., колкото е стойността на имота, е следвало
същите да бъдат внесени по банковите сметки на ищеца, което от своя страна би
намерило отражение в извлеченията от тях. Такива доказателства също не са
представени по делото.
Съдът намира за ирелевантни по делото обстоятелствата с какви намерения е бил
закупен имотът в с. С.х., Община Т., и по-конкретно дали е закупен с намерение да се
развива бизнес чрез дейността на „*****“ЕООД, чийто собственик и управител е
ищецът по делото. Дори и да се приеме, че именно такива са били намеренията за
придобиването му, след като не това дружество е придобило правото на собственост, а
ищецът като физическо лице, от правно значение за иска по чл.23 ал.1 СК, с който
ищецът е реализирал правна защита в настоящото съдебно производство, е единствено
произходът на средствата, с които е заплатена стойността от 75 000,00 лв. за
придобиването на право на собственост върху него. Още по-малко от значение за
спора по делото е дали това намерение е било развито впоследствие от ищеца, дали
съпругата му е знаела и участвала в реализирането на бизнес намерението и други
подобни на тях обстоятелства.
Поради изложените по-горе съображения съдът намира за необорена по делото
установената в чл.21 ал.1 СК законова презумпция, съобразно която вещните права,
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на
7
двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.. Не се доказа от ищеца
по делото, че процесният недвижим имот е придобит с негови лични средства и без
принос от страна на съпругата му. Същият е закупен по време на брака между
страните, като към този момент те са съжителствали заедно и са имали нормални
семейни взаимоотношения, поради което принадлежи общо на двамата.
На основание всичко изложено по-горе съдът намери предявеният по делото иск за
трансформация на лично имущество като неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, направеното от ответницата искане и представения от нея
списък по чл.80 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да й заплати направените по
делото разноски в размер на 1500,00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Й. С. С., с ЕГН **********, от гр. *******, ул. „******“
№* ет.* ап.* /със съдебен адрес: гр. *******, ул. „**********“ №**вх.* ет.*, чрез
„Адвокатско дружество – С. и Я.“/ срещу З. С.. И.., с ЕГН **********, от гр. *******,
ул. „***********“ №**/със съдебен адрес: гр. *******, ул. „************“ №**, чрез
адв. Н. Н./, иск с правно основание чл.23 ал.1 СК за признаване за установено, че
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68823.521.4 по КК и КР одобрени със заповед
№РД-18-775/28.11.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. С.х., Община Т., с площ
1263 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м/, при граници: имоти с идентификатори
68823.521.215, 68823.521.5, 68823.521.131, 68823.521.3, заедно с намиращите се в него
сгради, а именно: СГРАДА с идентификатор 68823.521.4.1 със з.п. 86 кв.м., брой етажи
– 2, с предназначение – ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА; СГРАДА с
идентификатор 68823.521.4.2 със з.п. 90 кв.м., брой етажи – 2, с предназначение –
ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ; СГРАДА с идентификатор 68823.521.4.3 със
з.п. 49 кв.м., брой етажи – 1, с предназначение – ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА
ОБИТАВАНЕ; СГРАДА с идентификатор 68823.521.4.4 със з.п. 52 кв.м., брой етажи –
1, с предназначение – ХАНГАР, ДЕПО, ГАРАЖ, е негова лична собственост, поради
трансформация на лични средства, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й. С. С., с ЕГН **********, от гр. *******, ул. „******“ №* ет.* ап.* /със
съдебен адрес: гр. *******, ул. „**********“ №**вх.* ет.*, чрез „Адвокатско
дружество – С. и Я.“/, да заплати на З. С.. И.., с ЕГН **********, от гр. *******, ул.
„***********“ №**/със съдебен адрес: гр. *******, ул. „************“ №**, чрез адв.
8
Н. Н./, сумата от 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева и 00 ст./ - направени разноски по
делото, на основание чл.78 ал.3 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Габрово в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
9