О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№ 325/13.02.2023 година, град Б.,
Административен съд – Б., в закрито заседание на тринадесети
февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
разгледа
адм. дело № 1274/2020 година
Производството е по чл. 215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано по жалба от В.М.К. с ЕГН ********** в
качеството ѝ на ЕТ „В. К. В.54“ - Самоков с ЕИК ********* и Д.Д.М. с ЕГН **********,
и двамата жалбоподатели представлявани от адвокат В.К. *** със съдебен адрес ***
(точка първа) от решение по т. 41 от заседание на Общински съвет – Б. (ОбС), проведено на
28.04.2020 година и отразено в протокол № 9/28.04.2020 година, във връзка с
докладна записка на кмета на общината рег. № 08-00-10030/24.04.2020 година по
описа на ОбС - Б..
С обжалваната точка от решението на ОбС – Б., на
основание чл. 21 ал. 1 т. 8 от ЗМСМА и чл. 129 ал. 1 във връзка с чл. 15 и чл.
16 ал. 1 от ЗУТ, и чл. 6 ал. 1 и ал. 3 от ЗОбС, е одобрено изменение на
подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП – ПРЗ) за кв.
1, кв. 2 и кв. 10 в територията на лесопарк „Р.“, с което се преконфигурира
частично уличната мрежа и кварталите, обособяват се нови квартали 11, 12, 13 и
14, преконфигурират се УПИ и се урегулират имоти, за които се обособяват нови
УПИ с приложена редукция по реда на чл. 16 от ЗУТ, с функционално отреждане и
предвидено ново застрояване с градоустройствени показатели, които, според ОбС –
Б., са в съответствие с утвърдените с общия устройствен план на град Б.,
подробно описани в матрици и таблица, съгласно приложения проект за изменение
на ПУП – ПРЗ, неразделна част от решението.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
решението.
Според жалбоподателите в административното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява се, че за
предвидената размяна на имоти и части от тях, собственост на общината и на
трети лица, липсва решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ за установяване на
пазарната стойност на имотите, като липсват и изготвени от администрацията
справки за картотекираната растителност в тези имоти, предвид окрупняването им
и определяне на части за застрояване със съответстващото изсичане на
растителност. Според жалбоподателите, с промяната на предназначението на
конкретен имот се преустановява достъпа до навигационно съоръжение
„Навигационна светлина Ч.“, което застрашава възможността за технически ремонт
и поддръжка на едно от съоръженията, служещи за осигуряване на безопасността на
плаването в акваторията на пристанище „Б.“.
Поддържа се, че в административното производство по
приемането му са допуснати съществени нарушения на приложимото материално
право. Сочи се, че по отношение на конкретно описани урегулирани поземлени
имоти (УПИ), на основание чл. 15 ал. 3 от ЗУТ, е проведена промяна на регулационните
им линии със съответните улици, с които граничат (неотговарящи на изискванията
за УПИ по смисъла на § 5 т. 11 от ДР на ЗУТ), а това е недопустимо по закон. Твърди
се, че реални части от второстепенни улици (публична общинска собственост) са
обединени с УПИ, предварително, с влязъл в сила административен акт, да е
променен статуса им от публична в частна общинска собственост със съответно
решение на Общински съвет – Б.. Изтъква се, че новообразуван конкретен УПИ не
отговаря на нормативно установено изискване за минимален размер на лице към
прилежаща улица, а предвиденото увеличаване на застрояването на територията на
лесопарк „Р.“ не кореспондира по никакъв начин със заявеното в плана
осигуряване на мерки за безопасност на стратегически обект на „Лукойл“ (лист 4
- 7).
Иска се отмяната на точка първа от обжалваното решение
на Общински съвет – Б..
Ответниците в производството излагат множество възражения
по допустимостта на жалбата.
Ответниците „Х.С.“ ООД и „С.“ ЕАД, чрез процесуалния
си представител, излагат подробни съображения за недопустимост на жалбата –
както в съдебно заседание, така и с отделно писмено становище. Според тях, жалбоподателят
Д.М. няма качеството „заинтересована страна“ по смисъла на чл. 131 от ЗУТ,
защото не притежава право на собственост върху поземлен имот или право на
строеж върху такъв имот в обхвата на процедираното изменение на ПУП – ПРЗ.
Твърди се, че всички доводи за незаконосъобразност в жалбата се отнасят до
имоти, които не са свързани с поземления имот, върху който жалбоподателите
заявяват, че имат права, поради което за тях не се установява правен интерес от
оспорването. Сочи се нормата на чл. 15 ал. 6 от ЗУТ и след анализ се прави извод, че частта от
процесното изменение на ПУП – ПРЗ, която е проведена на основание чл. 15 ал. 3
от ЗУТ, е влязла в сила с приемане на решението от ОбС, затова не подлежи на
обжалване (лист 260 – 262 и 265 - 266).
Ответникът Общински съвет – Б. (ОбС), чрез процесуален
представител, оспорва допустимостта на жалбата. Заявява, че решението, предмет
на съдебен контрол в настоящото производство, е отменено с последващо решение
на ОбС като волеизявлението за отмяна не е било обжалвано и е влязло в сила,
поради което за жалбоподателите липсва правен интерес от оспорване (лист 265
стр. 1).
Ответникът Община Б., чрез процесуален представител,
излага идентични доводи за недопустимост на жалбата. Твърди, че, поради
оттегляне на обжалваното решение, липсва годен за оспорване административен
акт, поради което жалбоподателите нямат правен интерес от воденето на процеса
(лист 265 стр. 1).
Предвид направените множество възражения относно
допустимостта на жалбата, съдът приема следното от фактическа и правна страна.
Съгласно чл. 131 ал. 1 – 2 от ЗУТ, заинтересувани лица
в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните
изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана. Непосредствено засегнати от
предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите -
предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато с подробния устройствен план
се създава свързано застрояване между тях и имот или имоти, включени в обхвата
на плана; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се
допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението
на имота - предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се
въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване.
I. За удостоверяване на правния
интерес на Д.М. от обжалването на т. 1 от решение по т. 41 от заседание на Общински съвет – Б. (ОбС), проведено на
28.04.2020 година и отразено в протокол № 9/28.04.2020 година, по делото са
представени нотариален акт за собственост въз основа на обстоятелствена
проверка № 85/31.05.2018 година и нотариален акт за покупко – продажба на
недвижими имоти № 4/25.06.2003 година.
Съгласно нотариален акт за собственост въз основа на
обстоятелствена проверка № 85/31.05.2018 година на нотариус № 250 по Регистъра
на Нотариалната камара, жалбоподателят Д.М., заедно със съпругата си Е.В. Д. –
М., е признат за собственик по давност на едноетажна сграда с идентификатор *****.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
лесопарк „Р.“ (кухня) и едноетажна сграда с идентификатор *****.6 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на лесопарк „Р.“ (склад) – и
двете, разположени в поземлен имот с идентификатор ***** в лесопарк „Р.“, без
да е признато негово ограничено вещно право върху поземления имот, в който са
построени сградите (лист 12 - 13).
Съгласно нотариален акт за покупко – продажба на
недвижими имоти № 4/25.06.2003 година на нотариус № 250 по Регистъра на
Нотариалната камара, Е. В. Д. – М. е придобила вила № 4 със застроена площ от
36 м² в терен „Здраве“ в местността „Отманли“ с площ от 6,215 дка,
представляващ парцел № 28 в масив № 9, съставляващ имот № 009028 по плана за
земеразделяне на землището на село Крайморие, община Б., ведно с 1/10 идеална
част от правото на строеж и правото на ползване (лист 10 - 11).
Поземлен имот с идентификатор ***** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на лесопарк „Р.“, собственост на държавата, е
засегнат от изменението на ПУП – ПРЗ, проведено от ОбС – Б. с обжалваното
решение. Съгласно изричното изявление на вещото лице по делото, направено в
съдебното заседание на 17.01.2023 година, този имот е засегнат и има малка
редукция (намаление) на площта му поради предвиденото изграждане на тротоар за
сметка на самия имот (лист 629 стр. 2).
Предвид съдържанието на цитираните документи и
изявлението на вещото лице, съдът приема, че по делото липсват достоверни
доказателства за правния интерес на М. от обжалване на решението на ОбС, защото
той не се легитимира надлежно като собственик на имот, непосредствено засегнат
от изменението, нито като титуляр на ограничено вещно право върху такъв имот. М.
не е собственик на имота, в който са изградени собствените му сгради - имот с
идентификатор *****. В нотариален акт № 85/31.05.2018 година М. е признат за
собственик на сграда, но не и за собственик на поземления имот, върху който е
изградена тя нито е признат за титуляр на ограничено вещно право върху имота. В
нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 4/25.06.2003 година М.
не е посочен като приобретател. Посочена е Е. В. Д. – М., за която обаче,
липсват данни дали към датата на изповядване на сделката през 2003 година е
била съпруга на жалбоподателя. Само на посоченото основание жалбата на Д.М. се
явява недопустима поради липса на правен интерес и следва да бъде оставена без
разглеждане.
За удостоверяване на правния интерес на втория
жалбоподател - В.М.К. в качеството
ѝ на ЕТ „В. К. В.54“ от обжалването на т. 1 от решение по т. 41 от
заседание на ОбС, проведено на
28.04.2020 година и отразено в протокол № 9/28.04.2020 година, по делото е
представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижими имоти № 6/25.06.2003
година.
Според цитирания нотариален акт, жалбоподателят К. е
придобила три вили, склад и баня в терен „Здраве“ в местността „Отманли“ с площ
от 6,215 дка, представляващ парцел № 28 в масив № 9, съставляващ имот № 009028
по плана за земеразделяне на землището на село Крайморие, община Б., ведно с 3/10
идеална част от правото на строеж и правото на ползване. Идентичността на
сградите, описани в нотариалния акт, от една страна, а от друга - сградите,
които Костадинова твърди в жалбата си, че притежава, се установява от
приложените към жалбата копия от кадастрална карта с данни от кадастралния
регистър, в които сградите, посочени в акта, са отразени в кадастралната карта
на лесопарк „Р.“ – в поземлен имот с идентификатор ***** с изричното
отразяване, че са собственост на ЕТ „В. К. В.54“ (лист 14 – 17 и 20 – 23). Тези
доказателства не са оспорени от ответниците в производството и съдът ги
кредитира при преценката за наличие на правен интерес от обжалването на В.К..
По нотариалния си акт Костадинова е титуляр на ограничено вещно право върху имот
с идентификатор ***** и след като имотът е засегнат от изменението на ПУП – ПРЗ
на лесопарк „Р.“, проведено с решението
на ОбС – Б., за този жалбоподател е бил налице правен интерес от обжалването
към датата на депозиране на жалбата.
II. Съдът не споделя тезата на
процесуалния представител на ответниците „Х.С.“ ООД и „С.“ ЕАД, че всички
доводи за незаконосъобразност в жалбата се отнасят до имоти, които не са
свързани с поземления имот, върху който жалбоподателите заявяват, че имат
права, поради което за тях не се установява правен интерес от оспорването.
Съгласно чл. 218 ал. 1 от ЗУТ, при оспорване по реда
на чл. 215 на индивидуални административни актове за одобряване на устройствени
планове, чието съобщаване е извършено чрез обнародване в "Държавен
вестник", или на комплексни проекти за инвестиционна инициатива, чието
съобщаване е извършено чрез обнародване в "Държавен вестник",
заинтересуваните лица могат да се конституират като ответници в производството
в едномесечен срок от деня на обнародване в "Държавен вестник" на
съобщение за оспорването.
Нормата на чл. 218 ал. 3 от ЗУТ предписва, че когато
административният акт по ал. 1 е оспорен частично, съдът с определение посочва
тази част като предмет на делото, въз основа на което се определя съдържанието
на съобщението по ал. 2, т. 1. Когато е оспорен административен акт, с който е
одобрен подробен устройствен план на основание чл. 16, предмет на делото е
целият подробен устройствен план, като всички жалби се разглеждат в едно
съдебно производство. Определението подлежи на обжалване по реда на глава
тринадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
В конкретния случай административният акт (решението
на ОбС – Б.) е оспорен „частично“ – единствено по отношение на т. 1, но тази
част от акта, на практика, е самото волеизявление на съвета за изменението на
ПУП – ПРЗ на лесопарк „Р.“. Останалите (необжалвани) точки от решение по т. 41
от заседание на ОбС, проведено на
28.04.2020 година и отразено в протокол № 9/28.04.2020 година, нямат
самостоятелен характер, а са обусловени от влизането в сила на т. 1. В този
смисъл, съдът приема, че жалбата на Д.М. и ЕТ „В. К. В.54“ е насочена срещу
цялостното изменение на ПУП – ПРЗ в лесопарк „Р.“, гласувано от ОбС, а предвид
обстоятелството, че това изменение е проведено и на основание чл. 16 ал. 1 от ЗУТ, по аргумент от чл. 218 ал. 3 изр. второ от ЗУТ, предмет на спора е
изменението на плана във всичките му части („целият подробен устройствен план“,
според израза на нормата). Затова и процесуалното искане на ответниците „Х.С.“
ООД и „С.“ ЕАД за отделяне на спорното от безспорното чрез изрично указание от
съда коя част от изменението на ПУП – ПРЗ е обжалвана, е оставено без уважение.
Отделно от всички изложено, предметът на спора по
настоящото дело е очертан с определение № 1442/31.07.2020 година (лист 137 -
138), постановено по силата на чл. 218 ал. 3 от ЗУТ. То е подлежало на
обжалване от страните по реда на глава тринадесета от АПК, на основание чл. 218
ал. 3 изр. последно от ЗУТ. Такова обжалване не е проведено и определението е
влязло в сила, обвързвайки всички участници в процеса (включително и съда) с
пределите на правния спор.
III. Съдът не споделя възражението
на ответниците „Х.С.“ ООД и „С.“ ЕАД, по аргумент от чл. 15 ал. 6 от ЗУТ, че
частта от процесното изменение на ПУП – ПРЗ, която е проведена на основание чл.
15 ал. 3 от ЗУТ, е влязла в сила с приемане на решението от ОбС, затова не
подлежи на обжалване, т.е. жалбата на М. и на ЕТ е недопустима – в тази си част.
Този аргумент за недопустимост на жалбата е оспорен и от процесуалните
представители на ОбС – Б. и Община Б..
Съгласно чл. 15 ал. 3 от ЗУТ, границите на урегулирани
поземлени имоти могат да се променят с план за регулация само със съгласието на
собствениците им, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне
на собственост с нотариално заверени подписи.
Според чл. 15 ал. 6 от ЗУТ, актът за одобряване на
плана за регулация, с който се променят границите между урегулирани поземлени
имоти по реда на ал. 3, влиза в сила с издаването му и се съобщава на
заявителите.
Анализът на цитираните норми показва, че действието на
акта за одобряване на план за регулация, с който се променят границите между
урегулирани поземлени имоти по реда на чл. 15 ал. 3 от ЗУТ е предпоставено от изричното съгласие на собствениците на тези УПИ, изразено чрез
сключването на предварителни договори за прехвърляне на правото на собственост
с нотариална заверка на подписите на страните.
По делото са приложени предварителни договори от 2020
година между Община Б. и „Х.С.“ ООД и „С.“ ЕАД (лист 32 - 45) и между Община Б.
и държавата, чрез областния управител (лист 47 - 51), в които е посочено, че
страните поемат насрещни задължения за прехвърляне на реални части от конкретни
недвижими имоти, попадащи в обхвата на обжалваното изменение на ПУП - ПРЗ. Тези
договори, обаче, са подписани от законните представители на „Х.С.“ ООД и „С.“ ЕАД, както и от областния
управител, но не са подписани от името
на Община Б., чрез кмета. В тази насока са и изричните изявления на „Х.С.“ ООД
и „С.“ ЕАД, от една страна, а от друга – Община Б., представени в писмена форма
преди последното съдебно заседание (лист 633 – 6** и 659 - 661). Освен че не са
подписани от името на общината, договорите нямат и нотариална заверка на
подписите на областния управител и на законните представители на „Х.С.“ ООД и „С.“
ЕАД, и, на практика, представляват единствено проекти на споразумения. В този
си вид те не пораждат никакво правно действие, а, доколкото сключването им във
формата, предвидена в чл. 15 ал. 3 от ЗУТ, е условие за настъпване на ефекта,
описан в чл. 15 ал. 6 от ЗУТ, неизпълнението на нормативната процедура обуславя
и липсата на валидни правни последици от тях. Затова не е налице твърдяното от
ответниците „Х.С.“ ООД и „С.“ ЕАД незабавно влизане в сила на частта от
изменението на ПУП – ПРЗ на лесопарк „Р.“, проведено на основание чл. 15 ал. 3
и ал. 5 от ЗУТ, съответно – не е налице недопустимост на част от жалбата на М.
и ЕТ – на това основание.
Отделно от изложеното дотук, съдът счита за необходимо
да посочи, че възприемането на тезата на ответниците „Х.С.“ ООД и „С.“ ЕАД – за
незабавното правно действие на акта за изменение на ПУП – ПРЗ в частта по чл.
15 ал. 3 и ал. 6 от ЗУТ, би означавало при неизвършена съответна процедура, изискваща предварително съгласие чрез подписване на предварителни договори с нотариална
заверка на подписите на страните, с решението на ОбС – Б., по същество, да се
извърши промяна на собствеността на УПИ
чрез изменение и/или заличаване на границите на имоти, без съгласието на някои от техните собственици - в случая Община Б.
и Република България, дадено в предписаната от закона форма, което би било
абсолютно недопустимо (в този смисъл част от мотивите на тълкувателно решение №
3/28.03.2011 година на ВКС по тълкувателно дело № 3/2010 година на ОСГК,
докладчик съдията Теодора Гроздева).
IV. Основателен е доводът на
ответниците Община Б. и ОбС - Б., че не е налице правен интерес за Д.М. и В.К. от
обжалването на решението на ОбС, защото изменението на ПУП – ПРЗ е оттеглено от
ОбС – Б. с акт, който е влязъл в сила.
Решение по т. 41 от заседание
на ОбС, проведено на 28.04.2020 година и
отразено в протокол № 9/28.04.2020 година, във връзка с докладна записка на кмета на
общината рег. № 08-00-10030/24.04.2020 година по описа на ОбС – Б. (лист 114 -
115) съдържа общо четири точки:
- т. 1, с
която се одобрява изменението на ПУП
– ПРЗ за кв. 1, кв. 2 и кв. 10 в територията на лесопарк „Р.“, с което се
преконфигурира частично уличната мрежа и кварталите, обособяват се нови
квартали 11, 12, 13 и 14, преконфигурират се УПИ и се урегулират имоти, за
които се обособяват нови УПИ с приложена редукция по реда на чл. 16 от ЗУТ, с
функционално отреждане и предвидено ново застрояване с градоустройствени
показатели, които, според ОбС – Б., са в съответствие с утвърдените с общия
устройствен план на град Б., подробно описани в матрици и таблица, съгласно
приложения проект за изменение на ПУП – ПРЗ, неразделна част от решението;
- т. 2, с която се одобряват проекти на предварителни
договори, „съгласно приложените такива“;
- т. 3, с която се обявяват за частна общинска
собственост части от конкретно посочени имоти, предмет на предварителните
договори;
- т. 4, с която се дава съгласие след влизане в сила
на изменението на ПУП – ПРЗ да бъдат сключени окончателни договори за
прехвърляне на частите от поземлените имоти, съгласно приложените предварителни
договори.
Това решение е обнародвано в „Държавен вестник“ бр.
49/2020 година от 29.05.2020 година (лист 116).
На 29.06.2020 година само точка първа от решението
е обжалвана от В.К. и от Д.М. в рамките на настоящото дело (лист 4).
На 28.07.2020 година ОбС – Б. е приел ново решение - решение № 12 - 2 от 28.07.2020 година. Това,
второ поред, решение (лист 214) съдържа две точки:
- т. 1, с
която се оттегля решението по т. 41
(Протокол № 9) от проведеното на 28.04.2020
година заседание на ОбС – Б. за одобряване на изменение на ПУП – ПРЗ за кв.
1, кв. 2 и кв. 10 в територията на лесопарк „Р.“ на град Б. и
- т. 2, с която, на основание чл. 60 от АПК, се
допуска предварително изпълнение на решението.
Второто решение на ОбС – Б. е обнародвано в „Държавен
вестник“ бр. 71/2020 година от 11.08.2020 година (лист 216).
На 11.09.2020 година решение № 12 - 2 от 28.07.2020
година на ОбС – Б. е обжалвано пред АдмС – Б. от „Х.С.“ ООД и от „С.“ ЕАД, във
връзка с което е образувано адм. д. № 1953/2020 година. В петитума на жалбата
си двете търговски дружества изрично посочват, че обжалват „решение 12-2/28.07.2020 г. на Общински
съвет Б. в частта му, в която са оттеглени решенията по т. 2, 3 и 4 от
решение 9-41/28.04.2020 г. на Общински съвет Б.“, но не и по т. 1 от решението
по т. 41 (Протокол № 9) от проведеното на 28.04.2020 година заседание на ОбС – Б.
- за одобряване на изменение на ПУП – ПРЗ за кв. 1, кв. 2 и кв. 10 в
територията на лесопарк „Р.“ на град Б. (лист 245 - 248).
Така се оказва, че „Х.С.“ ООД и „С.“ ЕАД не са обжалвали решение № 12 - 2 от 28.07.2020 година на ОбС – Б. в частта му, в която е оттеглена т. 1 от решението по т. 41
(Протокол № 9) от проведеното на 28.04.2020 година заседание на ОбС – Б. –
предмет на настоящото дело - и в тази си част второто решение на ОбС (решение №
12 - 2 от 28.07.2020 година) е влязло в сила - спрямо тях – на 12.09.2020
година, на основание чл. 218 ал. 1 от ЗУТ.
Жалбоподателите в настоящото съдебно производство - В.М.К.
като ЕТ „В. К. В.54“ и Д.Д.М. – не са обжалвали решение № 12 - 2 от 28.07.2020
година на ОбС – Б. и по отношение на тях то е влязло в сила на 12.09.2020
година.
Преценката на правните последици от описаните факти показва,
че към 12.09.2020 година решение № 12 -
2 от 28.07.2020 година на ОбС – Б.
– в частта, в която е оттеглена т. 1 от решението по т. 41 (Протокол № 9) от
проведеното на 28.04.2020 година
заседание на ОбС – Б., е стабилен
административен акт, с който съдът следва да се съобрази при преценката на
възраженията за недопустимост на жалбата, направени от процесуалните
представители на Община Б. и на ОбС – Б.. Към 12.09.2020 година, а и към
настоящия момент, на територията на лесопарк „Р.“ – в обхвата на кв. 1, кв. 2 и
кв. 10 – не действа ПУП – ПРЗ, приет с обжалваната т. 1 от решение по т. 41 (Протокол №
9) от проведеното на 28.04.2020 година заседание на ОбС – Б., а действа предходния ПУП – ПРЗ,
защото изменението е оттеглено с влязъл в сила административен акт на общинския
с ъвет.
V. Така, като краен резултат,
жалбата на В.М.К. в качеството ѝ
на ЕТ „В. К. В.54“ и на Д.Д.М. против т. 1 от решение по т. 41 от заседание
на ОбС – Б., проведено на 28.04.2020
година и отразено в протокол № 9/28.04.2020 година, се явява недопустима,
поради липсата на качеството „заинтересована страна“ - за жалбоподателя М. и
поради липсата на правен интерес от обжалване – и за двамата жалбоподатели,
предвид влязлото в сила решение № 12 - 2 от 28.07.2020 година на ОбС – Б. – в
частта, в която е оттеглена т. 1 от решението по т. 41 (Протокол № 9) от
проведеното на 28.04.2020 година заседание на ОбС – Б..
VI. Изходът от правния спор обуславя
възлагане на разноските в производството върху жалбоподателите, на основание
чл. 143 ал. 3 от АПК, с оглед своевременно направените искания за присъждане на
разноски от процесуалните представители на ОбС – Б., Община Б., „Х.С.“ ООД и „С.“
ЕАД. По делото от името на търговските дружества са представени списъци на разноските,
според които „Х.С.“ ООД е направило разноски в общ размер 990 (деветстотин и
деветдесет) лева – депозит за възнаграждение на вещото лице, а „С.“ ЕАД –
разноски в общ размер 450 (четиристотин и петдесет) лева – за заплатена държавна
такса и за възнаграждение на вещото лице. Разноски за юрисконсултско
възнаграждение на общинския съвет и общината в размер на по 100 (сто) лева се
дължат, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Общинският съвет е орган на местното самоуправление. Той не е
юридическо лице и не разполага със самостоятелен бюджет, извън рамките на
общината, поради което разноските за процесуалния му представител следва да
бъдат присъдени на Община Б.. Затова, на основание чл. 159 т. 3 и т. 4 от АПК,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.М.К. с ЕГН **********
в качеството ѝ на ЕТ „В. К. В.54“ - Самоков с ЕИК ********* и Д.Д.М. с
ЕГН **********, против т. 1 (точка първа) от решение по т. 41 от заседание
на Общински съвет – Б., проведено на
28.04.2020 година и отразено в протокол № 9/28.04.2020 година, във връзка с докладна
записка на кмета на общината рег. № 08-00-10030/24.04.2020 година по описа на
ОбС - Б..
ОСЪЖДА В.М.К. с ЕГН ********** в качеството ѝ на
ЕТ „В. К. В.54“ - Самоков с ЕИК ********* и Д.Д.М. с ЕГН ********** солидарно
да заплатят на „Х.С.“ ООД с ЕИК 20143**90 сумата от 990 (деветстотин и деветдесет) лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА В.М.К. с ЕГН ********** в качеството ѝ на
ЕТ „В. К. В.54“ - Самоков с ЕИК ********* и Д.Д.М. с ЕГН ********** солидарно
да заплатят на „С.“ ЕАД с ЕИК ********* сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева – разноски
по делото.
ОСЪЖДА В.М.К. с ЕГН ********** в качеството ѝ на
ЕТ „В. К. В.54“ - Самоков с ЕИК ********* и Д.Д.М. с ЕГН ********** *** сумата
от 200 (двеста) лева – разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА административно дело № 1274/2020 година.
Определението може да се обжалва пред Върховен
административен съд - в седемдневен срок от получаването му.
СЪДИЯ: