Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 53/06.02.2019 г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори съдебен състав в
публично съдебно заседание на пети февруари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Административен съдия: Соня Камарашка
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 615 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП /преди доп. Дв. бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019год./ във вр. с чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП.
Образувано е по жалба на Д.Г.Л. с ЕГН * чрез надлежно
упълномощения да го представлява адвокат А.Т. от САК със съдебен адрес *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №17-0996-000856
от 07.11.2017год. издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Монтана, упълномощен със Заповед №301з-1411/07.06.2017год. на Директора на
ОДМВР – Монтана, с която на основание чл.171, т.1,
буква „б“ от ЗДвП
му е наложена ПАМ – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца”, отнето е
СУ МПС №***, за установено с АУАН серия Д, бл.№225272 от 06.11.2017год.,
административно нарушение по чл.174, ал.3, пр. второ от ЗДвП. В жалбата се твърди
липсата на посочена за конкретно нарушена разпоредба, липса на факти и
обстоятелства свързани с наличието на наркотични вещества, което води до
немотивираност на оспорената ЗПАМ.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован, не се явява, от представляващия го адвокат А.Т. от САК е постъпило
писмено становище в което поддържа жалбата, моли за отмяна на заповедта, тъй
като същата е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на
административно производствените правила и противоречие с материалноправни
разпоредби. Излага съображения за наличието на противоречие между изложените
мотиви и административното разпореждане, като твърди липсата на факти
обосноваващи наличието на някоя от хипотезите за налагане на ПАМ. Претендира сторените
разноски по делото, като представя списък.
Ответникът - Началник Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР - Монтана, редовно призован, не се явява, не се
представлява и не взема становище по жалбата.
Обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №17-0996-000856
от 07.11.2017год. е
индивидуален административен акт, жалбата срещу който е предявена в законовия
срок по чл.149, ал.1 от АПК (по аргумент от л.23 по делото) от лицето - адресат
на акта, което съгласно чл.147, ал.1 от АПК има право да оспорва акта,
доколкото същия пряко засяга негови лични неимуществени права и законни интереси,
поради което жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е неоснователна.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Прието е заверено копие от административната преписка и са изслушани
показанията на допуснатият до разпит свидетел, с оглед формалната
доказателствена сила на съставения АУАН и описаните фактически констатации.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка със становищата на
страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
С оспорената в настоящето съдебно
производство заповед №17-0996-000856 от 07.11.2017год. издадена от Началник
сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, на основание чл.22 от ЗАНН и чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП, за нарушение на чл.174, ал.3, пр. второ
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца" отнети са СУ МПС №***. От фактическа
страна заповедта е мотивирана с констатациите в съставен на жалбоподателя АУАН
серия Д, бл.№225272 от 06.11.2017год., за това, че на 16.11.2017год. около 16,00часа
в Община Монтана на път трети клас №815, в района на км.0+300 управлявал МПС –
лек автомобил марка „К*** ”, модел „С*** ” с рег. №С*** , като при проверката отказал
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство „Драг тест 5000” с фабричен номер №ARJM 0052.
Издаден е талон за медицинско изследване с №0398576, като по данни на
оспорващия е съобщил, че е използвал марихуана /канабис/, около 00.30часа на
06.11.2017год. При което е заявил – отказ да му бъде извършена проверка с тест
за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози и не е
изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Тези обстоятелства се установяват от
представения АУАН серия Д, бл.№225272 от 06.11.2017год. на л.44 от делото, съставен
от Е.И.А. на длъжност мл. Автоконтрольор към ОД МВР – Монтана, с който на
жалбоподателя е повдигнато административнонаказателно обвинение за извършено административно
нарушение на чл. 174, ал.3
пр. второ от ЗДвП за това, че на 06.11.2017год. около 16,00часа в
Община Монтана на път трети клас №815, в района на км.0+300 управлявал МПС –
лек автомобил марка „К*** ”, модел „С*** ” с рег. №С*** , като при проверката
отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство „Драг тест 5000” с фабричен номер №ARJM 0052.
Издаден е талон за медицинско изследване с №0398576, като по данни на
оспорващия е съобщил, че е използвал марихуана /канабис/, около 00.30часа на
06.11.2017год. АУАН е съставен в присъствието на свидетел чийто данни са
посочени в акта, в присъствието на жалбоподателя, като му е връчен на лично на 06.11.2017год.
и е подписан от него без възражения. В издаденият талон за медицинско изследване
с №0398576 на л.45 от делото, същият е връчен на жалбоподателят, в които е
отразен отказа му да изпълнил предписание за химико-токсилогично лабораборно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
Въз основа на приложения по делото акт за установяване
на административно нарушение серия Д, бл.№225272 от 06.11.2017год. е издадено
Наказателно постановление №17-0996-006560 от 14.02.2018год., което не е влязло
в законна сила, поради обжалването му пред Районен съд – Монтана, по реда на
ЗАНН.
По делото устно и непосредствено са изслушани
показанията на поскания от ответника и допуснат до разпит свидетел Е.И.А. по
установяване и констатиране на нарушението.
От показанията на свидетелката А., се
установява, че на 06.11.2017год. при наряд дневна смяна е извикана от
полицейски служители от РУ Берковица, за тестване на водач за употреба на
наркотични вещества и техни аналози. Като на място Д.Г.Л., отказал да бъде
изпробван, като заявил, че около 00,30часа е употребил канабис. Наред с това
отказал да получи и талона за медицинско изследване.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на
изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна,
следното:
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез
която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като
същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и
като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В
частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя
трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и
точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в
правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да
бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на
всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен,
преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла
на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална
компетентност видно от приложената Заповед № 301з - 1411/07.06.2017 г.,
издадена от директора на ОД на МВР - Монтана. Съгласно т.2 на тази заповед
началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Монтана, който е издател на
оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за
прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР
- Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП по
чл.165 от ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган и не е
налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
В обжалваната заповед е посочено, че същата
се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване
на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта и с
оглед наличието на всички реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, а именно издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите
реквизити по чл.59, ал.2, от т.1 до т.8 от АПК, включително правни и фактически
основания за издаването й. Посочените в заповедта фактически обстоятелства -
отказ на жалбоподателя за извършване на проверка за наркотици или други
упойващи вещества с техническо средство „Драг тест 5000” с фабричен номер №ARJM 0052,
за установяване на тяхната употреба, обосновават наличието на материално
правните предпоставки за налагане на процесната принудителна административна
мярка по чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП. Направените възражения от оспорващия,
настоящия съдебен състав счита за неоснователни. Съдът не констатира при
издаване на обжалваната заповед да е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материално-правни
норми.
Съгласно чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения,
спрямо водач, за който се установи, че управлява МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико -
токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или даде биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване
се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При тази законова
регламентация необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на
мярката е установяване управление на МПС от водач, който е отказал да му бъде
извършена проверка с тест /техническо средство/ за употреба на наркотични
вещества или техните аналози или да му бъде извършено медицинско изследване и
химико - токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози.
Правилно отказът на жалбоподателя да бъде
изпробван с техническо средство – „Драг тест 5000” с фабричен номер №ARJM 0052,
както и отказ да му бъде извършено медицинско изследване е бил квалифициран от
началника на Сектор "Пътна полиция" Монтана като основание за
налагане на предвидената в чл.171, т.1,
буква "б" от ЗДвП принудителна административна мярка.
Нарушението на водача следва да е
констатирано със съставяне на АУАН от компетентни длъжностни лица, който
съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. Такъв акт е съставен на Д.Г.Л., като същият го е подписал, без
възражения. Именно с акта е било установено съставомерно по смисъла на ЗДвП
нарушение.
С оглед на това доказателствената тежест за
установяване на фактическа обстановка, различна от описаната в акта, е на
жалбоподателя. Видно от показанията на разпитаната свидетелка Е.И.А., водачът в
случая жалбоподателя е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества и техни аналози, като е заявил сам употребата на канабис, като е
отказал да получи и талона за медицинско изследване.
Показанията на тази свидетелка съдът
кредитира като достоверни, без индиция от заинтересованост, дадени под страх от
наказателна отговорност, взаимно кореспондиращи и допълващи се, без да са
опровергани от оспорващия с други такива които да водят до оборване на
доказателствена сила на съставения АУАН. С оглед на което съдът приема, че са
били налице материалноправните предпоставки за издаване на оспорената заповед
за прилагане на принудителна административна мярка.
От разпоредителната част е видно, както вида
на ПАМ – временно отнемане на свидетелството на жалбоподателя, така и
продължителността й – до решаване на въпроса с отговорността на жалбоподателя
за установеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, но за не повече от 18
месеца. Затова и възражението по чл.146, т.2 от АПК е неоснователно.
С прилагането на процесната ПАМ, след отказа
за изпробване с техническо средство, от една страна се осъществява нейната
превантивна функция, а именно временно ограничаване възможността на лицето
/водач/ да управлява МПС, до решаване на въпроса за отговорността.
По тези съображения съдът намира процесната
ПАМ за приложена в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата, чрез отнемане на СУМПС на водач,
управлявал МПС, който е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози.
От изложеното, като издадена от компетентен
орган, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, в
съответствие с изискванията за форма на акта и целта на закона, както и без
противоречие с материалноправни разпоредби, процесната заповед е
законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и следва да се
отхвърли.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.Л. с
ЕГН * чрез надлежно упълномощения да го представлява адвокат А.Т. от САК със
съдебен адрес *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка (ПАМ) №17-0996-000856 от 07.11.2017год. издадена от Началник сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР – Монтана, упълномощен със Заповед
№301з-1411/07.06.2017год. на Директора на ОДМВР – Монтана, с която на основание
чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП му е наложена
принудителна административна мярка – „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца”, отнето е СУ МПС №***, за установено с
АУАН серия Д, бл.№225272 от 06.11.2017год., административно нарушение по
чл.174, ал.3, пр. второ от ЗДвП, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
Административен
съдия: