Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.01.2018г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На двадесет
и първи ноември година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Стефани Калоферова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12068 по описа за
2015 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
e иск с правно основание чл.
439 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба
на В. Е.Д. с ЕГН **********,***, с която против Д.Н.Ц. ЕГН **********, с адрес ***, е предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищецът В.Д. не дължи на Д.Ц. сумата от
51 450 лв. за уравнение на дела и сумата от 2175 лв., представляваща
припадащата му се ½ част от заплатените от Д.Ц. вноски по
вносни бележки за погасяване на жилищен заем за апартамент № 13, находящ се в гр. София, ул. „*****, присъдени по изпълнителен лист от 30.10.2013 г. на СРС, ГО,
55 състав, издаден въз основа на решение по гр.д.№
7146/2003 г. на СРС,
влязло в сила на 17.07.2009г., поради погасяване на вземането по давност.
В исковата
молба се твърди, че след издаване на посочения горе изпълнителен лист на ищеца
била връчена покана за доброволно изпълнение на 17.09.2015 г. от ЧСИ Д.В., рег. №861 по изпълнително дело №
20158610401221, образувано по молба на взискателя Д.Ц.. Ищецът сочи,
че претенцията на ответницата за описаните суми е погасена по давност, тъй като
произтича от влязло в сила на 17.07.2009 г. решение по гр.д.№ 1909/2007 г. на
СГС, II-В състав, а изпълнителното дело
било образувано по нейна молба на
25.08.2015 г., което са 6 години, 1 месец и 8 дни след влизане в сила на решението. Твърди, че е правно ирелевантно, че молбата за издавена не изпълнителен лист е
била подадена преди изтичане на срока по чл.117, ал.2 ЗЗД, след като същата
няма характер на предприемане действие по принудително изпълнение. Твърди
че, към момента, когато са предприети
действия по принудително изпълнение – подаване на молба до съдебния изпълнител
за образуване на изпълнително дело – 25.08.2015г., безспорно е бил изтекъл
предвидения в закона петгодишени давностен
срок. Позовава се на разпоредби от ЗЗД – чл. 117, чл. 114, ал. 1 ЗЗД, чл. 116, б.”в” и на постановките на Тълкувателно решение № 2 от 25.06.2015
г. по тълк.д. № 2/2015 г., ОСГТК, ВКС, тъй като
издаването на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание не
представлявало действие за принудително изпълнение и давността не се
прекъсвала. Прави
искане за прилагане към настоящото
дело заверен препис от изпълнително
дело № 20158610401221 по описа на ЧСИ Д.В., рег.№ 861 при КЧСИ, район на действие СГС. Претендира
присъждане на сторените в производството разноски.
Ответницата
Д.Ц. оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. В
депозирания в срока по чл.131 ГПК, писмен отговор на исковата молба поддържа,
че давността е прекъсната с издаването на изпълнителен лист на 30.10.2013г., като
счита, че т.14 от цитираното от ищеца тълкувателно
решение се отнасяла само до несъдебните изпълнителни основания. Сочи се, че вземането
на ответницата на основание на Изпълнителния лист по гр.д. № 7146/2003 г. на 55
с-в СРС на 30.10.2013 г. за принудително събиране на присъдените суми, би било
погасено по давност, ако давността не беше прекъсната с издаването на
изпълнителен лист. Поддържа, че след издаване на изпълнителния лист, който е
прекъснал давността, съгласно чл. 117, ал.1 ЗЗД е започнала да тече нова
петгодишна давност, като преди изтичането на която е заведено
изпълнително дело № 20158610401221 от 2015 г. на ЧСИ Д. В.. Сочи се, че
институтът на погасителната давност е създаден от законодателя за да
санкционира по този начин безотговорно забавилия се кредитор. В случая, обаче
не става дума за безотговорност на ответницата Д. Ц. - бивша съпруга на ищеца.
Проблемът е бил в това, че за да получи Изпълнителен лист за присъдените й суми
след влизане в сила на Решението на СГС по г.д. № 1909 от 2006 г., подлежащо на
изпълнение от 17.07.2009 г. е следвало да заплати държавни такси по чл.293 А в
общо в размер на 4081лв, с каквито средства ответницата Д.Н.Ц. дълго време не е
разполагала и не могла да осигури. Дължимите разноски по делото е успяла да
заплати едва на 29.08.2013 г. със заемни средства от сестра си, съгласно
приложените вноски бележки.
Твърди се, че в случая не се касае за
безотговорно отношение на кредитора, а от невъзможността му да предприеме на
по-ранен етап изпълнителни действия.
В
съдебно заседание ищецът чред пълномощника си
адв.С. поддържа предявения иск. Представя списък на разноски по чл.80 от ГПК и писмена
защита.
В
съдебно заседание ответното
дружество чрез пълномощника си пълномощника
адв. И.К. оспорва предявения иск. Представя списък на разноски по
чл.80 от ГПК и писмена защита.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С решение от 28.01.2008г. по възз. гр.д.№ 1909/2007 г. на СГС, II-Б състав е оставено в сила решение от 11.05.2006г. по гр.д. № 7146/2003 г. на СРС, 55 с-в, в частта, в която съделителят В. Е.Д. е
осъден да заплати на съделителката Д.Н.Ц. сумата от 51 450 лв. за уравнение на дела и сумата от
2175 лв., представляваща припадащата му се ½ част от заплатените от Д.Ц. вноски по вносни бележки
за погасяване на жилищен заем за апартамент № 13, находящ се в гр.
София, ул. „*****./препис на л.11 – л.14 от делото/
Решение от 28.01.2008г. по възз. гр.д.№ 1909/2007 г. на СГС, II-Б състав е влязло в сила на 17.07.2009г.,
видно от приетия препис от Определение №931/17.07.2009г. постановено по гр.д.№4193/2008г. по описа на ВКС, трето
ГО, с което не е допуснато до касационно обжалване./л.15 – л.16 от делото/
Видно от приетия в препис изпълнителен
лист, същия е издаден на 30.10.2013г. по гр.дело № 7146/2003 г. на СРС, ГО,
55 състав,
за сумата от 51 450 лв. за уравнение на дела и сумата от
2175 лв., представляваща припадащата му се ½ част от заплатените от Д.Ц. вноски по вносни бележки
за погасяване на жилищен заем за апартамент № 13, находящ се в гр.
София, ул. „*****, след констатацията на съда, че Решение от 28.01.2008г. по възз.
гр.д.№ 1909/2007 г. на СГС, II-Б състав подлежи на изпълнение от 17.07.2009г. , на основание чл.404, т.1 ГПК./л.7 от делото/
Видно от приложеното в заверен препис изп.д №20158610401221
по описа на ЧСИ Д.В., рег.№ 861 при КЧСИ, район на действие СГС, същото е образувано по молба на Д.Ц. от 25.08.2015 г.,
с която от съдебния изпълнител е поискало
образуване на изпълнително дело срещу В. Е.Д., за принудително събиране на сумата 51 450 лв. и сумата от 2175 лв., по издадения изпълнителен лист от 30.10.2013г. по
гр.дело № 7146/ 2003 г. на СРС, ГО, 55 състав.
По изп.д. №20158610401221
на ЧСИ Д.В. на
длъжника В.Д. била връчена покана за доброволно изпълнение на 17.09.2015 г. ./л.17 от изп.д. №20158610401221/
На
07.09.2015г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в Б.ДСК ЕАД.
При така установената
фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното:
По допустимостта:
Отрицателният установителен
иск е процесуално допустим, предявен
при наличие на правен интерес и надлежно
упражняване правото на иск.
По същество:
Предявеният отрицателен установителен иск от ищеца с правно основание чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението -
т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност
на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може да се основава
само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия
случай искът е предявен от длъжника срещу взискателя по изпълнително производство,
образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по въз основа на решение от 28.01.2008г. по възз.
гр.д.№ 1909/2007 г. на СГС, II-Б състав, което е влязло в сила на 17.07.2009г.
и от тази дата подлежи на изпълнение.
В казуса спорът се свежда
до това изтекла
ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение
на процесните вземания и прекъсната ли давността на 30.10.2013г., когато по молба на ответницата е
издаден изпълнителен лист за процесните вземания.
Давността, съгласно чл. 116 б. "в" ЗЗД и разясненията, дадени в мотивите по т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, се
прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността -
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане и т. н.; както и действията, с които
давността не се прекъсва - образуването на изпълнителното дело, изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на
длъжника и др. В случая, първото извършено от взискателя
Д.Ц. същинско изпълнително действие, което е можело да прекъсне давността за
вземането по записа на заповед е с дата 07.09.2015г., когато е наложен н запор върху сметките на длъжника
в „Б.ДСК” АД . Същевременно, с разрешението по т. 14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК
се прие, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД
и не прекъсва давността за вземането. Посочено е, че едва след като правото на
принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист,
кредиторът може да започне принудителното изпълнение. В мотивите на
тълкувателния акт е прието, че както
при действието на Закона за давността,
така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва само със започването на
производство, в което длъжникът участва. Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички
срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната
давност. Ако давността може да прекъсне
без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да
престане да съхранява документите за плащане на дълга или за
погасяването му по друг начин. В оглед задължителните указания на ВКС,
решаващия състав намира, че доколкото производството по издаване на
изпълнителен лист е едностранно, то издаването на изпълнителен лист по на 30.10.2013г. не е
прекъснало погасителната давност относно процесните
вземания.
Съдът намира, че съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, петгодишна
давност е започнала да тече от 17.07.2009г. и е изтекла на 17.07.2014г. Ответницата
по иска и взискател Д.Ц. е подала молба за образуване
на изпълнително дело с приложен изпълнителен лист за вземането, предмет на
изпълнително дело № 20158610401221
по описа на ЧСИ Д.В., рег.№ 861 при КЧСИ,
на 25.08.2015 г. - след изтичане на петгодишния давностен
срок по чл. 110 ЗЗД, вр. чл. 117 ЗЗД. Изложените съображения налагат извода, че
вземането на Д.Ц. в размер на сумата от 51 450 лв. за уравнение
на дела и сумата от 2175 лв., представляваща
припадащата му се ½ част от заплатените от Д.Ц. вноски по вносни бележки
за погасяване на жилищен заем за апартамент № 13, находящ се в гр.
София, ул. „*****, присъдени по изпълнителен лист от 30.10.2013 г. на СРС, ГО,
55 състав, издаден въз основа на решение по гр.д.№
7146/2003 г. на СРС,
влязло в сила на 17.07.2009г., е погасено по давност, поради което не се
дължи от ищеца В.Д.. Предявеният отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК, вр. чл.
124, ал. 1 ГПК е основателен и следва да се уважи за посочените суми.
С оглед на изложеното, така предявеният иск отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 от ГПК следва да бъде счетен
за основателен и да бъде уважен така,
както е предявен.
По разноските:
Постановеният правен резултат обуславя основателност на искането на ответното дружество за присъждане
на разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 4 875
лв., от които 2145 лв. за внесена държавна такса и 2700 лв. адвокатско възнаграждение, като същите следва
да бъдат възложени в тежест на ответника.
Воден от горното , съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че В. Е.Д. с ЕГН **********,***, не дължи на Д.Н.Ц. ЕГН **********, с адрес ***, следните суми по
изпълнителен лист от 30.10.2013
г. на СРС, ГО, 55 състав, издаден по гр.д. №
7146/2003 г. на СРС, ГО, 55 състав, а именно сумата 51 450 лв. за уравнение на дела и сумата от
2175 лв., представляваща припадащата му се ½ част от заплатените от Д.Ц. вноски по вносни бележки
за погасяване на жилищен заем за апартамент № 13, находящ се в гр.
София, ул. „*****, въз основа на влязло в сила на
17.07.2009г. решение по гр.д.№ 1909/2007 г. на СГС, II-Б състав, поради
погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА Д.Н.Ц. ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на В. Е.Д. с ЕГН **********,***, сумата 4 875 лева, представляваща адвокатско възнаграждение пред СГС.
Решението подлежи на възивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: