Решение по дело №1070/2019 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 79
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20192150101070
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№ 79

гр. Несебър, 11.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Мая Деянова, като разгледа гр. д. № 1070 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

От ищеца К.Ж.Й. е предявен иск срещу „ЕВН Б.Е.” ЕАД за установяване недължимостта на сумата от 619,76 лв. по фактура № ***** от 17.10.2019г. за отчетен период 08.02.2019г. – 09.05.2019г., представляваща допълнително начислена ел. енергия. Излага се, че допълнителната електрическа енергия е начислена неправомерно. Сочи се, че ищецът не носи вина за неправилно измерване от електромера. Развиват се съображения в тази насока. Навежда се, че клаузата от ОУ, която регламентира едностранно от доставчика на електрическа енергия коригиране на сметките за електрическа енергия за предходен период без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната енергия следва да се счита за неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. С тези доводи клаузата на чл. 28 от ОУ се оспорва като нищожна. Излага се, че липсват доказателства доначисленото количество електрическа енергия да е било доставено до адреса на ищеца. Развиват се съображения за неприложимост на процедурата по чл. 47 ПИКЕЕ. С тези доводи от съда се иска да уважи предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от процесуалния представител на ответника „Е.Ю.” ЕАД е депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва. Обръща се внимание, че констативният протокол е съставен при спазване на относимите разпоредби за ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 35 от 2019г.). Навежда се, че протоколът е изпратен на клиента и получен от същия, за което е съставено известие за доставяне. Сочи се, че е изготвена експертиза в БИМ, според която е осъществен достъп до вътрешността на електромера, като в измервателната му схема е монтирано допълнително устройство с радиоуправление, непринадлежащо към схемата на електромера. Навежда се, че експертизата установила влияние чрез това устройство върху метрологичните характеристики на електромера, който при включен модул не отчитал електрическа енергия. Твърди се, че са били налице предпоставките на чл. 50, ал. 1, б. „б” от ПИКЕЕ, като операторът е извършил преизчисление на количеството електрическа енергия при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ. Навежда се, че по този ред е определен период от 90 дни преди датата на проверката, за който е начислена сумата от 619,76 лв. Сочи се, че за начислената сума е изпратена фактура до ищеца. Развиват се съображения в насока, че съществува основание за извършеното преизчисление, а именно ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 2019г. Излага се, че ответникът няма задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Акцентира се върху обстоятелството, че преизчисляването на количествата електрическа енергия и фактурирането им се извършват от оператора на съответната мрежа (в случая ответникът), а ЕВН не издава фактури за допълнително начислени количества. В тази връзка се сочи, че за корекцията на сметка приложение намират само правилата, но не и общите условия. С тези доводи до съда се отправя искане да отхвърли иска. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следна фактическа обстановка:

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия на адрес в с. Г., ул. Г.Д. № 6, с ИТН ****, клиентски номер: ****. Този факт се установява и от приложената към исковата молба фактура № ***** от 17.10.2019г. (на л. 9 от делото). Не се спрои, че имотът, в който е монтирано процесното СТИ, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, че между страните са действали общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени с Решение № ОУ-13 от 10.05.2008г. на ДКЕВР и общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, одобрени с Решение № ОУ-14 от 10.05.2008г.

От служители на ответника, сред които св. С., е извършена проверка на използваното от ищцата СТИ фабр. № **** (монтирано в имота, находящ се в с. Г., ул. Г.Д. № *, с ИТН ****), за което е съставен констативен протокол № 494438 от 09.05.2019г. (на л. 10 от делото). Ответникът или негов представител не били открити по време на проверката, поради което протоколът бил подписан от двама свидетели – О.М.и С.Ш.. Копие от констативния протокол било изпратено от ответника и връчено на ищеца на 23.05.2019г. (видно от обратна разписка на л. 22 от делото). Видно от протокола (и от показанията на св. С.) на проверяващите служители било възложено да демонтират намиращото се в обекта СТИ. При проверката те констатирали, че са налични пломби на клемния блок и държавна пломба, като електронното табло било на улицата, заключено. Електромерът бил еднофазен, с нормални захранващи вериги. С оглед дадените им указанията служителите на ответника демонтирали електромера и монтирали на негово място нов. Демонтираният електромер бил поставен в безшевна торба, пломбирана с пломба № 587082 за предаване за експертиза към ГД „МИУ” РО.

На СТИ била направена метрологична експертиза № 203 от 30.05.2019г. от БИМ, ГД „МИУ”, РО Пловдив (на л. 11 от делото). При експертизата се констатирало отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера. Налични били необходимите обозначения на табелката му. Било установено наличието на пломби отляво и отдясно – с фирмен знак № ZPA 05/16, като и двете били унищожени (отдясно чрез скъсване на пломбажната тел, а отляво била отворена и пристисната). Направен е извод за осъществен достъп до вътрешността на електромера, като в измервателната верига било монтирано допълнително устройство с радио управление (непринадлежащо към схемата на електромера). В резултат на това се променили метрологичните му характеристики. При включване на този модул електромерът не отчитал електрическа енергия. Крайният извод бил, че електромерът не съответства на техническите и метрологичните изисквания.

От приложената справка за коригиране на сметката за електроенергия на адреса с. Г., ул. Г.Д. № 6 (на л. 24 от делото) е видно, че е извършена корекция на сметката за ел. енергия на ищеца за периода 08.02.2019г. – 09.05.2019г. В резултат на това му била начислена сума за доплащане от 619,76 лв., фактурирана с фактура № ***** от 17.10.2019г. В тази връзка до К.Й. било изпратено и писмо от страна на ответника, с което същият бил уведомен за допълнително начислената сума (на л. 25 от делото). Писмото било получено на 12.11.2019г. (видно от обратна разписка на л. 26 от делото).

 За установяване на релевантни за спора факти по делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза (на л. 40 – л. 48 от делото). От заключението се потвърждават констатациите на експертизата на БИМ. Направен е извод, че са налице предпоставките, описани в чл. 50, ал. 1, б. „б” от ПИКЕЕ, като въз основа на този текст е извършено преизчисление на количеството електрическа енергия. Вещото лице е направило извод, че количеството електрическа енергия е остойностено правилно. При справка с паметта на СТИ то е констатирало, че електромерът е манипулиран на 15.05.2018г. в 16:55:48 часа – веднага след монтажа. Същият бил с година на производство 2016г., с година на следваща проверка – 2022г. и е отговарял на изискванията към датата си на монтаж.  

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В тежест на ответника по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е да докаже наличието на облигационна връзка между ответника и ищеца, основанието и размера на вземането си. Т.е. в конкретния случай той трябва да установи, че законосъобразно е коригирал сметката на абоната, начислявайки фактурираните суми. Ответникът следва да докаже и размера на претенцията си.

По делото не се спори, че ответникът е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ и е в договорни отношения с „ЕВН Б.Е.” ЕАД, както и с „Е.Ю.” ЕАД. Безспорно е, че електромерът на ответника е присъединен към електропреносната мрежа. Както се установява от фактическа страна в отношенията между страните са действали както общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия, одобрени с Решение № ОУ-13 от 10.05.2008г. на ДКЕВР, така и общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, одобрени с Решение № ОУ-14 от 10.05.2008г. Съдържанието на същите и публикуването им по надлежния ред не е оспорено от страните.

Спорен по делото е въпросът дали „Е.Ю.” ЕАД е начислило правилно сумата от общо 619,76 лв. като корекция на сметката на ответника. В тази връзка следва да се отбележи, че в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. са публикувани Правила за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране. Т.е. към датата на проверката – 09.05.2019г., тези правила вече са действали и е следвало да се прилагат при съблюдаване на процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите. Ето защо доводите на ищеца за отмяната с решение на ВАС на действалите за предходни периоди правила, са неотносими към спора. Предходните правила биха били приложими единствено ако съответните процедури са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила (арг. от пар. 2 от ПЗР на ПИКЕЕ). В случая процедурата е започнала след влизането им в сила. 

В практиката на ВКС е прието, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Т.е. с приемането на цитираните Правила, обнародвани на 30.04.2019г., крайният снабдител се е сдобил с правомощието да коригира сметката на клиентите, но при съблюдаването им. В този смисъл напр. Решение № 111 от 17.07.2015г., постановено по т.д. № 1650/2014г. по описа на ВКС, I т.о. Следва да се обърне внимание, че тази практика е постановена при действието на старите правила, но е изцяло относима и към новите правила, доколкото с нея принципно се урежда въпросът за наличието на действащи правила, независимо от датата на обнародването им. В Решение № 115 от 20.09.2017г. по търг. дело № 1156/2016г. на II търг. отделение е прието, че крайният снабдител на електрическа енергия не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и след влизане в сила на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г.

Поради изложеното по-горе може да се направи извод, че всички възражения на ищеца срещу приложимостта на цитираните правила към настоящия случай са неоснователни. Няма как да се изследва и въпросът за неравноправни клаузи, тъй като се касае за подзаконов нормативен акт, а не за договор. При това положение от съществено значение по делото е въпросът дали цитираните правила са спазени при извършената корекция по чл. 50, ал. 1, б. „б” от ПИКЕЕ.

В чл. 49 от ПИКЕЕ е закрепен редът за съставяне на констативен протокол. По арг. от чл. 49, ал. 1 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Констативният протокол по ал. 1 се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от ползвателя или негов представител (чл. 49, ал. 2 от ПИКЕЕ), а при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия представител, ако е направен такъв (чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ). В чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите по ал. 3 в седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. Съгласно чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ когато при проверката се установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален номер. Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния протокол. Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14 дни от датата на проверката. Според чл. 49, ал. 7 от ПИКЕЕ в случаите по ал. 5 операторът на съответната мрежа монтира изправни средства за търговско измерване. От събраните по делото доказателства се установява, че всички посочени правила са спазени. Съставен е констативен протокол от 09.05.2019г., в който изрично е отбелязано, че се съставя в отсъствието на клиента, тъй като той не е открит. Протоколът е подписан от двама свидетели, които не са служители на ответника при спазване на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ. С оглед съставянето му по реда на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ констативният протокол е изпратен по надлежния ред на ищеца и получен лично от него на 23.05.2019г. Очевидно за оператора са били налице съмнения за добавяне на чужд за средството за търговско измерване елемент, поради което на служителите (сред които св. С.) е било разпоредено директно да демонтират електромера и да го поставят в безшевен чувал, който се затваря с пломба със знака на оператора и уникален номер. Т.е. спазени са изискванията на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ, като електромерът е демонтиран, сложена му е пломба с уникален номер, като това е отразено и в констативния протокол. На място е монтиран нов електромер, а демонтираният е изпратен за експертиза на БИМ. Налага се извод, че всички изисквания на чл. 49 от ПИКЕЕ относно извършване на проверката на място в обекта са спазени.

При това положение в чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ е предвиден начинът на процедиране от оператора. Съгласно цитирания текст в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, като: а) при средство за търговско измерване, измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита класът на точност на средството за търговско измерване; б) при неизмерващо средство за търговско измерване количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на измервателната система при всекидневно осемчасово ползване на електрическа енергия от клиента. В случая при метрологичната проверка е установено, че процесният електромер не отчита консумираната електроенергия (протокол на БИМ на л. 11 от делото). От изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява и датата на манипулацията – 15.05.2018г. Следователно по-краткият период е този от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерването. Т.е. операторът е следвало да приложи правилата на чл. 50, ал. 1, б. „б” от ПИКЕЕ, което е сторено от него. От изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че изчисленията, извършени на основание чл. 50, ал. 1, б. „б” от ПИКЕЕ, са правилни и за периода от три месеца преди датата на констатиране на неизмерване (08.02.2019г. – 09.05.2019г.) е начислена сума в размер на 619,76 лв., съответстваща на тези правила.

Налага се краен извод, че корекцията на сметката на ищеца е направена при спазване на всички изисквания по чл. 49 и чл. 50 от действащите към 09.05.2019г. ПИКЕЕ. Т.е. правопораждащият юридически факт, от който произтича вземането на дружеството (наличието на неизмерване от средството за търговско измерване) се е осъществил. Този факт по нормативно определен ред дава право на дружеството да извършва корекция съобразно с чл. 50, ал. 1, б. „б” от ПИКЕЕ. Налице е метрологична експертиза, която е установила обстоятелството, че СТИ не измерва. Спазен е редът за начисляване на електрическа енергия на абоната при такива случаи, както и периодът по чл. 50, ал. 1, б. „б” от ПИКЕЕ. Налага се извод, че претенцията на ответника е доказана както по своето основание (реализиране на предпоставките за извършване на корекционна процедура), така и по своя размер (в съответствие с чл. 50, ал. 1, б. „б” от ПИКЕЕ). Поради тази причина искът за недължимостта на сумата от 619,76 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Неоснователни са възраженията на ищеца, че в случая доказателствата са такива, съставени от ответника. Става въпрос за писмени доказателства, които са изготвени по нормативен ред (въз основа на действащи нормативни актове, вкл. ПИКЕЕ) – констативен протокол, метрологична експертиза. От своя страна метрологичната експертиза е изготвена от самостоятелен орган, който е независим от ответника по делото – БИМ – ГД „МИУ”. Именно по тази експертиза е работило и вещото лице, като неговата основна задача е била да потвърди дали операторът е начислил съответните суми, спазвайки нормативните изисквания. След като ПИКЕЕ дават правомощие на органите на ответника да демонтират електромера и да го предадат на компетентен орган за изготвяне на експертиза, то е логично и именно при ответника да се съхранява паметта на този електромер. На практика не съществува друг ред за проверка на тази памет, освен изискването й от ответника. Освен това в случая проверката на паметта на електромера не е от съществено значение, тъй като е установила единствено датата на манипулацията. От съществено значение за корекцията по чл. 50, ал. 1, б. „б” от ПИКЕЕ е установяване на неизмерване от страна на СТИ. Такова неизмерване е установено още от експертизата на БИМ, поради което е възникнал и фактическият състав на извършената от ответника корекция. В чл. 50, ал. 1 от ПИКЕЕ е дадено правомощие за преизчисляване именно на оператора на съответната електроразпределителна мрежа (в случая „Е.Ю.” ЕАД). Поради тази причина корекцията е извършена и от надлежен субект. В случая ищецът е уведомен надлежно както за изготвения констативен протокол, така и за извършената корекция (видно от обратни разписки на л. 22 и л. 26  от делото).

С оглед всичко изложено до тук съдът достигна до краен извод, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото и направеното искане на ответника следва да му се присъдят разноски, от които сумата от 400 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза. Сумата от 20 лв. – депозит за призоваване на свидетел, не следва да се присъжда в полза на ответника, тъй като от свидетеля не са поискани разноски за явяването му в съдебно заседание, поради което депозитът подлежи на връщане, но не следва ищецът да бъде осъждан да го заплаща. Наред с това, съдът намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените и поискани от ищеца разноски в исковото производство е 500 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К.Ж.Й., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „Е.Ю.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 619,76 лв. по фактура № ***** от 17.10.2019г. за отчетен период 08.02.2019г. – 09.05.2019г., представляваща допълнително начислена ел. енергия за обект в с. Г., ул. „Г.Д.” № 6, с ИТН ****, клиентски номер: ****.

ОСЪЖДА К.Ж.Й., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Е.Ю.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 500 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 400 лв. – платен депозит за експертиза и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: