РЕШЕНИЕ
№ 1701
гр. Пловдив, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Александър В. Точевски
при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова
като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело №
20215330105123 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 410 ал. 1 т. 2 от Кодекса за
застраховането (КЗ) и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, представлявано от ********* Р.Д. и
Ж.Д., чрез пълномощник юрисконсулт В.Я., е предявил против Община Пловдив, ЕИК:
*********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от **** З.Д.,
иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 255 лева- главница,
представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско” за причинени
имуществени вреди на лек автомобил „Алфа Ромео Джулия”, рег. № ******, в резултат на
настъпило ПТП на **********, г. в ***************, при преминаването му през
необозначени и необезопасени дупки, ликвидационни разходи от 15 лева и лихва за забавено
плащане в размер на 10 лева за периода 13.11.2020 г.- 24.03.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на иска- 24.03.2021 г. до изплащане на
вземането.
В исковата молба е посочено, че с полица № ************/ 24.04.2020 г. ищецът сключил
застраховка „Каско” за лек автомобил „Алфа Ромео Джулия”, рег. № ******, собственост на
„Куба Инвест“ ЕООД, със срок на действие 26.04.2020 г.- 25.04.2021 г. На **********, г.
настъпило ПТП с автомобила, управляван от Я. Р. К. по време на движението му в
1
***************, поради преминаването му през необозначени и необезопасени дупки.
Събитието било констатирано в протокол за ПТП № 1727894/ **********, г., в който били
отразени причините за настъпване на инцидента. Пред ищеца било подадено искане за
оценка на щети от собственика на автомобила, като се завела преписка по щета и се
извършил опис. Застрахователят определил обезщетение в размер на 255 лева, която сума
била преведена на собственика на 05.10.2020 г. Ответникът отговарял за поддържането и
изправността на пътния участък, но не бил изпълнил това си задължение с грижата на добър
стопанин. С изплащане на обезщетението, застрахователят встъпвал в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата, в която връзка сумата се търсела от
общината. Била изпратена покана за доброволно изпълнение, но въпреки получаването й
сумата не била възстановена. Претендират се разноските по делото. В съдебно заседание
страната не се явява и не се представлява, като представя писмено становище по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди се, че на мястото нямало необозначени дупки на
платното, липсвала причинно- следствена връзка, оспорват се механизъм на събитието и
настъпилите от него вреди. Липсвали данни общината да отговаряла за този пътен участък.
Отделно от това, не ставало ясно дали водачът няма вина и дали той също не е допринесъл
за настъпване на щетите, в която връзка се прави възражение за съпричиняване. Моли за
отхвърляне на иска, претендира разноски. Прави се и възражение за прекомерност на
разноските на другата страна. В съдебно заседание страната също не се явява и не се
представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото протокол за ПТП № 1727894/ **********, г. се установява, че
на **********, г. в 15.15 часа в гр. ***, при движение по **********,, собственият на „Куба
Инвест“ ЕООД, ЕИК: ********* и управляван от водача Я. Р. К., ЕГН: **********, лек
автомобил „Алфа Ромео Джулия”, рег. № ******, при движението си преминал през два
броя необозначени и необезопасени дупки на платното, в резултат на което на МПС- то
били причинени материални щети- задна дясна гума.
Като писмено доказателство по делото е приета застрахователна полица № ************/
24.04.2020 г. на пострадалия автомобил, със срок на действие 26.04.2020 г.- 25.04.2021 г.,
ведно с ОУ на застраховка „Каско“.
Приети са още талони на автомобила и водача, снимки, искане за оценка на вреди, опис-
заключение по щетата, фактура за ремонта, ликвидационен акт и преводно нареждане за
плащане на обезщетението от 255 лева на 05.10.2020 г.
Приети са и изпратена от ищеца регресна покана до ответника, получена от него на
28.10.2020 г., по която не е постъпил писмен отговор.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща вида,
степента и стойността на увредените части и ремонта, като експертът прави и извод за
наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП. В устния
си доклад вещото лице посочва, че определя по- висока стойност на щетата от 339 лева за
2
увредената гума, защото това била пазарната й стойност.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от
ищеца (протокол от с.з. от 06.07.2021 г.). Св. Я. Р. К.- водач на пострадалия автомобил,
посочва, че при пътуване до работа съответния ден попаднал в дупка в средата на платното,
която не можал да заобиколи. Тя не била обозначена, а и имало движение в съседните ленти,
за да маневрира там. Движел се бавно, точно бил тръгнал от светофара. Гумите му били
такъв вид, че позволявали да се кара и ако са спаднали малко, но на таблото му отчело
проблем с налягането. Спял, извикал дежурен екип от КАТ, които на място съставили
протокол и описали ситуацията. Щетите били само по задната дясна гума, като
застрахователят заплатил частично обезщетение, защото отчел и стойност на овехтяване.
Представена е допълнително и справка от електронен калкулатор за размера на лихвата за
забава.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
На първо място, по делото няма спор по обстоятелството, че е налице съществуването на
валидно застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и
ищеца. В тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към
момента на инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в
резултат на настъпило ПТП. Застраховката е валидна, а оттук се установява и първата
необходима предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
На второ място, следва да се отбележи, че протоколът за ПТП няма обвързваща
доказателствена сила относно самия механизъм на ПТП- то, описано в него, защото
произшествието не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и
вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило
произшествието. Независимо от това обаче, това не означава, че ПТП- то не се е
осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са
именно в тази насока. Първо- вещото лице, базирайки се на опис- заключението по щета и
на приложените снимки, взема становище, че има причинно- следствена връзка между
повредите по автомобила и механизма на ПТП. Второ- самият водач в уведомлението за
щета пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП и щетите по
автомобила- преминаване през необезопасена дупка, което е установено и от органите на
реда, посетили мястото на инцидента веднага след настъпването му и посочили в протокола
наличието на такава на мястото. Трето- самият водач в разпита си, ясно описва мястото,
пътната обстановка, движението на МПС- то и настъпилата повреда. Няма основание да не
се кредитират свидетелските показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с
останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е
заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в
процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения
автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес
свидетелят задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която
този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от
застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция. Направеното от
3
ответника оспорване за различен механизъм остана недоказан от страната, която е навела
подобни твърдения, защото в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които
основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените
твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите
възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в
причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, за да е налице някакво съпричиняване. Точно обратното- по делото се
установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС- то през
дупка на платното. Водачът е управлявал с ниска скорост, като вещото лице посочва в
заключението си, че вредите могат да настъпят и при скорост от 20 км./ч., при наличните в
случая фактори- нископрофилни гуми, остри ръбове и дълбочина на дупката. Експертът не
констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в
резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.
Улицата, в която е станало ПТП- то, се намира в населено място и не е част от
републиканската пътна мрежа, а представлява местен път по смисъла чл. 3 ал. 3 от ЗП и като
такъв е публична собственост на община Пловдив (чл. 8 ал. 3 от ЗП). Ремонтът и
поддръжката на общинските пътища се осъществяват от общините (чл. 31 ал. 1 от ЗП), като
лицата, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да
сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок
(чл. 167 ал. 1 от ЗДв.П). Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие
на пътя” по смисъла на параграф 1 т. 19 от ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на
пътното покритие и създава опасност на движението. Доколкото тя не е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си (аргумент от чл. 52 ал. 1 от ППЗДв.П), а и не е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил вменено му по закон
задължение, от което е настъпила вредата. Именно оттук се налага изводът, че за
поддръжката и ремонта на пътя е отговорен собственикът му- в случая ответната община.
Налице е бездействие на нейните служители, натоварени със задължението да сигнализират
препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на
движението, поради което правилно е ангажирана отговорността на ответника. От друга
страна, в ЗДв.П не съществува разпоредба, която да задължава водачът да избягва
необезопасени препятствия или други неравности по пътното платно, нито пък е нормативно
установено, че, ако по някаква причина не го стори, сам ще носи отговорност за нанесените
повреди по управлявания от него автомобил.
Размерът на щетите се установява от САТЕ, която ги определя дори в по- висок размер,
защото същият е изчислен на база пазарната стойност на вредите, докато от ответника се
претендира само реално платеното на собственика, а не установеното от вещото лице по
пазарни цени, в която връзка не е и допустимо присъждане на по- високата стойност. Искът
е основателен и в частта за сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, доколкото обичаният
им размер за определяне на стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума,
4
поради което и тя следва да се възстанови на застрахователя във връзка с изплатеното
обезщетение.
Налице са били всички предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение с
оглед валидно сключената имуществена застраховка. С изплащане на застрахователното
обезщетение, възлизащо в размер на установената от САТЕ необходима сума за
възстановяване на МПС- то, чрез превеждането й за ремонта на автомобила на пострадалия
собственик, ищецът е встъпил в правата на кредитора (застрахования) срещу причинителя
на вредата (ответника), в която връзка предявеният иск по чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ следва да
бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда- 24.03.2021 г.
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от момента
на изплащане на обезщетението, но, за да настъпят последиците на забавата, не е достатъчен
само фактът на плащането. По смисъла на чл. 86 от ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за
забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава от момента на поканата- чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. В настоящия случай,
тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма конкретна дата на
изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване на поканата. По делото
ищецът ангажира писмени доказателства за получена от ответника регресна покана на
28.10.2020 г. Доколкото на длъжника е бил даден 15- дневен срок за доброволно изпълнение,
то същият е изпаднал в забава, считано от 13.11.2020 г.- денят, следващ срока за доброволно
изпълнение. В тази връзка задължението за забава се дължи за периода от 13.11.2020 г.-
24.03.2021 г. и възлиза в размер на 10 лева, който съдът намира за доказан на основание чл.
162 от ГПК на база представената справка от електронен калкулатор и до който искът следва
да се уважи.
В заключение се налага изводът, че претенциите за главница и мораторна лихва се оказват
изцяло основателни, поради което и исковете следва да се уважат в пълните им
претендирани размери.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, за които е представен
надлежен списък по чл. 80 от ГПК и които са били действително направени с оглед
наличните по делото писмени доказателства за това- държавна такса в общ размер на 100
лева (листове 25 и 30 от делото), депозити за разпит на свидетел в размер на 20 лева (л. 41)
и за вещо лице в размер на 150 лева (л. 42), както и дължимо юрисконсултско
възнаграждение на пълномощника на страната, по отношение на което, съдът намира, че то
следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: пл. „Стефан Стамболов” №
1, представлявана от **** З.Д., да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68,
представлявано от ********* Р.Д. и Ж.Д., сумата от 255 (двеста петдесет и пет) лева-
главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Каско” за
причинени имуществени вреди на лек автомобил „Алфа Ромео Джулия”, рег. № ******, в
резултат на настъпило ПТП на **********, г. в ***************, при преминаването му
през необозначени и необезопасени дупки, ликвидационни разходи от 15 (петнадесет) лева и
лихва за забавено плащане в размер на 10 (десет) лева за периода 13.11.2020 г.- 24.03.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба-
24.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ: *********, с адрес: пл. „Стефан Стамболов” №
1, представлявана от **** З.Д., да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68,
представлявано от ********* Р.Д. и Ж.Д., направените по делото разноски, както следва:
сумата от 100 (сто) лева- държавна такса, сумата от 20 (двадесет) лева- депозит за разпит на
свидетел, сумата от 150 (сто и петдесет) лева- депозит за вещо лице и сумата от 100 (сто)
лева- юрисконсултско възнаграждение, определено от съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
6