№ 15681
гр. София, 15.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110126147 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. М. П.
срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 465,76 лева,
представляваща главница по договор за кредит, за което вземане е издаден
изпълнителен лист от 28.05.2014 г. по гр.д. № 12840/2014 г. по описа на СРС,
ГО, 85 състав, и е образувано изпълнително дело № 20148560401844 и
изпълнително дело № 20208560400704 по описа на ЧСИ Биляна Богданова,
рег. № 856 на КЧСИ, като погасена по давност.
Ищецът твърди, че по силата на изпълнителен лист от 28.05.2014 г. ,
издаден по гр.дело № 12840/2014 г. по описа на СРС, 85 състав, бил осъден да
заплати на „УниКредит Булбанк“ сумата от 465,76 лева, представляваща
главница по договор за кредит № 622520, и разноски, които вземания били
прехвърлени на ответника с договор за цесия от 17.02.2012 г. Въз основа на
издадения изпълнителен лист срещу него било образувано изпълнително дело
№ 1844/2014 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова. Поддържа се, че
последното годно изпълнително действие по делото било извършено на
26.02.2015 г., като на 30.04.2020 г. било издадено постановление за
прекратяване на изпълнителното дело и изпълнителният лист е върнат на
взискателя. Въз основа на същия изпълнителен лист било образувано
изпълнително дело № 704/2020 г., в рамките на което на 17.07.2020 г. било
1
предприето изпълнително действие – запор върху трудовото му
възнаграждение. Счита, че за периода от 26.02.2015 г. до 17.07.2020 г. не са
извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя за период от
повече от пет години след влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради
което давността по отношение на вземането на ответника е изтекла. Твърди се,
че дори да са извършвани плащания от длъжника същите не следва да се
считат за признание и частичното погасяване не следва да се отнася към
давността за остатъка от вземането. Претендират се разноски.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, в срока по чл. 131 от ГПК, е
депозирал отговор на исковата молба, в която изразява становище за
неоснователност на предявената претенция. Поддържа се, че в хода на
образуваното изпълнително дело давността е прекъсвана с нарочни молби за
действие от взискателя, описани подробно в отговора. Твърди се, че давност
не е тече, докато трае изпълнителният процес съгласно ППВС № 3 от
18.11.1980 г., а новите постановки на т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК, ВКС
започват да се прилагат от 26.06.2015 г. занапред.
В открито съдебно заседание страните не са се явили лично и не са били
представлявани.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещo се от доказване между
страните обстоятелството, че на 28.05.2014 г. бил издаден изпълнителен лист,
с който ищецът е осъдена да заплати на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР
ФАЙНЕНСИНГ“ АД сумата от 465,76 лева, представляваща главница по
договор за кредит № 622520, и въз основа на който било образувано
изпълнително дело № 1844/2014 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова,
прекратено с постановление за прекратяване от 30.04.2020 г., както и че въз
основа на същия изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №
704/2020 г. по описа на ЧСИ Биляна Богданова.
Видно от изпълнителния лист, същият е бил издаден въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По делото няма
представени доказателства за датата на влизане в сила на заповедта за
изпълнение, поради което за такава най-ранна дата следва да се приеме датата
2
на издаване на изпълнителния лист – 28.05.2014 г.
По делото е представено копие от изпълнително дело №
20148560401844 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, образувано въз основа на
изпълнителния лист от 28.05.2014 г. и подадена от „УНИКРЕДИТ
КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ АД молба от 18.07.2014 г.
На 04.08.2014 г. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е получило запорно
съобщение от 01.08.2014 г. за налагане на запор върху вземанията на ищеца в
качеството му на длъжник. Видно от писмо с вх. № 46629/07.08.2014 г.
банката е наложила запора.
На 04.03.2015 г. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е получило запорно
съобщение от 26.02.2015 г. за налагане на запор върху вземанията на ищеца в
качеството му на длъжник. Видно от писмо с вх. № 16031/10.03.2015 г.
банката е наложила запора.
С молба от 03.11.2016 г. ищецът е поискал разсрочено плащане на
задълженията по изпълнителното дело чрез доброволно правени вноски.
На 31.01.2017 г. е направено такова плащане в размер на 100,00 лева,
като след приспадане на дължимите такси, плащането на сумата в размер на
53,57 лева е отбелязано на гърба на изпълнителния лист.
С молба от 21.05.2020 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е направило искане на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК за прекратяване на изпълнително дело №
20148560401844 по описа на ЧСИ Биляна Богданова.
С молба от 26.05.2020 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, на което с договор от
17.02.2012 г. е било цедирано вземането срещу С. М. П., е направило искане за
образуване на ново изпълнително производство за събиране на сумата по
изпълнителния лист. Образувано е изпълнително дело № 20208560400704 по
описа на ЧСИ Биляна Богданова.
Видно от приложеното копие от изпълнително дело № 20208560400704
с молба от 02.03.2022 г. взискателят е направил искане за налагане на запор на
сметките на длъжника в „Те-Дже Зираат Банкасъ“ – клон София, като запорно
съобщение с изходяща дата от 04.03.2022 г. е получено от банката на
07.03.2022 г.
Исковата молба е депозирана на 18.05.2022 г.
С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до
3
следните изводи от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание по чл.
439 от ГПК. По предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже правния си интерес, а в тежест на ответника е да докаже, че са налице
обстоятелства, водещи до прекъсване или спиране на давността на вземането,
предмет на производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния
акт. По своето естество с иска по чл. 439 от ГПК ищецът се домогва да
установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело,
вследствие на новонастъпилите след постановяването на акта факти, е
престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. По
изложените съображения предявеният иск е допустим, доколкото наличието
на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за
предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Настоящият съдебен състав счита, че вземането за всички суми в
заповедта по чл. 410 и 417 от ГПК, независимо от вида им, се погасяват с
петгодишна давност. Нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД регламентира, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
винаги 5 години, т.е. без значение от вида и характера на вземането. Макар и
да не е налице изрична правна норма в този смисъл, при влязла в сила заповед
(какъвто е настоящия случай), се получава ефект, близък до силата на
пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на
вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 от ГПК – при
новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства (Определение №
480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО).
Следователно от влизане в сила на заповедта за изпълнение започва да тече
нова погасителна давност, като нейният срок е 5 години. Отделно от това
следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на процесуалния закон, ако
не е подадено възражение или същото бъде оттеглено, заявителят няма правен
интерес да установи вземането си по съдебен ред, като влязлата в сила заповед
за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава
4
изпълнителен лист. Лишено от логика би била постановката кредиторът с
неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 от ГПК, да бъде поставен
в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане. В разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД в действителност са посочени само вземанията,
установени „със съдебно решение“, но няма основание това правило да не се
приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение.
Исторически уредбата в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предхожда уредбата на
заповедното производство по ГПК (2008 г.), поради което и с оглед чл. 416 от
ГПК нормата трябва да се тълкува разширително. Предвид това следва да се
приеме, че макар издаването на изпълнителния лист да не прекъсва давността,
влизането в сила на издадената заповед за изпълнение, закрепящ дължимостта
на вземането, го прави.
Следователно след изтичането на преклузивния срок за подаване на
възражение против заповедта за изпълнение, последната влиза в сила и се е
получил крайният ефект на окончателно разрешен правен спор относно
съществуването на вземанията, обективирани в нея. Както беше посочено,
доколкото не са налице доказателства кога е влязла в сила заповедта, следва да
се приеме, че най-късно към датата на издаване на изпълнителния лист
същата е влязла в сила. Следователно от 28.05.2014 г. е започнала да тече 5-
годишната давност.
Съгласно разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника и др.
Прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „в” от ЗЗД предприемането на
което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ независимо дали е поискан от взискателя или е предприет по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане
за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ и т.
н.
След 28.05.2014 г. давността е била прекъсната на изпълнително дело №
5
20148560401844 многократно през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. чрез налаганите
запори и с депозираната молба от длъжника, имаща характера на признание на
претенцията. Тук следва да се посочи, че въпреки посоченото от ищеца,
обективираното волеизявление в молбата от 03.11.2016 г. за разсрочено
погасяване на дълга с доброволно направени вноски следва да се тълкува като
признание на дълга, прекъсващо давността. По това изпълнително дело
давността последно е прекъсната с доброволното плащане в размер на 100,00
лева на 31.01.2017 г. След това давността по вземането по изпълнителния лист
е прекъсната едва с молбата от 02.03.2022 г. по изпълнително дело №
20208560400704 от взискателя за предприемане на изпълнителни действия,
годни да постигнат този ефект, а именно – запор. Следва да се посочи, че при
математическо изчисление 5-годишният период, започващ да тече от
31.01.2017 г., изтича на 31.01.2022 г. Съдът обаче счита, че конкретният 5-
годишен давностен срок за процесното вземане не е изтекъл, доколкото следва
да се вземе предвид времето, през което е било налице извънредно положение,
тъй като в периода на течене на погасителната давност е приет специалния
Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено
с Решение на НС от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците. Съгласно
чл. 3, т. 2 от него (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) за срока
от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти. С Решение на Народното събрание на
Република България от 13.03.2020 г. (ДВ, бр. 22/2020 г.) е обявено извънредно
положение за цялата територия на Република България, считано от 13 март
2020 г. до 13 април 2020 г. С Решение на НС (ДВ, бр. 33/2020 г.) срокът на
обявеното с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. извънредно
положение върху цялата територия на Република България е удължен до
13.05.2020 г. След тази дата, срокът на извънредното положение не е бил
удължаван, от което следва, че същото е отпаднало. Възобновяването на
течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР на Закона за
изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.), според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е
обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е
6
възобновено на 21.05.2020 г. По изложените съображения следва да се приеме,
че в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., включително, давностните
срокове са спрени. Поради това срокът на погасителната давност за
процесното вземане, което е в полза на частноправен субект (търговско
дружество), следва да бъде удължен с периода, в който е спряла да тече
давността, равняващ се на 69 дни.
Прибавяйки посочените дни, следва, че към момента на депозиране на
молбата от 02.03.2022 г. от взискателя с искане за предприемане на
изпълнително действие – запор, давността е била прекъсната отново.
Следователно към момента на депозиране на исковата молба не е изтекъл
период повече от 5 години и вземането по изпълнителния лист не е погасено
по давност.
Предвид гореизложеното, датите на влизане в сила на изпълнителното
основание и на образуване на изпълнително дело № 20148560401844,
постановките на ТР 3/2020 на ОСГТК, ВКС, съдът счита за безпредметно да
обсъжда останалите доводи в отговора на исковата молба, доколкото същите
не биха променили горепосочените изводи.
С оглед постановките в т. 3 на ТР № 2/2023 на ОСГТК, ВКС
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Съдът счита за
неоснователен довода в исковата молба, че извършеното погасяване на част от
вземането в изпълнителното производство не засягало давността за
непогасената от плащането част от вземането, доколкото става въпрос за едно
цяло предявено за събиране вземане, по което правоимащ е конкретно лице, а
задължен е също едно лице (по арг. за противното от чл. 116а от ЗЗД).
Предвид изложеното съдът счита, че давностният срок за вземането по
процесния изпълнителен лист не е изтекъл и вземането не е погасено по
давност. С оглед на изложеното, предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответното
дружество се дължат разноски, но същото не претендира такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. П., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. „Поп Грую“ № 1В, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ...............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, жк. Малинова долина, ул.
„Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено, че С. М. П., ЕГН **********, не дължи на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ..............., сумата в размер на 465,76 лева,
представляваща главница, за което вземане е издаден изпълнителен лист от
28.05.2014 г. по гр.д. № 12840/2014 г. по описа на СРС, ГО, 85 състав, и е
образувано изпълнително дело № 20148560401844 и изпълнително дело №
20208560400704 по описа на ЧСИ Биляна Богданова, рег. № 856 на КЧСИ.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8