РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Нова Загора, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г. ЛЮБ. Й.
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Г. ЛЮБ. Й. Гражданско дело №
20222220101347 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Г. И. Й. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: ********, депозирана чрез адв.В. Х. М. от АК – Сливен против
Прокуратурата на Република България, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15000 лв. и имуществени вреди в размер
на 800 лв. с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.4 от ЗОДОВ, чл.52 от ЗЗД
към който обективно кумулативно е съединен акцесорен иск с правно основание чл.86 от
ЗЗД.
Ищецът твърди, че бил пострадал от действия на прокуратурата /подробно описани в
ИМ/, които му причинили неимуществени вреди - душевни болки и страдания, стрес, страх
от осъждане и др., които продължили повече от 4 години и половина. Това влошило
здравословното му състояние, което довело до промяна на поведението, станал нервен,
некомуникативен, реагирал неадекватно на отношението на околните и т.н. Имало и други
последици, като отстраняването на ищеца, като съдебен заседател, ограничение на
социалните му контакти и др. С това му били причинени вреди, чрез действията на
ответника, тъй като била налице връзка между незаконното обвинение и увреждането, което
обуславяло правния интерес от предявяване на иска.
Посочва се, че по ДП 816/2017 г. на РУ на МВР-Сливен му било повдигнато обвинение
за това, че на 19.10.2017 г. в гр.Нова Загора, се е заканил с убийство на И.Г.Й. от гр.Нова
Загора (с думите „Ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви срина“), като това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144,
ал.3, вр. ал.1 от НК, и за това, че на 19.10.2017 г. в гр.Нова Загора, се е заканил с убийство
на Е.С.Й. от гр.Нова Загора (с думите „Ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви срина“),
като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
След приключването на досъдебното производство, в Районен съд - Сливен бил внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура Сливен, с който бил обвинен за това, че на
19.10.2017 г. в гр.Нова Загора, се е заканил с убийство на И.Г.Й. от гр.Нова Загора (с думите
„Ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви срина“), като това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от
НК. и за това, че на 19/10.2017 г. в гр.Нова Загора, се е заканил с убийство на Е.С.Й. от
1
гр.Нова Загора (с думите „Ще ви избия боклуци, ще ви унищожа, ще ви срина“), като това
заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престьпление по
чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Излага се, че в РС - Сливен било образувано НОХД № 1632/2018 г., а на 18.02.2019 г.
се провело разпоредително заседание и делото било насрочено и проведено на 13.03.2019 г.,
но съдебното следствие не било приключено и делото се отложило и провело на 15.05.2019
г., но не бил даден ход на делото и то било отложено за 17.06.2019 г. На 17.06.2019 г. се
провело съдебно заседание, което приключило с произнасянето на присъда, с която бил
признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Последвал протест на
прокуратурата и в образуваното ВНОХД 468/2019 г. дело, Сливенският окръжен съд
постановил решение, с което отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
След отменителното решение на ОС - Сливен, в РС - Сливен било образувано НОХД
№ 1579/2019 г.
На 19.12.2019 г. се провело разпоредително заседание и делото било насрочено и
проведено на 17.01.2020 г., но съдебното следствие не било приключено и делото се
отложило за 12.03.2020 г. На 12.03.2020 г. делото било отложено за 27.05.2020 г. На
27.05.2020 г. се провело съдебно заседание и делото било отложено за 10.09.2020 г. На
10.09.2020 г. се провело съдебно заседание, което приключило с произнасянето на присъда,
с която бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Последвал
протест на прокуратурата и в образуваното ВНОХД 638/2020 г. дело, Сливенският окръжен
съд постановил решение, с което отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд.
След отменителното решение на ОС - Сливен, в РС - Сливен било образувано НОХД
№ 347/2021 г.
На 11.05.2021 г. се провело разпоредително заседание и делото било насрочено за
29.06.2021 г. На 29.06.2021 г. делото било отложено за 27.07.2021 г. На 27.07.2021 г. се
провело съдебно заседание, като съдебното следствие не било приключено и делото се
отложило за 25.10.2021 г. На 25.10.2021 г. се провело съдебно заседание, но съдебното
следствие не било приключено и делото се отложило за 14.12.2021 г. На 14.12.2021 г. се
провело съдебно заседание, но съдебното следствие не било приключено и делото се
отложило за 22.02.2022 г. На 22.02.2022 г. делото било отложено за 21.03.2022 г. На
21.03.2022 г. делото било отложено за 18.04.2022 г. На 18.04.2022 г. съдебното следствие
приключило с произнасяне на присъда, с която бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатите му обвинения. Последвал протест на прокуратурата и в образуваното ВНОХД
317/2022 г. дело, Сливенският окръжен съд постановил решение, с което потвърдил изцяло
оправдателната присъда.
Обобщава се, че така, започвайки от края на 2017 г. до 20.07.2022 г., ищецът бил
принуден да премине през досъдебно производство, и общо 6 НОХ дела - 3
първоинстанционни и 3 на въззивна инстанция, като на всяко от тези дела той присъствал в
заседанията, а те общо били 5 по първото, 6 по второто и 7 по третото. Или общо поне 18
проведени съдебни заседания, отделно явяването му на досъдебното производство.
Сочи, че общо премеждията му продължили повече от 4 години и половина, през които
бил преминал през множество перипетии и обрати. Многото дела и обратите по тях
непрекъснато водели до комплекс от негативни психични изживявания и страдания -
постоянен стрес, несигурност, страх и притеснения във връзка с повдигнатите му обвинения
за тежко умишлено престъпление и водените наказателни производства, и най-вече страх от
осъждане и ефективно изтърпяване на наказание лишаване свобода, което било до 6 години.
Твърди, че се чувствал много зле, преживявал тежки морални страдания, смут и унижение.
Многократно емоционално преминавал от крайност в крайност - от тревога при повдигането
2
на обвинението и воденето на процес, да облекчение при оправдателните присъди и отново
тревоги и притеснения при връщането на делата за ново разглеждане. Имал страха, че
каквото и да става, накрая ще бъде осъден. Твърди още, че общото му състояние се влошило.
Поведението му се променило, станал нервен, угнетен, некомуникативен, започнал неволно
да реагира неадекватно в отношенията си с хората, което довело до обтягане на
отношенията му с близки и познати, в резултат на което се ограничило и социалното му
общуване.
Работел в „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕООД. За работа там се изисква работещият да не е
осъждан. Този страх да не загуби работата си се прибавял към всички описани негативни
преживявания.
Посочва също, че е бил съдебен заседател в PC - Нова Загора и заради повдигнатото
обвинение е бил отстранен като такъв. За него това било допълнително тежко изживяване,
включително и срам, че хората гледат на мен, като на лице, което не е оправдало доверието
и е докарало срам на институцията, която му е гласувала доверие.
Смята, че процесът за такова несложно от правна и фактическа гледна точка обвинение
е продължил прекомерно дълго - почти петилетка, почти 1/6 от досегашния му живот.
За него всичко това представлявало неимуществени вреди, които търпял в хода на
наказателното производство, а заплатеният адвокатски хонорар от 800 лева, бил
имуществени вреди. Посочва, че съгласно т.11 на Тълкувателно решение № 3/2004 г. на ОС
на ГК на ВКС, обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна
връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и причинените вреди. В
случая считал, че тази причинна връзка произлизала от самите факти по водените дела.
Тези причинени му неимуществени вреди оценявал на 15000 лева. Имуществените
вреди оценявал на 800 лева - размерът на платения адвокатски хонорар. Счита, че
прокуратурата носи отговорност за заплащане на описаните неимуществени и имуществени
вреди, тъй като тя била органът, който ръководи досъдебното производство и осъществява
конкретен надзор по събирането и проверката на доказателствата. Тя била органът, който е
внесъл обвинителните актове срещу него, поддържала ги е в съда, а след оправдателните
присъди е подавала протести до въззивната инстанция.
С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратура на
Република България да му заплати, сумата от 15000 лева главница за нанесени
неимуществени вреди, претърпени от него вследствие на незаконно повдигнатото му
обвинение за извършени престъпление по чл.144, ал.3 от НК, поддържано по 3 НОХ дела
пред първоинстанционния съд, поддържано и по 3 въззивни дела пред второинстанционния
съд, ведно със законната лихва, считано от 20.07.2022 г. до пълното изплащане на сумата, а
така също и 800 лева главница за нанесени имуществени вреди, представляващи заплатен
адвокатски хонорар на адв.М.Д. от АК - Сливен, ведно със законната лихва, считано от
20.07.2022 г. Моли съда, да осъди ответника да му заплати и направените по настоящото
дело разноски.
Към исковата молба ищецът представя следните писмени доказателства: Обвинителен
акт, протоколите от разпоредително заседание, съдебни заседания и присъда по НОХД №
1632/2018 г. на РС - Сливен, Протоколите от разпоредително заседание, съдебни заседания и
присъда по НОХД № 1579/2019 г. на РС - Сливен, Протоколите от разпоредително
заседание, съдебни заседания и присъда по НОХД № 347/2021 г. на РС - Сливен, Решенията
на ОС - Сливен по ВНОХД № 468/2019 г., 638/2020 г. и 317/2022 г., Трудов договор с „ТЕЦ
Марица изток 2“ ЕООД от 15.06.2015 г., Платежно за държавна такса и Адвокатско
пълномощно.
Ищецът прави доказателствени искания да бъде назначена съдебно-психологична
експертиза, която да даде заключение как се е отразило на психиката и здравето му воденото
3
срещу него наказателно производство, какви са последиците от това, отзвучали ли са или
ако не са, какъв е очакваният посттравматичен период, да бъдат допуснати гласни
доказателства, за доказване на отражението върху него на повдигнатите обвинения,
промените им и воденото наказателно производство - до 3 свидетели при режим на
довеждане и да бъдат изискани и приложени по делото ДП 816/2017 г. на РУ на МВР-Нова
Загора, НОХД 1632/2018 г. и НОХД 1579/2019 г. на Районен съд - Сливен, ВНОХД 468/2019
г., 638/2020 г. и 317/2022 г. на Окръжен съд - Сливен.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуалния си представител - прокурор
от РП Сливен П.С. представя писмен отговор на предявения иск. Счита същия за
неоснователен и недоказан, като се излагат подробни съображения. Заема се и алтернативна
позиция - за частично уважаване на претенциите.
С отговора на исковата молба се оспорва исковата претенция изцяло и по основание, и
по размер. Счита, че искът е недоказан, тъй като не били ангажирани доказателства за
твърдените обстоятелства.
Излага своите възражения срещу иска, като сочи, че представеното от ищеца с
исковата молба влязло в сила решение № 59/20.07.2022 г. на Окръжен съд гр.Сливен, с което
била потвърдена оправдателна присъда № 52/18.04.2022 г., постановено по НОХД №
347/2021 г. на PC - Сливен, обективирало основанието за претенцията за неимуществени
вреди. Същевременно, в тежест на ищеца било да докаже, както основателността на
претенцията си по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, така и наличието на твърдените неимуществени
вреди, непосредствената им връзка с признатите за незаконни обвинения и техният размер.
С исковата молба обаче не били ангажирани каквито и да било доказателства в тези посоки.
Нито едно от твърденията за наличието на претърпени неимуществени вреди от ищеца не
било доказано.
Следвало да се отчете, че наказателното производство е продължило в разумен срок по
смисъла на чл.6 от ЕКЗПЧОС, като началото му било от датата на привличане на Й. като
обвиняем, т.е. 29.10.2018 г. (обвинението било предявено на 15.11.2018г.) и вземане на МНО
„Подписка“ до внасянето на обвинителен акт в съда - 19.12.2018 г. Окончателният съдебен
акт бил влязъл в сила на 20.07.2022 г. В действителност бил налице един много кратък
период от привличането на лицето като обвиняем до внасянето на съответният акт в съда и
преминаването на делото във фаза, в която прокуратурата не е можела нито да прекрати
производството, нито да влияе върху продължителността му. Цялото наказателно
преследване - от привличането на обвиняем до влизане в сила на съдебния акт било
протекло в разумен и кратък срок - по-малко от една година.
С постановлението за привличане в качеството на обвиняем спрямо Й. е взета МНО
„Подписка". Спрямо ищеца не са прилагани други форми на процесуална принуда по искане
на Прокуратурата. Предприетите от страна на Прокуратурата действия и мерки по
отношение на ищеца в хода на визираното наказателно производство са законово
регламентирани в Наказателно-процесуалния кодекс и в този смисъл не се явяват
незаконосъобразни. Към онзи момент са били налице съответните предпоставки и
доказателства за повдигане на надлежно обвинение спрямо ищеца Й. и за внасяне на
съответния акт в съда. Последният и пострадалото лице И.Й. са баща и син, а Е.Й. е втора
съпруга на И.Й.. Голяма част от разпитаните свидетели се намират в роднинска връзка
помежду си, което обяснява и последвалата промяна в показанията им в хода на съдебното
следствие.
Посочва, че ищецът не бил ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за
наличието на негативни последици - постоянен стрес, несигурност, страх и притеснения във
връзка с повдигнатите му обвинения за тежко умишлено престъпление, страх от осъждане и
ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, тежки морални страдания, смут
и унижение, влошаване на общото му състояние промяна в поведението му, ограничаване на
4
социалните контакти и др., както и те да са пряк резултат от процесното обвинение.
Не били посочени, установени или доказани конкретни вреди, дължащи се конкретно и
само на водения срещу Й. конкретен наказателен процес. Липсвали доказателства за трайни
вреди в резултат на наказателното производство. Доказването на същите било в тежест на
ищеца и било абсолютно необходимо за уважаването на иска и конкретно за определяне на
размера на обезщетението.
Също така, не били посочени никакви доказателства за причинно-следствена връзка
между твърдените морални вреди и незаконното обвинение. Както било посочено, липсвали
доказателства за конкретни вреди настъпили именно и изцяло в резултат на действия на
Прокуратурата по това конкретно производство.
Оспорва претенцията за имуществени вреди, предявена под формата на претърпяна
загуба в общ размер на 800 лева. Приложените в наказателното производство договори за
правна защита и съдействие удостоверявали уговорено и реално изплатено адвокатско
възнаграждение за представителство в претендираня размер, но не били ангажирани
доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на
упълномощения адвокат, тоест за реално осъществена адвокатска помощ.
Наред с това, претендираните неимуществени вреди били в изключително завишен
размер. Претенцията за заплащане на посоченото в исковата молба обезщетение от 15000
лева за неимуществени щети била не само изключително завишена, но се явявала
несъобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, и не на последно място не съответствала на
вече изградената практика на съда и на икономическия стандарт в Република България.
Търсеното от ищеца обезщетение било в размер, несъответстващ и на принципа за
справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД. В тази връзка следвало да се отбележи, че
справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД не била абстрактно понятие, а се извеждала от
преценката на конкретни обстоятелства, които носели обективни характеристики. В случая
такива обстоятелства не били установени и доказани.
Според възприетото в т.II на ППВС № 4/1968 г., въпрос на фактическа преценка, с
оглед конкретните факти и обстоятелства, както и с оглед личността на увредения, било
определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени
вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като
справедливостта не била абстрактно понятие, а се извеждала от преценката на конкретни
обстоятелства. Паричното обезщетение за морални вреди следвало да съответства на
необходимото за преодоляването им и не било проява на справедливост определянето на
обезщетение, по-високо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди / Реш.№
832/10.12.2010 г., гр.д.№ 593/2010 г. на IV ГО на ВКС/.
И не на последното място следвало да бъде отбелязано обстоятелството, че
Прокуратурата била страна в процеса и не можела да влияе на продължителността на тази
фаза. В нея ръководно решаващ орган бил съда и именно той можел да влияе на
продължителността й. Твърденията на ищеца, че били проведени множество съдебни
заседания, както и че делото е било връщано два пъти за разглеждане от друг състав по вина
на Прокуратурата били неоснователни. С последното въззивно решение била потвърдена
оправдателната присъда, но с предходните два акта на ОС - Сливен делото било връщано за
ново разглеждане от друг състав, поради допуснати нарушения от първоинстанционния съд,
а не от Прокуратурата, което не можело да се приеме като обстоятелство, което следвало да
ангажира отговорността на последната. Поради това намира доводите на ищеца изложени в
тази връзка за неоснователни.
Заявява, че в случай, че съдът реши, че искът е основателен, при определяне размера
на обезщетението следвало да се съобрази с факта, че наказателното производство било
5
приключило в разумен срок, спрямо ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение
„Подписка“, спрямо същия не били прилагани други форми на процесуална принуда по
искане на прокуратурата. Освен това, предприетите от страна на Прокуратурата действия и
мерки по отношение на последните в хода на наказателно производство били законово
регламентирани в Наказателно-процесуалния кодекс и в този смисъл не се явявали
незаконосъобразни. Всички тези обстоятелства сочели за значително по-нисък интензитет на
увреждането от твърдените от ищците и правели исканото от тях обезщетение явно
несправедливо и несъответстващо на възможните причинени вреди.
Сочи още, че от петитума на исковата молба било видно, че ищецът е формулирал
искова претенция по обективно и субективно съединени искове - за неимуществени и
имуществени вреди и за законна лихва върху тях. Доколкото искът за лихви бил акцесорен
към предявените основни за неимуществени и имуществени вреди, основателността му
зависела от основателността на основните искове. Тъй като основните били недоказани и
неоснователни (най-малкото неоснователни в този размер), счита, че такава била и
претенцията за присъждане на лихви или най-малкото трябвало да бъде отхвърлена
съответно на отхвърлената част на основния иск.
Подчертава, че предвид непълнотата на представените към исковата молба писмени
доказателства, както и поради обстоятелството, че към настоящия момент досъдебно
производство № 816/2017 г. по описа на РУ - Сливен, ведно с материалите по НОХД №
1632/2018 г., № 1579/2019 г. и № 347/2021 г. по описа на PC - Сливен. ВНОХД № 468/2019
г., № 638/2020 г. и № 317/2022 г. по описа на ОС - Сливен, не било приложено, запазва
правото си за възражения по евентуално прилагане на чл.5 от ЗОДОВ.
По отношение на доказателствата заявява, че Прокуратурата на Република България
също щяла се ползва от досъдебно производство досъдебно производство № 816/2017 г. по
описа на РУ - Сливен, ведно с материалите по НОХД № 1632/2018 г., № 1579/2019 г. и №
347/2021 г. по описа на PC - Сливен, ВНОХД № 468/2019 г., № 638/2020 г. и № 317/2022 г.
по описа на ОС - Сливен, заедно с намиращите се в тях документи, в случай, че същото бъде
допуснато, изискано и приобщено като доказателство към гражданското дело, с оглед
възможността за възражения по чл.5 от ЗОДОВ, изключващи или намаляващи значително
отговорността на държавата за твърдени вреди.
В случай, че съдът не допусне прилагане на посоченото наказателно дело в цялост,
моли да им се предостави срок за запознаване с делото и посочване на доказателства, от
които ще се ползва ПРБ като ответник.
По отношение искането за разпит на „до трима свидетели“ намира, че било
неоснователно и недопустимо, доколкото не били посочени имената им и не било уточнено
какви факти ще доказват. Счита за недостатъчна общата формулировка, че ще доказват
„отражението върху мен на повдигнатите обвинения, промените им и воденето наказателно
производство“ и претърпените от ищеца неимуществени вреди, тъй като съгласно чл.156,
ал.1 от ГПК, страната следвало да посочи точно конкретните факти, които подлежат на
доказване със свидетелските показания (и то - конкретно за всеки свидетел), ясно
формулирани и прецизно изразени. Поради непосочването на имената на свидетелите, така
и конкретните обстоятелства, които щял установява всеки един от тях в свидетелските си
показания, прокуратурата небила в състояние да подготви защитата си спрямо предмета на
свидетелстване от тези неизвестни лица.
Не възразява приложените с исковата молба писмени доказателства да бъдат приети
като доказателства по настоящото дело.
Относно направеното искане за заплащане на деловодни разноски посочва, че към
исковата молба не бил приложен договор за правна помощ и процесуално представителство,
както и доказателства за реално заплатен адвокатски хонорар. По тази причина, не можела
да бъде извършена преценка налице ли е прекомерност на последния. Въпреки това
6
следвало да бъде отбелязано, че настоящото дело не се отличава с каквато и да било
фактическа и правна сложност, поради което прави искане, в случай, че исковите претенции
бъдат уважени (изцяло или частично), да се присъди по-нисък размер на разноските относно
уважената част на иска, а именно - да се присъдят разноски в минималния размер съгласно
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като тези разноски бъдат съобразени с уважената част от иска.
Предвид всичко изложено вотговора ответника счита, че предявените претенции на Г.
И. Й. срещу Прокуратурата на Република България за претърпени неимуществени и
имуществени вреди, както и акцесорният иск за заплащане на лихви, следва да бъдат
отхвърлени, като изцяло неоснователни и недоказани, а в случай, че съдът ги приеме за
основателни - да бъдат уважени частично, като бъде присъдено справедливо обезщетение и
исковете бъдат отхвърлени в останалата им част.
В открито съдебно заседание е разпитана свид.С.И.П., която заявява, че живее с
ищеца на семейни начала от 8 години и знаела, какво му се е случило. Посочва, че имат две
деца. Твърди, че той го понесъл много тежко. Бил разстроен, не споделял, бил избухлив.
Много така не споделял, не говорел. Изменил се като поведение, в по-лошо, докато било
делото. Имал от близките им, които казвали, как може това. Свид.П. посочва, че знаела, че
той не е виновен, а пък го обвиняват. Сочи, че в отношението му към децата нямало
промяна и сега като свършили нещата, малко се успокоил. Силна била промяната, докато
траело делото. Предполага, че и колегите му били разбрали. Притеснявал се за работата си.
При тях изискването било да е неосъждан. Когато започнало делото, предполага че преди
пет години - той се променил. Понякога се надявал, понякога не, че ще бъде оправдан. Той с
никой не споделял. Държал го в себе си. Знаели тя и майка му - те двете. Разяснява, че синът
им е на 7 години, а дъщеря им на 9 месеца. Свидетелства също, че това се отразило на
отпуски, ваканции и почивки в семеен план.
В заключителната си пледоария процесуалният представител на ищеца - адв.М.
поддържа предявения иск и сочи, че събраните доказателства подкрепят исковата молба.
Твърди, че ищецът е преживял голям стрес по време на процеса, който бил продължил
прекомерно дълго за такова обвинение. Това се било отразило на психиката, съответно и
притеснение за работата си и че може да я загуби. Подробни съображения щял да посочи в
писмената защита. Претендира за разноски.
Прокурор Д.Д. моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и
недоказан. Счита, че в хода на ДП и на разследването били събрани достатъчно
доказателства, които да обосновават необходимостта от привличането на ищеца в
качеството на обвиняем по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, за извършването на което, съответно
е бил признат за невиновен 3 пъти. Счита, че исковите претенции били недоказани по
основание и размер, като тежестта на доказване подлежала на ищеца. Счита, че в
настоящото производство същият не представил конкретни доказателства в подкрепа на
фактическите твърдения в исковата си молба, а именно за наличието на пряка причинно-
следствена връзка между претендираните вреди и обвинението. Не се доказало твърдението
му за стрес, притеснения, безпокойство, тревоги и страх от наказателното преследване,
които да са в пряка и непосредствена причинна връзка с воденото срещу него наказателно
производство. Все пак, следвало да се отбележи, че същият е привлечен като обвиняем на
29.10.2018 г., а самото постановление за привличане на обвиняем на 15.11.2018 г. и му била
взета най леката мярка за неотклонение „Подписка“, а делото било внесено в изключително
кратък срок, внесен обвинителен акт на 20.12.2018 г. Оттам насетне, прокуратурата не
можела да влияе на продължителността на същия. Все пак основната претенция се касаела за
вреди за един много дълъг период. Делото било преминало през 3 инстанции, оправдан,
съответно протест от прокуратурата и върнато за разглеждане на първа инстанция.
Прокуратурата не следвало да бъде виновна за продължителността на съдебната фаза, като
7
все пак счита, че делото по ДП фаза било внесено в изключително кратък срок и след това
се намирало на съдебна фаза на наказателния процес. Счита, че претенцията от 15000 лева
била крайно завишена, предвид изключително краткия срок за внасяне в съдебната фаза,
взетата най-лека мярка за неотклонение била факт, не била за пренебрегване. Относно
претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение от 800.00 лева сочи, че е
неоснователна. Обвинението на ищеца е било за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК
и не попадало в нито една от хипотезите, изискващи задължителна защита съгласно чл.94 от
НПК. На обезщетение подлежали действително настъпилите вреди, които били пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Разноските за адвокатско
възнаграждение не били пряка и непосредствена последица от него, а произтичали от
договорно правоотношение между адвоката и лицето, търсещо правна защита, поради което
не представлявали имуществени вреди по смисъла на чл.4, вр. чл.2 от ЗОДОВ. Принципът,
че всеки има право на защита, в това число и адвокатска, не променял горния извод. Сочи,
че ползването на адвокатски услуги по наказателни производства, по които защитата не е
задължителна, било по преценка на обвиняемото лице. В този смисъл изплатеното
адвокатско възнаграждение не представлявало задължителен и неизбежен разход, поради
което не можело да се приеме за пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Горното не можело и не следвало да бъде вменено в отговорност на ответника.
Поради изложеното счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, и като такъв
моли съда да го отхвърли, а ако все пак прецени, че ищецът е претърпял някакви
неимуществени вреди, следвало да се има предвид, че паричното обезщетение за моралните
вреди следвало да съответства на необходимото за преодоляването им. Определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяването на претърпените вреди
и икономическия стандарт в България, както и на съдебната практика по аналогични случаи.
В случай, че се докаже наличието на увреждане, то същото би било от най-ниска степен,
предвид изложеното по-горе, а именно недоказаните реално търпени неимуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от обвинението, както и липсата на
имуществени такива.
Съдът е предоставил на страните възможността да представят писмени защити и
такава е депозирана от ищцова страна в дадения им 7дневен срок.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени следните писмени доказателства: Обвинителен акт,
протоколите от разпоредително заседание, съдебни заседания и присъда по НОХД №
1632/2018 г. на РС - Сливен, Протоколите от разпоредително заседание, съдебни заседания и
присъда по НОХД № 1579/2019 г. на РС - Сливен, Протоколите от разпоредително
заседание, съдебни заседания и присъда по НОХД № 347/2021 г. на РС - Сливен, Решенията
на ОС - Сливен по ВНОХД № 468/2019 г., 638/2020 г. и 317/2022 г., Трудов договор с „ТЕЦ
Марица изток 2“ ЕООД от 15.06.2015 г., Платежно за държавна такса, Адвокатско
пълномощно, НОХД № 1632/2018 г. по описа на РС - Сливен, ВНОХД № 468/2019 г. по
описа на ОС - Сливен, НОХД № 1579/2019 г. по описа на РС - Сливен, ВНОХД № 638/2020
г. по описа на ОС - Сливен, НОХД № 347/2021 г. по описа на РС - Сливен, ВНОХД №
317/2022 г. по описа на ОС - Сливен, ДП № 816/2017 г. по описа на РУ на МВР - Сливен,
ДП № 788/2018 г. по описа на РУ на МВР - Сливен, както и гласните свидетелски показания
на С.И.П..
От представените писмени доказателства се установи безспорно, че по ДП 816/2017
г. на РУ на МВР – Сливен на ищеца в настоящото производство му е повдигнато обвинение
8
за това, че на 19.10.2017 г. в гр.Нова Загора, се е заканил с убийство на И.Г.Й. от гр.Нова
Загора, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му -
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и за това, че на 19.10.2017 г. в гр.Нова Загора се
заканил с убийство на Е.С.Й. от гр.Нова Загора, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК.
След приключването на досъдебното производство, в Районен съд - Сливен бил внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура Сливен и било образувано НОХД № 1632/2018 г.,
което приключило с произнасянето на присъда, с която бил признат за невиновен и
оправдан по повдигнатите му обвинения и след протест на прокуратурата и в образуваното
ВНОХД 468/2019 г. дело, Сливенският окръжен съд постановил решение, с което отменил
присъдата и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
След отменителното решение на ОС - Сливен, в РС - Сливен било образувано НОХД
№ 1579/2019 г., което приключило с произнасянето на присъда, с която бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения, а след последвал протест на
прокуратурата и в образуваното ВНОХД 638/2020 г. дело, Сливенският окръжен съд
постановил решение, с което отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд.
След отменителното решение на ОС - Сливен, в РС - Сливен било образувано НОХД
№ 347/2021 г., като на 18.04.2022 г. съдебното следствие приключило с произнасяне на
присъда с която бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения, а след
последвал протест на прокуратурата и в образуваното ВНОХД 317/2022 г. дело,
Сливенският окръжен съд постановил решение, с което потвърдил изцяло оправдателната
му присъда.
От представеният по делото трудов договор се установи също и че ищецът работи в
„ТЕЦ Марица изток 2“ ЕООД от 15.06.2015 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 15000 лв. за неимуществени
вреди, причинени в резултат на неоснователно повдигнати обвинения, по което
наказателното производство е завършило с влязли в сила въззивни решения, с които е
потвърдена оправдателна присъда, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е допустим,
а разгледан по същество е частично основателен и доказан до размера от 4000 лв.,за
разликата до 15000лева е неоснователен.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение в размер на 800 лв. за имуществени
вреди, причинени в резултат на неоснователно повдигнати обвинения, по което
наказателното производство е завършило с влязло в сила въззивно решение, с което е
потвърдена оправдателна присъда, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е допустим,
а разгледан по същество е основателен и доказан в пълен размер.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ Държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ, държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
Следователно, за да възникне отговорността на държавата в лицето на посочените
9
органи следва да са налице следните кумулативни предпоставки, елементи, включени в
юридическия състав: повдигнато обвинение, водено наказателно производство по това
обвинение, оправдаване на ищеца с влязъл в сила акт, вреда и причинна връзка между
повдигнатото неоснователно обвинение и причинената вреда. Отговорността на държавата
по този специален закон /ЗОДОВ/ е обективна, не зависи от това дали вредите са причинени
виновно от длъжностното лице /чл.4 от ЗОДОВ/, като се дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането.
По делото безспорно се установи, че ищецът е бил привличан като обвиняем за
извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, и впоследствие оправдаван, както е
видно по-горе, като в крайна сметка наказателните производства са приключили с влязли в
сила необжалваеми въззивни решения.
Отговорността на ответника по тази законова норма е поставена единствено в
зависимост от крайния акт, с който е приключило производството, а в случая той е
оправдаване на обвиненото лице – ищецът по делото. Постановяване на оправдателната
присъда сочи за незаконност по смисъла на чл.2, ал.1, т.3, предл. първо от ЗОДОВ на
повдигнатото на ищеца обвинение, което е основание за търсене на обезщетение по този
ред.
В случая спрямо ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление от общ характер. С оглед на това, повдигнатото и поддържано обвинение се
явява незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на
съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето,
предвид събраните доказателства.
Съдът намира, че така установените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена
последица от повдигнатото му незаконно обвинение и следва да бъдат обезщетени от
ответника – Прокуратура на Република България. Налице са всички елементи на
фактическия състав, водещ до възникване на правото за обезщетение за вреди. Искът е
доказан по основание.
С оглед изложеното първата основна предпоставка за ангажиране отговорността на
Държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е налице, като тя следва да се реализира чрез нейните
органи, в случая – Прокуратурата на Република България.
По отношение другите две предпоставки – вреди и причинна връзка между тях и
незаконното обвинение, съдът приема, че за същите ищцовата страна, както е посочено по-
горе е направила искане за събиране на гласни доказателства по делото и такива са събрани
в открито съдебно заседание от свид.С.И.П., живуща на семейни начала с ищеца от 8
години.
Съдът приема гласните показания на свид.П. и ги намира за достоверни и
непротиворечиви. Същите подкрепят твърдяното от ищеца. Свидетелката описва ищеца,
като разстроен, избухлив, неразговорлив и несподелящ, която силна промяна в поведението
му била настъпила вследствие на водените дела.
Свидетелства също, че ищецът се притеснявал и за работата си, тъй като при
работодателя му изискването било да е неосъждан, както и че всичко претърпяно от него се
е отразило на отпуски, ваканции и почивки в семеен план.
Приетите по делото гласни доказателства подкрепят наведеното от ищеца за
причинени нему вреди, както и причинно-следствената връзка между тях и незаконното му
обвинение.
Обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост,
съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във всеки отделен случай размерът му следва да се
определя, съобразно конкретно претърпените вреди, установени от материалите по
10
делото. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в относително пълен обем
претърпените болки, страдания и неудобства, които с оглед характера си, са
трудно оценими.
Предвид неоснователното обвиняване в извършване на престъпление, ищецът е търпял
неимуществени вреди, изразяващи се в психически страдания, стрес и притеснения във
връзка с неоснователно повдигнатото обвинение и страха от осъждане, водещо и до загуба
на работа, респ.доходи, всички такива свързани най-вече с негови негативни психични
изживявания, вреди които всеки при подобни обстоятелства неминуемо търпи, бидейки с
нормална психика и вменяем, което по никакъв начин не се подлага на съмнение.
Освен изложеното става ясно, че ищецът е изпитвал и постоянен страх да не загуби
работата си в „ТЕЦ Марица изток“ ЕАД, където изискванията били строги и не позволявали
държане на работа на осъждани за извършени умишлени престъпления, както и факта, че е
бил съдебен заседател и това опетнявало името му в обществото.
Съгласно трайно установена съдебна практика, понятието „справедливост” по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид
от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на
ищеца. Конкретно при исковете по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ такива правно релевантни
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления -
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по
част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му;
вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли
влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на
повдигнатото обвинение чрез медиите и пр. Обезщетението за неимуществени вреди
от деликта по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно
определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по размер
за репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и
обществено-икономическите условия и стандарта на живот в страната, но най-вече - с оглед
особеностите на конкретния случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава
този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди. Последните са различни във всеки отделен случай, тъй
като част от гореизброените критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на
дължимото обезщетение, могат да са подобни или дори някои от тях - еднакви (по вид или в
количествено измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те
могат да са идентични изцяло.
Съобразявайки всички тези обстоятелства, оказващи влияние при определяне на
дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия паричен еквивалент на
причинените увреждания - неимуществени вреди, възлиза на сумата от 4000 лв.
С оглед изложеното исковата претенция относно заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на незаконно обвинение следва да се уважи частично, като
бъде присъдено обезщетение в размер на 4000.00 лв., а в останалата й част до пълния
11
претендиран размер от 15000.00 лв. бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Относно възраженията на ответника за недоказаност на претенцията за имуществени
вреди, съдът намира същите за неоснователни, предвид представените писмени
доказателства, от които е видно, че ищецът в настоящото производство е заплатил сумата от
800.00 лева за адвокатски хонорар на адв.М.Д. от АК - Сливен.
Съдебната практика е единна, че заплатеното от обвиняемия, респективно от признатия
за невиновен, адвокатско възнаграждение в наказателното производство е имуществена
вреда и подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Тази отговорност е гражданска и се
урежда от правилата на ЗЗД за отговорността от неизпълнение на общото задължение да не
се вреди другиму, доколкото за отговорността на държавата за причинени вреди не са
уредени особени правила в ЗОДОВ.
Заплатеното от подсъдимия, впоследствие признат за невиновен, адвокатско
възнаграждение в наказателното производство е имуществена вреда, представляваща пряка
и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежи на обезщетяване по реда
на ЗОДОВ и следва да бъде присъдено в пълния му претендиран размер от 800.00 лв.
Претендираната от ищцовата страна законната лихва върху сумата също е дължима,
считано от момента на влизане в сила на оправдателната присъда, тъй като съгласно т.4 от
ТР № 3/2005 г. на ОСГК отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на
правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за
извършено престъпление в хипотезата на чл.2, т.3, изр.1 от ЗОДОВ, поради което, считано
от 20.07.2022 г. се дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди.
С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за внесена държавна такса в
размер на 10.00 лв. и 400.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
приложеният като писмено доказателство на л.7 по делото Договор за правна защита и
съдействие серия С № **********, като не се явява прекомерно защото то е в минимален
размер.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул.„Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Й. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: ********, СУМАТА от 4000.00 лв. /четири хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, по което обвинение е оправдан с влезли в
сила присъди, с които е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения във
въззивни решение по ВНОХД 468/2019 г., ВНОХД 638/2020 г. и ВНОХД 317/2022 г. всички
по описа на Сливенският окръжен съд, ведно със законната лихва за забава, считано от
влизане в сила на въззивното решение – 20.07.2022 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ до пълния претендиран размер от 15000
лв. /петнадесет хиляди /лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул.„Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Й. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: ********, СУМАТА от 800.00 лв. /осемстотин лева/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление
по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, по което обвинение е оправдан с влезли в сила присъди, с
12
които е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения във въззивни решение
по ВНОХД 468/2019 г., ВНОХД 638/2020 г. и ВНОХД 317/2022 г. всички по описа на
Сливенският окръжен съд, ведно със законната лихва за забава, считано от влизане в сила на
въззивното решение – 20.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, гр.София, бул.„Витоша” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на Г. И. Й. с ЕГН ********** и
постоянен адрес: ********, СУМАТА от 410.00 лв. /четиристотин и десет лева/,
представляваща направени в настоящото производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
13