РЕШЕНИЕ
№ 535
гр. Бургас, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120104510 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Ц. А. Б., ЕГН **********, адрес
в ......................., съдебен адрес в ..................., чрез адв.П.Ш., против ЗК „Бул Инс” АД, ЕИК
................, седалище и адрес на управление ....................., представлявано от Изпълнителните
директори С.Д.П. и К.Д.К., с искане съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
1333,87 лева, представляваща заплатена сума за ремонт на лек автомобил, марка „..............“,
модел „..............“ с рег.№................. във връзка с настъпила щета №**********/26.04.2021 г.,
ведно със сумата от 24,45 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода
20.04.2021 г. до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на иска на 24.06.2021 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на ............. г. в ............ часа в гр.Б., кв.“С.“,
к-с „С.К.“ възниква ПТП между лек автомобил, марка „.................“ с рег.№................ и водач
П.Р. и управлявания от ищеца лек автомобил, марка „...............“ с рег.№................ Твърди се,
че участниците в ПТП съставили двустранен констативен протокол за ПТП, както и че
виновен за същото е водачът на лек автомобил, марка „.............“, застрахован при ответника
със застрахователна полица №BG/02/120002401504. Ищецът твърди, че е отправил към
застрахователя писмена претенция, регистрирана под щета №**********/26.04.2021 г., по
която получил отказ за изплащане на застрахователно обезщетение с мотив, че другият
участник в ПТП не признава вината си. Ищецът твърди, че е отремонтирал за своя сметка
получените в резултат на ПТП вреди по преден капак, греда радиатор горна, предна броня,
воден радиатор, фар преден, радиатор климатик, греда вертикална, описани в протоколи за
1
опис от 27.04.2021 г. и 28.04.2021 г., както и че същите възлизат на сумата от 1333,87 лева,
за което има издадени фактури с №77/07.06.2021 г. и №242/28.05.2021 г.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който
поддържа иска, ангажира доказателства, претендира разноски.
В предоставения срок по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен
отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер, като оспорва механизма на
настъпване на ПТП, вината и противоправното деяние на П. Р. Р., както и и наличието на
причинно-следствена връзка между ПТП и твърдените имуществени вреди. Счита, че
ремонтно-възстановителните работи не са били необходими и част от тях са прекомерно
завишени. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът не се представлява, представя писмено
становище, вх.№6817/25.02.2022 г.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и становището на страните и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като доказателство двустранен констативен протокол за
ПТП, от съдържанието на който е видно, че е съставен на 20.04.2021 г. за настъпило на
същата дата ПТП между лек автомобил, марка „.............“ с рег.№............. и водач П.Р. и лек
автомобил, марка „............“ с рег.№............. и водач ищецът Б., както и че от ПТП са
настъпили материални щети и по двата автомобила.
Между страните не се спори, че към датата на произшествието автомобил,
марка „..............“ е бил застрахован при ответника по риска „ГО“ на МПС със
застрахователна полица, валидна към датата на ПТП, както и че при последния е била
заведена от ищеца щета №********** за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените от ПТП щети по лек автомобил, марка „.................“. Същите са описани в
приетия като доказателство опис, л.13 и се изразяват в увреждания по преден капак, греда
радиатор горна, облицовка предна броня, воден радиатор, фар преден ляв, радиатор
климатик и греда вертикална.
Безспорно в отношенията между страните е и това, че ответникът е отказал
да заплати на ищеца застрахователно обезщетение по заведената претенция, както и че
щетите са били възстановени от ищеца за негова сметка, за което свидетелстват приетите
като доказателства фактури с №№242/28.05.2021 г., и №77/07.06.2021 г. и товарителница,
л.7, според съдържанието на които същите възлизат на обща стойност 1333,87 лева.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза, вещото лице по
която дава следното заключение относно механизма на ПТП – „с влизането в паркинга,
2
водачът на л.а., марка „................“ извършва маневра завой на ляво, след което спира пред
паркираните от дясната страна на паркинга автомобили. Непосредствено след него в
паркинга влиза и водачът на л.а., марка „..............“. Скоростта, с която последният се е
движел е била несъобразена, по-голяма от критичната за безопасно извършване на
маневрата, което е довело до насочване на л.а., марка „.............“. Въпреки предприетите
действия по спиране, времето и разстоянието не са били достатъчни на ищеца като водач на
л.а., марка „..............“ да предотврати съприкосновение със спрелия л.а., марка „.............“,
вследствие на което настъпил сблъсък, при който л.а., марка „.............“ удря с предната си
лява част лявата задна част на л.а., марка „..............“.“. В този смисъл са и показанията на
разпитания по делегация свидетел П.Р., поради което и съдът кредитира заключението като
обективно и компетентно дадено. Според вещото лице, стойността на щетите по лекия
автомобил на ищеца възлиза на сумата от 1312,59 лева и между тези вреди и механизма на
ПТП е налице причинно-следствена връзка.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.432 от КЗ,
съгласно която увреденото лице, спрямо което застрахованният е отговорен има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „ГО“ при спазване на
изискванията на чл.380. Доколкото е налице депозиран от застрахователя отказ от
заплащане на застрахователно обезщетение, обективиран в писмо, изх.№ОИ-
270257/12.05.2021 г., л.12, искът се явява допустим.
Анализът на цитираната по-горе норма сочи, че за да бъде основателен иска,
освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“, е
необходимо да се установи от ищеца и фактическият състав на непозволеното увреждане,
така както е уреден в нормата на чл.45 от ЗЗД, включващ деяние (действие или
бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и
да докаже възраженията си.
В настоящия казус спорният по делото въпрос е досежно противоправността и
вината на водача на застрахованото МПС за извършения деликт и тъй като същите не се
установяват от закючението на вещото лице инж.Т. по изготвената от него съдебно-
техническа експертиза, според което ищецът като водач на лек автомобил, марка „..............“
се е движел със скорост по-голяма от 8 км/ч., която е била несъобразена с конкретната пътна
обстановка, тъй като е била по-голяма от критичната за безоспасно извършване на
маневрата скорост, поради което и претенцията на ищеца се явява неоснователна и следва
да се отхвърли като такава, ведно с претенцията за присъждане на законната лихва, считано
от предявяване на иска.
Неоснователността на главната претенция води до неоснователност и на
акцесорната такава по чл.86, ал.1 от ЗЗД, поради което и същата следва да се отхвърли.
3
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответника разноски, които са в общ размер на 300,00 лева, от които 250,00
лева са за депозит за вещо лице и 50,00 лева са депозит за свидетел. Претенцията на
ответника за присъждане на разноски за адвокат е неоснователна поради липса на
доказателства за извършването им, поради което и като такава следва да се остави без
уважение.
Воден от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Ц. А. Б., ЕГН **********, адрес в ......................, съдебен адрес в
......................, чрез адв.П.Ш., за осъждане на ответника ЗК „Бул Инс” АД, ЕИК ...............,
седалище и адрес на управление ......................., представлявано от Изпълнителните
директори С.Д.П. и К.Д.К., да му заплати сумата от 1333,87 лева, представляваща заплатена
сума за ремонт на лек автомобил, марка „.............“, модел „.............“ с рег.№............... във
връзка с настъпила щета №**********/26.04.2021 г., ведно със сумата от 24,45 лева,
представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода 20.04.2021 г. до 23.06.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 1333,87 лева, считано от подаване на иска на
24.06.2021 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Ц. А. Б., ЕГН **********, адрес в ...................., съдебен адрес в ...................,
да заплати на ЗК „Бул Инс” АД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление
......................, представлявано от Изпълнителните директори С.Д.П. и К.Д.К., сумата от
300,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на ответника ЗК „Бул Инс“ АД за
присъждане на разноски за адвокат.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4