Р Е Ш Е Н И Е № 1051
гр. Пловдив, 10.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XX касационен състав, в публично
съдебно заседание на десети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и прокурор КАЛОЯН Д.,
като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. д. № 901 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по касационна жалба на Ч.В. Д.,
ЕГН **********,***, чрез адв. К.Г., против Решение № 2467/09.12.2021 г.,
постановено по гр. д. № 8928 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., XVII гр.с., с което е потвърдена заповед
за задържане на лице рег. № 7855зз-16/19.05.2021 г. В касационната жалба се
сочи, че решението е незаконосъобразно, неправилно – поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. Иска се отмяна на оспореното решение и отмяна на заповедта за задържане, по
съображения, подробно изложени в жалбата. Претендират се разноски по делото за
двете съдебни инстанции, както и се претендира адвокатско възнаграждение за
двете инстанции на основание чл.38 ал.1 т.3 предл.2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът
– А.Г.С. се явява лично и изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по
чл.211 ал.1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното:
Предмет
на оспорване пред РС е била заповед за задържане на лице рег. № 7855зз-16/19.05.2021
г., издадена от А.Г.С. – разузнавач в дирекция „Вътрешна сигурност“, 02 РУ при ОД
на МВР - Пловдив, с която Ч.В.Д. *** е задържан за срок от 24 часа на основание
чл.72 ал.1 от ЗМВР за извършено престъпление по чл.282, ал.1 от НК, затова че
на 12.04.2021 г. при извършване на проверка на А.Л. А., като длъжностно лице е
превишил правата и властта си с цел да му причини вреда, като от това е могло
да настъпят немаловажни вредни последици във връзка с ДП № 8/2021 г., ОСлО -
Пловдив/.
За да
потвърди оспорения административен акт, съдът е приел, че основанието за
задържане на жалбоподателя е законосъобразно, тъй като е било налице обосновано подозрение, затова
че е било допуснато превишаване правомощията на жалбоподателя при извършване на
проверката на 12.04.2021 г., от което е могло настъпят немаловажни вредни
последици, изразяващо се в изпълнение на устно разпореждане от страна на
началника на 03 РУ на МВР – Пловдив за предприемане на действия спрямо лицето А.А..
Прието е, че заповедта е съобразена с изискванията на принципа за съразмерност,
визирани в чл.6 от АПК, както и че процесният акт, макар и абстрактно, свързва
фактологията от предмета на ДП № 8/0221 г. з извършената от жалбоподателя
проверка на 12.04.2021 г., като липсата на излагането на конкретни
обстоятелства от досъдебното производство не нарушава правото на защита на Д..
Съгласно
чл. 72, ал.1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което
има данни, че е извършило престъпление. В чл.74, ал.2, т.2 ЗМВР изрично е
предвидено, че заповедта следва да съдържа фактическите и правни основания за
задържането. Предпоставка за 24-часовото задържане е наличието на достатъчно
данни, от които може да се направи обосновано предположението, че задържаното
лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е задържането като
превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице да се укрие и
спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване. Полицейското задържане обаче не може да е произволно, а
задължително трябва е обосновано с конкретни факти, които да сочат някаква
връзка между задържания и конкретно извършено правонарушение, както и
задържането му да е съобразено с целта на закона. В тази връзка е и приетото в решението
от 24 юни 2014 г. на ЕСПЧ по делото П. и П. срещу България по жалби № 50027/08
и № 50781/09, според което чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано
по „обосновано подозрение“, че е извършило престъпление и че такова подозрение
не може да бъде общо и абстрактно. Поради това
задържането следва да бъде обосновано с конкретни данни за извършване на
престъпление от съответното лице или данни за съпричастност на лицето към
извършването на конкретно престъпление.
В
случая заповедта не отговаря на изискванията по чл.74 ал.2 т.2 ЗМВР, тъй като
съдържа единствено бланкетно изявление на органа, че има данни за извършено
престъпление – превишаване на правата и властта си с цел причиняване на вреда,
без никакво посочване в какво се изразяват същите. Тези мотиви не обосноват
данни за участие на Ч. Д. в извършването на каквото и да било престъпление,
което да е наложило задържането му срок от 24 часа. При липсата на конкретни
фактически основания, незаконосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че
се установяват материалноправните предпоставки по чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР и
наложената принудителна административна мярка съответства на предвидените от
закона цели - предотвратяване извършването на престъпление или укриване на
дееца, а издадената при липса на мотиви заповед е незаконосъобразна само на
това основание.
Изложените
в отговора на касационната жалба съображения, че записването на конкретни
фактически обстоятелства в заповедта за задържането е извършено с посочване на
цифровата квалификация на деянието, наименованието на състава на престъплението
и нормативния акт, не могат да заместят липсата на фактически основания в акта
за задържане и липсата на данни за извършено от задържаното лице престъпление,
и по-точно конкретно в какво се изразява превишаването на правата и властта на
длъжностното лице.
Казано
по друг начин от оспорената заповед за задържане не става ясно въз основа на
какви факти и обстоятелства административният орган е направил обосновано
предположение, че лицето е извършило престъпление или за евентуалната му
съпричастност в извършване на конкретно престъпление. От съвкупната преценка на
доказателствата по делото не се установява, към датата на задържане на
жалбоподателя, да е налице извършено престъпление от Ч.Д., предвид липсата на
посочване в какво точно се изразява превишаването на правата и властта, както и
за необходимостта от задържане на лицето за срок от 24 часа.
Горното
обстоятелство се потвърждава и от извода на районния съд, че „Заповедта за задържане, макар и абстрактно,
свързва фактологията от предмета на ДП № 8/2021 г. с извършената от
жалбоподателя проверка на 12.04.2021 г., като липсата на излагането на
конкретни обстоятелства от досъдебното производство не е нарушило правото на
защита на Д., тъй като е очертано от фактическа страна деянието по чл.282 ал.1
от НК, за което той е задържан, респ. свеждането до знанието на жалбоподателя
на факти и обстоятелства от предмета на доказване по ДП е преценка на органа на
ДП“. В случая обаче съдът служебно е
подвел установени факти по делото под съответната правна норма, без това не е
направено от компетентния орган. В този смисъл основателно е възражението на
жалбоподателя, че актът е издаден в нарушение на чл.59 ал.1 т.4 от АПК.
На
следващо място съдът намира, че при издаване на оспорваната заповед не е спазен
и принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК. Според този принцип,
административните органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като при изпълнение на един акт не се допуска
засягане правата и законните интереси на гражданите в по-голяма степен от
най-необходимото за постигане на законната цел. Както се каза целта на
задържането по чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР е да се предотврати възможността лицето
да извърши престъпление или да се укрие, като за всеки конкретен случай на
задържане данните, установяващи тази възможност/и трябва да бъдат категорични.
Доказването на тези данни е в тежест на административния орган, което не е
проведено успешно в съдебното производство.
Оспорваната
заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и поради издаването й в
противоречие с целта на закона - основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т.
5 от АПК. Целта на принудителната административна мярка - задържане за срок до
24 часа, налагана по реда на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, не е да се наложи
наказание за установено по категоричен начин престъпление, а да се попречи на
уличения да се укрие, да извърши друго престъпление или да се осуети
наказателно преследване, чрез заличаване на улики на местопрестъпление,
укриване на улики или лица - като за всеки конкретен случай на задържане
данните следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на
административния орган, издател на акта. Издаването на оспорваната заповед на
основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, с която е разпоредено задържането на Ч.В.Д.
очевидно не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на
неоснователна принуда върху дееца, още повече че по отношение на последния не
са извършени никакви процесуално-следствени действия, няма повдигнато
обвинение, не е отстраняван от работа, както и не му е налагано дисциплинарно
наказание, а мярката е наложена почти
месец след извършване на проверката, за която се твърди, че Д. бил превишил
правата си и властта си.
От
доказателствата по делото не се установява наличие на данни, че жалбоподателят
може да се укрие или да осуети полицейско разследване, да укрие улики или лица
и по този начин да попречи на разкриване на конкретно престъпление.
Следователно задържането, при липсата на данни за евентуална възможност Д. да
се укрие от органите на реда, е несъразмерно с преследваната от закона цел. По
изложените съображения съдът счита, че е налице и основанието за отмяна на акта
- несъответствие с целта на закона, по смисъла на чл.146, т.5 от АПК.
Не
на последно място и във връзка с това, че задържането на Ч.Д. е затова, че на
12.04.2021 г. при извършване на проверка на А.Л. А., като длъжностно лице е
превишил правата и властта си с цел да му причини вреда, като от това е могло
да настъпят немаловажни вредни последици във връзка с ДП № 8/2021 г., ОСлО –
Пловдив, следва да се отбележи и следното:
Съгласно
чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има
данни, че е извършило престъпление. Правно признатата възможност на органите на
МВР да прилагат принудителната административна мярка задържане за срок до 24
часа е свързана с разкриването на престъпление, а не с доказано престъпление.
Затова в конкретния случай е било достатъчно установеното управление на МПС
след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо
средство „Драгчек 3000“, за да се приложи мярката. В този смисъл при
прилагането на принудителна административна мярка по чл.72 ЗМВР е достатъчно да
са налице данни – понятие, различно от понятието достатъчно данни по смисъла на
чл.207, ал.1 НПК – за извършено престъпление, които впоследствие могат да се
окажат недостатъчни за образуване на досъдебно производство срещу задържаното
лице, какъвто е настоящият случай, но достатъчни за задържането за 24 часа, за
да се извършат неотложни действия във връзка с разкриването на престъпление. При
прилагане на принудителната административна мярка по чл.72 ЗМВР полицейският
орган действа в условията на оперативна самостоятелност, законът му предоставя
възможност да избира измежду съществуващите няколко възможни и всичките те
правилни по същество, т.е. полицейският орган сам решава налице ли са условията
на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за задържане на лицето с оглед на конкретните факти.
В
случая конкретните факти при задържането на А.А. са сочили, че е налице
фактическия състав на престъплението по чл.343б, ал.3 НК, което от своя страна
предполага наличие на хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР за прилагане на
принудителната административна мярка задържане за срок до 24 часа. Следователно
при задържането на последния са били спазени принципите за съразмерност по чл.6 АПК – административният орган е упражнил правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, а издадената заповед и нейното изпълнение не са
засегнали права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която заповедта е издадена, без да са причинени вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел – да се попречи на лицето да се укрие, да
извърши друго престъпление или да осуети наказателно преследване, предоставяйки
възможност на полицейските органи да извършат неотложни действия, чрез които да
бъдат събрани достатъчно данни за образуване на наказателно производство или да
бъдат опровергани наличните данни за съпричастност на задържаното лице към
извършването на престъпление. Изложеното отново сочи, че в случая не е налице
превишаване на права и власт от страна на Ч.Д. с цел да причини вреда на А.А., от
което да са могли да настъпят немаловажни вредни последици.
Поради
всичко изложено обжалваното решение, с което заповедта за задържане е била потвърдена,
следва да бъде отменено, вместо което бъде отменена и заповед за задържане на
лице рег. № 7855зз-16/19.05.2021 г.
При
този изход на спора и предвид претенциите на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото за двете инстанции, съдът намира, че такива се следват и
същите се констатираха в размер на 10.00 лв. внесена държавна такса. Съобразно
направеното искане следва да бъде осъдена ОД на МВР – Пловдив да заплати на
адв. К.Г. адвокатско възнаграждение по
чл.38 от ЗА за две инстанции, което съобразно фактическата и правна сложност на
делото съдът определя на общо 1000 лв.
Мотивиран
от горното, Административен съд – Пловдив, ХХ касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2467/09.12.2021 г.,
постановено по гр. д. № 8928 по описа на РС – Пловдив за 2021 г., XVII гр.с., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице
рег. № 7855зз-16/19.05.2021 г., издадена от А.Г.С. – разузнавач в Дирекция
„Вътрешна сигурност“ към МВР, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР Ч.В.Д.
е задържан за срок от 24 часа.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати
на Ч.В.Д. сумата от 10.00 /десет/ лв., държавна такса.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на
адв. К.Г. сумата от 1 000.00 /хиляда/ лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена правна защита.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.