Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 19.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в
публично съдебно заседание на единадесети
март две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Светлана Г. след
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №16362 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.124,ал.1 ГПК от К.Д.Г.
срещу „И.а.м.“АД за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищцата не дължи заплащането на сумата от 274.28 лева, представляваща сбор от
сума в размер на 48.34 лева, представляваща договорна лихва за периода --.2019г.
до 09.11.2019г. и сумата от 225.94 лева, представляваща неустойка за периода --.2019г.
до 09.11.2019г. по Договор за паричен заем №*** от --.2019г.
Ищцата излага, че на --.2019г.
сключила Договор за паричен заем №*** с
ответното дружество, въз основа на който заемодателят й предоставил кредит в
размер на 500 лева, който трябвало да погаси
с 13 двуседмични погасителни вноски всяка в размер на 42.18 лева.
Съгласно чл.2,т.6 от Договора фиксираният годишен лихвен процент по заема бил
35 %; годишният процент на разходите бил 40.18 %, а общата сума по заема 548.34
лева. Съгласно чл.4 в срок от 3 дни от
сключване на договора трябвало да се предостави обезпечение, като в случай на
неизпълнение се дължала неустойка в размер на 225.94 лева, която се заплащала
разсрочено заедно с всяка погасителна вноска като към размера на вноската се
добавяла сумата от 17.38 лева.
Твърди, че е погасила 500 лева по заема.
Твърди, че клаузите по процесния договор са нищожни по следните съображения :
Не ставало ясно как се формира сумата от 59.56 лева, съставляваща размера на седмичната погасителна вноска. Уговореното в договора относно размера на двуседмичното плащане – 59.56 лева, съответно 42.18 лева и оскъпяване в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 17.38 лева, срок на договора – 26 седмици, падеж на първото плащане – 25.05.2019г. и падеж на определени дни не обективарало погасителен план по смисъла на чл.11, т.11 и т.12 от ЗПК. Липсвало разбиване по пера на задължението на кредитополучателя, от което да става ясно в каква част е главница, лихви и допълнителни разходи по кредита. Липсвала информация, която да показва с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи се погасява. Предвид изложеното се счита, че договорът е сключен в нарушение на изискванията на чл.11,ал.1, т.11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание, поради и което е налице пълна недействителност /нищожност/ по арг. от чл. 22 ЗПК.
Твърди се неравноправност на клаузата за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и че същата цели заобикаляне на закона, с което нарушава добрите нрави и чл.10 ЗПК. Излага се , че клаузата е неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като била в очевидна вреда на заемополучателя, което не отговаряло на изискванията за добросъвестност и водила до значително неравенство между правата и задълженията на двете страни по договора. Излага се, че ищцата преди подписване на договора за кредит не е била уведомена за оскъпяването на кредита с тази неустойка и не е била в състояние да прецени действителния размер на задължението си и последиците от евентуалната си забава. Тази сума променяла размера на месечната погасителна вноска и целия погасителен план, тъй като клаузата била под отлагателно условие. Сочи се, че тази клауза е в нарушение на чл.19,ал.1 ЗПК, тъй като разходите не били включени в ГПР, като дори и това да е било сторено, то заедно с размера на фиксираната лихва, общият размер на ГПР щял да надвиши максимално допустимия по чл.19,ал.4 ЗПК, поради и което се твърди нищожност на клаузата по арг. от чл.21,ал.1 ЗПК.
Определената в размер на 59.56 лева двуседмична погасителна вноска представлявала по същество добавък към възнаградителната лихва на търговеца и го обогатявала неоснователно, тъй като лихвата била цена на услугата по предоставения заем и представлявала печалба на заемодателя. Разходите на търговеца и печалбата му следвало да са включени в ГЛП от 40.18 % Възнаградителната лихва обхващала печалбата на търговеца, но клаузите на чл.4 от договора въвеждали още един сигурен източник доход. Тази разпоредба противоречала на заложените в договора проценти ГПР -40.18 % и посоченият общ размер на плащанията с общ размер на 774.28 лева при размер на усвоената главница 500 лева.
Твърди, че преди сключване на договора не й е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, поради и което не била разполагала с цялата информация за вземане на решение преди сключване на договора.
Счита, че клаузите на чл.2, т.6 и т.8 и по чл.4,ал.2 от договора са нищожни, поради и което не пораждат права и задължения за страните и съгласно чл.23 ЗПК в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба в който е изразено становище за неоснователност на иска.
По отношение на твърдението за недействителност поради неизпълнение на изискването на чл.11,ал.1, т.11 ЗПК се излага, че тъй като в настоящия случай, кредит се погасявал при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, не се изисквало предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми и това условие на ЗПК било неприложимо. Законът не вменявал в задължение за посочване на размера на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащане на всяка една от месечните вноски в погасителния план. Нямало законово задължение за предоставяне на информация по какъв начин погасителните вноски се отнасят за погасяване на задължението и се разпределят между лихва и главница при самото сключване на договора без тя да е поискана от потребителя- чл.11,ал.1, т.12 ЗПК.
По отношение на твърдението за нищожност на клаузата за неустойка се излага, че ищцата е била надлежно информирана за това условие със СЕФ, в който то било разписано. Сочи се, че тя е имала възможност, в случай че счете, че няма възможност да изпълни това задължение изобщо да не сключва договора или да се откаже от него в 14- дневен срок съгласно чл.29,ал.1 ЗПК. Оспорва се размера на погасителната вноска да се увеличил скрито с размера на неустойката, тъй като нямало неяснота или неразбираемост на клаузата. Твърди се, че тази клауза е индивидуално уговорена като размерът й зависел от размера на поискания кредит, кредитоспособността на заемателя, неговите доходи, месечни разходи и др. поради което посочената в исковата молба клауза на чл.143, т.5 ЗЗП била неприложима.
По отношение на твърдението за неспазването на ограничението на чл.19,ал.4 ЗПК се излага, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си, а неустойката представлявала именно такъв разход.
По отношение на твърдението за неоснователно обогатяване се излага, че задължението за заплащане на неустойка е ясно уговорено и разписано в договора и не можело да става въпрос за неоснователност. Неустойката имала обезпечителен, обезщетителен и санкционен характер и от нейния размер не можело да се реализира печалба. Неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение поставяло дружеството в риск.
Твърди се, че СЕФ бил предоставен на датата на сключване на договора.
Излагат се и други подробни съображения за валидност на оспорените клаузи.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК,
намира следното :
Представен е Договор за паричен заем №*** от --.2019г.,
сключен между „И.А.М.“ АД и К.Д.Г., съобразно който на К.Д. е предоставен
паричен заем в размер на 500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 35 %.
Съобразно договореното заемът е следвало да бъде върнат в срок от 26 седмици на
13 вноски, всяка от които 42.18 лева, като са посочени датите на падежите на
вноските. Общата сума, дължима от заемателя е посочена в размер на 548.34 лева.
В чл.4 от договора е предвидено задължение за заемателя в тридневен срок от
сключване на договора да предостави на заемодателя обезпечение – две физически
лица – поръчителя, които следва да отговорят на изброени условия или банкова
гаранция. В ал.2 на същия член е
посочено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение заемателят дължи неустойка в
размер на 225.94 лева, която се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска,
като към размер на вноската се добавя сумата от 17.38 лева.
Представен е погасителен към договора и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити,
изготвен от „И.А.М.“ АД.
Представени са доказателства, че ищцата е заплатила сумата
от 500 лева по договора за заем.
От така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Предявен е отрицателен установителен иск за отричане
дължимостта на договорна лихва и неустойка по договор за паричен заем с
твърдения, че клаузите от договора, които установяват дължимостта им са нищожни
и на основание чл.23 ЗПК се дължи само чистата стойност на договора.
Ищцата твърди, че по арг. от чл. 22 ЗПК договорът е нищожен като сключен в нарушение на изискванията на
чл.11,ал.1, т.11 и 12 ЗПК, тъй като няма изискуемото по закон съдържание. Не ставало ясно как се формира размера на
седмичната погасителна вноска.
По делото е
представен погасителен план, съдържащ размера и датата на погасяване на всяка
седмична погасителна вноска. Начина на формиране на всяка погасителна вноска,
макар и и да не е изразен цифром по пера е изводим от съдържанието на договора
– погасителната вноска се състои от главница, договорна лихва, в който случай
възлиза на 42.18 лева за задължения в общ размер главница 500 лева и договорна
лихва 48.34 лева. В чл.4,ал.2 е изрично посочено, че при неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение
към размера на месечната погасителна вноска се прибавя сумата от 17.38
лева за разсрочено плащане на неустойка в общ размер на 225.94 лева.
От разпоредбата
на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК следва, че
погасителният план следва да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, а относно
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми – само в случай че са дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В случая е налице фиксиран лихвен процент на заема, поради и
което не е налице законова необходимост от посочване на последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Изискване за
посочване на дължимите суми по пера в рамките на всяка отделна погасителна
вноска е въведено с чл.
11, ал. 1, т. 12 ЗПК. То обаче касае хипотеза, различна от процесната, при
която в течение на изпълнението по договора кредитополучателят погаси
предсрочно главницата по срочен договор за кредит. В този случай за него се
поражда правото да получи нов погасителен план, в който да са посочени отделно
главницата и лихвата по всяка погасителна вноска.
Изложеното води
до извод, че не е налице неяснота относно начина на формиране на погасителните
вноски и нарушение на изискванията относно наличието на погасителен план съобразно
чл.11, т.11 и т.12 ЗПК.
На следващо място се твърди
неравноправност на клаузата
за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и че същата
цели заобикаляне на закона, с което нарушава добрите нрави и чл.10 ЗПК, както и
неравноправност по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, тъй като била в очевидна вреда
на заемополучателя.
Задължението за
заплащане на неустойка се извежда от чл.4 от договора, който предвижда такава
да е дължима при неизпълнение на поетото задължение от страна на
заемополучателя да осигури обезпечение на заемодателя / осигуряване на
поръчители – две физически лица, които следва да отговарят на конкретни
изисквания, определени от заемодателя или предоставяне на банкова гаранция/ в
тридневен срок от подписване на договора. Размерът на неустойката е 225.94 лева.
Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създава значителни затруднения при
изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на
обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало
да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение
и риска по предоставянето на заем
към датата на сключването на
договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Начинът, по който е уговорена неустоечната клауза
създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка, което като резултат е несъвместимо с добрите нрави и
насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции,
тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.
Клаузата за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение съдът
намира, че е в противоречие с чл. 19 ЗПК. Макар и да е уговорена като
санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, същата
е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се
отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито
оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл
би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Както разходите на кредитора,
така и печалбата му би следвало да се включат в годишния процент на разходите.
Съдът намира, че с клаузите на договора, предвиждащо неустойка за непредставяне
на обезпечение се цели заобикаляне на
установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК горен праг на годишния процент на разходите,
който не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Налага
се извода, че клаузата на договора противоречи на добрите нрави като илюстрирна
директно уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и има за цел заобикаляне изискванията на ЗПК, което я прави
нищожна и на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такава непораждаща права и
задължения за страните по заемното правоотношение.
Не се установява твърдяната нищожност на клаузата,
с която е уговорен размер на дължимата на заемодателя договорна лихва по
чл.2,т.6 от договора. При потребителски заем за сумата от 500 лева за срок от
26 седмици уговарянето на възнаградителна лихва в размер на 48.34 лева е
еквивалентно на предоставената услуга,
поради и което клаузата е валидна и обвързва страните.
Така мотивиран, съдът намира, че претенцията е
частично основателна и следва да се уважи по иска за недължимост на уговорената
в договора неустойка и да се отхвърли по иска за недължимост на договорната
лихва.
По разноските :
С оглед изхода на
делото в полза на ищеца се следват
реализираните от същия разноски в производството по делото на основание
чл.78,ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковете както следва сумата от 82.37
лева – заплатена д.т.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер
на 247.13 лева, на основание чл.38, ал.1.т 2от ЗАдв.
На основание чл.78,ал.3 ГПК в полза на ответната страна се
следва юрисконсултско
възнаграждение съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 52.87 лева.
С оглед горното, съдът :
Р
Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Изи Асет Мениджмът“ АД, ЕИК :
********* със седалище и адрес на управление ***, „Силвър център“ етаж 2, офис
40-46, че К.Д.Г., ЕГН: ********** с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ сумата от 225.94/двеста
двадесет и пет лева и деветдесет и четири ст./ лева, представляваща
неустойка за периода --.2019г. до 09.11.2019г. по чл.4,т.2 от Договор за
паричен заем №*** от --.2019г., на основание чл.124,ал.1 ГПК КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
установяване недължимостта на сумата от
48.34 лева, представляваща договорна лихва за периода --.2019г. до 09.11.2019г.
по Договор за паричен заем №*** от --.2019г.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмът“ АД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на
управление ***, „Силвър център“ етаж 2, офис 40-46
да заплати на К.Д.Г., ЕГН: ********** с адрес *** сумата от 82.37 /осемдесет и два лева и
тридесет и седем ст./лева, представляваща стойността на направените разноски по делото,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмът“ АД, ЕИК : ********* със седалище и адрес на
управление ***, „Силвър център“ етаж 2, офис 40-46
да заплати на адвокат В.Д.,
вписана в Адвокатска колегия гр.Варна с личен номер на адвокат --сумата от
247.13 /двеста четиридесет и седем лева и тринадесет ст./ лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38,ал.1, т.2 ЗАдв.
ОСЪЖДА К.Д.Г., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на „Изи Асет Мениджмът“ АД, ЕИК : ********* със
седалище и адрес на управление ***, „Силвър център“ етаж 2, офис 40-46 сумата от 52.87 /петдесет и два лева и осемдесет и седем ст./лева,
представляваща юрисконсултско възнграждение, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от получаването
му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: