Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е       №

 

                                  град Свиленград, 29.03.2021 година

 

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                       

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретар: Ренета Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 112 по описа на Съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 4074а-6/2021 г. от 29.01.2021 година на Директора на Регионална дирекция „Гранична полиция” (РДГП) – Смолян към Главна дирекция (ГД) „ГП” при МВР, с което на П.И.Ч. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 30 лв.

Жалбоподателят П.И.Ч. моли за пълна отмяна на обжалвания акт, тъй като обжалваното НП било незаконосъобразно  и неправилно – бил наказан два пъти за едно и също нарушение.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Ч., не се явява.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -  Директорът на РДГП – Смолян със съдебен адрес:***, редовно призовани, не изпращат представител.  Постъпила е Молба от Главен юрисконсулт Александрина Мартинова – процесуален представител на АНО, в която сочи, че обжалваното НП е издадено законосъобразно, от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалните разпоредби на закона и съобразено с целта на закона, като от Съда се иска същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 07.10.2020 година около 20.20 часа свидетелите Г.Х.Х. и Р.И.С. ***) при изпълнение на служебните си задължения, свързани с провеждана специализирана полицейска операция съвместно с ОДМВР – Хасково, се намират на автомагистрала „Марица”, при 83 км., след град Любимец, на територията на Община Любимец, област Хасково, където спират за проверка моторно превозно средство (МПС), в което пътува като пътник жалбоподателят, което МПС се движи в посока град Харманли, респ. град Хасково и който при поискване от тяхна страна представя български личен документ за самоличност – Лична карта, която е счупена в областта на лазерната перфорация.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Г.Х.Х. – „Главен тактически полицай в Сектор „Специални тактически действия” към РДГП – Смолян при ГДГП при МВР”, която длъжност е идентична с Командир на отделение в мобилна гранична полицейска група при РДГП – Смолян и с Младши експерт, съставя против жалбоподателя Ч. в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 4074а-19 и с бланков № 953278, серия Д. Това процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Р.И.С.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с факта, че жалбоподателят като гражданин, притежател на български личен документ – Лична карта, не я е опазил от повреждане, както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя П.Ч., който вписва, че няма възражения против констатациите в Акта. 

Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Директорът на ГДГП – Смолян, издава процесното НП № 4074а-6/2021 г. на 29.01.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 30 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 09.02.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на ГДГП – Смолян да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗБЛД, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-493/01.09.2014 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Г.Х.Х. заема длъжността „Главен тактически полицай в Сектор „Специални тактически действия” към РДГП – Смолян при ГДГП при МВР” и предвид факта,  че Стоян Пейчев Мандажиев заема длъжността „Директор на ГДГП – Смолян към ГДГП при МВР” (видно от Заповед № 8121к-3495 от 23.03.3017 година на Министъра на МВР), т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗБЛД – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Приети са като доказателства по делото Писмото на РУ – Свиленград, от което става ясно, че на жалбоподателя до 08.03.2021 година няма издадени АУАН, НП или Квитанции за Глоби от служители на РУ – Свиленград и Длъжностни характеристики на длъжностите „Директор на РДГП при ГДГП при МВР”, „Командир на отделение в мобилна гранична полицейска група при РДГР към ГДГП при МВР” и „Главен тактически полицай в сектор „Специални тактически действия” при РДГП към ГДГП при МВР”.

       Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 22.03.2021 година свидетели – Г.Х.Х. и Р.И.С.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Г.Х.Х. и Р.И.С., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява свидетелите да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на свидетелите не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РДГП – Смолян, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. Това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду (както вече бе посочено) на показанията на двамата свидетели, от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – С., е и свидетел, присъствал при установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на всички свидетели – полицейски служители, не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт, че като гражданин, притежател на български личен документ – Лична карта, не я е опазил от повреждане. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, респ. допълнително представени, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във  връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.

 

              ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

 

               ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН

 

        Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.

        Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.

Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. Изложеното е приложимо и по отношение на приложената санкционна норма.

Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 84, ал. 2 от ЗБЛД. Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица, упълномощени от ръководителите на ведомствата по чл. 1, ал. 2 от ЗБЛД. Видно от т. 1.1 от Заповед рег.№ 8121з-493/01.09.2014 година е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 07.10.2020 година актосъставителят Г.Х.Х. е заемал длъжността „Главен тактически полицай в Сектор „Специални тактически действия” към РДГП – Смолян при ГДГП при МВР” (, която длъжност е идентична с Командир на отделение в мобилна гранична полицейска група при РДГП – Смолян и с Младши експерт, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД. В тази насока е и изявлението на свидетеля Х., направено в открито съдебно заседание, проведено на 22.03.2021 година. Предвид изложеното актосъставителят Г.Х. безспорно се явява длъжностно лице, което има правомощията по чл. 84, ал. 1 от ЗБЛД да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗБЛД. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на ГДГП – Смолян към ГДГП при МВР” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РДГП – Смолян, в чиято зона на отговорност попада територията на четири области: Хасково, Кърджали, Смолян и Благоевград.

При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.

 

        ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН

 

Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.

       Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗБЛД, Личната карта на българските граждани е основен идентификационен документ за самоличност; а нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД въвежда задължение към гражданите, притежатели на български лични документи, да ги пазят от повреждане. Безспорно е установено по делото, че жалбодателят не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, тъй като не е опазил Личната си карта от повреждане. Това обстоятелство е констатирано и отразено, подробно в АУАН и в НП (конкретизиран е номера на Личната карта и описание на повредата на същата).

       Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –  извършено е виновно, при непредпазливост, тъй като жалбоподателят не е предвиждал последиците на своето деяние, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, а съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, в този ред на мисли следва да се посочи, че при повреждане по непредпазливост на документа за самоличност липсва разпоредба, която да изключва отговорността на собственика му.

Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай, според Съда. И това е така поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че първият съставен акт за нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, а именно: процесното НП, респ. АУАН е законосъобразен, тъй като е първи по ред във времево отношение. Би могло да се приеме, че вторият по ред във времево отношение акт за същото нарушение (ако има такъв) е незаконосъобразен, тъй като е съставен в нарушение на принципа не бис ин идем (не два пъти за едно и също нещо). Но в случая няма съставен от органите на РУ – Свиленград втори акт за процесното нарушение, видно от Писмото на РУ – Свиленград.   

        Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.

 

ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

Съгласно чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД, на гражданин - притежател на български лични документи, който не ги е опазил от повреждане, му се налага Глоба в размер от 30 лв. до 200 лв.

         Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил съответната административнонаказателна разпоредба на ЗБЛД, като се е съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.

 Административното наказание е правилно и законосъобразно определено в минималния размер от 30 лв. Така проведената индивидуализация е правилна и законосъобразна, тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея критерии при отмерване на наказанието. Правна възможност за намаляне размера на наказанието няма. Така наложеното с обжалваното НП наказание Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

По разноските:

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на АНО в размер 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на Жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО действително следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.

Т.е. основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на разноски, които са в размер на 80 лв. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се състоеше в депозиране на Молба и представяне на писмени доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в посочения размер е справедливо. 

Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Регионалната дирекция, е отговаряла ГДГП при МВР със седалище и адрес на управление: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, а не поделението й (доколкото само ГДГП при МВР е юридическо лице), Съдът намира, че следва да отсъди именно в полза на ГДГП при МВР сторените в настоящото производство разноски.

По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от негова страна.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав

 

                                     Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 4074а-6/2021 г. от 29.01.2021 година на Директора на РДГП – Смолян към ГДГП при МВР, с което на П.И.Ч. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 30 лв.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА П.И.Ч. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГДГП при МВР с адрес: град София, бул.„Княгиня Мария Луиза” № 46, сумата от 80 лв., представляваща направените разноските за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 112/2021 година по описа на Районен съд - Свиленград. 

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

                                 

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ :

                                                                    (Кремена Стамболиева)