Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в
публичното заседание на двадесет и девети септември през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
мл.с.
ИРИНА СТОЕВА
при секретаря В.Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 1208 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 07.10.2019
г. СРС, 144 с-в, по гр.д.№ 14025/19 г. е признал за незаконно и е отменил на
основание чл.344, ал.1, т.1, предл. първо и второ КТ извършеното със заповед №
13/13.02.2019 г. на „Ф.Л.“ ЕООД за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ на Н.Г.Н., възстановил е на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Н.Г.Н.
на заеманата в предприятието на ответника длъжност „инженер конструктор“ и е
осъдил на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ „Ф.Л.“ ЕООД да
заплати на Н.Г.Н. сумата от 11 555 лв.-обезщетение за оставане без работа
поради извършеното уволнение за периода от 15.02.2019 г. до 15.07.2019 г., на
основание чл.224, ал.1 КТ-сумата от 823 лв. за шест дни неползван платен
годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г., а на основание чл.128 КТ-сумата от
3 572,35 лв.-неплатено възнаграждение за месец януари и месец февруари
2019 г.С решението е отхвърлен предявения иск от „Ф.Л.“ ЕООД против Н.Г.Н. с
правно основание чл.203 вр. чл.205 КТ и чл.220, ал.1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 432,96 лв.-стойност на
ремонтиран детайл за сметка на дружеството работодател, увреден от некачественото
изпълнение на служителя /работника по повод поръчка № 17984 и 17983, възложена
му във връзка с изпълнение на трудовите му задължения-изработка на детайл №
2176_0973 и рекламация № RC-6278, както и сумата от 3 786,84
лв.-стойност на увредения и възстановен детайл със средства на работодателя по
повод направена констатация на 30.01.2019 г. за некачествено изпълнение от
служителя по време на изпълнение на възложената му работа, както и сумата от
5 197,77 лв.-обезщетение за неспазено предизвестие за прекратяване на
трудовия договор по искане на Н.Г.Н. от 12.12.2018 г.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Ф.Л.“ ЕООД.Въззивникът
излага твърдения, че решението е неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния закон.Твърди, че възприетата от съда фактическа
обстановка не кореспондира на направените правни изводи.Поддържа, че по делото
са представени доказателства за установяване на констатираните нарушения от
страна на работника и за спазването на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание, които не са оспорени от ищеца, но съдът е игнорирал
изцяло писмените доказателства и е направил неверни изводи от свидетелските
показания.Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените от
ищеца искове, както и да уважи предявения от него насрещен иск.Претендира
разноски.
Ответникът по
въззивната жалба- Н.Г.Н. оспорва същата.Изразява становище, че
първоинстанционният съд е съобразил всички направени от страните фактически
твърдения и правилно е анализирал събраните допустими и относими доказателства,
в резултат на което е постановил валидно, допустимо и правилно решение.Твърди,
че след като е оспорил твърденията на ответника, в негова тежест е било да ги
установи при условията на пълно и главно доказване.Поддържа, че представените
писмени документи не са годни доказателства, тъй като представляват разпечатки
без достоверна дата на съставяне и без
подпис на издател.Твърди, че съдът е анализирал правилно свидетелските показания,
и че оплакванията за допуснати процесуални нарушения и нарушение на материалния
закон са неоснователни.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира
разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ,
чл.128, ал.1, т.2 КТ и чл.213, ал.2 КТ.Ищецът- Н.Г.Н. твърди, че
с ответника е бил в трудово правоотношение за длъжността „инженер
конструктор”.Твърди, че през втората половина на 2018 г. по неизвестни за него
причини в предприятието рязко се е влошило отношението на ръководството на
дружеството към служителите и сред тях се е породило недоволство от влошената
атмосфера и редица негови колеги са подали предизвестие за напускане през
периода октомври-ноември 2018 г.На 12.12.2018 г. ръководството на дружеството е
поискало от ищеца и колегите му от неговия отдел да покрият значителна по
размер сума с обяснението за допуснати грешки от напуснал вече служител, за
които никой в отдела нямал вина.Ищецът твърди, че е подал молба за прекратяване
на трудовия си договор по взаимно съгласие, като в случай, че молбата не бъде
удовлетворена, заявлението следва да се счита за предизвестие по чл.326, ал.1 КТ.Срокът на предизвестието съгласно т.V от трудовия договор е 90 дни и изтича на 12.03.2019 г.След
подаване на предизвестието ръководството е започнало да му оказва натиск да го
оттегли, което е довело до промяна и в поведението на управителя на
дружеството.На 25.01.2019 г. управителят е заявил пред целия отдел, че ще го
уволни дисциплинарно и му е връчил четири покани за даване на обяснения, като
го е предупредил да не се явява на работа.На следващия работен ден-28.01.2019
г. ищецът се е явил на работа, но при опит да влезе в сградата е установил, че
магнитната му карта е деактивирана.Ищецът твърди, че се е обадил на
служителката от отдел „Човешки ресурси“-Н.С., като й е казал за проблема с
картата за достъп и тя е дошла на входа да вземе обясненията му, но му е взела
и картата за достъп и го е отпратила да си ходи.Ищецът е направил опит да се
обади на управителя Дако Лисичков, но той не е отговорил на обажданията му.На
29.01.2019 г. ищецът отново е отишъл на работното си място, като отново му е
бил отказан достъп.На изпратения от него имейл, адресиран до „Човешки ресурси“
и до директора „Производство“ с искане да му се осигури достъп до работното
място, за да изпълнява трудовите си задължения не е последвала реакция, поради
което е подал жалба до „Инспекцията по труда“.Твърди, че на явяването си на
работното място на 30.01.2019 г. в 09,00 ч. в присъствието на сестра му М.Н.и на
31.01.2019 г. в 08,55 ч. в присъствието на Я.Й.-негов приятел, са съставени
протоколи, установяващи създадената от работодателя невъзможност да заеме
работното си място.На 31.01.2019 г. служителката на отдел „Човешки ресурси“ му
е връчила нова покана за обяснения.На 15.02.2019 г. ищецът е получил заповед №
13/13.02.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и
прекратяване на трудовия договор.Излага доводи за незаконосъобразност на
заповедта и за злоупотреба с предоставената на работодателя дисциплинарна
власт.Твърди, че не му е издавана устна заповед от управителя да довърши и
оформи технологична документация по изработен частично от същия проект „Игрален
автомат G55C-Vip.00.00.00.00.00.00.00. с краен срок за изпълнение-10.01.2019 г., и че по
този проект му е било възложено единствено да изготви таблица за
ценообразуването на включените детайли, което е било извършено своевременно, а
самото изготвяне на технологичната документация е било възложено на друг
служител /И.Р./, на когото ищецът е помогнал.Оспорва да е извършил и посоченото
в заповедта нарушение, изразяващо се в уговаряне на негови колеги да напускат
колективно и уронване доброто име на предприятието с изказвания пред колеги,
като излага и доводи за липса на конкретизация относно фактите-кои колеги са
били уговаряни, какво е съдържанието на изказванията и т.н.Твърди, че не е
конкретизирано и описаното нарушение, изразяващо се в неспазване на правилната
комуникация с клиенти и отказ за съдействие на колегите му от отдел „Продажби“,
като оспорва да е извършил такива нарушения и изразява становище, че целта на
издадената заповед е да се постигне уволнение на всяка цена независимо от
липсата на основания за това.Ищецът излага съображения, че и останалите описани
в заповедта нарушения не са конкретизирани и не са извършени, а по отношение
твърдението за неявяване на работа на 28.01.2019 г., 29.01.2019 г. и следващите
работни дни поддържа, че се е явявал в предприятието, но не е бил допуснат до
работното си място.Твърди, че при налагане на дисциплинарното наказание
работодателят не е извършил преценката по чл.189, ал.1 КТ, и че не му е
изплатил полагащото му се обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
както и трудовото възнаграждение за месец януари и частта от месец февруари до
прекратяване на трудовото правоотношение, като през месец януари е полагал
труд, а за периода 28.01.2019 г.-15.02.2019 г. той е правил множество опити да
се яви на работа, но е бил незаконосъобразно спиран от работодателя.Моли съда
да постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконно и да го
отмени; да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност; да осъди
ответника да му заплати сумата от 11
555 лв. - обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 15.02.2019
г. до 15.07.2019 г.; сумата от 4 500 лв.-трудово възнаграждение за месец
януари и месец февруари 2019 г., както и 823,09 лв.-обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2018 г. и 2019 г. със законната лихва върху сумите от
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.Пред въззивната
инстанция ищецът е уточнил, че претенцията по чл.344, ал.1, т.3 КТ включва
обезщетение за оставане без работа поради уволнението и обезщетение за работа при
друг работодател на по-нископлатена работа.
Ответникът е предявил насрещни искове с правно основание
чл.203, ал.1 КТ вр. чл.205, ал.1 КТ вр. чл.210, ал.3 КТ за осъждане на ищеца за
заплащане на сумата от 1 432,96 лв.-стойност на ремонтиран детайл за
сметка на дружеството работодател, увреден от некачествено изпълнение на
служителя /работника/ по повод поръчка, възложена му във връзка с изпълнение на
трудовите му задължения, както и за сумата от 3 786,84 лв.-стойност на
увредения и възстановен детайл пак със средства на работодателя по време на
изпълнение на възложената му работа, както и с правно основание чл.220, ал.1 КТ
за сумата от 5 197,77 лв.-обезщетение за неспазено предизвестие поради
прекратяване на трудовото правоотношение от ответника по насрещния иск чрез
конклудентни действия преди издаване на заповедта за дисциплинарно уволнения.
Видно от трудов договор № 451/14.07.2017 г. и допълнително
споразумение № 1673/31.05.2018 г. страните по делото са били в трудово
правоотношение за длъжността
„инженер конструктор” с основно трудово възнаграждение в размер на 3 000
лв. и с допълнително възнаграждение в размер на 0,6% за всяка година трудов
стаж.В раздел V от договора е посочено, че срокът на предизвестието за
прекратяване на трудовия договор е 90 дни.
С молба вх.№ 27/12.12.2018 г. Н.Г.Н. е
поискал да бъде освободен от заеманата длъжност по чл.325 КТ, считано от
12.03.2019 г.В случай, че молбата му не бъде уважена, същата да се счита за
предизвестие по чл.326, ал.1 КТ.
С покани от 25.01.2019 г., 29.01.2019 г.,
30.01.2019 г. и 31.01.2019 г. представителят на „Ф.Л.“ ЕООД е поискал от ищеца
обяснения по чл.193, ал.1 КТ във връзка с извършени от него нарушения на
основание чл.187, ал.1, т.7 КТ за периода от 02.01.2019 г. до 25.01.2019 г.,
изразяващи се в: неспазване на устна заповед на управителя да се довърши и
оформи технологична документация на изработен частично от управителя проект
„Игрален автомат G55C-Vip.00.00.00.00.00.00.00.";
нарушение на основание чл.187, ал.1, т.8 КТ за периода от 03.12.2018
г.-12.12.2018 г., изразяващо се в злоупотреба с доверието и уронване на доброто
име на предприятието, както и подстрекаване на колегите си за колективно
подаване на молби за напускане и бойкотиране на работата на отдела; на
основание чл.187, ал.1, т.10 КТ за периода от 01.12.2018 г.-25.01.2019 г.,
представляващо некоректност в работата и в отношенията с персонала и с външните
клиенти, неспазване на инструкциите за правилна комуникация с клиенти на
предприятието; допускане на конфликти в процеса на работа и липса на инициативи
за решаване на възникнали в хода на работата проблеми; на основание чл.187,
ал.1, т.3 КТ за периода от 01.12.2018 г.-25.01.2019 г., изразяващо се в
неспазване на инструкцията на управителя за правилно документиране на проектите
TD Rahmen и Anbaurahmen за
серийно производство за клиент, неподаване на достатъчно информация и липса на
съдействие към служителите от отдел Продажби, което води до затрудняване
работата на последващите звена, през които минава работата по проектите; на
основание чл.187, ал.1, т.4 КТ-установено въз основа на рекламация, подадена на
25.01.2019 г. от фирма HMY YUDIGAR
SLU-Испания: детайл 2176_0973 не е изпълнен спрямо
клиентското задание, което е довело до дефектирането му при крайния клиент на
готовото изделие, променен е чертежа на детайла така, че технологичното
„изпразване“, фигуриращо в клиентския чертеж, е премахнато пи преначертаването
на същия; неявяване на работа на 28.01.2019 г., 29.01.2019 г. и следващите
работни дни; на основание чл.187, ал.1, т.4 КТ-погрешно изпълнени 134 бр.
изделия CPUR.03.01.01.00.00.-DC01-6=,2
mm-предварителните отвори за закрепване на ушетата не
съответстват по размер и координати, вследствие на което е нужно да се извърши
допълнителна механична обработка и така да се произведат нови детайли.
Ищецът е депозирал обяснения на 28.01.2019 г.,
31.01.2019 г. и 01.02.2019 г., с които е оспорил да е извършил нарушения на
трудовата дисциплина.
Представени са имейли от ищеца от 29.01.2019
г. с искане за издаване на нова карта за достъп, както и за осигуряване на достъп
до работното му място за изпълнение на задълженията си по трудовия договор,
както и протоколи № 1 от 30.01.2019, подписан от М.Н.и № 2, подписан от Я.Й.за
констатиране на ограничен достъп на ищеца до работното му място поради блокирана
карта за достъп.Съдът не обсъжда посочените протоколи, тъй като те имат
характер на писмени свидетелски показания и не са годно доказателствено
средство.
Със заповед № 13/13.02.2019 г. на управителя
на „Ф.Л.“ ЕООД за прекратяване на трудовия договор на основание чл.330, ал.2,
т.6 КТ с Н.Г.Н. поради извършени нарушения на трудовата дисциплина-по чл.187,
ал.1, т.7 КТ-неизпълнение на законните нареждания на работодателя; по чл.187,
ал.1, т.8 КТ-злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието; по чл.187, ал.1, т.10 КТ-неизпълнение на други трудови
задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР, в КТД или
определени при възникване на трудовото правоотношение; по чл.187, ал.1, т.3 КТ-
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните
правила; по чл.187, ал.1, т.4 КТ-произвеждане на некачествена продукция; по
чл.187, ал.1, т.1 КТ-неявяване на работа.В мотивите на заповедта е посочено, че
въз основа на докладни записки от Г.П.на длъжност „Директор Производство“ са
установени нарушения на трудовата дисциплина, а именно: 1. Злоупотреба с
доверието и уронване на доброто име на предприятието за периода
03.12.-12.12.2018 г.-Н.Г.Н. е уговорил колегите си от отдела да си подадат
молбите за напускане колективно, след което той и още двама
инженер-конструктори са си подали молби за напускане, след което е продължил да
извършва посоченото нарушение с изказвания пред колеги и 2.Неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
ПВТР, в КТД или определени при възникване на трудовото правоотношение от
01.12.2018 г. до момента на издаване на заповедта Н.Н. не е спазвал указанията
за правилна комуникация с клиенти по електронен път, доказателство за което са
непрекъснатите правописни и пунктуационни грешки; показва липса на елементарен
етикет за комуникация с външни клиенти, което злепоставя фирмата; отказва
съдействие на колегите си от отдел „Продажби“ относно водени от него проекти,
което води до конфликтни ситуации между звената.Въз основа на докладна записка
от А.А.на длъжност „Мениджър Проекти“ е установено неизпълнение на възложената
работа, неспазване на техническите и технологичните правила от 01.12.2018 г. до
момента на издаване на заповедта, изразяващо се в неспазване на инструкцията на
управителя за правилно документиране на проектите TD
Rahmen u Anbaurahmemen,
не подава достатъчно информация и не съдейства на служителите на отдел „Продажби“.Въз
основа на доклад № 51 на комисия в състав Д.П.Л.на длъжност „Управител“ и Г.К.П.на
длъжност „Директор Производство“ е установено нарушение от Н.Г.Н., изразяващо
се в произвеждане на некачествена продукция за периода от 02.04.2018 г. до 23.07.2018
г.Посочено е, че Н. е променил клиентска документация без писмена верификация
от страна на клиента, вследствие на което детайлът е дефектирал.Броят на
погрешно изпълнените детайли е 80, за които клиентът запазва правото си да
направи рекламация за всеки дефектирал детайл вследствие на описаната
небрежност.Въз основа на докладна записка от Г.К.П.на длъжност „Директор
Производство“ е установено, че Н.Н. не се е явил на работа на 28.01.2019 г.,
29.01.2019 г. и следващите работни дни до момента на издаване на заповедта без
да му е разрешен отпуск и без причина.Въз основа на доклад за несъответствие №
477/30.01.2019 г. от Г.К.П.-„Директор Производство“ е установено нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в произвеждане на некачествена продукция-допуснал
е грешка в документацията за изделия CPUR.03.01.01.00.00-предварително
зададените отвори не съответстват по размер и координати, вследствие на което е
нужно да се извърши допълнителна механична обработка и изработка на нови
детайли.
Със заповед № 5/31.03.2019 г. във връзка с
доклад № 51/25.01.2019 г. за несъответствие
при изпълнение на поръчки № 17984 и № 17983 на основание чл.203, ал.1
вр. чл.205, ал.1 вр. чл.206, ал.1 КТ в изпълнение на условията на чл.210, ал.1
и ал.2 КТ управителят на „Ф.Л.“ ЕООД е определил размер на ограничената
имуществена отговорност на Н.Г. Н.в размер на 732,66 евро /1 432,96 лв./ за
причинена вреда на „Ф.Л.“ ЕООД при изпълнение на поръчки № 17984 и №
17983.Заповедта е връчена на 31.01.2019 г.
Със заповед № 6/31.01.2019 г. във връзка с
доклад № 477/30.01.2019 г. на основание чл.203, ал.1 КТ вр. чл.205, ал.1 вр.
чл.206, ал.1 КТ в изпълнение на условията на чл.210, ал.1 и 2 КТ управителят на
ответното дружество е определил размер на ограничената имуществена отговорност
на Н.Г.Н. в размер на 3 000 лв. за причинена вреда на дружеството при
изпълнение на детайли CPUR.03.01.01.00.00-DCO1-134
бр.
На 27.02.2019 г. ищецът е подал възражение с
вх.№ 12 по чл.210, ал.3 КТ срещу издадените заповеди за реализиране на ограничена
имуществена отговорност, а с отговора на насрещната искова молба е направил
възражение за изтекла погасителна давност.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от вещото лице Е.С.е установено, че размерът на брутното
трудово възнаграждение за пълен отработен месец /м.12.2018 г./ е 3 018
лв., от които-3 000 лв.-основно месечно възнаграждение и 18
лв.-допълнително възнаграждение за професионален опит.Размерът на начисленото основно трудово възнаграждение за м.01.2019 г.
за 14 отработени дни е 1 909,09 лв. и 11,45 лв.-клас прослужено време, а
за м.02.2019 г.-1 659,90 лв. за 11 работни дни.Размерът на начисленото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 6 дни за м.02.2019 г. е 823,09
лв., от която сума са приспаднати 81,19 лв. ДДФЛ и 11,20 лв. здравни осигуровки
за неплатен отпуск или нетната сума е 730,07 лв.
От представената справка на НАП от
04.07.2019 г. е установено, че след прекратяване на трудовото правоотношение на
ищеца с ответното дружество на 15.02.2019 г. същият е започнал работа в
„Брайко“ ЕООД по сключен трудов договор от 25.04.2019 г.
Видно от трудов договор № 70/25.04.2019 г. ищецът
се е задължил да постъпи на работа при новия работодател на 07.05.2019 г., а основното
му месечно възнаграждение е в размер на 2 578,00 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит-0,6%.
Разпитаната по делото свидетелка С.С.твърди,
че е работила като ръководител на „Конструктивен отдел“, в който е бил и ищеца,
като по време на отсъствието й е била замествана от него.Работата й е
проверявана от прекия ръководител-„директор Производство“.Н. се е справял добре
с работата в отдела, която е била много
динамична и е имало много кратки срокове за извършването й.Твърди, че след като
получат работа от клиентите преценяват дали зададените задачи могат да се изпълнят
с тяхната документация или трябва да се приспособят към технологичното
ръководство на фирмата, като клиентите
представят различен вид документация.Когато е невъзможно проектът да се
изработи се съгласува с клиента да им изпрати друга документация.Изработването
на вътрешнофирмените чертежи по възложените от клиентите задачи става след
съгласуване с клиента, което става с писмена кореспонденция чрез имейл.Ищецът е
работил към конструктивната част на отдела.Възможно е да бъде допусната грешка
при изработване на чертежа, която да не бъде забелязана от изпълнителите.Н. е
бил в добри отношения с околните и свидетелката не е присъствала на конфликти с
други служители.В края на 2018 г. ръководството на фирмата им е поискало да
внесат сума от 850 лв. за направен брак от конструктивен отдел.След като е
съобщила това на отдела трима от колегите й, сред които и ищецът, са подали
молби за напускане.Решението им е било спонтанно.Свидетелката не е забелязала
спад в мотивацията на Н. или в качеството му на работа.Управителят на
дружеството и прекият й ръководител не са искали мнението й за оперативката на
25.01.2019 г., темата на която е било връчване на документи за обяснения от
ищеца.Свидетелката заявява, че достъпът до работното помещение се осъществява с
карти за достъп и чекиране през електронни устройства, които им връчват при
постъпване на работа.Без тях няма как да се влезе в помещението.Картата може да
бъде деактивирана.След оперативката е имало проблеми с картата за достъп на Н.,
който се е явил в понеделник, но не е могъл да влезе в помещенията и е стоял
отвън пред входа.Свидетелката не му е отворила да отиде до работното му място,
защото не е знаела какъв му е статуса и го е изпратила да отиде до „Човешки
ресурси“, за да се изясни проблема с картата.Свидетелката е срещала ищеца в
района на фирмата и след тази дата.Н. е имал достъп до района на фирмата,
където може да влезе всеки, но в халетата се влиза само с карта.Като
ръководител на отдела тя има задължение да отбелязва присъствието на всеки от
служителите с месечна карта, като по отношение на Н. не е знаела статуса и е
отбелязвала с „Х“.Картите са предавани всеки месец в „Човешки ресурси“ и на
поставен от нея въпрос за проблема с картата на ищеца не е получавала отговор,
но е забелязала, че в картата нанесените от нея знаци „Х“ са били заместени със
самоотлъчка с индекс „СО“.Тя не е разбрала кой е направил корекцията, само я е
подписала.Свидетелката не е присъствала на поведение на ищеца, с което той да
злепостави работодателя, да бойкотира работата му, да уговаря служители за
неизпълнение на ангажименти към работодателя.Всички служители си слагат копие
от имейлите към клиентите и за нея, за да следи комуникацията им и тя не е
засичала груб тон и отказ в кореспонденцията на ищеца с клиентите.Проектите „Rahmen“
и „Anbaurahmen“ са били на колега,
който е напуснал, документацията е била изрядна от техническа гледна точка.След
като колегата им е напуснал Н. е поел този клиент.Свидетелката е чула, че има
проблем с проекта, но служителката А.А.не е специалист в областта.Свидетелката
познава клиентите „HMY YUDIGAR
SLU“.Твърди, че е разбрала, че имало рекламация на един от
80-те еднакви детайла, който е дефектирал.Тя е проверила документацията и е
видяла, че има разлика между оригинала и изработеното от отдела, имало е среща
между клиента и служителите от отдела за уточняване на промяната с клиента, но
не е видяла да има кореспонденция между изпълнителя от нейния отдел и клиента
във връзка с корекциите на детайла.Известно й е за проблем с друг детайл, който
е от нестовете, но обработката на тези нестове е от другата част на отдела, а
не отдела на Н. и не е последица от работата на ищеца.Твърди,че в халето,
където се намира отдел „ТРЗ“, преди описаните случаи Н. е имал достъп, тъй като
част от отдела е била в същото хале и първо се влиза в конструктивния отдел,
след това-в отдел „ТРЗ“.Работното място на Н. е било в хале № 1, а отдел „ТРЗ“
е в хале № 17.Той е имал достъп само до халето на отдела, в който работи, но не
и до „ТРЗ“.
Свидетелката Н.С. твърди, че работи във „Ф.Л.“
ЕООД от 2017 г. на длъжност „специалист ТРЗ“.Сутринта на 28.01.2019 г. Н. е бил
пред халето, тя го е помолила да остане там, за да си включи компютъра, след
това е слязла и той е отишъл с нея горе, оставил е писмените си обяснения,
оставил е и картата, въпреки че не е била поискана и си е тръгнал.Твърди, че
ищецът няма достъп до тяхното хале, тъй като служителите от производството
нямат достъп до администрацията /освен ръководните кадри/.Свидетелката не си
спомня дали ищецът й е казал, че има проблем с картата.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От събраните
доказателства се установи, че страните по делото са били в безсрочно трудово
правоотношение за длъжността „инженер конструктор”, прекратено на 15.02.2019 г. на
основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Първоинстанционният съд е приел, че работодателят
не е ангажирал убедителни доказателства, че ищецът е извършил описаните в
заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина, и че от заключението
на съдебно-счетоводната експертиза е установен размера на дължимото обезщетение
по чл.224, ал.1 КТ и на трудовото възнаграждение по чл.128 КТ и е уважили
изцяло предявените искове.По отношение на иска по чл.128 КТ съдът е изложил и
мотиви, че ищецът е бил възпрепятстван да стигне до работното си място.По
предявените насрещни искове съдът е приел, че с оглед недоказаност на щета,
случила се при или при повод на работата на работника и поради прекратяването
на трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, а не с едностранно
предизвестие на ищеца, същите са неоснователни.
Настоящият съдебен състав счита, че при
налагане на дисциплинарното наказание
работодателят е спазил преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.194,
ал.1 КТ
Съгласно императивната
норма на чл.195, ал.1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е
извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Съдът намира, че в
процесната заповед не се съдържат всички реквизити на цитираната разпоредба по
отношение на част от нарушенията на трудовата дисциплина.По отношение на
нарушението по чл.187, ал.1, т.8 КТ в заповедта не е посочено кои конкретни
свои колеги и по какъв начин ищецът е
уговарял да подадат молби за напускане, кои са двамата инженер конструктори,
които са си подали молби и какви са конкретните изказвания пред колеги, с които
ищецът е продължил да злоупотребява с доверието на работодателя и да уронва
доброто име на предприятието.При посочване на нарушението по чл.187, ал.1, т.10 КТ работодателят не е конкретизирал кои указания за комуникация с клиенти по
електронен път не е спазил и в кой нормативен акт, респ. вътрешен акт на
работодателя са предвидени те, какви правописни и пунктуални грешки са
допуснати и в коя конкретна кореспонденция; в какво се изразява липсата на
елементарен етикет за комуникация на ищеца с външни клиенти и отказът му да
съдейства на колеги от отдел „Продажби“.Следва да се добави, че допускането на
правописни и пунктуални грешки не може да се квалифицира като нарушение на
трудовата дисциплина.При описанието на нарушението по чл.187, ал.1, т.3 КТ
ответникът не е уточнил в какво се изразява неспазването на инструкцията на
управителя за правилно документиране на проектите, каква информация не е подал
и в какво се изразява неоказването на съдействие на служителите от отдел
„Продажби“.По отношение на нарушенията по чл.187, ал.1, т.4 КТ работодателят не
е описал в какво се изразява промяната на клиентската документация, кой детайл
по кой проект е дефектирал, съответно не е посочен период на нарушението,
изразяващо се в допусната грешка в документацията за изделия CPUR.03.01.01.00.00,
както и конкретизиране на необходимите допълнителни обработки и изработка на
нови детайли.Поради изложеното съдът намира оплакванията в исковата молба за
немотивираност на заповедта за уволнение в посочената част за
основателни.Вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина не са
конкретизирани така, че страната да има възможност да упражни адекватно правото
си на защита, както и да се извърши преценка на законосъобразността на
заповедта.
Дори и да се
приеме, че заповедта съдържа достатъчно яснота относно описаните нарушения на
трудовата дисциплина, от събраните по делото доказателства не се установи
ищецът да е извършил такива.От показанията на разпитаните свидетели не се
установи ищецът да е извършил действия, които да могат да се квалифицират като
злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на
предприятието, да не е спазил задължения, предвидени в нормативни актове, ПВТР,
КТД или инструкции на управителя на ответното дружество, да е нарушил
техническите и технологичните правила, да е произвел некачествена продукция или
да не се е явил на работа без основателна причина.Напротив, от свидетелските
показания на свидетелката С.Стоянова, която е била негов пряк ръководител е
установено, че ищецът се е справял добре с работата си, бил е в добри отношения
с останалите служители, явил се е на работа на 28.01.2019 г. и през следващите
дни, но е имал проблем с картата за достъп, и че не е бил допуснат до халето на
отдела.Явяването на работа на ищеца на 28.01.2019 г. е потвърдено и от
свидетелката Н.С., която го е приела за депозиране на поисканите от него
обяснения.Неосигуряването на достъп на ищеца да заеме работното си място и да
изпълнява трудовите си задължения не представлява виновно нарушение на
трудовата дисциплина.
Поради това съдът счита, че въззивникът не е провел пълно доказване на
законосъобразността на уволнението.
Поради изложеното съдът намира, че искът по чл.344, ал.1,
т.1 КТ е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на спора по главния иск и безсрочния
характер на трудовия договор основателен е и искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ.
В частта относно претенцията за обезщетение за времето,
през което ищецът е останал без работа поради незаконно уволнение решението е
необосновано.С оглед на събраните доказателства и направеното от ищеца изявление при
първоинстанционното разглеждане на делото за новонастъпило
обстоятелство-сключване на нов трудов договор и предвид уточнението на
претенцията пред въззивната инстанция съдът намира, че ищецът е предявил искове
по чл.344, ал.1, т.1 КТ вр. чл.225, ал.1, т.1 и т.2 КТ.От събраните
доказателства се установи, че последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение по смисъла на чл.228 КТ възлиза на 3 018 лв., и че на
07.05.2019 г. ищецът е постъпил на работа при друг работодател на по-ниско
платена работа.При това положение за периода 15.02.2019 г.-06.05.2019 г.
претенцията за обезщетение за оставане без работа е с правна квалификация
чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, а за периода 07.05.2019 г.-15.07.2019
г.-с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.2 КТ.С оглед размера
на последното брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл.228 КТ размерът на
обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за периода 15.02.2019
г.-06.05.2019 г. възлиза на 7 695,90 лв., а на обезщетението по чл.344,
ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.2 КТ за периода 07.05.2019 г.-15.07.2019 г.-на
959,82 лв. или общо обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 и
ал.2 КТ е основателна за сумата от 8 655,72 лв.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
е установен и размера на претенциите за неизплатено трудово възнаграждение и за
неизползван платен годишен отпуск.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е дал
неправилна правна квалификация на претенцията за заплащане на трудово
възнаграждение за периода 28.01.2019 г.-15.02.2019 г.По отношение на този
период ищецът е посочил, че се явявал на работа, за да изпълнява трудовите си
задължения, но работодателят не го е допуснал до работното му място, т.е. искът
е с правно основание чл.213, ал.2 КТ.Съгласно цитираната
разпоредба служителят има право на обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане
на работа. За да се уважи иска по чл.213, ал.2 КТ, е необходимо
установяване на следните предпоставки: наличие на трудово правоотношение между
страните по делото, явяване /поне еднократно/ на ищеца на работа с готовност да
изпълнява трудовите си функции и незаконно недопускане от страна на
работодателя на лицето да изпълнява работата си по трудовия договор.Доколкото първоинстанционният съд се е
произнесъл по въведените от ищеца твърдения и петитум решението в тази част не
е недопустимо, а е постановено при неправилна правна квалификация.С оглед
установения размер на брутното трудово възнаграждение и доказаното явяване на
ищеца с намерение да изпълнява трудовите си функции искът по чл.128, ал.1, т.2 КТ е основателен за периода 01.01.2019 г.-27.01.2019 г. за сумата от
1 371,80 лв. , а искът по чл.213, ал.2 КТ е основателен за периода 28.01.2018
г.-15.02.2019 г. за сумата от 2 208,43 лв.
По отношение на насрещните искове с правно основание
чл.203, ал.1 КТ вр. чл.205, ал.1 КТ вр. чл.210, ал.3 КТ и чл.220, ал.1 КТ
настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание
чл.272 ГПК препраща към тях.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни
оплаквания, а предвид разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК възизвният съд е
обвързан от посоченото в нея.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да се потвърди в частта, с която са уважени предявените от Н.Г.Н.
срещу „Ф.Л.“ ЕООД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ; чл.344, ал.1,
т.2 КТ; чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ /неправилно
квалифициран като иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ/ за
периода 15.02.2019 г.-15.07.2019 г. за сумата 8 655,72 лв.; чл.224,
ал.1 КТ; чл.128, ал.1, т.2 КТ /с правилна правна
квалификация на претенцията в частта за периода 28.01.2018 г.-15.02.2019 г.
и за сумата от 2 208,43 лв. по чл.213, ал.2 КТ/ и в частта, с която са
отхвърлени предявените насрещни искове от „Ф.Л.“ ЕООД против Н.Г.Н.
с правно основание чл.203, ал.1 КТ вр. чл.205, ал.1 КТ вр. чл.210, ал.3 КТ и
чл.220, ал.1 КТ.В частта, с която е уважен иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.
чл.225, ал.1 и 2 КТ за сумата над 8 655,72 лв. решението следва да се
отмени, като вместо него се постанови друго, с което искът над посочения размер
до пълния предявен размер от 11 555,00 лв. се отхвърли като неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 770,26 лв.-разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, а на основание чл.78, ал.3 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 65,45
лв.-разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция .Въззивникът не
претендира разноски за настоящата инстанция.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 07.10.2019 г. на СРС, 144 с-в, по гр.д.№ 14025/19 г.
в частта, с която са уважени предявените от Н.Г.Н. срещу „Ф.Л.“ ЕООД искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ; чл.344, ал.1, т.2 КТ; чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 /с правилна правна квалификация чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.
чл.225, ал.1 и ал.2 КТ / за сумата 8 655,72 лв.; чл.224, ал.1 КТ; чл.128,
ал.1, т.2 КТ /с правилна правна
квалификация на претенцията в частта за периода 28.01.2018 г.-15.02.2019 г. и
за сумата от 2 208,43 лв. по чл.213, ал.2 КТ/ и в частта, с която са
отхвърлени предявените насрещни искове от „Ф.Л.“ ЕООД против Н.Г.Н.
с правно основание чл.203, ал.1 КТ вр. чл.205, ал.1 КТ вр. чл.210, ал.3 КТ и
чл.220, ал.1 КТ.
ОТМЕНЯ решението в частта, с която е уважен иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ /неправилно
квалифициран като иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ/ за разликата
над 8 655,72 лв. до пълния предявен размер от 11 555,00 лв., както и
в частта, с която „Ф.Л.“ ЕООД е осъден да заплати разноски на Н.Г.Н. за сумата
над 770,26 лв., а на основание чл.78, ал.6 ГПК-за държавна такса по сметка на
СРС над 540,04 лв. и за възнаграждение за вещо лице над 170 лв., ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр.
чл.225, ал.1 и ал.2 КТ, предявен от Н.Г.Н. срещу „Ф.Л.“ ЕООД за разликата над
8 655,72 лв. до пълния предявен размер от 11 555 лв., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Ф.Л.“ ЕООД с ЕИК ******и със седалище
и адрес на управление:***, Бизнес център „Галакси“, офис 501 и със съдебен
адрес:*** /чрез адв. П.С./ да заплати
на Н.
Г.Н. с ЕГН ********** и със съдебен
адрес: *** сумата 770,26 лв. /седемстотин и седемдесет лева и двадесет и шест
стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Г.Н. с ЕГН ********** и със съдебен
адрес: *** да заплати на „Ф.Л.“ ЕООД с ЕИК ******и със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес център „Галакси“, офис 501 и със съдебен адрес:*** /чрез
адв. П.С./ сумата от 65,45 лв. /шестдесет и пет лева и четиридесет и пет
стотинки/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС
в 1-месечен срок от връчването му на страните в частта относно исковете с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ и чл.220, ал.1 КТ.В останалата част решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.